Определение по дело №1216/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1909
Дата: 27 септември 2019 г.
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20195300501216
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1909

 

27.09.2019 г., гр. Пловдив

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, V – ти състав в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                              ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

         при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от мл.съдия Зорница Тухчиева частно гражданско дело № 1216 по описа за 2019г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

 

         Производството е по реда на чл.423 ГПК.

         Образувано е по постъпило възражение с вх. № 32730 от 20.05.2019 г. на Д. С. Г. против заповед № 823 от 28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 604 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, XVII- ти граждански състав. Молителката твърди, че е узнала за издадената заповед за изпълнение на 25.04.2019 г., когато се върнала след пътуване от А. и открила в пощенската си кутия заповедта. Сочи, че престоят ѝ в Л. обхващал периода от 20.12.2018 год. до 24.04.2019г., като акцентира, че пътуването било свързано с необходимостта от полагането на грижи за дъщеря ѝ, която била подложена на животоспасяващо лечение. Счита, че посоченото представлява особено непредвидено обстоятелство, предвид на което заповедта не ѝ е била връчена надлежно, не е могла своевременно да узнае за връчването ѝ и да подаде възражение по реда на чл. 414 ГПК.

         В съдебно заседание молителката, представлявана от процесуалния си представител - адв. К. прави уточнение относно начина по който е узнала за заповедта за изпълнение. Твърди, че след като се е върнала от А. не е намерила заповедта в пощенската си кутия, а е разбрала за нея от сина си на 25.04.2019 год. 

         Формулирано е искане за приемане на възражението по реда на чл. 423, ал.1, т.1 ,т. 3 и т. 4 ГПК.

         Претендира разноски за адвокатски хонорар, дължим по реда на чл. 38, ал.1 , т. 2 от ЗА.

         В срок, насрещната страна по молбата „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е депозирала писмено становище по възражението, в което твърди, че не е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 2 от ГПК, тъй като молителката не е имала обичайно местопребиваване в Л. по смисъла на  чл. 48, ал. 7 от КМЧП, доколкото не се е установила преимуществено да живее там. Счита, че възражението не следва да бъде приемано, като по повод направеното в съдебно заседание уточнение от страна на молителката относно начина на узнаване на заповедта, счита, че не са налице каквито и да било особени и непредвидени обстоятелства, поради което заповедта да е била връчена ненадлежно, тъй като същата е била връчена на нейния син при условията чл. 46, ал.1 ГПК със задължение да ѝ я предаде.

         Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

         ОС – Пловдив след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

         От приложеното по делото частно гражданско дело № 604/ 2019 год. по описа на РС – Пловдив се установява, че по искане на кредитора „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е издадена против длъжника Д. С. Г. заповед № 823/ 28.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 279,61 – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в град ****, за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 36,03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 04.01.2016 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2019 г. до пълното ѝ изплащане, както и разноските по делото в размер на 25,00 лева- държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

         Видно от приложено съобщение /л. 12 от ЧГД 604/2019 г./, заповедта е връчена на 29.01.2019 г. на постоянния адрес на длъжника – гр. **** на К. С. Г.- син на молителката, което обстоятелство е и надлежно отразено в съобщението.

         С разпореждане от 18.08.2019 г., първостепенният съд е приел, че връчването на заповедта е надлежно, не е постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което и заповедта е влязла в сила. С посоченото разпореждане е разрешено и издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.

         В хода на настоящето производство бе разпитана свидетелката М. Н. Л. – първа братовчедка на молителката. С Д. Г. били близки, като молителката винаги ѝ споделяла, когато имала трудности в живота. Знаела, че молителката и дъщеря ѝ имали здравословни проблеми. Споделя, че дъщерята на Д. имала проблеми с единия си крак, още от дете, като преди 2018 година здравословното ѝ състояние се влошило сериозно. В България не можела да получи адекватна медицинска помощ, поради което заминала за А., където вече от две- три години се подлагала на специално лечение. Конкретно си спомня, че от 20.12.2018 г. до 24.04.2019 г., молителката придружавала дъщеря си в А., която след проведено болнично лечение продължила възстановяването си в домашни условия. Молителката се била прибрала на 24.04.2019 г., като на 25.04.2019 г. ѝ се обадила, че е пристигнала от Л. На 26.04.2019 г. отново разговаряли по телефона, като молителката ѝ съобщила, че е разбрала от сина си за заповедта.

         От представените с молбата писмени доказателства -Експертно решение № 0345/11.06.2002 г. и Епикриза № 3742/ 351 от 03.05.1997 г., както и от представената и приета в съдебно заседание справка от 12.02.2019 г., издадена от Амбулаторна практика „С.Д.“ – Л.,  се установява, че дъщерята на молителката – М. Г. страда от ****, довел до ****. В коментираната справка, издадена от Амбулаторна практика „С.Д.“ – Л. се посочва, че състоянието ѝ се следи от специалист по съдова хирургия, като не се очаква подобрение във функцията на ****, тъй като се касае за хроничен проблем.

         На следващо място като писмено доказателство по делото е изискана и представена справка с изх. № 104600-5352 от 28.06. 2019 год. за пътуване на лице- български гражданин, изд. от ОД на МВР- **** въз основа на информация съдържаща се в АИФ „Граничен контрол“, видно от която молителката последно е регистрирана да излиза от Република България на 06.01.2019 г., съответно - да влиза в страната на 24.04.2019 год.  

         Настоящият съдебен състав, при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че възражението е подадено от процесуално легитимиран субект, пред надлежния за разглеждането му съд и е насочено срещу акт, който подлежи на атакуване по този ред.

         Въззивният съд като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност намира молбата за неоснователна поради следните съображения:

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение да подаде възражение пред въззивния съд, само при наличието на изчерпателно изброени основания.Касае се за лимитативно определени хипотези, при наличието на които съдът може да приеме възражението и да предостави на длъжника възможността от която е бил лишен да оспори вземането. За да бъде прието възражението следва да са налице две предпоставки: една обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок, и една допълнителна – да е осъществено някое от основанията по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК. Ако съдът намери, че не е налице дори и една от двете предпоставки, същият не следва да приема възражението. За тяхното наличие съдът се произнася с крайния акт и по същество на искането /в този смисъл- Определение № 232/19.05.2015 г. по ч.гр.д. № 2210/2015 г. на ВКС, I ГО/.

В процесния казус съдът намира, че не са налице и двете предпоставки. Съображенията в тази насока са следните:

На първо място, в хода на производството от страна на молителката не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за спазване на предвидения едномесечен срок по чл. 423 ГПК. Молителката посочва, че е узнала за издадената заповед за изпълнение от сина си, едва след като се е завърнала в България, но не ангажира каквито и да било доказателства, установяващи, че именно това е първият момент, в който е узнала за същата. Ангажиране на доказателства относно спазването на преклузивния срок по чл. 423 ал.1 ГПК е изцяло в тежест на длъжника, като поради липсата на такива, не може да се приеме, че предвидената предпоставка за приемане на възражението е реализирана. Както вече беше посочено касае се за въпрос по същество на спора, като съдът следва да се произнесе по спазването на срока със своя краен акт.

Единствено за пълнота на изложението, съдът намира за уместно да изложи и съображения досежно липсата на втората предпоставка – осъществяването на посочените от молителката основания по чл. 423 ал.1 т.1-4 ГПК.

         В случая, с оглед направените в съдебно заседания уточнения по доклада на делото, молителката поддържа искането за приемане на подаденото възражение позовавайки се на т. 3 и т. 4 на чл. 423 ГПК- а именно - длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването или да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не  е могъл да преодолее.

В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса - например природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, злополука, смърт, внезапно тежко заболяване, военно положение, социални катаклизми, задържане от органите на МВР и др. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока. Последното пък е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на това.

В конкретния случай токова доказване не беше проведено. Следва да се отбележи, че въпреки установяването на твърдените в молбата обстоятелства, свързани с наличието на сериозен здравословен проблем на дъщерята на молителката, наложил сравнително дълготрайното ѝ отсъствие от страната /повече от 4 месеца/, то тези обстоятелства нямат внезапен характер, доколкото от събраните в хода на производството медицински документи е видно, че заболяването на  М. Г. не е възникнало внезапно, че в случая се касае за хроничнен здравословен проблем. Извод за липсата на внезапност на посоченото в молбата обстоятелство се извежда и от събраните в хода а производството свидетелски показания. Свидетелката Л., споделя, че и преди процесното пътуване, молителката е посещавала дъщеря си в А., за да полага грижи за нея, като коментираните здравословни проблеми са установени още докато М. Г. е била дете.

При това положение не може да се приеме, че са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1 т. 3 и т.4 ГПК като основание за приемане на възражението.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че следва да бъде оставено без уважение искането на Д. С. Г. за премане на възражение против заповед № 823 от 28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 604 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, XVII- ти граждански състав, тъй като не са налице двете кумулативни предпоставки, предвидени в нормата на чл. 423 ГПК.

По разноските

С оглед изхода на спора на кредитора следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство на основание чл. 78 ал.8, вр. чл. 37 ЗПП в размер на 100 лева.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 32730 от 20.05.2019 г. по описа на РС- Пловдив, подадено от Д. С. Г., ЕГН ********** против заповед № 823 от 28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 604 по описа за 2019г. на РС – Пловдив, XVII- ти граждански състав в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****.

ОСЪЖДА Д. С. Г. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК ****, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: