ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………, 8 Март 2018г.,
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев ч.гр.д. 15859 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.5 от ГПК.
Образувано
е по жалба жалбоподателя В.М.П. срещу насочване
на действията по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20178380407362 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838
срещу неин недвижим имот. Жалбоподателят твърди, че е собственик на имота,
предмет на изпълнителното производство и че го владее от 2003г., включително и в момента. Иска да
бъде прекратено изпълнителното дело и да й се присъдят разноски.
Взискателят
И.П.И. оспорва изцяло жалбата като недопустима и твърди, че жалбоподателката
никога не е владяла имота. По същество твърди, че жалбата е неоснователна, като
поддържа, че жалбата е опита от страна на длъжника и бивш съпруг на
жалбоподателката А.П. да осуети изнасянето
на имота на публична продан.
Длъжникът
А.П. не изразява становище по жалбата.
Частният
съдебен изпълнител М. Б. излага мотиви, че
жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателката не владее имота. Освен
това поддържа и становище, че жалбата по същество е неоснователна, доколкото
жалбоподателката се позовава на издаден в нейна полза констативен нотариален
акт, който е непротивопоставим на
страните в производството.
Софийски
градски съд намира за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20178380407362 на ЧСИ М. Б. с
рег. № 838 е образувано по издаден в
полза на И.П.И. изпълнителен лист от Софийски районен съд на основание влязло в сила съдебно решение по
втора фаза на делбено производство, за изнасяне на публична продан на недвижим
имот, представляващ апартамент, заедно с принадлежащите му таван и три мазета,
намиращи се в гр.София, ул. „********“ №**. Производството по делбеното дело е
образувано по искова молба на И.И. срещу А.П. от 24.09.2004г., вписана на
25.10.2014г. Делбата е била допусната при равни квоти между двамата съделители
с влязло в сила решение от 1.03.2006г.
С
два нотариални акта от 17.02.2004г. и от 22.11.2004г. А.П. е бил признат за собственик на по
¼ ид. части от посочения недвижим имот на основание наследство и
завещание. На 18.03.2006г. А.П. е прехвърлил на майка си Р.Г.целия описан
по-горе недвижим имот с нотариален акт за продажба. Поради така извършената
продажба И.И. е предявил срещу Р.Г.иск за
осъждането й да му предаде владението върху 1/2 ид. част от посочения
недвижим имот, на която той се е легитимирал като собственик. Исковата молба е
вписана на 5.10.2011г.
С
констативен нотариален акт от 11.11.2013г. В.П. е била призната за собственик на същия недвижим имот на основание давностно владение.
По изпълнително дело № 20178380407362
ЧСИ е наложил възбрана върху недвижимия имот, която е вписана на 12.10.2017г. Насрочен
е бил опис за 23.10.2017г. Съобщението за насрочения опис, изпратено до В.П.,
не е било връчено, тъй като същата не е била намерена на адреса и не е било
намерено лице от същия адрес, което да получи призовката. На насрочения за
8.11.2017г. опис жалбоподателката В.П. се е явила и е отказала достъп до имота,
като сее позовала на нотариален акт за собственост. Описът е бил пренасрочен за
следващия ден, когато с помощтта на ключар и със съдействие на служител на ІІ
РУП на МВР- София, е бил осигурен достъп до имота. В имота помощник-частния
съдебен изпълнител е заварил наематели,
което са отказали да представят договор за наем.
На 17.09.2017г., 1.10.2017г. и
6.10.2017г. В.П. е сключила писмени договори за наем на посочения недвижим имот
с три различни лица.
За двете открити съдебни заседания по
настоящото дело жалбоподателката В.П. е била нередовно призована, като
призовките от адрес гр.София, ул. „********“ № 29 са се връщали със сведения,
че такова лице не е живяло и не е познато на адреса.
Свидетелят П. М.ков дава показания, че познава имота от 2007г., а
през 2014г. се е нанесъл да живее на адрес гр.София, ул. „********“ 29, като
преди това всекидневно е ползвал гараж там. Свидетелят не познава В.П. и никога
нея е виждал там. Имотът се е владеел от А.П. и свидетелят е контактувал с
него. Свидетелят не знае кой е наемател на имота и кой получава наем от него.
Останалите събрани доказателства не
установяват факти от значение за решаване на спора.
При така установените факти Софийски
градски съд достигна до следните правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на жалба на трето лице срещу действията на съдебен изпълнител,
съгласно чл.435, ал.5 от ГПК, е жалбата да е подадена от лице, което владее
вещта, спрямо която е насочено принудителното изпълнение, в дена на налагане на
запора или възбраната върху тази вещ. В случай, че такова владение към
релевантния момент не бъде установено, третото лице не е надлежно легитимирано да обжалва действията
на съдебния изпълнител, а би могло да предяви правата си по исков път.
В разглеждания случай принудителното
изпълнение е насочено срещу недвижим имот и възбраната върху посочения имот е
вписана на 12.10.2017г. Това е меродавната дата, към която следва да се
установи дали третото лице жалбоподател В.П. е владяла имота, предмет на
изпълнителните действия. Владението на
една вещ, в това число и на недвижим имот, е определено в чл.68 от ЗС като
упражняване на фактическа власт върху имота, лично или чрез другиго, като своя.
От събраните доказателства по делото не
се установява нито един от посочените елементи на владението. Доказателствата
относно проведеното делбено производство, издадените констативни нотариални
актове в полза на А.П., извършеното от него прехвърляне на недвижимия имот,
както и предявения от И.И. иск в защита на неговото право на собственост
показват, че именно тези две лица са демонстрирали отношение към имота като към
свой. Този извод се потвърждава и от съдебното решение по иска за делба.
Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства, че
жалбоподателката В.П. е демострирала по някакъв начин спрямо останалите страни
в производството намерение да счита имота за свой. Констативният нотариален акт
от 2013г. не представлява изява на такова намерение, защото е непротивопоставим
на двамата съделители и защото е издаден след като исковата молба за делба,
както и след като исковата молба по иск за собственост на И.И. са били надлежно
вписани. Липсват други доказателства, от които да е видно, че В.П. е изявила
пред А.П. и И.И. намерението си да счита имота за свой. Сключването на договори
за наем също не представлява изявяване на такава воля, защото за отдаването на
недвижим имот под наем не е необходимо наемодателят да е собственик.
В допълнение, не се установява В.П. да е
упражнявала някога фактическа власт върху имота лично или чрез друго лице и в
частност да е упражнявала такава власт на 12.10.2017г. В тази връзка следва да
се посочи, че представените три договора за наем не могат да се считат за годно
доказателство за владение върху имота. Владението представлява фактическо
състояние, както е видно от законовото определение в чл.68 от ЗС, докато
отдаването на един имот под наем представлява правно действие. В този смисъл от
обстоятелството, че в периода 17.09.2017г. – 6.10.2017г. В.П. е извършвала
определени правни действия спрямо имота, не може да се направи извод, че за
същия период и към 12.10.2017г. тя е осъществявала фактическа власт върху
имота. В допълнение, договорите не могат да послужат като доказателство и
относно обстоятелството, че наемателите са влезли в имота преди или най-късно
на 12.10.2017г. и по този начин са започнали да държат имота за другиго.
Удостовереното в трите договора предаване на държането на имота е
непротивопоставимо на страните в настоящото производство и представлява
единствено изявление, съдържащо се в частен документ, което не доказва по
обективен начин осъществяването на един или друг факт. Горните изводи се
потвърждават от показанията на разпитания свидетел, които от своя страна
намират потвърждение в обстоятелството, че както по изпълнителното дело, така и
по настоящото дело В.П. не е била намирана на адреса на имота при опитите да
бъде призовавана оттам, а живеещите на адреса лица са удостоверили, че тя не
пребивава и не е позната там.
При тези доказателства съдът намира, че
жалбоподателката не е владеела недвижимия имот, предмет на изпълнителните
действия по изпълнително дело № 20178380407362, към датата на налагане на
възбраната върху имота 12.10.2017г.
Затова по силата на чл.435, ал.5 от ГПК В.П. не е надлежно легитимирана да
обжалва действията на частния съдебен изпълнител по посоченото дело.
При формирания извод за недопустимост на
жалбата, същата следва да се остави без разглеждане. Като последица от този
извод следва да се отмени и определението, постановено по делото на
15.12.2017г., с което е спряно производството по изпълнителното дело.
Водим от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение по настоящото дело от
15.12.2017г., с което е спряно изпълнително дело № № 20178380407362 на ЧСИ М. Б.
с рег. № 838.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.М.П.
срещу действията по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20178380407362 на ЧСИ М. Б. с рег. № 838.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.