Решение по дело №302/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260427
Дата: 23 декември 2023 г.
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20181100900302
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …

гр. София, 23.12.2023 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при секретаря Й. П., като разгледа т.д. № 302/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ вр. чл. 376 КЗ.

Ищецът „К.П.М.“ АД твърди, че в качеството си на производител на хартия и хартиени изделия сключил с ответниците „А.Б.“ АД (водещ съзастраховател) и „Д.З.“ АД (втори застраховател) договор за имуществено застраховане срещу всички рискове на индустриални обекти (полица № 0888016300000033/14.05.2016 г.). Договорът бил сключен при общи условия, установени от водещия застраховател, и дължимата по него застрахователна премия била платена. Съгласно полицата застрахован бил рискът от погиване или повреждане на имуществото в резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидимо събитие, като застрахованите вещи били групирани според Приложение № 1 в шест групи. За всяка група била определена застрахователна сума, като за дълготрайните активи тя били изчислена на база възстановителна стойност, а за стоково-материалните ценности - на база действителна стойност. Застрахователната сума за всички групи била в общ размер от 74 068 683,44 лв., като над нея било предоставено покритие за разходите, направени за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, за отстраняване на развалини, почистване и наложително демонтиране, за преместване, предпазване и съхранение на застрахованото имущество за периода от събитието до отстраняване на последиците от него.

Ищецът поддържа, че на 14.01.2017 г. настъпила авария на Я. цилиндъра на машина за производство на хартия ПМ 3. Събитието представлявало внезапно освобождаване на енергия, предизвикано от стремежа на газове или пари към разширение, при което се разкъсали стените на съда и станало изравняване на налягането вътре и извън него. Този механизъм бил определен като експлозия от водещия застраховател в общи условия за застраховка срещу риска „индустриален пожар“, който риск бил застрахован и с процесната полица.

В резултат от събитието били засегнати активи от редове № № 1, 3 и 4 от Приложение № 1. Изцяло била увредена машина ПМ 3, като увреждането й съставлявало „тотална щета“ и не били налице запазени части, които да могат да се използват при монтажа на нова машина; срутила се и част от покрива на главния корпус (цех № 2); от срутването и от осколки била сериозно засегната и втората поточна линия ПМ 2, като увредени били следните нейни части: смесителна помпа, центриклинерна станция, вибрационна сортировка, напорна кутия, селектифайер, ситова част, гауч вал, скенер, тръбна разводка, топлообменник.

Ищецът незабавно уведомил „А.Б.“ АД, който завел щетата и в деня на експлозията извършил първоначален оглед, а впоследствие провел още седем огледа. Уведомен бил и вторият застраховател, както и всички компетентни държавни и общински органи.

При два от огледите водещият застраховател иззел образци от експлодиралия цилиндър и ги изследвал, но предвид дългия период от време, в който тези образци били изложени на атмосферните условия, резултатите от извършения лабораторен анализ били компрометирани. Въпреки това, позовавайки се на тях, водещият застраховател отказал плащане на застрахователно обезщетение, като посочил, че застрахованият проявил груба небрежност при експлоатация на цилиндъра, тъй като допуснал в спряно положение цилиндърът да бъде изложен на топлината на работещия изсушаващ калпак, а това довело до асиметричното му нагряване и до температурен стрес. Наред с това застрахователят посочил, че на цилиндъра били извършвани ремонти без уведомяване на компетентните държавни органи, а също и че събитието се дължало на дефекти, повреди и аварии на самото увредено оборудване, което съставлявало според него изключен риск.

Ищецът оспорва горепосочените основания за отказ за плащане на обезщетение. Твърди, че не били извършвани дейности по поддържане и ремонт на цилиндъра в нарушение на изискванията на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, а единствено шлайфане и полиране на Я. цилиндъра с цел подобряване качеството на продукцията. Доколкото тази дейност не съставлявала поддръжка, ремонт или преустройство по смисъла на Наредбата, не било необходимо тя да бъде извършвана от вписани в специалния регистър лица. Също така ищецът сочи, че не били достигани екстремни параметри на работа преди и по време на експлозията и нямало отклонения от технологичния и техническия работен режим, вкл. прегряване, рязко охлаждане или друг технологичен стрес, а напротив – всички технически показатели били в норма и това било видно от електронната операционна система на машината. Хипотезата на застрахователите относно наличие на стари пукнатини и относно причината за появяването им, свързана с нагряване на спрелия цилиндър, била технически неиздържана, доколкото при спиране на машината калпаците на цилиндъра се вдигали автоматично и преставали да нагряват поради преустановяване на газоподаването към тях. Липсата на предхождащи събитието дефекти, повреди или аварии на оборудването пък била установена от извършените преди сключване на застраховката огледи. Освен това съгласно заключенията на независимата експертиза на Института по металознание към БАН наблюдаваните върху изследваните образци пукнатини не били причина за разрушаването.

Всичко това сочело, че не била проявена небрежност, а експлозията била резултат от напълно случайно събитие и ответниците дължали застрахователно обезщетение за увредените активи, вкл. за увреждането на машината ПМ 3, доколкото към момента на сключване на застрахователния договор тази машина била заведена в инвентарната книга на застрахования на основание договор за финансов лизинг, а впоследствие ищецът придобил собствеността й.

Въз основа на изложеното ищецът счита, че по силата на застрахователния договор има право да получи обезщетение, както следва: за възстановяване на увредените части на машина ПМ 2; за възстановяване на машина ПМ 3 чрез закупуване на нова машина от същия вид и качество (според предоставената от производителя АЧ.през 2022 г. оферта, коригинана с инлфационен индкес 8,5 %) без приспадане на стойност на запазени части; за присъщи разходи за монтаж и инженеринг относно машина ПМ 2 и машина ПМ 3 съгласно условията на Международната федерация на инженерите-консултанти (6 122 220 лв.); за възстановяване на други увредени машини (10 257 лв.); за възстановяване на увредената сграда (1 503 990 лв.); за унищожени материали и суровини (29 984 лв.); за разходи за ограничаване на вредите в общ размер от 386 538 лв. (в т.ч. разходи за природен газ, за електроенергия в периода 14.01.-31.08.2017 г., за промишлена вода, за охрана, за поддръжка и наблюдение на газова турбина, за препарати и труд за консервация, за премахване на останала целулоза); за разходи за изпълнение на указанията на застрахователя в общ размер от 451 825 лв. (в т.ч. за специалист за електронна система на ПМ 3 с цел съхранение на информацията и предоставянето й на застрахователя, за обезопасяване на периметъра, за разчистване и окомплектоване на документи, за труд в периода април – август 2017 г. съгласно уточнителна молба от 25.10.2018 г., за материали за укрепване, разглобяване и изнасяне на Я. цилиндъра, за автокран, за технически надзор на лебедки и сапани, за анализи и експертно становище от ИМСТЦХ-БАН). Според ищеца обезщетението за разходите за ограничаване на вредите и за отстраняване на развалините и останките не следвало да се ограничава до установения в общите условия лимит поради противоречие на уговорката за такова ограничение с императивните разпоредби на чл. 396, ал. 1 и 3 КЗ.

Тъй като двамата ответници били съзастрахователи по процесната застраховка и всеки носел отговорност за половината от риска, в исковата молба ищецът моли застрахователите да бъдат осъдени да му заплатят разделно и по равно сумата от 49 319 614 лв. – застрахователно обезщетение (48 481 251 лв. – за стойността на погиналото и увреденото имущество и 838 363 лв. – обезщетение за разходите по ограничаване на вредите и за изпълнение на указанията на застрахователя), както и сумата от 397 296,89 лв. - лихва за забава върху двете главници за периода 17.01.2018 г. – 14.02.2018 г. Впоследствие във връзка с продажба на скрап на отломки от машина ПМ 3, извършена в хода на процеса, е допуснато изменение на исковете чрез намаляване на петитумите им съгласно молба от 02.10.2020 г., като към момента на устните състезания същите са предявени за разделно и равно заплащане на следните суми: 49 180 728,90 лв. – главница и 396 178,09 лв. – лихва за забава. Ищецът претендира също законна лихва и съдебни разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „А.Б.“ АД оспорва исковете. Твърди, че през 2015 г. ищецът придобил търговското предприятие на „К.- ХХИ“ АД, върху което били учредени противопоставими на приобретателя (поради вписано преди това пристъпване към изпълнение) особени залози в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.), заличаването на които било обявено за нищожно по силата на § 5, ал. 1 ДР ЗИД ЗБН (обн. ДВ бр. 22/2018 г.). Това давало право на банката в качеството й на първи по ред заложен кредитор на предприятието на „К.ХХИ“ АД да се удовлетвори по предпочитание от полученото за заложеното имущество обезщетение и поради това тя била единствен субект с активна процесуална и материална легитимация да претендира заплащането му. Банката имала легитимация да претендира обезщетение за погиването на машина ПМ 3 и на допълнително основание - машината представлявала имущество, придобито със средства с произход от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.) по смисъла на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и спрямо нея били реализирани и двете хипотези на сочената разпоредба (т. 1 и т. 2 на ал. 1) – машината била непарична вноска в капитала на „БГ-Т.П.“ ЕАД, направена от първоначалния едноличен собственик, чийто акции били придобити впоследствие от „Н.Т.Г.“ ЕАД със средства от необезпечени договори за кредит, сключени с банката. Последващото придобиване на машината от ищеца пък било срещу ефективно плащане в размер от 709 647,56 евро, макар според твърденията му същата да била на значително по-висока стойност. Поради изложеното единствено банката можела да претендира за равностойността на погиналата машина ПМ 3. Наред с това ответникът сочи, че заложен кредитор на ищеца бил и помагачът кооперация „ЦЕНТРАЛЕН К.С.“, който заявил изрично, че ще се ползва от правото на предпочтително удовлетворение от дължимото за погиналото имущество застрахователно обезщетение съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗОЗ.

По същество ответникът твърди, че настъпилите при аварията увреждания били резултат от непокрит риск съгласно р. ІІ, т. 4.1.6 от Общите условия, тъй като били следствие от дефекти и повреди на самото увредено оборудване, т.е. от причинител, вътрешен за застрахованото имущество. По процесната застраховка обаче покрити били само рискове, реализирани от външен за застрахованото имущество причинител, което се потвърждавало и от обстоятелството, че и двамата застрахователи предлагали друг застрахователен продукт – застраховка „Авария на машини“, по която предмет на обезщетяване били именно увреждания с вътрешен за машините и съоръженията характер.

Ответникът поддържа също, че застрахованото имущество било родово определено в шест категории движими и недвижими вещи-собственост на ищеца, но към момента на сключване на договора (и до 11.07.2016 г.) машина МП 3 не била негова собственост и същевременно с това не било отбелязано, че се застрахова чуждо имущество. Напротив, във въпросник-предложението, представляващ неразделна част от застраховката съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ, ищецът отбелязал, че застрахова само свое имущество, т.е. единствено водещ за определяне на предмета на застраховане бил критерият „свое-чуждо“ имущество. Поради това не можело да се приеме, че машина ПМ 3 била обект на застраховане и този извод не се променял нито от финансово-счетоводните записи на ищеца, нито от евентуалното наличие на застрахователен интерес от застраховането й, доколкото той не бил реализиран чрез сключване на застраховка за съответната вещ.

Наред с това ответникът сочи, че реализиралото се събитие нямало характер на експлозия. Последната съставлявала запалване на възпламеними вещества, който извод произтичал от тълкуването на легалната дефиниция за „експлозивна атмосфера“, дадена в § 1, т. 4 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера. В настоящия случай Я. цилиндърът – авариралата част от машина ПМ 3, представлявал съд под налягане, съдържащ водна пара без горими или възпламеними съставки, и поради това събитието съставлявало не експлозия, а разрушаване, което понятие именно било използвано от подзаконовата нормативна уредба на отношенията, свързани със стопанисване на подобни съоръжения под налягане (Наредба за съществените изисквания и оценяване на съдовете под налягане, Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на съоръженията под налягане и др.). В Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане понятието „експлозивен“ също било използвано само за съдове под налягане, съдържащи флуиди, каквито не се съдържали в Я. цилиндъра, а когато се касаело до увреждане на съдовете под влияние на налягането в тях, Наредбата използвала понятието „разрушаване“. Извод за разрушаване, а не за експлозия, бил формиран и в изготвеното становище на Института по металознание към БАН.

Отделно от това ответникът сочи, че при извършените от съзастрахователите детайлни и комплексни изследвания на структурата на съда под налягане, на положението му спрямо мястото на аварията и на иззетите от местопроизшествието образци от разрушените детайли се установили множество стари пукнати в гнездата на болтовете на цилиндъра. Тяхната поява била резултат от аварийни (резки) спирания на въртенето на цилиндъра без изключване на нагряването на калпака в нарушение с установените в ръководството на производителя за експлоатация и поддръжка на цилиндъра правила. Неправилната експлоатация на машината довела до силно нагряване (около 550˚С) в половината от корпуса на цилиндъра и до температурен стрес в гнездата на болтовете, а оттук – до възникване на пукнатини в стените на цилиндъра, които го направили податлив на счупване и при достигане на критични размери довели до разпадането му. Този извод не противоречал на заключението на Института по металознание към БАН относно липсата на достатъчно данни за определяне на причината за разрушаването, тъй като това заключение било предопределено от ограничения предмет на изследването – изследвани били само качеството и структурата на материала на предоставените парчета, изхвърлени извън зоната на аварията, но не и цилиндърът в цялост.

Били нарушени и изискванията на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане във връзка с извършването на ремонт на елементите под налягане. Съгласно тях ползвателят на съоръжението бил длъжен да осигури поддържането, ремонтирането и преустройването на съоръжението да се извършва само от оторизирани лица, вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, както и да иска от ГД „Инспекция за държавен технически надзор“ към ДАМТН извършване на технически преглед след всеки ремонт на елементите под налягане. В случая от вписванията в досието на машина ПМ 3 за периода след 2012 г. се установявало, че били извършвани ремонти и множество спирания, вкл. аварийни, като нарастващата им честота индикирала за сериозни проблеми при експлоатацията. За ремонт следвало да се третират действията по шлайфане на цилиндъра, тъй като така се окачествявали те в ръководството за експлоатация и поддръжка, съставено от самия производител. Въпреки това ГД „Инспекция за държавен технически надзор“ не била уведомявана, за да извърши технически преглед, а ремонтите на машината не били извършвани от оторизирани лица. Персоналът, обслужвал машината ПМ 3, също не бил надлежно обучен, в частност обучителят „ДГС Термостистеми“ ЕООД не бил лицензиран да предоставя услуги по обучение във връзка с експлоатиране на съдове под налягане, а лицата, посочени в протоколи от 11.06.2014 г., 29.09.2015 г. и от 29.09.2016 г., не били служители на ищеца със служебни функции, свързани с експлоатиране на машина ПМ 3, и нямали правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли съгласно Наредба № 2/2001 г. за условията и реда за придобиване и признаване на такава правоспособност. В обобщение ответникът поддържа, че системното игнориране на императивните норми по експлоатация на съоръжение, представляващо носител на повишен риск, довело до разрушаване на Я. цилиндъра по време на работа.

Всичко това било проява на груба небрежност и обосновавало право на застрахователя да откаже обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. р. ІІ, т. 4.2.7 вр. р. ІV, т. 7.5. от Общите условия. В тези случаи според съдебната практика не било необходимо установяване на причинна връзка между неизпълнението и събитието, а било достатъчно неизпълненото задължение да е могло да способства настъпването на застрахования риск, както било в настоящия случай. Следвало да се отчете и обстоятелството, че ищецът не изпълнил задължението си за своевременно уведомяване на всички компетентни държавни органи, а сторил това едва след настояването на застрахователя.

Във връзка с размера на обезщетението ответникът сочи, че било налице подзастраховане, тъй като сборът от възстановителните стойности на всички включени в застрахователното покритие вещи (вкл. машина ПМ 1, която независимо от годината на производство и работната й годност също била обект на застраховане) била по-висока от застрахователна сума. Съгласно р. ІІІ, т. 3.1 от Общите условия, при подзастраховане застрахователят дължал обезщетение, пропорционално на отношението на застрахователната сума към действителната, съответно възстановителната стойност. Поради това на основание чл. 389, ал. 2 КЗ обезщетението за всяка вещ следвало да бъде намалено според съотношението между общата сума на възстановителната стойност за всички вещи от съответната група и застрахователната сума за тази група, посочена в Приложение № 1 към застраховката.

Ответникът сочи и че претендираният от ищеца размер на обезщетението за машина ПМ 3 не бил определен според стойността на имущество от същото качество. Непосредствено след аварията ищецът получил предложение от правоприемника на производителя на машината Овърмейд (Италия), който единствено можел да даде точна възстановителна стойност, като офертата била за замяна на Я. цилиндъра и за ремонтиране на увредените части. Това предложение не било прието от ищеца и последвала оферта за изработване на нова машина с използване на запазените части, според която стойността на погиналите части била не повече от 6 536 000 евро, а закупуването на нова идентична машина и пускането й в експлоатация не надхвърляло 10 520 000 евро. Нещо повече, търсената в настоящия процес сума надхвърляла и стойността на придобиване на машината съгласно договора за лизинг, както и оценката й, определена в производството по апорт. Към септември 2016 г. машина ПМ 3 пък била отчетена с балансова стойност от 15 261 317,98 лв., което се установявало от опис на заложеното имущество, съставен във връзка с договора за учредяване на особен залог в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.).

Наред с това ответникът оспорва приложимостта на договорните условия на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК), на база на които ищецът формирал претенцията си за инженеринг за машини ПМ 2 и ПМ 3 (15 % от цената). Тези условия не били приложими в процесните отношения, а само за проекти, финансирани от международни финансови институции и от фондове на ЕС съгласно § 24 ЗР ЗУТ. В писмената защита ответникът сочи също, че при определяне стойността на ПМ 3 разходите за проектиране не следвало да се определят и в дадените от вещото лице Т. стойности, а според приложимата ставка съгласно приетата от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране въз основа на законова делегация Методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране (50-100 лв/час).

Водещият застраховател заявява също, че съгласно р. ІІ, т. 4.1.5 от Общите условия на обезщетение не подлежали щети, загуби или разходи на имущество в процес на обработка, вкл. суровини и материали, каквото съставлявали наличностите в басейните в двете машини. Оспорва и стойността на разходите за ограничаване на вредите и за разчистване на останки с оглед договорената максимална стойност от 40 000 лв. за всяка от тези две дейности. Обезщетението за стъкла съгласно р. 2, т. 3.1. от Общите условия също било лимитирано до сумата от 1 000 лв., а и според представената от ищеца оферта, въз основа на която било изчислено претендираното обезщетение, в стойността му се включвали и луксозни подобрения (напр. механизми за дистанционно отваряне на покривните прозорци). Наред с това част от фактурите, въз основа на които ищецът определил обезщетението, били от дати, предхождащи събитието, а претендираните разходи за природен газ, електроенергия и вода, употребени след събитието, не били в причинна връзка с него. Част от фактурите пък касаели неувредени части, като напр. за парен котел.

В писмената защита ответникът се позовава и на предвиденото в р. VІ, т. 3 от Общите условия изискване застрахованият да докаже фактически осъществено възстановяване на имуществото и разходите за него, когато обезщетението е уговорено във възстановителна стойност. Тъй като ищецът не доказал спазването на това изискване, то на основание р. VІ, т. 4 от Общите условия ответникът имал право да откаже плащане на обезщетение.

Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да прекрати производството, а ако разгледа исковете по същество, да ги отхвърли. Претендира разноски. Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „Д.З.“ АД не оспорва, че на 14.01.2017 г. на територията на предприятието на ищеца в хода на производствения процес възникнал инцидент, при който Я. цилиндърът на тишу машина ПМ 3 се саморазрушил и в резултат от това били нанесени повреди по сградата и по машина ПМ 2. Отрича обаче инцидентът да съставлява застрахователно събитие „експлозия“, тъй като на местопроизшествието не били установени следи от взривни вещества и пиротехнически смеси, чието наличие било задължително за експлозивната атмосфера. Напротив, в хода на извършеното от застрахователите разследване било заключено, че причините за аварията били няколко осеви пукнатини в отворите на болтовете на Я. цилиндъра на машина ПМ 3, появили се в резултат от извършени преди инцидента нарушения на правилата за експлоатация, довели до асиметрично нагряване и остри термални разлики в повърхността на цилиндъра. Било установено, че машината имала проблеми с лоша повърхностна площ на цилиндъра и със сводовото покритие, както и че била рестартирана няколко дни преди аварията след няколкодневно спиране за техническа поддръжка. Изхабяването на материала и причинените необратими дефекти довели до саморазрушаване на цилиндъра, което обаче не било покрит риск.

Ответникът моли да не бъдат кредитирани заключенията на вещите лица относно причината за настъпване на събитието, като твърди, че щом цилиндърът аварирал при нормални експлоатационни условия, то било налице намаляване на структурната му здравина, изразяващо се в констатираните от вещите лица пукнатини по изследваните парчета. Ако целостта на цилиндъра била запазена, действащите върху стената му сили щели да бъдат с по-ниска от граничната стойност на якост на опън и нямало да се стигне до разрушаване. Наличието на стари пукнатини се доказвало и от установените слоеве магнетит, които според вещите лица не можело да се образуват под влияние на нормалните фактори на околната среда, а било необходимо нагряване. В писмената защита ответникът допълва, че от приетите експертизи на практика не можело да се установи конкретната причина за разпадане на цилиндъра и това изключвало въобще възможността то да се квалифицира като застрахователно събитие по процесната полица.

Допълнително ответникът сочи, че било налице и нарушение на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане, съгласно която ищецът трябвало да възложи поддържането и ремонтирането на съоръжението само на лица, вписани в специалния регистър по чл. 36, ал. 1 ЗТИП, но от данните от ДАМТН било видно, че ангажираното в тази връзка лице „Д.А.Р.К. - 2000“ ЕООД не било извършвало такива действия. Персоналът, обслужвал машината, също не бил обучен. И тъй като при правилна и своевременна грижа по поддръжката на Я. цилиндъра ищецът можел да установи наличието на пукнатини и да предприеме адекватни мерки за ремонтирането му, а оттук – да предотврати събитието, то допуснатата от него груба небрежност била в причинна връзка с инцидента и съставлявала основание за отказ по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ вр. р. ІІ т. 4.2.7 от Общите условия. Събитието следвало да се квалифицира като изключен риск и на основание р. ІІ, т. 4.1.6 и 4.2.8. от Общите условия. Относно машина ПМ 2 ответникът допълва, че ако след аварията машината е била оставена в работещ режим, нейните вибрации ще са допринесли за второто срутване на покрива, съответно за по-тежките увреждания на самата машина ПМ 2. От друга страна, ако машината е била незабавно спряна, не могли да бъдат верни изводите на вещите лица, че част от повредите й са настъпили поради продължаване на работния й режим след инцидента.

Ответникът поддържа също, че машина ПМ 3 станала собственост на ищеца след сключване на застрахователния договор. Това обстоятелство изключвало застрахователния интерес към момента на застраховането й, а и премълчаването му от застрахования водело до предвидените в чл. 362 КЗ последици, тъй като отношенията с обявена в несъстоятелност банка, предхождащи придобиването на собствеността върху застрахования актив, повишавали риска.

Възразява и срещу размера на иска. Твърди, че в хода на апортната процедура машина ПМ 3 била оценена на сумата от 17 538 906 лв. с овехтяване, в описа към договора за залог от 30.06.2011 г., сключен от „К.ХХИ“ АД в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.), процесната машина била вписана със стойност от 15 276 289,17 лв., а в описа към договора за учредения през 2016 г. особен залог върху вече придобитото от ищеца търговско предприятие на „К.ХХИ“ АД машина ПМ 3 била записана с балансова стойност от 15 261 317,98 лв.; в изготвения ГФО за 2016 г. пък машините и оборудването били вписани на обща стойност от 22 369 000 лв., а сградите – на стойност от 3 837 000 лв. Представената от ищеца инвентарна книга била с невярно съдържание, не съставлявала документ по смисъла на ГПК и вписаните в нея стойности се различавали значително от посочените в ГФО. Наред с това претендираното от ищеца обезщетение било в размер на стойността на имущество с различно качество. Не следвало да се кредитират и офертите, събрани от вещите лица в хода на настоящия процес, доколкото те също касаели машини с параметри, различни от тези на процесната. Според ответника възстановителната стойност на машина ПМ 3 следвало да се определи въз основа на предложението за ремонт, направено от производителя на увредената вещ, в размер от 6 536 000 евро.

В писмената защита ответникът развива тезата, че машина ПМ 3 била формирана от стари и нови части, което доказвало, че тя не била единно съоръжение, а съставлявала част от технологична линия, изградена от свързани помежду си независими елементи. Тъй като не всички от тях били увредени, следвало да се отчете стойността на запазените части, които можели да се ползват при възстановяване на линията, а не да се прилага принципът за обезщетение на тотална щета. Не било налице и увреждане на мостовия кран, както и нямало основание за присъждане на отделно обезщетение за разходи за монтаж (и то определени съгласно Договорните условия на ФИДИК), доколкото тези разходи се включвали във възстановителната стойност на самите машини.

Ответникът излага съображения и относно завишения размер на претенцията за обезщетение за повреждане на сградата, като прави анализ на приетите по този въпрос експертизи и моли за некредитирането им в съответните части. Оспорва и претенцията за обезщетяване на загуби на материали и суровини, като счита същата за недоказана от представената от ищеца справка. Наред с това сочи, че наличното количество целулоза, останало в машините, не се характеризирало като суровина, а като незавършено производство (имущество в процес на обработка), чието погиване не било покрит риск съгласно р. ІІ, т. 4.1.5 от Общите условия.

Заявява също, че съгласно р. ІІ, т. 3.1. от Общите условия застрахователят поемал разходи за стъкла до 1 000 лв., както и че не се покривали разходи за електроенергия, природен газ, вода и охрана. Последните пък не били и доказани по основание и размер, тъй като не била установена причинната връзка между извършването им и събитието (напр. разходите за охрана), нито механизмът за остойностяването им (електроенергия, вода, газ), нито били съотнесени към увредената част от завода. Покритието на разходите за ограничаване на вредите и тези за отстраняване на развалини и останки също било ограничено до не повече от 40 000 лв. за всеки от двата вида съгласно р. 2, т. 2 от Общите условия. Наред с това част от представените от ищеца фактури били съставени в период, предхождащ процесното събитие, или касаели дейности, нямащи отношение към обезопасяването, ограничаването на вреди или разчистването, или пък получател на услугата било трето лице. Не била доказана и стойността на разходите за извършените по указание на застрахователите действия.

Във връзка с възражението за подзастраховане ответникът твърди, че не била установена точната възстановителна стойност на всички застраховани машини, съоръжения и оборудване, както и че в същата следвало да се включи и стойността на машина ПМ 1. Доказано било подзастраховане на сградите и евентуално дължимото обезщетение следвало да се определи при прилагане на коефициент 0,098.

Въз основа на всичко ответникът изложено моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Помагачът на ищеца кооперация „ЦЕНТРАЛЕН К.С.“ твърди, че в качеството си на заложен кредитор по ЗОЗ вписал пристъпване към изпълнение спрямо част от застрахованото имущество (машина ПМ 3). При тази легитимация заявява, че исковете са основателни и моли същите да бъдат уважени. Сочи, че от писмените доказателства и от заключенията на вещите лица били установени всички факти от фактическия състав на вземането за застрахователно обезщетение, а правоизключващи обстоятелства по чл. 408, ал. 1 КЗ не били доказани от ответниците. В частност, при поемане на застрахователния риск застрахователите не били поставили въпроси относно съществени за риска обстоятелства съгласно чл. 362, ал. 2 КЗ, а настъпилата експлозия на машина ПМ 3 не била резултат от умишлени действия, дефект или небрежна експлоатация на машината. Установено било пълното й погиване (около 89 %), и това налагало изплащане на обезщетение в размер на възстановителната й стойност. Не следвало да се приспада стойност на запазени части, тъй като същите не били в състояние да се използват при изработване на нова машина от същия вид и качество като погиналата. Освен това уговорката на р. VІІ, т. 5.1 от Общите условия за приспадане на стойността на запазените части била нищожна поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 400, ал. 2 КЗ, която предвиждала възстановителната стойност на погиналото имущество да се определя въз основа стойността, необходима за закупуване на ново имущество от същия вид и качество без обезценка. В стойността на обезщетението следвало да се включат и присъщите разходи за транспорт, а също така стойността на резервните части, необходими за пускане на машината в експлоатация, и тези, предназначени за работа на машината в двугодишен период, чието закупуване обуславяло гаранцията на производителя. След анализ на приетите заключения на съдебно-оценителните експертизи, вкл. относно приложимия корекционен коефициент за определяне на стойността към момента на събитието, помагачът заключава, че възстановителната стойност на машина ПМ 3 следвало да се определи на сумата от 42 728 830 лв.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

І. По допустимостта на исковете.

1.    Въведено е възражение за липса на активна процесуална легитимация на ищеца да претендира за себе си застрахователно обезщетение, дължимо за погиване на имущество, върху което е учреден особен залог.

Възражението е неоснователно по следните съображения:

Активната процесуална легитимация се определя от надлежните твърдения за осъществяване на факти, включени във фактическия състав на съдебно предявеното право. При предявени искове за застрахователно обезщетение и лихва надлежни са твърденията за наличие на застрахователно правоотношение, реализиране на събитие, представляващо покрит риск, и изтичане на срока за плащане на обезщетението. Такива твърдения се поддържат от ищеца и това е достатъчно да обоснове процесуалната му легитимация.

Наличието на учреден особен залог върху застрахованото имущество не изключва процесуалната легитимация на застрахования залогодател да претендира за себе си застрахователното обезщетение. С учредяване на залога заложният кредитор не става титуляр на собственически права върху заложения актив, а единствено придобива правото да се удовлетвори предпочтително от стойността му, съответно от полученото за заложеното имущество обезщетение (чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗОЗ). Това право обаче е спрямо залогодателя, а не спрямо третото лице, което дължи на залогодателя заместващата облага - заложният кредитор има право да получи от залогодателя това, което самият той е получил от третото лице в обезщетение за погиване на заложената вещ или това което е получил при отчуждаването й (т. 2). Не навежда на друг извод сочената от „А.Б.“ АД разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗОЗ, която установява задължение за залогодателя да застрахова заложеното имущество по начин, който позволява на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение. Освен че застраховката следва да покрива адекватни (за вида имущество и за дейността на залогодателя) рискове, тази разпоредба изисква застрахователният договор, сключен от залогодателя, да сочи заложния кредитор като ползващо се лице по смисъла на чл. 383 (чл. 398) КЗ. Ако това задължение обаче не е било изпълнено, заложният кредитор не може да черпи пряко от разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗОЗ легитимация да претендира за себе си застрахователно обезщетение по сключената между трети лица и за чуждо имущество застраховка, а единствено може да търси обезщетение от залогодателя, ако от неизпълнението му е претърпял вреди.

Действително, съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, който има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява и да го продаде. Това обаче не води до автоматично прехвърляне на заложеното право в неговия патримониум, а единствено до създаване за него на допълнителна легитимация да претендира правото като субституент – в полза на носителя му, залогодателя (вж. Решение № 26/28.03.2022 г. по т. д. № 2051/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Следователно, дори и да е налице вписано пристъпване към изпълнение на кредитор, получил в залог застрахованото имущество или част от него, това не лишава залогодателя от правото да претендира за себе си обезщетение, а единствено го задължава да търпи удовлетворението от получената сума на неговия заложен кредитор, спрямо когото извършените след вписване на пристъпването към изпълнение сделки или разпореждания са непротивопоставими (чл. 32, ал. 4 ЗОЗ).

Поради това за процесуалната легитимация на ищеца е ирелевантно налице ли е вписан особен залог, съответно вписано ли е пристъпване към изпълнение, но за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на § 5 ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., от която ответникът „А.Б.“ АД извежда възстановяването на действието на вече заличения особен залог в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.), е обявена за противоконституционна с РКС № 8/2021 г.

В отговора си ответникът „А.Б.“ АД посочва наличието на вписан особен залог и като пречка не само пред процесуалната, но и пред материалната легитимация на ищеца. Тъй като неоснователността на това възражение следва от идентични с вече изложените по-горе съображения, същото няма да бъде обсъждано при разглеждане на исковете по същество.

2.    Второто възражение е за липса на активна процесуална легитимация у ищеца да претендира обезщетение за погиването на машина ПМ 3, тъй като същата съставлявала имущество по чл. 60а, ал. 1 ЗБН и поради това легитимирана да получи обезщетение била обявената в несъстоятелност банка „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.). Това възражение също е заявено и като такова срещу материалната легитимация на ищеца, но и в двата случая то е неоснователно.

Макар според формиралата се съдебна практика по приложението на чл. 60а, ал. 1 ЗБН искът за връщане на имуществото с произход от банката да се разглежда като осъдителен, банката не може да се третира като титуляр на права върху него до установяване на предпоставките за връщането с влязло в сила решение, с което искът се уважава. Такова решение не е налице, а тъй като към настоящия момент разпоредбата е обявена за противоконституционна, е изключена възможността на съда инцидентно да признае в полза на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД (н.) права, произтичащи от реализиране на който и от двата фактически състава на противоконституционната разпоредба.

Дори обаче да се приеме, че с оглед осъдителния характер на иска вземането за връщане на имущество с произход от банката се явява възникнало с осъществяване на фактите от фактическия му състав, съответно е налице приключило правоотношение по смисъла на РКС № 3/2020 г. и спрямо него не се разпростира действието на обявената с РКС № 8/2021 г. противоконституционност, в случая сочените от „А.Б.“ АД факти не покриват фактически състави на чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Според поддържаните от ответника твърдения предмет на придобиване с кредит, предоставен на „Н.Т.Г.“ ЕАД, са акциите от капитала на „БГ-Т.П.“ ЕАД, а не машина ПМ 3, апортирана преди това от трето лице. Следователно подлежаща на връщане по смисъла на чл. 60а ЗБН не би могла да е машината, а имуществото, вложено за придобиване на акциите. Придобиването на машината от праводателя на ищеца „К.ХХИ“ АД пък, дори да е със средства с произход банката, би било хипотеза, обратна, а не идентична на посочената в чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН, според която на връщане подлежи не придобитото от длъжника на банката имущество, а имуществото, придобито от лицето, с което длъжникът на банката е влязъл в правоотношения по повод определено имущество.

Изложеното е достатъчно, за да се определи като неоснователно възражението на „А.Б.“ АД относно липсата на легитимация у ищеца да претендира за себе си обезщетение за погиване на машина ПМ 3. Поради това съдът не излага мотиви относно правното значение на вземането за връщане на имущество с произход от банката, ако такова би могло да се признае за банката, и в частност относно това дали наличието на вземане за връщане на имуществото е равносилно на притежание на собственически права върху застрахованата вещ към момента на застраховането й и на погиването й.

ІІ. По основателността на исковете.

По исковете по чл. 405, ал. 1 вр. чл. 376 КЗ.

Предявени са субективно съединени искове за осъждане на ответниците в качеството им на съзастрахователи да платят разделно и по равно застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане. Макар да е без практическо значение за процесния случай, следва да се отбележи, че претенциите за обезщетяване на различни по вид вреди, представляващи претърпяна от застрахования загуба от едно събитие, не са източник на отделни обективно съединени искове, с каквито твърдения на ответниците са обосновали възражението си за нередовност на исковата молба. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. От така определения обем на понятието е видно, че обезщетението обхваща всички вреди, които застрахованият е претърпял от конкретното събитие, а те могат да са с различен характер – загуба на самото застраховано имущество, намаляване на патримониума в резултат от разходи по повод събитието и т.н. Всички тези вреди подлежат на обезщетяване поради един общ източник и това е реализиралото се събитие, застраховано по един договор. Какви конкретни вреди и в какъв размер е претърпял застрахованият, е въпрос относно размера на дължимото обезщетение, т.е. относно размера на иска, а не относно вида и броя на предявените искове, както твърдят ответниците.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже: 1). възникване на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка, по което застрахователи са ответниците; 2). настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователите носят риска; 3) причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, 4) размер на вредите.

Безспорно между страните е, че на 14.05.2016 г. с полица № 08880163000000033 между ищеца в качеството му на застраховащ и ответниците в качеството им на съзастрахователи е сключен договор за имуществено застраховане срещу всички рискове на индустриални обекти. Договорът е сключен при общи условия, като наред с това към него са подписани Приложение № 1 и Специални условия. В Приложение № 1 застрахованото имущество е разделено в шест групи с посочено конкретно местонахождение на активите. Определена е отделна застрахователна сума за всяка група вещи, както и е предвидено самоучастие на застрахования – 500 лв. за всяка щета (и 2 % при риска „земетресение“). Поради липса на специална уговорка съгласно т. 4.2. от Специалните условия периодът на застрахователно покритие съвпада със срока на договора – до 15.05.2017 г. и покритието е започнало с плащане на първата от четирите вноски от застрахователната премия, извършено на 16.05.2016 г. Платени са и останалите три вноски.

Безспорно е също, че на 14.01.2017 г. на територията на стопанисвания от ищеца завод, находящ се в гр. Костенец, ул. „*********, по време производствения процес е възникнала авария, започнала с разрушение на сушилен барабан (Я. цилиндър) на машина за производство на тишу ПМ 3, (наричана по-долу машина ПМ 3).

Спорните въпроси могат да бъдат разделени в следните основни групи:

1). Какъв е обхватът на застрахованото имущество и в частност – валидно ли е застрахована машина ПМ 3 с оглед юридическата й непринадлежност към патримониума на ищеца към момента на сключване на застраховката;

2). Съставлява ли настъпилата авария покрит риск и ако да – покрива ли застраховката погиването/повреждането на авариралата машина ПМ 3;

3). Налице ли са основания за отказ за плащане на застрахователно обезщетение;

4). Какъв е размерът на застрахователното обезщетение; дължи ли се такова за всички щети, претендирани от ищеца, и валидни ли са ограниченията в застрахователната сума за някои от тях;

5). Налице ли е основание за намаляване на така определеното застрахователно обезщетение и в частност - за прилагане на института на подзастраховането; ако да – какъв е коефициентът, който следва да се приложи към определената по т. 4 стойност.

Спорните въпроси ще бъдат разгледани по-долу в посочената последователност, доколкото тя е обусловена от логиката на развитие на материалното правоотношение, предмет на делото.

1.      Обхват на застрахованото имущество.

1.1.                      Както беше посочено, застрахованото имущество е дефинирано от страните в Приложение № 1 към полицата като съвкупност от активи, индивидуализирани по своя вид и местонахождение: сгради (в т.ч. производствени и административни), обзавеждане, машини (в т.ч. съоръжения и оборудване), материали и суровини, стоки (складова наличност), МПС без ДКН, находящи се в гр. Костенец, ул. „*********.

Обстоятелството, че отделните застраховани вещи не са поотделно изброени, а са дадени техни родови признаци без посочено количество и без изрично препращане към документ, който да ги индивидуализира допълнително (напр. към инвентарна книга), сочи, че се касае за застраховка на съвкупност по смисъла на чл. 401 КЗ. При този вид застраховка съвкупността се концентрира към деня на събитието, а не към деня на сключване на полицата (арг. чл. 401, ал. 2 КЗ). Т.е. при подписване на договора застрахованата съвкупност се определя само чрез родови признаци и се ограничава чрез застрахователната сума, а конкретните вещи, които ще се считат застраховани при настъпване на събитието, са тези, които се намират в посоченото местонахождение и притежават родово определените в застраховката признаци, дори да са придобити след сключване на договора. Именно поради това законодателят предвижда договорът за застраховка да “се отнася и към вещите, принадлежащи на лицата, с които застрахованият живее съвместно към момента на настъпване на застрахователното събитие или които са наети от застрахования към този момент за изпълнение на дейност на мястото, уговорено в застрахователния договор. В тези случаи застрахователният договор се смята за сключен за чужда сметка.“

Изложеното сочи на неоснователност на възражението на ответниците, че договорът за застраховка не е породил действие по отношение на машина ПМ 3. Действително, същата може да се счита за собственост на ищеца след 11.07.2016 г., тъй като първоначално е била предмет на договор за лизинг, сключен на 25.10.2005 г. между лизингодателя „И.Б.“ ЕООД (заместен в правоотношението от „БГ-Т.П.“ ЕАД през 2010 г.) и лизингополучателя „К.ХХИ“ АД (чието предприятие е закупено от ищеца на 19.10.2015 г.), а на 08.07.2016 г. между ищеца и „БГ-Т.П.“ ЕАД е подписано споразумение, с което страните са извършили прихващане на част от задължението по договора за лизинг с насрещни вземания на лизингополучателя и са уговорили, че с погасяване на остатъка от 709 647,56 евро, извършено на 11.07.2016 г. (вж. платежно нареждане, л. 379, т. І) собствеността върху машина ПМ 3 ще бъде прехвърлена на ищеца. Щом обаче вещта е имала посоченото в Приложение № 1 местонахождение към деня на събитието, то същата ще се яви застрахована като част от съвкупността по група 3 от Приложението, а тъй като към този момент тя вече е била собствена на ищеца, то той се явява и легитимиран да получи обезщетение за нейното погиване, ако такова се докаже в причинна връзка с покрито застрахователно събитие.

1.2.                 Дори обаче застраховката да не беше за съвкупност от вещи, а за индивидуално определени към момента на сключването й активи, отново можеше да се заключи, че договорът е валиден и за машина ПМ 3, както и че към настоящия момент ищецът е активно легитимираният да претендира обезщетение за нейното погиване. На първо място, при сключване на договора ищецът е действал при наличие на застрахователен интерес от застраховане на вещта в качеството си на лизингополучател (арг. чл. 349, ал. 3 КЗ), а волята на застрахователите да се даде покритие и на тази вещ независимо от юридическата й непринадлежност към патримониума на застраховащия косвено може да се извлече от пълната идентичност между стойността на застрахователната сума за групата на машините (62 928 417,17 лв.) и стойността на машините в инвентарната книга на ищеца към датата на сключване на договора, в която стойност е включена и стойността на машина ПМ 3 (съдържанието на книгата е оспорено от втория ответник, но оспорването му никога не е касаело самото включване на машина ПМ 3 в инвентарната книга, а и този факт се установява от писменото доказателство, представляващо препис от книгата, л. 340, т. І). И да не са знаели, че застраховат несобствена на застраховащия вещ, застрахователите са имали воля да дадат покритие и за нея, доколкото нейната инвентарна стойност очевидно е послужила за определяне на застрахователната сума в съответната група, а и машината е посочена като част от машините в предприятието в попълнения от ищеца въпросник-предложение, което предложение е прието при подписване на полицата. Изложеното е достатъчно, за да се прецени волята на застрахователите, без да се обсъжда съдържанието на оспорения от „А.Б.“ АД като неподписан проучвателен доклад (л. 1124, т. ІV), изготвен според твърденията на ищеца във връзка със сключване на идентична застраховка за предходен период и съдържащ информация относно машина ПМ 3 (л. 319, т. І).

Ето защо възражението на „А.Б.“ АД, че обемът на застрахованите активи следва да бъде определен единствено по критерия „свое-чуждо“ имущество, е неоснователно. Впрочем, в последвалите събитието отношения и двамата ответници не са предприели каквото и да е поведение, от което да може да се заключи, че не са третирали машина ПМ 3 като част от машините по група 3 от Приложение № 1, а напротив - извършвали са действия, свързани с остойностяване на нейното повреждане.

Неоснователно е и възражението на „Д.З.“ АД срещу съществуването на застрахователно правоотношение относно машина ПМ 3, черпено от укриването от страна на ищеца на факта на собствеността на вещта. На първо място, укриването на съществени за риска обстоятелства само по себе си не води до невъзникване на застрахователно правоотношение, а единствено до възможността то да бъде прекратено при определени условия и в определен срок след узнаването или да бъде отказано плащане, също при определени условия. На второ място, процесната застраховка е сключена с оглед производствената дейност на ищеца и съществени за риска обстоятелства са експлоатационните условия, при които тази дейност се осъществява, а не юридическата принадлежност на активите. При сключване на застрахователния договор обаче и двамата застрахователи са знаели, че машината се експлоатира от ищеца (а не от действителния й собственик) и са преценили риска от тази експлоатация, поради което нито действителната собственост на вещта към датата на сключване на застраховката, нито последващото придобиване на собствеността й от ищеца могат да се определят като съществено за риска по смисъла на чл. 363 КЗ или като увеличаващо риска по смисъла на чл. 415, ал. 1 КЗ обстоятелство. Още по-малко значение за риска имат сочените от „Д.З.“ АД „предхождащи придобиването собствеността“ отношения с банка, обявена в несъстоятелност.

Следователно, щом при наличие на застрахователен интерес страните са постигнали съгласие за застраховане на вещта, то договорът се явява валиден, а активната легитимация на ищеца към настоящия момент да търси обезщетение произтича от придобиването на правото на собственост върху тази вещ в срока на застрахователно покритие, в който случай по аргумент от чл. 414, ал. 1 КЗ договорът е продължил да действа, тъй като не е изрично прекратен.

Отделно от това, ако договорът е за застраховане на индивидуална вещ, валидността на застрахователното правоотношение относно машина ПМ 3 може да се обоснове и с разпоредбата на чл. 402 КЗ - договорът, с който се застрахова чуждо имущество е действителен при наличие на одобрение от собственика на застрахованото имущество. В настоящия случай няма данни за одобрение от страна на първоначалния собственик, но това е ирелевантно, тъй като след сключване на договора е настъпило сливане на качествата на застраховащ и действителен собственик и лицето, имащо тези качества (ищецът), одобрява сключването на застраховката за процесната вещ, търсейки права по нея в настоящия процес.

1.3.                      В обобщение настоящият състав приема, че между страните е сключена валидна застраховка на съвкупност от вещи, групирани в шест категории и определени по род и местонахождение, като по аргумент от чл. 401, ал. 2 КЗ обхватът на застрахованите активи се определя от фактическото им наличие на посоченото местонахождение към датата на събитието. Дори обаче застраховката да касаеше отделни вещи, не би се формирал извод за липса на застрахователно правоотношение за машина ПМ 3, тъй като по-изложените по-горе мотиви договорът за застраховането й валидно би обвързал ответниците, а ищецът би се явил титуляр на вземане в качеството си на актуален (към датата на събитието) собственик на вещта.

2.      Събитието.

При ответниците е образувана преписка във връзка с отправено от ищеца уведомление за авария, настъпила на 14.01.2017 г. на производствената площадка, находяща се на ул. „*********, гр. Костенец. За събитието ищецът последователно е уведомил освен застрахователите (които първоначално са информирани по телефон, а впоследствие и писмено), също така различни държавни органи, имащи отношение към разследване на аварията: Агенция за ядрено регулиране, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Костенец, Община Костенец, Районно управление *** към Областна дирекция на МВР – гр. София. Във връзка със събитието е образувано и досъдебно производство.

Уведомените държавни органи са извършили документална проверка и проверка на мястото на произшествието, като са обективирали резултатите от нея в съответните протоколи. Така, съгласно протокол за обследване на авария със съоръжение с повишена опасност, съставен от служители на ДАМТН за резултатите от извършено в периода 14.01.-24.01.2017 г. обследване, е установено, че аварията е станала „със съд, работещ под налягане“, а именно - сушилен барабан, представляващ част от машина ПМ 3, монтиран в цех № 2 – „Основно производство“ на завода за производство на хартия на горепосочения адрес. От същия орган е съставен и протокол за обследване, извършено в периода 14.01.2017 г. – 09.08.2017 г., в който са потвърдени вече направените констатации относно вида на аварията, като е дадена и допълнителна информация за предхождащата инцидента експлоатация на авариралата машина. В протокол от 23.01.2017 г., съставен от назначена от кмета на Община К.работна група, е констатирано, че в резултат от инцидента част от покрива на главния корпус над авариралия цилиндър се е срутил върху хартиени машини ПМ 3 и ПМ 2.

Данни за аварията се съдържат и във видеозаписите, направени от камера за видеонаблюдение на производствения процес, монтирана в цеха, и приобщени като веществени доказателства чрез оглед от вещи лица. За настъпване на описаното събитие сочат и показанията свидетеля И., който изпълнявал при ищеца трудови функции във връзка с поддръжка на електрооборудването. Свидетелят сочи, че в деня на аварията бил нощна смяна и непосредствено преди настъпването й почиствал праха от вентилаторите на двигателите, което било рутинна и регулярна дейност. След свършване на работата си И. отишъл в дежурната стая и в този момент се счупило стъклото й, от шкафовете паднали каски, цилиндърът се „разхвърчал“, а по-късно паднал и покривът.

Въз основа на съставените от държавните органи протоколи, на данните от видеозаснемането и на свидетелските показания, както и след оглед на местопроизшествието, е изготвено заключение на СТОЕ от 28.01.2019 г., което също заключава, че на 14.01.2017 г., около 6 часа, в процесния обект е „регистрирана експлозия в сушилен цилиндър Я. на машина ПМ 3“; в резултат от това е настъпило разкъсване на около 60 % от стената на цилиндъра, фрагментирайки я на множество парчета с различна големина, като в атмосферата са освободени съдържащите се в цилиндъра газове и пари; мокрият полукалпак на машина ПМ 3 с тегло около 8 т е изхвърлен към покрива на сградата, в която е разположена машината – Главен корпус (Цех № 2), а при падането му обратно той и летящите осколки са увредили сериозно машина ПМ 3, както и основни елементи от втората поточна линия ПМ 2 (наричана по-долу машина ПМ 2); впоследствие част от покрива се е срутила и е настъпило локално разрушение на сглобяемата стоманобетонна конструкция на халето, както и повреда на наличното електро-, ВиК и вентилационно оборудване в засегнатия участък.

Според вещите лица експлозията е възникнала в нормален работен режим и без външна намеса от страна на обслужващия персонал, за което свидетелства доброто качество на хартията, навита на рол-апарата непосредствено преди експлозията – без разкъсвания, шупли, петна, неравномерност в дебелините, грапавост и др. Всички работни параметри на машината са били в предписаната от производителя норма, което е установено от експертите след анализ на лог-файловете, съдържащи автоматично генерирани записи на тези параметри в реално време (системни файлове за управление).

Въз основа на изложеното експертите определят събитието за „непредвидима експлозия“, дефинирана под черта като „внезапно освобождаване на енергия, предизвикано от стремежа на газове или пари към разширение, при което се разкъсват стените на съда и става внезапно изравняване на налягането“ (л. 21 от СТОЕ, л. 3091, т. Х). Посочено е, че експлозията е физическа, при която движеща сила е само промяната на физическите състояния на веществата, като в момента на инцидента няма регистрирани опасни от възпламеняване газове или течности нито около машината, нито в самия цех № 2, т.е. не е било технически възможно протичането на процес на възпламеняване на горими или взривоопасни вещества. Последното е възприето и в повторното заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице В.Л., което потвърждава, че при нормален работен режим парата, постъпваща във вътрешността на цилиндъра, не съдържа възпламеними вещества, както и че не е установено наличие на външни газове и флуиди, т.е. при аварията не е настъпило възпламеняване на газове и флуиди и не е имало химически реакции. Съгласие с понятието „физическа експлозия“ е изразено и в становището на „Д.З.“ АД срещу експертизата, обективирано в доклада на д-р инж. Д. К.и д-р А.К., представен в о.с.з. на 24.04.2019 г.

Спорно между страните е дали така описаното събитие е застрахователно по смисъла на § 1, т. 4 КЗ и в частност дали настъпването му е резултат от проявление на покрит по застраховката риск. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Съгласно т. 1 от Приложение № 1 към полицата покритите рискове са разделени на „основно покритие“ и „допълнителни рискове“, като основното покритие е това по р. ІІ, т. 1 от Общите условия, а именно „вреди (вкл. материални щети, загуби и разходи) на застраховано имущество, представляващи пряк резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, включително пожар, експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от летателен апарат, части то него или товара му, буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, удар от превозно средство или животно, злоумишлени действия на трети лица и други, освен изрично изключеното по т. 4„.

От лексикалния анализ на клаузата може да се заключи, че покрит риск е причиняването на вреди на застраховано имущество в резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, стига да не са налице изключенията по р. ІІ, т. 4 от Общите условия. Довод за това са използваните изрази „включително“ и „и други“ в последвалото дефиницията изброяване на конкретни възможни причинители, които изрази категорично сочат на неговата неизчерпателност.

Описаното в докладите, в показанията на свидетеля и в обстоятелствената част на всички технически експертизи събитие има посочените в р. ІІ, т. 1 от Общите условия характеристики – то е възникнало внезапно и няма данни да е било предвидено от застрахования (дори напротив – липсвала е каквато и да е непосредствена индикация за настъпването му, който въпрос ще бъде разгледан по-подробно при анализа на основанията за изключване на отговорността на застрахователите), а също така липсват каквито и да е доказателства, от които да се заключи, че не е било случайно (т.е. настъпването му да е било целено от застрахования или от трето лице).

Ето защо процесната авария съставлява застрахователно събитие независимо дали би се определила като експлозия, която е само един от примерно изброените случаи на внезапно, случайно и непредвидено събитие. Въпреки това за пълнота следва да се посочи, че дори изброяването в р. ІІ, т. 1 да не беше примерно, а изчерпателно, това отново не би дисквалифицирало събитието като застрахователно, тъй като от текста на разпоредбата не може да се направи извод, че застрахован риск е само химическата експлозия, която е резултат от реакция на възпламеними вещества. Понятието „експлозия“ е родово и щом няма поставено от страните ограничение на застрахователното покритие до някой от видовете на това понятие, то такова ограничение не би могло да бъде поставено и от трето лице (съда) по тълкувателен път.

Действително, в сочената от „А.Б.“ ЕАД нормативна уредба има легална дефиниция на понятието „експлозивна атмосфера“, което свързва експлозията със запалими вещества под формата на газове, пари, аерозоли или прах (вж. § 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера), но няма причина това легално понятие да се използва при тълкуване на волята на страните относно определяне обема на покритите застрахователни рискове. То е дадено в специфичен нормативен акт, регулиращ изключително тесен кръг от обществени отношения, участници в които са лица със специални знания в съответната област, и поради това не може да се приеме, че страните – застраховател и застрахован, сключващи обща застраховка на имущество, са имали предвид да дефинират който и да е от покритите по нея рискове чрез легални понятия, важими за конкретен и специфичен отрасъл, щом това не е посочено от тях изрично. Напротив, по-близо до действителния смисъл на уговорката може да се стигне чрез използване на определенията, дадени за същото понятие („експлозия“) от застрахователя/лите за сходни на процесното отношения. Ето защо основателно ищецът реферира към понятието „експлозия“, дефинирано в общите условия към предлаганата от „А.Б.“ ЕАД застраховка „Индустриален пожар“, а именно – внезапно освобождаване на енергия, предизвикано от стремежа на газове или пари към разширение, при което се разкъсват стените на съд и става внезапно изравняване на налягането (л. 1038, т. ІV). Процесното събитие попада под тази дефиниция и поради това може да бъде определено като застрахователно по смисъла на § 1, т. 4 КЗ.

Покрит риск е и повреждането на самата машина ПМ 3, която еднозначно от експертите и страните се сочи за първоизточник на аварията. В тази връзка неоснователно е позоваването на „А.Б.“ АД на разпоредбата на р. ІІ, т. 4.1.6 от Общите условия, съгласно която не се обезщетяват щети, причинени от дефекти, повреди или аварии на самото увредено имущество, освен при изрична писмена договореност. Така формулирана, клаузата противоречи на чл. 408, ал. 1 КЗ, определящ по императивен начин случаите, в които може да отпадне отговорността на застрахователя. Ако се приложи р. ІІ, т. 4.1.6 от Общите условия и се приеме, че реализиралата се експлозия не съставлява застрахователно събитие за самата аварирала и застрахована машина, това би означавало, че за повреждането/погиването на една иначе застрахована вещ се отказва обезщетение и когато събитието не е в резултат от умишлени действия или на неизпълнение на съществено за застрахователя задължение, предвидено в закона или в договора. Този резултат, разбира се, е забранен от закона и поради това уговарянето му е нищожно.

Аргументацията на тезата, че застрахователното събитие по процената полица следва да има външен спрямо застрахованото имущество източник, се извежда от ответника „А.Б.“ АД и от наличието на друг застрахователен продукт – застраховка „Аварии и машини“ (и аналогичен продукт, предлаган от втория ответник), по който били застраховани вътрешни (за имуществото) увреждащи фактори. Този аргумент също не може да бъде приет. На първо място, предлагането на застраховки за отделни покрити рискове, каквато е сочената от ответника застраховка „Аварии и машини“, а също и сочената от ищеца застраховка „Индустриален пожар“, не изключва възможността за предлагане и на продукт, който да покрива всички или повече от рисковете, застраховани по застраховките с по-ограничен предмет. Именно на това насочват и наименованията на трите горепосочени продукта – процесната застраховка е наименована „Всички рискове на индустриални обекти“, докато наименованието на другите две насочва именно към застраховки за част или за някои от „всички“-те рискове – „Аварии и машини“, „Индустриален пожар“. На следващо място, за разлика от останалите примерно изброени в р. ІІ, т. 1 от Общите условия събития, експлозията и имплозията, наред с пожара, са по своето естество събития, които биха моли да доведат до увреда на застрахованото имущество, както ако са причинени от външни за него фактори, така и ако техен първоизточник е застрахована вещ. Следователно и лексикалният анализ на разпоредбата не дава основание да се приеме, че в процесните общи условия са посочени като застраховани само рискове с външен за имуществото характер.

По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че в срока на застрахователно покритие по процесната застраховка се е реализирало застрахователно събитие – такова, за което по принцип застрахователите носят риска. Останалите изключения, посочени в т. 4 от Общите условия, или касаят събития, различни от процесното, или непрецизно са посочени като изключения от покритите рискове, а по същество съставляват хипотези на реализирало се застрахователно събитие, при които обаче не се дължи обезщетение, поради което ще бъдат разгледани от настоящия състав в т. 3 от мотивите.

3.    Основания за отказ за плащане на застрахователното обезщетение.

При реализиране на застрахователно събитие застрахователят дължи обезщетение, освен ако са налице обстоятелства, които изключват отговорността му. Тези обстоятелства са императивно и поради това изчерпателно уредени.

Съгласно чл. 408, 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при умишлено причиняване на застрахователното събитие от заинтересовано лице и при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Сходна е и уредбата, дадена в чл. 395 КЗ – застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност и да допуска застрахователя да прави проверки, като в противен случай застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението за предпазване на имуществото и ако изрично е предвидил това в договора.

От анализа на посочените разпоредби може да се обобщи, че застрахователят има право да откаже обезщетение, когато кумулативно са налице следните факти:

-        предвидено в нормативен акт или по договорен път конкретно задължение във връзка със стопанисване и експлоатиране на застрахованата вещ, изпълнението на което е от естество да препятства реализирането на риска от нейното повреждане („значително с оглед интереса на застрахователя“);

-        неизпълнение на това задължение от страна на застрахования или на лица, на които той е предоставил/възложил експлоатацията на застрахованата вещ;

-        причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие.

Доколкото се твърди правоизключващо възражение, тежестта за доказването му е върху ответниците, а това означава, че те трябва да докажат несъмнено (пълно) осъществяването на фактите, на които се позовават, за да се ползват от благоприятните за тях последици. В настоящия случай застрахователите се позовават на следните факти, спрямо които трябва да бъде проведено доказване:

3.1.                      машина ПМ 3 като цяло не е била експлоатирана съобразно нормативно установените правила и изискванията, поставени от производителя й;

3.2.                      в конкретен/ни момент/и от този период поради допуснато с груба небрежност неизпълнение на специални технологични правила при работа с Я. цилиндъра се е стигнало до неговото асиметрично нагряване, съответно до температурен стрес, а оттук – до поява на множество пукнатини в гнездата/отворите на болтовете на фланеца в нагряваната част.

Спрямо тези конкретни факти поотделно съдът ще разгледа наличието на гореописаните кумулативни предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

3.1. Експлоатация на машина ПМ3:

Ответниците твърдят, че експлоатацията на машина ПМ 3 е следвало да се извършва по строго определени правила, уредени в съставеното от производителя ръководство за експлоатация и поддръжка и в нормативната уредба, в частност - в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане (НУБЕТНСН, обн. 2008 г., в последната редакция, предхождаща събитието, а именно - съгласно измененията до публикацията в ДВ бр. 88/2014 г. вкл.).

Съгласно чл. 1, т. 2 и т. 3 НУБЕТНСН предмет на регулация са условията за безопасна експлоатация и за технически надзор на съоръжения под налягане. В следващите разпоредби НУБЕТНСН определя по позитивен и негативен начин обхвата на приложението си, като в чл. 2 дефинира чрез технически характеристики за кои съоръжения по налягане се отнася, а чл. 3 сочи случаите, в които тази наредба не намира приложение. От цитираните разпоредби е видно, че класифицирането на определено съоръжение като такова под налягане по смисъла на НУБЕТНСН е свързано с приложение на специални технически знания, с каквито съдът не разполага. Ето защо настоящият състав ползва мотивите на СТЕ от 28.01.2019 г. по задача 2.1., в които вещите лица, макар да не посочват изрично дали се касае за съоръжение по смисъла на НУБЕТНСН (не е поставен такъв въпрос), цитират именно разпоредби от този нормативен акт, за да отговорят на въпроса какви са нормативните изисквания за поддържане на процесния цилиндър. Впрочем, като съоръжение под налягане по смисъла на НУБЕТНСН е третиран цилиндърът и от ищеца (вж. напр. писмо от 05.06.2017 г. и писмо от 17.07.2017 г. до специализирания орган за контрол съгласно Наредбата – Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ (ГДИДТН).

При посочените съображения съдът приема, че нормативните изисквания за експлоатиране на цилиндъра са разписани в НУБЕТНСН, което налага същите да бъдат разгледани накратко.

Наредбата урежда правила за използване, поддръжка, ремонт и преустройство на съоръженията под налягане. Така, съгласно чл. 187, ал. 1 НУБЕТНСН ползвателят е длъжен да осигури обслужване на съоръженията под налягане само от обучени лица; поддържането, ремонтирането и преустройването на съоръженията под налягане пък следва да се извършва само от вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП лица; ползвателят е длъжен да предостави на ръководния и обслужващия персонал инструкция за работа; да състави и съхранява досие и да го регистрира пред органа за технически надзор, да отразява резултатите от извършените проверки, обслужвания и ремонти на съоръжението под налягане в ремонтен дневник. Уредбата съдържа и правила относно вида на използваните при ремонта материали, съдържанието на техническата документация, която следва да бъде изготвена във връзка с ремонта, начина на извършване на изпитванията след ремонта, уведомяването на контролния орган за извършването им. Предвидено е също, че ползвателят не трябва да допуска експлоатацията на съоръжението при условия, параметри или с флуиди, различни от предвидените в инструкцията на производителя, както и че следва да прекрати работата му, когато в елементите под налягане бъдат открити пукнатини, подутини, несъвършенства в заваръчните шевове или повреда на разглобяемите съединения (чл. 199, т. 4 от Наредбата); независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор, ползвателят на стационарно монтирани съдове под налягане е длъжен най-малко веднъж на 12 месеца да осигури извършването на външен и вътрешен преглед; обслужващият персонал трябва да записва в сменния дневник показанията на средствата, измерващи работните параметри на съда, датата и часа на възникналите аварийни спирания и причините за тях.

От изложеното е видно, че са налице нормативно установени задължения на застрахования във връзка с експлоатацията на застрахованото имущество, част от които могат да се определят като „съществени“ за застрахователя – това са тези от гореизброените задължения, чието неизпълнение би могло да окаже въздействие върху риска, като го увеличи. С това е изпълнено първото кумулативно изискване на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

Следва да се установи дали застрахованият е допуснал неизпълнение на тези свързани с експлоатацията на машина ПМ3 и съществени за интереса на застрахователя задължения (т.е. второто кумулативно изискване). По този въпрос от ответниците са въведени възражения относно правоспособността на лицата, обслужващи цилиндъра и извършващи неговата поддръжка и ремонт, и относно начина на изпълнение на тези дейности.

Първото възражение налага да се разясни разликата между дейностите по обслужване на цилиндъра, по неговата поддръжка, ремонт и преустройване, каквато разлика прави НУБЕТНСН. Дейността по обслужване е свързана с непосредствената експлоатация на съоръжението и е насочена към следене и регулиране на работните му параметри и функции по време и във връзка с неговото функциониране. Според т. 12, 13 и 14 на § 1 ДР НУБЕТНСН поддържането е дейност, при която чрез технически м. се запазва техническото състояние на съоръжението под налягане, при което то може да функционира безопасно; при ремонта чрез технически м. съоръжението под налягане се възстановява до състояние, в което да функционира безопасно, а преустройството е „промяна в предназначението, конструкцията, работните параметри или вида на флуида на съоръженията под налягане“.

От писмените доказателства и в частност от досието на машина ПМ 3 (вж. досъдебно производство, хартиена папка) се установява, че в периода на експлоатацията й са извършвани множество и различни дейности, като сред тези, които засягат цилиндъра на машината, могат да се откроят смяна на филц, метализация и шлайфане.

Съгласно уточненията, дадени от вещите лица, филцът съставлява консуматив и дейността по смяната му може да се окачестви като обслужване (или „рутинна операция“ според разяснението на вещото лице Р., дадено в о.с.з. на 03.04.2019 г.). Относно дейността по метализация в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. уточнява, че тя е процес по нанасяне на покритие върху цилиндъра и се извършва с цел запълване на микропукнатини и наранявания по повърхността му, които се появяват при нормална експлоатация. Според експерта описаната процедура има отношение към съхраняване целостта на цилиндъра и не съставлява ремонт, „защото не се прави нищо по цилиндъра, не се разглобява нищо от него“ и неизвършването й може да доведе единствено до влошаване качеството на хартията. Шлайфането е определено от вещите лица като „необходима операция“ и като „поддръжка“, тъй като с него се възстановява гладкостта на повърхността на цилиндъра (чието нарушаване в процеса на производство също е нормално), извършва се многократно в процеса на експлоатация и не се отразява на работните характеристики на цилиндъра.

От изложеното може да се заключи, че спрямо цилиндъра са извършвани дейности по обслужване (смяна на филц) и поддържане (шлайфане и метализация), а такива по ремонт и преустройство не се установяват. Следва да се даде отговор на въпроса дали обслужването и поддръжката на съоръжението са били осъществявани в съответствие с въведените за тях нормативни изисквания.

3.1.1. Обслужване.

Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 3 НУБЕТНСН в приложимата към случая редакция обслужването трябва да се извършва от обучени по съответния ред лица, а съгласно чл. 44 и чл. 45 ЗТИП ползвателят на съоръжение с повишена опасност е длъжен да осигури то да се обслужва от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност, придобита след организирано от обучаваща организация по Закона за професионалното образование и обучение (ЗППО).

Възражението на водещия застраховател, направено в молба от 12.10.2018 г., за липса на доказателства за придобита правоспособност съгласно Наредба № 2/2001 г. от лицата, обслужващи машина ПМ 3, е ирелевантно. Видно от чл. 187, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. т. 4 НУБЕТНСН изискването за такава правоспособност е поставено само спрямо лицата, обслужващи съоръжения по чл. 2, т. 3 и 4 от Наредбата, а именно – парни и водогрейни котли с определена топлинна мощност, докато в останалите случаи лицата трябва да са обучени по ред, определен от ползвателя на съоръжението. Съгласно § 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ДР НУБЕТНСН котелът е затворена метална конструкция, предназначена за получаване на водна пара или за нагряване на вода под налягане, употребявани извън нея; парният котел е котел, предназначен за производство на водна пара, употребявана извън него, а водогрейният котел е котел, предназначен за загряване на вода под налягане, употребявана извън него. Я. цилиндърът не попада в обхвата на дефиницията за котел, тъй като, както сочи и ищецът, това съоръжение не е предназначено да произвежда пара, а самó използва пара, за да загрее и изсуши хартията. Поради това за операторите на хартиената машина не се изисква признаване на правоспособност за упражняване на професия по обслужване на парни и водогрейни котли по реда на Наредба № 2/2001 г. 

Във връзка с начина на обслужване на машината са събрани писмени доказателства, от които се установява, че на 07.08.20212 г. между праводателя на ищеца и „Ч.&М.К.“ С.Р.Л. (Румъния) е сключен договор (прекратен с предизвестие на ищеца от 01.06.2016 г.), по силата на който чуждестранното дружество се е задължило да извършва обслужване на хартиената машина и механична и функционална поддръжка, като отговаря за управление на целия производствен цикъл, вкл. за обучението на персонала, и представя ежемесечни доклади за състоянието на машините. Уговорено е изпълнителят да назначи за свой представител Ч.Д.П., който да работи на производствената площадка за определен период.

От търговския регистър е видно, че от 28.10.2014 г. П. е вписан като член на съвета на директорите на „КОСТЕНЕЦ-ХХИ“ АД и в о.с.з. на 12.10.2018 г. вторият ответник е мотивирал с това обстоятелство възражение за симулативност на договора за обслужване и обучение от 07.08.2012 г. Същото е неоснователно, тъй като свързаността между страните сама по себе си не е годна да докаже симулативност на договарянето, а други доказателства в тази насока не са събрани. Напротив, от показанията на свидетеля И. се установява категорично, че П. е имал активна роля в дейността по експлоатация на машина ПМ 3 („той се занимаваше с абсолютно всичко, …. денонощно беше в завода, около машината, наблюдаваше работата й …“), което изключва възможността договорът, по силата на който това лице е било ангажирано, да се определи като симулативен.

Не са събрани и доказателства за лошото изпълнение на този договор с изключение на свидетелските показания на И., според когото П. се учел „в движение“ относно експлоатацията на машината. Съдът обаче не кредитира показанията на свидетеля в тази част по две съображения: на първо място, същите, разгледани в контекста на целия свободен разказ, имат оценъчен характер и пресъздават по-скоро отношението на свидетеля към П., отколкото конкретни факти, от които да бъде направен извод за соченото от свидетеля внушение (“Разбираше от всичко, уволни добри технолози. Не знам защо казваше, че цилиндърът не е в ред….. за мен той се учеше в движение, понеже го хващах, че много неща не ги разбира и ако му кажеш нещо – край, отиваш си“); на второ място, свидетелят сам сочи причина за своята предубеденост към П. („И аз за малко да си отида, защото веднъж за един двигател му се опънах малко“), което може да се основание за необективно възприятие на фактите, свързани с дейността на горепосоченото лице, съответно за необективното им възпроизвеждане по време на разпита.

Освен обучението, провеждано по силата на договора с „Ч.&М.К.“ С.Р.Л. (Румъния), ищецът е организирал и обучение на служителите, заети с дейността по експлоатация на машина ПМ 3 като съоръжение с повишена опасност съгласно чл. 45, ал. 1 ЗТИП - от „ДГС Термосистеми“ ЕООД (с предишна форма ООД) в качеството му на лицензиран център за професионално обучение по ЗПОО съгласно лицензия № *********/05.10.2009 г., издадена от Националната агенция за професионално образование и обучение (л. 3060 и сл., т. Х). Възражението на водещия застраховател, направено в о.с.з. на 12.10.2018 г., че „ДГС Термосистеми“ ЕООД не било лицензирано да представя услуги по обучение и квалификация във връзка с експлоатиране на съдове под налягане, е неоснователно, тъй като според лицензията дружеството има право да извършва обучение по професии и специалности, описани в приложение към лицензията, сред които и такива в областта на електро- и топлоенергетиката, газовата техника и топлотехниката (л. 3062, т. Х).

Горепосоченото дружество е провеждало обучение, съответно проверка на знанията на персонала по безопасна експлоатация на съоръженията с повишена опасност съгласно Наредбата за устройство, безопасна експлоатация и технически надзор на съоръжения под налягане, Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ и Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове. За обучението са съставени протоколи от 11.06.2014 г., 29.09.2015 г. и 29.09.2016 г. относно обучените лица, а последните са снабдени с удостоверения за професионално обучение, в които са вписани и оценки от положените след обучението изпити (зелен класьор № 2, досъдебно производство). Възражението на „А.Б.“ АД, че посочените в протоколите лица не били служители с функции, свързани с опериране и експлоатиране на машина ПМ 3, е неоснователно. Макар да не са налице доказателства относно длъжностните характеристики на обучените лица, от показанията на свидетеля И. може да се направи извод, че именно лицата, заети да обслужват машината, са преминали през съответното обучение – свидетелят сочи, че са се провеждали ежемесечни и тримесечни инструктажи („най-вече за техника по безопасност“) и периодична проверка на знанията („всяка година се явявахме на тестове по квалификация“), а самият той е бил инструктиран за работа с машината от „енергетика инж. З. И.“, което лице е посочено и в протоколите за обучение.

От гореописаната фактическа обстановка е видно, че застрахованият е създал условия, гарантиращи, че машината (част от която е и авариралото съоръжение под налягане), ще бъде обслужвана от обучени лица, и е осигурил периодичното им атестиране като допълнителна гаранция за поддържане на съответното ниво на умения.

От показанията на свидетеля И. също може да се заключи, че са спазени правилата за безопасност при обслужване на машината, разписани в съставеното от производителя Ръководство за експлоатация и поддръжка и предвиждащи, че „всяка фабрика трябва да има един инженер, който да отговаря за сушилните. Той трябва да отговаря за всички дневници, процедури и правила по отношение на сушилните. Всяка намеса по сушилните, инспекция, поправка и т.н. трябва да бъдат одобрени от този инженер.“. Така, свидетелят сочи, че машината е имала „майстор“ (визирайки П.), който се занимавал „с абсолютно всичко“ („той беше директор някакъв“, „денонощно беше в завода, около машината, наблюдаваше работата й – или обикаляше около машината, или стоеше в апаратната“); действията по обслужване на машината, вкл. спирането на цилиндъра, се следели от оператора и „енергетика инж. З. И.“ („без него нищо не правим, и му се обаждаме по телефона, ако е нещо по-сериозно, ама то не е имало по-сериозни работи, но на своя глава не сме правили нищо“) и се отбелязвали „в журнал – дата, час …“, който „се съставя година за година“.

Освен изискванията във връзка с квалификацията и обучението на лицата, обслужващи хартиената машина ПМ 3, ищецът е спазил и изискванията за съставяне на съответната документация по повод обслужването на съоръжението – водел се е ремонтен дневник (т.нар. „досие“, л. 706, т. ІІ и сл.), в който съгласно чл. 189, ал. 2 НУБЕТНСН се вписват обстоятелства по обслужване на машината, а също и сменен дневник по чл. 200 НУБЕТНСН (т.нар. от свидетеля И. журнал или операторски дневник за всяка смяна, препис от който е бил предаден на ГДИДТН с писмо от 17.07.2017 г., л. 735-737, т. ІІ); изготвена е инструкция за работа съгласно чл. 190 НУБЕТНСН, по която според показанията на И. са били провеждани „ежемесечни и тримесечни инструктажи“.

Редовността на вписванията в документите, удостоверяващи извършените по отношение на авариралото съоръжение дейности, е оспорена от ответниците. В тази връзка СТОЕ от 28.01.2019 г. е изследвала съдържанието на досието на машина ПМ 3 и на ремонтния дневник, воден от третото лице „Д.А.Р.К.-2002“ ЕООД в периода 09.10.2014 г. - 09.01.2017 г., като е констатирала общо съответствие на записите, а причините за някои незначителни разминавания са разяснени от вещото лице М. при разпита му в о.с.з. на 04.06.2019 г. основно с аргумента, че досието се води за цялата машина и всички ремонти по нея, а дневникът отразява само дейностите по цилиндъра и се съставя от третото лице.

Въз основа на тези документи СТОЕ заключава, че са извършвани различни по вид прегледи на процесното съоръжение: периодични – веднъж годишно (последният от които на 31.10.2016 г.) и извънредни – на 09.10.2014 г., 02.11.2014 г., 05.08.2015 г., 13.01.2016 г., 09.01.2017 г. (на последния от които е извършено измерване на диаметъра на Я. цилиндъра). Непосредствено преди аварията пък – на 13.01.2017 г. – е извършено техническо обслужване, включващо „гресиране, рол апарат, вентилатори …“. Редовно са извършвани външни и вътрешни огледи от служители на „Д.А.Р.К.-2002“ ЕООД, а според представените в хода на досъдебното производство документи периодично са проверявани различни елементи от машината (вж. напр. протокол за изпитване на предпазно-изпускателен клапан за пара от „ДГС Термосистеми“ ООД от 30.05.2016 г., протоколи за изпитване на регулатор с вграден предпазно-отсекателен клапан за природен газ и за предпазно-изпускателен клапан за природен газ от „ДГС Термосистеми“ ООД от 01.06.2016 г. и др.).

В обобщение вещите лица заявяват, че данните в досието и дневника сочат на съблюдаване на инструкциите на производителя и на нормативните изисквания за обслужване на машина от този тип. За пълнота следва са се посочи, че според дадените от вещото лице Р. в о.с.з. на 03.04.2019 г. разяснения, дейностите по обслужване на машината, като смяна на сито, филц и вал, съставляват рутинна операция и по принцип при извършването й рядко се допускат грешки, но ако такива се допуснат, те биха се открили при пускане на машината или не биха могли да доведат до разрушаване на цилиндъра (т.е. не би била налице третата кумулативна предпоставка относно възникване правото на отказ за плащане на обезщетение).

3.1.2. Поддържане.

Съгласно чл. 187, ал. 1, т. 6 НУБЕТНСН поддържането на съоръжение под налягане трябва да се извършва само от лица, които са вписани в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП. На основание чл. 252 НУБЕТНСН в хода на разследване на аварията ГДИДТН е изискала от ищеца информация за лицето, определено да извършва поддръжка на цилиндъра, и като такова ищецът е посочил „Д.А.Р.К.-2002“ ЕООД - дружество, притежаващо удостоверение № С681/15.04.2013 г. (писмо от 05.06.2017 г.). С писмо от 17.07.2017 г. до ГДИДТН ищецът е уточнил, че цилиндърът е шлайфан от чуждестранните дружества Й.(Германия) и Риф (Австрия), като за това е уведомявано „Д.А.Р.К.-2002“ ЕООД, извършвани са измервания преди и след шлайфането и са съставяни протоколи за оглед, приложени към уведомителното писмо. Че шлайфането, а също и метализацията, са извършвани от горепосочените чуждестранни лица, се установява освен от писмените доказателства, също и от показанията на свидетеля И..

Съгласно справки от ДАМТН, постъпили на 08.08.2018 г. и на 14.11.2018 г., „Д.А.Р.К.-2002“ ООД е вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП и притежава няколко удостоверения, сред които удостоверение за поддържане, ремонтиране и преустройване на парни и водогрейни котли, на съдове, работещи под налягане, промишлени газови съоръжения и инсталации, разпределителни газопроводи и горивни уредби за природен газ. Дружеството обаче не е въвеждало информация за дейности по поддържане на машина ПМ 3. Същевременно няма вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП относно дружествата Й.и Риф и същите не притежават издадени по българския закон удостоверения за дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност.

При тези факти съдът споделя възражението на водещия застраховател, че действията по поддържане на цилиндъра (шлайфане и метализация) са били извършвани от неоторизирани лица. Действително, ищецът е възложил поддържането на цилиндъра на дружество, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП, каквото изискване му вменява НУБТНСН, но фактическите действия по поддръжка на цилиндъра са извършвани от трети лица, невписани в регистъра. Това не би било нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 6 НУБЕТНСН, ако според нормативната уредба оторизираното лице имаше право да извършва дейността не само със свои служители, но и с лица, на които е възложило това по силата на изпълнителски договор. Такова право обаче вписаният в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗИТП няма и този извод следва от разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 2 вр. чл. 36а, ал. 5, т. 2 ЗИТП (в приложимите към случая редакции), съгласно които едно от условията за получаване на удостоверение за извършване на дейността е изпълнителят да разполага „с персонал, нает по трудово правоотношение, чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от КТ, и който притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността“. Това изискване означава, че законът изключва възможността вписаното в регистъра лице да превъзлага функциите по поддръжка на други, невписани в регистъра лица, а на по-голямо основание няма право да одобрява (в случая – чрез подписване на протоколите) извършването на такива дейности от трети лица, на които собственикът на съоръжението сам е възложил извършването им. Лицензираният изпълнител следва да осъществява разрешените му дейности чрез наети от него по трудово правоотношение лица.

Както беше посочено по-горе обаче, наличието на неизпълнение на предвидено в договора или в нормативен акт задължение от съществен за риска характер е само едно от кумулативните предпоставки за възникване на правото на застрахователя за отказ от плащане на обезщетение. Наред с това трябва да се установи причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпването на застрахователното събитие (трета предпоставка). Поддържаната от водещия застраховател обратна теза (че не е необходимо доказване на конкретна причинна връзка), подкрепена според ответника от съдебната практика, не може да бъде споделена, тъй като тя е в пряко противоречие с ясни и неподлежащи на друго тълкуване разпоредби – както беше посочено, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ неизпълненото задължение трябва да е „довело до възникване на застрахователното събитие“, а съгласно чл. 395, ал. 4 и ал. 5 КЗ „при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1“ и е „длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата.“

В процесния случай такава причинна връзка не се установява. Налице са писмени доказателства, които сочат, че дейността по шлайфане и метализация е извършвана професионално и не е довела до компрометиране на повърхността на цилиндъра, а напротив – изпълнени са били заложените от производителя изисквания за дебелина спрямо използваното работно налягане. Непосредствено преди аварията (10-11.2017 г.) е извършено замерване на дебелината на стената на цилиндъра от правоприемника на производителя на машината – Овърмейд (Италия), като съгласно удостоверените в изготвения доклад резултати дебелината на цилиндъра е била 72,50 мм, т.е. имала е резерв за шлайфане от 2,5 мм при максимално налягане (л. 1172, т. ІV, и зелен класьор № 2, досъдебно производство). В доклада е посочено още, че машината е рестартирана на 09.01.2017 г. след няколкодневно планирано спиране за техническа поддръжка, в рамките на което е била извършена подмяна на сушилния филц. Установено е, че работата на машината е стабилно, констатирани са области, в които могат да се предприемат действия за подобряване работата на машината, но е посочено, че „това не е въпрос от основно значение за работата на Я. цилиндъра“. Идентични резултати са обективирани и в доклада от 11.01.2017 г. на Уолмслийз (Великобритания) за извършена след посещение на 08.01.2017 г. проверка – записано е, че дебелината на кожуха от външната част на обвивката до началото на реброто е 72,49 мм, а дебелината на основата на кожуха (от външната част на обвивката до дъното на жлеба) е 42,29 мм (при минимална 40 мм), като кривата на номиналния капацитет на кожуха е значително над кривата на влошаване на параметрите (л. 1185, т. ІV).

Наред с това, в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. свидетелства за фактическата компетентност на Риф, установена от експерта по повод негови отношения с този изпълнител. Вещото лице заявява също, че метализацията и шлайфанията са извършвани с честота, съответна на грижата на добрия стопанин, като в о.с.з. на 04.06.2019 г. уточнява, че възможна причина за по-честото шлайфане на цилиндъра през 2014 г. е смяната на доставчика на използваните в производството химикали, които, ако са неподходящи (несъвместими), могат да се втвърдят и натрупат върху цилиндъра. Такава вероятна причина обаче се оценява от експерта като „случваща се“, а не извънредна, както и като „неопасна“ за цилиндъра. Разяснено е още, че изтъняването на цилиндъра е адекватно за периода на експлоатация и че е резултат не само от шлайфането, но и от движението на ножовете („ракели“, „шабъри“), с които се отнема хартията от цилиндъра по време на производството й.

Поради всичко изложено съдът приема, че макар да е нарушил изискванията относно поддръжката на цилиндъра от оторизирани лица, застрахованият е осигурил извършването на действия по поддържането му (шлайфане и метализация) по начин, който не е създал предпоставки за реализиране на риска.

3.1.3. Ремонт.

Последното общо възражение във връзка с експлоатацията на машина ПМ 3 е свързано с действията по ремонт на съоръжението. Водещият застраховател се позовава на нарушение на изискването за извършване на ремонтите от оторизирани лица, както и на изискването ползвателят на съоръжението да поиска от ГДИДТН извършване на технически преглед след всеки ремонт на елементите под налягане (чл. 265, ал. 1, т. 6, пр. 2 от Наредбата). Такива нарушения обаче не се установяват, тъй като не се доказа извършването на дейности по ремонт. Съгласно цитираната по-горе легална дефиниция на § 1, т 13 ДР НУБЕТНСН ремонтът цели възстановяване на съоръжението под налягане до състояние, в което да функционира безопасно, т.е. той се предприема, когато съоръжението не функционира безопасно. Според определението, дадено в рубриката „Ремонти“ в Ръководството за експлоатация и поддръжка на машина ПМ 3, „ремонтите включват добавяне или подмяна на част под налягане или такава, която не е под налягане, независимо дали тя се отразява на номиналното налягане или не“, като са дадени следните дефиниции: „незначителен ремонт“ е „работата, необходима за връщане на сушилнята в безопасно и удовлетворително работно състояние, без да се променя оригиналната конструкция и без да се влияе на якостта на компонентите“, а „основен ремонт“ – „работата, необходима за връщане на сушилнята в безопасно и удовлетворително работно състояние, която може да се отрази на якостта и способността на задържане на налягането на съда, или и на двете, но която не засяга оригиналната конструкция“.

В случая няма данни цилиндърът да е бил в състояние, което да е налагало ремонтни дейности по смисъла на гореописаните дефиниции, съответно няма данни да са предприемани такива. Действително, в Ръководството за експлоатация и поддръжка е налична и рубрика, озаглавена „Ремонт на повърхността чрез метализация“, в която е посочено, че „незначителните дефекти (без течове) по повърхността на обшивката на корпуса, които влияят на процеса на производство на хартия, могат да бъдат коригирани чрез метализация“. Тази дейност обаче, окачествена от производителя като „ремонт“ (какъвто е преводът на документа), не попада под легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 13 ДР НУБЕТНСН, спрямо която съдът преценява поведението на застрахования, тъй като, както беше посочено, тя е част от рутинното обслужване на машината, наред с шлайфането.

Поради изложеното неуведомяването на надзорния държавен орган и неизвършването на технически преглед по чл. 265, ал. 1, т. 6, пр. 2 НУБЕТНСН, на които се позовават ответниците, са следствие от липсата на извършени действия по ремонт на съоръжението, а не от нарушение на установените правила за извършването им. За пълнота следва да се посочи, че неспазването на тези изисквания по уведомяване и технически преглед само по себе си не би могло да е в причинна връзка с настъпване на събитието, ако дейностите по ремонт са извършени качествено.

3.2.                      Проявена груба небрежност при спиране на цилиндъра.

Освен на неспазване на общите правила за обслужване и поддържане на машината, които бяха разгледани по-горе, застрахователите се позовават и на конкретно нарушение на технологичните изисквания за експлоатация на цилиндъра и в частност – на изискванията във връзка с неговото спиране. Изградената от ответника „А.Б.“ АД хипотеза, обективирана в доклад на на Рейнхолд Шаар от Техническия център на Алианц в Германия от 30.11.2017 г., е, че „в миналото са възникнали едно или две аварийни спирания и въртенето на цилиндъра е спряло“, без да бъде спряно нагряването от въздуховодите. По тази причина според ответника вероятно е имало „висока входяща топлина с температура 550˚С в около половината от корпуса, от тази топлинна мощност са се получили големи напрежения в глухите отвори (на болтовете – бел.с.) и са започнали да се появяват и нарастват първите пукнатини“ (л. 555, т. ІІ). Хипотезата се доказвала от разположението на пукнатините, от разликите между намиращите се в близост до предната част пукнатини и тези в останалата част на корпуса, както и от обстоятелството, че само в половината от корпуса имало пукнатини в областта на фланеца, съответно само половината от корпуса била разрушена. Идентично становище е застъпено в изготвения по възлагане на същия застраховател доклад на ТЮФ Райнланд Веркщофпрюфунг ГмбХ от 10.02.2018 г.

Това възражение може условно да бъде разделено на три фактически твърдения, които ще бъдат разгледани в посочената последователност:

3.2.1. Цилиндърът е бил спиран (еднократно или многократно), без да бъде вдигнат нагряващият калпак и без да бъдат спрени газовите горелки, подаващи горещ въздух към него (т.нар. калпаци, обозначавани в различните документи и като капаци, представляват подвижни въздуховоди, които подават горещ въздух към разстлания върху барабана мокър лист, съответно отвеждат отделената от него пара; нагряването се подава от газови горелки и се довежда до калпака чрез вентилатори – бел.с.);

3.2.2. Нагряването на цилиндъра в спряно положение е довело до температурен стрес, съответно до пукнатини в гнездата и отворите на болтовете;

3.2.3. Пукнатините са в причинна връзка с разрушаването.

3.2.1. Спиране на цилиндъра без вдигане на калпака и без преустановяване газоподаването към горелките.

Относно спирането на цилиндъра са събрани множество доказателства – както писмени, така и гласни, и от всички тях се установява безспорно, че въртенето на цилиндъра е било спирано нееднократно в периода на експлоатацията му.

Показанията на свидетеля И. не дават достатъчна информация относно причините и начина на спиране на въртенето на цилиндъра, тъй като в тази част те са непоследователни и неизчерпателни: от една страна свидетелят заявява, че не знае по каква причина е бил спиран цилиндърът и дали някой е отговарял за него, докато е спрян („има шлосери, има механици, те отговарят за това нещо, ние сме електротехници и не се занимаваме с цилиндъра, нямам представа“), от друга страна допълва, че е виждал „цилиндъра много пъти спрян, но не поради причина в цилиндъра“ („имало е дребни незначителни аварии, които нямат общо с експлозията, с цилиндъра, например повреждали са се елементи, които натягат ситото. Те се повреждаха доста често и през това време се спира машината). Същевременно свидетелят сочи, че не знае дали „при тяхната подмяна (на повредените елементи – бел.с.) спира да се върти цилиндърът, мисля, че не сме го изключвали заради тези аварии“.

От друга страна, в о.с.з. на 03.07.2020 г. вещото лице Л. сочи като обичайна причина за спиране смяната на асортимента или смяната на филц и уточнява, че „при нормално производство може да се спира веднъж седмично, на три дни, най-различно е, но от този порядък“. Тези експертни разяснения кореспондират с данните относно спиранията на цилиндъра, установени чрез писмените доказателства (вписванията в съответните книги, водени за цилиндъра), които не насочват на спирания с необичайна честота или по извънредна причина, както твърди водещият застраховател. Впрочем, свидетелят И. също заявява, че няма „спомен за аварийно спиране“.

Освен това спирането на цилиндъра (било то аварийно или пък наложено от хода на нормалната експлоатация на съоръжението) само по себе си не може да се яви причина за настъпване на събитието, ако са спазени технологичните изисквания за този процес. В тази връзка спорен е въпросът дали при някое/няколко/всички спирания на цилиндъра е допусната оперативна грешка, довела до продължаващо нагряване на тази част от сушилнята, която при спряно положение се намира под нагряващия калпак. За отговор на този въпрос са изслушани експертни заключения, изготвени въз основа на наличните по делото доказателства относно начина на работа на машина ПМ 3 и въз основа на емпиричния опит на експертите.

В заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. е направен анализ на Ръководството за експлоатация и поддръжка на машина ПМ 3, приложен към отговора на „А.Б.“ АД (л. 628, т. ІІ), и на представения от ищеца документ, озаглавен „Възможни спирания на машина ПМ 3, Алгоритъм на работа“, състоящ се от словесна част и принтскрийн на софтуерна програма за управление на машина ПМ 3 (л. 4479 и сл., т. ХІІІ), като е изследвана и намиращата се в досъдебното производство документация, наименувана „Пускова последователност“ (светлосин класьор № 1, досъдебно производство), каквото уточнение е направило вещото лице М. в о.с.з. на 24.04.2019 г. В същото заседание ответниците са заявили възражение, че описаният в експертизата експлоатационен механизъм на цилиндъра не следва да бъде кредитиран, тъй като е основан на едностранно изготвения от ищеца (в какъвто смисъл е признанието му), съответно неверен по съдържание документ „Възможни спирания на машина ПМ 3, Алгоритъм на работа“, който поради липсата на подпис нямал качеството на писмено доказателство по смисъла на ГПК. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като неподписаният документ също съставлява доказателство, а липсата на обозначен автор се отчита при преценка на неговата доказателствена сила и стойност. В случая документът няма нито формална, нито материална доказателствена сила (тъй като е частен неподписан документ), но относнително високата му доказателствена стойност (способността му да удостовери обективираните в него факти) се извлича от причината за създаването му (има случаен за процеса характер) и най-вече от съответствието на този документ с останалите безспорни документи, касаещи технологията на работа на машината - при разпита си вещото лице М. сочи, че представеният от ищеца алгоритъм съставлява разписване на компютърен език на интерфейса, показан на снимки в представената в досъдебното производство инструкция, както и че не са констатирани противоречия между предписаните действия за спиране във всеки един от изследваните документи.

Ето защо съдът счита, че следва да кредитира анализа на вещите лица относно механизма на спиране на цилиндъра, изготвен въз основа на горепосочените три документа. Според този анализ производителят е предвидил различни действия, които се извършват при нормално спиране (съответно до и над шест часа) и при аварийно спиране (съответно при спиране на електрозахранването и при натискане на аварийни стопове), като за всички може да се обобщи, че компютърната команда на оператора за спиране води до преустановяване подаването на мокър лист (отцедена целулоза), до автоматично регулиране на налягането на подаваната към цилиндъра пара чрез автоматично включващия се предпазно-пропусквателен клапан и до автоматично изключване на газовите горелки и нагнетяващите вентилатори. При спиране в резултат от ръчно задействане на аварийния бутон се включват задвижващи електромотори в генераторен режим и чрез тях се спират всички движещи елементи на машината.

Според вещите лица тази последователност от действия се изпълнява автоматично след подаване от оператора на команда за спиране и не е възможен вариант, при който въртенето на цилиндъра да бъде спряно, без да е преустановено подаването на горещ въздух към него. Това се обяснява от експертите и с обстоятелството, че автоматична стъпка от двата режима на спиране е изключването на електрозахранването.

Обратната теза се обосновава от водещия застраховател с текстове от Пусковата последователност, съответно от Ръководството за експлоатация и поддръжка, като например: „чрез натискане на бутона „YANKEE HOOD – калпакова сушилня“ се влиза в страницата за управление на мокрия и сухия полукалпаци, откъдето операторът може да контролира движението на полукалпаците (присаждане/отсаждане), както и горелките и скоростта на вентилаторите“ (стр. 9 от Пусковата последователност); в Ръководството за експлоатация и поддръжка е наличен раздел „Експлоатация на корпуса“, чиято посочена от производителя цел е „да акцентира върху ситуации, които трябва да бъдат избягвани при експлоатация на корпуса, за да се избегнат вредни условия за сушилнята, като например локализирано прегряване на обвивката“. В него е посочено, че „в никакъв случай корпусът не трябва да е подложен на голямо нагряване без да има мокър лист върху сушилнята“, както и че „когато сушилнята е в неподвижно състояние, не се позволява нито ниско, нито високо нагряване“, а „бързото и неконтролирано загряване или охлаждане на сушилните водят до огромни температурни разлики и съответно причиняват високо термично натоварване“ (Ръководство за експлоатация и поддръжка, л. 643, т. ІІ). Ответникът сочи също, че според офертата на производителя (жълт класьор № 3, досъдебно производство) машина ПМ 3 ще бъде произведена с осем ръчни мокри секции на калпака, а сухата секция ще е с ръчно управление.

Освен цитираните от „А.Б.“ АД текстове допълнително може да се посочи, че описаният в Ръководството за експлоатация и поддръжка алгоритъм за промяна на термичното състояние на цилиндъра включва три фази, като за фазата на охлаждане е дадено следното предписание: „Отделете капака, изключете парната система, повдигнете поемащия и повдигащ валяк, изключете основното задвижване, поставете лоста за престой“; за фазата на престой са разписани следните действия: „оставете сушилнята да се върти, парната система трябва да бъде спряна, капакът трябва да е затворен и отделен, по време на престоя сушилнята трябва да се завърта на ¼ оборот на час“, а за фазата на нагряване - „запуснете основния задвижващ механизъм и доведете сушилнята до работна скорост, започнете подаване на парата, снижете повдигащия валяк, започнете последователно запалване на капака“. В рубриката относно действието на калпака пък е посочено, че „при отсъствие на мокър слой на цилиндъра калпакът трябва да бъде махнат, за да се предотврати прегряване на повърхността“.

Всички тези текстове – цитираните от водещия застраховател и посочените от настоящия състав - безспорно внушават, че са налице действия, които могат да бъдат контролирани от оператора на машината и чието неправилно изпълнение може да доведе до рискова експлоатация на цилиндъра. В тази връзка обаче в о.с.з. на 03.04.2019 г. вещото лице М. уточнява, че предупрежденията за опасност от прегряване „са плод на историята на производството на такъв тип цилиндри. Когато са открили тези т.нар. сушилни, машините не са разполагали със средства, с които да предотвратят тези случки. При разработването на нови системи всички тези описани опасности се автоматизират, а инструкцията за употреба не се е обновила ….Тези инструкции са общи за всякакви цилиндри, при всякакви машини, но за конкретната машина тези варианти са изключени или се наблюдават от автоматизираната система. Машината има автоматична защита от прегряване.“ Отделно, от горецитираните текстове е видно, че има предписано действие по „отделяне на калпака“, но не и действие по ръчно спиране на горелките (предвидено е единствено тяхното „запалване“ във фазата на нагряване), а това подкрепя изразената от вещите лица теза, че автоматизираният процес по спиране на цилиндъра води до автоматично преустановяване на газоподаването. Относно движението на калпака пък вещото лице М. разяснява, че без наличие на мокър лист върху работната повърхност калпакът няма да продължи да стои затворен, независимо от подадените от оператора команди, а от своя страна подаването на лист към цилиндъра се преустановява автоматично след подаване на команда за спиране. Експертът обобщава, че експлоатацията на машината е последователност от човешки действия, но спазването на тази последователност е гарантирана от това, че командите, „за които не е дошъл моментът“, са неактивни.

Разясненията на експертите относно начина на работа на горелките и нагряващия калпак не се опровергават от съдържанието на офертата, изготвена от производителя на машина ПМ 3, на която се позовава водещият застраховател. Действително, в същата в частта „Суха секция на калпака“ сред характеристиките на съоръжението е посочено и „ръчно управление“, но наред с това са предвидени „контролно-измервателни елементи за връзка с DCS“. Относно „DCS/Разпределителна система за управление/Автоматика“ е дадена следната „Обща информация: Ще бъде доставена централизирана компютърно контролирана система за контрол (управление) на всички параметри на процеса и продукцията.“ Вещото лице Л., изготвила повторно заключение на СТЕ от 13.01.2020 г., сочи, че системата на управление DSC е свързана с отсекатели, които автоматично спират подаването на газ към горелките при спиране на цилиндъра, повдигат калпаците и ги отварят, спира се подаването на пара към вътрешността на цилиндъра, а самият цилиндър продължава да се върти по инерция около 30 минути. Неизключването на нагряващия капак е невъзможно, защото калпакът на цилиндъра е свързан чрез компютърна система с въртенето на самия цилиндър – калпакът автоматично се повдига и отваря при спиране. В о.с.з. на 03.07.2020 г. експертът коментира съдържанието на Ръководството за експлоатация и поддръжка и заявява, че то касае безопасното ползване на самия цилиндър, а „автоматизацията, която пречи да настъпят проблемите, е в цялата машина“. В същото о.с.з. вещото лице Л. заявява, че познава процесната машина, тъй като е работила с нея преди реконструкцията й, а след това (след автоматизирането й) е имала наблюдение върху нея в качеството си на преподавател („Водила съм студентите си през 2013 г. …. Тази машина е част от обучението на студентите.“). Поради това експертът сочи, че „познава технологията“ и че на това познание базира твърдението си относно автоматичното блокиране на машината при авариен процес.

В СТЕ от 14.01.2020 г. вещото лице Г. също коментира алгоритъма за работа на машината и повтаря извода на останалите експерти, че е „изключено подаването на сушилен агент с висока температура при спрял цилиндър преди започване на производствения процес“, както и че при спиране на въртенето се изключва подаването на газ към горелките и се отварят капаците, а самото въртене продължава около 30 минути в резултат от инерцията. В повторното заключение на СТЕ от 15.05.2020 г., изготвено от вещото лице Л. и вещото лице Г., са потвърдени вече направените изводи – аварийното спиране на цилиндъра се извършва според експертите по определен алгоритъм, включващ спиране на газоподаването и цялостно отваряне на капаците, в който случай, макар да няма условия за принудителна конвекция (вентилаторите са спрени), няма и насочен топлоносител към цилиндъра и има естествена конвекция, при която топлият въздух отива нагоре, а не надолу към цилиндъра; радиационният топлообмен е минимален, тъй като масата на калпаците не е толкова голяма, за да може да акумулира значителни количества топлина. Отново е разяснено, че при аварийно спиране, което е в рамките на 4 минути, се изключва газоподаването към горелките и се отварят капаците, а при продължително спиране се изпълняват дейности, при които не е възможно подаването на горещ сушилен агент към цилиндъра, като освен това се изключва електрозахранването на машината. При разпита си вещото лице Л. отново потвърждава, че системата за защита е автоматизирана и че „ако все пак се намери някой,който да прави неща в противоречие с това ръководство (Ръководството за експлоатация и поддръжка – бел.с.), машината блокира“.

Видно е, че всички разпитани експерти са единодушни относно механизма на спиране и в частност – относно автоматизирания алгоритъм, при който действа защитен механизъм, свързан със спиране на газоподаването към горелките. Единодушието на вещите лица мотивира настоящия състав да кредитира заключенията, обсъдени по-горе, като допълнително дава вяра на дадените от вещото лице Л. разяснения, доколкото нейните показания са основани не само на теоретични знания, но и на пряк емпиричен опит, свързан с работата на конкретната машина.

Във връзка с установения от вещите лица автоматизиран процес на управление и защита ответникът „Д.З.“ АД е заявил възражение (в представено от него частно експертно становище, което ще бъде разгледано по-долу), че надеждността на DCS блокировките, свързани с операциите на горелките, не била установена от вещите лица, като данните за работата им в кратък период от време не изключвала неизправност в минали периоди. Така заявеното от ответника предположение, че е възможно автоматизираната система, описана от вещите лица, да „не сработи“, обаче трябва да бъде доказано именно от него и до събиране на доказателства относно конкретна неизправност на системата за управление съдът следва да счита същата за работеща в изправен режим. В случая такива доказателства не само не са събрани, но хипотезата за „несработване“ на управляващата система категорично се отрича от вещите лица, които в о.с.з. на 24.04.2019 г. заявяват, че “няма вариант, при който тази предпазна система да не сработи“, че не е установена „възможна повреда, която да доведе до такова състояние“, както и че този извод се основава и на инструкциите и записите относно работата на цилиндъра. В о.с.з. на 03.07.2020 г. на въпрос на процесуалния представител на „А.Б.“ АД относно възможността софтуерната система за защита да блокира вещото лице Г. пък уточнява, че „обикновено при управление на такива машини има такива правила за грешките, че при настъпване на грешки системата спира“.

Поради всичко изложено съдът приема за недоказано първото фактическо твърдение на ответниците, а именно – че в хода на експлоатация на машина ПМ 3 цилиндърът й е бил спиран, без да се преустанови нагряването, подавано към него чрез калпака от газовите горелки.

3.2.2. Възникване на пукнатини в резултат от температурния стрес, причинен от асиметричното нагряване.

Дори да се приеме, че е технологично възможно цилиндърът да бъде спрян и въпреки това да продължи нагряването върху него, то следва да се установи, че това е довело до температурен стрес, а той – до възникване на пукнатини в гнездата и отворите на болтовете.

Възможността за асиметрично нагряване се отрича от вещите лица. В о.с.з. на 03.04.2019 г. вещото лице М. сочи, че цилиндърът трудно би могъл да прегрее, дори калпаците да продължат да нагряват след задействане на алгоритъм за спиране, тъй като цилиндърът е тежък и „от собствената си инерция се върти 20-30 минути, няма как да прегрее изведнъж“. Това се потвърждава и от вещото лице М. в о.с.з. на 24.04.2019 г., който сочи: „Този цилиндър тежи 55-58 тона. Той не може да спре веднага, има един период от минимум 30 минути, през който се върти, докато спре, т.нар. инерция. Да приемем, че машината работи в нормален експлоатационен режим и се случва грешка, която води до спиране на задвижването на цилиндъра – това не означава, че той ще се застопори …. Триещите сили продължават да действат…, започва забавено спиране, но това отнема време, през което се влошава качеството на хартията, претоварва се системата, която задвижва филца, и това са данни, които се следят от машината, тя подава команда за цялостен СТОП, задействат се процедурите от алгоритъма за (аварийно – бел.с.) спиране … До момента на достигане на опасната температура ще има достатъчно други индикатори, които да покажат, че има проблем …“ Наред с това вещите лица сочат, че практически е невъзможно цилиндърът да бъде нагряван в нарушение на алгоритъма на спиране винаги на едно и също място, което място впоследствие да се окаже компрометирано от евентуален температурен стрес. Това твърдение е в пълно съответствие с правилата на формалната логика и следва да бъде кредитирано.

Разясненията на вещите лица относно инерционното движение на цилиндъра след задействане на спирателен режим опровергават и заявената от „Д.З.“ АД теза, че при прекъсване на електрозахранването нагряващият калпак, оставайки близо до цилиндъра (тъй като резервното захранване е предвидено за компютрите и контролерите), ще излъчва лъчист топлинен поток от горещата си вътрешна повърхност (т.е. ще има възможност за прегряване и при спиране на газоподаването към горелките). Както сочат експертите, внезапно „застопоряване“ на цилиндъра не е възможно, а по време на инерционното му движение след аварийното спиране топлинният поток от нагорещения калпак постепенно ще намали своята сила.

Вещите лица изключват и самата възможност да настъпи температурен стрес в резултат от асиметрично нагряване. На първо място, те сочат, че за фазовият преход за чугуна (промяна в структурата) е възможен едва при нагряване над 723˚С, каквото нагряване не може да бъде проведено чрез калпаците, тъй като „горелките не могат да подадат повече от 590˚С“ (вж. разяснения на вещото лице М. и вещото лице М., дадени в о.с.з. на 24.04.2019 г., и заключението на вещото лице Г. в СТЕ от 14.01.2020 г.). В СТЕ от 15.05.2020 г., изготвено от вещото лице Л. и вещото лице Г., също е разяснено, че температурата в цилиндъра е 170˚С, а тази на сушилния агент е 550˚С, но той при нормални експлоатационни условия не е в пряк контакт с цилиндъра, а е в допир с мокрия лист върху него, от който се изпарява водата, и при този процес се отнема топлина. Поради това повърхността на цилиндъра не може да достигне до 550˚С (т.е. температурата е под тази на фазовия преход на чугуна). На следващо място, в о.с.з. на 15.01.2021 г. вещото лице Г. потвърждава, че технологично машината не може да се подложи на температурен стрес, тъй като той е свързан с рязко загряване и охлаждане, а такова рязко изменение няма от какво да бъде причинено. Нито един от експертите не потвърждава и изразеното от ответника „Д.З.“ АД становище, че температурният стрес се дължи не на рязко нагряване и охлаждане, а „на температурни неравномерности (разстроени диференциални разширения) и голям температурен градиент в зони, които са здраво ограничени от болтовете“.

Освен че отричат да е било осъществено прекомерно и асиметрично нагряване и да е настъпил температурен стрес, вещите лица не намират и следи за сочената от ответниците последица от такива процеси, а именно – стари пукнатини. В тази връзка в СТОЕ от 28.01.2019 г. е направен анализ на генезиса на аксиалните пукнатини в отворите на болтовете, установените в огледаните (и намиращи се при водещия застраховател) детайли от разломилата се част от цилиндъра. Анализът е изготвен на база резултатите от три лабораторни изследвания – две, извършени от Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН, и едно от Технологичен център на АЛИАНЦ – Германия (AZT) по възлагане на първия ответник. Тъй като водещият застраховател е направил възражение относно начина на изготвяне на изследванията от БАН, съдът намира за необходимо, преди да анализира изводите на вещите лица, базирани на тези изследвания, да представи хронологията на извършването им от държавното учреждение и да обобщи накратко съдържанието на получените резултати:

На 01.03.2017 г. е съставен протокол за извършен повторен оглед от служители на ГДИДТН към ДАМТН в качеството й на контролен орган по експлоатацията на съоръжения под налягане (л. 1110, т. ІV). С протокола на ищеца е възложено в срок до 15.03.2017 г. да подготви образци от цилиндъра на машина ПМ 3 и да ги „да предостави на орган за контрол, акредитиран от националния орган по акредитация или от орган по акредитация, пълноправен член на ЕА и страна по многостранното споразумение за взаимно признаване на схемите по акредитация в съответната област“ за извършване на спектрален анализ на състава на материала, металографски анализ на микроструктурата на материала, фрактографски анализ на характера на разрушаването и безразрушителен контрол чрез ултразвук с цел установяване на дефекти в метала. Изискано е резултатите от анализите да бъдат представени след това в ГДИДТН за продължаване на обследването.

В изпълнение на възлагането с писмо изх. № А-325/13.03.2017 г. ищецът е поискал от БАН да бъдат извършени съответните изпитания (л. 1112, т. 4), а за дадените предписания и предприетите действия е уведомен водещият застраховател (писмо от 16.05.2017 г.), както и началник в регионалния отдел на ГДИДТН (писмо вх. № 83-00-2678-1/21.03.2017 г., син класьор № 2, досъдебно производство). В хода на процедурата са съставени протоколи за избор на образци и девет протокола за изпитване, а същата е приключила с изготвяне на становище от доц. д-р С.В.от Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика към БАН (ИМСТЦХ-БАН) от 05.05.2017 г. Изготвено е и становище на гл.ас. д-р В. Д.и проф. д.т.н. Л. Д. от ИМСТЦХ-БАН, възложено с писмо вх. № 85/26.01.2018 г. от ищеца. То е окомплектовано с три протокола за изпитване - № 4-НА/22.02.2018 г., № 5-НА/12.02.2018 г. и № 6-НА/19.03.2018 г.

Тъй като горепосочените изследвания са изготвени по разпореждане на държавен орган в рамките на нормативно разписана процедура по разследване на аварията (чл. 252 НУБЕТНСН), съдът намира, че установените в тях факти при липса на опровергаващи доказателства следва да се приемат за достоверни. Накратко, тези факти могат да бъдат обобщени така:

В становището на доц. д-р С.В.е посочено, че е настъпило лавинообразно разрушаване отвътре навън, а върху изследваните детайли се регистрират вторични пукнатини, но не се наблюдават микропори или друг вид микродефекти, нито елементи на умора на материала; налице са някои подбитости и пукнатини, които обаче са следствие от разрушаването, а не причина за него; заключено е, че няма данни, от които да се определи или предвиди причината за разрушаването.

В доклада на гл.ас. д-р В. Д.и проф. д.т.н. Л. Д. е изследвана микроструктурата на метала на три различни части от цилиндъра (от най-голямата неразрушена част, от фланеца на разрушената част от цилиндъра, върху който има пукнатина, и произволно избрани малки парчета от разрушената част). Наблюденията са извършени с портативен металографски микроскоп, като е заключено, че микроструктурата във всички изследвани точки съответства на микроструктурата на сив чугун, структурата на металната матрица е пластинчат перлит с два вида графитни включвания – ламеларен графит (преобладаващ) и червеобразен графит. Не са установени различия в микроструктурата на метала от неразрушената част на цилиндъра и на изследваните парчета от разрушената част, както и в микроструктурата на метала от двете страни на пукнатината на парчето от фланеца на разрушената част. Направени са и корозионни изследвания на произволни парчета от разрушените части – вътрешна и външна, като е съставен протокол от изпитване на дебелината на корозионния слой № 5-НА/12.02.2018 г. Констатиран е по-тънък оксиден слой върху външната работна повърхност от вътрешната (поради пара и конденз), който съдържа различни съединения, вкл. магхемит, а вътрешният (върху реброто) – хематит и магнетит. В становището е посочено, че „всички железни оксидни съединения, установени и в двата оксидни слоя, се образуват в атмосферни условия, особено в среда, в която има завишено съдържание на хлорни йони, каквато е всяка промишлена атмосфера“; че магнетит се образува винаги при наличие на пара в резултат от окислението на Fe²⁺ до Fe³⁺ във въздушни среди, богати на хлорни йони, а магхемит - чрез атмосферно или нискотемпературно окисление на съединения, съдържащи желязо (Fe²⁺), като магнетита. Заключено е, че разликите във вида на корозионните продукти върху работната повърхност и повърхността на реброто се дължат на различната степен на хидратация на железните оксиди, която е резултат от температурата, влагата и продължителността на въздействието на околната среда, на химичния състав на допълнително използваните в технологичния процес вещества и на предварителната механична обработка на металната повърхност. Въз основа на получените данни за скорост на корозия и на факта, че сложните климатични условия (редуване на ниски и високи температури, мъгла, дъжд, сняг, прахови частици) ускоряват корозионните процеси, е направен извод, че е възможно корозионният слой да се е образувал за период от 4-5 месеца до една година. Изразено е становище, че не се установяват „зони, в които има промяна на микроструктурата на метала поради прегряване по време на експлоатация на цилиндъра.“ Отделно от това е потвърдена вече изложената от вещите лица теза, че при използвания за цилиндъра чугун фазов преход може да се осъществи при нагряване над 723˚С. Съгласно Протокол № 6 към становището при периодично потапяне в среда на 3,5%NaCl при температура 24˚С в продължение на 41 дена се наблюдава развитие на обща корозия – наличие на кафяви, тъмнокафяви и черни на цвят корозионни продукти, които покриват изцяло повърхността. В протокол от 13.02.2018 г. за рентгенодифракционен анализ на образци, извършен от Института по обща и неорганична химия към БАН, са посочени откритите кристални фази на работната повърхност на цилиндъра: желязо, гьотит, калцит, кварц, магхемит, лепидокрокит, а върху реброто: хематит, магнетит, кварц, калцит.

Позовавайки се на данните в горепосочените изследвания и изхождайки от еднаквата дебелина на корозионния слой на всички парчета, вещите лица, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г., заявяват, че корозията е резултат от престояване на парчетата на открито в периода от аварията до взимане на образците за изследване (януари-юли 2017 г.), а констатираните пукнатини са получени в резултат от фрагментирането на цилиндъра, започнало от средата и водещо към двата му края. Не са открити следи за намаляване на структурната здравина на цилиндъра преди аварията, а липсата на пукнатини в гнездата на болтовете на запазената част от цилиндъра се дължи според експертите на действието на деструктивните сили само върху едната половина от стената. В о.с.з. на 24.04.2019 г. вещите лица потвърждават, че степента на корозия на изследваните части от цилиндъра е адекватна на наличните данни за престоя им след експлозията в незащитена среда. Черното оцветяване по изследваните парчета пък се обяснява от експертите със стичането на смазка, набита в резбата. Експертите допускат, че „под черното може да има и ръжда“, получена в резултат от атмосферните условия след аварията и в обобщение заключават, че наблюдаваните пукнатини и ломове са следствие, а не причина за настъпилата експлозия, и не могат да се свържат с температурен стрес в резултат от продължаващо асиметрично нагряване на цилиндъра в спряно положение.

В о.с.з. на 24.04.2019 г. вещото лице М. не отрича, че по принцип микропукнатини могат да се получат от грешна експлоатация, вкл. „при някакъв вид високоскоростни температурни промени“, но уточнява, че такива обстоятелства не са наблюдавани за процесната машина – работните параметри са били стабилни, не е констатирана промяна в налягането на парата или увеличен разход на пара, т.е. не е имало изпускане на пара, каквото би имало при наличие на т.нар. стари пукнатини. В тази връзка ответниците са заявили възражение, че липсата на индикации за изпускане на пара се дължала на крехкостта на чугуна, която не му позволявала да прави стабилни пукнатини (в частност, в становището на „Д.З.“ АД, обективирано в представения в о.с.з. на 24.04.2019 г. доклад на д-р инж. Д. К.и д-р А.К., е посочено, че съдовете под налягане, изработени от чугун, не пораждат поведението, известно като „първо теч, после разрушаване“, а разрушаването се развива много внезапно; „ако дадена пукнатина е достатъчно голяма, за да доведе до промяна в налягането на парата или дори да увеличи консумацията на пара, тя не може да остане стабилна и съоръжението ще аварира, а ако пукнатината е стабилна, ще е достатъчно стегната, за да предотврати изтичане на пара“). Това възражение обаче не се подкрепя от съдържанието на Ръководството за експлоатация и поддръжка на машина ПМ 3, в което нееднократно се говори за теч на пара, а именно: „следните зони трябва да се проверяват за изпускане на пара: обвивката, фланеца, напорна част (главина), болтовете“ (стр. 17 от Ръководството); „течове от пара също могат да причинят ерозивни увреждания. Зоните около отворите на сушилнята и напорните болтове са особено податливи. Когато се появи теч на пара, зоната около теча трябва внимателно да бъде инспектирана …“ (стр. 23 от Ръководството); предвижда се на всеки две години да се извършва „ултразвуков тест на напорните болтове на сушилни, чийто болтове са били преди това подменени поради изпускане на пара“ (стр. 19 от Ръководството); „течове на пара и кондензат през и между частите на сушилнята, като например напорни болтове, съединения, повърхността на главите и обвивката, трябва незабавно да бъдат отстранени … Неизправности се получават следствие на ерозия по фланците, прорязване на парата и ударно корозионно напукване на болтовете …“ (стр. 29 от Ръководството).

Действително, вещото лице Л. не отрича, че чугунът е доста крехък и че повредите често могат да бъдат и внезапни и големи, като „вместо да се развие бавно изтичане, чугунът може да се счупи бързо“, но при разпита си в о.с.з. на 03.07.2020 г. този експерт също потвърждава гореизложения от вещото лице М. извод, заявявайки, че „ако е имало пукнатини преди аварията, по някакъв начин ще има изтичане на пара, което ще даде влажност върху хартиеното платно … дори най-лекият теч дава веднага индикации върху хартиеното платно“.

Въз основа на изложеното съдът формира извод, че при наличие на пукнатини е технологично вероятно да се регистрира теч на пара, а в случая такъв теч не се установява и това разколебава тезата на ответниците за наличие на стари пукнатини.

Срещу заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. са възразили и двамата ответници, представяйки становища, обективирани в доклади на специалисти, на които те са възложили анализ на експертизата. Така, в горепосоченото становище „Д.З.“ АД е застъпено, че експертизата пренебрегвала действието контактните сили и напрежения, възникващи в резултат от температурния градиент, както и натоварването от прес-ролката. Сочи се за неправилно изчислението на количеството пара в цилиндъра – не 20 т., а 123,5 кг. (или общо с течната вода 137 кг.), като количество от 20 т. било възможно само при силно оводняване на цилиндъра, но това би влошило качеството на хартията. Оттук е изведено, че натоварването от налягането на парата било само 23 % от общото натоварване, а натоварването от собственото тегло дори не следвало да се разглежда като принос в общото натоварване. Според становището чугунът, от който е изработен цилиндърът, имал якост на опън, не по малка от 242 МРа, а стресът на опън, дължащ се на силата на тежестта, бил не по-голям от 0,8 % от якостта на опън на материала. Напрежението при опън, възникващо поради вътрешното налягане, пък не било по-голямо от 10 % от якостта на опън на материала, а стресът от центробежната сила – 3,3 % от якостта на опън на материала. Посочено е още, че термомеханичният стрес, възникнал от неравномерното нагряване на кожуха, произвел максимално напрежение точно около гнездата на болтовете и това било в състояние да доведе до образуване на пукнатини в тях. В становището се поддържа също, че старите пукнатини се отличавали от новите поради тяхната пасивирана, по-тъмна и по-матова повърхност. Това е възприето и в становището на „А.Б.“ АД, обективирано в доклад на Рейнхолд Шаар от Техническия център на Алианц в Германия (представен в о.с.з. на 15.07.2019 г.) - старите пукнатини в гнездата на болтовете били окислени в черно, тъй като се намирали в затворени от болтове гнезда, докато свежите пукнатини били оксилени в червено-кафяво поради безпрепятствения достъп на влага и въздух след взрива.

Във връзка с така изразените оспорвания са изслушани допълнителни и повторни заключения. Според заключението на СТЕ от 14.01.2020 г., изготвено от вещото лице Г., не са установени нереферентни изменения в металургичните качества на стените на цилиндъра, нито разлики в микроструктурата на метала от неразрушената и разрушената част на цилиндъра и на фланеца, на който има пукнатини. Вещото лице също се позовава на лабораторните изследвания на БАН, от които е установено, че корозионният слой по всички парчета е с еднаква дебелина, като с оглед условията на съхранение и скоростта на корозия е изведено, че предполагаемият момент на възникване на тези пукнатини е около деня на разрушаване на цилиндъра От това експертът заключава, че „не може да се твърди, че е имало пукнатини в гнездата на болтовете и по обиколката на цилиндъра, които са възникнали преди експлозията му и са причина за нея“. Сочи също, че ако хипотетично се приеме наличие на пукнатини в гнездата на болтовете, това би могло да доведе до авария, но в този случай „ще се променят и някои технологични параметри и качеството на продукцията“, което не е установено в случая. Вещото лице Л. пък сочи, че „всички детайли, които може да са в причинна връзка с настъпване на пукнатините, са предмет на оглед при техническия преглед“ и ако е имало пукнатини, те би следвало да се забележат при извършения през януари 2017 г. преглед.

Тъй като ответниците са навели възражение, че горепосочените експертизи са изготвени въз основа на изследвания на отломките на цилиндъра, извършени без необходимите технически средства (нито с помощта на микроскоп, нито след разтварянето им), е изслушано допълнително заключение на СТЕ от 25.11.2020 г., в което вещото лице Г. представя резултатите от организирани от него рентгенографски изследвания и анализ с оптичен и електронен микроскоп на морфологията и елементния състав на парчета от отворите на болтовете на разрушената част от цилиндъра, извършени от Институт по неорганична химия при БАН и Институт по физико-химия при БАН. Общо изследваните образци са пет, наименовани за целите на експертизата съответно Трапец, Триъгълник, Дъга, Купол и Пирамида. В протокола за рентгенодифракционния анализ са изложени резултатите, както следва: За проба Трапец е посочено, че съдържа кристални фази, естествени за чугуна, а корозионните продукти са под границата на откриване; проба Пирамида също е с тънък корозионен филм, макар повърхността да е с видимо променен цвят; върху проба Триъгълник няма видими корозионни продукти, а резултатът от рентгенографския анализ показва наличие на железен оксид хидроксид в малко количество (тънък слой); върху проба Купол няма видими корозионни продукти, а резултатът от рентгенографския анализ показва наличие на магнетит или магхемит (железен оксид); рентгенографският анализ на проба Дъга също сочи наличие на магнетит или магхемит, както и следи от хематит (железен оксид), а наличието на корозионни продукти в този образец е ясно видимо, но въпреки това корозионният слой не е със значима дебелина спрямо размера на детайла. Общо е заключено, че изследваните образци не са били подложени на продължително въздействие на агресивна среда. Наред с това е извършен и анализ чрез трансмисионна електронна микроскопия на проби Дъга и Купол и е посочено, че резултатите потвърждават данните от рентгенографския анализ.

При разпита в о.с.з. на 15.01.2021 г. вещото лице Г. разяснява, че изследваните пукнатини са повърхностни, а установените оксидации по вътрешната повърхност на пукнатините – плитки, като не може да се идентифицира точната дата на възникването им. Сочи, че в проба Трапец има различно оцветяване (към резбата то е по-тъмно) и по този детайл са открити съединения на желязото и графита. Относно железните окиси магнетит и магхемит вещото лице уточнява, че магхемитът се образува и при атмосферни условия, а за да се образува магнетит, железният слой трябва да има досег с кислород и достатъчно нагряване („трудно би могло да се получи магнетит без нагряване, под влияние на нормалните фактори на околната среда“), но при по-кисела среда, каквато е работната в случая, те се образуват при по-ниски температури. В тази връзка експертът уточнява, че „има момент (след аварията – бел.с.), в който детайлът е все още топъл“, поради което не се изключва възможността „почерняването му (т.е. появата на магнетит – бел.с.) да се случи след събитието“ в периода до охлаждане на детайла. На този извод според вещото лице сочи и дебелината на слоя – той е сравнително тънък, „дори на места е под нивото на микроскопа“, а „ако беше много дебел, това щеше да значи, че е възникнал преди време и е довел до аварията“.

Относно различната и на места твърде висока концентрация на въглерод в изследваните парчета вещото лице Г. разяснява, че микроскопският анализ наблюдава сравнително малка площ от изследвания детайл, а в него има нехомогенност. Като възможна се сочи и „хипотеза за външно внасяне на графит (напр. от графитни смазки)“, включително ако повърхността е била контактна преди настъпване на събитието, както и „концентриране на въглерод в резултат от натоварването“, независимо от това дали е имало пукнатина или не (болтът е под въздействие на натоварване по конструктивни причини), но уточнява, че „от изготвения анализ не може да се установи, коя от двете хипотези е“. Експертът допълва, че при смазката концентрацията на въглерод е в много голяма концентрация, но от изминалото време може да спадне и под 50 %.

Срещу тези експертни изводи са изложени становища и на двамата ответници. Според водещия застраховател най-същественият довод за стара пукнатина било наличието на магнетит, а наличието на магхемит само потвърждавало предходното образуване на магнетит и неговото постепенно превръщане в магхемит за времето от разрушаване на цилиндъра до изследването (ответникът изхожда от разбирането, че магхемитът се получавал при атмосферно или нискотемпературно окисление на магнетит). Друго доказателство според „А.Б.“ АД било наличието на големи концентрации на въглерод във вътрешността на част от изследваните пукнатини, получени от продължителното контактно триене на чугунените повърхности. В становището на „Д.З.“ АД се допълва, че магнетит се получавал само при излагане на температура над 400˚С и във високо киселинна и аноксидна среда, каквито условия нямало след разпадане на цилиндъра (изгубен бил контактът с хартиената маса) и поради това се образувал хематит; магхемитът бил междинно състояние, следователно находката на магхемит можела да подкрепи схващането, че цилиндърът бил прегряван. В становище от 26.05.2021 г. този ответник сочи, че пукнатините в глухите отвори били далеч от външната повърхност и чрез молекулярна дифузия до тях достигало много малко количество кислород, докато след разпадането такова ограничение не било налице. Т.е. оксидните слоеве в по-старите пукнатини възникнали в аноксидна среда и съответно се образувал черен магнетит, а след разпадането – в оксидна среда се образувала ръжда. Върху проба Трапец пък имало и черна, и червена зона, и тъй като след разпадането цялата повърхност на лома била изложена на еднакви атмосферни условия, то разликите в оцветяването зависели от историята на пукнатината преди аварията. Отделно от това, повърхността на черната зона била по-малко грапава, с по-малко острота на ръбовете на грапавините и по-притъпена повърхност, което означавало, че черната зона била по-стара пукнатина. Втората разлика била в състава: в червената зона желязото било по-разпространеният елемент, а в черната зона най-разпространен бил въглеродът, т.е. черният цвят се дължал на графитен филм, а не просто на окисляване. Натрупването на коагулиран графит на повърхността било резултат от износването на контактните повърхности на пукнатините в чугуна по време на работа на цилиндъра, тъй като за проникването на графит от използваната смазка като възможна причина за тъмното оцветяване било необходимо време, каквото не било налице при разрушаване на цилиндъра.

Във връзка с тези оспорвания е допуснато и прието повторно заключение на СТЕ от 14.05.2021 г., изготвено от вещото лице Б.Й. на база вече извършените изследвания на парчета от разрушения цилиндър. В същото е анализиран напречен разрез през резбата на глухия отвор на фланцовата част на цилиндъра, в която с просто око се наблюдава пукнатина, започваща от повърхността (челна част на фланеца) и достигаща до средната част на глухия отвор. Посочено е, че оцветяването на цялата повърхност на резбата и участъка без резба в черен цвят се дължи на използваната смазка при завиване на винтовете. След принудително отваряне на пукнатината е констатирано различно оцветяване в резултат от различния времеви интервал на възникване на пукнатината в нейната цялост. Наблюдава се тъмносива повърхност на лома, ограничена от резбата на глухия отвор и челната повърхност на фланеца, осеяна с кафеникави на цвят продукти на окисляване на чугуна. В тази част развитието на пукнатината е в посока от външната повърхност на фланеца в дълбочина, аксиално на глухите отвори, и тя е възникнала първа, по време на аварията. Според вещото лице доказателство за първичното възникване на пукнатината е наличието на ръжда по нейната повърхност, образувана по време на пребиваване на парчето в околната среда. Вторият етап на разрушаване е протекъл по време на принудителното отваряне на видимите пукнатини и тази повърхност е светлосива. В равнината на лома се наблюдават вторични пукнатини с по-голям и по-малък размер, ситуирани както в близост до резбата, така и в централните части на лома, което е индикатор за настъпване на разрушаване с висока скорост върху голяма площ.

По-тъмната зона на лома, видима като черна, в участъците непосредствено до резбата според вещото лице може да се получи по два начина: 1. при разрушаване на участъци с вермикулярен графит (коагулация на пластинчат графит в масивни части на отливките), който според металографските изследвания е около 20 %, или 2. при проникване на графит от използваната смазка за завиване на болтовете (при температура от около 170˚С, каквато е била по време на разрушаването, вискозитетът на подобна грес е нисък и може да проникне в отворена пукнатина). В о.с.з. на 26.05.2021 г. вещото лице Й. отрича тезата на ответниците относно повишаване на концентрацията на графит в резултат от натоварване на контактните повърхности на пукнатините, като разяснява, че „ако е имало пукнатина и е въздействано с висока температура, ще се появят и други оксиди, извън тези, които са намерени при изследването, слоят ще бъде много по-дебел, ще бъде обгар, окалина, … защото при висока температура оксидацията тече много по-интензивно“. Относно установения процент графит в изследваните парчета експертът уточнява, че при елементния анализ със сканиращ микроскоп се използва сноп електрони, който е с много малка дебелина (от 3 до 5 микрона), и поради това ако той попадне на графитна ламела, може да отчете и 90 % концентрация на графит („анализите са извадени от конкретни места, лъчът има дебелина, то вади определена информация от определена дълбочина на материала“). Наред с това вещото лице Й. допълва, че при изработване на чугуненото изделие чугунът се излива във форми и там, където напластяването е по-дебело, каквото е в частта с гнездата на болтовете, охлаждането е по-бавно и това води до видоизменяне на графита – от пластинчат той коагулира и се съсредоточава в тези коагулирали части („бавното охлаждане предлага условия за удебеляване на графитните включвания“).

Изводът на вещото лице Й. относно генезиса на установеното графитно напластяване, а именно – че то не е възникнало по сочения от застрахователите начин, следва да бъде споделен, тъй като поддържаната от ответниците теза за периодично натоварване на контактните повърхности на старите пукнатини по време на работа на цилиндъра се противопоставя на другата поддържана от тях, а именно – че чугунът като крехък материал не е годен да поддържа дълго време стабилни пукнатини (през които да се прояви теч на пара). Този извод е подкрепен и от допълнителните разяснения, които вещото лице Й. дава по време на разпита си - той допълва, че „пукнатините са различни по състав, защото са на различни участъци от материала“, както и че в изследваните от него снимки не се наблюдават заоблени фасети, които се получават при развитие на умора в материала и съществуваща пукнатина. В тази връзка експертът сочи, че при нарастване на „стара“ пукнатина има характерен рисунък - „наблюдават се едни дюни, отличава се пътуването на пукнатината в материала, има място на зараждане, на развитие и на разрушаване“, а такъв рисунък не се установява в данните по делото. Освен това в такъв случай (при контактно движение на стените на пукнатината – бел.с.) „графитът може да излезе от неговото си гнезденце, но той няма да се размаже по повърхността“, а графитната ламела „излиза локално, в мястото, където е“.

След анализ на резултатите от изследването и на останалите проби вещото лице Й. заключава, че няма данни за наличие на стари пукнатини, които да предхождат разрушаването на цилиндъра в нефрегментиралата си част, както и че наблюдаваните пукнатини (по повърхността на челото, долна и горна повърхност на фланеца), осеяни с оксидни продукти, потъмняване и белези са следствие на деструктивното разпадане на цилиндъра. Появата на оксидни продукти и други белези по вътрешната повърхност на пукнатините датира от периода на престояване на фрагментиралите парчета на индустриални атмосферни условия след инцидента до началото на провеждане на анализите.

Съдът кредитира обсъдените по-горе заключения на вещите лица, тъй като всички те са единодушни и всяко от тях подкрепя и допълва предходното. Между експертите няма (съществени) противоречия, като същевременно чрез дадените по време на разпитите разяснения вещите лица опровергават доводите, изложени срещу експертизите от страна на двамата ответници – и относно наличието на магнетит, и относно установената концентрация на графит, и относно възможността за контактно натоварване и последиците от него. В о.с.з. на 03.07.2020 г. вещото лице Г. допълва, че моделът на цилиндър, използван от Рейнхолд Шаар при изготвяне на становище за водещия застраховател относно причината за аварията, е опростен и не е взета сложната форма на цилиндъра от вътрешната страна, което е довело до погрешни заключения.

Ето защо на база приетите заключения съдът приема, че ответниците не доказаха при условията на пълно доказване и второто си фактическо твърдение - за наличие на пукнатини, предхождащи събитието. Тук следва да се посочи, че освен пукнатини, причинени от противоправни действия на ползвателя на съоръжението, вещите лица не установяват и признаци за наличие на пукнатини в резултат от производствен дефект (предвидено като основание за изключване на риска съгласно р. ІІ, т. 4.2.8. от Общите условия) – това според експертите е изключено от обстоятелството, че при изработване на цилиндъра е проведено изпитване с налягане над работното за определен период от време (вж. изявление на вещото лице М. в о.с.з. на 24.04.2019 г. и протокол от хидравличен тест от 29.05.2006 г.).

3.2.3. Настъпване на събитието в причинна връзка с наличието на пукнатини в гнездата и отворите на болтовете.

Дори да се допусне обаче, че преди аварията е имало пукнатини в структурата на цилиндъра, то в тежест на застрахователите е да докажат, че събитието е настъпило именно в причинна връзка с тяхното съществуване.

За да определят причината за настъпване на физическата експлозия, вещите лица, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г., изхождат от лабораторните данни и от техническите характеристики на цилиндъра, разположен хоризонтално спрямо оста на въртене върху две опорни точки на разстояние от около 4 м. Въз основа на тях те стигат до извод, че местата с най-неблагоприятно действие на силите на собственото тегло и полезния товар се явяват по средата на цилиндъра (те са обозначени в експертизата като долна мъртва точка и горна мъртва точка, като тези понятия са определени за неуместни в повторната експертиза на вещото лице Г., който обаче не отрича, че действително се касае за точките с най-голямо натоварване). Експертите сочат, че при експлоатиране на цилиндъра върху него действат циклични сили на опън и натиск, като отношение към разпадането му имат силите на опън в долна мъртва точка, към които чугунът е с по-малко съпротивление. Това според вещите лица е довело до разпукване на материала едновременно в двете посоки по направление на обиколката на стената, а впоследствие - поради отслабеното вече съпротивление - е започнало разкъсване и по широчината на стената на цилиндъра. Въз основа на силите, действащи върху цилиндъра, и въз основа на големината на изследваните парчета (по-малки в долна мъртва точка и по-големи в хоризонталната равнина) е заключено, че разпукването е започнало от долна мъртва точка и е създало идеално права линия на разлом в средата на стената, нестигаща до краищата на нефрегментиралата част от цилиндъра. Като доказателство за този начин на разрушаване вещите лица сочат и посоката на излитане на „мокрия калпак“ – по оста на машината, за което свидетелстват следите по тавана на сградата и положението му при падането на земята.

В СТЕ от 15.05.2020 г. вещите лица Г. и Л. потвърждават, че се разрушава тази част от цилиндъра, върху която вероятно са действали част от по-неблагоприятните моментни сили (впрочем, в Ръководството за експлоатация и поддръжка е посочено, че „един от най-големите рискове за сушилнята възниква от вътрешното парно налягане, тъй като силите на налягане са постоянни върху цялата повърхност и върху главите“). Дали това са силите на опън (действащи в долната част), на натиск (действащи в горната част), на термично натоварване или инерционните сили, не може според тези експерти да се определи, тъй като в момента на експлозията цилиндърът се е въртял и не се установява какво е било точното му положение. Доколкото обаче якостта на опън е по-ниска при чугуна, вещите лица предполагат, че най-вероятно разрушаването е започнало от долната част на цилиндъра, а това, че част от цилиндъра остава неразрушена, се дължи според тях на освобождаването на потенциалната енергия (парата).

Във всички случаи нито едно от вещите лица не изгражда хипотеза, при която причина за деструктивното разпадане е наличието на пукнатини в отворите и/или гнездата на болтовете на фланеца от разрушената част, които да са се получили от асиметрично нагряване на цилиндъра от калпака. Нещо повече, според вещото лице Г., ако болтът е навит до долу, „няма вероятност пукнатина с такава дълбочина да е част от причините за настъпване на събитието, ако е съществувала преди това … Ако болтът стига до долу, има резба, която да го държи достатъчно и пукнатина с такава дълбочина не би могла да окаже влияние“. Ако пък болтът не стига до долу, той би „надстърчал“ и този дефект според експерта би бил установим.

В о.с.з. на 24.04.2019 г. вещото лице М. допълва, че ако се приеме за вярна предложената от водещия застраховател хипотеза за аварията, „външните белези на детайлите биха били различни ….. най-малкото ще трябва да наблюдаваме размъкнати болтове от разхлабени гнезда, но такива няма …. Болтовете в студената част са по-натоварени на опън, което предполага, че там ще се наблюдава скъсване на болтовете, но такова нещо не установихме“.

Освен че изключват възможността събитието да е резултат от съществуващи пукнатини в отворите/гнездата на болтовете на фланеца на сушилнята, вещите лица обсъждат и съответно изключват и други възможни причини, които биха могли да се дължат на проявена от ползвателя на съоръжението небрежност. Така, в о.с.з. на 03.04.2019 г. процесуалният представител на ответника „А.Б.“ АД аргументира хипотеза за разрушаване на цилиндъра, свързана със съдържащото се според СТОЕ от 28.01.2019 г. количество вода в него (20 т.) и с действието на центробежната сила в долна мъртва точка, но тази хипотеза е изключена от вещото лице Г., тъй като данни за такова количество вода не са налице. Както многократно се посочва от експертите, цилиндърът се пълни с пара и само част от нея в резултат от кондензиране (при залепване на мокрия лист хартия, който е с по-ниска температура) се превръща в течна вода, която се „изхвърля навън“ и не е възможен кондез, при който по-голямата част от парата да се превърне в течна вода, създавайки условия за опасно въздействие на центробежните сили върху стената на цилиндъра. Вещото лице Р. уточнява, че в системата няма записани данни за увеличено над допустимото количество кондензат, както и че има механизъм за непрекъснато отвеждане на водата, независимо от причината за втечняването на парата.

Отхвърлена е и друга възможна хипотеза, а именно – изкривяване на оста на цилиндъра в резултат от неправилна манипулация по време на спирането му. Вещото лице М. сочи, че „евентуалното изкривяване на оста на цилиндъра поради спирането му (без периодично завъртане – бел.с.) би могло да доведе до събитие като процесното“, но заявява, че според данните в делото (измерванията, извършени на 09.01.2017 г.) оста е била с „дисбаланс в границите на допустимото“. Отделно, вещото лице М. разяснява, че спирането на цилиндъра за смяна на консумативи се извършва за по-кратко време от времето на престой, в който според Ръководството за експлоатация и поддръжка е задължително завъртане на цилиндъра с цел предпазване на оста от изкривяване. Вещото лице Р. пък допълва, че ако оста е била деформирана поради спирания преди декември 2016 г., то не би било възможно цилиндърът да работи до датата на аварията, както и не би могло да не се усетят вибрациите от евентуална деформация („всичко започва да се тресе, то е като земетресение“).

В общение в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице М. заявява, че „според всички документи от създаването на цилиндъра до момента на експлозията не се откриват някакви аномалии, които да могат да покажат каква е причината за злополуката. Всичко е било в нормите, всичко е било в рамките на допустимото“. Съдържанието на лог-файловете от електронната операционна система, съдържащо записи за основни параметри от работата на машината (налягане на парата, температура, количество горещ въздух, подаван към калпаците), потвърждава гореизложения извод. От регистрираните данни не се установяват ситуации на екстремна или стресова работа за цилиндъра, а напротив - машината се е намирала в нормален работен режим. Като доказателство за този извод се сочи и обстоятелството, че предпазно-пропусквателният клапан не е задействал, което означава, че налягането и температурата на парата са били под допустимите максимални стойности. Това се потвърждава и от свидетеля И. сочи, че „тя (машината – бел.с.) до последно си работеше, даже този ден си работеше много добре, майсторът се хвалеше, че хартията върви много добре.“  

Такова е и заключението на другите експерти. Така, в СТЕ от 13.01.2020 въз основа на анализ на случилите се експлозии в Америка и Европа (17 на брой) вещото лице Л. заключава, че експлозията е непредвидима и непредизвикана от технологична грешка. В о.с.з. на 03.07.2020 г. експертът уточнява, че част от световните аварии са с установени причини, а други – не, но прегряване на цилиндъра като причина експертът не е запознат да е била констатирана при нито една от тях. Идентично е становището и на вещото лице Г., потвърдено при разпита в о.с.з. на 22.01.2020 г. – „За мен най-показателното е, че имаме 17 подобни аварии в света и никой не е казал от какво са настъпили, механизмът е непознат в световен аспект“. В заключението на СТЕ от 15.05.2020 г., изготвено от същите вещи лица, е обобщено, че инцидентът е бил непредвидим и с неустановен произход, каквито били и други аварии с такива цилиндри в световната практика, а липсата на най-малка индикация за проблеми при работата на ПМ 3 прави невъзможно еднозначно да се определи причината за експлозията.

От изложеното е видно (както отбелязва и процесуалният представител на „Д.З.“ АД), че конкретната причина за събитието остава неустановена по делото. Същевременно обаче не се и установява причина, за която застрахованият отговаря, а това именно е релевантният по делото въпрос. Кредитирайки обсъдените по-горе експертни заключения, съдът приема, че машината е била експлоатирана съобразно изискванията за безопасност, а преди експлозията нищо не е индикирало настъпването на събитието, така че застрахованият да е бил длъжен да предприеме конкретни предпазни мерки. Ето защо според настоящия състав не се доказва събитието, представляващо покрит застрахователен риск, да се е реализирало в причинна връзка с каквото и да е противоправно поведение на застрахования, а това е достатъчно, за да се отрече правото на застрахователите да откажат плащане на основание р. ІІ, т. 4.2.7. от Общите условия вр. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.

4.    Размер на дължимото обезщетение:

Щом застрахователите дължат обезщетение, следва да бъде определен неговият размер. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението по правило трябва да бъде равно на размера на вредите. Това включва стойността на разходите, необходими за възстановяване на увреденото/погиналото застраховано имущество (в договорената степен), като наред с това в обезщетението трябва да се включат и разходите за ограничаване размера на вредите (чл. 396 КЗ), както и тези за определяне на причините за настъпването им и на размера им (чл. 397 КЗ), стига да са налице законовите основания за обезщетяване на такива разходи.

4.1. Размер на обезщетението относно увреденото/погиналото имущество.

Въпросът относно размера на дължимото обезщетение за всеки едно от увредените/погинали активи ще бъде разгледан при съобразяване на следните принципи:

1.    Стойността се определя към деня на настъпване на събитието, което следва от изричната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ. Ако по-късното отстраняване на последиците е довело до увеличаване на необходимите за това разходи и ако закъснението се дължи на причина, за която застрахователят отговаря (напр. неоснователно забавяне на изплащането на обезщетението) и за която застрахованият не е допринесъл, разликата в двете стойности съставлява вреда от неизпълнението на договорното задължение на застрахователя, а не е елемент от застрахователното обезщетение.

2.     За дълготрайните активи се определя възстановителна стойност съгласно изричната уговорка в застрахователната полица, постигната на основание чл. 400, ал. 3 КЗ. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (по-подробно съдържанието на това понятие ще бъде разгледано в т. 4.1.3).

3.    Стойността на разходите, които могат да бъдат отнесени към различни договорени покрития, се отнася към това от тях, към което те типично се числят, а отделно се обезщетяват, само ако не са включени като част от обезщетението на друг актив.

4.    Дължимостта на обезщетението не се обуславя от фактически извършеното възстановяване на увреденото имущество, нито от размера на разходите, вложени от застрахования за това възстановяване, освен ако същите са по-малки от определената в настоящото производство възстановителна стойност. Позоваването на водещият застраховател на разпоредбата на р. VІ, т. 3, изр. посл. вр. т. 4 от Общите условия за обосноваване на тезата, че се дължи обезщетение само за действително направените разходи за „фактически осъщественото възстановяване“, е неоснователно, тъй като разпоредбата противоречи на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да е равно на претърпените, а не на поправените вреди. Тази норма е императивна, поради което противоречащата й договорна клауза е нищожна.

4.1.1. Сграда.

Със Заповед № РД-04-06/23.01.2017 г. на кмета на Община Костенец, издадена въз основа на отправено от ищеца писмо от 23.01.2017 г., са определени представители на общината, които да участват в извършване на оглед на мястото на произшествието. На 23.01.2017 г. е съставен констативен протокол, подписан от ищеца, от „ТОП Н.К.“ ООД и от определените от кмета лица, в който е удостоверено, че „част от покрива на главния корпус над цилиндъра, изграден от стоманобетонни конструкции и панели, се е срутил“.

По-подробни констатации относно състоянието на сградата, в която се е намирала авариралата машина, са направени в протокол от 01.02.2017 г. (син класьор № 2, досъдебно производство), съставен в изпълнение на Заповед № РД-04.61/30.01.2017 г. на кмета на Община К.за определяне на комисия за извършване на проверка на мястото на аварията „с цел установяване наличието на фактори, водещи до застрашаване живота и здравето на жителите на община Костенец“. В протокола е удостоверено, че „вследствие на експлозията е увредена покривната конструкция на цех № 2, както и стената към „Размолно-подготвително отделение“. Посочено е, че от „ударната вълна са разрушени връзките между виранделовата греда над сушилния център и стоманобетоновите колони, върху които тя стъпва“, както и елементи от съседните две греди, вкл. частично са разрушени връзките между покривните панели и виранделовите греди. Удостоверено е също, че „освен повредените елементи при експлозията няма допълнително видими деформации и нарушения на конструктивни елементи“.

Тъй като съставянето на горепосочените протоколи е част от изпълнението на общото задължение на кмета по чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМСМА да ръководи и координира изпълнителната дейност в общината, както и на конкретното негово задължение по чл. 65, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита при бедствия (посочен като основание за издаване на втората заповед), може да се приеме, че тези документи се ползват с материална доказателствена сила относно удостоверените от натоварените от кмета лица факти, в частност – относно състоянието на сградите след процесната авария.

За това състояние свидетелстват и писмените доказателства, съставени в хода на изпълнение на предприетите от ищеца възстановителни действия – проект за извършване на неотложни мерки за възстановяване на покривната конструкция, представен в Община К.с писмо от 24.01.2017 г. в изпълнение на дадени от назначената от кмета комисия препоръка; разрешение за строеж от 17.05.2017 г., с което е разрешено изпълнението на СМР за строеж „Възстановяване на главен корпус“ със застроена площ от 581,76 кв.м.; заповед от 15.08.2017 г. за допълване на издаденото разрешение за строеж в частта относно СМР на северната и южната фасада (подмяна на фасадни панели, монтажа на панели тип „сандвич“, монтажа на прозорци и др.); доклад за конструктивно обследване, в който са описани повредите на конструкцията; технически проект и инвестиционен проект в отделните части, ведно с договорите за възлагане на изготвянето им; протоколи за изпитване и т.н.

Относно последиците от аварията върху сградата, в която се е намирала авариралата машина, дава показания и свидетелят И.. Той сочи, че в резултат от експлозията била засегната „стената, която дели мелницата с машината“ (машина ПМ 3, находяща се в цех № 2 – бел.с.) – била спукана, били паднали „доста стъкла“, а после паднал и покривът. Другите сгради в стопанския двор не били засегнати.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и след оглед на мястото на събитието в СТОЕ от 28.01.2019 г. е представено заключение относно вида и стойността на необходимите СМР за възстановяване на увредената сграда. В заключението е констатирано, че цех № 2, в който е разположена производствената линия на авариралата машина ПМ 3, е проектиран в периода 1976 г. – 1980 г., като основната му носеща конструкция е изградена по номенклатура за едноетажни промишлени сгради. Машини ПМ 2 и ПМ 3 се намират на втория етаж на сградата (кота +6) в помещение, заемащо два температурни блока – между оси 20-36 и между оси Л-Т. Халето е трикорабно, като в участъка между оси 20-29 и оси М-Р е с по-голяма височина и е покрито се с двускатна конструкция, а двата странични кораба – с едноскатна покривна конструкция.

Според вещото лице М., изготвил тази част от заключението, летящите осколки от цилиндъра и калпака са предизвикали локално, но комплексно разрушение на части от сглобяемата стоманобетонна конструкция на цеха (която впоследствие се срутва), в т.ч. виранделови греди, покривни панели, окачен проходим таван, пасарелки, кранов път и тролейно електрозахранване на крановете, разрушение на наличното електро-, ВиК и вентилационно оборудване в засегнатия участък, мазилки, дограми, фасадни панели и др. между оси 20-29. Разгърнатата площ на повредената част е определена на 2 597,76 кв.м., от които 1 008 кв.м. на кота 0, 1008 кв.м. на кота +6 и 581,76 кв.м. на кота +14 (покрив между оси 20-24; общата увредена площ на проходимия растерен тип окачен таван с алуминиеви пана е определена на 545 кв.м.) Не са констатирани увреждания на административните сгради в стопанския двор.

В оценителната си част експертизата дава средна възстановителна стойност (без ДДС и без разходи за събаряне и почистване на срутището) на цех № 2, изчислена по Справочник за цените в строителството (СЕК) за третото тримесечие на 2018 г. Приета е цена за груб строеж, дограми, довършителни работи и инсталации от 510,78 лв/кв.м. (или 1 326 884 лв. за 2 597,76 кв.м.), а за проходимия окачен таван – 150 лв/кв.м. (или 81 750 лв. за 545 кв.м.) Отделно е посочено, че в сумата за СМР следва да се включи и стойността за топлоизолация, пароизолация и хидроизолация върху увреденото покривно пространство от 581,76 кв.м., като средната пазарна цена на тези изолации съгласно СЕК е 11,34 лв/кв.м. или общо 6 597,16 лв. Също така към общата стойност според вещото лице М. следва да се добави и стойността на разходите за проектиране и строителен надзор, която обичайно възлиза на 4 % от стойността на СМР или 56 609,25 лв. Въз основа на изложеното експертът сочи като обща стойност на необходимите за възстановяване на увредената част от цех № 2 дейности сумата от 1 471 840,41 лв. Тази стойност е определена към юли 2018 г. (вж. забележка под черта, л. 3118, т. 10). При разпита в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице М. заявява, че приетите за изпълнени СМР са въз основа на представените от изпълнителя документи. В същото о.с.з. вещото лице М. сочи, че е остойностявал СМР и на кота 0, тъй като е констатирал „сериозни пукнатини по основната стоманобетонна гредова плоча“ и счита, че „при бъдещ монтаж на машина“ това „трябва да се преработи“, „да се укрепи фундамента“. Същевременно експертът не може да заяви дали разходи за укрепването му са калкулирани и в стойността на новата машина, определена в същата експертиза.

Във връзка с направените от ответниците оспорвания на СТОЕ от 28.01.2019 г. в частта относно стойността на средствата, необходими за възстановяване на увредената част от цех № 2, е изслушано и прието повторно заключение на СТОЕ от 14.05.2020 г., изготвено от вещото лице Г.. В същото е дадена по-подробна информация относно характеристиките на увредената сграда. Посочено е, че главният производствен корпус, в който се намира цех № 2, е изграден по номенклатура за готови стоманобетонови елементи за промишлени сгради СКС П-66. Сградата е с два надземни етажа, с Г-образна форма и е разделена на шест правоъгълни блока, представляващи различни по технологичното си предназначение производствени цехове. Цех № 2 е ситуиран на втори етаж (кота +6) между оси 20-36 надлъжно и оси Л-Т напречно, като по ос 29 минава температурна фуга, разделяща двата конструктивни блока, в които се намира цехът. Последният е изграден от стоманобетонови колони с конзоли, стоманобетонови греди, виранделови греди с дължина 24 м, стоманобетонова междуетажна плоча, стоманобетонови фасадни панели, покривни панели, метални прозорци тип СЕП с размери 6 м/1,20 м, окачен таван – растерен тип от алуминиеви пана, разположен под виранделовите греди. Изпълнени са били топлоизолация от стиропор и покривна хидроизолация от рулонна битумна мушама с посипка.

Експертът потвърждава, че в резултат от аварията са настъпили нарушения на носещите конструктивни и други строителни елементи на средния кораб (между оси Р и М) от цех № 2, сред които основните са: нарушена цялост на виранделовите греди по ос 21 и ос 23 (пукнатини, оголена армировка, деформирани елементи), разрушаване на виранделова греда по ос 22, разрушаване на покривните панели по цялата ширина на двускатния покрив между ос 21 и ос 23, нарушаване на стъпването на част от покривните панели върху виранделовите греди, деформиране на рамките на металните прозорци (на много места), разрушаване на окачения таван между оси 21-23, разрушаване на пасарелките в подпокривното пространство, разположени над окачения таван, нарушаване на връзките на фасадните панели с носещата конструкция от кота +16 до кота +21,60 по ос Р и по ос М между оси 21-23. Засегнатата част е със застроена площ от 576 кв.м.

Във връзка с настъпилите разрушения и съгласно издаденото разрешение за строеж ищецът е следвало да обезпечи необходимите проучвания, проектиране, строителство, авторски, строителен и инвеститорски контрол за строеж І-ва категория, което е и сторил – сключени са договори за конструктивно обследване, за проектиране на ремонтно-възстановителни дейности, за осъществяване на авторски надзор, за изготвяне на оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите и за строителен надзор, за осъществяване на технически надзор, за изработване на вариантни решения на ремонтно-възстановителните дейности, за обследване на конструктивни елементи и лабораторни изпитания. Целта е била възстановяване на носещата покривна конструкция, покрива и ограждащите елементи на част от цех № 2 в пространството между оси 20-24 и оси Р-М от кота 16 до кота +21,60, вкл. подмяна на компрометираната дограма. Предвидено е новата конструкция да е метална (в тази връзка вещото лице М. сочи, че увредените виранделови греди са били подменени с метална конструкция, което е предотвратило колапс на сградата). В периода 12.06.2017 г. – 04.12.2017 г. са съставени 23 акта обр. 7 относно изпълнените СМР, както и 16 акта обр. 12 относно изпълнение на проекта в част „Конструктивна“. На 13.12.2017 г. е подписан и Акт за приемане на конструкцията обр. 14, удостоверяващ, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти.

Въз основа на анализираните писмени доказателства вещото лице Г. е посочило стойността на направените от застрахования разходи – 1 025 063,07 лв., която сума включва и разход за разчистване и обезопасяване на сградата в размер от 84 020 лв. (вж. таблица № 1, л. 7062-7064). Отделно е посочено, че дължимата съгласно договорите стойност е по-голяма, тъй като към момента на изготвяне на експертизата не са били заплатени всички дължими възнаграждения.

Наред с горепосочена стойност на направените от застрахования разходи вещото лице е посочило и средна пазарна стойност на разходите, необходими за възстановяване на увредената част от сградата, ползвайки за съпоставка типови еталонни проекти, разработени в издания на издателство „Стройексперт-СЕК“ (горепосочените справочници СЕК). В о.с.з. на 07.07.2020 г. вещото лице Г. разяснява, че при оценяване на частичен ремонт е по-коректно да се използват не еталонни цени за цяла сграда, а стойността на материалите, без да се взима предвид квадратурата и функцията на сградата, но впоследствие допълва, че с оглед обема на СМР не е обичайна практика така да се определя средната пазарна цена, поради което се използва еталонната стойност.

Експертът счита, че при определяне на възстановителната стойност на увредената част следва да се ползва единичната цена, определена в Еталон № 14 – „Производствено хале стомана, студено“ – 513,26 лв/кв.м. Към тази сума трябва да се добавят разходи за проектиране, инвеститорски и строителен надзор и такси, които с оглед усложнения проект вещото лице определя на 10 %, както и следва да се приложат следните корекционни коефициенти: за извършване на демонтажни работи и дейности по разчистване (коефициент 1,6) и за работа на височина над 4 м. във връзка с работата по окачения таван и пасарелките (коефициент 1,35), тъй като еталонът е за дейности на кота 0 (вж. уточнение в .ос.з. на на 09.10.2020 г.). Изчислението на крайната средна цена е направено от вещото лице Г. чрез едновременно умножение на еталонната стойност с всички приложими коефициенти. Така е получена единична цена в размер от 1 219,51 лв/м или 702 437,76 лв. общо за увредената част от сградата.

Изчислена е възстановителната стойност и за цялата квадратура на цех № 2, определена от вещото лице въз основа на Приложение № 1 към договора за продажба на предприятие в размер от 4 032 кв.м. В о.с.з. на 07.07.2020 г. вещото лице Г. разяснява, че това изчисление е извършено от него поради преценката му, че цехът е една технологично обособена единица и че от тази гледна точка „е правилно да се вземат под внимание щетите за предприятието от гледна точка на обособената единица, а не само отделните разрушения – дупка в стена, паднал панел и т.н.“. Въпреки това експертът потвърждава, че от целия цех № 2 е „увредена много малка част в строителен смисъл“, както и че разработеният по възлагане на ищеца проект е за възстановяване само на част от цеха. Експертът поддържа, че не е налице засягане на конструкцията на цялата сграда, което да обоснове разпростиране на строително-възстановителните дейности на по-голяма площ от площта на увредения участък от цеха („Ако имаше някакво засягане, щяха да го установят колегите, които са направили конструктивното обследване. Даже и най-малкото усукване, разместване или нещо друго … Само в този участък, който е описан в проектите, част от цех № 2, са предвидени мероприятия, които трябва да възстановят и конструктивното, и физическото състояние на сградата …. Нарушаването на две виранделови греди води до проблем и ремонт на тези греди, а не на останалите “). В същото о.с.з. вещото лице Г. разяснява, че при оценяване на частичен ремонт е по-коректно да се използват не еталонни цени за цяла сграда, а стойността на материалите, без да се взима предвид квадратурата и функцията на сградата, но допълва, че с оглед обема на СМР не е обичайна практика така да се определя средната пазарна цена, поради което се използва еталонната стойност.

В о.с.з. на 09.10.2020 г. ответниците са оспорили подхода за едновременно прилагане на корекционните коефициенти (за проектиране, демонтаж и височинност) към еталонната цена (чрез едновременното й умножение по всеки един коефициент), поради което е изслушано и прието допълнително заключение на СОЕ от 24.11.2020 г. В същото е посочена стойността, с която всеки корекционен коефициент поотделно увеличава средния разход за ремонт, а именно: 51,33 лв. – корекция за разходите за проектиране, строителен надзор, авторски и инвеститорски контрол, 307,96 лв. – корекция за демонтаж и разчистване, 179,64 лв. – корекция за височинни дейности над 4 м. Тези отделни стойности са сумирани с базовата цена и крайната стойност е определена на 1 052,19 лв/кв.м. Според установената повредена площ от цеха средната възстановителна стойност, изчислена по горепосочения начин, възлиза на 606 061,44 лв. (576 кв.м х 1 052,19 кв.м). В същото заключение обаче вещото лице Г. защитава правилността на извършеното от него в предходната експертиза кумулиране на коефициентите чрез едновременното им умножение по базовата цена, като обяснява, че то се налага от спецификата на дейността: определя се единична пълна строителна стойност (564,59 лв/кв.м), получена след коригиране на базовата цена (513,26 лв/кв.м.) с коефициент за проект, надзор, инвеститорски контрол (10 %); към тази единична пълна строителна стойност според експерта следва да се приложи корекция за демонтаж и разчистване, чрез която ще се отчете необходимостта от допълнителни проектни решения, инвеститорски контрол, строителен надзор и др., по отношение на такъв тип дейности. Към така получената цена от 903,34 лв/кв.м пък трябва да се приложи корекция за височина и това мултиплициране се обяснява от вещото лице с необходимостта да бъдат взети проектни решения, свързани с конкретната височинност, а също и с необходимостта самите демонтажни дейности да се извършват на такава височина (разчистване на остатъци от покривни плочи, хидроизолация, конструктивни елементи и т.н.). Този начин на изчисление според вещото лице е определен за меродавен и в научната литература, касаеща остойностяването на строителните дейности, и в частност – в изданията на сп. „Строителен обзор“ на издателство „Стройексперт – СЕК“ ЕООД, в становище на сдружение с нестопанска цел в областта на строителството, както и в методологическите насоки, дадени в доклад на ООН относно сключването на договори за промишлени обекти (Ръководство за договаряне на промишлени обекти и примерните договори на ФИДИК (вж. дадените в о.с.з. на 02.12.2020 г. обяснения). При разпита си вещото лице допълва, че методът на мултиплициране на корекционните коефициенти следва да се приложи, когато изчислителната методология е по еталонни цени, а когато се ползва методологията на единичните цени (чрез количествено-стойностна сметка), корекция чрез събиране може да бъде направена само за някои отделни дейности. Обяснено е, че изборът на методология по еталон в процесния случай е предопределен от големия брой СМР, които следва да се извършат, както и че препоръката да не се наслагват различни коефициенти, написана в посочената към експертизата литература, касае прилагането на коефициенти от различни сметни норми (за ВиК дейности, за пътно строителство и т.н.), докато в случая е ползван един и същ еталон.

Относно начина на прилагане на корекционните коефициенти в о.с.з. на 02.12.2020 г. процесуалният представител на водещия застраховател е направил възражение, че следва да бъде съобразена Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. В т. 5.1.16 от Приложение № 1 („Себестойност на проектантските услуги по част „Конструктивна - сгради и съоръжения“) и в т. 2.1,“в“ от Приложение № 2 („Себестойност на проектантските услуги по част „Транспортно строителство и транспортни съоръжения“) към Методиката е посочено, че когато се прилагат два и повече корекционни коефициента, същите се изчисляват върху базовата цена поотделно, „без да се преумножават един на друг“. Според вещото лице Г. обаче тази методика е неприложима в случая, доколкото касае проектантските възнаграждения, а не стойността на СМР, само част от която е възнаграждението за проектиране.

В подкрепа на тезата, че следва да се прилага сборът от стойностите на корекционните увеличения, водещият застраховател е представил и писмо от „Стройексперт-СЕК“ ЕООД (т.нар. „издателство СЕК“). Тъй като то има характер на експертно становище, предоставено по повод съдебния спор, е налице пречка за кредитирането му, доколкото не е събрано по предвидения в ГПК ред. Дори обаче да се кредитира, съдържанието му не навежда на сочената от ответника теза - видно от отговора по т. 2, поставеният въпрос не е бил разбран (в какъвто смисъл е и изявлението на ответника в о.с.з. на 02.12.2020 г.), а въпросът относно Еталон 13 касае стойността за определяне на подзастраховането и няма отношение към възстановителната стойност на увредената част. И този отговор обаче сочи, че цените „няма как да съответстват точно“ за остойностяване на СМР на сграда с височина от 21 метра, което е в подкрепа на тезата, че е необходимо тяхното коригиране поне с коефициент за височинност.

От всичко изложено може да се обобщи, че са налице две противоречиви експертни заключения относно стойността на ремонта, необходима за възстановяване на състоянието на увредената промишлена сграда, както и няколко предложени от експертите възстановителни стойности:

-        в заключението на вещото лице М., обективирано в СТОЕ от 28.01.2019 г., е формирана цена на база средни цени съгласно СЕК с прилагане на различни добавки, и тя е приложена за увредена площ от 2 597,76 кв.м. (разгърната) и площ на тавана от 545 кв.м.;

-        в заключението на вещото лице Г. е формирана цена на база средни цени съгласно СЕК, увеличени с корекционни коефициенти, и тя е приложена за площ от 576 кв.м. Тук са налице две алтернативни изчисления според начина на наслагване на корекционните коефициенти;

-        налице е и трета стойност, изчислена от вещото лице Г., и това е стойността на направените от ищеца разходи за ремонт.

След анализ на мотивите към заключенията на СТОЕ и разясненията на вещите лица може да се направи извод, че основната разлика между двамата експерти е в приетата площ, подлежаща на възстановяване. Съдът счита, че по този въпрос следва да кредитира заключението на вещото лице Г., доколкото според разясненията на вещото лице М. той самият не е изследвал причинната връзка между събитието и приетата за увредена площ – в о.с.з. на 22.05.2019 г. експертът заявява, че не е изследвал въпроса дали дейностите, за които ищецът претендира обезщетение, са съответни на нуждата за възстановяване на мястото на събитието нито като вид, нито като обем (единствено е „изключил две или три работи като невъзможни“), и че не може да каже, „дали дейностите, които се претендират като изпълнени и необходими …, са действително необходими“ (л. 5096, т. ХV); сочи като невъзможно такова изследване, тъй като обемът от необходими действия зависел от риска, който възстановяващият щетите изпълнител би поел – дали да възстанови само увредената част или да увеличи обема от работата, като провери всички връзки в цеха, и такава преценка според вещото лице не можела да се направи, след като вече е извършен ремонтът. Експертът уточнява, че това, което е констатирал като ненаправено, е приспаднато от посочената от него стойност, но допълва, че „много работи са записани и аз ги приемам на доверие“. В обобщение, вещото лице М. се е позовал на данните относно реално извършения от ищеца ремонт („Ние не сме присъствали, когато е настъпила тази авария. При това положение това, което се извършва, се извършва по усмотрение на извършващия тази дейност, на изпълнителя, и затова тези дейности, които той е представил, могат да бъдат спорни от наша гледна точка. Но аз това не мога да си го позволя, защото той преценява според мястото“). Тези данни обаче не са меродавни, доколкото няма доказателства, че ремонтът, извършен от ищеца, е касаел само увредената част, т.е. само частта, която поради събитието е подлежала на ремонтиране. Напротив, в Становище за съответствие на инвестиционния проект с правилата и нормите за пожарна безопасност от 14.07.2017 г. (л. 4541, т. ХІV) е посочено, че „желанието на възложителя е да се намали височината на прозорците и да се подменят прозорците в другата част на цех № 2, която не е засегната от експлозията“. Впрочем, и вещото лице Г. сочи, че „замяната на старата метална дограма с нова и по-съвременна“ (относно неувредената част – бел.с.) е било по преценка на застрахования относно това, че е подходящ момент за смяната й, а не поради настъпилата авария. Ищецът, носещ тежестта да проведе пълно доказване, не установи по безспорен начин и необходимостта от ремонт на подовия фундамент - становището на вещото лице М. относно нуждата от възстановяването му не е категорична, като в о.с.з. на 22.05.2019 г. експертът посочва, че „фундаментът се прави по преценка на този, който доставя машината“. В писмо на производителя Овермейд (Италия), изпратено на вещите лица по повод остойностяване на възстановяването на машина ПМ 3 (л. 5279, т. ХVІ), обаче е посочено, че „сушилнята може да се монтира върху основните плочи  … бетонните колони  … могат да понесат допълнително натоварване от този елемент“ (в което производителят се е уверил след посещение на площадката), и това обстоятелство допълнително опровергава извода за необходимост от извършване на ремонтни дейности по фундамента.

Липсата на безспорност относно причинната връзка е аргумент да не бъде кредитирана и стойността, формирана от реално направените от застрахования разходи за ремонт, нито стойността на поетите от него задължения за заплащането му – няма данни, че тази стойност е средната пазарна (а не оскъпена по причини, за които застрахователят не може да бъде държан отговорен), нито че е уговорена/заплатена за извършване на дейности, свързани единствено с възстановяване на увреденото от аварията имущество.

От своя страна вещото лице Г. се позовава на проектната документация, в която е отразена подлежащата на възстановяване площ и в която не е удостоверено наличието на конструктивна необходимост от ремонтни дейности на цялата площ на цеха. Тъй като тази оценка е базирана на конкретни документи, съставен в хода на обследване на аварията, а не на предположения, както това е сторено при вещото лице М., съдът счита, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Г..

Остойностяването на цялата площ на цех № 2 по коригираната еталонна цена, освен че не се обосновава от данните за конкретните разрушения, не може да бъде мотивирано и от обособяването на цеха като технологична единица, както е подходено при един от вариантите, изготвени от вещото лице Г.. Технологичната обособеност на цеха, дори такава да е налице, може да има отношение само към претърпяването на вреди от невъзможността да се ползва изцяло определена поточна линия, тъй като елементи от нея се намират в авариралата част от цеха, но не и до необходимостта от извършване на ремонтно-възстановителни дейности в целия цех.

Съдът възприема и разясненията, дадени от вещото лице Г., относно начина, по който следва да се приложат корекционните коефициенти с цел доближаване на средната еталонна цена до реалната възстановителна стойност, съобразена с особеностите на конкретния обект. Неговите доводи почиват на обичайната строителна практика, представляваща един от възможните източници на емпирично познание, с което вещите лица подпомагат съда, и доколкото тази практика не се опровергава, а напротив – се подкрепя от приложените към допълнителното заключение документи, съдът я кредитира.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че възстановителната стойност на увредената част от сградата (част от цех № 2), в която се е намирала авариралата машина, е в размер от 702 437,76 лв. към датата на събитието (ползваните от вещото лице Г. еталони са актуални към юли 2017 г.).

В горепосочената сума, както беше посочено, е включена стойност, необходима за разчистване и демонтаж. Възражението на ответниците, че тази стойност следва да бъде ограничена до сумата от 40 000 лв. съгласно правилото на р. ІІ, т. 2.2 от Общите условия, е неоснователно. Прилагането на подобно ограничение към компонент, формиращ възстановителната стойност на увреденото имущество, би нарушило пряко разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ. Когато увреденото имущество е сграда, възстановяването й чрез изграждане на нова, ведно с присъщите за това разходи по смисъла на цитираната разпоредба, неминуемо включва предприемане на действия по разчистване на останките от увредения актив. В случай че разходите за разчистване на останките от повредената сграда бъдат ограничени с лимит, това би довело до заобикаляне на изискването на закона договореното застрахователно обезщетение по възстановителна стойност да включва всички разходи, необходими за получаване от застрахования на нов актив, включително с монтажа му. Разбира се, ако във възстановителната стойност на самото увредено имущество се включат разходи за разчистване и демонтаж (както е в случая със сградата), то същите разходи не биха могли да се присъдят и отделно като обезщетение по допълнително договореното в полицата покритие за разходи за отстраняване на развалини и останки по р. ІІ, т. 2.2, и ако такива се претендират отделно, този факт следва да бъде съобразен от съда.

Неоснователно е и възражението на ответниците, че разходите за възстановяване на стъклата в увредената част от сградата следва да бъдат ограничени до договорения в т. 5 от полицата лимит от 10 000 лв. На първо място, видно е, че този лимит касае „обект административна сграда“, докато увреденото в случая имущество е част от цех № 2 в Главен производствен корпус, имащ характеристиките на промишлена сграда. На следващо място, както вече беше посочено в предходния абзац, ограничаването на стойността, която застрахователят би заплатил за ремонт на увредената сграда, чрез ограничаване на един от компонентите на тази стойност би довело до заобикаляне на изискването за обезщетяване на застрахования в размер на възстановителната стойност и до противоречие на императивната разпоредба на чл. 400, ал. 2 КЗ.

4.1.2. Машина ПМ 2.

І. Машина ПМ 2 е закупена и е пусната в експлоатация в периода 1976-1980 г., като е съставена от части и агрегати, произведени от различни производители. През 1988 г. и 2012 г. е била реконструирана и модернизирана. За определяне на възстановителната й стойност са изслушани четири заключения, което налага накратко да бъде обобщено тяхното съдържание, както и съдържанието на допълнително дадените от вещите лица при разпитите им разяснения.

1. Според СТОЕ от 28.01.2019 г., изготвена след оглед, в резултат от процесното събитие машина ПМ 2 е била увредена частично. Като повредени са посочени следните нейни агрегати: смесителна помпа - от бетонните отломки, паднали върху нея, се е дебалансирало работното колело и са се получили деформации по лопатките му; центриклинерна инсталация - първата й степен е изцяло унищожена от паднали върху нея бетонни отломки, а втората й степен е повредена частично; вибрационна сортировка - деформирана е носещата конструкция и други детайли; напорна кутия - деформирани са карданният вал, конструкцията и тръбопроводът, има и други повредени детайли; селектифайър - деформирано е външното му тяло, захранващият и изходящият тръбопровод; ситова част - върху този агрегат е паднало голямо количество бетонни отломки, поради което се предполага наличие на голямо отклонение в геометрията на цялата подвижна конструкция; унищожени са всмукателните кутии; повредени са лагерите на валовете и др.; всмукатален вал - дебалансиран е в резултат удар от бетонните отломки, повредена е стойката за закрепването му, както и е спукан тръбопровод за вакуум; изградена е хипотеза, че липсващите парчета от него е възможно да попаднат във вакуум помпите и да повредят работните колела; скенер; тръбна разводка; топлообменник - спукан е и има следи от теч, причинени вероятно в резултат от ниските температури след експлозията; горен и долен филц; сито; лагери и втулки (вж. таблица № 4). Заключено е, че машина ПМ 2 може да бъде пусната в експлоатация след подмяна на увредените й части, чиято възстановителна стойност към датата на експертизата е определена от тях на сумата от 4 357 472 лв. (2 227 940 евро) въз основа на „оферти, директни контакти с производители, технически опит и експертни знания“. В тази стойност не са включени разходи за измервания и сертификация, необходими за пускане на машината в експлоатация (75 000 лв.), както и разходи за демонтаж и монтаж (300 000 лв.).

При разпита в о.с.з. на 15.07.2019 г. вещото лице Р. дава разяснения относно остойностяването на отделните елементи. Сочи, че машината включва различни елементи, които „трябва да работят в синхрон“, а „този синхрон се постига и управлява чрез система за управление“, която „има отношение към възстановяване на машината в работно състояние“. Лагерите и втулките пък са необходими според експерта във връзка с работата на валовете (всмукателен вал, ситообръщаш вал, гръден вал, валове на ситовата част и др.), но при разпита си вещото лице уточнява, че ако валовете се продават окомплектовани с тях, то стойността им не следва да се включва повторно във възстановителната стойност. Например, като окомплектован с лагери и втулки вещото лице Р. сочи всмукателния вал, от чиято стойност при разпита си експертът заявява, че трябва да се приспадне сума в размер от около 15 000 лв. В същото заседание вещото лице Р. уточнява, че стойността на ситовата част е определена съгласно предоставена на ищеца оферта от чуждестранен производител (погрешно наречена от вещото лице фактура), въз основа на която този детайл „е бил ремонтиран“ (всъщност становището на ищеца, изразено в о.с.з. на 26.09.2019 г., е, че частта е изпратена за ремонт, но поради неплащане няма яснота дали е ремонтирана).

Относно необходимостта от смяна на смесителната помпа вещото лице Роглкеов заявява, че тя произтича от „попаднали парчета цимент, които при въртенето на помпата са я разбили“. Тъй като помещението, в което се намира смесителната помпа, е на кота 0, където няма разрушения, механизмът на увреждане на смесителната помпа според експерта е косвен - „разрушен е тръбопроводът, изходящ в горната част на помещението“, който подава масата към напорната кутия, „парчета бетон от самата конструкция на сградата попадат в тръбопровода и оттам – в помпата“. Вещото лице заявява обаче, че не е огледал тази част, а изводът относно повредата й е базиран на огледа на видеозаписите и на начина на настъпване на аварията. Поради това хипотезата се окачествява от експерта като възможна и се уточнява, че „може теоретично да не се е случило така. На видеозаписите се вижда само как пада покривната конструкция“.

2. Във връзка с направени от ответниците оспорвания на СТОЕ от 28.01.2019 г. е прието повторно заключение на СТОЕ от 15.03.2021 г., изготвено от вещото лице Т. също след оглед на площадката на предприятието. Експертът потвърждава, че машина ПМ 2 е частично увредена в резултат от застрахователното събитие, и в тази експертиза сочи като увредени следните елементи и детайли: смесителна помпа, центриклинерна инсталация, вибрационна линия за сортиране, напорен резервоар, вкл. селектифайър, ситов възел, всмукателен възел, скенер и тръбна разводка, система за управление, допълнително оборудване, в т.ч. топлообменници, сита и др. При определяне на възстановителната им стойност вещото лице е ползвало своята експертна оценка, данни от интернет проучване и офертни предложения. Така е определена сумата от 1 964 900 евро, към която експертът е прибавил 3 % за разходи за провеждане на тестове, калибриране и въвеждане в експлоатация.

В о.с.з. на 24.03.2021 г. вещото лице Т. уточнява, че при определяне на увредените детайли се е позовал на предходната експертиза и на начина на настъпване на събитието, като сам е извършил оглед на вибрационната линия за сортиране и напорния резервоар, а изводът относно увреждане на смесителната помпа е основан на предположение. Относно системата за управление експертът разяснява, че посочената в експертизата стойност е за цялостната й подмяна, но не може да каже каква част от нея е увредена. За скенера вещото лице сочи, че той е част от системата, която следи за качеството на транспортирания през тръбната разводка материал, и затова двата детайла (скенер и тръбна разводка) са обединени в една позиция. Уточнява също, че поради местоположението си (на горно ниво, „в предния край, където е кабинката за управление“) скенерът е малко вероятно да е увреден, като неговата стойност е около 20 % от посочената обща сума за двата детайла.

3. Срещу заключението от 15.03.2021 г. са наведени възражения от ответника „А.Б.“ АД, който е оспорил остойностяването на определени части от машина ПМ 2 без сигурни данни за тяхното увреждане в резултат от събитието (напр. смесителна помпа и система за управление). Поради това съгласно определение от 29.04.2021 г. е изготвено и прието допълнително заключение на СТОЕ от 24.01.2022 г. В същото относно повредата на смесителната помпа е посочено, че част от отломките са попаднали върху тръбното оборудване и промяната в напречното сечение на подаващия тръбопровод, наблюдавана по време на огледа, е могла да промени работните параметри в смесителната система, съответно да увеличи налягането, а това е могло да доведе до компрометиране работата на смесителната помпа. И тъй като не може да изключи нейното повреждане без полева проверка, на база на изложените доводи вещото лице Т. приема, че състоянието на смесителната система е компрометирано, и включва стойността й в крайната възстановителна цена.

Вероятността за повреда на всмукателния възел като намиращ се най-далече от събитието е определена като малка, тъй като от огледа на снимковия материал вещото лице не е установило „външно физическо изменение“ (в таблица № 4 към СТОЕ относно този детайл е посочено “малка вероятност за увреждане. Незначителни визуални външни промени“). Въпреки това експертът е остойностил и този детайл, отново изхождайки от квалифицирането му като увреден от предходните експерти („напълно е възможно те да са провели по-детайлен оглед“). В същата експертиза вещото лице Т. потвърждава вече изложения от него извод, че е необходима подмяна на системата за управление – тъй като тя „включва освен бутони, също и сензори за регистриране и управление за обратна връзка, интегрирани по продължение на цялата технологична линия за производство“, и след подмяна на увреденото оборудване ще е наложителна подмяна и на тази система. В о.с.з. на 10.06.2022 г. относно необходимостта от проектиране и изграждане на нови кабелни трасета за връзка със системата за управление експертът разяснява, че с оглед частичната повреда такава нужда би била по-малка (спрямо машина ПМ 3 – бел.с.), но не знае каква би била стойността на тази дейност. Във връзка с подмяната на повредените пневматични измервателни устройства, записващи прибори, регулатори и др., и замяната им с електрически (с електронна система за управление), вещото лице Т. заявява, че не може вземе становище относно стойността, но „това е дейност, която трябва да бъде включена и остойностена, за да се въведе машината в експлоатация“. Допълва, че е остойностил системата за управление за 330 000 евро на база експертна оценка, но не може да каже дали тази сума включва горепосочените дейности. В същото заседание за центриклинерната инсталация вещото лице Т. заявява, че в стойността на този елемент не са включени помпите, тъй като според него те не са увредени с оглед местоположението им. Допълва, че ако се монтира идентична с увредената инсталация, старите помпи биха могли да бъдат използвани. Относно вибрационната линия при разпита си вещото лице уточнява, че офертата, според която е остойностило този елемент, е за сходна, а не за аналогична част, тъй като аналог не е установен. Експертът е приел, че „тази е най-близка, защото като техническо изпълнение би била подходяща, за да свърши работа на това звено“. За ситовия възел, остойностен в допълнителното заключение на сумата от 206 800 евро, вещото лице Т. разяснява, че избраната от него възстановителна оферта е на китайски производител и е с по-ниско качество от този на машина ПМ 2, но не е получил до момента на изготвяне на експертизата оферта от европейски производител. Уточнява също, че в тази позиция не е офериран селектифайър, който е предхождащ ситовия възел елемент (т.е. не е налице дублиране на този детайл), а представеният превод на офертата за ситов възел в тази част е неточна.

4. Прието е и второ допълнително заключение на СТОЕ от 15.11.2022 г. на вещото лице Т., чието изготвяне е допуснато съгласно определения от 09.09.2022 г. и от 28.10.2022 г. В същото е възприето становището, че не следва да се остойностява смесителната помпа поради липса на категорични данни за нейното увреждане, а относно всмукателния възел – че следва да се остойности като частично увреден (25 %). Също така са съобразени междувременно изисканите и получени оферти от производителите АЧ.(Италия) и Х.(Бразилия), макар и с условността, че стойностите, дадени от тях, са приблизителни, тъй като тези производители нямат обичайна практика да предлагат отделни възли и агрегати. Така в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г. е посочена възстановителна стойност в размер 1 204 000 евро (към датата на офериране) за общо осем увредени позиции, към която вещото лице прибавя сумата от 60 200 евро (5 %) за калибриране и въвеждане в експлоатация, както и сумата от 120 400 евро (10 %) за транспорт и доставка (в о.с.з. на 23.11.2022 г. експертът уточнява, че е използвал усреднен процент според данните на европейските производители за сухоземен транспорт, който включва и цена за товарене и разтоварване, както и транспортни такси). Общата възстановителна стойност към юни 2022 г. според СТОЕ от 15.11.2022 г. възлиза на 1 384 600 евро.

Във връзка с направените от ищеца оспорвания относно това остойностяване при разпита в о.с.з. на 07.12.2022 г. вещото лице Т. заявява, че с посочената от него възстановителна стойност „ищецът е можел към миналия момент да си купи части от всички или от който и да е производител, така че да възстанови увредените части на ПМ 2“, като това не се отразява на гаранцията, която всеки производител би дал за закупените части („Производителят на отделни елементи няма да даде различна гаранция според това дали те ще се влагат в една машина наред с детайли от други производители …. Срокът се определя само и единствено от това дали се влагат в нова или в стара машина“). Относно позоваването на ищеца на получената по негово запитване оферта от производителя Х.за цялостното възстановяване на машина ПМ 2 на стойност, значително по-висока от определената от вещото лице Т. (приета с определение от 31.01.2023 г.), експертът заявява, че част от използваната в тази оферта техническа терминология е неточна и че „има много елементи, които са установени като негодни, но те де факто нямат отношение към процесното събитие“, “преди експлозията (машината – бел.с.) е работела, а след това изведнъж колегите правят оглед на място и казват, че всичко е за подмяна и нищо не работи. Наред с това гледам снимки на елементи, които са далеч преди всмукателния възел и преди мястото на площадката и въпреки това те пак ги оферират„.

ІІ. Видно от направеното по-горе обобщение на съдържанието на приетите експертизи, в по-голямата си част вещите лица споделят еднакво становище по отношение на вида на увредените детайли. Налице е обаче разминаване относно степента на увреждане на някои от детайлите, както и относно увреждането на други. Тук следва да се отбележи, че нито едно от заключенията не дава напълно убедителни отговори по спорните въпроси, касаещи машина ПМ 2, но тъй като съгласно чл. 162 ГПК съдът, приемайки за съществуващо основанието на тази претенция, е длъжен да определи нейния размер, настоящият състав ползва тези от заключенията и разясненията, които намира за най-съответни на всички останали събрани доказателства. При този анализ съдът достигна до следните изводи:

1. Относно смесителната помпа са налице относително противоречиви заключения – вещото лице Р. счита, че тя (вероятно) е увредена, а вещото лице Т. след няколкократни анализи заключава, че вероятността да бъде увредена е не повече от 10 %. При разпита в о.с.з. на 10.06.2022 г. този експерт разяснява, че „ако машината е работила към момента на срутването, вероятността да е повредена е по-голяма“, и допълва, че „самата смесителна помпа е отдалечена от мястото на аварията. Увреждането може да е вторична реакция от притискане, ако системата е била под налягане. В смесителната система може да е имало останало количество флуид, няма как да бъде изпразнена, защото има хоризонтални участъци, и след като падне нещо и притисне тръбата, се създава обратна реакция и може да върне флуида назад. Не казвам, че е увредена, тя външно не е увредена …. Говоря за вторичен ефект след падането… В резултат от притискане частта, която отива назад, създава налягане върху работния вал на машината, който е в неподвижно състояние. Най-малкото нещо при фиксирано състояние може да изкриви лопатките, при изкривени две–три лопатки трябва да се правят нови лопатки… За да се разбере дали вътрешно е увредена, трябва да се разглоби помпата, но вероятността е не повече от 10 %“.

Противоречията съдът определя като „относителни“, защото, както е видно и от изложеното по-горе, вещото лице Р. основава тезата си относно повреждането на помпата на предположението, че тя е работела по време на срутването на покрива (вж. разпита в о.с.з. на 26.09.2019 г.), а вещото лице Т. не отрича, че при работен режим вероятността от увреждане на смесителната помпа (намираща се иначе на неувредения етаж) е по-голяма. По делото обаче е напълно безспорно, че към момента на падане на покривната конструкция, съответно на бетонните отломки, за които говори вещото лице Р., работата на машина ПМ 2 е била преустановена (според изявлението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 03.07.2020 г. „първото нещо, което прави операторът, е да спре старата машина“). Изложеното сочи, че не се е осъществила основната предпоставка, на която почива тезата за повреждане на машината, изградена от вещото лице Р., и това изключва възможността тази теза да се възприеме за достоверна.

Втората хипотеза, поддържана от ищеца, е, че макар да не е работила машината, в тръбопроводите й е имало суровина и в резултат от смачкването им се е повишило налягането, а това е довело до повреждане. Тази хипотеза също е разгледана от вещото лице Т., но както беше посочено, нейното осъществяване е възприето като малко вероятно (едва 10 %).

Следователно фактът на повреждане на смесителната помпа не е несъмнено установен, а изводът за неговото осъществяване почива на предположение и то с неголяма степен на вероятност. Поради това, в приложение на правилата на доказателствената тежест, според които ищецът следва да докаже пълно (несъмнено) повреждането на всеки детайл, за който претендира обезщетение, съдът е длъжен да приеме повреждането на смесителната помпа за недоказано.

2. Центриклинерната инсталация се приема и от двете вещи лица за увреден детайл, като разликата между експертните становища е във възприетата степен на повреда – както е посочено по-горе, според вещото лице Т. не се налага подмяна на помпите, доколкото съществуващите не са увредени и биха били съвместими с новия детайл. Съдът кредитира този извод, тъй като в заключението на вещото лице Р., обективирано в СТОЕ от 28.01.2019 г., също не се твърди цялостно увреждане на процесния детайл, а напротив – относно т.нар. втора степен на инсталацията е посочено частично увреждане, но същевременно този факт не е отчетен при определяне на възстановителната стойност, нито пък е дадено разяснение относно причината за остойностяване на целия агрегат въпреки частичната му повреда.

Съдът приема, че възстановителната стойност, необходима за поправяне на увредената центриклинерна инсталация, е посочената в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г. коригирана стойност от 50 000 евро, тъй като същата е определена въз основа на конкретна оферта, докато изводът относно стойността, получен от пазарното проучване, е неподкрепен с конкретни и проверими документи.

3. За вибрационната линия и двете вещи лица заключават, че същата е увредена, като относно възстановителната й стойност съдът отново възприема стойността, посочена в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г. - 30 000 евро към датата на експертизата, отчитайки, че коригираната стойност, посочена от вещото лице Т., е базирана на конкретни оферти, а не на експертна оценка, каквато е послужила при изготвяне на СТОЕ от 28.01.2019 г.

4. Като увреден детайл вещите лица еднозначно сочат и напорният резервоар, вкл. селектифайър, но е налице съществена разлика в остойностяването. Според СТОЕ от 28.01.2019 г. възстановителната стойност на напорната кутия е 360 000 евро, а на селектифайера – 143 000 лв., докато според заключението на вещото лице Т., обективирано в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г., пазарната цена на напорния резервоар, вкл. селектифайър, към датата на експертизата е 180 000 евро.

Изводът на вещото лице Т. е обоснован с конкретни оферти, изискани за целите на остойностяването и даващи сравнително сходна стойност, а при разпита експертът разяснява, че за по-голяма достоверност на оценяването е изключена стойността по „пазарно проучване“, значително различаваща се от другите две (440 000 евро). Наред с това вещото лице допълва, че оценяването е извършено съобразно възприетата степен на частична увреда (в о.с.з. на 22.02.2023 г. заявява, че напорният резервоар е сложна система от елементи и цената на всички тях „би могла да е значително по-висока“, но дадената от него цена е само за увредените части на тази система). Допълнително, в о.с.з. на 07.12.2022 г. във връзка с направеното от ищеца с молба от 18.11.2022 г. оспорване, че предоставената от Х.оферта включвала стойност само на селектифайър без напорен резервоар, вещото лице Т. разяснява, че е отправил запитване именно за „напорен резервоар, вкл. селектифайър“, както и че при липса на изрично уточнение (в обратен смисъл) следва да се приеме, че оферираната цена включва стойността и на напорния резервоар, и на селектифайъра, още повече, че тази цена е сравнима с цената, дадена от другия производител АЧ.(определена след приспадане от общата цена на стойността на другите оферирани от този производител детайли).

Поради съобразяване на действителната степен на повреждане на детайла и поради аргументиране на използвания оценителски подход с конкретни факти съдът кредитира заключението на вещото лице Т. относно стойността, необходима за възстановяване на този увреден детайл, а не заключението по същия въпрос, обективирано в СТОЕ от 28.01.2019 г.

5. Във връзка със ситовия възел е налице общо становище относно частичното му увреждане, като разликата между експертите произтича от изходните данни, послужили им за остойностяване – вещото лице Р. е използвало стойността, посочена в представената от ищеца оферта за ремонт на тази част, а в СТОЕ от 15.11.2022 г. ремонтът е остойностен на база оферта, изискана от експерта за целите на остойностяването.

Относно начина на получаване на офертата вещото лице Т. уточнява, че първоначално е направил запитване за скрийнинг сет, а в последствие се е наложило прецизиране на информацията чрез посочване, че се касае за ситов възел (вж. кореспонденция на л. 9026, т. ХХVІ). Експертът разяснява също, че оферираната цената включва стойността на кутиите, за които – поради това, че са част от технологията на сегмента - не се изисква изрично настояване за включването им, за да бъдат оферирани и те. Това според вещото лице важи и за посочения от ищеца допълнителен елемент „ситоводещ вал“, който е част от ситовия възел и също е включен в оферирания детайл, тъй като последният не би работил без него. В о.с.з на 22.02.2023 г. заседание по възражението на ищеца относно несъответствието в геометричните размери на детайла вещото лице Т. разяснява, че размерите на ситовия възел са общи за машина със съответната производителност, т.е. размерът следва от зададената производителност (а и сочи, че не е имало данни за геометричните характеристики, за да направи по-точно запитване). Относно съобразяването на вида суровина, с която работи машина ПМ 2, експертът разяснява, че при запитването на производителя Х.не е уточнил вида суровина и макар производителят да отговаря, че не прави ситов възел за отпадна хартия, той сочи и офертна стойност, която вещото лице е приело за адекватна. Експертът допълва, че ситовият възел, пригоден за работа с отпадна хартия, би бил по-скъп.

В същото заседание относно цената на ремонта на процесния детайл вещото лице Т. обяснява, че в машината има няколко ситови възела и общата цена би могла да е значително по-висока, но в случая е оценена само компрометираната част („за мен частично е компрометиран ситовият възел. Не всички кутии са засегнати и затова не са включени в сумата за ситовия възел, която съм дал в таблица № 3. Това е предната част на ситовия възел… Изхождайки от мястото на аварията, аз изключвам другите елементи като запазени … Кутиите за целия възел са 16, а увредените са по-малко“). Впрочем, в таблицата към исковата молба е видно, че за този детайл ищецът също претендира сума, значително по-малка от посочената от него стойност по офертата на Х.в размер от 1 855 000 евро.

От всичко изложено е видно, че направената от вещото лице Т. оценка е значително по-задълбочена и аргументирана и поради това на нея следва да се даде приоритет, още повече, че използваната от вещото лице Р. оферта, видно от съдържанието на документа (л. 1337, т. ІV), е изготвена от чуждестранното дружество въз основа на телефонен разговор, проведен от ищеца (т.е. съобразно дадената от ищеца информация за степента на увреждане), и оферира множество различни ремонтни дейности, касаещи съоръжението (вж. л. 1337, т. ІV), без да има данни дали е отчетена действително увредената част от съоръжението. Отделно от това, представянето на оферта от друг производител (Херген) разколебава изразената от вещото лице Р. по време на разпита му в о.с.з. на 26.09.2019 г. теза, че „ремонтът е направен в Австрия и не може да бъде направен на друго място, тъй като те са производителите … Пазарна цена извън тази няма.“.

По изложените съображения съдът приема, че пазарната цена на ремонта на ситовия възел към 2022 г. е в размер от 200 000 евро според избраната от вещото лице Т. оферта. Относно възражението на ищеца за липса на пълно съответствие между оферирания по тази оферта детайл и увредения такъв съдът кредитира направеното от експерта по време на разпита му обобщение, а именно – че когато се търси определена производителност, не е необходимо допълнително детайлизиране на запитванията до производителите, тъй като, ако производителят не произвежда точно специфицирания в офертата детайл, той би го предложил на оскъпена цена поради необходимостта нарочно да го произведе. Съдът приема този аргумент, като счита, че увеличеният разход, произтичащ от търсенето на конкретен, но вече излязъл от масова употреба детайл, не може да се възложи в тежест на застрахователите, ако застрахованият би могъл (според преценката на вещото лице) да бъде обезщетен при условията на пълно възстановяване чрез извършване на по-малък разход („В момента ищецът иска фирма да произведе конкретен елемент, макар че може да има по-евтин елемент със същата функционалност“, „не можем да търсим аналог на технология от преди 40 г. и тя да бъде същата“, „в обичайното производство, когато се оферира, се дават работни параметри“, „те могат да го произведат, няма проблем да го произведат, но ако той нито е технологично по-добър, нито е енергийно по-ефективен, за какво да го произвеждат?“).

6. Всмукателният възел е квалифициран като изцяло увреден от СТОЕ от 28.01.2019 г., а от вещото лице Т. – като частично повреден. При разпита в о.с.з. на 10.06.2022 г. относно всмукателния възел този експерт категорично сочи: „Той (всмукателния възел – бел.с.) се намира частично извън периметъра, малка част от него е засегната…. От огледа става ясно, че вероятността от увреждане е много малка с оглед частта, която е обект на това падане на покрива ….“, „от огледа на снимките се вижда, че частта от всмукателния възел, която попада в периметъра на срутването е под отломки, и това означава, че тя не може да не е увредена …. Там е повече тръбна част, тоест статични елементи, ще струва (възстановяването – бел.с.) може би около 20-30 % от посочената в експертизата (от 24.01.2022 г. – бел.с.) сума“.

Съдът възприема за доказан фактическия извод на вещото лице Т. относно частичната повреда на този елемент, тъй като същият е формиран въз основа на детайлен оглед на снимките от мястото на събитието и при преценка на местонахождението на детайла спрямо мястото на аварията. Следва да се посочи обаче, че и при еднакво добра обосновка на различните тези на вещите лица, съдът би бил длъжен отново да приеме за недоказано пълното увреждане на детайла, доколкото това е факт, от който ищецът черпи права, и съответно носи тежестта за несъмненото му доказване, което обаче е разколебано от наличието на обратно експертно становище.

Поради изложеното като пазарна стойност за ремонта на увредената част съдът възприема стойността, посочена в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г., а именно 99 000 евро към датата на оценката.

7. Относно скенера експертите заключават, че е увреден, като вещото лице Т. остойностява и ремонта на тръбната разводка в периметъра на разрушението - дадената в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г. стойност в размер от 190 000 евро е за „нов скенер и за нови тръби в периметъра на разрушенията“. Съдът кредитира тази експертиза като по-конкретизирана и съобразена с точното място на настъпване на събитието, съответно с местонахождението на приетите за увредени детайли, съобразявайки дадените от вещото лице Т. разяснения по време на разпита му в о.с.з. на 10.06.2022 г. - „скенерът е бил под покрива, който се е срутил, и само част от тръбите, които са в близост до скенера, са повредени, както и след това подвеждащите елементи“. Този извод вещото лице мотивира с получените от него данни при огледа на снимки от мястото на аварията, който експертът е извършил след предходния му разпит.

8. Системата за управление също се сочи и от двамата експерти за увредена, като след повторен анализ в СТОЕ от 24.01.2021 г. вещото лице Т. заключава, че е необходимо тя да бъде изцяло подменена. Съдът възприема този извод, тъй като той е мотивиран с връзката на системата с цялото оборудване на машината, включително с увредените части, които подлежат на подмяна и ще бъдат сменени. В о.с.з. на 10.06.2022 г. вещото лице Т. разяснява, че „със сигурност има елементи, които са останали незасегнати, но дори да бъде въведена старата система в експлоатация, трябва да се направи абсолютна проверка на всичко“, „частта, която е извън срутването – сензори, датчици и т.н., със сигурност е запазена, но на този етап не знам дали може да бъде частично възстановена“. Видно е, че тези разяснения не внасят съществена промяна във вече формирания в експертизата от 24.01.2021 г. извод, и именно поради това в последващото заключение от 15.11.2022 г. отново е остойностена подмяната (а не частичен ремонт) на системата за управление.

В о.с.з. на 15.07.2019 г. вещото лице Р. посочва и необходимостта да бъдат закупени и двигатели, които да бъдат свързани със системата за управление, но този факт не се подкрепя еднозначно от другия експерт и с оглед правилата на доказване същият следва да се приеме за недоказан.

Относно възстановителната стойност на системата за управление съдът кредитира посочената в таблица № 3 от СТОЕ от 15.11.2022 г. коригирана пазарна стойност от 365 000 евро, доколкото тя е осреднена от две оферти, получени от експерта по повод запитване за конкретната машина ПМ 2 (и представени по делото), а и доколкото с нея се елиминират вероятностите и неяснотите относно първоначално дадената от същото вещо лице експертна оценка от 330 000 евро, възникнали при разясненията в о.с.з. на 10.06.2022 г. (при този разпит вещото лице не успява да уточни дали сумата по СТОЕ от 24.01.2021 г. включва всички задължителни елементи за възстановяване на системата за управление и дали би достатъчна за възстановяването й, като заявява, че не знае „дали ще успеят да се поберат в тази цена, но биха могли да се поберат, не знам“). Същевременно стойността на системата на управление, дадена от вещото лице Р., е според разясненията му в о.с.з. на 15.07.2019 г., „осреднена стойност от офертата на украинска фирма и на (българска) фирма „Делектра“, но включената в това осредняване оферта на „украинската фирма“ значително се различава от всички останали оферти и поради това добрата оценителска практика налага изключването й, което не е сторено. Допълнително съмнение в адекватността на тази оферта произтича и от обстоятелството, че според разясненията на вещото лице Р. запитването до украинския производител е било с по-обща спецификация поради предположението му, основано на данни „от колеги от бранша“, че „фирмата познава машина ПМ 2“, тъй като е извършвала нейния монтаж.

9. За възстановяване на машина ПМ 2 и според двете вещи лица е необходимо допълнително оборудване, което вещото лице Т. е окрупнило като стойност, определяйки го на сумата от 90 000 евро по експертна оценка (т. 8 от таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г.). Доколкото тази стойност не се опровергава от други доказателства, съдът я възприема (впрочем, тя се различава в известна степен със стойностите на посоченото в т. 9, 10 и 13 от таблица № 4 на СТОЕ от 28.01.2019 г. допълнително оборудване, но това може да бъде обяснено с различния момент на изготвяне на оценката).

10. В СТОЕ от 28.01.2019 г. като подлежащ на подмяна е посочен и филцът (горен филц на стойност 15 079 евро и долен филц на стойност 6 050 евро). В о.с.з. на 15.07.2019 г. вещото лице Р. уточнява, съществуващият филц е бил увреден от аварията, като допълва, че „за филца е достатъчно да има неголяма дупка и тя се маркира върху хартията“. Съдът кредитира извода на това вещото лице относно необходимостта от закупуване на филц, тъй като експертът познава отлично работата на конкретната машина и това прави във висока степен достоверно твърдението му относно лесната увреда на този консуматив до състояние на негодност. Наред с това, този извод не е разколебан от разяснението на вещото лице Т., дадено в о.с.з. на 10.06.2022 г., което заявява, че не може да вземе становище относно необходимостта от смяна на филцовете, защото „трябва да провери технологичната схема“. Впрочем, това изявление насочва съда към извода, че в стойността на допълнителното оборудване, определена от вещото лице Т. в таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г., не е включена стойност на филцове, поради което последната трябва да се добави към вече приетата стойност на допълнителното оборудване.

Съдът не намира и правна пречка за включване на стойността на филцовете във възстановителната стойност на машина ПМ 2, независимо че същите съставляват консуматив – в о.с.з. на 15.07.2019 г. вещото лице Р. заявява, че се касае „за един комплект за стартиране на машината и за привеждането й в работен режим“, т.е. закупуването на този консуматив е необходимо за възстановяване на машината в ново състояние, каквото е изискването на чл. 400, ал. 2 КЗ (впрочем, вероятно по идентични съображения в допълнителното оборудване и двете вещи лица са включили и стойност на ситото). В тази връзка, макар от ответниците да не е направено изрично възражение, е необходимо да се посочи, че остойностяването на консуматива не попада и под ограничението на р. ІІ, т. 4.1.5 от Общите условия, която разпоредба изключва риска само за такива щети, които са настъпили вследствие на производството, а не по време на производство, т.е. щети, които са резултат от (неправилна) експлоатация на съответния консуматив (повече мотиви относно начина на тълкуване на тази разпоредба вж. т. 4.1.5 от настоящото изложение).

11. В СТОЕ от 28.01.2019 г. е остойностена и подмяна на лагерите, но при разясненията си в о.с.з. на 10.06.2022 г. вещото лице Т. изключва необходимостта от такава подмяна, като сочи, че не би следвало да е допусната грешка при съхранението им. Това изявление навежда на извод, че евентуална повреда на лагерите би била резултат не от събитието, а от последващото съхранение, и съдът го възприема, тъй като той кореспондира и с тезата на самия ищец - такава хипотеза е развита в съставения от служител на застрахования (главен механик) документ, озаглавен „Експертна оценка за задължително обследване и подмяна на лагерите на машина за хартия ПМ 2“. В него е посочено, че в резултат от изминалия период от време след експлозията, през който валовете не са се въртели, са се получили т.нар. микропитинги (малки петна, предизвикани от постоянния контакт на ролките на лагерите в една и съща точка под действие на голямо натоварване при покой); тъй като тези питинги са от естество да предизвикват изменение в структурата на материала в контактните точки, служителят е заключил, че след пускане на машината в експлоатация „в рамките на един месец е твърде вероятно да се появят дефекти по триещите се повърхности на лагерите, които ще доведат до износването им, повишен шум, по-висока температура, което в крайна сметка води до счупване на самия лагер и неговото блокиране“. Това е мотивирало главния механик, изготвил становището, да препоръча смяна на лагерите.

Изложеното сочи, че не може да се приеме за доказана пряка причинна връзка между събитието и евентуалната повреда на лагерите, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователите за тяхното възстановяване. От друга страна, ако е налице повреда и тя се дължи дългия престой след аварията (косвена причинна връзка), то тя ще съставлява или вреда от неизпълнението на задължението на застрахователя за своевременно плащане на обезщетение (в който случай за нея би се дължало друго обезщетение, различно от застрахователното, вж. изложените по-горе мотиви), или ще да се дължи на действия, за които самият застрахован отговаря (неправилно съхранение).

ІІІ. В обобщение съдът приема за увредени детайлите по т. 1-8 от таблица № 3 на СТОЕ от 15.11.2022 г. и тези по т. 11 и т. 12 от таблица № 4 СТОЕ от 28.01.2019 г. и за тях застрахователите дължат заплащане на обезщетение в размер на възстановителната им стойност. Последната, освен пазарната цена на самата подмяна/поправка на детайла, включва и стойността на разходите за въвеждане в експлоатация и за транспорт. В СТОЕ от 15.11.2022 г. същите са определени съответно на 5 % (стойност на калибриране и въвеждане в експлоатация) и 10 % (стойност на транспорт и доставка). След добавянето им възстановителната стойност за елементите, посочени в т. 2-9 по-горе, възлиза на 1 384 600 евро, а за елемента по т. 10 – 24 298,35 евро (необходимостта от начисляване на разходите и върху този елемент съдът извежда от обстоятелството, че такива разходи са начислени и върху друго допълнително оборудване).

Както беше посочено, всички стойности, посочени в р. ІІ, т. 2-10, са определени от вещите лица към датата на съответната оценка, т.е. за детайлите по т. 2-9 – към 2022 г., а за филцовете – към 2019 г. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обаче застрахователното обезщетение следва да се определи към датата на събитието, т.е. изчислената по-горе възстановителна стойност трябва да бъде коригирана, за което съдът е указал използването от вещото лице Т. на подходящ корекционен коефициент. За такъв експертът е избрал инфлационния индекс и в СТОЕ от 15.11.2022 г. е използвал индекс 17,1 %. Тъй като с молба от 18.11.2022 г. ищецът е оспорил този корекционен коефициент, е прието допълнително заключение на СОЕ от 20.06.2023 г., в което вещото лице Т., анализирайки индексите, посочени от отделни производители, както и обобщените статистически индекси на ЕВРОСТАТ и ФРЕД, определя коефициент 12 %. Съдът намира същия за приложим, доколкото той е съобразен с всички изследвани от вещото лице данни относно инфлационния процес в съответния отрасъл (по-подробно този въпрос ще бъде разгледан в т. 4.1.3. от настоящото изложение). Стойността на филца обаче трябва да бъде коригирана с коефициент, приложим към 2019 г., когато е дадена експертната оценка на вещото лице Р., и за такъв съдът, ползвайки идентични изходни данни (в частност – статистическите индекси ФРЕД), при условията на чл. 162 ГПК определя коефициент 2,85 %.

Коригирана с индекс 12 %, сумата от 1 384 600 евро се определя на 1 218 448 евро, а коригирана с индекс 2,85 ,% сумата от 24 298,35 евро се определя на 23 605,85 евро. Общата възстановителна стойност за машина ПМ 2 към януари 2017 г. възлиза на 1 242 053,85 евро или 2 429 246,18 лв.

4.1.3. Машина ПМ 3.

Определянето на възстановителната стойност на машина ПМ 3 е един от най-съществените спорни въпроси по делото и за разрешаването му са събрани множество доказателства – писмени и заключения на вещи лица. Те, обаче, в не малка част са взаимно противоречиви (вкл. заключения на едни и същи вещи лица) или пък непълни (за което ще бъда изложени мотиви по-долу), и поради това възприемането на конкретна фактическа обстановка по този спорен въпрос може да бъде извършено само с помощта на правилата на доказателствената тежест и то при условията на чл. 162 ГПК. Тук следва да се посочи, че непълнотата и противоречието на доказателствения материал се дължи не на неговата оскъдност, а по-скоро на спецификата на обекта на оценяване, заради която обичайните оценителски м. за определяне на средна пазарна стойност не се явяват подходящи.

Преди да бъдат разгледани конкретните доказателства, касаещи машина ПМ 3, следва да се посочат правните принципи, при спазването на които ще бъде определена възстановителната стойност на този актив:

1.    Пълно погиване и запазени части:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на действително претърпените вреди. Този императив означава, че обезщетяването не може да е източник на неоснователно обогатяване и обезщетението не следва да надхвърля стойността, необходима за поправяне на вредите от застрахователното събитие. Съгласно чл. 400 КЗ тази стойност може да е договорена в различен обем – като действителна (стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество) или като възстановителна (стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка). Във всеки от тези случаи обаче стойността трябва да бъде съотнесена към действително претърпените вреди, т.е. към погиналата част от имуществото.

Следователно, когато вещта е напълно погинала (изцяло унищожена), действителната вреда, определена като възстановителна стойност (каквато е договорена в случая), ще бъде равна на стойността, необходима за закупуване на нов актив, ведно с разходите за доставка и монтаж. Когато обаче вещта не е погинала изцяло, действителната вреда не може да обхваща и стойността на непогиналите й детайли, щом тя може да бъде възстановена чрез използването им (т.нар. запазени части). Да се приеме обратното, би означавало да се заплати обезщетение, надхвърлящо действителната вреда, а оттук – да се обогати неоснователно застрахованият.

Този извод не се променя от обстоятелството, че е договорена възстановителна, а не действителна стойност, в каквато насока са твърденията на ищеца и неговия помагач. Поемането на задължение за обезщетяване по възстановителна стойност не означава всякога задължение за заплащане на сума, необходима за закупуването на изцяло нов актив. Напротив, ако увреденият актив може да бъде възстановен чрез поправяне с използване неувредени негови части, застрахователят не дължи плащането на стойността на изцяло нова вещ. В този случай задължението за възстановителна стойност означава единствено, че необходимите за поправянето на актива части следва да се остойностят по цени като за нови, ведно с разходите за доставка и монтаж.

Използваното от вещите лица, ищеца и неговия помагач понятие „тотална щета“ е нормативно установено само в чл. 390 КЗ относно степента на погиване на моторно превозно средство, при която се изисква прекратяване на регистрацията на вещта – тотална щета е налице, когато разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната стойност на МПС. Поради изричния характер на разпоредбата същата не може да бъде приложена към застраховане на друг актив, но това би било и правно излишно, тъй като от факта на определяне на една щета като тотална не следва никакво законово регламентирано право за застрахования, различно от правото му да получи обезщетение за действителните вреди. Нито в чл. 390 КЗ, нито в общите разпоредби на имущественото застраховане, се съдържат правила, които да дефинират друг начин на определяне на застрахователното обезщетение при „тотална щета“, различен от уредения в чл. 386, ал. 2 КЗ и в частност, няма правило, че при „тотална щета“ не се отчита стойността на запазените части, които могат да бъдат вложени при възстановяване на актива. Единственото практическо значение на определянето на щетата като тотална се състои в преценката дали с оглед значителния обем на увредени части е целесъобразно да се извърши ремонт или подмяна с нова вещ – в някои случаи поради значителната степен на повреда или поради несъществения, несамостоятелния или специфичния характер на останалите запазени части застрахованият не би могъл да закупи нова вещ, в която да вложи тези запазени части (т.е. да купи нова вещ без тези части), и тогава възстановяването би могло да се извърши само чрез закупуване на изцяло нов актив, но и в този случай при определяне на дължимото парично обезщетение се отчита стойността, която застрахованият би могъл да получи от последваща реализация на запазените части.

Впрочем, степента на погиване е отчетена от застрахователя в р. VІІ, т. 5 от Общите условия, където е посочено, че при „пълна загуба“ се дължи обезщетение в размер на възстановителната стойност след приспадане на стойността на „остатъците“, а при „конструктивна пълна загуба“ (определена като частично погиване, вследствие на което обезщетението за ремонтно-възстановителни работи би надхвърлило 80 % от стойността на увреденото имущество) обезщетението е в размер на 80 % от стойността на увреденото имущество, ако то остане в собственост на застрахования, или в размер на стойността на увреденото имущество, ако собствеността му се прехвърли на застрахователя. В първата си част тази разпоредба е напълно съответна на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като предвижда да се заплати обезщетение при отчитане на стойността на „остатъците“, т.е. на тези части, които могат полезно да бъдат вложени при възстановяването, или на тези части, които имат вторична пазарна реализация, която би обогатила застрахования. Втората част на разпоредбата също отчита стойността на запазените (полезни) части, така както изисква законът, като несъответно на закона е само ограничението до 80 % на обезщетението, доколкото стойността на поправката може да надхвърля този процент.

Всичко изложено сочи, че при определяне на възстановителната стойност на машина ПМ 3 следва да се установи дали същата е погинала изцяло (100 %) или частично, а във втория случай – дали са налице части/елементи/агрегати от нея, които е могло да се използват при възстановяване на вещта или да имат вторична реализация, която би обогатила застрахования.

2.    Момент на определяне на степента на повреда на застрахованата вещ:

Дали вещта би могла да бъде възстановена чрез поправяне при използване на неувредените детайли или пък е необходимо закупуване на изцяло нова вещ, е въпрос, който темпорално се решава към момента на настъпване на събитието. Всяка промяна в иначе запазените от събитието части, настъпила в резултат от изминалото време, не следва да се отчита и ако части от машината са били годни за влагане в новата вещ към момента на събитието, то същите следва да се третират като запазени и към момента на определяне на обезщетението от съда, дори в резултат от изминалото време да са изгубили своята годност. Както беше посочено по-горе в изложението, настъпилата впоследствие негодност може да съставлява вреда от неизпълнение на задължението на застрахователя да плати своевременно обезщетение (ако не се дължи на неправилно съхранение), но не и част от самото застрахователно обезщетение.

3.    Имущество от същия вид и качество – пълен аналог или сходно на погиналата вещ:

Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, когато обезщетението се определя съобразно възстановителната стойност на застрахования актив, това трябва да е стойността, с която би могло да се купи ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Видно е, че законодателят определя две характеристики на имуществото, което да служи за остойностяване на вредата – то трябва да е същия вид и същото качество. Посочените характеристики са от по-общите белези на една вещ (не са годни изцяло да отличат всяка една вещ от друга), но пък са съществени – те категоризират вещта към определена част от рода и то не към коя да е част от рода, а само към тази, която е имала същото качество. Извън тях са налице много други несъществени характеристики на вещта, като външен вид, цвят, форма (ако те не са свързани с качеството) и др. И тъй като търговският оборот е динамичен и една част от вещите поради технологичния напредък излизат от него, законодателят не е поставил изискване за определяне на възстановителната стойност спрямо напълно идентична с погиналата вещ. Разбира се, това би било приоритет, ако такава вещ съществува в търговския оборот и ако няма фактическа или правна причина да не се остойности тя. Ако обаче такава вещ в търговския оборот няма или ако има, но нейното доставяне би довело до неоснователно увеличаване на разхода спрямо разхода за доставяне на вещ от същия вид и качество, то следва да бъде предпочетено остойностяване спрямо вещ от същия вид и качество. Това не би било противно на закона, както твърди ищецът, а напротив – в напълно съответствие с него, доколкото, ако законодателят искаше да установи като единствен критерий пълната идентичност между погиналата и новата вещ, то той би предвидил възстановяване със „същата вещ“, а не с „вещ от същия вид и качество“.

При така очертаната правна рамка на проблема за определяне на възстановителната стойност на машина ПМ 3 следва да се отговори на конкретните фактически въпроси по това остойностяване.

1.    Изцяло погинала ли е машина ПМ 3 или са налице неувредени детайли, които биха могли да се използват при нейното възстановяване?

За да бъде отговорено правилно на този въпрос, е необходимо да се направи кратка характеристика на вещта. Вещите лица безпротиворечиво определят машината като „технологична линия“, т.е. съвкупност от множество технологични звена (напорна кутия, формираща секция, пресова секция, сушилна секция, накат, рол-апарат, секция за нарязване, опаковъчна машина, система за прахоулавяне, система за управление), всяко от които има своя технологична самостоятелност, но и връзка с останалите, така че при съвместната работа на тези звена да се получи крайният производствен продукт (хартия). Тези отделни технологични звена са разположени на различни места на заводската площадка (в цех № 2, съответно на кота 0 и кота +6, и извън цеха), а някои от тях не са специфични за конкретната технологична линия, но осигуряват работата й (парогенератор, компресор, кран). Наред с това, безспорно и потвърдено от вещите лица, е, че цялата технологична линия е „сглобена“ от т.нар. старо и ново оборудване - в о.с.з. на 03.04.2019 г. вещото лице Р., участвал в изготвянето на СТОЕ от 28.01.2019 г., заявява, че „машината, когато е правена като нова, е съчетание между старата машина, монтирана края на 70-те години, началото на 80-те години, и новодоставено оборудване от Италия. ... Това, което е закупено и монтирано, е ново. Машината се състои от няколко части. Т.нар. подготовка на масата, което е запазено …., е старо оборудване ... Оборудването в подготовката на масата е руско ... През 2006 г. е произведен Я. цилиндърът, но той не е машината за производство на хартия, той е основният възел ... Останалите части може би са произведени по-късно по поръчка. Всичко закупено е ново, от периода 2006 г. до 2009 г. всичко е ново, а предходната част, преди закупеното, е само една част от машината, предходното е старо оборудване, като се е решило да се ползва …“

От изложеното може да се направи извод, че пълно погиване на технологичната линия би било налице, ако от събитието са засегнати всички технологични звена до степен на невъзможност за поправяне, или ако са засегнати някои от технологичните звена, а останалите са запазени, но би била налице несъвместимост на запазените с новите части, които застрахованият би могъл да закупи, за да възстанови технологичната линия, или по друга техническа или пък търговска причина тяхното влагане в ремонта не би било целесъобразно (напр. на пазара не се продава технологична линия, която да бъде окомплектована без тези запазени части).

По въпроса каква част от технологичните звена/агрегати/детайли е увредена и кои от тях биха могли да се ползват при възстановяване на технологичната линия са изслушани множество експертизи, които дават противоречиви становища.

След извършен оглед вещите лица, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г., са приели, че машина ПМ 3 е разрушена над 90 %, като секцията за навиване на готовата продукция (накат) и носещата конструкция са повредени до степен на неизползваемост и невъзможност за ремонт. Заключено е, че машината следва да бъде изцяло подменена с нова. При разпита в о.с.з. на 03.04.2019 г. вещото лице М. заявява, че не може да каже „какво може да се използва от запазените части, понеже когато се купува новата машина, самият производител трябва да каже дали тези елементи, които ги има, могат да се използват“. Въпреки това уточнява, че според него „няма как нова машина да се монтира с част от старите елементи, тъй като няма да искат да поемат отговорност, гаранция“. В същото заседание вещото лице Р. разяснява, че „основно унищоженото е новодоставеното“ оборудване, а останалото отдавна не се произвежда и поради това „няма как да се намерят самите доставчици да направят резервни части и никак не е оправдано“. Експертът дава пример с .т.нар. подготовка на масата, което звено според него е запазено, но „морално и физически остаряло“, „не се произвежда и опитите му за възстановяване след две години престой ще костват много повече отколкото монтаж на ново оборудване“. Именно с това обстоятелство вещото лице Р. обяснява решението на вещите лица да приемат, че „около 80-90 % от машината са унищожени“. 

Във връзка с направените от ответниците оспорвания срещу това заключение е прието повторно заключение на СОЕ от 15.03.2021 г., изготвено от вещото лице Т.. В същото е посочено, че основните работни технологични елементи на машина ПМ 3 са изцяло увредени в резултат от събитието и щетата може да се окачестви като тотална. Разяснено е, че технологичната линия включва оборудване за подготовка на пулпа и за последваща обработка на готовата продукция, а в случая – и навивачна машина (рол апарат), за която според местонахождението й и начина на реализиране на аварията може да се заключи, че не е засегната. След оглед и на спомагателното оборудване (помпи, тръбни разводки, смесителни резервоари, дрежнажни системи) вещото лице Т. е посочило, че с оглед амортизацията не би могло да се прецени без тестове дали то е увредено и в каква степен, но предвид локацията на събитието е малко вероятно да е настъпила повреда при него.

При разпита в о.с.з. на 24.03.2021 г. вещото лице Т. уточнява, че определя щетата като тотална, изхождайки от увреждането на основното оборудване, тъй като допълнителното оборудване не е от естество да доведе до изпълнение на основната функция на машината, а само я подпомага (напр. доставя суровините до нея). Относно възможността да бъде използвано това допълнително оборудване експертът заключава, че „за да може да се ползва то, трябва да се произведе машина със същите технически показатели. При нови специфики на машината присъединителните неща могат да бъдат по-различни. Има вероятност да могат да се ползват, но това не може да се прецени“. Допълва, че „по начало след една такава голяма авария по принцип презумпцията е да се изгражда системата цялостно и наново, защото в крайна сметка ще се направи ново проектно проучване, което може и да не съвпадне въобще със съществуващото към момента“.

В същото заседание вещото лице Т. взима становище относно възможността за използване на отделни елементи от технологичната линия: сочи, че системата за сгъстен въздух (компресорна станция) може да не е увредена от събитието, което зависи от нейното местонахождение, и уточнява, че „новата машина може да има различни нужди по отношение на системата за сгъстен въздух“, „съществуващото оборудване може да няма капацитета, може да има. Така че това е опция, защото, ако го има, може да се използва, а ако го няма, трябва да бъде допълнително доставен“; относно котелната система вещото лице заявява, че не знае дали е запазена след аварията или същата е увредена (в същото заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че не твърди повреда на котела и когенерационната система); относно силоза експертът сочи, че „трябва да е някъде навън, до сградата или в съседство с нея“, но също не знае дали е увреден от аварията; относно резервоарите за вода и за подготовка на масата вещото лице заявява, че не е видяло съществуващите резервоари да са разрушени, но не знае дали могат да бъдат използвани при нова машина; сочи, че не може да се използва съществуващото окабеляване на основната машина; за допълнителното оборудване (кабелни скари и канали, носещи конструкции и рама) вещото лице допълва, че с оглед начина, по който е настъпило събитието „вероятността да бъдат използвани е нищожна“; за крана експертът сочи, че това е „кран с товароподемност, необходима, за да може да осигури транспорта и монтажа на елементите“ и „не е задължителен, ако старият върши работа“ (в претендираното от ищеца обезщетение не се включва стойност за закупуване на нов кран).

Поради непълнотата на така дадените отговори е допуснато изслушване и е прието допълнително заключение на СОЕ от 24.01.2022 г. В същото е посочено, че тръбните пътища за доставка на въздух, производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат, намиращи се в близост до мястото на събитието, са напълно увредени, но могат да се използват останалите тръбни пътища, които са извън обхвата на експлозията. При разпита в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Т. уточнява, че резервоарите за суровина, вода и химикали се намират на „долна кота“ и не са повредени, но са повредени тръбните пътища. Изводът за цялостното увреждане на последните пък е мотивиран с обстоятелството, че и малко пропукване компрометира тръбата, а „едно е тръба да понесе съответни усилия, когато е нова, и друго – когато е на 25-30 години“, „дори и тези тръбни пътища, които не са увредени, би било хубаво да се сменят поради възможното им микрокомпрометиране. Нито един производител няма да ги използва, за да ги донавърже, най-малкото няма да може да даде гаранция за тях“. Относно резервоарите за суровини и химически реагенти вещото лице счита, че могат да бъдат използвани наново, само ако могат да удовлетворят нуждите на новопроизведената инсталация.

Експертът потвърждава и че съществуващият при ищеца компресор не е увреден и може да се използва, но е необходимо възстановяване на част от тръбните разводки до линията за производство на хартия (въздуховода за компресирания въздух). Като налична и неувредена е определена и котелната инсталация, но е посочена необходимост от възстановяване на тръбните пътища от котела до линията и топлоомбенния апарат. Системата за обезвъздушаване е определена като незначително засегната и с възможност за използване при съблюдаване спецификата на технологичната линия. Силозът и резервоарът са определени като работоспособни, а окабеляването, кабелните скари, проводниците, носачите и рамките - като задължителни за възстановяване на процесната машина.

По-детайлизирани изводите са дадени във второто допълнително заключение на СТОЕ от 15.11.2022 г., изготвено от същото вещо лице. Според това заключение като частично запазени (около 40 %) са определени тръбните пътища за доставка на въздух, производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат, резервоарът за суровини и химически реагенти (около 50 % - елементи, намиращи се извън мястото на експлозията), тръбни пътища от системата за компресиран въздух (около 90 %), от котелната инсталация – тръбни пътища и топлоомбенни елементи в зоната на експлозията (около 15 %), система за вода, силоз и резервоари за вода, които елементи се намират изцяло извън зоната на аварията, около 60 % от окабеляването и около 40 % от кабелните скари, проводниците, носачите и рамките за основно и спомагателно оборудване. В о.с.з. на 22.02.2023 г. вещото лице разяснява, че „детайлите, които съм приел за запазени, са всички елементи, които са на кота под работната машина, под технологичната линия, в мазето, всичките системи, които доставят суровини, пара и компресиран въздух към технологичната линия. Може да се каже, че са две групи. Първата група са тези, които се намират долу, на долно ниво. Изводът, че те не са увредени, се базира на това, че те са много далеч от събитието и не би следвало да бъдат увредени. При огледа видях, че двигателите са стари, но съм виждал двигатели, които работят и на 80 години. Това не би било предпоставка да не работят. При снабдяващите с пара и т.н. елементи вероятността да не работят е малка поради отдалечеността им от мястото на събитието…… За мен всички детайли, които са извън мястото на позицията, са работещи и могат да бъдат използвани … Те преди аварията са работили ... Няма как, след като се възстанови машината и те бъдат привързани към основните системи, да не могат да работят. Най-вероятно ще бъде необходима рехабилитация в някаква степен, т.е. да се проверят валове, гресиране и т.н., но това са нормални неща за съоръжение, което не е работило вече 5 години. Биха могли да бъдат внедрени в състоянието, което те са били през 2016 г. … Определих, че имат характер на запазени с оглед механизма на събитието. Те по никакъв начин не са били подложени на влияние от процесното събитие. Вероятността да се получи нещо от обратно налягане върху системата, е незначителна, под 10 % е вероятността да има някакво влияние, така че тези машини да не работят, и то не всички“.“

В о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. уточнява, че при доставка на нова машина тези елементи, които доставят суровини и електроенергия към машината и са извън самата линия могат да се ползват, а елементите, които са в самата линия и имат разлика в геометричните размери - не. В о.с.з. на 22.02.2023 г. вещото лице заявява, че „фирмата, която ще достави останалите (увредени – бел.с.) части, може да въведе в експлоатация МП 3. Всяка една фирма, която дойде на място, може да въведе останалите елементи в експлоатация. Доколко фирмата ще се съгласи, не мога да кажа, но за ПМ 2 е правено така, не е изключение, както и при много стари машини, които де факто има на територията на България. Голяма част от основни водещи възли, които са били компрометирани, са били сменяни от други фирми и работят … Всяка фирма, която прави отремонтиране на линията, отива на място, прави оглед на всички елементи и решава какви допълнителни може да вложи, за да въведе машината в експлоатация ... Производителят, тоест този, който ще асемблира машината, би дал гаранция за частите, които ще вложи. ... Обичайната практика е да се даде гаранция за въвеждане на машината в експлоатация и за частите, които се влагат, но за останалата част няма как да се даде гаранция … Малко са предприятията на територията на България, които биха си позволили да въвеждат в експлоатация изцяло нови линии без да ползват нищо, дори и при нови предприятия използват винаги това, което е съществуващо… На елементите, които са работили преди експлозията, не би следвало нещо да им пречи да работят и сега. ... Дали щяха да се внедрят от производителя, зависи от клиента, който казва какво да се използва. Ако каже, че иска да използва двигателите, производителят ще направи всичко възможно да осигури това. Не е изолирана практика да се поръчва изработване на машина, при която част от детайлите ги предоставя самият възложител. Всичко опира до средства“.

Тъй като в дадените от вещото лице Т. разяснения по заключението от 15.11.2022 г. относно възможността за възстановяване на машината чрез използване на част от запазените й технологични звена съдът отново е констатирал вътрешни противоречия и непълнота, е изслушано и прието допълнително заключение на СОЕ от 20.06.2023 г., имащо за задача да обобщи и мотивира окончателния извод на експерта относно това налице ли са части от авариралата машина, които могат да се използват при възстановяването й, вкл. като се съобрази даденото от производителя АЧ.становище относно невъзможността за използване на някои от детайлите, изразено в представената от ищеца електронна кореспонденция (л. 8946 и сл., т. ХХVІ). В това последно заключение вещото лице заявява, че от основното оборудване (основната част на производствената линия) всичко подлежи на възстановяване. Съществуващото тръбно трасе за доставка на сгъстен въздух и пара, както и за отвеждане на кондензат до мястото на сградата, може да се използва, като е необходимо да се възстановят единствено тръбните разводки вътре в сградата (около 60 %). От допълнителното оборудване като запазен следва да се третира резервоарът за суровини и химически реагенти, ведно с тръбните пътища до площадката на технологичната линия (предвид несъществената разлика в суровините, използвани при производството на хартия от машина ПМ 3 и новата машина, която би била внедрена). Потвърдено е работоспособното състояние на част от тръбните пътища от системата за компресиран въздух (ведно със самия компресор), като в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице коригира степента на увреда, възприета в таблица № 1 от СТОЕ, и сочи, че като запазени следва да се третират 90 % от тях, така както е възприето и в таблица № 1 на СТОЕ от 15.11.2022 г. („потвърждавам, че в позиция 4 на таблицата от днес изслушаното заключение е допусната техническа грешка, като сумата от 4 100 евро, посочена в колона 2 като стойност към март 2021 г., всъщност е стойността на увредените части, а стойността на частите, която следва да се извади, е разликата между 41 000 евро и 4 100 евро, а към юни 2022 г. - със съответния процент оскъпяване, а именно 8 %“). От инсталацията за пара освен работещия парогенератор (за който ищецът не претендира обезщетение) вещото лице определя като работоспособни и част от тръбните пътища – от източника (генератора) до площадката, определени в заключението около 15 %. В о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице е коригирало и това заключение, като е посочило, че запазени следва да се считат 50 % от тръбните пътища от инсталацията („Съгласен съм, че не могат да бъдат 15 %, както е записано в старата таблица – 32 250 евро стойност на запазени части. По мое мнение не могат да бъдат и по-малко от 50 %, около 50 % в най-лошия случай …“). Като запазени са определени системата за обезвъздушаване, силоз и резервоар за вода – вещото лице е приело, че същите могат да бъда интегрирани при доставка на нова сходна машина. Съществуващото окабеляване извън площадковото оборудване (60 %) може според експерта да се използва и да захрани основното и спомагателното оборудване от технологичната линия за производство на хартия. Прието е, че предвид по-високата енергийна ефективност на новата машина, която би била закупена, сечението на проводниците ще е достатъчно, за да я електрифицира. Идентично схващане е изложено и относно кабелните скари и проводници, носачите и рамките за основното спомагателно оборудване – 60 % от тях са приети за неувредени. Същевременно като подлежащи на възстановяване експертът е възприел посочените от производителя АЧ.в представената от ищеца електронна кореспонденция агрегати – вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа.

От така изложеното по-горе съдържание на изслушаните експертизи и дадените при разпитите разяснения е видно, че експертите, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г., са възприели пълно погиване на машината, без да задълбочат своето изследване относно възможността определени технологични звена да бъдат действително използвани при възстановяване на вещта. Освен това, както е разяснило и вещото лице Р., възприемането от експертите на необходимостта от закупуване на изцяло нова технологична линия в значителна част е било мотивирано от актуалното (към момента на огледа) състояние, както и от „моралната остарялост“ на иначе запазени части. Този извод не може да бъде споделен, тъй като противоречи на основния правен принцип за определяне на дължимото застрахователно обезщетение – то трябва да е равно на размера на действителната вреда и не може да има за цел да обогати застрахования, като му достави изцяло нова вещ при възможност за поправяне на увредената с нови части. Застрахователят дължи да обезщети застрахования, а не да създаде за него по-добро инвеститорско състояние от това, в което той се е намирал преди събитието, осигурявайки му средства за подмяна на „морално остаряло“, но иначе работоспособно оборудване. Допълнително, изводите на СТОЕ от 28.01.2019 г. не могат да бъдат кредитирани и защото експертите са оценявали възможността за възстановяване на вещта към момента на изготвяне на експертизата, а не към момента на събитието, и по този начин неправилно (от юридическа гледна точка) са приели за неработещи елементи, чиято работоспособност е компрометирана не от застрахователното събитие, а от дългия период на престой.

Вече беше посочено че, според настоящия състав, ако увреденият актив съставлява сбор от различни технологични звена и относително обособени агрегати и детайли, както е в настоящия случай, точното определяне на дължимото обезщетение налага да се отчете кои от тези технологични звена/агрегати/детайли са били запазени и са могли без особено затруднение за застрахования и без поставянето му в неизгодно гаранционно положение да бъдат използвани за възстановяване на вещта. По-задълбочено изследване на този въпрос е направено в изготвените от вещото лице Т. три заключения. Действително, в отделни части експертът дава противоречиви становища и при разпитите не всякога е убедителен, но въпреки това окончателният му извод, мотивиран в последното допълнително заключение на СТОЕ от 20.06.2023 г., следва да бъде кредитиран (при съобразяване на направените в о.с.з. на 28.06.2023 г. корекции), защото при формирането му вещото лице се е водило именно от състоянието на увреда към момента на събитието, без да отчита настъпилата от последвалия престой амортизация, а също така детайлно е изследвало местонахождението на всяко технологично звено спрямо мястото на експлозията. Отделно, възприемането на това заключение не би поставило застрахования в невъзможност да получи пълно възстановяване, тъй като определените като запазени части са от естество да бъдат технологично внедрени при закупуване на нова технологична линия – те имат или неспецифичен за линията характер (тръбни трасета, окабеляване, носачи) или пък, макар и специфични, имат относително обособен характер спрямо останалите звена (резервоари). В тази насока съдът отчита обстоятелството, че самата погинала машина е била съставена от закупени в различен период части и това не се отразило на функционалността й, а също и разясненията, дадени от вещото лице Т. относно обичайната практика за възстановяване на такъв тип технологични линии, изразяваща се именно в закупуване само на тези звена/агрегати от нея, които действително имат нужда от подмяна. Според експерта не би била нарушена и гаранционната обезпеченост на застрахования, каквато той има право да изисква спрямо нововложените части, но не и спрямо неувредените запазени детайли. Не на последно място, съдът съобразява обстоятелството, че производителите на технологични линии от този тип предлагат асамблиране на машината според конкретните нужди на възложителя, т.е. не е налице практическо затруднение в закупуване на нова технологична линия, в която да не се остойностят (т.е. да не трябва да се закупят) съществуващите и работоспособни елементи. Както сочи вещото лице Т. в о.с.з. на 22.02.2023 г. „ако аз съм собственик на предприятието, разбира се, че няма да режа и да хвърлям всичко. Ако нямам достатъчно средства, ще пригодя съществуващите елементи и системи и ще си купя допълнително нови, а ако бюджетът не ме притеснява, режа всичко, хвърлям, за да съм сигурен, че ще имам 20-годишна безпроблемна работа на машината.“ Това изявление потвърждава както технологичната възможност за асемблиране на новата технологична линия със запазени и нови части, така и факта, че изборът за това е мотивиран по-скоро от финансовата обезпеченост на възложителя, а не от технологичната нужда, причинена от събитието.

Въз основа на изложеното съдът приема, че в резултат от процесното застрахователно събитие машина ПМ 3 е погинала в степен, налагаща да бъде закупена нова технологична линия, но асемблирана при съобразяване на наличното и работоспособно към момента на аварията оборудване, посочено в т. 1, 2, 4-8 на таблица № 1 от СТОЕ от 20.06.2023 г.

2. Коя машина може да се приеме за имущество от същия вид и качество, за да послужи за определяне на възстановителната стойност?

Според посочените в СТОЕ от 28.01.2019 г. данни машина ПМ 3 е произведена от италианския производител Овер Механика през 2006 г. и е пусната от ищеца в експлоатация през 2012 г. Машината е предназначена за производство на санитарно-хигиенни хартии при капацитет 90 т/ден, с 12-футов Я. цилиндър, изработен от чугун. За определяне на възстановителната й стойност вещите лица са използвали седем оферти, получени по тяхно искане от различни производители и обобщени както следва: Андриц (Австрия) – 17 920 000 евро с монтаж, Овермейд (Италия) – 15 636 000 евро и 1 800 000 евро монтаж, Рекард (Италия) – 16 120 000 евро с монтаж, Тоскотек (Италия) – 18 980 000 евро с монтаж, Валмет (Финландия) – 26 400 000 евро и 4 500 000 евро монтаж, Фойт (Германия) – 27 450 000 евро с монтаж, и Х.(Бразилия) – 11 190 000 евро без транспорт и без монтаж. Офертите са за машини със стоманен цилиндър и с различен диаметър. Във всички тях е включен инженеринг, а в някои – и монтаж, но в никоя не са остойностени строителните работи, необходими за пускане в експлоатация на машината, което според вещите лица би увеличило дадените оферти с около 7 %. След осредняване на офертните цени вещите лица посочват възстановителна стойност в размер от 21 846 904 евро. При осредняването експертите са изключили дадената от Х.оферта, приемайки, че в нея липсват данни за спазване на стандартите за производство, за провеждане на изпитвания и за безопасност (СЕ), не са включени транспорт и вносни мита, а също така не са остойностени някои важни агрегати. В о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. допълва, че сертифицирането би удължило времето, необходимо за възстановяване на машината, а и липсва гаранция, че то ще бъде извършено. Впрочем, машината, оферирана от Херген, е дисквалифицирана и в експертизата на вещото лице Т., тъй като според него тя е с по-висок разход на електроенергия и с по-ниска работна скорост, респ. по-ниско тегло на произвежданата хартия, и това обуславя по-ниската й цена.

Ответникът „А.Б.“ АД е оспорил твърдението за липса на сертификат за съответствие относно оферираната от Х.машина (представяйки кореспонденция между него и този производител относно сертифицирането), както и е заявил възражение за липса на идентичност между техническите характеристики на всички оферирани машини и машина ПМ 3 – различни били материалът на цилиндъра (макар част от производителите да произвеждали и чугунени цилиндри), максималната работна скорост (2 000 м/мин вместо 1 800 м/мин) и производителността (оферираните машини били с до 25 % по-голяма производителност). Оспорено е също включването на офертата на Фойт, който производител не произвеждал 12-футов цилиндър и съответно ако такъв бил поискан за офериране, не би постъпила оферта, която да увеличи осреднената стойност. С молба от 24.04.2019 г. ответникът „Д.З.“ АД е изразил сходни възражения, както и е оспорил добавянето на стойност на резервни части, а също и на разходи за строителни работи и за обучение на персонала, чието извършване не било необходимо.

По заявените от ответниците оспорвания е проведен разпит на вещите лица, изготвили СТОЕ от 28.01.2019 г. В устните си обяснения си вещото лице Р. мотивира с различни аргументи сходството в параметрите на машина ПМ 3 и на оферираните в седемте оферти машини, а именно: различните видове хартии се произвеждат при различни скорости, а в офертите грамажът е даден в долна и горна граница; капацитетът на оферираната от Валмет машина следва да се третира като по-нисък, тъй като е дадена обрезна широчина, т.е. около 5 см. „се връщат обратно в производството“ и това според вещото лице води до „идентична машина от практическа гледна точка“; посочената производителност от 130 т/ден е за некрипирана машина, а ако е крипирана, за каквато хартия според вещото лице е съставена офертата за процесната машина ПМ 3 (досъдебно производство, жълт класьор), то производителността „ще излезе под 100 т/ден при всички положения“ (на машина ПМ 3 среднодневната производителност е определена от вещото лице на 90,40 – 84,8 т/ден); относно оферираната от Фойт машина, чиято средна производителност е 103-109 т/ден, вещото лице Р. уточнява, че „по всяка вероятност тяхната предходна серия машина е с по-ниско производство“ и „затова са предложили с по-голяма производителност, за да се удовлетвори заложеното изискване“. По отношение на материала и диаметъра на цилиндъра на оферираните машини в о.с.з. на 22.05.2019 г. вещото лице Р. разяснява, че „в последните 10-15 години започнаха да заменят чугунените цилиндри със стоманени по няколко причини. Едната е, че самото изработване на стоманените цилиндри е по-лесно ….. От друга страна, стоманените цилиндри са по-ефективни … и са по-евтини от чугунените. Цената на чугунен цилиндър 12 фута кореспондира на цената на стоманен цилиндър 15 фута“, „не води до оскъпяване на машината“. Разяснено е също, че производителността на машината се определя от скоростта, широчината и грамажа на хартията, като капацитетът е един и същ при двата вида цилиндъра. В о.с.з. на 04.06.2019 г. експертът допълва, че „футовете определят единство оборотите, с които се върти цилиндърът“, че “препоръчва стоманен цилиндър“, тъй като „стоманените цилиндри са по-икономични, по-лесни за експлоатация“, и че „като цена спрямо чугунените стоманените са съпоставими, дори може да се окажат по-евтини, защото са по-лесни за производство“, макар да допълва, че не може да каже „дали са по-евтини, но не вярвам да са много по-скъпи“ и че „стоманените са по-ефективни, това имам предвид, а не че са по-евтини. Търсим последните постижения в сферата“. Допълнително вещото лице заявява, че при стоманените цилиндри минималният размер е 15 фута.

Въпреки дадените при разпита разяснения заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. е оспорено от ответниците и в тази връзка е изслушана и приета повторна СТОЕ от 15.03.2021 г., изготвена от вещото лице Т.. В същата е посочено, че основните характеристики на машина ПМ 3 са висока енергийна ефективност, производителност 90 т/ден, тегло на хартията – 15-35 гр/кв.м, максимална работна скорост – 2000 м/мин, работно налягане – 8,5 бара, разход на газ 130 куб.м/т. Според вещото лице Т. представените до този момент седем офертни предложения са за машини с производителност, близка до тази на машина ПМ 3, и с 5-10 % по-нисък специфичен разход на енергия. Като най-сходни от тях са определени машините, оферирани от Андриц (макар да е определена в о.с.з. на 24.03.2021 г. като „доста по-високо енергийно ефективна“), Овермейд и Рекард. В о.с.з. на 08.04.2022 г. е потвърден изводът на предходните експерти, че производителите „избягват производството“ на чугунени цилиндри. Допълнително при изготвяне на повторната СТОЕ вещото лице е изискало и нови оферти от други производители. От тях като машина със сходни на погиналата параметри е посочена оферираната от италианския производител АЧ.(наричана по-долу оферта АЧ.2021, л. 7681, т. ХХІІІ). Тази машина е с по-ниска скорост (1 500 м/мин), но има сходство в енергийните характеристики; относно производителността й в о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът уточнява, че ако оферираната машина произвежда „в горния си диапазон - 40 гр, ще произведе 80 т“. Оферираната машина също е със стоманен цилиндър, като в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Трезиев потвърждава извода на предходните експерти, че производителите „избягват производството“ на чугунени цилиндри.

Въз основа на направените от страните оспорвания и съгласно определение от 29.04.2021 г. е изготвено допълнително заключение на СТОЕ от 24.01.2022 г., в което вещото лице Т. потвърждава, че всички отправени от него запитвания до производители са относно аналог на процесната машина ПМ 3, но с най-голямо сходство е офертното предложение на АЧ.2021, а останалите запитани производители или не могат да произведат цялостна машина/отделни елементи от нея, или не могат да предложат машина със сходен капацитет. От представените в таблица № 2 производители като най-сходни са определени оферираните машини от Андриц, Овермейд и АЧ.2021 (последната – с производителност около 10 % по-ниска от тази на машина ПМ 3), следва машината, оферирана от Рекард, и най-накрая – тази на Тоскотек. Останалите са дисквалифицирани поради липса на сходство. За определяне на възстановителната стойност вещото лице е използвало избраната от него за най-сходна оферта на АЧ.2021, като в о.с.з. на 28.09.2022 г. разяснява, че осредняването на стойности по няколко оферти не е подходящ метод за определяне на възстановителната стойност на машина ПМ 3.

С молба от 05.05.2022 г. ищецът е оспорил заключението на вещото лице Т. относно най-голямо сходство между машина ПМ 3 и оферираната съгласно офертата на АЧ.2021 машина, като е посочил, че е налице разлика по производителност, инсталирана мощност на електродвигателите (която води според ищеца до риск от чести спирания през летния сезон в резултат от прегряване), окомплектоване на полукалпаците (с един, а не с два вентилатора и горелки), наличие на прахоулавяща система, брой преси (една при офертата на АЧ.2021, съответно две – при машина ПМ 3) и др. С молба от 08.06.2022 г. ищецът е навел и твърдение, че офертата на АЧ.2021 не е изготвена за конкретното предприятие, а за трето лице, който факт е обективиран в приетото като писмено доказателство електронно писмо на АЧ.до ищеца от 26.05.2022 г. (л. 8281, т. ХХІV), а впрочем – не е и оспорен от вещото лице Т.. В тази връзка ищецът е представил и нова оферта на А Чели, съставена след посещение на негови представители по искане на ищеца на 12.05.2022 г. и приета от съда при условията на чл. 147, т. 1 ГПК.

На 15.11.2022 г. е представено второ допълнително заключение на вещото лице Т., чието изготвяне е допуснато съгласно определения от 02.09.2022 г. и от 28.10.2022 г. с цел окончателно да се мотивира изборът на оферта, съгласно която да се определи възстановителната стойност на машина ПМ 3, като се съобрази и представената от ищеца нова оферта на АЧ.от 2022 г. (наричана по-долу оферта АЧ.2022), ако тя бъде намерена за сходна от вещото лице. В това заключение вещото лице е потвърдило, че за определяне на най-голямо сходство трябва да се анализират показателите производителност, специфичен разход на енергия и характеристики на произвежданата продукция, а относно материала на Я. цилиндъра е посочило, че „на пазара е по-малък броят на фирмите, предлагащи чугунен цилиндър. Предпоставките за това са по-скъпият процес на изработка при настоящите изисквания към този вид оборудван, ненадеждността, както и повишените разходи при експлоатация.“

В същото заключение е направен анализ на новоприетата оферта на АЧ.2022, като тя е сравнена с досега събраните оферти. Въз основа на анализа вещото лице заключава, че офертата на АЧ.2021 е за сходна на погиналата машина (опровергавайки всяко от наведените от ищеца и посочени по-горе възражения срещу сходността), но въпреки това приема, че оферираната съгласно офертата на АЧ.2022 машина е по-сходна с машина ПМ 3 от тази по офертата на АЧ.2021 както по отношение на производителност, така и по отношение на максимална работна скорост, а също и според енергийна ефективност (разяснено е, че относно консумацията на енергия следва да се отчете общият специфичен разход, т.е. консумацията и на природен газ, и на електроенергия). Посочено, е че липсва аналогия в частта с двигателите и секцията за подготовка на пулпа, така както обаче тя липсва и при останалите офертни предложения.

Експертът оборва възраженията на ответника „Д.З.“ АД срещу така възприетото сходство, като заявява, че машината по офертата на АЧ.2022 „не е много по-производителна“. В тази връзка е разяснена невъзможността да се търси аналог по експлоатационни показатели на различните елементи от линията, тъй като при различен режим на работа те могат да дават различен резултат; даден е пример с по-ниската консумация на пара за сушене, която предполага по-висок коефициент на полезно действие на сушилния процес или по-големи топлообменни повърхности и прави сравнението по габарити неудачно.

В последното допълнително заключение на СОЕ от 20.06.2023 г. на вещото лице Т. също е потвърдено, че „търсенето на аналог на погиналата машина ПМ 3 по отношение на всички геометрични (линейни геометрични размери) и технически показатели (производителност, вид и качество на произвеждания материал, специфично енергопотребление) е невъзможно“, както и че по окрупнени показатели за производителност, консумация на енергия и вид на произвежданата хартия машината по офертата на АЧ.2022 е най-сходна.

Въз основа на изложеното обобщение на приетите СТОЕ и дадените от вещите лица разяснения могат да се направят следните изводи:

1. Машина ПМ 3 представлява строго специфична технологична линия, която е ситуирана на конкретна площадка и е предназначена да задоволява конкретна производствена нужда (както разяснява в о.с.з. на 24.03.2021 г. вещото лице Т., машина като процесната „специално се изработва за характеристиките на помещението и съответно за нуждите на производителя. Говоря като плътност на продукцията, характеристики и т.н. Това е тип „бутиково оборудване“, всяко едно нещо се проектира и се прави на базата на задълбочено проучване“). Това означава, че определянето на възстановителната й стойност не може да бъде извършено по стандартния оценителски метод чрез осредняване на стойностите на няколко сходни машини, а следва да се търси индивидуален подход с цел максимално доближаване на характеристиките между процесната машина и машината, която ще служи за остойностяване.

По тази причина съдът не кредитира формирания в СТОЕ от 28.01.2019 г. експертен извод, че възстановителната стойност е осреднената цена на шест от получените от вещите лица оферти. Този подход, освен че не е подходящ съобразно спецификата на увреденото имущество, не е и изпълнен точно, доколкото част от машините, послужили за осредняване, или не са сходни на погиналата, или няма достатъчно данни за тяхното сходство. Така, в СТОЕ от 15.03.2021 г. за офертата на Тоскотек е посочено, че липсва информация за енергийните характеристики на машината, а за тази на Валмет – че липсва конкретика и за други нейни детайли. При разпита в о.с.з. на 08.04.2022 г. вещото лице Т. разяснява, че и посочените от процесуалния представител на ответника продуктови предложения на производителите Валмет и Тоскотек, обявени в интернет сайтовете им, не съдържат данни за други характеристики извън производителността (вкл. относно вида на произвежданата хартия) и поради това не може да се направи извод и за тяхното сходство с погиналата машина. Относно офертата на Фойт пък е разяснено, че същата е за машина с около 15 % по-висока производителност и с висока степен на автоматизация, поради което и тя не може да се приеме за аналог на процесната машина.

2. При избора на индивидуална оферта, която да послужи като отправна точка за определяне на възстановителната стойност, следва да се издири най-сходният аналог, но при съобразяване на междувременно (след закупуване на процесната машина) настъпилото технологично развитие и новите екологични изисквания към производство от съответния вид. Ето защо съдът възприема безпротиворечивото становище на всички вещи лица, че такъв аналог може да бъде машина с чугунен, а не със стоманен цилиндър, а също и с по-различен размер на цилиндъра. Действително, машина с чугунен 12-футов цилиндър не е вещ, излязла от търговския оборот, но тези нейни характеристики според вещите лица нито са единствените, нито са съществените за определяне на сходството (а и според вещите лица не обуславят значителна разлика в цената). В тази връзка съдът кредитира нееднократно заявеното мнение на вещото лице Т., изложено в СТОЕ от 15.03.2021 г., че съществени за определяне на възстановителната стойност са производителност, специфичен разход на енергия и характеристики на произвежданата хартия. Енергийната ефективност е определена като водеща характеристика при промишленото оборудване, тъй като пряко влияе на крайната цена на произвежданата продукция (дори когато ищецът сам произвежда електроенергия и пара, тъй като за тази цел той консумира природен газ). В СТОЕ от 24.01.2022 г. пък е разяснено, че с оглед съвременните тенденции на технологично развитие не може да се намери пълен аналог по отношение на критерия специфична консумация на енергия, доколкото е налице тренд на намаляването й при всички производители.

3. Изборът на оферта за машина, по която да се определи възстановителната стойност, трябва да е мотивиран освен от данните за сходство в съществените характеристики (производителност, разход на енергия и вид на хартията), също и от данните за съобразяване на тази машина с конкретните специфики на мястото, на което трябва да бъде възстановена технологичната линия (конкретна заводска площадка). По тази причина съдът кредитира заключението на вещото лице Т., че най-сходна на машина ПМ 3 е машината, оферирана с офертата на АЧ.2022. Тя е приета като доказателство, насочено към опровергаване на изводите на изслушваната към този момент СТОЕ, и с оглед характера й на новосъставено доказателство не е било налице пречка за приобщаването й към доказателствения материал. Действително, както сочи и процесуалният представител на ответника в о.с.з. на 28.09.2022 г., тази оферта е съставена по почин на ищеца и огледът на представителите на производителя не е извършен в присъствието на ответниците. Начинът на съставяне на това доказателство обаче може да има отношение единствено към доказателствената му стойност, а в случая последната е оценена и проверена от съда с помощта на други доказателства и доказателствени средства. Така например, инцидентното, но бързо съставяне на офертата от АЧ.кореспондира с данните, представени от вещото лице Т. за отношенията между този производител и ищеца - в о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът сочи, че главният инженер на АЧ.„лично е ходил в това предприятие, познава много добре оборудването“. Начинът на съставяне на офертата се потвърждава и от самия производител в проведената впоследствие кореспонденция между него и ищеца (л. 8946 и сл., т. ХХVІ). Отделно, добросъвестното изготвяне на офертата от страна на производителя не може да се изключи само от факта, че съставянето й е станало по искане на ищеца; за да се формира такъв извод, е необходимо да са събрани и други данни, които насочват на недостоверност на офертата, а в случая такива не са налице. Напротив, съдът е възложил изследване на офертата от вещото лице Т., което не само че не е изключило съответствието й с процесната технологична линия, а е посочило тази оферта за най-близка по съществените си характеристики до машина ПМ 3.

Допълнително основание на съда да възприеме извода за най-голямо сходство между машина ПМ 3 и машината, оферирана с офертата на АЧ.2022, е обстоятелството, че за разлика от останалите оферти, представени от другите производители, офертата на АЧ.2022 е изготвена след посещение на място, а това е една от посочените от вещото лице Т. в о.с.з. на 10.06.2022 г. представки за съставяне на точна в техническо отношение оферта. В о.с.з. на 24.03.2021 г. експертът заявява, че „всяко едно нещо се проектира и се прави на базата на задълбочено проучване. Последното, което говорих с А Чели, е, че за да могат да дадат цялостна оферта, ще им трябват … всичките чертежи на разположението на предприятието и останали специфики, за да могат да изготвят едно по-задълбочено проучване“. От друга страна, офертата на АЧ.2021 не е съобразена с конкретната заводска площадка и този факт се потвърждава от вещото лице Т. в същото заседание – тази оферта е „за оборудване, което ще бъде поставено някъде в България, на някаква площадка, без специфичните особености“, следователно при изготвянето й не е спазено основното изискване за индивидуален подход при оферирането.

По изложените съображения съдът счита, че като източник на информация относно възстановителната стойност на машина ПМ 3 следва да бъде използвана офертата на АЧ.2022. Действително, налице са данни, че производителят Овърмейд в периода февруари – юли 2017 г. е съставил оферти за възстановяване на машината също след посещение на завода (вж. становище на „А.Б.“ АД от 15.07.2019 г., писмо на Овърмейд от 14.05.2018 г., л.2103, т. VІІ, и писмо на Овърмейд от 19.12.2018 г., л. 5279, т. ХVІ). Адекватността на тези оферти обаче е оспорена от ищеца, който в становище от 14.08.2019 г. сочи, че посещенията на производителя били непосредствено и малко след аварията (на 24.01.2017 г., 7-9.03.2017 г. и 04.05.2017 г.), когато не било все още разчистено и не могло да се направи цялостен оглед. Освен това ищецът поддържа, че Овърмейд било дружество без технологичен капацитет да произведе машина като процесната, съответно не произвеждало, а само съхранявало вече произведени цилиндри от прекратилия дейността си производител Овер Механика, а също и че била налице свързаност между „А.Б.“ АД и Овърмейд, установена по повод настоящия процес, която създавала съмнения относно дадените от този производител оферти. Оспорването на пълнотата на офертата на Овърмейд, на която се позовава „А.Б.“ АД, налага провеждане на пълно доказване на съответствието й с технологичните нужди за възстановяване на машина ПМ 3, каквото доказване този ответник, носещ тежестта поради изгодността на подлежащия на доказване факт, не проведе. Напротив, от събраните доказателства не може да се заключи категорично, че остойностяването по тези оферти е имало окончателен характер (за да бъдат използвани те като база за остойностяване), тъй като в писмото си от 14.05.2018 г. (л. 2104, т. VІІ) самият производител Овърмейд сочи, че „може да използваме съществуващи неповредени части, за да извършим възстановяването. В такъв случай частите трябва да бъдат събрани от обекта и изпратени в нашия цех“ Това негово изявление насочва към приблизителност на вече съставените оферти, доколкото изпращането на неповредени части в цеха на производителя може да има за цел именно извършване на допълнителна проверка относно тяхната годност. Ето защо, макар да не приема другите две оспорвания на ищеца (относно свързаността на Овърмейд и водещия застраховател, който факт не следва от съдържанието на сочената от ищеца електронна кореспонденция, и относно невъзможността на Овърмейд да произведе оферираната машина, който факт е опроверган от представянето на оферта от същия производител на вещите лица), съдът намира, че оспорването относно пълнотата на офертата на Овърмейд отпреди процеса е достатъчно, за да не бъде включена същата при формиране на възстановителната стойност. Още повече че такава необходимост не е налице предвид вече събраните доказателства относно конкретните възстановителни нужди, запазените части и тяхната стойност, определена от друг равностоен производител.

3. Каква е възстановителната стойност, необходима за възстановяване на машина ПМ 3?

Възприемането на офертата на АЧ.2022 за база за определяне на възстановителната стойност налага някои специфики в изчислението на последната, които могат да бъдат обобщени по следния начин (по-подробно ще бъдат разгледани на съответното място):

- офертата на АЧ.2022 е „до ключ“, т.е. тя остойностява елементи, които самият ищец не твърди да са необходими за ново закупуване (напр. кран), а също и елементи, за които вещото лице Т. е приело, че няма нужда да се остойностяват, тъй като са били неувредени от застрахователното събитие и могат да бъдат вложени при възстановяване на технологичната линия. Поради това стойността на тези елементи следва да бъде приспадната от крайната офертна цена (вж. по-горе относно правната релевантност на запазените части). Същевременно в о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. разяснява и защо от използваната офертна цена съгласно офертата на АЧ.2022 не са изключени някои елементи, които са липсвали в погиналата машина, а именно – „Принципът на действие в част от елементите е различен. Няма как машината от офертата от 2022 г. да работи без тези елементи … Ако изключа тези елементи от системата, тя няма да бъде въведена в експлоатация“. По тази причина е посочено също, че възстановителната стойност следва да включва и разходите за привеждане на машината в съответствие с националните изисквания за пожарна безопасност и въздействие върху околната среда, т.е. „линията трябва да бъде снабдена с елементи и системи, които покриват тези норми понастоящем и които не са били изискуеми на такива нива“ в по-ранен момент. Това изискване според вещото лице се удовлетворява от т.нар. допълнително оборудване;

- офертата на АЧ.2022 не съдържа отделна стойност на оферираните в техническата спецификация елементи, което налага стойността на подлежащите на приспадане запазени части да бъде определена по друг начин. За да изпълни тази задача, вещото лице Т. е взело стойности на съответните елементи от офертата на АЧ.2021 и е коригирало същите с инфлационен индекс (8 %), за да ги съпостави с цените през 2022 г. На възражението на ищеца, че поради разликата между оферираните машини подходът да се остойностяват запазени части според едната оферта и да се приспадат от стойността на машината по другата оферта е неправилен, в о.с.з. на 07.12.2022 г. вещото лице Т. заявява, че „тези части не касаят спецификата в производствената част, в която двете машини се различават ... Говорим за тръбни пътища, за котли, за нещата, които са една идея „извън“, а за тръбопроводите сочи, че ги е „извадил на базата експертна оценка, не съм ги извадил на базата на ценовата оферта от 2021 г., защото там няма цена на тръбопроводи“;

- офертата на АЧ.2022 е съставена пет години след датата на застрахователното събитие, т.е. след момента, към който трябва да  се определи застрахователното обезщетение. Това налага стойността на офертата да бъде коригирана с коефициент, с помощта на който да се определи нейната стойност към релевантната дата.

При така очертаните специфики съдът възприема следните конкретни изчисления:

Според заключението на СТОЕ от 20.06.2023 г. крайното ценово предложение по офертата на АЧ.2022 е за сумата от 18 300 000 евро и доколкото това е стойност за изграждане на технологичната линия „до ключ“, в нея се включват всички допълнителни разходи, които в предходните заключения, основани на другите оферти, са били допълнително начислявани. В тази сума е включен и разходът за транспорт – в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице Т. категорично потвърждава този факт („Транспортът е включен в офертното предложение на АЧ.от 2022 г. На офертата отпред пише, че включва и транспорт, на стр. 1 в ценовата листа. Аз приемам, че е включен и няма как по друг начин да тълкувам офертното предложение. Няма как фирма да наеме персонал, да го достави до площадката да извършва дейност и да не си остойности какво ще струва, за да достави оборудването. „До ключ“ точно това означава.“).

От тази стойност според вещото лице Т. следва да бъде взета изцяло стойността за основното оборудване на производствената линия, в която част не е включена стойността на бетонните фундаменти и анкерирането, които са налични и могат да се използват. Уточнено е, че в частта „Въздух, пара и кондезат“ не са включени котелната инсталация и венитлационната система сградата, която няма отношение към производствената линия.

Следва обаче да се приспадне стойността на наличните и на неувредените части според таблица № 1 на СТОЕ от 20.06.2023 г., коригирана към 2022 г. с възприетия коефициент 8 %, както следва: 271 296 евро – за тръбни пътища (системи) за доставка на въздух, производство и разпределение на пара и отвеждане на кондензат (около 40 %); 668 520 евро – за резервоар за суровини и химически реагенти (50 % от стойността по офертата на АЧ.2021, вж. разясненията в о.с.з. на 08.04.2022 г. - резервоарите се намират на „долна кота“ и не са повредени, но са повредени тръбните пътища, като цената им е 50 % от цената на позицията); 456 840 евро – за резервни части. Относно последните в о.с.з. на 28.06.2023 г. по повод направеното от ищеца възражение за изключването им вещото лице Т. разяснява, че офертата на АЧ.2022 е окомплектована с три вида резервни части: резервни части, представляващи консумативи за двугодишен работен период (напр. масло, ремъци, обтегачи), които не са необходими за въвеждане на машината в експлоатация; резервни части, които „стоят на склад“, за да се използват при необходимост от аварийна подмяна (за да не се налага дълъг престой до набавянето на съответната част), те също не са необходими за въвеждане на машината в експлоатация, а представляват опционално оборудване; резервни части, необходими за въвеждане на машината в експлоатация и за извършване на 72-часовата проба („Те се интегрират преди да се пусне системата и те са задължителни …Те се разходват еднократно и те са необходими, за да може да се въведе машината в експлоатация. В таблица 1, позиция 3 погрешно съм посочил, че са остойностени и резервни части за въвеждане на системата в експлоатация. Те не са остойностени и съответно не са извадени.“). Тук е важно да се отбележи, че ако другите два вида резервни части са били налични при ищеца към момента на събитието и са били увредени от аварията, то същите биха подлежали на остойностяване, но не като част от възстановителната стойност на машина ПМ 3, а като обезщетение за увредени материали и консумативи. Такова твърдение обаче нито е въведено, нито се доказва – няма данни ищецът да е разполагал с резервни части от първите два вида, а още по-малко – същите да са били увредени от настъпилата експлозия. В тази връзка в о.с.з. на 24.03.2021 вещото лице Т. сочи, че ако погиналата машина е имала резервни части (от първите два вида), те не биха били увредени, както и че няма данни машина ПМ 3 е била окомплектована с тях, „тъй като това не е част от обичайната практика“.

Допълнително, според таблица № 1 на СТОЕ от 28.06.2023 г. следва са се приспадне стойност на неувредената част от системата за сгъстен въздух (която според офертата не включва неувредения при ищеца компресор). Както беше посочено, в о.с.з. на 28.06.2023 г. за тази част е направена корекция от вещото лице, което установява, че е допуснало техническа грешка и че 10 % от тръбните пътища са увредени, а не запазени – „след като съобразих, че в стойността на системата за компресиран въздух при предходната експертиза е включен и компресор, променям току що даденото становище и потвърждавам, че в позиция 4 на таблицата от днес изслушаното заключение е допусната техническа грешка, като сумата от 4 100 евро, посочена в колона 2, като стойност към март месец 2021 г., всъщност е стойността на увредените части, а стойността на частите, която следва да се извади, е разликата между 41 000 евро и 4 100 евро, а към юни месец 2022 г. - със съответния процент оскъпяване, а именно 8 %“, или сумата от 39 852 евро.

На приспадане подлежи и стойността на неувредената част от тръбните пътища, съставляващи част от инсталацията за пара (тези, които са извън сградата на цех № 2), като по тази позиция отново е направена корекция в о.с.з. на 28.06.2023 г. – използвана е правилна изходна база за цялата стойност на позицията (215 000 евро), но е посочен неправилен процент на повредените тръбни пътища. При разпита вещото лице Т. заявява, че посоченият от него процент на запазени тръбни пътища 15 % е малък, и че приема за запазено половината от тръбното трасе – „Съгласен съм, че не могат да бъдат 15 %, както е записано в старата таблица – 32 250 евро стойност на запазени части. По мое мнение не могат да бъдат и по-малко от 50 %, около 50 % в най-лошия случай… Считам, че 50 % са запазени, това са отвън, и 50 % са компрометирани, това са тези вътре. Отвън като метри е толкова, колкото и вътре. Тези, които са вътре, са изцяло увредени. В таблица 1 от сегашната експертиза по позиция 5 в стойност към март 2021 г. вместо 32 250 евро трябва да бъде сложена стойност 107 500 евро, а в колона 2 стойност към юни 2022 г. – 116 100 евро.“ Съдът кредитира тази поправка, тъй като тя е мотивирана с конкретни доводи относно местоположението на котела („Корекцията се дължи на това, че ….. извън сградата е един главен път, той може да бъде 50 м., може да бъде и 400 м. в зависимост от локацията на генератора на топлина. Предприятието е голямо. Мисля, че минавахме покрай обособената сграда за когенератора и затова според мен биха могли да бъдат в съотношение около 50:50. Разстоянието е малко по-отдалечено, не е долепено до самата производствена сграда.“). Ето защо от офертната цена следва да се извади и сумата от 116 100 евро по позиция 5 от таблица № 1 на СТОЕ от 28.06.2023 г.

Приспада се и стойността на системата за обезвъздушаване, силоз и резервоар за вода, които според вещото лице могат да се използват, а именно – сумата от 314 280 евро. Относно кабелите вещото лице счита, че тези, които са извън площадковото оборудване (60%), могат да се използват и тяхната стойност е 101 088 евро. Идентично е становището за кабелните скари и проводници, носачите и рамките за основното и спомагателното оборудване, чиято стойност, подлежаща на приспадане според вещото лице, е 72 144 евро.

Според писмената експертиза в офертата на АЧ.2022 не е включен кран (който при ищеца е наличен и неувреден), но при разпита в о.с.з. на 28.06.2023 г. след повторно запознаване със съдържанието на офертата на български и на английски език вещото лице Т. сочи, че и тук е допуснал грешка - „В офертното предложение от 2022 г. кранът е остойностен и задължение на производителя е да го произведе и да го достави, той го е калкулирал в цената. Към момента на събитието кранът е бил в работоспособно състояние и би могъл да бъде използван за асемблиране на машината … без да е необходима доставка на такъв кран от производителя. Не съм го извадил в моето заключение, защото съм пропуснал, че е включен в офертата от 2022 г. …. Там, където е поставена „човка“ (на стр. 17 от офертното предложение – бел.с.), означава, че това е финансова отговорност на този, който ще бъде отговорен за всеки един от елементите. Това означава, че ако в момента на площадката има кран, АЧ.трябва да достави втори кран. Няма значение какво има. Въпросът е, че той трябва да достави кран на площадката. Той оферира кран ... Там пише, че е за сметка на А Чели. Това означава, че той трябва да го достави и да го въведе в експлоатация…. Кранът го … има на площадката и той … работи. Той е остойностен в офертното предложение и за да не става дублиране, би следвало да бъде изваден“. В резултат от тази корекция вещото лице заявява, че допълнително от офертната цена следва да се приспадне и стойността на крана в размер от 381 240 евро (коригирана стойност по офертата на АЧ.2021).

Поради липса на сигурни данни относно възможността на включените в офертата вакуумни помпи, основен селектифайър и смесителна помпа да бъдат използвани при възстановяване на машината съдът приема направеното в СТОЕ от 20.06.2023 г. заключение, че същите не трябва да се приспадат. Действително, относно тези части при разпита в о.с.з. на 28.06.2023 г. вещото лице Т. заявява, че към момента на настъпване на аварията биха могли и да са в работоспособно състояние и „от гледна точка на техническа съвместимост биха могли да бъдат използвани“, но предвид необходимостта от допълнително тестване е изключил същите от кръга на запазените части („Офертата от 2022 г. с предполагаеми отделни детайли от офертата от 2021 г. включва стойностите на вакуум помпи, селектифайър, смесителна помпа, защото производителят е отишъл на място, прегледал е и е казал, че ако се иска те да ги въведат в експлоатация, трябва да ги демонтират и да ги тестват. Поради това в новата експертиза не съм извадил тяхната стойност.“). Ето защо съдът не кредитира корекцията, заявена от вещото лице при разпита му в о.с.з. на 28.06.2023 г. за допълнително приспадане на сумата от 534 816 евро.

След приспадане на горепосочените стойности офертната цена за възстановяване на процесната технологична линия към 2022 г. възлиза на 15 878 640 евро. Както беше посочено, тази стойност следва да бъде определена към датата на събитието, поради което вещото лице е предложило коригирането й с инфлационен индекс. Първоначално в СТОЕ от 15.11.2022 г. вещото лице Т. е приело за приложим коефициент 17,1 %. С молба от 18.11.2022 г. ищецът е оспорил използвания от вещото лице корекционен коефициент при твърдението, че бил приложен индекс за цените на потребителски стоки (санитарни продукти), а не коефициент за цените на машини за хартиената промишленост (10,779 %). Отделно бил използван индексът за юли, а не за юни 2022 г., когато индексът за санитарни продукти бил 13,8 %, а не 17,1 %. Посочено е също, че използваният от вещото лице индекс не бил съобразен с информацията за темпа на нарастване на цените (около 10 %), предоставена от АЧ.в проведената с вещото лице електронна кореспонденция. В тази връзка при разпита в о.с.з. на 23.11.2022 г. вещото лице Т. разяснява, че при определяне на корекционния индекс е взел предвид данните на всички оференти, вариращи от 10 % (А Чели) до 19 %, както и е отчел обстоятелството, че „има и други елементи извън машината“ и „процентът на оскъпяване на различното оборудване е различен“. Допълнително е посочено, че платформата, от която е експертът черпил информация (и на която се позовава и ищецът – бел.с.), „взима под внимание всички машини и съоръжения, които типово се използват за производство на хартия“, било то малки или големи („обобщен за всички видове машини, които произвежда хартия, вкл. с производителност 100-200 кг/ч, което е несравнимо с големи технологични линии“), докато данните на оферентите са за машини от класа на погиналата. Посоченият от ищеца коефициент от 10 % е определен от вещото лице като „прекалено нисък“, а 19 % е „прекалено висок“ и поради това вещото лице е усреднило индекса. По въпроса защо е ползван коефициент за юли 2022 г., а не за юни 2022 г. (откогато е офертата) вещото лице заявява, че „не може за един месец една машина да поскъпне с 30 %“ и че „трябва да се обследват по-големи периоди от време“, „ако видим за 2018 г. и 2021 г. и осредним тези показатели, ще сме много по-близо до истината, отколкото да вземем индексите само за два месеца“, „никоя фирма няма да даде разлика 30 % в цена на оферта за един месец“.

Във връзка с оспорването на ищеца в допълнителното заключение на СОЕ от 20.06.2023 г. вещото лице е направило ново изследване на приложимия инфлационен индекс. Потвърдено е, че според преобладаващата част от оферентите процентът на повишение за периода 2017 г. – 2022 г. варира между 15 % и 19 %, а този, посочен от А Чели, е 10 %, до който се доближава и индексът, определен от ЕВРОСТАТ относно машини за хартия и картон в ЕС. Ето защо вещото лице е направило повторен анализ, позовавайки се на статистическите индекси ФРЕД, както и на промяната в цената на хартиената продукция, която е функция на вида на използваното оборудване и на цената на енергоносителите. Възприет е шестмесечен период като честота на промяна и метод на агрегиране спрямо крайния период, за да се елиминират максимално месечните флуктуации. След този анализ вещото лице определя корекционен коефициент 12 %. Съдът възприема този индекс като определен при съобразяване на възможно най-много относими, съпоставими и независими данни и не споделя направеното от ищеца възражение, че следва да бъде приложен индексът, посочен от самия производител на оферираната машина А Чели, защото няма данни за неговото сигурно определяне (в разменената електронна кореспонденция е изразено предположение, което навежда на извод за приблизителност на оценката).

След прилагането на така определения инфлационен индекс възстановителната стойност на машина ПМ 3 към датата на събитието се определя на 13 973 203,20 евро или 27 329 210,01 лв. От посочената сума следва да се приспадне и стойността на тези части от авариралата машина, които са увредени, но ищецът би могъл да реализира доход от тях чрез продажбата им за скрап (в о.с.з. на 07.12.2022 г. вещото лице сочи, че двигателите биха могли да бъдат предадени за вторични суровини, както и че друга реализация на вторичния пазар на отделни елементи „е много рядко явление“). Тази стойност следва да бъде определена според представената от ищеца оферта на „АЙРЪН СКРАП“ ЕООД (л. 8981, т. ХХVІ) за изкупуване на електрически двигатели, помпи, редуктор, бъркалки, вентилатори, смазочна станция, хидравлична станция, селектифайер, посочена от вещото лице Т. в СТОЕ от 28.06.2023 г. като адекватна пазарна цена. Видно от офертата, тя касае елементи от тези агрегати на технологичната линия, които съдът е приел за увредени, т.е. подлежащи на възстановяване чрез включването им в асамблирането на новата машина. Следователно за тях ищецът ще получи обезщетение и принципът за недопускане на неоснователното обогатяване налага стойността на вторичната им пазарна реализация да бъде отчетена. Стойността по офертата на „АЙРЪН СКРАП“ ЕООД е 38 722,40 лв., но е предвидено заплащане на сума за демонтаж в размер от 3 400 лв., поради което подлежащата на приспадане стойност възлиза на 35 322,40 лв. Следва да се посочи, че самият ищец в хода на производството твърди да е реализирал вторично останки от машина ПМ 3 на стойност, по-голяма от оферираната, но няма данни дали сред продадените за скрап елементи не са и такива, които съдът е приел за работоспособни и подлежащи на влагане в новата вещ, съответно изключени от застрахователното обезщетение (писмените доказателства, представени от ищеца в тази насока, не са приети съгласно определение от 09.10.2020 г., но дори и да бяха част от доказателствата по делото, същите не биха установили конкретния предмет на продажба, тъй като същият не е индивидуализиран). Ето защо тази стойност не може да бъде взета предвид при извършване на приспадането на останки за скрап.

Въз основа на изложеното съдът намира, че за повреждането на машина ПМ 3 застрахователите следва да заплатят обезщетение в размер от 27 293 887,61 лв.

4.1.4. Други машини.

Ищецът претендира разходи за възстановяване на захранването на мостов кран, за нивелачни снимки на подкранови пътища и за технически надзор на повдигателни съоръжения.

За извършването на тези разходи са представени фактури и платежни нареждания (л. 1580 и сл., т. V). Съгласно фактури № № 12209/25.08.2017 г. и 12210/29.08.2017 г. и платежните нареждания към тях ищецът е заплатил на „КРАНОСТРОЕНЕ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД общо сумата от 7 197,45 лв. без ДДС за възстановяване на главното токозахранване на мостовия кран (съоръжение, което съгласно заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. обслужва машина ПМ 2 и машина ПМ 3). Тъй като вещото лице М. сочи, че в резултат от аварията е засегнато тролейното електрозахранване на крановете, съдът - при липса на опровергаващи доказателства (а и на изрично оспорване) - приема, че разходът, обективиран в горепосочените две фактури, е извършен в причинна връзка със събитието и подлежи на възстановяване, тъй като касае застрахован актив.

Съгласно фактура № 1533/27.02.2017 г. и платежно нареждане към нея застрахованият е заплатил сумата от 550 лв. без ДДС на „Д.А.Р.К. 2002“ ЕООД за извършване на нивелачни снимки на подкрановите пътища. По делото не е установено при условията на пълно доказване, каквото дължи ищецът, дали това действие е част от възстановяването на увредено застрахователно съоръжение (напр. мостов кран), т.е. дали е в причинна връзка с процесното събитие, а напротив - от посоченото във фактурата основание за извършване на действието може да се направи обратен извод – същата е издадена на основание договор от 09.2014 г. и анекс от 29.12.2016 г., т.е. по силата на договаряне за извършване на (вероятно периодична) услуга, свързана със стопанисване на съответното съоръжение, а не с негова конкретна повреда. Ето защо тази сума не следва да бъде включвана в дължимото обезщетение.

Разходът за технически надзор на повдигателни съоръжения в размер от 1 960 лв. съгласно фактура № 10093/21.06.2017 г. (т. І.3.3 от таблицата в исковата молба) също не може да бъде свързан в пряка причинна връзка с процесната авария, тъй като видно от основанието за издаване на фактурата, същата касае заплащане на годишна такса за технически надзор на повдигателни съоръжения, годишна такса за технически надзор за съоръжения под налягане, годишна такса за технически надзор на газови съоръжения и годишни транспортни разходи, дължими съгласно договор за технически надзор на СПО от 02.02.2017 г. Касае се не за дейност по отстраняване на вреди от аварията, а за изпълнение на нормативни изисквания на притежателя на съоръжения от посочения тип, които изисквания тежат върху него не поради настъпилата авария, а поради притежанието и употребата на съоръжения от съответния вид. Ето защо и доколкото не се установиха факти, които да опровергаят този правен извод, съдът намира, че разходът от 1 960 лв. не следва да бъде присъждан.

Следователно на ищеца се дължи сумата от 7 197,45 лв. за отстраняване на вреди по други съоръжения, като тя следва да бъде присъдена до претендирания размер от 7 197 лв.

4.1.5. Загуба на суровина.

Ищецът претендира обезщетение в размер на стойността на останалата в тръбите и басейните на машина ПМ 2 и машина ПМ 3 целулоза с обща маса от 30 750 кг.

В констативен протокол от 03.05.2017 г., съставен от водещия застраховател (л. 184, т. І), е удостоверено, че са установени „количества разтворена целулоза в 5 бр. басейни към ПМ 2 и 5 бр. басейни към ПМ 3 с количества, нива и концентрация съгласно документ „Техническа обосновка“ от 24.04.2017 г.“ В посочения документ е отразено общото количество целулоза е 30 750 кг. и са обобщени резултатите от извършеното по възлагане на ищеца изследване на целулозата от „ИНСТИТУТ ПО ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ“ АД и „СЖС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (син класьор № 2, досъдебно производство). Според становището на „ИНСТИТУТ ПО ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ“ АД сулфатната избелена целулозна маса е непригодна за производство на санитарно-хигиенни хартии (дава по-ниски резултати за белота и свойства при опън/здравина).

Следователно е налице увреден актив. Спорен между страните е въпросът дали се дължи обезщетение за него.

Съгласно Приложение № 1 от застрахователната полица застраховани са материали и суровини. В р. ІІ, т. 4.1.5. от Общите условия е въведено ограничение относно подлежащите на обезщетение активи от този вид, като е предвидено, че не подлежи на обезщетяване имущество в процес на обработка (вкл. суровини и материали, катализатори, горива, масла, хладилни агенти, консумативи, бързоизносващи се части и др.), ако щетите са вследствие процес на производство, изпитания, реконструкция, ремонт, поправка, обслужване и др.

Безспорно, процесната суровина е била в процес на обработка (намирала се е в басейните по време на аварията), а погиването й е косвен резултат от аварията и от престояването й в басейните в периода до отстраняване на щетите. Този механизъм на повреждане обаче не може да се подведе под изключението „щета вследствие процес на производство“, което изключение при разумно тълкуване на разпоредбата на р. ІІ, т. 4.1.5 следва да се ограничи до щети, настъпили именно във връзка с третирането на самата суровина в хода на влагането й в производството (напр. изпускане на вещества, които развалят качеството й, или пък промяна на параметрите, с които суровината трябва да се обработва).

И тъй като в настоящия случай погиването на суровината е настъпило във връзка с авария по време на производство, но не и вследствие на самото производство, а в резултат от невъзможността за използването й, съдът счита, че ответниците дължат обезщетение за погиналата суровина, чийто размер поради липса на изрично оспорване съдът определя на сумата от 29 984 лв.

4.2.                      Размер на обезщетението относно направените разходи за ограничаване на вредите и разходи в изпълнение на указанията на застрахователя.

В т. 4 от Приложение № 1 към застрахователната полица е уговорено обезщетяване на разходите, направени от застрахования за ограничаване на вредите, за отстраняване на развалини и останки (вкл. почистване, демонтиране или събаряне), както и за преместване, предпазване и съхранение. Тази уговорка е в синхрон с правилото на чл. 396, ал. 1 КЗ, съгласно което застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, направени за ограничаване на вредите, както и с правилото на чл. 397, ал. 1 КЗ, съгласно което застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите.

Относно разходите за ограничаване на вредите законодателят е предвидил същите да се обезщетяват над застрахователната сума, дори да са останали безрезултатни, ако са направени по указание на застрахователя (чл. 396, ал. 1, изр. 2 КЗ), а относно разходите за установяване на събитието и на вредите от него е въведено изискване те да са предварително одобрени от застрахователя. Същевременно в р. ІІ, т. 2.1. от Общите условия е уговорено разходите за ограничаване на вредите да се обезщетяват до стойност в размер от 3 % от застрахователната сума, но не повече от 40 000 лв., освен ако за конкретен случай застрахователят е одобрил извършване на разхода. В р. ІІ, т. 2.2 е предвидено разходите за разчистване да се възстановят до сумата от 40 000 лв., а съгласно р. ІІ, т. 2.3 за разходите за преместване, предпазване и съхранение на застраховано имущество се заплаща обезщетение до 15 000 лв.

Анализът на горепосочените законови и договорни разпоредби води до следните правни изводи:

-        застрахователите дължат обезщетение за всички разходи, които застрахованият е направил за ограничаване на вредите, щом те са направени в изпълнение на указанията им, независимо от уговорената застрахователна сума (в случая 40 000 лв.);

-        разходите за преместване, предпазване и съхранение, ако са свързани с установяване на причините и размера на вредите, също следва да бъдат възстановени изцяло от застрахователя, ако са били одобрени от него, и поставянето на ограничение на дължимата за тях сума не е действително, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 397, ал. 1 КЗ;

-        разходите за разчистване на отломки от застрахованото имущество могат да бъдат ограничени от договорен лимит, но само ако това няма до доведе до заобикаляне на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановяване чрез монтаж на новото оборудване на мястото на вече увреденото.

Описаната правна рамка предполага да се установи какви разходи са направени и по чия инициатива, както и да се определи значението им за събитието и неговите последици. При тази преценка съдът не е обвързан от квалифицирането на определени разходи от ищеца (и от вещите лица) като такива за ограничаване на вредите или за установяването им, а единствено от претендирания размер на средствата за тяхното възстановяване. Ето защо съдът не кредитира тази част от заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г., в която повечето от разходите за възстановяване на сградата погрешно са квалифицирани като такива по ограничаване на вредите – това е сторено от вещите лица поради спешния характер на възстановителните действия, а не поради значението на предприетите действия за последиците от събитието (вж. разяснения на вещото лице М. в о.с.з. на 22.05.2019 г.). Отделно от това, следва да се отчете, че поради комплексния характер на аварията отделни дейности са и „възстановителни“, и „ограничаващи вредите“, а и „установяващи причините за събитието“, като в този случай те трябва да се третират по най-благоприятния за потребителя на застрахователната услуга начин, ако при някое от понятията е приложимо договорно ограничение на застрахователната сума.

В исковата молба (в табличен вид) ищецът е посочил, че претендира следните разходи: за природен газ (106 633 лв.), за електроенергия в периода 14.01.-31.08.2017 г. (115 830 лв.), за промишлена вода (1 991 лв.), за охрана (39 980 лв.), за поддръжка и наблюдение на газова турбина (53 166 лв.), за консервация на парни котли (36 428 лв.), за солна киселина за консервация (6 000 лв.), за натриева основа за консервация (912 лв.), за труд за консервация на котли (1 500 лв.), за премахване на останалата целулоза в басейните (24 099 лв.), за специалист по електронната система на машина ПМ 3 с цел съхранение на информацията и предоставянето й на застрахователя (13 691 лв.), разходи за обезопасяване на периметъра и управление на електричество, газоподаване и пара периода 14.01.-28.02.2017 г. (112 242 лв.), разходи за обезопасяване, разчистване и окомплектоване на документи за периода 01.03.-31.03.2017 г. (69 115 лв.), разходи за труд в изпълнение на указанията на застрахователя за 2017 г., както следва: за април (47 156 лв.), за май (40 662 лв.), за юни (50 104 лв.), за юли (40 544 лв.), за август (42 869 лв.), разходи за материали за укрепване, разглобяване и изнасяне на Я. цилиндъра (32 721 лв.), разход за автокран (1 000 лв.), разход за технически надзор лебедки и сапани (265 лв.) и разходи за анализи и експертно становище на ИМСТЦХ-БАН (1 455 лв.).

С уточнителна молба от 25.10.2018 г. ищецът е посочил кои са дадените от водещия застраховател указания, наложили извършването на разходи за труд в горепосочените периоди, като е представил и писмени доказателства относно даване на указанията, съответно относно изпращаните от застрахования справки за изпълнените дейности. От тези доказателства (л. 2772 и сл., т. ІХ) се установява, че между ищеца и първия ответник е разменена значителна кореспонденция във връзка с процеса по разчистване и по ограничаване на вредите, която накратко може да бъде обобщена така:

С писмо от 07.02.2017 г. водещият застраховател е указал на застрахования да представи за съгласуване и одобрение график за действията, които възнамерява да предприеме във връзка с разчистване на останките от аварията, и за офертите относно техниката и другите услуги по разчистването. В писмото е изразено съгласие с вече предприетите стъпки във връзка с укрепване и разчистване. В отговор ищецът е изпратил писмо от 09.02.2017 г., с което е представил на водещия застраховател план за извършване на демонтажни работи и количествено-стойностна сметка за тези дейности, а също и оферта за демонтаж. От приложените към писмото документи е видно, че те касаят извършването на демонтажни дейности по отношение на увредената сграда.

С писмо от 15.03.2017 г. „А.Б.“ АД е уведомило ищеца, че не се противопоставя на предприемането на дейности по демонтаж и разчистване на агрегати и детайли от машина ПМ 3, като е поставило и конкретни изисквания във връзка с тази дейност: да се демонтира относително запазената на място половина от шапката на цилиндъра заедно със свързани с него елементи и всички части от цилиндъра, независимо от големината им, да се запазят и сортират в закрито и сухо помещение за оглед. В тази връзка е указано да се изготви писмена заповед-указание до работниците, които ще бъдат ангажирани в предвижданото разчистване. В същото писмо е одобрено и предприемане на действия по разчистване на отломки от сградата, паднали върху машина ПМ 2 „с оглед последващи инспекции за нуждите на нейното възстановяване“. В изпълнение на дадените указания ищецът е издал вътрешна заповед, с която е конкретизира начина на разчистване на останките от цилиндъра на машина ПМ 3 и е възложил контрола по изпълнението й на петима служители, заемащи ръководни длъжности в различни отдели на предприятието.

Считано от 03.04.2017 г. ищецът ежедневно (в работните дни) е изпращал писма до водещия застраховател, с които го е уведомявал за извършените в съответния ден дейности по разчистването и демонтажа на отломки от машини ПМ 2 и ПМ 3 и за планираните такива за следващия ден, както и за хората, участващи в извършването им.

С писмо от 28.04.2017 г. ищецът е уведомил ответниците при „извършената оценка на риска по разпореждане на кмета на Община К.и обследване на качествата на престоялата в басейните влакнеста маса“ се установило, че същата трябва да бъде незабавно отстранена. С писмото са представени заповед № РД-04-202/29.03.2017 г. на кмета на Община Костенец, протокол от 05.04.2017 г., изготвен от назначената от кмета комисия, възлагателни писма и протоколи за изпитване на престоялата в басейните влакнеста маса, технологична обосновка от 24.04.2017 г., оценка на риска и други документи, имащи отношение към изпразването на басейните от застоялата целулоза (документите, свързани с този процес, са налични в син класьор № 1, досъдебно производство).

В писмата, изпратени през май 2017 г., са посочени дейностите по изпразване на целулозата, както и по подготовка на терена за използване на автокран с цел изваждане на увредените детайли от двете машини (напорна кутия, колектор, филцова и ситова част), а също и по използване на самия кран за изпълнение на посочените дейности. Според представените отчети считано от май 2017 г. са започнали и дейности по демонтаж на увредените детайли на сградата едновременно с тези по разчистване на отломките от машините. След средата на май отчетените дейности са свързани с разчистване и демонтаж по сградата и с изпразване на басейните от целулозата, като дейности по демонтаж и разчистване на машините не са отчетени. От юни 2017 г. е започнало отчитане и на дейности по монтаж на покривна конструкция, както и дейности по демонтаж на части от ПМ 3, вкл. с кран, автокран и мостов кран. През юли са отчетени дейности по сградата (фасада, покривна конструкция) и дейности по укрепване на Я. цилиндъра (с портален кран, мотокар и ръчно). Заетите в отчетените дейности служители на ищеца според представените отчети са общо (за всички отчетени дейности) между 12 и 32 дневно.

С писмо от 28.07.2017 г. водещият застраховател е указал на ищеца последователността на действията при разчистване на Я. цилиндъра, която е препоръчително да се спазва, и отново е поискал всички разчистени части от цилиндъра „да бъдат надлежно съхранени“. С писма от 10.08.2017 г., 11.08.2017 г., 14.08.2018 г. ищецът е уведомил „А.Б.“ АД, че разглобяването на цилиндъра се извършва според дадените указания, и е посочил използваните средства, сред които хидравлични крикове, верижни лебедки, мостов кран, мобилен кран, мотокари, камион платформа и др. Към писмата са приложени снимки, обективиращи кадри от демонтажа. С писмо от 15.08.2017 г. ищецът е уведомил застрахователите, че демонтажът на Я. цилиндъра е приключен и че частите му са съхранени на открита площадка според дадените указания. Продължила е дейността по разглобяване и изнасяне на повредената носеща конструкция на машина ПМ 3.

С писмо от 17.08.2017 г. „А.Б.“ АД е уведомило ищеца, че в началото на септември 2017 г. ще започнат огледи на цилиндъра, и е изискало върху детайлите да бъде поставено водоустойчиво и влагоустойчиво покривало. Това указание е изпълнено и водещият застраховател е уведомен с писмо от 18.08.2017 г., към което е приложен снимков материал. С писмо от 28.08.2017 г. „А.Б.“ АД е поискало от ищеца да осигури по време на огледите мотокар и служител, който да го управлява, както и място за престой на осигурен от застрахователя мобилен кран, а също и електрифицирано помещение, което да бъде ползвано от изпратените от застрахователя експерти. Във връзка с огледа е поискано от ищеца да осигури и разположение на двама работници, които да оказват помощ.

Представени са фактури и доказателства за плащане на разходи за електроенергия, газ, вода и охрана, а също и фактури и кредитни известия по договор за поддръжка на газови турбини за периода януари - февруари 2017 г. за фактурирана и заплатена сума в размер от 29 394,01 евро с левова равностойност 57 489,67 лв. От фактури, издадени от „А.-Б.Х.“ ООД през май и юли 2017 г., и от платежните нареждания към тях се установява пък извършено от ищеца плащане в общ размер от 43 713,60 лв. по договор за ВХО. Заплатени са и фактури към „ФИНТЕХ“ ООД в общ размер от 8 294,40 лв. за солна киселина и натриева основа за консервация. Отделно са представени доказателства за извършени плащания по фактури, издадени от „ИМПРЕГНАЦИЯ-2000“ АД, „КРОС-3“ ООД, „Б.ТРЕЙД 17“ ООД, „Т.М.“ ООД, „В.“ ООД, „Е. БРД“ ООД, „Н.К.“ ООД, „Т.Г.“ ООД, „РЕКА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в общ размер от 39 546,77 лв. за траверси, дискове, сапани, ламарина, верижна талиа, верижни макари, минерална изолационна плоча и разтвор, шпилки, гайки, хидравлична помпа, цилиндър и маркуч, манометър. Заплатена е и услуга с автокран на стойност 1 200 лв. съгласно фактура от „ЯГУАР-02“ ЕООД от 21.08.2017 г., както и за технически преглед на лебедки, сапани и разработка на схеми за окачване на товари съгласно фактура от 18.07.2017 г., издадена от „К.“ ЕООД на стойност 265 лв. По издадена от ИМСТЦХ-БАН фактура за извършени анализи ищецът е заплатил сумата от 1 746 лв. Посочените суми са с начислен ДДС. По договор с чуждестранното дружество АББ ищецът е заплатил сумата от 7 000 евро.

Съгласно заключението на СТОЕ от 28.01.2019 г. разходите за природен газ, електроенергия и промишлена вода „не могат категорично да бъдат определени като разходи единствено и само за ограничаване на вредите, отстраняване на развалини и останки, почистване, демонтиране, събаряне, преместване, предпазване и съхранение“. Като обосновани вещите лица приемат претендираните разходи за охрана, поддръжка и наблюдение на газова турбина, консервация на парни котли, солна киселина и течна натриева основа за консервация, труд за консервация и за премахване на целулозата от басейните, а също и разходите, посочени в раздел V, т. 1-12 от таблицата в исковата молба, обозначени от ищеца като разходи за изпълнение на указанията.

При тези факти съдът намира, че част от посочените от ищеца разходи следва да бъдат обезщетени, а друга – не. Дължимостта им ще бъде разгледана в последователността, в която те се претендират от ищеца според таблицата в исковата молба.

4.2.1.                Разходите за природен газ, електроенергия и вода, ако са свързани с предписани от застрахователя/одобрени от него дейности по ограничаване на вредите, по установяване на събитието и по разчистване и демонтаж, подлежат на обезщетяване. За да се включат обаче те в дължимото обезщетение, ищецът следва да докаже пълно (защото е главно) причинната връзка между тяхното извършване и събитието.

В случая следва да бъде споделен изводът на вещите лица, че горепосочените разходи не могат да бъдат свързани изцяло с действията по ограничаване на вредите и по разчистване. На първо място, част от електроенергията и водата са изразходвани в период, в който е било осъществявано производство в пълен обем (тъй като първият фактуриран месец е януари 2017 г., а аварията е настъпила на 14.01.2017 г.). Наред с това според показанията на свидетеля И. след експлозията заводът е спрял да работи, но до съкращаването на служителите през октомври 2017 г. И. заедно със свои колеги почиствали помпи, сменяли двигатели, боядисвали скари и тръби, която дейност те извършвали на кота 0, но няма данни тя да се свързва пряко с отстраняване на последиците от аварията.

Друга част от консумативите за енергия и вода пък са разходвани връзка с възстановяване на сградата, а както беше посочено, еталонната цена, по която е определена възстановителната стойност за този актив, включва освен разходите за труд, същото така и за материали, т.е. в нея следва да са остойностени и тези пера. Повторното им заплащане от застрахователя би довело до неоснователно обогатяване на застрахования. Това важи и за разходите за електроенергия и вода, калкулирани от ищеца в претендирания от него разход за премахване на останалата в басейните целулоза (вж. справка л. 1922, т. VІ).

Няма конкретни данни за какви дейности е използван и природният газ, съответно дали извършването на тези дейности е в причинна връзка със събитието. Ако част от разходите за газ (а и за електроенергия) са направени във връзка с неувредени съоръжения (напр. за когенератора, за въртене на цилиндъра на машина ПМ 2 и др.), те могат да се възложат в тежест на застрахователите до уговорената застрахователна сума (тъй като няма изрични указания/одобрение за извършването им), само ако е установено по безспорен начин, че тази поддръжка е била необходима за предотвратяване повреждането на застрахованите неувредени съоръжения/части от тях (както напр. разходите по т. 4.2.3., признати за необходими от вещите лица). Такива доказателства не са събрани (впрочем, не са и въведени твърдения относно използването на енергията за посочената по-горе цел, а съдът извежда това фактическо предположение от служебното задължение да направи анализ на събраните доказателства). Още по-малко може да бъде ангажирана отговорността на застрахователите за разходи, извършвани в период, в който съответните вещи (за чиято поддръжка евентуално е изразходвана енергията) не са били вече застраховани поради изтичане на срока на застрахователното покритие (след 15.05.2017 г.) - щом застрахователят не отговаря за погиването на една вещ поради изтичане на срока на договора (когато вещта е останала неувредена в срока на застрахователното покритие), то той не може да бъде задължен да заплати и разходите, направени за ограничаване на възможността за нейното увреждане/погиване след този срок.

Поради всичко изложено съдът намира, че разходите за газ не следва да се обезщетяват поради недоказаност на причинната връзка между тяхното извършване и събитието, а разходите за електроенергия и вода следва да се обезщетят до 30 % от общата им стойност, а именно – до сумата от 35 346,30 лв. Това не противоречи на заключението на СТОЕ, тъй като, както беше посочено, вещите лица отричат причинната връзка за „всички“ разходи, което означава, че част от тях са свързани с процесната авария и на основание чл. 162 ГПК съдът е длъжен да ги определи и присъди.

Горепосочената сума не може да бъде лимитирана договорно, тъй като съставлява разход за изпълнение на предписани от застрахователя дейности, свързани с демонтажа на авариралите машини с цел установяване на причините за събитието и с цел осигуряване на възможност за тяхното възстановяване. Отделно от това, не може да се ограничи разходът за разчистване на увредените машини, тъй като при тях възстановяването изисква да бъде осигурено и място за монтаж на новото оборудване, т.е. възстановителната стойност, за която застрахователите отговарят, трябва да включва и разходите за разчистване на отломките от машините, без което не би могло да се извърши възстановяване на актива до степен на краен монтаж на новата вещ.

4.2.2.                Разходът за охрана, претендиран от ищеца и представляващ половината от платеното възнаграждение за периода януари – август 2017 г. (общо в размер от 95 952 лв. с ДДС), а именно 39 980 лв., следва да бъде възстановен, тъй като охраняването на местопроизшествието е свързано както с ограничаване на вредите, така и с установяване на причините за събитието. И тази дейност не може да бъде лимитирана, защото застрахователят е знаел за осъществяването й (това е видно от разменената кореспонденция относно режима на влизане на територията на завода) и не се е противопоставил изрично на извършването й, което означава, че косвено я е одобрил.

4.2.3.                Разходите за поддръжка и наблюдение на газова турбина (т. 5 от таблицата) в размер от 53 166 лв. не могат да бъда възложени в тежест на застрахователите по две причини – на първо място, липсва конкретика относно вида на дейностите, включени в тази поддръжка, за да може да се прецени дали същите са в причинна връзка със събитието или имат планов характер; на второ място, част от фактурите, по които са платени тези суми, датират отпреди събитието (фактура № 403848/15.12.2016 г. и фактура № 403849/15.12.2016 г.) и не е възможно да остойностяват разходи във връзка с ограничаване на вредите от него. Впрочем, плановият, а не извънреден характер на заплатените дейности, личи от основанието, на което са издадени фактурите – „договор за всеобхватна поддръжка, предварително месечно плащане“. Това мотивира съда да не кредитира заключението на вещите лица, че подобен разход е свързан със събитието, още повече, че при разпита експертите заявиха, че не са изследвали момента на издаване на фактурите, нито пък изложиха конкретни съображения, мотивирали ги да признаят този разход като свързан със събитието.

4.2.4.                Както беше посочено, като действия, осъществени в причинна връзка със събитието, вещите лица посочват консервацията на парни котли (36 428 лв.), вкл. заплащане на средства за консервацията (6 912 лв.) и труд (1 500 лв.), а също и премахването на останалата в басейните целулоза (24 099 лв.). За извършване на тези разходи са налице доказателства (фактури и платежни нареждания, т. VІ), а разходът за труд е определен от вещите лица като обоснован. Те също трябва да бъдат обезщетени изцяло без лимитиране – някои от тези дейности целят ограничаване на вредите (касае се за поддръжка на застрахован актив/части от застрахован актив) и застрахователите, уведомени за извършването им, не са се противопоставили изрично (тук следва да се посочи, че в някои от писмата на водещия застраховател е посочено, че изявленията му в тях не следва да се третират като съгласие с дейностите, но това противопоставяне не е изрично за конкретна дейност от претендираните и поради това може да освободи застрахователя от задължение за заплащането й). Изчистването на басейните пък е дейност, която е пряко свързана със самото възстановяване на увредения актив до ново състояние и поради това стойността на тази дейност не може да бъде ограничена заради правилото на чл. 400, ал. 2 КЗ (вж. изложените по-горе мотиви).

4.2.5.                Следва да бъде обезщетен разходът за съхранение на информацията от електронната система на ПМ 3 в размер от 13 691 лв. (левовата равностойност на заплатеното от ищеца възнаграждение съгласно горепосочения договор в размер от 7 000 евро) – той е направен с цел установяване на събитието, а извършването на действия по съхраняване на местопроизшествието са били многократно изисквани от застрахователя.

4.2.6.                Разходите по т. 2 – 8 от раздел V от таблицата в исковата молба съставляват разходи за заплащане на трудови възнаграждения на лица, работещи при ищеца по трудови правоотношения (разходите по т. 2 и т. 3 са посочени в справките на л. 1927 и л. 1998, т. VІ, а останалите разходи – в справки на л. 1956-1980, т.VІ). Такива разходи по принцип са подлежащи на възстановяване, ако отговарят на горепосочените критерии – да са извършени във връзка с ограничаване на вредите, с установяване на събитието или с възстановяване на увредения актив, и в първите две хипотези – да са указани или одобрени от застрахователя.

В случая от представените до застрахователите отчети (обсъдени по-горе) се установява, че дейностите по демонтаж, касаещи увредените машини ПМ 2 и ПМ 3, са извършвани от служители на ищеца, и поради това разходът за техните възнаграждения подлежи на възстановяване и то без лимитиране, тъй като е част от възстановителната стойност на двете машини, но невключена в нея. Същевременно обаче служители на ищеца в същия период са извършвали и дейности по разчистване и демонтаж на увредената сграда (напр. демонтаж на повредена дограма), а разходите за това вече са остойностени в определената от съда възстановителна стойност за сградата и не могат да бъдат повторно обезщетени чрез включването им в това перо. Изложеното важи и за труда, положен за премахване на останалата в басейните целулоза, който е включен в претенцията за този специфичен разход (вж. справка на л. 1922, т. VІ).

Наред с това, ищецът не проведе пълно доказване, че всички посочени в справките лица са участвали именно в дейностите, за чието извършване застрахователите дължат обезщетение, нито пък тяхното участие може да се извлече по косвен път (така например, непълно е доказването относно причинната връзка между разхода за възнаграждение на изпълнителните директори, мениджър производство, счетоводители и т.н.). Тук следва да се посочи, че със Заповед № 4/14.01.2017 г. на изпълнителния директор на ищеца е обявен престой за голяма част от щатните структури в предприятието, но няма данни за кои и колко от засегнатите от престоя лица впоследствие е приложена разпоредбата на чл. 120 КТ, за да се определи точно възнаграждението, дължимо за положения от тях труд при условията на изменение на характера на работата.

Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме при условията на чл. 162 ГПК, че дължимото обезщетение за направения от ищеца разход за трудови възнаграждения е в размер на половината от тях, а именно – 201 346 лв. Това представлява приблизителен месечен разход в размер от около 25 000 лв. - 30 000 лв., който е относително съответен на броя на заетите служители според дадените от ищеца справки и при отчитане, че част от служителите са работили във връзка с демонтажни дейности по сградата и тяхното възнаграждение не следва да се обезщетява като разход едновременно с разхода за демонтаж, включен като перо във възстановителната стойност на сградата. И тъй като намаляването на дължимата сума спрямо претендираната от ищеца е резултат от правни изводи, то заключението на СТОЕ относно признаването на тези разходи в пълен размер не обвързва съда.

Горепосочената сума също не подлежи на договорно лимитиране, тъй като разчистването на авариралите машини е част от дейността по тяхното възстановяване, а дейностите, които имат отношение към установяване на събитието (напр. по съхраняване на детайлите от Я. цилиндъра), са предписани от водещия застраховател.

4.2.7.                Разходите за материали във връзка с укрепване, разглобяване и изнасяне на Я. цилиндъра (т. V.9 от таблицата) и за автокран (т. V.10 от таблицата) в общ размер от 33 721 лв. (претендират се без ДДС) следва да бъдат напълно обезщетени, тъй като е доказано извършването им и същите са направени във връзка с указания на застрахователя по демонтаж и съхраняване на детайли от цилиндъра с цел установяване на събитието. По същата причина и със знанието, но без противопоставяне на застрахователите, е извършен и разходът за анализи и експертно становище в размер от 1 455 лв. и поради това и той подлежи на възстановяване.

4.2.8.                Като разход във връзка с демонтажа на Я. цилиндъра съдът приема и стойността на заплатеното възнаграждение по фактура № 118/18.07.2018 г. в размер от 265 лв. без ДДС, претендиран по т. V.11 от таблицата в исковата молба. Във фактурата е посочено, че същата остойностява „технически преглед на лебедки и сапани и разработка на схеми за окачване на товари според Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения“. Видно от Наредбата (чл. 62 и чл. 63) извършването на преглед и съставянето на схема за привързване на товара е нормативно изискване преди ползване на товароподемно съоръжение, каквото представлява използваният за демонтажа на Я. цилиндъра автокран.

4.2.9.                При изложените мотиви съдът приема, че общият размер на разходите, направени от застрахования във връзка с разчистване, демонтаж, ограничаване на вреди и по повод указания на застрахователя, подлежащи на обезщетяване, е 394 743,30 лв.

Общият размер на застрахователното обезщетение за всички увредени активи, посочени в т. 4.1 и т. 4.2. възлиза на 30 857 495,90 лв.

5.    Наличие на основания за намаляване на застрахователното обезщетение.

Основанията за намаляване на така определеното застрахователно обезщетение могат да бъдат обобщени в три групи:

5.1. поведение на застрахования, допринесло за настъпване на събитието (чл. 363, ал. 4 КЗ, 364, ал. 4 КЗ, 395, ал. 4, изр. 2 и ал. 6 КЗ);

5.2. подзастраховане;

5.3. уговорено самоучастие.

5.1. Основания във връзка с поведението на застрахования не се установяват – нито е налице неточно съзнателно или несъзнателно обявяване на съществени да риска обстоятелства (в частност – обстоятелствата във връзка със собствеността на машина ПМ 3 нямат никакво отношение към увеличаване на риска, в каквато насока са поддържаните от „Д.З.“ АД възражения), нито е налице неизпълнение на непредвидено в договора, но съществено за риска задължение, което да е в причинна връзка с настъпване на събитието (чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ). Наред с това от събраните доказателства може да се заключи, че след настъпване на събитието застрахованият е предприел всички адекватни мерки по ограничаване на вредите и е спазил дадените от водещия застраховател указания, което изключва възможността определеното обезщетение да бъде намалено на основание чл. 395, ал. 6 КЗ (в частност, категорично доказано по делото е, че непосредствено след експлозията застрахованият е преустановил електрозахранването, съответно работата на машина ПМ 2, и поради това не може да се приеме, че срутването на покрива е резултат от вибрациите, които работният процес с тази машина предизвиква).

5.2. Ответниците са въвели възражение за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 389 КЗ, съгласно която разпоредба, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.

Институтът на подзастраховането е приложим при сравнение на две стойности – уговорената застрахователна сума (т.е. дадената от страните оценка на действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество) и реалната (действителна или възстановителна) стойност на това имущество, като двете стойности се определят към датата на сключване на договора. За да бъде извършено такова сравнение обаче, е необходимо застрахованото имущество да бъде индивидуално определено не само по вид, но и по брой/обем, тъй като само индивидуално определено имущество може да бъде предмет на оценка. Когато е налице застраховка на съвкупности, каквато е настоящата (чл. 401 КЗ), институтът на подзастраховането е неприложим, тъй като не може да бъде направено сравнение на двете горепосочени стойности – при съвкупността застрахованият актив се концентрира по вид/обем/брой едва към момента на събитието, когато се извършва и преценката какво количество/обем/брой от активите попада в съответния род, според който е определена съвкупността; съвкупността е динамична и от момента на сключване на договора до настъпване на събитието в нея могат да влизат различни активи, съответно да отпадат такива (в тази връзка вж. Определение № 50112/06.03.2023 г. по т. д. № 2768/2021 г., ВКС, ТК, ІІ т.о. и мотивите на въззивния акт, според които „при застрахована съвкупност от вещи, които не са индивидуализирани по вид и количество, застрахователят не може да се позовава на подзастраховане, защото преценката за наличието на такова изисква да се установи, че уговорената застрахователна сума е била по-малка от действителната стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор, а подобна преценка при такъв предмет на застраховката е невъзможно да бъде направена. Това е така, защото от една страна към датата на сключване на договора застрахователят изобщо не знае и не се интересува какви вещи се включват в застрахованата съвкупност, а от друга, през срока на действие на застрахователния договор застрахованият търговец съхранява в своя склад различни по вид, количества и стойност вещи и при осъществяване на търговската му дейност във всеки един момент наличностите в склада се променят, при което е много вероятно увредените от настъпилото застрахователно събитие стоково-материални запаси изобщо да не са били налични в склада при сключване на застраховката. Едва при настъпване на застрахователното събитие ще се конкретизират видът, количеството и стойността на увредените вещи.“).

Видно от процесната полица, в същата застрахованото имущество е определено само с родови и с най-общи видови белези, без да се препраща към друг документ, в който тази съвкупност от вещи е концентрирана (напр. инвентарна книга, проучвателен доклад или др.). Напротив, нито един, дори едностранно съставен от застрахования, документ не е формално предназначен от страните да определи конкретните вещи от съвкупността, посочена в Приложение № 1 към застрахователната полица, към датата на сключване на договора. Това означава, че не би могла да бъде извършена преценка между застрахователната сума и стойността на застрахованите активи към този момент, съответно не би могло да бъде извършено пропорционално определяне на дължимото обезщетение, ако между двете стойности е налице разлика.

Обстоятелството, че в застрахователната полица и в общите условия са установени правила във връзка с подзастраховането, не може да промени извода за неприложимост на този институт, доколкото правото да се уговаря пропорционално обезщетяване е допустимо само когато е налице подзастраховане, но последното обстоятелство не зависи от волята на страните, а от императивната разпоредба на чл. 389, ал. 1 КЗ. Т.е. страните са овластени да определят условията, при които ще бъде извършено обезщетяване при подзастраховане, но не и да приемат дали в техните отношения е приложим институтът на подзастраховането.

5.3. Налице е основание за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение на основание договореното в застрахователната полица съгласно р. VІІ, т. 6 от Общите условия самоучастие в размер от 500 лв. От начина на уговарянето му (500 лв. от всяка една щета за всички рискове извън риска „Земетресение“) може да се направи извод, че самоучастието е безусловно по смисъла на чл. 374, ал. 2 КЗ и поради това застрахованият трябва да поеме отговорността от събитието до уговорената сума на самоучастие.

Ето защо размерът на обезщетението, което застрахованият има право да получи след приспадане на самоучастието, е 30 856 995,90 лв. Ищецът претендира заплащане на обезщетението от двамата ответници в качеството им на съзастрахователи разделно и по равно. Тъй като според процесната полица ответниците са поели риска по равно (по 50 %) и не е уговорено нещо различно относно начина на плащане, претенцията за осъждане на всеки от ответниците да заплати половината от обезщетението се явява основателна до сумата от по 15 428 498 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2018 г. до погасяването.

По исковете по чл. 409 КЗ:

Установи се наличие на главен дълг.

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на уговорения срок за произнасяне по заведената щета, който не може да е по-дълъг от установените в чл. 108 КЗ срокове (и който е различен според вида на застраховката). В р. VІІ, т. 9 от Общите условия е уговорено плащането да се извърши в 14-дневен срок след доказване на основанието и размера на дължимата сума, който срок съгласно чл. 108 КЗ не може да е по-дълъг от шест месеца/съответно една година от събитието, според това дали застраховката е на голям риск или не и дали са били представени всички необходими за установяване на събитието доказателства.

В настоящия случай с писмо от 12.01.2018 г. водещият застраховател е уведомил застрахования, че в резултат от извършеното разследване на аварията е установено наличие на основание за отказ за плащане на обезщетение. Това означава, че към тази дата застрахованият е представил всички необходими доказателства да бъде извършено описаното в писмото разследване по щетата. Съдът приема, че тези доказателства са били осигурени още към септември 2017 г., към който момент е приключило разчистването на местопроизшествието и изготвянето на всички становища на компетентните органи. Поради това към началната дата, от която ищецът претендира лихва, а именно 17.01.2018 г., ответниците вече са били в забава.

За периода 17.01.2018 г. – 13.02.2018 г. законната лихва върху обезщетението, дължимо от всеки застраховател, възлиза на 120 009,03 лв. До тази сума следва да бъде уважена претенцията срещу всеки от ответниците.

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца разделно и поравно общо сумата от 1 446 213,21 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника „А.Б.“ АД разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 93 507,73 лв., а на „Д.З.“ АД – разноски в размер от 90 286,36 лв.

Възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК са неоснователни предвид размерите, установени в чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „А.Б.“ АД, ЕИК ********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, да заплатят на „К.П.М.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ вр. чл. 376 КЗ сумата от по 15 428 498 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 14.01.2017 г. застрахователно събитие, съставляващо покрит риск по договор за имуществено съзастраховане, сключен със застрахователна полица № 08880163000000033/14.05.2016 г., ведно със законната лихва от 14.02.2018 г. до погасяването, и сумата от по 120 009,03 лв., представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 17.01.2018 г. – 13.02.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 723 106,60 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ до предявените размери от по 24 590 364,45 лв. и исковете по чл. 409 КЗ до предявените размери от по 198 089,04 лв.

ОСЪЖДА „К.П.М.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „А.Б.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер от 93 507,73 лв.

ОСЪЖДА „К.П.М.“ АД, ЕИК ********, да заплати на „Д.З.“ АД разноски в размер от 90 286,36 лв.

Решението е постановено при участието на кооперация „ЦЕНТРАЛЕН К.С.“, ЕИК********, като помагач на „К.П.М.“ АД, ЕИК ********.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: