Мотиви по НОХД № 108/21 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд
Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и
предявила обвинение срещу К.В.Г., с
ЕГН: **********, роден на *** г. в
гр. Д., българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, пенсионер, с постоянен и настоящ адрес
***, за ТОВА, ЧЕ:
На 11.10.2019 год. на път Ш-6204, в участъка между с. С.
и гр. Д., област К., км 2+525, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка ****** с ***, в посока гр. Д., е
нарушил правилата за движение, както следва:
- по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като участник в движението по
пътищата е поставил в опасност живота и здравето на Ч.С.А. от гр. Д.;
- по чл. 5, ал. 2, т. 1 и по чл.116 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив
към уязвим участник в движението, какъвто е представлявал пешеходецът Ч.С.А. от гр. Д.;
-
по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като водач не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал;
-
по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не е намалил скоростта и в случай на
необходимост не е спрял, когато е
възникнала опасност за движението - пресичане на пътното платно от пешеходеца Ч.С.А. от гр. Д.,
и по непредпазливост е причинил смъртта
/настъпила на 13.10.2020 год. в МБАЛ ***** - гр. Д./ на Ч.С.А. от гр. Д., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия -
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. 'в”, пр.
1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено
по реда на гл.27, чл.372, ал.4 в сл. на чл.371, т.2 от НПК.
По време на съдебните прения
прокурорът е пледирал за осъдителна присъда и определяне на наказанието при
усл.на чл.55 от НК, поради наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства и
налагане на наказание пробация и наказание ЛПУ на МПС за срок от 1 година.
Частните
обвинители З.Х.А., Х. и Д. Ч. А. –наследници на починалия пострадал Ч.С.а., чрез поверениците им адв. Б. и адв.К. също са
пледирали за осъдителна присъда и
налагане на наказание лишаване от свобода (ЛС), което да не е определено при усл.на
чл.54 от НК-4 г. ЛС, което да се редуцира на 2 г. ЛС и се приложи чл.66, ал.1
от НК като се отложи изтърпяването му за
срок от 5 години и се наложи наказание ЛПУ на МПС, което да е с максимално
дълъг срок. Претендирали са и разноски
по делото.
Адв.В.П., като защитник на подсъдимия е пледирала за определяне на наказанието ЛС при усл.на чл.55 от НК, по изложените от
прокурора съображения и др., определящи
личността на подсъдимия като изключително ниска. Молила е и за
определяне на наказанието ЛПУ на МПС в минималния му срок, поради необходимост
подсъдимият да управлява превозното си средство за задоволяване на собствените
и съпругата му нужди.
Подсъдимият е признал изцяло изложените в
обстоятелствената част на обв.акт факт и се е съгласил да не се събират
доказателства за същите. Изказал е искрени съболезнования на близките на
починалия пострадал и съжаление за
стореното. Молил е за снизхождение.
КнОС, след преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, ведно с доводите на страните, прие за установена изложената в
обв.акт фактическа обстановка, призната
от подсъдимия, самопризнанието на което се подкрепя от събраните на досъд.п-во
доказателства, поради което съдът прецени, че не следва да събира доказателства
за тези обстоятелства. Предвид на това прие за установена следната изложена в
обв.акт фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Обвиняемият К.В.Г. е правоспособен водач на
МПС от 1980 год., притежаващ категории В и АМ. През дългия период на упражняване на своята шофьорска практика Г.
нерядко бил санкциониран за
нарушаване на различни правила за движението по пътищата.
На 11.10.2019 год., преди обяд, обвиняемият Г.
се намирал на път 111-6204 между с. С. и гр. Д., в района на автомивка „С.",
известна още като „К.", управлявайки собствения си лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „250 Д" с ***. Около
11:00 ч. шофираното от К.Г. МПС се движело по двупосочното пътно платно (без налична разделителна осева линия) в
своята (дясна) лента в посока гр. Д. с разрешената извън населено място скорост от около 80 км/ч. Движението на леката
кола се осъществявало през светлата
част от денонощието, при отлична видимост, в прав участък на асфалтирания път, намиращ се в добро състояние.
В това време, отляво надясно за водача, извън зоната на действие
на пешеходна пътека, доколкото такава
нямало в този участък , при км 2+525, започнал да пресича пътното платно
85-годишният Ч. А. със скорост на движение
около 5 км/ч. За обвиняемия не съществували сериозни обективни пречки да възприеме и асимилира
недвусмислено демонстрираното
намерение за пресичане на шосето от страна на отстоящия на над 100 метра пешеходец, както и реалното му
навлизане на пътя, въпреки съществуващия неособено интензивен трафик на МПС в
насрещната лента за движение. Независимо от появата на пътното платно на
възрастния човек, първоначално Г. нито намалил скоростта, нито предприел
спиране на управлявания автомобил. А.
продължил движението си напречно, достигайки близо до средата на пътя,
когато разстоянието между него и колата
било скъсено на шестдесетина метра. Едва в този момент обвиняемият реагирал
с ефективно спиране, извиване на волана надясно и подаване на звуков сигнал с клаксона. Спирачната система на
автомобила задействала с максимална ефективност. Въпреки предприетите действия
от К.Г., последвал удар между челната дясна част на автомобила и
задновъншната част на десния долен крайник (подбедрица
и бедро) на пострадалия, който се намирал
вече почти на един метър от края на пътното платно. Скоростта на колата в този
момент била около 35 км/ч. Вследствие на удара А. бил изтласкан напред и
надясно спрямо посоката на движение на автомобила, като се озовал в крайпътната
затревена площ, получавайки множество травматични
увреждания.
Подс.Г. слязъл от автомобила си и установил,
че контактният и намиращ се все още в съзнание А. лежи на тревната
площ. Обвиняемият веднага позвънил на ЕЕН 112 и съобщил за
случая. На мястото на произшествието бързо
дошъл екип на СНМП. К.Г. и св. С.Ш.помогнали за качването на пострадалия в пристигналата линейка, която го транспортирала
в МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003" - гр. Д.. Въпреки положените изключително интензивни медицински грижи /реанимационни мероприятия
в пълен обем/, на 13.10.2019 г., сутринта, Ч. А. починал.
Според СМЕ на д-р Н.:“ При огледа, аутопсията и проведените
изследвания върху трупа на Ч.С.А. в рамките на извършената съдебномедицинска експертиза, била установена наличие на
множествена травма: фрактури на ръба на тялото на 3-ти поясен прешлен и
на странични израстъци на гръдни и поясен прешлен на гръбначния стълб,
многофрагментна фрактура на таза, фрактури на четири леви ребра и на малкия
пищял /фибула/ на дясна подбедрица с масивни кръвонасядания в меките тъкани
около тях и голям ретроперитонеален
хематом, малки кръвонасядания по черва и чреводържател и кръвоизливи във
връзковия апарат на вътрешни органи; масивни
кръвонасядания с размачкване на подкожна мастна тъкан и образуване на
„деколмани" по десен долен крайник и седалище; разкъсно-контузии рани, кръвонасядания и охлузвания по
кожата на главата, тялото и крайниците; масивна мастна емболия в белия
дроб; остра кръвозагуба; мозъчен и
белодробен оток; тъмна течна кръв.
Установена е генерализирана атеросклероза - леко изразена, лека дребноогнищна миокардиосклероза, стари готеврални
сраствания двустранно, лека чернодробна стеатоза, малки кисти на двата
бъбрека - хронични болестни изменения, без
отношение за настъпването на смъртта или поведението на пострадалия преди нея.
Непосредствената причина за смъртта на Ч. А. е масивната мастна
емболия в белия дроб, довела до остри нарушения на дихателната и сърдечната
дейност с последващото им спиране. Мастната емболия в случая се дължи на
получените от пострадалия травматични увреждания
- смачкванията на подкожна мастна тъкан и фрактурите на кости, при което освободените мастни капки от смачканата
мастна тъкан и костния мозък навлизат постепенно във венозната система и се
отвеждат и натрупват в съдовете на
белия дроб, с преустановяване на газообменната му функция.
За настъпването на смъртта най-вероятно е
допринесла и сравнително голямата кръвозагуба от кръвоизливите
/кръвонасяданията/ в меките тъкани в
областите на уврежданията.
