№ 9047
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110152833 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.310 и сл. ГПК.
СВ. Н. М. е предявил искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ срещу „Си
Би Ар и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение на
основание чл.325, ал.1, т.3 КТ, считано от 10.08.2021г., за което е издадена заповед №
39/12.07.2021г. и за заплащане на сумата от 9285,03 лева (съгласно допуснато увеличение на
размера на иска) – обезщетение за оставане без работа за периода 10.08.2021г. – 10.02.2022г.
Ищецът твърди, че по трудов договор № 73/10.08.2020г. заемал при ответника
длъжността „ФМ техник, поддръжка“. В трудовия договор било записано, че същият се
сключва за срок от една година. Трудовият договор бил прекратен на основание чл.325, ал.1,
т.3 КТ със заповед № 39/12.07.2021г. Счита уволнението за незаконно, защото в трудовия
договор не е посочено някое от основанията за сключване на срочен трудов договор
съгласно чл.68 КТ. Трудовият договор не бил сключен за изпълнение на временни, сезонни
и краткотрайни работи и дейности съгласно чл.68, ал.3 КТ. Предвид предмета на дейност на
работодателя - предоставяне на услуги по управление на съоръжения, управление на
недвижими имоти, експлоатация на сгради, проектиране и поддръжка на сгради, заеманата
от ищеца длъжност нямала случаен характер спрямо основния предмет на дейност на
работодателя, напротив, тя била пряко свързана с основните дейности на предприятието на
работодателя. Не били налице и изключенията по чл.68, ал.4 КТ, вр. пар.1, т.8 ДР на КТ, т.е.
обективни причини, които да са били налице към момента на сключване на трудовия
договор, да са посочени в трудовия договор и да са обусловили неговата срочност. При това
на основание чл.68, ал.5 КТ при липса на императивните изисквания за сключване на срочен
трудов договор трудовият договор следвало да се счита за сключен за неопределено време.
Ето защо за работодателя не е било възникнало право да прекрати трудовия договор на
основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. Освен това в уволнителната
заповед не било достатъчно да се посочи само законовият текст, във връзка с който се
извършва прекратяването на трудовия договор, а било необходимо служителят да се
запознае и с мотивите за прекратяването.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва исковете. Посочва, че неговият предмет на дейност включва управление,
експлоатация и поддръжка на сгради и технически съоръжения към тях, като тази дейност в
България се извършва по отношение на сгради на негови клиенти. Предоставяните на всеки
клиент услуги ответникът обособявал организационно в отделни проекти. Служителите,
които отговаряли за осъществяване на дейностите по поддръжка, се наемали от ответника
по проект на конкретен клиент и това ясно било посочено в договорната документация.
Такъв клиент била американската компания DXC. През м.07.2020г. този клиент на
ответника му възложил поддръжка на две сгради. Предвид пандемичната обстановка към
посочения период служителите на клиента били преминали на режим на работа от вкъщи,
което довело до ограничено ползване на обслужваните от ответника помещения и
съоръжения в наетите сгради и съответно и до ограничено предоставяне услуги от ответника
по техническата им поддръжка. Трудовият договор с ищеца бил сключен на 10.08.2020г.,
като в длъжностната му характеристика и в предложението за работа било посочено, че
ищецът е нает, за да обслужва сгради и съоръжения на клиента DXC в София. Към
посочения момент този клиент държал само две сгради при намален вече обем на
обслужваните активни площи и клиентът бил предупредил ответника, че има намерение да
освободи още една сграда. При това към момента на сключване на трудовия договор
ответникът бил наясно, че не може да осигури постоянна заетост на нов служител, а му е
необходима още работна ръка за техническа поддръжка по проекта за ограничен период от
време. Преди сключването на трудовия договор с ищеца единият от тримата служители по
техническа поддръжка спрямо посочения клиент напуснал през м.05.2020г., като макар и да
е обслужвал към този момент 2 сгради на посочения клиент, ответникът е знаел, че част от
обслужваните площи ще бъдат освободени от клиента и необходимостта от този служител
ще отпадне. При така изложените обстоятелства ответникът се позовава на наличие на
конкретни пазарни и икономически причини за сключване на срочен трудов договор с
ищеца на основание чл.68, ал.1, т.1, вр. ал.4 КТ, вр. пар.1, т.8 ДР на КТ. Обстоятелството, че
договорът е срочен било разяснено на ищеца при сключване на договора, като ищецът дал
съгласието си за това. Между страните имало знание и разбиране за икономическите и
пазарните причини за срочността на договора, изразяващи се в нестабилната бизнес
ситуация и планираното освобождаване на наети помещения от клиента DXC. След
изтичане на срока на договора с ищеца ответникът не бил назначил друг служител на негово
място поради отпаднала необходимост. При това възразява, че работата на ищеца не е имала
постоянен характер и не е имало основание за сключване на безсрочен трудов договор с
него и това било известно на ищеца при сключване на трудовия договор с него.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори по делото, а и от приетите доказателства се установява, че по трудов
договор № 73/2020г., сключен на 10.08.2020г., ищецът СВ. Н. М. е бил назначен при
ответника „Си Би Ар и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД на длъжността „ФМ техник,
поддръжка“. В трудовия договор е посочено, че той се сключва за определен срок от 1
година съгласно чл.68, ал.1, т.1 КТ.
Няма спор, че трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ,
считано от 10.08.2021г., за което работодателят издал заповед № 39/12.07.2021г., която била
връчена на ищеца на 13.07.2021г. при отказ, удостоверен с подписите на трима свидетели
(относно безспорността на връчването - становище на ищеца от 24.03.2022г. – т.2, II).
Неоснователно е възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана. В случая за
мотивирането на заповедта е достатъчно посочването на законовия текст, въз основа на
който се прекратява трудовия договор, като нормата на чл.325, ал.1, т.3 КТ предвижда само
едно прекратително основание – изтичане на уговорения срок.
Спорът се отнася до това дали е било налице валидно основание за сключване на
2
трудов договор при определен срок съгласно чл.68, ал.1, т.1 КТ.
В закона изрично са посочени условията, при които трудовият договор може да бъде
сключен за определен срок, а именно това са условията по чл.68, ал.3 и ал.4 КТ. Съгласно
чл.68, ал.3 КТ трудов договор за определен срок се сключва за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и
служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ за срок най-малко една година може да се
сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер –
чл.68, ал.4 КТ. Според пар.1, т.8 ДР на КТ такова изключение е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му.
Не се спори по делото, а от справка в Търговския регистър се установява, че
основният предмет на дейност на ответника е свързан с предоставяне на услуги по
управление на съоръжения, управление на недвижими имоти, експлоатация на сгради,
проектиране и поддръжка на сгради и технически съоръжения към сгради, предоставяне на
всякакви други услуги за сгради.
Съгласно приетата длъжностна характеристика (л.82 и сл. от делото) на ищеца е
възложено предоставяне на технически услуги за съоръженията на площадката на клиента, в
т.ч. поддържане в добро състояние на техническите инсталации и арматурата в офисното
пространство, оказване на помощ на доставчиците на работодателя или на наемодателя на
място по време на работа, аудио – видео услуги в офиса и услуги, свързани с ИТ
оборудване, проверка на прожектори, микофони, интернет кабели, подготовка на
конферентни зали за срещи, поправка на оборудване или битови уреди и др.
От горното следва, че естеството на трудовите задължения на ищеца (техническа
поддръжка на съоръжения на площадки на клиенти на ответника) е пряко свързано с
основния предмет на дейност на ответника - поддръжка на сгради и техническите
съоръжения в тях. При това в случая не се касае за възлагане на ищеца с процесния трудов
договор за временни или краткотрайни работи или дейности, защото обща характеристика
на посочените работи е техният инцидентен, еднократен характер спрямо основния предмет
на дейност на работодателя.
Тезата на ответника е, че към момента на сключване на трудовия договор са били
налице конкретни икономически и пазарни причини, които са обосновали по изключение
сключването на срочен трудов договор на основание чл.68, ал.4 КТ. В закона е поставено
изискване тези причини от обективен характер да бъдат посочени в трудовия договор – арг.
пар.1, т.8 ДР на КТ. В случая в трудовия договор по никакъв начин няма посочване на
фактори от обективно естество, които да са наложи сключването му за определен срок. В
трудовия договор изобщо отсъстват каквито и да е мотиви относно срочността на договора.
При това не е изпълнено едно от изискванията за наличие на изключение от пар.1, т.8, вр.
чл.68, ал.4 КТ за сключване на трудовия договор за определен срок – посочването на
причини от обективно естество (икономически, пазарни, технологични и пр.) в трудовия
договор. Само на това основание следва, че не е изпълнена хипотезата на нормата на чл.68,
ал.4, вр. пар.1,т.8 ДР на КТ.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обсъди и причините,
поддържани от работодателя в производството по делото, като обусловили срочността на
трудовия договор. Те са свързани с намаляващия обем работа по техническа поддръжка на
сгради по определен проект на ответника, по който е бил ангажиран ищецът. Обективните
причини съгласно пар.1, т.8 ДР на КТ са причини от обективен характер, свързани с
основната производствена дейност, която осъществява работодателя, които подпомагат и
улесняват работата. Такива причини могат да бъдат получаване на по – големи поръчки
3
поради настъпила неочаквано благоприятна пазарна конюнктура, които налага наемането на
допълнително работници и служители. В конкретния случай наемането на ищеца на срочен
трудов договор се оправдава от работодателя с очаквания намален обем работа. Според
работодателя след напускане на предходния служител възникнала необходимостта от друг
служител, който да завърши проекта. Изтъкнатите от работодателя причини обаче не
благоприятстват производствената му дейност, обратното – те са неблагоприятни за
производствената дейност, поради което в случая не е възникнала необходимост от наемане
на служител на срочен трудов договор. При това изтъкнатите от ответника в отговора на
исковата молба причини относно сключване на срочен трудов договор не са такива съгласно
пар.1, т.8 ДР на КТ, а са свързани с необходимостта от довършване на определен проект - до
прекратяване на договора за поддържане на определена сграда на клиент на работодателя,
което би могло да обуслови сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ,
какъвто не е бил сключен, но не и процесния договор за определен срок по чл.68, ал.1, т.1,
вр. чл.68, ал.4 КТ, вр. пар.1, т.8 ДР на КТ.
Следва да се посочи и че в случая е ирелевантно даденото от работника/служителя
съгласие за сключване на трудов договор за определен срок, както и знание у
работника/служителя относно конкретните причини за срочността на трудовия договор, като
от значение е единствено обективно наличие на предпоставките по чл.68, ал.3 или ал.4 КТ.
Законодателят е ограничил сключването на трудов договор с модалитет срок само в изрично
предвидени в КТ хипотези, като отсъствието на някои от хипотезите по чл.68, ал.3 и ал.4 КТ
има за последица приемане, че договорът е сключен за неопределено време – чл.68, ал.5 КТ.
От това следва, че след като не е надлежно сключен за определен срок, трудовият договор
не може да бъде законосъобразно прекратен на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради
изтичане на уговорения срок. При това уволнението е незаконно и следва да се отмени с
уважаване на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа поради уволнението за процесния период. От събраните по делото
доказателства (справка от НАП за сключени трудови договори и заключение по съдебно –
счетоводна експертиза, което се кредитира от съда) се установява, че от прекратяване на
трудовия договор на 10.08.2022г. до 03.02.2022г. ответникът е останал без работа. На
02.02.2022г. ищецът е сключил нов трудов договор, като в трудовия договор е уговорено
ищецът да постъпи на работа на 04.02.2022г. При това съдът приема, че ищецът е останал
без работа до 03.02.2022г., вкл., тъй като до посочената дата не е получавал трудови доходи
в причинна връзка с уволнението. За периода 04.02.2022г. – 10.02.2022г. ищецът има право
на разликата в заплатите при започване на по – нископлатена работа. В случая обаче не е
бил предявен иск по чл.225, ал.2 КТ, а само иск по чл.225, ал.1 КТ, като не е правено
изменение на основанието на иска за парично обезщетение за част от процесния период.
При това в случая на предявеното и неизменено основание – оставане без работа, ищецът
има право на обезщетение за оставането си без работа за периода 10.08.2021г. – 03.02.2022г.,
вкл. Размерът на обезщетението се определя според чл.228, ал.1 КТ, като съгласно
заключението на вещото лице същото възлиза на сумата от 9105,19 лева. При това искът по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от 9105,19 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане за периода
10.08.2021г. – 03.02.2022г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за
остатъка от периода.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждане на разноски. На ищеца се следват разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като от разноските за адвокатско възнаграждение
в размер на 650 лева, за плащането на което са представени доказателства, следва да се
присъди сумата от 637,46 лева. На ответника се следват разноски съразмерно с отхвърлената
4
част от исковете, като от разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, за
плащането на което са представени доказателства, следва да се присъди сумата от 18,52
лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да плати по сметка на СРС
дължимата държавна такса съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 414,24
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен
от СВ. Н. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 180, ет.1 – адв.
И.П., срещу „Си Би Ар и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ул. „Оборище“ № 102, ет.6, уволнение на основание чл.325,
ал.1, т.3 КТ, считано от 10.08.2021г., за което е издадена заповед за прекратяване на трудов
договор № 39/12.07.2021г.,
ОСЪЖДА „Си Би Ар и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Оборище“ № 102, ет.6 да плати на СВ. Н. М., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 180, ет.1 – адв. И.П., на основание
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 9105,19 лева – обезщетение за оставане без
работа за периода 10.08.2021г. – 03.02.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (10.09.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 9285,03 лева и за периода 04.02.2022г. –
10.02.2022г.
ОСЪЖДА „Си Би Ар и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Оборище“ № 102, ет.6 да плати на СВ. Н. М., ЕГН
**********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 180, ет.1 – адв. И.П. на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 637,46 лева – разноски.
ОСЪЖДА СВ. Н. М., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ №
180, ет.1 – адв. И.П. да плати на „Си Би АР и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Оборище“ № 102, ет.6 на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 18,52 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Си Би АР и Корпорът Аутсорсинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление : гр. София, ул. „Оборище“ № 102, ет.6 да плати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 414,24 лева – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5