МОТИВИ към Присъда № 260055/24.11.2020г.
по НОХД 4422/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, с който срещу
Д.М.М. с ЕГН: ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 06.03.2020 г., в гр. Бургас, в сградата на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, в писмена декларация по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, която по силата
на закон - чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2,
вр., ал. 1, т. 3 от Наредба I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр.
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава
за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта -
Началника на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР-Бургас, потвърдил неистина, а
именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено от ОД на МВР-Бургас е откраднато, а в
действителност било отнето от Румънските власти във връзка с извършено
административно нарушение в Република Румъния – престъпление по чл. 313, ал.1 НК.
Пред съда, производството по делото протече
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371 т.2 НПК
подсъдимият М. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен, освобождаването му от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а НК в размер на 1500
лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д.Д.
- БАК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин,
както и че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78а НК. Акцентира
върху смекчаващите отговорността обстоятелства, като счита, че
административното наказание „Глоба“ следва да е в минимален размер.
Подсъдимият М. заявява, че се придържа
към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за
последна дума заявява, че моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.М.М. с ЕГН **********
е роден на ***г., в гр. Русе. Той е българин, с българско гражданство и средно
образование, неженен, работи в „***“ ООД.
М. веднъж е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК като по НАХД №
222/1992г., в сила от 15.04.1993г. му е била наложена „Глоба“ в размер на 800
лева.
По НОХД №
4078/2015г. на РС-Бургас, в сила от 01.10.2015г. на М. е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е било
отложено с изпитателен срок от три години. По силата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК
за това осъждане е настъпила реабилитация по право на 01.10.2018г.
Подсъдимият Д.М. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********, издадено
от ОД на МВР-Бургас.
На 06.03.2020 г., подс. Д.М. ***,
като същия ден отишъл до сградата на Сектор „Пътна полиция” на ОД на
МВР-Бургас, където попълнил и подал писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закон -
чл. 160 от Закон за движение по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр., ал. 1, т.
3 от Наредба I-157/01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства пред орган на властта - Началника на сектор „Пътна Полиция“ при
ОД на МВР-Бургас, в която потвърдил неистина, а именно, че притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********,
издадено от ОД на МВР-Бургас е откраднато.
В действителност притежаваното от подсъдимия
Д.М. свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено от ОД на МВР-Бургас не било откраднато, а по-рано било отнето от румънските
власти във връзка с извършено административно нарушение в Р. Румъния.
В последствие румънските власти
информирали за това българските, като по случая било образувано досъдебно
производство. При проведеното разследване към делото били приобщени оригиналите
на писмена декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи. Била изготвена и съдебно-графична експертиза, като видно от
заключението на вещото лице - ръкописният текст и подписът на мястото на
„декларатор“ в посочената декларация са изпълнени от подс. Д.М.М.. Последният
бил привичен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 313, ал.
1 НК и в последвалия разпит се признал за виновен и разказал с подробности за случая.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание, което се
подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показания на свидетелите: В.К.(л. 33-34 от ДП); З.Ч.(л.
35-36 от ДП); П.И.(л. 37 от ДП); С.Г.(л. 38 от ДП) и А.Д.(л. 39 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 14-15 от съдебното
производство); АУАН (л. 9 от ДП); декларация (л. 10 от ДП); писмо от Отдел
„Интерпол“ (л. 43-44 от ДП); заявление за издаване на лични документи (л. 46-49
от ДП); писмо от Сектор „ПП“, ведно с документи (л. 55 – 59 от ДП).
От експертизите: съдебно-графическа експертиза (л. 40-42 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия М. се подкрепят от
гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал.1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, изпълнителното
деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията до
Началника от Сектор „ПП“. На следващо място въпросната декларация се изисква от
водачите по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл.
16, ал.2 от Наредба № I-157 от
01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във
връзка с чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г.
Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК - Началник
на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Бургас, като на последно място в нея подсъдимият
обективно е потвърдил неистина – декларирал (заявил е), че притежаваното от
него свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********,
издадено от ОД на МВР-Бургас е откраднато, когато в действителност то било
отнето от Румънските власти във връзка с извършено административно нарушение в
Република Румъния и М. е бил наясно с това. Горепосочената декларация има
удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята
правна природа тя е истинска, тъй като е съставена от подсъдимото лице,
посочено като неин автор.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че СУМПС му
е иззето от румънските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17,
ал.1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред
българските власти, че документът му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата
се удостоверяват именно с подаването на Декларацията по чл. 17, ал.1. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на
орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране
съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение, но
въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно това, за да може по
този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че
ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст,
съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до три години или „Глоба” от сто до триста лева.
В конкретния случай,
съдът съобрази, че за въпросното деяние са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК. Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги,
когато са налице, предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност,
съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че в
случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК - подсъдимият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
Това е така, доколкото в случая са налице и останалите законово предвидените
предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата
подсъдимият не е неосъждан (както стана дума същият е бил реабилитиран за
осъждането си по НОХД № 4078/2015г. на РС-Бургас , който факт заличава
последиците от осъждането и кара съда да го третира именно, като неосъждан) и
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел
IV от НК. Действително няма данни дали глобата, наложена на М. по НАХД №
222/1992г., в сила от 15.04.1993г. е била платена, но при всички положения
вземането е погасено по давност най-късно през 2004г. (с изтичане на
десетгодишния срок по ДОПК) и с оглед указанията дадени в Тълкувателно решение №2/2018г. на ОСНК на ВКС институтът на чл.78а
от НК е приложим повторно след изтичане на една година от погасяване по давност
на наказанието – т.е. най-късно през 2005г. са настъпили предпоставките за
повторно приложение на чл. 78а НК по отношение на подсъдимия.
4. престъплението не е
извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или
смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични
вещества, нито са налице множество престъпления.
В разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди
лева.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се отчете фактът,
че няма каквито и да е данни за извършени криминални прояви, извън деянията за
които вече е бил реабилитиран (същевременно настоящият състав счита, че не
следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на
подсъдимия, доколкото същото е отчетено веднъж като предпоставка за
приложението на чл. 78а НК). На следващо място подс. М. е трудово ангажиран, но
в затруднено материално положение и на практика живее в управлявания от него
камион. Той е оказал пълно съдействие на разследващите и е изразил съжаление за
постъпката си, които факти също следва да се оценят в положителна светлина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не констатира.
Всичко това кара съдът
да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност. Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на
подсъдимия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие
на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в
закона размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита,
че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху М. и възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По
разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена експертиза
в размер на 81,42 лева, поради което и с оглед обстоятелството, че подсъдимият
беше признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание
чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка
на ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По веществените
доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.