В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените от пострадалия при инцидента травматични
увреждания и последващата му смърт.
Установените по трупа травматични увреждания са причинени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи /тъпоръбести предмети с различна
форма и големина, с по-голяма сила и добре отговарят да са получени по време и
начин, за които се съобщава в предварителните сведения - блъскане на пешеходец
от лек автомобил. Предвид данните от предварителните
сведения и установените по трупа увреждания най-вероятният механизъм на травмата е следният:
Първоначален удар с предни части на
автомобила по външна или леко задновъншна
част на десен долен крайник /подбедрица и бедро/ на пострадалия; вероятно последващо „качване" на
пострадалия на автомобила и удари с по-високите му части в областта на гърба;
последващо отхвърляне от автомобила и падане на пострадалия върху
пътното платно и/или земята. В момента на първоначалния удар
пострадалият е бил прав, обърнат с дясна странична
или леко задностранична част към автомобила.
Всички травматични увреждания са получени
приживе. По трупа не се установяват увреждания от прегазване или влачене от автомобила. Не
се установяват и други травматични увреждания, които да не могат да бъдат получени при гореописаните травми.
Смъртта е настъпила сравнително по-бавно.
Състоянието на трупа към момента на аутопсията отговаря на смърт от
второ денонощие.“
За изясняване на механизма на ПТП на досъд.п-во са назначени две автотехнически експертизи.
Първоначална, изготвена от в. л. инж. Н.В. и повторна разширена автотехническа експертиза, изготвена от специалисти от национален мащаб
-проф. д.т.н. инж. С.К., доц. д-р инж. Х. У. и инж. В.Ш..
В заключението си
трите вещи лица сочат, че: скоростта на движение на автомобила *****
преди ПТП е около 80 км/ч, като опасната зона за спиране на автомобила при така
определената скорост на движение е около 65 м. Преди удара пешеходецът се е
движил почти напречно на платното и отляво надясно за водача. В момента, когато обвиняемият е приел пострадалия за
опасност, последният е бил на 4,4 м от мястото на удара, а автомобилът
се е намирал на около 59 м от това място. В
момента на навлизане на пешеходеца на платното автомобилът е бил на 103
м от мястото на удара. Шофьорът е закъснял с реакцията си с около 2 сек., като
пешеходецът не е попадал в опасната зона за спиране спрямо момента на
навлизането му на платното за движение. Водачът на автомобила „Мерцедес" е
имал техническата възможност да възприеме пешеходеца, когато е бил на
разстояние по-голямо от опасната зона за спиране
и да предотврати ПТП при своевременно възприемане на опасността. Дори и да се приеме, че пешеходецът е
навлязъл на платното за движение след микробус, водачът на автомобила също е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като за времето на
реакция на пешеходеца от около 1,6 сек.
неизвестният микробус би отминал на достатъчно голямо разстояние, за да бъде
възприет пешеходецът.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва
от показанията на свидетелите Б. Д. /л. 40, том № 1 от материалите по д. пр. /, И. М. /л. 41, том № 1/, П. Ш. /л. 42, том № 1/,
Г. Ш. /л. 43, том № 1/, С. Ш. /л. 44, том № 1/, Д. Ш. /л. 45, том № 1/,
Д. А. /л. 46, том № 1/, А. П. /л. 47, том № 1/, съдебномедицинска експертиза /л. 49 - л. 52, том № 1/,
автотехническа експертиза /л. 58 - л. 62, том № 1/, повторна разширена автотехническа експертиза /л. 68 - л. 85,
том № 1/, протокол за оглед на
местопроизшествие, схема и фотоалбум /л. 16 - л. 27, том № I/, справка
за съдимост /л. 36, том № 1/, справка за нарушител от региона
/л. 97 - л. 99, том № 2/, медицинска документация относно Ч. А. /л. 102 - л. 128, том № 2/, удостоверение за
наследници /л. 131, том № 21, препис-извлечение от акт за смърт /л. 132,
том № 2/, удостоверение за родствени връзки /л. 133 - л. 134, том № 2/,
1 брой диск /л. 137, том № 2/, писмо от ДНС 112 / л. 138, том № 2/, протокол за
техническо състояние на МПС/л. 141, том №2/.
След привличането му като обвиняем, Г. се възползва от
правото си да не дава обяснения по случая.
КнОС дава вяра на горепосочените гласните
доказателствени средства, тъй като са ясни, категорични, взаимно допълващи се и
потвърждаващи, убедителни.
КнОС приема за обективни и компетентно изготвени СМЕ и
тройната АТЕ, тъй като са обосновано мотивирани, като не се
поражда съмнение във верността на изводите им.
По
правната квалификация:
Действайки по описания по- горе начин, подсъдимият К.В.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 343а, ал. 1, б. „б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", пр.
1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с транспорта и защитени чрез наказателноправни
норми в гл.ХІ, р.ІІ от Особената част на НК на РБ, а предмет на престъпление е Ч.С.А. на 85 години. (роден на *** г.)-пострадалият
от деянието на подсъдимия.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие и се изразява в нарушение на задължението
му като водача на пътно превозно
средство по
чл.20, ал.1 ЗДвП - непрекъснато
да контролират превозното средство,
което управлява и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП- да намали скоростта и спре при възникване на опасност за
движението, каквато опасност е представлявала пресичането на платното за
движение от пешеходец
Дължимият по см.на чл.20, ал.1
от ЗДвП контрол от водача на МПС обхваща редица действия на водача, сред
които и
положението на МПС спрямо
останалите участници в движението по време на собственото му движение,
положението му спрямо пътя и др. Този
контрол следва да е непрекъснат и да обхваща времето, през което МПС е под
управлението на водача.
Управляването
на МПС се изразява в привеждането му в движение, воденето му по пътя,
разположението му върху пътя, съобразяване на движението му с условията на
пътната обстановка (вкл. с наличието на пешеходци по него)и пр. Управляването на МПС включва непрекъснато и
пълно възприемане на пътната обстановка и промените в нея; точно и възможно
най-бързо преценяване на характерните й особености и вземане на съответно
(най-правилно) решение за начина на управление на превозното средство,
отговарящо на конкретните условия, както и съобразяване на движението на превозното средство с оглед на точно,
постоянно и неотстъпно спазване на сложните правни отношения с останалите
участници в движението каквито са и пешеходците.
Подсъдимият
е нарушил общото правило за движение по чл.20, ал.1 от НК, поради неточна преценка на пътната обстановка,
доколкото не е съобразил поведението си
като водач с възникналата на пътя опасност от появата на непреваморно пресичащ
пешеходец, в резултат на което е закъснял с реакцията за спиране на
автомобила с цел предотвратяване на удара на пешеходеца.
Подсъдимият
е нарушил и задължението си по чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП, защото не е намалил
скоростта на управление на автомобила си при възприемане на неправилно
пресичащия пешеходец, за да спре и предотврати удара му, като поради
закъснялото намаляване на скоростта не е успял да избегне удара му.
Задълженията
на водача на МПС, произтичащи от чл.20, ал.1 от ЗДвП, са почти идентични със
задължението му по посочената разпоредба
от чл.5 от ЗДвП, както и по чл.116 от с.з.. И трите норми въвеждат общи правила за поведение, като
чл.5 е по-общ от чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Поради това е ненужно едновременното посочване на чл.5,
ал.2, т.1 и т.2 и чл.20, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП като нарушени правила за движение.
При конкуренция между двете следва да се сочи за нарушено правило само
това по чл.20, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, което
указва конкретното действие, дължимо от водача на МПС, а именно-да
контролира управляваното МПС, по
начина, посочен по-горе и да спре, при опасност , за да предотврати удар.
Налице е причинно-следствена връзка между нарушеното правило за движение по чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДвП и
настъпилия противоправен резултат-удар на пешеходец с летален изход, в резултат на травматичните и
телесни увреждания
Подсъдимият след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалия, поради което деянието му е квалифицирано по чл.354а,
ал.1, б4б“ от НК. Оказаната помощ е изразена в бърз и незабавен сигнал до
медицински лица за оказване на медицинска помощ и помощ при качването му в
линейката.
Субект на престъплението е подсъдимия
От
субективна страна деянието е извършено
при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по см. на чл.11 ал.3
пр.І от НК. Тази т.н.”небрежност”се характеризира с два момента–отрицателен и
положителен. Подсъдимият не е
предвиждала възможността да настъпят общественоопасните и вредни последици.
Налице е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от
действията и цялостното поведение на подсъдимия, както и от характера и вида на
допуснатите нарушения по ЗДвП.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен по обвинението за извършено престъпление
по чл.343а, ал„1, б“б“ вр. с чл.343,
ал.1, б“б“ , пр.1 вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на осн.чл.304 от НПк го призна
за невиновен и го оправда да е извършил престъплението в резултат на нарушаване
на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - като участник в движението по пътищата да е поставил в
опасност живота и здравето на Ч.С.А. от гр. Д.,
по чл. 5, ал. 2, т. 1 и по чл.116 от ЗдвП.
По определяне вида
и размера на наказанието:
Касае се за определяне на
наказание за престъпление, което не е тежко по см. на чл.93 т.7 от НК, тъй като
за него в особената част на НК е предвидено наказание до 4 години лишаване от свобода и наказание ЛПУ на МПС, продължителността на което не
бива да е по-малка от срока на наказанието ЛС.
Степента на обществена
опасност на деянието е относително завишена, предвид вида засегнати обществени
отношения, условията на време , място,
обстановка и начин на извършване на престъплението, причините, довели до него-несъобразяването
на правилата за движение по пътищата от подсъдимия и пострадалия, възрастта на пострадалия.
Степента на обществена опасност на дееца е
преценена от съда като ниска, с оглед изцяло
положителните характеристични данни за подсъдимия-чистото съдебно минало, пенсионна възраст, процесуално поведение, с което е съдействала
за изясняване на обстоятелствата по делото, съжаление за стореното.
Причините
за извършване на престъплението се коренят в секундно
закъснение при предприемане на спиране за предотвратяване на удара на
пешеходеца и неправомерното поведение на пешеходеца, който е пресичал на
неразрешено място и без да изчака
преминаването на автомобила на подсъдимия.
Преценявайки
горните обстоятелства, съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.54
от НК–при наличие на превес на смекчаващите вината и наказателната
отговорност обстоятелства, като го
определи в размер на 1 г. и 6 месеца
лишаване от свобода, което в изпълнени на задължението си по чл.373, ал.2
от НПК вр. с чл.58а, ал.1 от НК намали с
1/3 и определи наказание в размер на 1 г. ЛС
Налице са и трите
предвидени в чл.66, ал.1 НК
предпоставки, поради което институтът на
условното наказание е приложим. Размерът на определеното наказание формално позволява отлагане на
изпълнението на наложените наказания, тъй като не надвишава 3 години. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер
на лишаване от свобода (ЛС), с което е изпълнена втората предпоставка по чл.66, ал.1 от НК. Налице е и третата
предпоставка по чл.66, ал.1 от НК, а именно-постигане на целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко поправяне на подсъдимия без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание 2 г. и 6 м ЛС. Така приема КнОС предвид много
добрите характеристични данни за подсъдимия, критичното му отношение и искрено
съжаление за причинения престъпен
резултат, както и съпричиняването
му от пострадалия пешеходец.
По
изложените съображения и с оглед
настъпилия престъпен резултат-смърт на пострадалия съдът определи продължителността
на изпитателния срок в размер на 3 г. и
6 месеца.
При
условията на чл.343г от НК и предвид на изложените обстоятелства, съдът наложи
на подсъдимия и наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 години.
Такива
по вид и размер наказания съдът приема, че ще
въздействат поправително-възпитателно и предупредително–възпиращо върху
подсъдимия и
предупредително-възпиращо по отношение
на останалите граждани на обществото.
На осн.чл.189, ал.3 НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъди да заплати в полза на държавата,
сторените по делото разноски в общ
размер на сумата от 3 344 лв.-дължими по сметка на ОД на МВР-Кюстендил.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: