Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр.
Велико Търново, 14.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, Х-ти състав,
в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Ивелина
Янева
при секретаря Д. С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 566 по описа на Административен
съд Велико Търново за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Б.Д. *** против Ревизионен акт №
Р-04000415008331-091-001 / 28.04.2016г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 222 / 22.07.2016г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, с който за данъчен
период 2008г. е определено задължение за данък
по чл.48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 4 374,27лв. и за невнесените в срок задължения за данъци са
начислени лихви. В жалбата се твърди, че
ревизионния акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закони.
Доводите на страната са за неправилно определена данъчна основа за доходи по
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ поради намаляване на приходите
от непреработена земеделска продукция с 60% разходи и непризнаване на получен заем
от Я.М.. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, Директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото съдебно
производство e Ревизионен акт
№ Р-04000415008331-091-001 / 28.04.2016г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с който за данъчен период
2008г. е определено задължение за данък по
чл.48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 4 374,27лв. и за невнесените в срок задължения за данъци
са начислени лихви.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.160 от ДОПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
Д.Б.Д. е физическо
лице, регистрирано като земеделски производител, собственик на три търговски
дружества и назначено по трудов договор
в едното от тях.
За данъчен период 2008г. Д.Д. подава ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ със следните данни
– доход от трудови правоотношения в размер на 4 801,47лв., облагаем доход след приспадане на удържаните осигурителни
вноски 4 177,27лв., дължим
данък 417,73лв.; доходи от производство на непреработена земеделска продукция
20 500лв.
Извършени са насрещни проверки на търговските дружества, чиито собственик през ревизирания период е Д., при които е установено,
че не са
изплащани дивиденти.
За данъчен период 2008г. са установени извършени разходи, заплатени по банков път
за електрическа енергия, вода, лекарства, интернет, парно и храна общо
в размер на
1 220,49лв.
През 2008г. Д. получава
кредит от ЕАД „Банка ДСК” в размер на 11 718лв., като през същата
година вноските за погасяването му са в размер
на 1 266,73лв.
Внесените лично от Д. за първите
три месеца на годината осигурителни
вноски са в размер на 201,60лв.
От представените банкови извлечения се установява извършени
плащания към Ти Би Ай
Кредит в размер общо на 518,57лв. и плащания с основание „за погасяване на
задължения за стари периоди” с различен размер, възлизащи общо на 3 778лв.
Прието е, че лицето разполага към началото на
годината със 40 000лв.
в брой.
На 15.12.2008г. Д. внася
на каса по
банкова сметка ***.
В хода на предходното ревизионно производство, е извършена насрещна проверка на Я.С. М. относно предоставени заемни средства на Д.Д., при която
М. писмено декларира сключен договор за заем от
17.06.2009г. за сумата от 50 000 евро, предадена на датата
на заема и върната на 14.05.2010г., като произхода
на средствата е от продадени недвижими
имоти през 2006г. за 3 192 200 евро.
В писмена декларация от ревизираното
лице, представена при предходната ревизия липсва получен заем от М. през
2008г.
С възражение срещу ревизионен доклад на първото
ревизионно производство Д. представя договор за заем с Я.С. М. от 15.12.2008г. за сумата от 220 000лв., предоставени без лихва със срок
на връщане 31.12.2010г., като във възражението
се твърди получаването на заемните средства на два транша
– 100 000лв. през м.12.2008г.
и 120 000лв. през
м.05.2009г.
Ревизиращите извършват съпоставка
на приходите и разходите на лицето като са признати начално салдо от
40 000лв., налични по банкова сметка ***,33лв., приходи от банков кредит в
размер на 11 718лв., от трудови възнаграждения в размер на
3 759,54лв. и от дейност като земеделски производител в размер на
8 200лв. Разходите се формират от внесени в брой по банкова сметка ***,20лв.,
платени консумативи в размер на 1 220,46лв., осигуровки в размер на
201,60лв. и погасяване на заеми в размер на 5 563,30лв. Общо признатите
приходи са в размер на 63 682,87лв., а разходите – 107 425,56лв.
Въз основа на така установеното
органите по приходите приемат, че е налице доход от други източници в размер на
43 742лв., получен от формираната отрицателна разлика между признатите
приходи и установените разходи на лицето. Данъчната основа за облагане с данък
по чл.48 от ЗДДФЛ е получена като сбор от установения доход от други източници
и дохода от трудови правоотношения. Общата годишна данъчна основа е определена
на 47 919,96лв., дължимия данък на 4 792лв., от които авансово
внесени 417,73лв., внесени по предходен ревизионен акт /отменен/ 5 249лв.
и надвнесен данък в размер на 874,73лв.
В хода на съдебното производство
нови доказателства не се представят от страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка,
съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган с
оглед Тълкувателно решение № 5 / 13.12.2016г. на ВАС, в предписаната писмена
форма и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.
Настоящият състав намира, че
данъчната основа за облагане на Д.Д. е определена при
грубо нарушение на материалния закон.
ЗДДФЛ предвижда установяване на
всички доходи, получени през годината, представляваща данъчен период. За всеки
вид установен доход се формира данъчна основа по посочени в закона правила
/например намаляване с нормативно признати разходи/, като така получените
данъчни основи формират една годишна данъчна основа за облагане с данъци.
В конкретният случай дохода от
трудови правоотношения е безспорен между страните.
Спорен между страните е установеният
от органите по приходите доход от други източници. Начинът на определяне на
този доход представлява недопустимо смесване на двата вида облагане – по общия
ред и по особения ред. Независимо от извършената съпоставка на приходите и
разходите на лицето и на установено отрицателно салдо, органите по приходите не
преминават към облагане по редана чл.122 от ДОПК. Това не представлява
нарушение на процесуалните правила, тъй като законът предоставя право на избор
на компетентния орган дали да премине към ревизия по особения ред или не. Изборът
на приходната администрация е обвързващ съда. След като ревизията се извършва
по общия ред, органите по приходите следва да представят доказателства за всеки
един установен доход – вид на дохода, платец на дохода, дата на получаване на
дохода и размер на дохода. Доказателстваната тежест за установяване на всички
елементи на облагането лежи върху органите по приходите. В първото по делото
заседание на ответника са дадени указания по реда на чл.171 от АПК за
необходимостта от доказателства относно твърдението за наличие на облагаем
доход в размер на 43 742лв. От отвеника не са ангажирани доказателства във
връзка с указанията на съда.
Превишението на приходите над
разходите представлява облагаем доход единствено в хипотезата на законовата
презупция на чл.123 от ДОПК. За да е налице тази презупция обаче, следва
ревизионното производство да бъде проведено по реда на чл.122 от ДОПК – с
уведомяване на лицето, деклариране от него на определени данни и събиране на
относими доказателства. В конкретния случай ревизията е по общия ред и
правилата на облагане по чл.122 от ДОПК не могат да бъдат приложени. При
ревизия по общия ред превишението на разходите над приходите представлява
единствено индиция за наличие на доход и ревизиращите следва да установят
неговите размер, източник, платец и дата на получаване. Източникът на дохода и
датата на получаването му са от съществено значение за облагането, тъй като
доходите са облагаеми и необлагаеми и вида на дохода определя начина на
определяне на данъчната му основа, а датата на получаване определя данъчния
период, в който подлежи на облагане. По отношение на приетия от органите по
приходите доход от друг източник освен размера му, не са установени останалите
елементи, поради което съдът намира за недоказано получаването през 2008г. на
доход от 43 742лв. с произход различен от посочените в чл.13 от ЗДДФЛ.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи и основателността на възраженията в жалбата.
При наличието на деклариран от
лицето произход на дохода с представяне на документи и отмяна на ревизионен акт
с връщане за нова ревизия поради непълнота на доказателствата, органът по
приходите е следвало да събере допълнителни доказателства относно заемните суми
предоставени от Я.М. – най-малкото е следвало да се извърши повторно проверка
на заемодателя при съмнение относно достоверността на представени писмени
доказателства.
Неправилно като приход на лицето
доходът от производство и продажба на непреработена земеделска продукция е
намален с 60%. Законодателното разрешение за намаляване на облагаемия доход на
земеделските производители с нормативно признати разходи от 60% е за целите на
облагането с преки данъци и освобождаване на лицата от задължението да доказват
конкретните разходи, както и подпомагане на дребните земеделски производители.
Това законодателно решение не може автоматично да бъде пренесено при
установяване на приходи и разходи на физическото лице. При ревизия по общия ред
именно приходната администрация следва да докаже, че 60% от получените през
2008г. приходи от продажба на непреработена земеделска продукция са
изразходвани и то през 2008г., а не в следващ данъчен период. Доказателства за
разходи липсват, поради което и е следвало да бъде признат целия размер на
дохода.
При липсата на доказан доход от
друг източник, единствения доход на лицето е по трудово правоотношение, който е
надлежно деклариран и данъкът заплатен авансово.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че обжалвания ревизионен акт е постановен в нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменен.
С оглед изхода
на спора основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и същото следва да бъде
уважено съобразно представения списък с разноските. Представени са доказателства за заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-04000415008331-091-001
/ 28.04.2016г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на Д.Б.Д. ***
сума в размер на 610лв. ( шестстотин и десет лева ), представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от
получаването му.
Съдия: