№ 1650
гр. Варна , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100502704 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. В. Х. срещу Решение № 3331 от
21.07.2020г. по гр.д. № 6024/2019г. по описа на ВРС, XXI-ви състав, с което на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника
срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 8600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, от които: 7500 лева – стойност на лек автомобил, собственост на ищеца, марка
„Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ и 1100 лева – общ размер на осъществените
удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца по изп.д. № 2018880070400643 по описа на
ЧСИ Н.Д., както и за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания от
незаконосъобразно изземване на собствения на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ рег. № В 0124 СХ за периода от 04.05.2005г. – до депозиране на исковата молба в
съда – 25.03.2019г., както и предявеният в условията на евентуалност иск за сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от образувано срещу ищеца изп.д. № 201888070400643 по
описа на ЧСИ Н.Д. за периода от 04.05.2005г. до депозиране на исковата молба в съда –
25.03.2019г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
1
на решението. Изложени са доводи, че от всички косвени доказателства по делото се
установява по последователен начин, че собственият на въззивника лек автомобил е бил
иззет като веществено доказателство по прокурорска преписка № 16796/2005г. по описа на
СРП, оставен на съхранение при ответника, който не е положил грижата да установи, че
автомобилът не е бил необходим за нуждите на разследването и е следвало да бъде върнат
на собственика му своевременно. Изводите на първоинстанционния съд за
незаинтересованост на ищеца са необосновани. Ищецът не е бил страна по досъдебното
производство, по което автомобилът е бил обявен за издирване и е бил оставен на
съхранение в СО – СГП, като ДП впоследствие е било прекратено. Лишаването на
собственика от ползването на вещта и добивите от нея, или нейната обезценка, повреждане
или унищожаване са имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на
специалния закон, когато не е имало основание за задържане на превозното средство.
Автомобилът е бил съхраняван от ответника в специализиран паркинг за веществени
доказателства, като невъзможността да представи доказателство за основанието, на което
автомобилът 15 години наред се държи под надзора на прокуратурата, не я освобождава от
отговорността й за обезщетяване на причинените от противоправното й бездействие вреди.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство в случая не съдържа
произнасяне по въпроса за веществените доказателства, а съгласно действащият
процесуален закон веществените доказателства следва да се върнат на лицето, от което са
били отнети. След като липсва основание за изземване на собствения на ищеца лек
автомобил като веществено доказателство по наказателно производство, то се налага извод
за противоправно бездействие на ответника по осъществяване на ръководство на
досъдебната фаза и конкретно по опазване на иззетата чужда вещ, която незаконосъобразно
е била отнета от собственика и описана като веществено доказателство. Последното е
недопустима намеса в правото на собственост, която не преследва легитимната цел да
осигури правилното функциониране на правораздаването. От всичко това ищецът понесъл
вреди подлежащи на обезщетяване. От заключението на САТЕ е установено, че пазарната
стойност на лекия автомобил към момента на изземването му е била 5 000 лв., а същата към
момента на предявяване на ИМ е 967 лв. Същевременно през цялото време автомобилът не е
бил снет от отчет пред КАТ, като на ищеца е съставен АУ на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК, въз основа на който е образувано изп.д., по което освен наложената глоба в размер
на 1100 лв., от ищеца са били удържани и задължения за данъци в общ размер на 633.86 лв.
Към 09.10.2019г. по изп.д. е постъпила доброволно сумата от 1 388.65 лв., която също
представлява понесена от ищеца имуществена вреда. Моли поради всичко изложено да се
отмени обжалваното решение и с извод за основателност исковете, същите да бъдат уважени
в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е подаден от другата страна.
С Определение постановено по настоящото дело на 25.09.2020г. съдът е обявил на
страните, че материалноправната квалификация на предявените искове е чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД, във връзка с която на страните са дадени съответни указания.
2
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
изразената позиция по спора, като претендира и присъждане на разноски. Въззиваемата
страна оспорва доводите в жалбата и моли за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. В. Х. срещу
Прокуратурата на Република България съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с
правно основание чл. 49 вр. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, в причинно-следствена връзка с противозаконното отнемане и
задържане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорд“ с ДК № В
0124 СХ за времето от 04.05.2005г. до предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2019г.
съобразно допуснато изменение в основанието на предявените искове с Определение от
19.09.2019г., вследствие на което и на основание Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК срещу ищеца е инициирано принудително изпълнение по изп.д. №
20188070400643 по описа на ЧСИ Н.Д., както и да заплати сумата от 8 600 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на 7 500 лв. – стойност на
лек автомобил, собственост на ищеца, марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ и
1100 лева – общ размер на осъществените удръжки от трудовото му възнаграждение по
изп.д. № 2018880070400643 по описа на ЧСИ Н.Д..
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: през м.
май 2005г. в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорд“ с
ДК № В 0124 СХ бил извикан за справка и след явяване, бил задържан със Заповед за
задържане № 290/04.05.2005г. за 24 часа от органите на Второ РУ на ОД на МВР – Варна по
прокурорско разпореждане. След задържането му бил прехвърлен в Първо РУ на ОД на
МВР – Варна, където бил разпитан от двама следователи от гр. София във връзка с
извършено престъпление със собствения му лек автомобил. След като го освободили му
заявили, че задържат по прокурорско разпореждане по пр.пр. № 16796/2005г. на СРП
собствения му лек автомобил в гр. София на място за съхранение като веществено
доказателство на *** /паркинг стопанисван от Прокуратурата/ във връзка с разследването по
ДП № ЗМ 2336/2005г. по описа на РУ на СДВР. В причинна връзка с действията и
бездействията на Прокуратурата и разследващите органи по повод противозаконното
изземване и задържане в продължение на 15 години на собствения му лек автомобил,
понесъл неимуществени вреди, под формата на уронване на престижа му пред обществото и
клиентите му, последващо рязко влошаване на здравословното му състояние – физическо и
3
психическо, притеснения във връзка с осуетена сделка по покупко продажба на автомобила,
като през 2009г. бил освидетелстван от ТЕЛК със 71% трайно намалена работоспособност.
Задържаният му лек автомобил е все още на разпореждане на ответника и не е снет от отчет
пред КАТ и НАП, поради което от 2005г. натрупал данъчни задължения и глоби за
неспазени срокове. В резултат през 2015г. е издаден Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп.д. №
20188070400643, по което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Понесените
вреди са в пряка причинна връзка с поведението на ответната прокуратура, поради което
отправил искане за репариране на всички понесени вреди.
В отговор Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и по размер, както и
като погасени по давност с искане за отхвърлянето им. Навела доводи, че по делото липсват
доказателства описаният лек автомобил да е бил приобщаван като веществено доказателство
по делото, поради което не са налице и основания за произнасяне на прокурор. В този
смисъл не са налице незаконосъобразни действия от страна на ответника. Не е посочен
конкретният незаконосъобразен акт на ПРБ, от който са произтекли твърдяните вреди,
липсват твърдения относно противоправност на действие или бездействие на
прокуратурата, както и за причинната връзка между последното и понесените вреди.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение от 16.05.2017г., издадено от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна
се установява, че лек автомобил „Форт Ескорт“, с рег. № В0124СХ е регистриран на С. В. Х.
от 28.09.2001г. и към датата на издаване на удостоверението.
По делото е приета пр.пр. № 16796/2005г. по описа на СРП и от съдържанието й се
установява, че на 04.05.2005г. е образувано ДП № ЗМ 2336/2005г. по описа на 01 РПУ –
СДВР срещу неизвестен извършител за това, че на 03.05.2005г. в *** противозаконно е
отнел чуждо превозно средство – лек автомобил марка „Форт Ескорт“ с ДК № В0124СХ от
владението на Е.Д.Г., собственост на С. В. Х. с намерение да го ползва – престъпление по
чл. 346, ал. 1 от НК. Впоследствие ДП е продължило да се води срещу Е.Д.Г. и С.А.Я. за
престъпление по чл. 290, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С Постановление на СРП от
20.07.2005г. досъдебното производство е прекратено.
Видно от Удостоверение от 15.11.2018г. издадено от Началника на Второ РУ при ОД
на МВР – Варна, С. В. Х. е бил задържан във Второ РУ за времето от 17:00 часа на
04.05.2005г. до 15:00 часа на 05.05.2005г. на основание Заповед за задържане №
290/04.05.2005г.
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от 17.10.2018г., с което СРП
уведомила С.Х. във връзка с негово искане от 15.10.2018г., че разследването по ДП № ЗМ
4
2336/2005г. по описа на I РУ на СДВР е прекратено съгласно постановление от 20.07.2005г.
на прокурор при СРП. От приобщените по делото материали е видно, че лек автомобил
марка „Форд“, модел „Ескорт“ ДК № В 0124 СХ не е приобщаван като веществено
доказателство към доказателствената съвкупност по ДП.
В идентичен смисъл е изпратеното до ищеца писмо от 08.01.2019г. от I РУ на СДВР.
От събраните пред ВОС доказателства се установява, че лекия автомобил е бил
обявен за общодържавно издирване с телеграма № 4047/04.05.2005г. от оперативен работник
В. по ЗМ № 2336/2005г. по описа на 01 РУ – СДВР, гр. София. Лек автомобил „Форт
Ескорт“ с ДК В0124 СХ се намира на паркинга на следствения арест от 2005г. и до
настоящия момент не е приобщаван като веществено доказателство и не касае разследване
по ДП на СО – СГП.
С Приемо-предавателен протокол от 09.08.2019г. В.Г. – ст. Специалист СМЦ и ВД
при СГП предал на А.П. – инспектор, служител при 01 РУ-СДВР, веществени доказателства
по ЗМ № 2336/2005г., пр.пр. № 16796/2005г. по описа на СРП, а именно: лек автомобил
„Форт Ескорт“ с ДК № В 0124 СХ, със счупено задно стъкло.
Съгласно Удостоверение от 14.10.2019г., издадено от ЧСИ Н.Д., рег. № 807, С.Х. е
длъжник по образуваното по описа й изп.д. № 20188070400643 по молба на Община Варна
въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, влязъл в сила на
30.05.2017г., издаден от Община Варна, Дирекция „МД“. За погасяване на задължението по
делото към 09.10.2019г. е постъпило доброволно плащане от длъжника в общ размер на
1388.65 лв. Към 14.10.2019г. изп.д. е прекратено на основание плащане на задължението.
По инициатива на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства посродством
показанията на свидетеля В.П. /сестра на ищеца/. От същите се установява, че след
задържането му през 2005г. ищецът многократно и безуспешно търсил информация за
автомобила си от различни институции в годините. През цялото време изпитвал
притеснения и безпокойство за липсата на информация относно местонахождението на
автомобила си, а образуваното изпълнително производство допълнително го е натоварило
психически.
За установяване на здравословното състояние на ищеца в периода след отнемане на
личния му автомобил по делото е проведена СМЕ, от заключението на която е установено,
че след 2005г. са установени хипертонична болест, гастродуоденит, десностранен хроничен
емпием с плеврални сраствания, разширени вени на долните крайници, мастна дегенерация
на черния дроб, десностранна бронхопневмония. Тези заболявания не са в причинно-
следствена връзка със задържането и престоя на лицето в ареста.
Пред ВРС е прието и заключение на комплексна САИЕ, от което се установява, че
средната пазарна стойност на процесния лек автомобил към момента на придобиването му е
5
в размер на 5 000 лв.; към момента на отнемането му на 05.05.2005г. същата стойност е била
1314 лв., а същата към датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2019г.
възлиза на 967 лв. след отчетено овехтяване. Начислените и платени за същия данъци към
Община Варна за времето от м. май 2005г. до 25.03.2019г. възлизат на 449.76 лв. главница и
184.10 лв. – лихви.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е възложило
работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на следните
предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия с противоправно и
виновно действие или бездействие, предприето или допуснато при или по повод на
възложената му работа.
В конкретния случай, деликтната отговорност на въззиваемото юридическо лице е
обоснована с твърдение за причиняване на вреди от противоправно действие на негови
служители, на които е възложено ръководство и надзор за законност съгласно чл. 176-178 от
НПК в предварителното производство изразяващо се в противозаконно отнемане и
задържане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорд“ с ДК № В
0124 СХ за времето от 04.05.2005г. до предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2019г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ГПК гражданският съд може да преценява
законосъобразността, съответно – противоправността на всички актове на всички държавни
органи, когато се претендира от тях да са произтекли вреди и предмет на делото е
обезщетението за тези вреди /освен при наличието на предпоставките на чл. 124, ал. 4 и 5 и
чл. 193 от ГПК, при които гражданският съд не може да установява извършено ли е
престъпление/. В тежест на ищеца при заявеното основание на исковете за обезвреда е да
установи изземването/отнемането от него, съответно от лицето, на което е предоставило
ползването на превозното му средство като веществено доказателство за разследвано
престъпление от органите на Прокуратурата на РБ. От всички събрани по делото писмени
доказателства в тази връзка е установено, че на 04.05.2005г. ищецът С.Х. е бил задържан за
24 часа от органите на ОД на МВР – Варна в гр. Варна, а по описа на 01 РПУ на СДВР –
София е образувано ДП № ЗМ 2336/05г. срещу неизвестен извършител за това, че на
03.05.2005г. противозаконно е отнел собствения на ищеца лек автомобил от описаното в гр.
София място. Сигналът за липсата на автомобила е подаден пред органите на 01 РПУ на
СДВР – София от Е.Д.Г., а лекия автомобил – обявен за общодържавно издирване с
телеграма № 4047/04.05.2005г. от оперативен работник В. по ЗМ № 2336/2005г. по описа на
01 РУ – СДВР – София. С постановление на прокурор при СРП от 20.07.2005г. по ДП №
6
2336/05г. на 01 РПУ на СДВР – София, пр.пр. № 16796/05г. на СРП е прекратено
наказателното производство, водено срещу Е.Д.Г. и С.А.Я. за престъпление по чл. 290, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК поради липса на извършено престъпление, а лек автомобил
„Форт Ескорт“ с ДК В0124 СХ се е намирал на паркинга на СГП, следствен отдел от 2005г.
и до настоящия момент не е приобщаван като веществено доказателство, нито има
отношение към разследване по конкретно ДП на СО – СГП.
При така установените по делото факти, съдебният състав приема, че по делото не е
доказано конкретното действие или бездействие на органите на Прокуратурата на
Република България по отнемане, респ. изземване на собствения на ищеца лек автомобил,
както и тяхната противоправност, като правопораждащ деликтната отговорност на
ответника елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. По делото не е
установено лекият автомобил на ищеца да е отнет от владението му и да е приобщен като
веществено доказателство по конкретно наказателно производство въз основа на конкретен
акт на органите на ответната прокуратура. Не е установено на какво основание, въз основа
на какъв акт, на кой орган и на кое длъжностно лице собственият на въззивника лек
автомобил е оставен на съхранение на паркинг на СГП в периода от 2005г.-2019г. Относно
ролята на прокуратурата в досъдебната фаза на наказателното производство, отговорността
и правомощията й във връзка с предметите иззети или задържани, като веществени
доказателства при доказано надлежно изземване и приобщаване към доказателствата по
конкретно наказателно производство, съдебният състав споделя в цялост развитите правни
съображения в обжалваното решение и по тези въпроси препраща към мотивите на
пъвроинстанционния акт.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказано твърдяното противоправно
деяние, проявено чрез виновно действие или бездействие на служител на ответната
прокуратура, като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане на работа
по чл. 49 от ЗЗД.
Не е доказана следователно и причинната връзка между конкретното деяние и
вредата, като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. Причинната връзка
е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е
следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. В случая, чрез косвени
доказателства /писмо от СГП от 24.06.2019г. – л. 64 от настоящото дело/ е установено, че на
04.05.2005г. процесният лек автомобил е обявен за общодъравно издирване от оперативен
работник при СДВР – София, както и че в продължение на 15 години от този момент се
намира в паркинг на СГП в столицата. На какво основание, въз основа на какъв акт и на кой
орган, същият е оставен на съхранение там не е установено по делото. Ето защо понесените
от ищеца вреди – имуществени и неимуществени не е установено да са в пряка причинна
връзка с поведението на ответника.
В обобщение, ВОС приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
7
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД: понесените от
ищеца вреди не са в пряка връзка с виновното и противоправно действие или бездействие на
лицата, на които Прокуратурата на РБ е възложила ръководство и надзор за законност
съгласно чл. 176-178 от НПК в предварителното наказателно производство. Предявените на
това основание искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
Неправилната правна квалификация дадена в решението, постановено от ВРС е
порок, водещ до неправилност на решението /постановяването му в нарушение на
материалния закон/, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва
сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.
При условията на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при определяне на различна правна квалификация,
решението на ВРС следва да се отмени и при определяне на точната квалификация, ВОС
следва да се произнесе по съществото на предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
въззиваемата страна има право на разноски. Искане за присъждането им пред настоящата
инстанция не е релевирано от правоимащата страна, поради което разноски за въззивна
инстанция не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Р Решение № 3331 от 21.07.2020г. по гр.д. № 6024/2019г. по описа на ВРС,
XXI-ви състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД са
отхвърлени предявените от въззивника срещу Прокуратурата на Република България искове
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8600 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, от които: 7500 лева – стойност на лек автомобил,
собственост на ищеца, марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ и 1100 лева – общ
размер на осъществените удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца по изп.д. №
2018880070400643 по описа на ЧСИ Н.Д., както и за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на претърпени болки и
страдания от незаконосъобразно изземване на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ за периода от 04.05.2005г. – до депозиране на
исковата молба в съда – 25.03.2019г., както и предявеният в условията на евентуалност иск
за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от образувано срещу ищеца изп.д. №
201888070400643 по описа на ЧСИ Н.Д. за периода от 04.05.2005г. до депозиране на
исковата молба в съда – 25.03.2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД предявените от С. В. Х. с ЕГН
8
********** срещу Прокуратурата на Република България искове за осъждане на ответника
да му заплати сумата от 8600 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, от които: 7500 лева – стойност на лек автомобил, собственост на
ищеца, марка „Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ и 1100 лева – общ размер на
осъществените удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца по изп.д. №
2018880070400643 по описа на ЧСИ Н.Д., както и за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на претърпени болки и
страдания от незаконосъобразно изземване на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Форд“, модел „Ескорт“ рег. № В 0124 СХ за периода от 04.05.2005г. – до депозиране на
исковата молба в съда – 25.03.2019г., както и предявеният в условията на евентуалност иск
за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от образувано срещу ищеца изп.д. №
201888070400643 по описа на ЧСИ Н.Д. за периода от 04.05.2005г. до депозиране на
исковата молба в съда – 25.03.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9