Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 1644/2019 г. по описа на
РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ЕАД- Предприятие „Я.К.“
представлявано от управителя М.И., против Наказателно постановление № 13-001543
от 06.08.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
Пазарджик, с което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.61 и чл.89 т.1б и т.1в от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР и чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище за отмяна на НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му
представител, но се представлява от процесуален представител, който оспорва
жалбата, ангажира доказателства и излага обосновани доводи за законосъобразност
на издаденото НП, чието потвърждаване се иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано при следната
приета за установена фактология:
Предприятие „Я.К.“- „***“ ЕАД гр. С. в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не било осъществило ефективен
контрол за извършване на строително-ремонтни дейности (полагане на
термоизолация) по западната фасада на сграда, намираща се до столовата на
язовир „С.Б.“, язовирен район „Ч.“, като е допуснал да се работи на тръбно
скеле неотговарящо на нормативните изисквания, т.е. без изградена цялостна платформа за придвижване и работа от него, без да
са изградени предпазни парапети в работната зона на скелето, т.е. без да са
взети мерки от паданията от височина, да се предотвратят чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и
са изградени най-малко от защитна бордна лента за крака, глава и средно перило
за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Работниците били допуснати до работа без да им е
проведен ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд.
Нарушението било извършено и установено на 13.05.2019
г. при извършена проверка на язовир „С.Б.“, язовирен район „Ч.“ във връзка с
подаден сигнал на телефон 112 за станал инцидент с работник.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.16 ал.1 т.6
от Закон за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.61 и чл.89
т.1б и т.1в от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР и чл.15 ал.1 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
За констатираното нарушение св. В.Д.- гл. инспектор в
Дирекция „ИТ“- Пазарджик съставил АУАН № 13-001543/ 29.05.2019 г. срещу
дружеството-жалбоподател в присъствието на управителя на същото, на който бил
предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на акта на 06.08.2019 г. било издадено
атакуваното НП. последното било връчено на санкционираното дружество чрез
неговия управител по пощата на 08.08.2019 г., видно от известие за доставяне
(л.49 от делото). Жалбата против НП била депозирана до съда чрез АНО от
управителя на наказаното дружество по пощата на 15.08.2019 г., видно от
пощенското клеймо на плика (л.47), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния
съд.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията
на актосъставителя- св. В.Д. и свидетеля Г.Ц..
При така установеното съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображенията:
На първо място следва да се каже, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в
законоустановените срокове. Съдът обаче
намира, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита
на санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере какво нарушение
му се вменява и от там адекватно да организира защитата си.
Вменената за нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 от
ЗЗБУТ разписва, че при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължението за работодателите
да извършват ефективен контрол в посочения смисъл. Тази разпоредба е изведена
като общо правило и се основава на нормите, съдържащи се в нормативните актове,
които регламентират изискванията, както към работодателите, така и към
работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ препраща към подзаконовата
нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на работодателите за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, каквито са и Наредба №
2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР и Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В описанието на вмененото нарушение в АУАН, възприето
и в НП, е посочено, че дружеството-жалбоподател като работодател „не е
осъществило ефективен контрол за извършването на строително-ремонтни дейности,
като е допуснал да се работи от тръбно скеле, неотговарящо на нормативните
изисквания, а именно без изградена цялостна платформа за придвижване и работа
от него, без да са изградени предпазни парапети в работната зона на скелето.“
След това е пояснено каква платформа е следвало да бъде изградена, като се
цитира разпоредбата на чл.61 от Наредба №2, при това неточно.
Посочването на обстоятелството, че е „допуснал да
се работи на скеле“ с описаните характеристики, като е посочено какво
следва да бъде то по закон, не може да се приеме за обстоятелство, което
запълва формата на изпълнително деяние на вмененото нарушение и съставомерните
признаци от обективна страна на нарушението. Ефективният контрол включва
система от действия и мерки, които следва да бъдат взети от работодателя при
извършването на СМР. В конкретния случай не е посочено с какви
действия/бездействия работодателят не е осигурил този ефективен контрол, сиреч
какво е направил или ненаправил, за да осигури ефективен контрол тази работа да
бъде извършена без риск и по безопасен начин. Така напр. не е предоставил
информация и обучение, не е осигурил необходимата организация и средства за
извършването на процесната дейност за да осигури превенция и оценка на
рисковете, даване на съответни инструкции на работниците и др. под.
Осъществяването на ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки
в тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на
работниците, които като превенция включват и оценка на рисковете, които не
могат да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.
Следвало е още в описанието да се посочат и твърдения
и факти чрез които да се докаже, че именно подведеното към
административнонаказателна отговорност лице е било задължено да направи тази
преценка, да одобри, да проконтролира ползването на това скеле, но не е
направило това в разрез с определени конкретни нормативни изисквания. В случая упоменатата
злополука няма каквото и да било конкретно описание. Посочено е само, че е
станал инцидент с работник. Едва в съдебно заседание стана ясно, че този
работник се твърди, че е паднал от процесното скеле, поради необезопасяването
му по предвидения в наредбата начин (виж показанията на св. Д.). В описанието
на нарушението обаче не е посочено нито какъв е настъпилият резултат (т.е.
какъв е инцидента), нито в каква връзка е с поведението на санкционираното
лице. Защото е допустимо този инцидент да не е настъпил във връзка с
неупражняването на ефективен контрол по ЗБУТ от страна на работодателя (както
се установи в с.з. от показанията на св.Ц.). Обстоятелства обаче относно
липсата на оценка на риска в описанието на нарушението няма.
На следващо място в описанието на нарушението съставът
на бланкетната норма на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е следвало да бъде запълнен не
само с посочването на конкретните фактически действия, които работодателят е
бил длъжен да направи, но също така и чрез посочване на разпоредбите, които
вменяват подобно задължение. В случая само формално е бил запълнен фактическия
състав на нарушението, като е цитирана дословно разпоредбата на чл.61 от
Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР, която дори е цитиран неточно. Посочената
норма разписва, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления
(съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко
от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение (в описанието- „защитна
бордна лента за крака, глава и средно перило за ръце“).
Както се посочи вече едва от доказателствата по делото
се установи, че на дружеството се вменява нарушение свързано с непредприемането
на ефективен контрол по безопасни условия на труд при работа от скеле, поради
което и е настъпило падане на работник от същото. Липсват обаче обстоятелства
защо процесното скеле не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.61 от
Наредба №2/2004 г.
По-нататък в цифровата квалификация на нарушението
разпоредбата на ЗЗБУТ е привързана и с разпоредбите на чл.89 т.1б и т.1в от
Наредба №2/2004 г. Посочените разпоредби повеляват, че не се допуска използване
на скелета, платформи и люлки, когато имат деформирани, пукнати, корозирали,
загнили или липсващи елементи и когато разстоянието между пода и стената на
сградата или съоръжението е по-голямо от 0,2 m. В описанието на нарушението
обаче липсват обстоятелства, от които да става ясно по какъв начин работодателят
не е изпълнил тези предписания на наредбата. В този смисъл е неясно процесното
скеле какви деформации, пукнатини, корозирали, загнили или липсващи елементи е
имало, неясно е също и какво е било разстоянието между пода и стената на
сградата или съоръжението, респ. било ли е и колко по-голямо от 0,2 метра.
Порокът се задълбочава и с това, че нормата на закона
е привързана и с разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, която разписва, че се провежда ежедневен инструктаж
на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в
подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и
газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на
взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните
превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и
препарати; при строителни и монтажни работи. Вярно е, че в описателната
част на нарушението декларативно е посочено, че до работа са били допуснати
работници без да им е проведен ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни
условия на труд. Не се сочи обаче на кои точно работници не е проведен такъв инструктаж
и за кой точно ежедневен инструктаж се отнася (конкретно дали за работещите на
скелето на 13.05.2019 г.).
Тук е мястото да се посочи също, че нарушаването на
разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. съставлява
самостоятелно нарушение по смисъла на чл.281 ал.1 от КТ, което също се
санкционира по чл.413 ал.2 от КТ. В този смисъл посочената за нарушена разпоредба
не може да се привързва към нарушението по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ, а
неспазването й консумира друго отделно нарушение, което подлежи на
самостоятелна санкция. Още повече, че липсват обстоятелства дали този ежедневен
инструктаж е във връзка с извършването на СМР от процесното скеле.
В този смисъл са налице две отделни самостоятелни административни нарушения. Но пък
дружеството-жалбоподател е наказано с една санкция, което поставя въпроса за
кое от тези две нарушения е наложена тя, като от една страна се възпрепятства
възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере вмененото му нарушение, за да организира адекватно защитата си, а от
друга страна означава, че НП е било издадено в нарушение на императивните
изисквания на чл.18 от ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Наложеното едно наказание за две отделни нарушения води до неяснота по
отношение на приетата фактическа обстановка от АНО, спрямо която съдът да
осъществи контрол за законосъобразност. Това води до незаконосъобразност на НП
и е самостоятелно основание за отмяна на същото.
Според настоящия съдебен състав е налице и
още едно основание за отмяна на НП, а именно недостатъчната обоснованост и
доказателствена обезпеченост на повдигнатото административно обвинение.
Както се посочи по-горе от показанията на св. Г.Ц. се
установи, че същият макар въпросният ден да се е намирал на обекта и да е бил
нает като работник, той не е изпълнявал дейност по СМР и по-конкретно полагане
на термоизолация, като въобще не е бил на процесното скеле, а долу на земята.
Установи се също че му е прилошало и затова е припаднал, а не е паднал от
скелето. Освен това самият св. Д., участвал при проверката, също не можа да
посочи какво не е сторил работодателя като система от мерки за ефективен
контрол по спазване на ЗБУТ, нито пък защо скелето не е отговаряло на
нормативните изисквания.
Не може да доведе саниране на обсъжданите пороци
обстоятелството, че щом има пострадало лице, то със сигурност работодателят не
е упражнил ефективен контрол за спазването на здравословните и безопасни
условия на труд. Това твърдение е в разрез с принципите на
административнонаказателния процес, където предположенията са недопустими,
независимо дали са в полза или във вреда на санкционираното лице. Освен това съдебната
практика познава и случаи, при които работодателят упражнява ефективен контрол,
но въпреки това настъпва трудова злополука. Не на последно място липсата на
всички съставомерни признаци на извършеното деяние и липсата на достатъчни
доказателства, водят до невъзможност административното нарушение да бъде
доказано до необходимата степен на несъмненост. По този начин повдигнатото
административно обвинение е и доказателствено необезпечено, като АНО
санкционирайки дружеството-жалбоподател е издал едно необосновано и неправилно
НП, което също е основание за неговата отмяна.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание за
отмяна на НП, като незаконосъобразно, поради което съдът не намира за
необходимо да обсъжда други доводи по същество.
Относно искането за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, съдът намира, че същото е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство и е
основателно, доколкото дружеството-жалбоподател бе представлявано от
юрисконсулт. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на „***“ ЕАД гр. С., чието структурно
звено е Предприятие „Я.К.“ (лицето, което е санкционирано в качеството на
работодател), доколкото последното няма статут на ЮЛ, а такъв има посоченото
дружество. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва
да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство
се разгледа в две съдебни заседания, в които беше разпитан по един свидетел, а
освен това същото не е и с фактическа или правна сложност, поради което следва
да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото, неоснователно се явява
искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и като такова не следва да
бъде уважавано.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
13-001543 от 06.08.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”- Пазарджик, с което Предприятие „Я.К.“- ***ЕАД гр. С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л.“ №26, представлявано от
управителя М.В.И., за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и
безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.61 и чл.89 т.1б и т.1в от
Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на СМР и чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, да заплати на „***“ ЕАД гр. С.
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна- АНО.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: