Решение по дело №682/2022 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 62 вр. чл. 61 от Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) вр. с чл. чл. 27, ал. 3,
б. „ж“ от Рамково решение на Съвета от 13.06.2002 г. (2002/584/ПВР).
Образувано е по молба на главен прокурор на Прокуратурата в гр.
Регенсбург, Федерална република Германия, с която се иска от българския
съд да бъде дадено съгласие *** гражданин Р. Г., роден на *** г. в гр. ***, да
изтърпи остатъка от общо наказание лишаване от свобода за срок от 608 дни,
наложено с присъда от 11.02.2011 г. по дело № 2 KLs 122 Js14811/10 на
Областен съд Регенсбург, въз основа на Европейска заповед за арест,
издадена на 21.04.2022 г. от съдия в Областен съд Регенсбург по дело № 122
VRs 14811/10.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище,
че са налице законовите основания да бъде уважено искането на главния
прокурор при Прокуратурата в гр. Регенсбург.
Исканото лице Р. Г. не се явява в съдебно заседание. Същият се намира
в *** - Регенсбург, като видно от писмо на Главния прокурор на
Прокуратурата в гр. Регенсбург от 27.07.2022 г., г-н Г. е уведомен за
образуваното производство в Окръжен съд - Бургас и му е разяснено правото
да упълномощи защитник.
Служебният защитник на исканото лице - адв. Румяна Недялкова-
Николова от Адвокатска колегия- Бургас заявява, че е законосъобразно
настоящият съдебен състав да даде съгласие за изключване на принципа на
особеността и изтърпяване на остатъка от наказанието, както е поискано от
германските власти.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и обсъди събрания
по делото доказателствен материал, прие следното:
С решение № 21 от 14.05.2021 г. по ЧНД № 430/2021 г. Бургаският
окръжен съд на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА допуснал изпълнение на две
Европейски заповеди за арест (ЕЗА) – ЕЗА с № III Gs372/21, издадена на
22.03.2021 г. от Районен съд - Регенсбург и ЕЗА с № 24 Ds 129 Js 29670/19,
издадена на 25.03.2021 г. от Районен съд - Регенсбург, и предал Р. Г.,
гражданин на ***, роден на *** г. в гр. ***, с цел провеждане на наказателно
преследване. Решението е влязло в сила на 14.05.2021 г. Пред съда г-н Г. е
направил изрично изявление, че не се отказва от принципа на особеността.
На 21.05.2021 г. Р. Г. фактически е предаден на германските съдебни
власти.
След фактическото предаване на исканото лице, на 21.04.2022 г. е
издадена Европейска заповед за арест от съдия в Областен съд Регенсбург по
дело № 122 VRs 14811/10 с цел изпълнение на остатък от общо наказание
лишаване от свобода, наложено на Р. Г. с влязла в сила на 27.07.2011 г.
присъда по дело № 2 KLs 122 Js14811/10 на Областен съд Регенсбург. С
1

посочената присъда исканото лице е било осъдено на лишаване от свобода за
срок от пет години за извършени в съвкупност на 7.08.2010 г. в гр. Вьорт ан
дер Донау, Германия, три престъпления – изнасилване, предумишлено
причиняване на телесна повреда и принуда. Остатъкът от наказанието е 608
дни.
От допълнително изисканите от Прокуратурата в гр. Регенсбург
информация и документи се установява, че с решение от 7.08.2015 г. по дело
№ StVK 217/04 на Областен съд Регенсбург – отделение по изпълнение на
наказанията, изпълнението на остатъка от общото наказание лишаване от
свобода за срок от 608 дни е било отложено с изпитателен срок, а с решение
на същия съд от 15.12.2021 г. отлагането на този остатък е било отменено. На
това основание оставащите 608 дни лишаване от свобода следвало да бъдат
изтърпени. Последвало издаване на заповед за задържане от Прокуратурата в
гр. Регенсбург с цел изпълнение на присъда, въз основа на която на
21.04.2022 г. е издадена Европейската заповед за арест от Областен съд
Регенсбург по дело № 122 VRs 14811/10.
На 27.05.2022 г. Р. Г. е изслушан от съдия в Районен съд Регенсбург,
като същият е изразил съгласие за изпълнение на останалата част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му с присъдата, постановена от
Областен съд Регенсбург. По настоящото дело допълнително е представен
протоколът от това изслушване, проведено в ***** Регенсбург. Видно от
съдържанието на протокола, при изслушването на исканото лице не е
присъствал защитник, а и при липсата на отразено изрично изявление от
страна на Р. Г., че не желае да упражни правото си на защита, настоящият
съдебен състав прие, че в случая не би могъл да бъде направен категоричен
извод за наличието на хипотезата по чл. 27, ал. 3, б. „f“ от Рамково решение
на Съвета от 13.06.2002 г. (2002/584/ПВР). Затова съдът разгледа по същество
искането на германските власти да бъде дадено съгласие **** гражданин Р. Г.
да изтърпи остатъка от общо наказание лишаване от свобода, наложено с
присъда от 11.02.2011 г. по дело № 2 KLs 122 Js14811/10 на Областен съд
Регенсбург, въз основа на ЕЗА, издадена на 21.04.2022 г. от Областен съд
Регенсбург по дело № 122 VRs 14811/10.
Приложената към искането ЕЗА от 21.04.2022 г. е издадена от
компетентен орган и отговаря на всички изисквания за форма и съдържание.
В нея се съдържа подробно описание на деянията, за които исканото лице е
осъдено с присъда от 11.02.2011 г. по дело № 2 KLs 122 Js14811/10 на
Областен съд Регенсбург. Същите са квалифицирани като престъпления по
чл. 177, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1, чл. 223, ал. 1, чл. 230, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
чл. 21, чл. 52, чл. 53 и чл. 63 от Наказателния кодекс на Германия. В
заповедта изрично е отбелязано основанието по чл. 36, ал. 3, т. 28 от ЗЕЕЗА,
което принципно изключва проверката за двойна наказуемост. Въпреки това
следва да бъде отбелязано, че от описаните фактически обстоятелства за
деянията може да се направи извод, че същите съставляват престъпления и по
българския Наказателен кодекс – по чл. 152, ал. 1, т. 2, чл. 130, ал. 2 и чл. 143,
2

ал. 1. Заповедта отговаря и на изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА -
наложеното с присъдата общо наказание лишаване от свобода не е по-малко
от четири месеца.
В случая не са налице основанията за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА:
престъпленията, за което е издадена заповедта, не са амнистирани в
Република България и не попадат под нейната наказателна юрисдикция;
липсват доказателства за нарушаване на принципа non bis in idem; исканото
лице не е малолетно съгласно българското законодателство.
Липсват и факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА за отказ от
изпълнение. Давностният срок за изпълнение на наказанието не е изтекъл
съгласно българското законодателство; исканото лице не е български
гражданин, не живее, нито е постоянно пребиваващо в Република България;
престъпленията, за които Р. Г. е осъден, не са извършени на територията на
Република България или извън територията на Федерална република
Германия; исканото лице е участвало лично в наказателния процес срещу
него, приключил с постановяване на осъдителната присъда.
Видът на наложеното наказание, както и обстоятелството, че исканото
лице не е български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в
Република България, изключват необходимостта от наличие на посочените в
чл. 41 ЗЕЕЗА гаранции, предоставени от издаващата държава.
С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав в
съответствие с разпоредбите на чл. 36 и чл. 39-41 от ЗЕЕЗА прие, че искането
е основателно и на основание чл. 61, ал. 2, т. 6 от ЗЕЕЗА и чл. 27, ал. 3, б. „ж“
от Рамково решение на Съвета от 13.06.2002 г. (2002/584/ПВР) следва да даде
съгласие *** гражданин Р. Г. да изтърпи остатъка от общото наказание
лишаване от свобода за срок от 608 дни, наложено с присъда от 11.02.2011 г.
по дело № 2 KLs 122 Js14811/10 на Областен съд Регенсбург, въз основа на
Европейска заповед за арест, издадена на 21.04.2022 г. от съдия в Областен
съд Регенсбург по дело № 122 VRs 14811/10.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.

Председател:

Членове:
3

Номер на акта:	143
Дата:	28 юли 2022 г.
Съдия:	Цвета Живкова Попова

Дело:	20222100200682
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юли 2022 г.

Решение по дело №682/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите