Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 68 11.03.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети февруари Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 80 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., чрез пълномощника адв. Десислав Славков Портенов ***, с адрес за призоваване: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, против „Автотим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “Сливница“ № 80, представлявано от управителя Татяна Николова Димова, да бъде прието за установено по отношение на „Автотим“ ЕООД, че „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД не дължи на „Автотим“ ЕООД сумите по изпълнителен лист от 19.03.2010 г., издаден по гр.д. № 5649/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: главница - 20 000 лева, законна лихва върху главницата считано от 23.06.2008 г., чийто размер към 30.11.2017 г., е 20 348.22 лв., както и неолихвяема сума в размер на 9922.91 лв., за събирането на които суми е образувано изп.дело № 201780400616 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, както и „Автотим“ ЕООД да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар. Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист, издаден на 19.03.2009г. по гр.д.№ 5649/2009г. по описа на РС- Бургас срещу ГУСВ. По молба на „Автотим“ ЕООД, въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 201780400616. Последвало уведомяване на ищцовото дружество с покана за доброволно изпълнение за образуваното изпълнително дело, както и за дължимите суми, а именно: главница от 20 000 лева, законна лихва върху главницата, считано от 23.06.2008г., чийто размер към дата на издаване на ПДИ възлизал на 20 348.22 лв., както и неолихвяема сума в размер на 9922.91 лв. Ищецът счита, че двете вземания – главницата (20 000 лв.) и неолихвяемата сума (9922.91 лв.) били установени със съдебно решение, поради което по отношение на последните следвало да се приложи петгодишния давностен срок съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД. Посочва, че давността се прекъсвала с предприемане на действия за принудително изпълнение и развива съображения в тази насока, цитирайки ТР № 2/ 26.06.2015г., постановено по т.д № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, последното валидно изпълнително действие по изп.дело № 10107050400045 било предприето през 2010г. - извършена публична продан на недвижим имот, собственост на ГУСВ. Предвид горното, петгодишният давностен срок е изтекъл още през 2015г. (въпреки прекратяването на изпълнителното дело едва през 2016г). Перемпцията настъпвала по силата на закона, а съдебния изпълнител можел само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване. Счита, че поради акцесорния си характер вземането за лихва, начислена след издаване на изпълнителния лист, с отпадане на вземането за главница, също е отпадало.
В случай, че съдът не приеме за погасено по давност вземането за главница, то погасено било вземането за лихва. Съгласно чл.111,б.,,в“ от ЗЗД, същото се погасявало с тригодишна давност. С исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания, като се навеждат аргументи в тази насока.
В предоставения срок по чл.367 от ГПК, ответното дружество депозира писмен отговор, в който изложи становище относно предявените искови претенции. На първо място оспори доводите, наведени в исковата молба, че процесните вземания били погасени по давност. Твърди, че извършените в хода на изпълнително дело № 10107050400045 по описа на ЧСИ И.Б., принудителни действия, са довели до прекъсване на давността. Посочва, че „Автотим“ ЕООД, имал качеството на присъединен взискател за вземането си по изпълнително дело № 2011783040397 по описа на ЧСИ Иван Чолаков, рег.№783, район на действие Софийски градски съд, с длъжник „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД. Към настоящия момент, по горецитираното изпълнително дело била насрочена публична продан, която се провеждала в сградата на СИС при Софийски районен съд (от 08.02.2018г. до 08.03.2018г.). Счита, че дори и хипотетично да се приемела тезата за липса на принудителни действия за период от пет години, давността многократно се прекъсвала и с признаване на дълга от ищеца, за което съществували неопровержими доказателства. Ищцовото дружество потвърдило, че салдото по разчетите между страните възлиза на 20 000 лв.главница. Горното било задължение към ответното дружество по изпълнителния лист, ведно с начислени обезщетения за законна лихва в размер на 30 166.92 лева за съответните периоди, както и държавни такси по принудителното изпълнение или още 4038.97 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, заяви, че поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Позовава се на свидетелски показания.
В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество заяви, че поддържа направените възражения и моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими поради липса на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене. Алтернативно твърди, че иска е неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно основание чл.439 от ГПК.
С влязло в сила решение № 1544/ 28.01.2010г. по гр.д.№ 5649/2009г. по описа на РС-Бургас, Държавно предприятие „Стоителство и възстановяване” ПИК ********* (праводател на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД) е било осъдено да заплати в полза на „Автотим” ЕООД суми, като е бил издаден изпълнителен лист от 19.03.2010г. за сумата от 29 922.91 лв., от която 20 000 лв. дължима главница по договор за покупко-продажба, 5795.55 лв. лихва за периода 13.09.2006 – 30.01.2008г., 4127.36 лв. лихва за периода 31.01.2008 – 22.06.2009г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.06.2008г. до окончателното плащане. Въз основа на издадения изпълнител лист, по молба на „Автотим” ЕООД е било образувано изп.д.№ 20178040400616/2017г. по описа на ЧСИ Делян Николов с район на действие ОС-Бургас за същата сума и лихви и разноски, видно от приложената покана за доброволно изпълнение (л.9). С постановление от 18.02.2016г., ЧСИ Б. *** е прекратил изп.д.№ 20107050400045 на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на 2 години взискателят „Автотим” ЕООД не е поискал извършването на изпълнителни действия против длъжника Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” ЕИК *********. С влязло в сила решение № VІ-588/ 09.06.2014г. по гр.д.№ 2272/2013г. по описа на ОС-Бургас, е било отменено постановление на ЧСИ по изп.д.№ 20127090400557, с което ПИ с идентификатор 07079.8.825 по КК на Бургас е бил възложен на юридическо лице и е оставил без уважение искането на „ГУСВ“ ЕАД за спиране действията по изпълнителното дело.
ЧСИ И.Б. е приложил преписи от 2 бр. удостоверения за дължими суми от ищеца в полза на ответника по изп.д.№ 20107050400045 (л.99-101), съвпадащи с посочените в исковата молба. От приложените от ЧСИ Д.Николов преписи по изп.д.№ 20178040400616 (л.102-107) става ясно, че производството е било образувано по молба на „Автотим“ ЕООД против ищцовото дружество за описаните в исковата молба суми. Според издаденото от ЧСИ Р.Горанова – Чолакова удостоверение (л.111), изп.д.№ 20117830400397 е включвало и дължими суми и съобразно удостоверение на ЧСИ Б. по изп.д.№ 20107050400045 между страните. Същото процесуално действие е било извършено и по изп.д.№ 20178920400582 по описа на ЧСИ Христо Г. *** действие ОС-Варна, според приложеното удостоверение (л.114).
В приетото без възражения заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза (л.116-178), вещото лице Б. е установила, че в счетоводството на „ГУСВ“ ЕАД към 31.12.2017г. процесните задължения са в размер на 20 000 лв. главница, което е било отразено в ГФО. Лихвите и разноските не са били отразени, тъй като дружеството като ответник по редица съдебни дела е в процес на генериране на нови задължения. Дружеството не е предприело счетоводни операции по отразяване погасяването по давност на тези задължения, съотв. липсват такива записвания в счетоводните регистри на ищеца.
От показанията на свидетеля И. Д. – съпруг на управителката на „Автотим“ ЕООД, става ясно, че изпълнителният директор на ищцовото дружество П. се свързал с ответника и на среща в Бургас през м.октомври 2017г. предложил споразумение за изплащане на дълга. Ответното дружество не се съгласило, тъй като от „ГУСВ“ поискали да платят само малка част от задълженията, а ответника да вдигне обезпеченията и възбраните. Договорките са били само устни.
Изпълнителният директор на „ГУСВ“ ЕАД П.П. заяви, че срещу дружеството имало много изпълнителни дела и затова потърсил контакт с „Автотим“ ЕООД и се срещнали в офиса им в Бургас. Обсъждали варианти за погасяване на дълга, ако се окажело, че претенцията е реална. При ищеца нямало информация затова. Не знае за какви параметри на споразумение се е преговаряло, вкл. и водената кореспонденция.
Представените доказателства водят до извода за неоснователност на иска. Основна предпоставка за уважаването на отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК е наличието на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Според ищеца такова основание да се приеме, че същия не дължи присъдените суми, е погасяването им по давност. Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза обаче, „ГУСВ“ ЕАД надлежно е осчетоводило задълженията в ГФО за 2017г., което представлява изявление за признаването им на основание чл.55 ал.1 от ТЗ. Не се и твърди, че счетоводните книги на ищеца не са редовно водени. И след като от този факт ищецът може да извлича изгодни за него изводи, толкова повече може да се правят и изводи за съществуването на факти в ущърб на търговеца. Или изтеклата давност следва да се счита за прекъсната на основание чл.116 б.“а“ от ЗЗД. Следователно не са налице новонастъпили факти по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК, което е основание за отхвърляне на иска като неоснователен.
Прекратяването на изп.д.№ 20107050400045 по описа на ЧСИ Б. на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, би било предпоставка за разглеждане на настоящата искова молба, но само при липсата на извършени процесуални действия от взискателя по други изпълнителни дела за тези суми, по които същия е напр.присъединен кредитор. Видно от приложените справки, такива са изп.д.№ 20117830400397 по описа на ЧСИ Иван Чолаков и изп.д.№ 20127090400557 по описа на ЧСИ Янко Бъчваров (сега по описа на ЧСИ Христо Г. *** действие ОС-Варна) и по тях изпълнителните действия продължават.
Показанията на св.П. освен неточни, издават и явно непознаване на основни правни положения. Според него на срещата с представители на ответното дружество са обсъждани варианти за погасяване на сумата „ако се окаже претенцията реална“. Издаването на изпълнителен лист против ищцовото дружество означава, че същото е вече осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Затова и сумата е отразена в счетоводството му. Каква проверка „ако се окаже, че това вземане го има“ е смятал да предприеме изпълнителния директор на ищеца, не е ясно.
Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, „ГУСВ” ЕАД следва да заплати на „Автотим” ЕООД направените по делото разноски в размер на 300 лв., от които възнаграждение за вещо лице от 220 лв. и 80 лв. разноски за разпит на свидетел, съобразно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.439 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., чрез пълномощник адв. Десислав Славков Портенов ***, с адрес за призоваване: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7 против „Автотим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “Сливница“ № 80, представлявано от управителя Татяна Николова Димова, със съдебен адрес:***, адв.Йорданка Попова от АК-Бургас да бъде прието за установено, че „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД не дължи на „Автотим“ ЕООД сумите по изпълнителен лист от 19.03.2010 г., издаден по гр.д. № 5649/2009 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: главница - 20 000 (двадесет хиляди) лева, законна лихва върху главницата считано от 23.06.2008 г., чийто размер към 30.11.2017 г., е 20 348.22 (двадесет хиляди триста четиридесет и осем лв. двадесет и две ст.), както и неолихвяема сума в размер на 9922.91 (девет хиляди деветстотин двадесет и два лв. деветдесет и една ст.), за събирането на които суми е образувано изп.дело № 201780400616 по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.№ 804 на КЧСИ, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7, представлявано от изпълнителния директор П.Г.П., чрез пълномощника адв. Десислав Славков Портенов ***, с адрес за призоваване: гр. София 1797, район „Изгрев“, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, ет. 7 да заплати в полза на „Автотим“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. “Сливница“ № 80, представлявано от управителя Татяна Николова Димова, със съдебен адрес:***, адв.Йорданка Попова от АК-Бургас сумата от 300 (триста) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: