Р Е Ш Е Н И Е №217
08.11.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №231 по описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №285 от 08.07.2023г., постановено по анд №989/23г. РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление /НП/ № 11-01-737/2022 от 06.03.2023г.,
издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на д-р
П.В.Ч., ЕИК **********, в качеството му на Управител на КОЦ-Стара Загора за
нарушение на чл.13, ал.2, т.1, вр. с чл.2, ал.2, т.8
от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на осн. чл.32, ал.1, т.1, вр.
с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и било постановено осъждане на д-р
Ч. да заплати на АДФИ възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го
обжалва в срок чрез процесуален представител с доводи за неговата неправилност
поради допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните
правила, касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК.
Според касаторът
изводите на съда били неправилни и несъответни на действителната фактическа
обстановка и приложимата нормативна уредба. Решаващият въззивен състав не бил
съобразил чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, тъй като не съобразил нейния алтернативен
характер, според който предвидената в нея контролна дейност можела да се
прилага в една от двете хипотези, но не и в двете едновременно.
РС приемайки извод, че касаторът не спазил утвърдените правила за прилагане на
Системата за двоен подпис, не съобразил действащите в КОЦ Стара Загора правила
за утвърждаване на предварителен контрол. В съответствие с чл.13, ал.1 от
ЗФКЕПС управителя на КОЦ Стара Загора /касаторът/
утвърдил такава система за финансово управление, според която „системата за
двоен подпис“ се прилагала и при поемане на задължение, и при извършване на
разход. Така, при поемане на задължение системата се осъществявала чрез годишни
писмени заявки за поемане на задължение чрез заявка по образец за поемане на
конкретно задължение и чрез документацията за провеждане на процедура за
възлагане на обществена поръчка. Според правилата, заявките за поемане на
задължение предхождали сключването на договора и за него не било предвидено да
носи подписа на главен счетоводител. Според касаторът,
изводът на РС, че процесният договор следвало да бъде подписан както от управителя
на лечебното заведение, така и от неговия гл. счетоводител не намирали опора в
закона или с действащата СФУК на КОЦ Стара Загора. Изводът на въззивния състав,
че касаторът не спазил утвърдената от него процедура
за упражняване на предварителен контрол при подписване на договора за възлагане
на обществена поръчка бил опроверган от представени по делото писмени
доказателства. Твърденията на АНО, че заявката за поемане на задължение, носеща
подписите на отговорните за системата за двоен подпис лица била съставена преди
подписването на договора се опровергали от свидетелските показания. Тъй като по
делото били представени писмени доказателства относно изпълнение от касатора на предвиденото в ч.13, ал.2, т.2 от ЗФУКПС
задължение за прилагане на контролна дейност „система за двоен подпис“ във
втората предвидена алтернативно хипотеза, това изключвало ангажирането на
административно-наказателната му отговорност за нарушение, което не било
допуснато и не осъществявало фактическия състав на приложената правна норма.
Това било така, защото в процесното НП не било конкретизирана коя от двете
хипотези на чл.13, ал.3, т.2 от закона АНО приемал, че била нарушена.
По тези съображения се иска отмяна
на въззивното решение и постановяване на друго такова, отменящо жаленото НП.
Касаторът, редовно
призован, се представлява в с.з. от пълномощник адв. Ц.,
която поддържа жалбата на доверителя си по така наведените в нея доводи, както
и допълнително изложени в с.з. Претендира разноски за
първа инстанция.
Ответникът по касация, редовно
призован, не изпраща представител. От същия е депозирано писмено становище за
неоснователност на касационната жалба. Излага подробни доводи за
законосъобразността на НП.
ОП Стара Загора, редовно призована,
изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на
въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
За
да потвърди процесното НП, въззивният съд възприел въз основа на събрания
доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/ описаната в НП
фактическа обстановка по извършване на нарушението, а именно, че на
08.05.2020г. при сключване на договор № 7 с предмет „Абонаментно сервизно
обслужване на медицинска техника и апаратура, съобразно Приложение №1,
неразделна част от договор, сключен с „ЕЛТА 90 М“ ООД, гр. София, с който бил
поет финансов ангажимент от КОЦ-Стара Загора, ЕООД с максимална стойност от
1872 лв. с ДДС, Управителят на КОЦ-Стара Загора д-р Ч., не приложил контролна
дейност „система за двоен подпис“, като договорът бил подписан само от него, но
не бил подписан от отговорното за счетоводните записвания в КОЦ Стара Загора
лице – главен счетоводител. Тези факти органът правно възприел за нарушение на
чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС,
наказуемо на осн. чл.32, ал.1, т.1, в с чл.35, ал.1 от ЗДФИ.
РС
при съобразяване на правните норми, визирани от АНО в НП, приел извод, че КОЦ –
Стара Загора ЕООД било лечебно заведение, търговско дружество по см. на ТЗ и се
явявало организация по чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, а жалбоподателят /настоящ касатор/ като ръководител на такова имал задълженията по
чл.13, ал.3 от ЗФУКПС. РС посочил, че било видно от представения договор от
08.05.2020г., че същият бил подписан от д-р Ч. в качеството му на Управител на
КОЦ Стара Загора ЕООД и така бил поет финансов ангажимент от името и за сметка
на това лице, като договорът не съдържал и подписа на главен счетоводител. Така
не била приложена системата за двоен подпис, като било видно от действащата в
КОЦ Стара Загора СФУК, че тя предвиждала съответни процедури, но те не били
приложени. Такива били приложени вече при извършване на плащанията по договора,
но не били приложени при подписването му, т.е. при поемане на финансовото
задължение. Така формално бил нарушен чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС. Наложеното
наказание било в минималния законово определен размер и правилно
индивидуализирано. РС посочил, че НП било издадено от компетентния орган,
формално отговаряло на изискванията на ЗАНН, в него се сочели всички факти и
обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение, сочела се
съответната правна квалификация.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за постановено при неправилно приложение
на закона при съобразяване на приетия по делото доказателствен материал.
Както АНО, така и РС приемат, че
предвид установената липса на положен подпис в коментирания в НП договор №7 от 08.05.2020г.
от лицето, отговорно за счетоводните записвания, т.е. Главен счетоводител на
КОЦ Стара Загора ЕООД, съотв. поради наличието
единствено и само на подпис на ръководителя на последното, последният е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.13,
ал.3, т.1 от ЗФУКПС, наказуемо на осн.
чл.32, ал.1 от ЗДФИ.
Пред
тази инстанция спорен е именно този правен извод на РС – дали предвид факта на
не положен подпис от Гл. счетоводител в договор №7 за възлагане на обществена
поръчка от 08.05.2022г., сключен между КОЦ-Стара Загора ЕООД и „ЕЛТА 90-М ООД
за абонаментно сервизно обслужване на медицинска техника и апаратура, съгласно
Приложение №1 от договора, ръководителят на организация по чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС е извършил нарушение на чл.13, ал.3,
т.1, вр. с чл.2, ал.2, т.8 от ЗФУКПС, тъй като не е спазил
системата за двоен подпис.
Правилно
РС приема, че наказаният субект е ръководител на лице по чл.2, ал.2, т.8 от
ЗФУКПС и поради това същият в това си качество е длъжен да изпълни разпореденото в чл.13 от същия закон да осигурява
контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават
разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени
в процеса на управление на риска, като това се постига чрез прилагане на тези
контролни дейности на всички нива в организацията и на всички етапи и трябва да
включват система за двоен подпис, която не разрешава поемане на финансово
задължение без подписите на ръководителя на организацията по чл.2 и на лицето,
отговорно за счетоводните записвания.
Част от преписката, приета от въззивния състав е заверено копие от утвърдена
със заповед на д-р Ч. Система за финансово управление и контрол /СФУК/ в КОЦ
Стара Загора ЕООД, в чийто чл.16 има разписан ред и начин за осъществяване на
финансов контрол при поемане на финансово задължение от лечебното заведение.
Потвърждават се доводите на касатора, че именно в
тази система има изрично предвидено, че поемането на финансово задължение следва
да става след извършен предварителен контрол посредством заявка за поемане на
задължение, по образец, която да се валидира от управителя, ръководител на
финансово отдел/юрисконсулт, финансов контрольор и главен счетоводител. По
делото също така е налично и прието от РС писмено доказателство „заявка за
поемане на задължение, код на заявката №157 от 08.05.2020г., в който документ се удостоверяват поставени подписи
от Гл. счетоводител, ръководител финансов отдел и Управител, и въпросната
заявка касае поемане на задължението именно по договор за абонаментно
обслужване № 7 от 08.05.2020г. Този
документ е представен още в хода на АНП, той не е оспорен пред съда, поради
което същият има обвързваща доказателствена сила и съотв.
следва да се приеме, че удостоверява факта, че преди поемане на финансово
задължение чрез договор №7 от 08.05.2020г., наказаният субект е спазил
утвърдените от него правила на СФУК за „двоен подпис“, тъй като е пристъпил към
поемане на финансово задължение след като му е представена предварителна заявка
с №157 от 08.05.2020г., подписана от Гл. счетоводител, ръководителя на
финансовия отдел. Заявката и договорът са от една и съща дата, но по делото
пред РС не се повдига спор, че тя е подписана в по-късен момент от подписване
на договор №7 от 08.05.2020г., макар и това да няма значение, тъй като напълно
основателно е възражението на пълномощника на касатора,
че специалният закон никъде не въвежда изрично изискването изпълнението на
задължението за „двойния подпис“ да се осъществява единствено при подписването
на договора.
Законът
действително предвижда, че утвърдената „система за двоен подпис“ следва да не
разрешава поемането на финансово задължение да става без подписите на
ръководител на организацията и на лицето, отговорно за счетоводните записвания,
но според този състав, напълно формално АНО и РС приемат, че спазването на това
правило следва да се удостовери при подписване на договора, чрез който се поема
финансово задължение от лицето по чл.2 от ЗФУКПС. Доколкото този закон
установява възможност за ръководителя на същото да приеме вътрешни правила и да
установи ред, чрез който да предвиди начините за изпълнение на тази система и
по делото е удостоверено, че това е спазено, тъй като е налично неоспорено писмено доказателство за това, то следва извод,
че макар в договор №7 от 08.05.2020г. да липсва подпис от лицето, отговорно за
счетоводните записвания при КОЦ Стара Загора ЕООД, то неговият ръководител не е
извършил нарушение на чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, защото безспорно е спазил
реда и начина, предвидени в действащата в КОЦ Стара Загора СФУК относно „системата
за двоен подпис“ преди поемане на финансово задължение. Този извод води до
другия такъв, че касаторът не е извършил вменяваното
му административно нарушение на чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС, поради което и
незаконосъобразно е наказан с административно наказание на осн. чл.32,ал.1 от
ЗДФИ. Издаденото против д-р Ч. наказателно е следвало да се отмени, а не
потвърди, поради което крайният правен извод на РС се явява изведен в нарушение
на закона и е налице визираното в касационната жалба основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК и същата се явява основателна.
При
извод за основателност на касационната жалба, следва да се разгледа и искането на касатора за присъждане на
разноските по делото и в частност, тези направени от него пред РС за един
адвокат в размер на 360,00 лева с ДДС. Данните по делото на РС сочат, че е
представено договор за правна защита между д-р Ч. и АС „А., Ц., К.“ за
осъществяване на процесуално представителство по анд
№ 989/2023г. по описа на РС Стара Загора, за което страните по него договорили
възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС, платимо по банков път. Пред РС е
представен и списък на разноските, но не е представено доказателство за реално
изплащане по банков път на уговореното с договора възнаграждение от 360 лева с
ДДС. Ето защо искането за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски за един адвокат, въпреки крайният изход от спора, се явява
неоснователно и такива не следва да се присъждат с това решение в полза на
поискалата ги страна.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №285 от 08.07.2023г., постановено
по анд №989/23г. по
описа на РС Стара Загора, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 11-01-737/2022
от 06.03.2023г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова
инспекция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.