Р Е Ш Е Н И Е
№260393/25.9.2020г.
гр.Варна 25.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи
септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир
Нинов
при
участието на секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1203/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
ищцата В.А. твърди, че като собственик на лек автомобил марка
Фолксваген Туран с ДК№** на 29.06.2018г.
е сключила застраховка „Каско", „Клауза - 1
всички рискове" с ответника З. „Л.И." АД. със срок на действие от
05.07.2018г. до 04.07.2019г. Автомобилът е бил застрахован за 9 000лв., като
застрахователната премия, съгласно застрахователната полица № 93001810053292 от
29.06.2018г. е възлизала на 550.12 лв. и е била разсрочена на четири вноски,
като първата вноска в размер на 140.08лв. е заплатила на 29.06.2018г. при
сключване на застраховката. Ищцата твърди, че на 30.07.2018г. е предоставила
автомобила на Ж. А., като около 14ч. настъпо
застрахователно събитие, за което веднага е бил уведомен застрахователя.
Твърди, че Ж.А. управлявайки
автомобила в гр.Варна, по бул.Христо Смирненски посока „Военна болница"
попаднал в задръстване. Валяло проливен дъжд, придружен с бурен вятър. Била се
образувала колона от автомобили, която бавно се придвижвала. По едно време
колоната от автомобили спряла да се движи и изведнъж отляво придошло голямо количество
вода. която вода заляла автомобила,
който веднага изгаснал, т.к. в двигателя проникнала вода. Всичко станало за
части от секундата, поради което Ж. А. не можал да реагира, като изгаси двигателя. В
първия момент водата достигнала около 70-80см., след което се оттекла. След
като нивото на водата паднало под прага на автомобила Ж.
А. излязъл от автомобила и с помощта на други
пострадали избутали автомобила встрани за да не пречи на движението. След което
се обадил на денонощния телефон на застрахователя и обяснил какво се е случило.
Операторът обяснил, че такива събития не се посещават от мобилен екип и следва
да се уведоми застрахователя писмено. Ищцата твърди, че на 01.08.2018г.
ответникът е бил уведомен писмено за настъпилото застрахователно събитие, като
на 07.08.2018г. е извършил оглед на автомобила и е извършен оглед и заснемане
на автомобила, съставил Опис - заключение по щета № 0003-1101-18-410534, като в
него посочил, че клиента има претенция за блокирал ДВГ в следствие от наводнение.
Блок ДВГ. Ищцата твърди, че на 14.08.2018г. след разглобяване на двигателя е
бил извършен допълнителен оглед на автомобила. Служителят на ответника отново
направил много снимки в разглобено състояние на двигателя и съставил Опис -
заключение по щета № 0003-1 101-18-410534. като в него посочил „клиента има
претенция за счупена маслена помпа и биела на IV цилиндър." Ищцата твърди,
че през месец септември 2018г. е получила Уведомление с изх. №
10084/14.09.2018г., с което застрахователят отказва да и изплати
застрахователно обезщетение, т.к. според него не е настъпило застрахователно
събитие. Твърди, че на 21.01.2019г. е завела иск срещу застрахователя за
изплащане на необходимото застрахователно обезщетение. С Решение
№4715/05.11.2019г. по образуваното гр.д.№860/2019г. по описа на Варненски
районен съд, 47 състав, ответното дружество е било осъдено да заплати на ищцата
сумата в размер на 8 079.96лв. представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие, по договор №93001810053292 от 29.06.2018г. за „Каско",
„Клауза - 1 всички рискове" на лек автомобил Фолксваген Туран, с ДК №**, със срок на действие от 05.07.2018г. до
04.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 21.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че на 14.08.2018г.
ответникът е извършил последният оглед на автомобила и не е изискал представяне
на други документи, поради което от този момент е започнал да тече срока по чл.497,
ал.1, т.1 КЗ, като ответникът дължи лихва за забава за периода от 05.09.2018г.
до 20.01.2019г. /ден преди подаване на исковата молба/. Твърди, че след
направени изчисления с електронен калкулатор, за сумата в размер на 8 079.96
лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава и следва да заплати на
ищцата законната лихва за периода от 05.09.2018г. до 20.01.2019г. /ден преди
подаване на исковата молба/ в размер на 309.76лв. Предявява искане, съдът да
постановите решение с да осъди З. “Л.И.“ АД да заплати на В.Г.А. сумата в
размер на 100лв., представляваща
частичен иск от общо 309.76лв., представляваща законната лихва за сумата от 8
079.96 лева. с която ответното дружество е изпаднало в забава от 05.09.2018г.
до 20.01.2019г. и претендира разноски.
По реда на
чл.214 от ГПК в хода на процеса ищецът е изменил претенцията си чрез
увеличаване на иска до пълния размер от 309.76лв.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим, но неоснователен.
Възразява срещу твърдените от ищеца материални щети на
автомобила. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на
действително претърпените вреди. Счита, че с изплащане на сумата е изплатено
полагаемото се застрахователно обезщетение за действителните щети на
автомобила. Възразява, че претендираните размери не
кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на
щетите, като най-малкото не е съобразено овехтяването на автомобила. Счита, че
с оглед възрастта на автомобила и действителната му стойност стойността,
необходима за отремонтиране е много по- ниска от
посочената от ищеца. Претендираната стойност на отремонтиране е силно завишена и не съответства на средните
пазарни стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд
. Възразява ,че в конкретния случай относно претърпените от ищеца имуществени
вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество и е изплатена
застрахователна сума, определена по посочената от застрахования методика. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан и претендира разноски.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.86 от ЗЗД.
По
делото е приложено воденото между страните гр.д.№860/2019г. на ВРС с влязло в
сила решение №4715/5.11.2019г. ответното застрахователно дружество е е осъдено да заплати на ищцата сумата от 8 079.96лв.
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на
30.07.2018г. при което е бил увреден застрахован при ответника по застраховка „Каско“ л.а.“Фолксваген Туран“ д.к.№**.
Посоченото решение е влязло в законна сила и има обвързваща сила за настоящия
състав относно наличието на настъпило застрахователно събитие и размера на
причинената от него застрахователна щета.
Фактът,
че страните са спорили относно дължимостта на
главницата и уважаването на претенцията на застрахованото лице поставя
ответника в положение на забава, като началният момент на същата е от датата на
деликта 30.07.2018г., като в този смисъл е съдебната
практика според която:
„Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за
плащане на застрахователно обезщетение.“
При
настоящия случай претенцията е с начална дата следваща тази на деликта поради което следва да се разглежда като правилно
определена.
Изчислена
от съда служебно дължимата се лихва върху присъдената сума от 8 079.96лв.
възлиза на 309.73лв. поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в посоченият размер и да се
отхвърли за разликата до търсените 309.76лв.
Предвид
частичното уважаване на претенцията ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 409.96лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
З. „Л.И.“ АД, ЕИК** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Г.А. ЕГН********** с адрес *** сумата
от 309.73лв. лихва за забавено от 5.09.2018г. до 20.01.2019г. плащане на
главница от 8 079.96лв. призната като дължима по застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно
събитие на 30.07.2018г. с решение №4715/5.11.2019г. по гр.д.№860/2019г. на ВРС,
47 състав, на осн. чл.86 от ЗЗД, като отхвърля
претенцията за разликата от присъдената сума до претендираните
309.76лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД,
ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на В.Г.А. ЕГН********** с адрес *** сумата от 409.96лв. сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: