РЕШЕНИЕ № 260041
гр.
Кюстендил, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря Л. Николова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №392/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх.
№14030/10.07.2020г. от „Ресурс Коммерс“ ЕООД, гр. Кюстендил, ул. „***“ №***,
представлявано от управителя И.К.М., чрез пълномощника адв. Д. Д., както и по
въззивна жалба с вх. №15006/21.0.2020г. от П.Д.С., съдебен адрес:***, чрез адв.
А.А. от САК, с адрес ***, п.к. 1632, бул. „***“ №***, ет.***, ап.3К, против решение №367 от
15.06.2020г., постановено по гр. д. №1318/2019г. по описа на КРС.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт въззвиникът
е осъден да заплати на П.С. сума в размер на 18 000 лв. – обезщетение, определено при съпричиняване
на 50% в увреждането от пострадалия, за претърпени от него неимуществени вреди
за трудова злополука на 16.07.2018г. в местността „Трите буки“ на територията
на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, като претенцията над тази сума до пълния размер
от 80 000 лв. е отхвърлена; осъдено е „Ресурс Коммерс“ ЕООД да плати на С.
сумата от 2287, 21 лв. определени при съпричиняване на 50% в увреждането
от пострадалия за претърпени от него
имуществени вреди от същата трудова злополука, като разликата до пълната
претенция от 4574, 42 лв. е отхвърлена. Въззивникът е осъден да плати и законната
лихва върху двете посочени суми – за имуществени и неимуществени вреди, считано
от 16.07.2018г. за неимуществените вреди и от 27.06.2019г. – за имуществените
вреди в размер на 152,12 лв. и законна лихва
върху сумата от 2 135, 10 лв.,
считано от 16.07.2018г. Оставена е без разглеждане претенцията на С. да бъде
осъден въззивникът за сумата от 261,33 лв., представляващо незаплатено трудово
възнаграждение за периода 19.07.2019г.
до 01.08.2019г. като недопустимо и производството е прекратено в тази част.
Страните са осъдени за разноски.
Въззивникът
„Ресурс Коммерс“ ЕООД обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено
да плати на ищеца в първоинстанционното производство обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, както и за разноските по делото. Иска се
отмяна на решението в тези части, тъй като се счита от въззивника „Ресурс
Коммерс“ ЕООД за неправилно, и да се постанови друго, с което да се отхвърлят
претенциите на С. за неимуществени вреди над 500 лв. и над 100 лв. за
имуществени вреди и да бъде осъден въззиваемият да плати разноските по делото
на въззивника. Твърди се, че С. не бил доказал по делото, че на процесната дата
е изпълнявал възложени му от
работодателя функции. Но ако съдът приеме обратното, то да се счете, че е
налице груба небрежност от увреденото лице до степен освобождаваща работодателя
от отговорност за неимуществени вреди за сумите над 500 лв. за неимуществени
вреди и над 100 лв. за имуществени вреди. Установено било по делото, че на
служителя бил проведен първоначален и периодичен инструктаж, дадено му било
предпазно работно облекло, но ищецът не бил спазил правилата и мерките за
безопасност и инструктаж при извършване на процесната работа, с които е бил
запознат и по този начин бил станал единствената причина за настъпване на
злополуката. Ищецът при отрязване на дървото не бил осигурил падането му на
безопасно място – тежестта за оборването, на което била върху ищеца, но той не
го оборил. Сочи се още, че С. е отрязал дървото по начин, че същото е паднало
върху друго, от което е счупен клон и този клон го наранява. Отделно
въззиваемият С. не бил ползвал лични предпазни средства и облекла, дадени му от
работодателя и които биха го предпазили от увреждането или намалили степента на
увреждането. Последното се установявало както от назначената експертиза, така и
от житейската логика. В това число се коментира липсата на употребена каска,
която би предпазила С.. Жалбоподателят „Ресурс Коммерс“ ЕООД намира, че
съпричиняването е в размер на поне 95% от общия вредоносен резултат, поради
което с този процент следвало да се намали определеното обезщетение. Намира за
неправилен изводът на съда, че съпричиняването е в рамките на 50 %. Намира за
справедлив размерът за неимуществени вреди от 5000 лв., която следвало да се
намали, поради съпричиняване. Същата пропорция – намаляване с 95 % следвало да
се приложи и по отношение на
имуществените вреди. На тази база се иска отмяна на решението в
обжалваните части.
По жалбата
на „Ресурс Коммерс“ ЕООД в законоустановения срок е постъпил отговор. В него се
сочи, че жалбата на дружеството е неоснователна. По делото било установено, че
на 16.07.2018г. ищецът бил изпълнявал трудовите си задължения, съгласно
трудовия си договор. Липсвали доказателства за проявена груба небрежност от
страна на пострадалия. Не бил провеждан инструктаж по установения ред и на С.
не му били осигурени от работодателя здравословни и безопасни условия на труд
според изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
Наредба за №РД-07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и
сигнали за безопасност и здраве при работа, Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работно оборудване. Поради
характеристика на пряка иск по чл. 200, ал. 1 от КТ не се допускали отрицателни
факти, твърдяни от ответника, във връзка с направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице. Работодателят
следвал да докаже при главно и пълно доказване наличието на проявена груба небрежност
от страна на служителя. Възраженията за неносенето на предпазна каска били
несъстоятелни. На тази база се иска оставяне без уважение на въззивната жалба
на „Ресурс Коммерс“ ЕООД.
Срещу решението в законоустановения
срок, е постъпила въззивна жалба от П.С. чрез процесуалния си представител адв.
А.. Намира, че актът е неправилен по съображения за необоснованост и допуснати
нарушения на материалния закон - чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, чл. 201, ал. 2
от КТ.
По
делото било безспорно установено наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник; професионално заболяване или трудова
злополука, претърпяна от работника в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане; неимуществена вреда, респ. имуществена вреда,
претърпяна от пострадалото лице и причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените и имуществените вреди.
С
молба преди първото заседание по делото била предявена претенция ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца имуществените вреди във вид на бъдещи вреди за
срока на инвалидизацията от 20.07.2019г. до 20.07.2020 г. включително, съгласно
Експертно решение по описа на МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД - гр. Кюстендил, с
общ размер на сумата 2983.88 лева, която била отхвърлена от съда като
недопустима с определение от 15.01.2020 г. в съдебно заседание. Считат, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Претенцията била процесуално
допустима на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. Правното основание на претенцията
била по чл. 200, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва. Цитира се съдебно
решение, съгласно което при трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди се
дължи, когато е доказана трайна нетрудоспособност на работника, настъпила в
резултат на трудовата злополука. Когато вредите за бъдеще време са установими,
т.е. увреждането има траен или необратим характер, това обстоятелство може да
бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението за неимуществените
вреди, но когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва
периодично, обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на
периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на
промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението. Същото важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи
датата на подаване на исковата молба. На тази база се прави извод, че съдът
неправилно е определил искането като недопустимо. Следвало да се определи
разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение преди трудовата
злополука и получаваната инвалидна пенсия до крайната дата на
неработоспособността, което щяло да завиши значително размерът на бъдещите
вреди. Изводът, че за ищеца съществува правно основание (чл. 200, ал. 3 от КТ),
за предявяване на иск за обезщетение за бъдещи вреди следвало и от практика на
КОС. Цялостно съдебната практика по въпроса за възможността да се присъжда
обезщетение за бъдещи вреди била значителна по обем и безпротиворечива. Този
въззивник не е съгласен с определения от съда размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 36 000 лв., като намират за справедлива репация
сумата от 80 000 лв.
Не
било спазено ППВС №4/1968г. и
съдържащите се в същото указания и по този начин била нарушена разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, въвеждаща справедливостта като ръководен принцип при присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на което се било стигнало до необосновано и
незаконосъобразно занижаване на дължимото обезщетение.
Не
била отчетена динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва
надеждността й като критерий за справедливост. А от там неточно бил определен
размерът на обезщетението за неимуществени вреди.
Следвало
да бъде уважено искането за присъждане на пълния претендиран размер от 80 000 лева.
Изтъква се, че на 03.08.2018 г., след
трудовата злополука и след изписването от болничното заведение, ответникът бил
посетил ищеца в дома му и при оказване на психически натиск го е заставил да
подпише всички документи, представени от ответника по делото и посочени от КРС
при мотивирането на обжалваното решение, за проведени инструктажи и
предоставени лични предпазни средства на работника, като тези инструктажи не
били реално провеждани и не били раздавани предпазни средства - каски и
облекла. Представените частни документи от ответника в настоящото производство
нямали доказателствена стойност, защото били изготвени след трудовата злополука
и не отразявали реално извършени действия от ответника по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Това се случило и в присъствието на
един свидетел. Ответникът бил обещал, че ще му помогне с парични суми, ако
подпише предоставените документи. Поради това частните документи, представени
от ответника, върху които има подпис на ищеца не следвало да се използват при
постановяването на решението.
Във
връзка с твърденията на ответника за законосъобразно проведен инструктаж за
мерките за безопасност при извършване на трудовата дейност и предоставянето на
предпазна каска и облекло, било поискано от съда, да допусне двама свидетели
при режим на довеждане, с чиито показания щяло да се установи дали е провеждан
инструктаж, кога и къде е подписвана книгата за инструктаж и дали са раздавани
предпазни каски и облекла. Районният съд отказал да допусне до разпит свидетелите
с мотив, че тези обстоятелства били установени от представителите на ТП на НОИ
и Регионалната инспекция по труда. В същото съдебно заседание съдът допуснал до
разпит по искане на ответника свидетел, който се опитал да установи факти и
обстоятелства, свързани с трудовата злополука, за които вече имало произнасяне
от органите на НОИ и Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кюстендил,
обективирано в Протокол №10/22.10.2018 г. по описа на Териториално поделение на НОИ - гр.
Кюстендил. Показанията
на този свидетел противоречали на констатациите на инспекторите от НОИ и
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Кюстендил, които не били установили, че
работодателят е дал предпазна каска на ищеца, а само, че пострадалият е бил без
поставена предпазна каска и работодателят не е бил поставил знак “задължително
използване на защитна каска" на работните места в дърводобивния обект.
На
работниците не били провеждани периодични инструктажи за безопасност на труда.
Съществували нарушения на реда за провеждането на инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, посочени в Протокол № 10/22.10.2018 г. по описа на Териториално поделение
на НОИ - гр. Кюстендил (стр.4 и 5) и в исковата молба, и това препятствало вменяването
на задължение у пострадалия да носи предпазна каска на обекта, на който се е
случила трудовата злополука.
Служебната
бележка №18/2013г. и проведен последен периодичен инструктаж на 08.01.2018 г.
били подписани от ищеца след трудовата злополука, но контролните органи нямали
възможност да установят този факт. В противен случай щели да посочат още
нарушения, извършени от работодателя при провеждането на инструктажите и
осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работните места.
Работодателят не бил осигурил законов ред за провеждането на инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
В
първоинстанционния акт на съда бил обоснован противоположен извод - че ищецът
бил инструктиран законосъобразно и бил длъжен да носи предпазна каска в
съответствие с подписите, които е поставил под частните документи, представени
от ответника. Приемал за достоверно, че в случай на носене на предпазна каска
от страна на ищеца, то същата би намалила ефекта на кинетичната енергия на
дървото и съответно тежестта на травмата „...при отчитане и други фактори,
които няма как безспорно да се установят по делото“.
Показанията
на свидетеля Петров следвало да се преценяват на основание чл.172 ГПК, поради
трудовата му ангажираност при ответника. Материалната зависимост на свидетеля
Петров от ответника, пораждала съмнения в достоверността на посочените при
разпита обстоятелства, определени изцяло в защита на работодателя. Свидетелят
посочвал и че никой от работниците не е носил предпазни каски, включително и
той самият. Това посява съмнението дали действително са предоставени на
работниците (включително и на ищеца) предпазни каски. В противоречие на
установеното в Протокол №10/22.10.2018 г. по описа на Териториално поделение на
НОИ - гр. Кюстендил, КРС бил приел за достоверни показанията, „че на
работниците били провеждани периодични инструктажи за безопасност на труда.
Показанията на свидетеля не следвало да се използват при постановяването на
съдебния акт, но дори да се приемали за достоверни показанията на свидетеля, те
не установявали груба небрежност, тъй като не се установявала
причинно-следствена връзка между липсата на предпазна каска и получените тежки
травматични увреждания при ищеца.
Съдебно
- медицинската експертиза не успяла да представи обосновано и компетентно
заключение, а Кюстендилският районен съд неправилно бил кредитирал
заключението.
В
заключението не се споменавало нищо за това, че ищецът продължавал да приема
лекарството „Депакин“, за да не получава епилептични припадъци и лекарства за
главоболието, което го получавал приблизително през ден. Не било споменато нищо
за това, че П.Д.С., получавал и световъртеж винаги, когато погледне нагоре, при
затваряне и отваряне на очи, при поглед наляво и надясно със завъртане на
главата, при лягане и ставане; затова, че забравял важни събития от личния си
живот; постоянно бил в депресивни състояния с раздразнение и нервност; често
говорел за трудовата злополука с повишено психическо напрежение и изпотяване;
имал загрозяващи и обезобразяващи шевове и вдлъбнатини върху главата си. Не се
анализирало, кога тези последици щели да бъдат преодолени във времето.
Неправилен
бил изводът на вещото лице, че след поучената травма, ищецът не бил с опасност
за живота, а това се доказвало с представените по делото медицински документи.
Вещото
лице не се съобразило с Експертно решение № 1464/15.07.2019 г, по описа на
МБАЛ„Д-р Никола Василиев“ АД - гр. Кюстендил и е дало заключение, че ищецът ще
бъде клинично здрав след 3-6 месеца. Съгласно представеното направление за ТЕЛК
с молба от 25.05.2020г. здравословното състояние на ищеца не било добро, с
установени преди предстоящата ТЕЛК, трудна концентрация при интелектуално
натоварване, други съществени нарушения и главоболие. Представените
два амбулаторни листа №000091/21.01.2020г. и №000155/2101.2020г., касаещи психическото
състояние на ищеца, като посттравматични увреждания от трудовата злополука също
не били взети предвид от СМЕ при отговорите на задачите.
Не
било възможно установените травматични увреждания при ищеца от трудовата
злополука да бъдат преодолени за кратък период дори. Състоянието му било константно, видно и от свидетелските
показания. Не съществувала медицинска възможност травматичните увреждания на
ищеца да се преодолеят за няколко месеца и след този период отново да се върнат
със същите медицински характеристики, както след втората оперативна
интервенция. Вещото лице не било описало всички травматични увреждания на
ищеца, включително и загрозяващите и обезобразяващите шевове и вдлъбнатини
върху главата му. КРС не бил описал всички последици от получените травматични
увреждания на ищеца вследствие от трудовата злополука и не бил посочил какъв
период за възстановяване приема за него.
Вещото
лице изложило общоизвестните теории за ролята на предпазната каска, но не
успяло да изрази точно становище за трудовата злополука с ищеца. За да се даде
точен отговор на този въпрос било необходимо становището на технически експерт.
Медикът посочил, че уврежданията не можели точно да се определят, тъй като
значение имало от колко метра пада дървото, колко е дебело, в коя област на
главата го удря, каква е била каската и т.н. В тази връзка се налагало
назначаването на комплексна експертиза, в която първо технически експерт да
извърши своите изчисления и да определи общата маса на дървото в кг, средната
маса на товара в мястото на удара в кг, силата от тежестта на дървото при
статично натоварване върху пострадалия в N.
По време на злополуката увреждащото дърво било
получило моментно голямо количество кинетична енергия от друго падащо дърво и
ударът бил динамичен и силата на удара била значително по - голяма от силата на
статичното натоварване. Коментира се в жалбата, че при височина на падане на
дървото от 10 метра, средната теоретична сила на еквивалентния удар в човешкото
тяло бил 22.07 kN, което
се равнявало на сила от еквивалентна статична маса от 2249.50 кг. Предпазните
каски, използвани в горското стопанство и дърводобива можели да абсорбират сила
до 5 kN или еквивалентна маса
до 510 кг. Това означавало, че тези каски не биха могли да поемат силата на
падащо дърво от 22.07 kN. Тези
изчисления касаели най - разпространените дървета в Кюстендилска област,
определяни за сеч в дърводобива. Предвид механизма на травмата и силата на
удара на падащото дърво, наличието на предпазна каска на главата на пострадалия
нямало да го предпази от настъпилия вредоносен резултат, т.е. би получил
тежките травматични увреждания в областта на главата със същия характер и
интензитет.
Назначаването
на техническа експертиза щяло да даде достатъчно данни, за да се определи
значението на предпазната каска за получаването на травматичните увреждания при
ищеца.
Ответникът
бил направил искане за назначаване на комплексна експертиза, но съдът не отчел
това искане и поради процесуална пасивност в първото по делото заседание от
страна на работодателя липсвало изразено становище на КРС по този въпрос.
Вещото
лице не било определило как би се повлияло всяко едно от телесните увреждания
при ищеца в случай, че той е носил предпазна каска по време на трудовата
злополука.
Първоистанционният
съд кредитирал изцяло заключението на СМЕ, което е довело до неправилен и
незаконосъобразен извод с ясно обособено вътрешно противоречие. Неправилно и
незаконосъобразно било да се обосновава съдебния акт с изразеното становище на
вещото лице д-р Д. Николов - неврохирург, относно „ефективността на кинетичната
енергия на дървото“ при пълна липса на допустима компетентност от страна на
експерта.
За да се
позове на „груба небрежност“ от страна на пострадалия, ответникът следвало да
установи с необходимата за делото точност, какво е значението в случая на
предпазната каска, което не било сторено. За това била необходима комплексна
ескертиза, за да може съдът да направи своите прани изводи. В тази насока – СМЕ
на давала отговори, позволяващи определяне степента на съпричиняване.
При
трудовата злополука имало съпричиняване, когато работникът извършвал работата
без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не можело да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя можело да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
В
настоящото производство нямало доказателства за проявена груба небрежност от
страна на С.. Той бил изпълнявал с необходимото старание и в съответствие с технологичните правила,
възложената работа, когато при случайно събитие едно дърво отскача и удря
пострадалия в областта на главата. Дървото било отрязано технологично правилно
в съответствие с правилата за безопасна работа. Не било нарушено нито едно
правило от длъжностната характеристика на ищеца.
Грубата
небрежност се изразява в особено субективно отношение на пострадалия към
неговите действия-предвиждане на настъпването на вредоносните последици, но се
е надявал, че няма да настъпят или ще успее да ги предотврати. По делото не се
доказало, че у пострадалия е формирана представа, че може да настъпи
вредоносния резултат, независимо, че не е носил предпазна каска. Не можело да
му се вмени и увереност, че дори и да отскочи някое дърво към него, той щял да
успее да избегне удара. Тези обстоятелства не можели да се квалифицират като
груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ не можела да бъде намалена, на основание чл.201, ал.2 КТ. В съдебната практика било прието, че не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлявало основание за намаляване на
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна
пострадалия за настъпване на увреждането, каквото в настоящото производство не
се установявало.
Небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличавала по форма, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Инструкциите
за безопасна работа не били дадени от работодателя законосъобразно в
съответствие с нормативната уредба. По тези съображения доводите на съда за
неспазването им от страна на пострадалия били неоснователни и незаконосъобразни.
В противоречие на установеното в Протокол №10/22.10.2018 г. по описа на
Териториално поделение на НОИ - гр. Кюстендил, КРС бил приел, „че на
работниците били провеждани периодични инструктажи за безопасност на труда“.
Липсвали
конкретни императивни предписания, относими към задължението на пострадалото
лице да носи предпазна каска към момента на възникване на трудовата злополука.
Това обосновавало заключение за лимитирано основание в чл. 33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд относно твърдения за законово
задължение у ищеца, което той не бил изпълнил.
Работната
група на ищеца била изпълнявала възложените задачи за значителен период от
време и работодателят нямал никакви забележки за нарушения на правила за
безопасност.
Доказването
на грубата небрежност била в тежест на работодателя, който бил релевирал
възражение по чл. 201, ал. 2 КТ, но не го бил доказал, поради което и у него
тежат последиците на чл. 154 ГПК. По делото не се установявало ищецът да е
проявил липса на елементарно старание и внимание при работата си, доколкото не
били изяснени точните обстоятелства за значението на предпазната каска, а
неблагоприятните последици следвало да са в тежест на работодателя. Неправилно и незаконосъобразно
Кюстендилски районен съд бил възприел, че обективният принос на ищеца в
съпричиняването на вредоносния резултат следвал да се приеме, че е в размер на
50%.
На
база изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено
друго, с което дружеството бъде осъдено да заплати на С. обезщетение в размер
на 80 000 лв. за неимуществени вреди и 4 270,19 лв. за имуществени вреди
за заплатено лечение, сума от 304,23 лв. – имуществени вреди във вид на
пропуснати ползи и 2983,88 лв. за бъдещи имуществени вреди за срока на инвалидизацията
от 20.07.2019 г. до 20.07.2020 г. Претендира се и лихва, считано от
16.07.2018г. до окончателното изплащане на обезщетенията, както и разноските за
двете инстанции.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се адв. А. – процесуален
представител на С.. Същият представя решение на ТЕЛК, което съдът не приема
като доказателство по делото, тъй като го намира за преклудирано. Иска
уважаване на въззивната жалба и присъждане на разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, установи от фактическа страна следното:
Съгласно
трудов договор №18/29.11.2013г. П.Д.С. бил назначен като общ работник в „Ресурс
Коммерс“ ЕООД. С допълнително споразумение към трудов договор от 29.11.2013г. С.
е преназначен на длъжност „дървосекач“. Към 16.07.2018 г., когато настъпила
трудовата злополука /определена като такава с разпореждане №23 от 31.01.2018г.
на ТП на НОИ – Кюстендил, л.15 от гр. д. №1318/2019 г. по описа на КРС/ със С.,
той продължавал да работи при същия работодател. Видно от Протокол №10 от
22.10.2018г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката същата
станала на 16.07.2018г. около 15:30 ч., като П.С. се намирал на дърводобивен
обект местността „Трите буки“ на територията на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил. С.
отрязал един бор, който падайки ударил друго дърво и последното го ударило в
областта на главата. Отразено е в протокола, че С. по време на удара не е носил
предпазна каска. На място, по време на инцидента, присъствал К.П. – колега на С.,
който уведомил управителя на дружеството-работодател, а той извикал екип на
спешна помощ. След преглед от екип на ЦСМП С. бил транспортиран до МБАЛ „Д-р Н.
Василиев“ АД, където бил осъществен КТ на главен мозък и след консултация с
неврохирург бил насочен за оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД, гр.
София. Съгласно епикризи, издадени от УМБАЛСМ
„Н. Пирогов“ ЕАД /л.8-10 от първоинстанционното дело/ болничното лечение е
извършено в периодите от 16.07.2018 г. до 01.08.2018 г.
и от 13.11.2018 г. до 22.11.2018 г. Диагнозата
била „контузио церебри. Хематома епидурале темпоропариеталис синистра. Хематома
субдурале акутум минима синистра церебри. Фрактура полифрагментоза импресионата
аперта пенетранс париетотемпоралис синистра крании. Вулнус лацеро-контузум
регио париеталис синистра капитис. Фрактура осис зигоматици синистра нондислоката.
Контузио ет хематома субкутанеум периорбиталис синистра“.
Видно
от експертно решение №1464 от зас. №126 от 15.07.2019 г. /л.31-32/, издадено от
МБАЛ „д-р Никола Василиев“ АД, гр. Кюстендил С. е освидетелстван, като е
определена временна неработоспособност до 19.07.2019г., като оценката за
неработоспособността е 93% т.н.р. без чужда помощ.
Що
се касае до влошеното психично състояние на С. са представени доказателства –
амбулаторни листове с №000155 от 21.01.2020 г. от д-р Н. С. и №000091 от 21.01.2020 г. от д-р В. Р..
Видно от същите е назначена медикаментозна терапия, включваща лекарство
„Депакин“, за което макар и в по-ранен етап са представени доказателства за
закупуването му от С..
Съгласно
представените и приети по делото болнични листове С. е бил в болнични за
периода 16.07.2018г. до 19.07.2019г. /което се установява от болнични листове с
номера: Е2018204427, Е20182198552, Е20182794116, Е20182794254, Е20183495291;
Е20183495412, Е20196718528, Е20196718679, Е20196718780, Е20197622102,
Е20197622178 / л.33 – 39 и л.72-78/.
Видно
от фактура №********** от 30.07.2018 г. /л.21/ и приложен касов бон от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ С. е заплатил сума в
размер на 160 лв. за услуга „придружител при нужда“. С Фактура №**********,
издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ се констатира плащането от С. на сума в
размер на 58 лв., представляваща потребителска такса към болницата. Фактура с
№37 от 14.09.2018г., издадена от „Аптека Л.Б.“ ЕООД се констатира плащане на
сума от 32, 19 лв. за лекарството „Депакин“. С. е заплатил и сума в размер на
4020 лв. за краниопластика, видно от фактура №**********. /л.24/ от
15.11.2018г. издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и
е приложен касов бон.
Съгласно
приложено по делото на л.40 удостоверение №009-00106482/09-09-2019 г.,
издадено от Териториално поделение на НОИ-Кюстендил С. е получавал парично
обезщетение за периода 16-07-2018г. до 19.07.2019 г. в месечен размер между
340,51 лв. до 522,16 лв. или общо за периода 5815,77 лв. От друга страна, видно
от Допълнително споразумение към трудов договор от 29.11.2013г., то на
03.01.2018г. страните по него – „Ресурс Коммерс“ ЕООД и П.С. са се споразумели
основното трудово възнаграждение на С., считано от 01.01.2018 г., да бъде 520
лв. С молба на ищеца по първоинстанционното дело вх.№24247/04.11.2020г. е
поискано осъждане на ответника за
имуществени вреди в размер на 304,23 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в
разликата между получаваното обезщетение в периода на болничните и трудовото
възнаграждение, което С. би получавал ако работеше през
периода на болничните.
От
представената по делото, на л. 94, служебна бележка №18/02.2013 г. от „Ресурс Коммерс“ ЕООД се
установява, че на подписалия се С. е проведен начален инструктаж. Според т. 3,
раздел IV от длъжностната си характеристика същият
е бил задължен в работата си да ползва работно облекло и предпазни средства,
включително каска / виж л. 86/. Предоставянето на С. на предпазни средства на
01.03.2017 г., в това число и на каска се констатира от картона на работника –
л. 47 от първоинстанционното дело. А от извлечението от книгата за инструктаж –
л. 46, е видно че на 08.01.2018 г. работниците в дружеството са преминали
периодичен инструктаж. Под номер 12 в списъка за извършен периодичен инструктаж
фигурира С..
По
делото са разпитани свидетелите М.Д.Х., сестра на С., и К.Г.П., колега на С. в
дружеството –работодател.
Х. сочи, че й е известна трудовата злополука,
която е претърпял брат й на 16.07.2018г. Сочи, че го е виждала два пъти
седмично. След травмата С. станал по-затворен, отделно от
това не можел сам да се обслужва. Първите няколко месеца след настъпване на
травмата съпругата му го обслужвала.
Претърпял две операции, тъй като след първата бил отстранен част от черепа му и
се налагало изграждане на липсващата част. Като цяло С. станал по-нервен,
избухлив чувствал сериозни болки. След оставането
му у дома за възстановяване доходите му намалели, тъй като имало разлика между
получаваното трудово възнаграждение и пенсията, която му била отпусната след
инцидента. Грижите по С. предимно били извършвани от съпругата му, заради което
се налагало да ползва болнични и отпуска.
Свидетелят
Петров заявява, че със С. са били колеги
в „Ресурс Коммерс“. Работели като дървосекачи. Работодателят им осигурил предпазни средства – дрехи, каски и
останалото оборудване. По време на настъпване на инцидента С. не носил предпазна
каска. Били извършвани на работниците инструктажи за безопасност на труда.
По
делото са събрани, освен горепосочните, следните писмени доказателства: трудов
договор №18/2013г., допълнително споразумение от 03.01.2018г. към трудов
договор от 29.11.2013г. декларация за
трудова злополука, епикриза от 01.08.2018г., болнични листове с номера:
Е2018204427, Е20182198552, Е20182794116, Е20182794254, разпореждане №23 от
31.10.2018г., издадено от НОИ ТП-Кюстендил, Протокол №10 от 22.10.2018г. за
резултати от извършено разследване на злополука станала на 16.07.2018г.;
фактура №**********/30.07.2018 г.,издадена от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД, фактура
№**********/30.07.2018 г.,издадена от УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ ЕАД, фактура
№**********/14.09.2018г., издадена от „Аптека Л.Б.“ ЕООД – Кюстендил, ЕР
№1464/15.07.2019г., болнични листове с номера: Е20183495291; Е20183495412,
Е20196718528, Е20196718679, Е20196718780, Е20197622102, Е20197622178,
удостоверение от НОИ №00106482, извлечение от списък за проведени инструктажи,
извлечение – картон на работника, длъжностна характеристика, справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, заявление от С..
От
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в. л. Д. Н.– неврохирург, се установява, че П.С. на 16.07.2018г. е претърпял черепно-мозъчна травма, включваща
мозъчна контузия и фрактура на черепа. Болката по време на инцидента се
определя като силна, а в следоперативния период е била поносима и се е
повлиявала от леки аналгетици. Проведено е оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, както и последваща операция с цел възстановяване на костен дефект
и предотвратяване на последващи травматични изменения. Извършена е антиконвулсивна
терапия с медикамент „Невротоп“. Налице била причинно-следствена връзка между
трудовата злополука и травматичните последствия при С.. Вещото лице сочи, че
поради липса на медицинска документация за преглед и лечение от изписването му
след повторната интервенция в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, то С. е бил в
стабилизирано състояние и считано от 27.04.2020г., то С. след 3-6 месеца щял да
бъде клинично здрав. По отношение на въпроса доколкото би намалило уврежданията
носенето на предпазна каска от С., в.л. е посочило, че отговорът предпоставя
информация за дебелина на дървото, от каква височина пада то, в коя област на
главата удара и т.н., поради което не може да се даде еднозначен отговор.
От правна страна съдът установи следното:
Въззивните жалби
са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са, поради което
съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивните жалби са неоснователни и
съдът ще потвърди атакуваното съдебно решение по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 269, изр.
второ от ГПК съдът е ограничен в проверката си за правилността на
първоинстанционото решение от оплакванията във въззивните жалби.
I.
По жалбата на С.:
- По оплакването,
че не е присъдено обезщетение за бъдещи имуществени вреди на С. за периода
20.07.2019г. – 20.07.2020г.:
Искът за бъдещи имуществени вреди на
С. за периода 20.07.2019г. до 20.07.2020 г. в размер на 2983, 88 лв. е предявен не с исковата молба
с вх.№15059/27.06.2019 г., а с молба вх.№488/09.01.2020 г., след като Районен
съд – Кюстендил неколкократно е давал указания на ищеца за отстраняване на
нередовности. Тази молба съставлява предявяване на нов иск, а не както се сочи
във въззивната жалба – изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, тъй като
изменението представлява при запазване на искането да се промени основанието на
претенцията или при запазване на основанието да измени размера на претенцията.
В случая обаче е целено последващо обективно
съединяване към първоначалните искове на още един, тъй като за бъдещите вреди,
макар правопораждащият факт да е един и същ – настъпилата трудова злополука на
16.07.2018г., то основанието и периодът не са идентични на първите два иска –
за имуществени и неимуществени вреди. Промяната в
предмета може да е промяна в основанието, т.е. във фактическите твърдения на
ищеца чрез прибавяне или замяна на факти, или в петитума на исковата молба.
Изменението на иска може да има за резултат последващо обективно съединяване на
искове, когато се прибави ново основание към първоначалното при същия петитум
или се прибави и нов петитум при запазване на основанието. В тези случаи съдът
следва да допусне изменението и да приеме за разглеждане новия иск, като
евентуално даде указания за отстраняване на нередовностите му и разпореди
вписване на новопредявената искова претенция, ако същата подлежи на вписване. Недопустимо е едновременното изменение на
обстоятелствената част и петитума на иска, тъй като това би представлявало предявяване
на нов иск, който няма нищо общо с първоначалния. В този смисъл неоснователен е
доводът, че се касае до изменение на иска, а с молбата от 09.01.2020 г. до КРС
по гр.д. №1318/2019 г. е предявен нов иск. Видно от протокол за проведено
съдебно заседание на 15.01.2020г. /л.110-113/ по делото, съдът, доколкото
липсва протоколно определение в такава насока, не е приел за съвместно
разглеждане предявения с цитираната молба нов иск на ищеца. Липсва и
произнасяне за приемане изменение на вече предявените искове. Няма и искане от
страна на процесуалния представител на ищеца за приемане на иска. Видно и от диспозитива на атакуваното решение
– липсва отхвърляне на предявената претенция, то този иск не е приет за
разглеждане от КРС, който е бил свободен в преценката си дали да го приеме за
съвместно разглеждане наред с първите два иска.
Налага се извода, че предявяването на този иск в отделно производство
пред първоинстанционния съд не е преклудирано и същият съд следва да преценява
неговата основателност. Неоснователно е оплакването на представителя на С., че
този иск бил отхвърлен като недопустим с цитираното определение на КРС.
Произнасяне на КРС по този иск изобщо липсва, включително и в протокола на съда
от 15.01.2020 г. В настоящото производство въззивната инстанция не дължи
произнасяне по основателността на иск, който не е приет за съвместно
разглеждане от първоинстанционният съд, поради което няма да коментира правните
доводи, практика и дали е основателен този иск. Като недопустима, но в
решението, е възприета претенцията на С. за заплащане на сумата от 261, 33 лв.
за незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.07.2019 г. до 01.08.2019 г.,
което обаче има характер на определение и подлежи на обжалване в по-кратък,
едноседмичен, срок.
2.По оплакване по размера на обезщетението за неимуществени вреди:
При
въведената претенция за сумата от 80 000 лв. за неимуществени вреди,
районният съд е преценил за доказан и справедлив размер на репарация от
36 000 лв. На първо място следва да се отчете, че съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но в
рамките на заявената претенция. Наред с това следва да се имат предвид
разрешенията, дадени в т.II от Постановление №4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС, където е посочено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. В настоящия случай за пълното изличаване на последиците от
черепно-мозъчната травма са преодолени за период не по-голям от две години и четири
месеца /от 16.07.2018 г. до 11.2020г./, като началният момент е датата на
настъпване на трудовата злополука до максимум шест месеца след изготвяне на
съдебно медицинската експертиза от в. л. Д. Николов, в която е посочено, че
период от 3-6 месеца, считано от експертизата щял да бъде клинично здрав.
Отчита се в експертизата, че интензитетът на болката към момента на удара е бил
висок, а след първата оперативна намеса, извършена през ноември 2011 г. се е
повлиявала от леки аналгетици, т. е. не е била толкова силно изразена.
Правилно, относно фиксиране размера на репарацията КРС е отчел, че втората
операция е имал козметична насоченост. Взети са предвид негативните болкови и
психически изживявания, както и периодът на болничните дни-приблизително една
година. Наред с това е обсъдено и обстоятелството, че С. е бил освидетелстван
от експертна лекарска комисия, която е определила 93% т.н.р. без чужда помощ. И
двете съдебни инстанции кредитират показанията на сестрата на С. – М. Х.,
преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, която сочи, че съпругата на С. е
ползвала болнични и отпуск, за да го обслужва, тъй като С. в първите месеци
след настъпване на травмата не е можел да го прави сам. Видно от горецитираните
амбулаторни листове той е имал характерови изменения в насока на повишена
избухливост, нервност и житейски логични са обясненията на Х., че за
продължителен период от време е водел затворен и нежизнерадостен начин на
живот, в вследствие на преживяната травма. По отношение размера на
обезщетението следва да се има предвид и както правилно е посочено в решението
на КРС липсата на доказателства за пряка опасност за живота на С., което е
изтъкнато от вещото лице в съдебно заседание. От значение е изцяло
положителната прогноза за цялостно възстановяване на С.. Относимо към
репарацията е и обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция, съгласно показанията на сестрата на С. същият се
обслужвал в ежедневието си сам. На тази база с оглед характера на травмата
засягащ жизнено важен орган – главата, но по начин непредставляващ
предизвикване на пряка опасност за живота на С., с оглед търпените болки - в
началото интензивни, след което повлияващи се от леки аналгетици, наличието на
битови трудности за период от около една година и при общи негативни емоции и
смущения в психиката и физиологията му за период от две години и четири месеца.
От изложените съображения на настоящата инстанция съдът не може да се съгласи, че така
определеният размер на обезщетение е занижен, несъобразен с икономическата
динамика в страната или се намира в противоречие със съдебната практика във
връзка с приемането на Република България в Европейския съюз или с темпа на
нарастване на присъжданите обезщетения.
3. По оплакването за липсата на проведен инструктаж и липсата на задължение
за С. да носи предпазна каска:
Наличието
на проведен инструктаж на С. се установява от извлечението от книгата за
инструктажи на дружеството работодател – л.46 от първоинстанционното дело.
Видно от позиция №12 от същото фигурира П.С., като посочената дата -
08.01.2018г. е преди настъпване на инцидента. Доколкото е налице неоспорен от С.
подпис за проведен инструктаж, то същото представлява частен свидетелстващ
документ, съдържащ неизгодно за С. обстоятелство, поради което е налице освен
формална доказателствена сила – за авторството на този документ, то и
материална такава – т.е., че периодичен инструктаж е проведен. Същият характер
има служебната бележка №18 от 02.2013г., находяща се на л.94 от делото – за
проведен начален инструктаж на С.. Процесуалният представител на С. релевира
възражение, че книгата за инструктаж е
била подписана след настъпване хна инцидента в дома на С. при посещение от неговия
работодател. Това твърдение в производството пред инстанции остана без
доказателства, тъй като, на първо място, е поискано допускането на свидетел
пред КРС за установяване на търпените от С. болки и страдания, както и за
посещение на дома на С. от работодателя му – виж л. 112 от делото. КРС е
допуснал един от поисканите двама свидетели за установяване на тези
обстоятелства и това е сестрата на С. – М.Х.. Тя обаче, извън изложените си
възприятия за здравословното състояние на С. не излага никакви твърдения за
извършено антидатиране на частните документи, касаещи инструктажа. Водещото в
случая, че съдържанието на частните свидетелстващи документи, изходящи от С.,
каквито са извлечението от книгата за проведен периодичен инструктаж и
служебната бележка за проведен начален, не може да бъде опровергавано чрез
свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Това би било възможно при евентуално съгласие от другата страна, каквато
възможност предвижда текста на чл. 164, ал. 2 от ГГПК, но такова не е изразено
от ответника в първоинстанционното производство. В този смисъл липсват по
делото надлежно въведени доказателства, оборващи наличните писмени
доказателства в насока, че инструктаж всъщност не е провеждан.
Аналогични са
изводите за това, че на работниците в дружеството-работодател са били раздавани
предпазни облекла и каски. Това се
установява от т. 3, раздел IV от длъжностната характеристика на С.
- същият е бил задължен в работата си
да ползва работно облекло и предпазни средства, включително каска /виж л. 86/.
Предоставянето на С. на предпазни средства на 01.03.2017 г., в това число и на
каска се констатира от картона на работника – л. 47 от първоинстанционното
дело. За обстоятелството, че по време на настъпване на трудовата злополука С.
не е носил предпазна каска свидетелства свидетелят Петров в разпита пред съда.
Същите са преценени от първоинстанционния съд, при условията на чл.172 от ГПК,
доколкото същият е работник в дружеството–ответник по делото, но само поради
това обстоятелство не следва да се откаже кредитирането на показанията на
Петров.
4.По
оплакването за липса на груба небрежност в поведението на С. по време на
настъпване на трудовата злополука:
Доводът
е неоснователен по следните причини: Съгласно текста на чл. 201, ал. 2 от
Кодекса на труда обезщетението може да се намали при проявена груба небрежност.
Верен е аргументът на процесуалния представител на С., че не всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда съставлява груба небрежност от страна на
работника, съответно и основание за констатиране на съпричиняване и намаляване
на обезщетението, в зависимост от степента на участие – така и в решение от
14.01.2010 г. по гр. д .№298/2009г. ІV г.о. В случая обаче е налице груба
небрежност в поведението на С., проявила се в неносене на предпазна каска, тъй
като както се установява по-горе от писмените доказателства, каска му е била
предоставена, от една страна, а с длъжностната му характеристика, началния и
периодичните инструктажи му е вменено задължението да я носи, докато
осъществява трудовата си дейност. В решение от 18.12.2009 г. постановено по гр.
д. №4001/2008 г. ІV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е
проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е
груба когато работникът е съзнавал, настъпването на вредоносните последици, но
е мислел да ги предотврати. В конкретния случай С. неминуемо е съзнавал, че при
отсъствие на каска при евентуален инцидент, поразил главата му, то той ще
претърпи по-големи вреди, отколкото ако я носи. Спецификата на работата, която
осъществява крие рискове, именно поради което
е бил инструктиран, било му е предадено защитно облекло, включително
каска и е бил длъжен да ги носи. Видно от заключението на вещото лице –
неврохирурга Николов се установява, че несъмнено ако към момента на инцидента С.
е носел каска, то щетите върху здравословното му състояние са щели да бъдат
по-малки. Задължението за носене на предпазни средства, включително каска, е от
естество да бъде съобразено от всеки човек, без да е налице необходимост от
задълбочени и специфични познания в определена област на науката. Налице е
липса на елементарно съобразяване – за носене на каска и С. е пренебрегнал
основни правила за безопасност на труда. В този смисъл С. е бил в обективно
състояние интелектуално да прецени, че липсата на каска съдържа необосновано
висок риск за неговата здравословна защитеност, поради което аргументите на С.,
че липсвало за него задължение да носи каска, отричало наличие на груба
небрежност и че евентуалното носене на каска не би го защитило в степента,
посочена от вещото лице, са неоснователни. Настоящата инстанция е съгласна с
оценката на КРС, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат, заради
неносенето на каска е в размер на 50 %. Със заключението на вещото лице се
опровергава довода на представителя на С., че с оглед спецификата на настъпване
на инцидента нямало да има разлика в здравословното състояние на С., независимо
дали е носил предпазна каска. Това твърдение, освен че е оборено от лице с
необходимото образование, то е и житейски необосновано, макар да е обективно
трудно постижимо точното дефиниране за степента, в която каската би осъществила
предпазен ефект, тъй като поредицата от събития е уникална и не би могло да се
измери количествения й ефект спрямо здравето на С.. Грубата небрежност от
страна на С. е налице, независимо от административния пропуск на работодателя,
отразено и в протокол №10 от 22.10.2018г., да бъде поставен знак „задължително
използване на защитна каска“ на работните места в дърводобивния обект.
По
оплакванията в жалбата на „РЕСУРС КОММЕРС“ ЕООД:
- Относно
недоказаността С. да е изпълнявал трудови задължения към работодателя си
към момента на настъпване на инцидента:
Доводът
е неоснователен, тъй като от показанията на свидетеля П., които съдът не намира
причина да не кредитира се установява, че на процесната дата – 16.07.2018 г.
работници на дружеството се намирали в местността „Трите буки“ в обл.
Кюстендил, за да осъществяват дърводобив, която функция им е вменена с
длъжностните им характеристики. Този извод се потвърждава и от констатациите в
протокол №10 от 22.10.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала около 15:30 ч. на 16.07.2018 г. Характерът на травмата е
такъв, че житейски е логично получаването й от посочения в исковата молба и
въззивна жалба механизъм, което се потвърждава и от медицинските документи,
събрани по делото. Липсва каквото и да е доказателство разколебаващо констатацията, че на процесната дата С. е
получил тежка черепно-мозъчна травма, получена от паднало дърво, след рикошет
на отрязано дърво в друг бор.
- Оплакване
за размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди:
Неоснователен е доводът, че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат, в следствие на неносене на предпазна
каска, би могъл да се оцени на 95 %. В настоящия случай се касае за удар,
предизвикан при падане на отрязано дърво в друго, като последното е ударило С.
в областта на главата. С оглед необходимостта от две оперативни намеси, втората
от която, за да извърши козметични функции по корекция цялостта на черепната
структура и съгласно заключението по медицинската експертиза, сочеща, че
болката в началото е била със силен интензитет, то изводът не може да бъде че
се касае до един лек удар, чийто негативен резултат на 95 % да може да се
погълне от една пластмасова каска. Травматичният резултат, както се изтъква и в
съдебно-медицинската експертиза еднозначно сочи, че ударът е имал такъв
интензитет, че каската не би могла напълно да неутрализира настъпването на трудовата
злополука. Настоящата инстанция смята,
че КРС правилно е оценила степента на съпричиняване от страна на С.,
количествено изразена като 50 %. Съдът би се съгласил с доводите на
дружеството-работодател, че отговорността му следва да бъде малка, ако се
касаеше за далеч по-лека травма, която и житейски да може да бъде преценено, че
евентуалното носене на каска би осуетила възникването на здравословни проблеми.
Ето защо, на база изложеното, съдът ще
потвърди решение №367
от 15.06.2020г., постановено по гр. д. №1318/2019 г. по описа на КРС като
правилно.
По разноските:
С оглед изхода
на делото – оставя без уважение жалбите на жалбоподателите, то съдът няма да
присъжда разноски никому.
По
обжалваемостта:
Гражданският
иск е в размер над 5000 лв., поради което настоящото съдебно решение, на
основание чл. 283 от ГПК, подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд при
спазване на предпоставките на чл. 280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №367 от 15.06.2020г., постановено по гр.д.
№1318/2019г. по описа на КРС.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: