Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Радомир, 18.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд-Радомир, ІІІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Татяна Тодорова

при секретаря: И. С. и прокурора: ................ като разгледа докладваното от съдията АНД № 2 по описа на РдРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б.С.Г. с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление № .от 15.10.2019 г. на Началник ОО „.“ – П в ГД „.“, с което за нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №. от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник ОО „.“ – П.в ГД „АИ“ в съдебно заседание не се представлява. В съпроводително писмо към административно-наказателната преписка моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Районна прокуратура гр. П., ТО – Р.не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2019 г. по повод настъпило ПТП между товарен автомобил и автобус около 10:30 часа на път І-1 на около 100 м. от разклона за с.М. Д., полицейски служители посетили местопроизшествието поискали съдействие от ОО „.“- П. в ГД „АИ“. На място пристигнали служители от ОО „.“ – П. В.Ч.В. и свидетеля К.Г.В.. На място св. В. и В. поискали от водачите на участващите в ПТП пътни превозни средства да представят документите им за проверка, като установили, че товарният автомобил – влекач, марка „С.“, модел „Р.“ с рег. № СТ. ВТ, от категория N. и прикачено към него полуремарке, марка „S.r“ с рег. № СТ . ЕМ от категория О4, и двете собственост на превозвача „А. .“ ЕООД е управляван от жалбоподателя Б.С.Г., който при проверката им представил документите на управлявания от него автомобил, както и CMR, и карта за квалификация на водача за категория С+Е № ., валидна до 26.06.2016 г. С оглед представената с изтекъл срок карта за квалификация на водача за категория С+Е, В. направил извод, че жалбоподателя не притежава валидна карта за квалификация на водача за категория С+Е, и при тези обстоятелства В., в присъствието на св. В., съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение с бланков номер №  от 18.09.2019 г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/2002 г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на Г., който в него не вписал възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не направил и подал допълнителни възражения срещу съставения му АУАН, поради което и въз основа на акта е издадено оспореното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

Видно от заповед № РД-. от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, началниците на областните отдели „А. а.“ в ГД „“ са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

По делото е представена заповед № . от 30.09.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА “А. а.”, с която Р. П. Д. е преназначен на длъжност Началник отдел „Автомобилна администрация“ - Перник.

Представена е и справка от И, Система за преглед на карти, от която се установява, че жалбоподателя има две карти за квалификация, едната издадена на 24.10.2011 г., със срок на валидност до 26.06.2016 г. и другата издадена на 28.10.2019 г., със срок на валидност до 05.10.2024 г.

Разпитан в съдебно заседание св.В., потвърждава констатациите по АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетеля К.Г.В..

По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и дават възможност на съда да установи описаната по – горе фактическа обстановка. Съдът кредитира и показанията на разпитания по делото свидетел К.Г.В. които съдът намира за обективни, логични, последователни и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно длъжностно лице да издава НП за нарушения на подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗАвПр. Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите, като жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Не се спори, а и от приложената по делото заповед № РД. от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя произтича директно от законовите разпоредби на чл.91 и чл.92 от АвтПр.

При съставянето на АУАН и издаването на НП, съдът намира, че не са нарушени сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е състъвен на 18.09.2019 г., а НП е издадено на 15.10.2019 г., т.е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

С оглед събраните доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, се установява извършено нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

От приложената по делото справка на И, Система за преглед на карти, се установява по безспорен начин, че Г. е придобил правоспособност за управление от категория "С" на 19.06.2004 г., за което обстоятелство страните не спорят. Нормата на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба №./31.10.2002 г. задължава водач, извършващ международни превози на пътници и товари да притежават карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № ./04.08.2008 г., издадена на основание чл.7б, ал.5 от ЗАвтПр. От приложения по делото CMR, се установява, че жалбоподателя е извършвал международен превоз на територията на Република България по маршрут от Румъния до Република Гърция.

От обективна страна на 18.09.2019 г. около 10:30 часа на главен път около 100 м. от разклона за с.М. Д., с посока на движение към гр. Д., при управлението на товарният автомобил – влекач, марка „С.“, модел „Р.“ с рег. № СТ . ВТ, от категория N . и прикачено към него полуремарке, марка „S.“ с рег. № СТ . от категория О4, извършвал международен превоз на товари, като към момент на проверката не притежавал карта за квалификация на водача категория "С+Е". Притежавал е карта за квалификация на водача с № Р., със срок на валидност до 26.06.2016 г. Наличието на документ с изтекъл срок на валидност следва да се приравни на пълна липса на валиден документ.

От субективна страна деянието е извършено виновно.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

За извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, съгласно която норма "Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба от 2000 лв. - при първо нарушение.".

В конкретния случай съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното наказание е определено точно от закона, поради което за съда не съществува правна възможност да променя неговия размер.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай с оглед дългия период от време, който е изминал от изтичане на предходната валидна карта: 26.06.2016 г., преценено към датата на извършване на деянието – 18.09.2019 г., период по дълъг от три години - не може да се приеме, че деянието разкрива по – ниска степен на обществена опасност от обичайното. Не може да бъде аргумент за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че нарушението е за първи път. В чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр изрично е отбелязано, че глоба по тази разпоредба се налага, ако деянието е за първи път, т.е. степента на обществена опасност на конкретното деяние, извършено за първи път, е изрично отчетена от законодателя. В този смисъл се явява напълно обоснована изричната констатация в НП, че са изследвани обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл.28 от Закона за нарушения и наказания, в резултат на което не са установени налични предпоставки за това.

Предвид изложеното оспореното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . от 15.10.2019 г. на Началник ОО „.“ – П. в ГД „АИ“, с което на Б.С.Г. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: