Р Е Ш Е Н И Е
442 / 20.2.2020г.
Гр. П., 20.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тридесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03045/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.Ц.В.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 735,69 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № *********, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 121,47 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 05925/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
24.08.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.
1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Ц.В.
не е подал писмен отговор. В депозираното в хода на производството по ч. гр.
дело № 05925/2018 г. по описа на съда писмено възражение по чл. 414 ГПК същият
е оспорил вземанията с твърдение, че не живее в процесния имот, като
радиаторите в последния са демонтирани и няма топла вода. Намира за неясно по
какъв начин и на какво основание са начислени сумите, доколкото в имота няма
потребление. Посочено е, че не са му предоставяни фактури, нито подробни
изчисления относно дължимите суми.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във
връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира,
че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.
– бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Между
страните не е спорно обстоятелството, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г.
ответникът В.В. е бил собственик на исковия имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № *********, доколкото твърденията на последния са, че реално не е
ползвал имота и не е живял в него. Предвид това и с оглед изложените във
възражението по чл. 414 ГПК доводи, насочени единствено към оспорване
доставката на топлинна енергия в имота, с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 11.09.2019 г. и обявен за окончателен такъв, поради
липсата на възражения от страните, това обстоятелство е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване. Ето защо, съдът приема, че през процесния период
ответникът, като собственик на имота, е придобил качеството потребител на
топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно
задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
В
тази връзка следва да се отбележи, че облигационно правоотношение възниква
между собственика на имота и топлофикационното дружество независимо от
обстоятелството дали същият реално живее в имота, след като продължава да е
титуляр на правото на собственост, респ. при липсата на учредено/запазено вещно
право на ползване или предоставено ползване в полза на трето лице на
облигационно основание.
Основният
спорен въпрос в настоящото производство е изпълнил ли е ищецът задължението си
да достави до имота на ответника топлинна енергия на твърдяната цена, начинът
на нейното формиране и на отделните компоненти, включени в нея.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ доставеното количество топлинна
енергия се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово
разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По
силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим
на етажна собственост, изчислена като разликата между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода, включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално
дължимата от потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните. В заключението е отразено,
че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани
на място от ищцовото дружество, както и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. От
заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство за търговско
измерване – топломер е преминало през необходимите метрологични проверки, в
хода на които е окачествено като съответстващо на одобрения тип. Отразено е, че
през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер.
Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия.
От
заключението се установява, че през релевантния период в имота на абоната има
едно работещо отоплително тяло – „щранг – лира“ в помещението баня, което е
свързано към сградната инсталация и е проектирано да отдава топлоенергия, както
всяко друго отоплително тяло, но без ИРУ, поради техническата невъзможност за
монтиране на такъв. За него е начисляван
разход като за тяло, работило непрекъснато, определен по изчислителен път. След
провеждане на годишния отчет разходът за топлинна енергия за отопление в имота
е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, а разликата е
съобразени в годишните изравнителни сметки. Отоплителната тела в останалите
помещения – кухня, дневна и стая са демонтирани и за тях /въпреки неосигурения
достъп от страна на абоната/ не е разпределяна топлинна енергия, съответно не
са начислявани суми за такава. Изяснено е, че през релеватния период в имота на
абоната е монтиран уред за измерване на количеството потребена топла вода – 1
брой водомер, но поради неосигурения от абоната достъп за отчет е начислен
служебен разход на топла вода по норматив – според броя обитатели на имота – 1
обитател и при дневно потребление от 140 л. Посочено е, че за неосигурения
достъп е съставен двустранен протокол от 27.05.2018 г., подписан от
представител на етажната собственост и от служител на фирмата за дялово
разпределение, като сред имотите, до които не е осигурен достъп, е и процесният
имот. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект – 159
м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми,
представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ
размер от 10,56 лв. – по 0,88 лв. за 12 месеца. Не е разпределяна топлоенергия
и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в
същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на
абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба. Индивидуалните изравнителни сметки са предавани
на представител на СЕС в законоустановения срок. При така установените факти,
въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г. е на стойност от 735,69 лв., от които 521,21 лв. /разлика между месечните
отчети и изравнителната сметка/ за битова гореща вода, 203,92 лв. за отопление
и 10,56 лв. – вноска за услугата „дялово разпределение“.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата за
периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г. е 121,47 лв., която сума е съобразена
с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща падежа на
всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че партидата, открита при
„Топлофикация – П.“ АД за процесния имот за абонатен № ********** е на името на
ответника. Ежемесечно – до 10-то число в счетоводството на ищцовото дружество
са отразявани дължимите суми. Няма данни за извършени плащания от ответника на
начислените суми. През периода са издадени изравнителни сметки с отрицателен
знак /сума за изравняване в общ размер от – 223,85 лв./, касаещи БГВ и отразени
счетоводно от ищцовото дружество при формиране размера на задължението.
От
изложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на
страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., е доставил до имота му топлинна енергия, чиято
обща цена възлиза на сумата от 735,69 лв., чието заплащане в качеството си на
потребител дължи В..
В
тази връзка и в отговор на възраженията на ответната страна съдът намира за
необходимо да отбележи, че фактът на демонтиране на отоплителните тела в стаите
в процесния имот е било съобразено от доставчика на топлоенергия –
„Топлофикация – П.“ АД, като през релевантния период за жилището не е бил
начисляван разход за топлинна енергия от същите, а единствено за отоплителното
тяло „щранг – лира“ в помещението баня, както и за топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. В изводите си вещото лице е категорично, че
при определяне разхода за отоплителното тяло „щранг-лира“ фирмата за дялово
разпределение е съобразила приложимата методология.
Съдът,
съобразявайки изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
намира за недоказано твърдението на ответника за липсата на основание за
начисляване на суми за топла вода, поради отсъствието на консумация на такава.
Установи се, че в процесния имот има монтиран уред за измерване количеството
топла вода – 1 брой водомер, както и, че през разглеждания период се касае за
служебно начислени суми – по норматив, а не по реални показанията на уреда,
поради неосигурения от абоната достъп за отчет.
Принципът,
установен в правната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в разпоредбите на чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ е
за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз
основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества
гореща вода, определени по данните, отчетени от водомерите.
Изключение
от това принципно правило е въведено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите ѝ, приложими
към процесния период), издадена въз основа на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите,
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
служебно, при норма за разход на гореща вода 140 л. потребление за едно
денонощие на всеки обитател. Правната норма на чл. 70, ал. 4 от същата Наредба
предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от Приложението по чл.
61, ал. 1 – като за отоплителни тела, работили непрекъснато, без уреди. От
анализа на тези норми следва изводът, че при неосигурен достъп до помещенията и
отоплителните средства за отчитане в имота, е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа на реално потребление.
Съдът
намира, че в настоящия случай този механизъм е приложен от ищеца при наличието
на основната предпоставка за това – неосигурен достъп за отчет, удостоверен в
изготвения двустранен констативен протокол от 27.05.2018 г. Ответникът не
твърди да е осигурил достъп, съответно не опровергава това обстоятелство,
поради което същият дължи заплащането на сумата, начислена за битова гореща
вода.
По
отношение на цената за разхода на топлинна енергия за сградна инсталация и в
отговор на възражението на ответника за недължимост на начислените суми, следва
да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и дължат заплащането ѝ. Това задължение следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по своето предназначение, съгласно изричната
норма на чл. 140, ал. 3 ЗЕ, изградена е по предварителен проект, от която никой
не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в сграда в
режим на етажна собственост може да се извърши в хипотезата на чл. 153, ал. 2
от ЗЕ, която в случая не е налице. В подкрепа на този извод са разясненията,
дадени в мотивите на Тълкувателно решение от 25.05.2017 г., постановено по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че поради естеството
на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да
бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък
той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Изяснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него, доколкото потребител на услугата
е цялата етажна собственост. В Решение № 5 от 22.04.2010 г. на Конституционния
съд, постановено по к. дело № 15/2009 г. изрично е прието, че сградната
инсталация в сграда – етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в
резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела. Тъй като всеки
собственик на самостоятелен обект придобива правото да ползва постъпилата в
сградата топлинната енергия, то всеки следва да участва и в разпределението на
тежестите, свързани с общата вещ, като заплаща топлинната енергия, отдадената
от сградната инсталация. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост се извършва от ФДР при спазване изискванията на Наредбата и на
приложението към нея. Съгласно т. 6.1.3. от последното количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект. Изясни се, че съгласно изводите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза в процесния случай топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация в СЕС, където се намира имотът на ответника, е
определена именно по реда на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата и е
разпределена между индивидуалните потребители по реда на т. 6.1.3 –
пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, а именно 159 м3. Предвид
изложеното и като потребител В.В. дължи заплащането на сумата.
Наред
с това, по делото се установи, че ищецът ежемесечно е отразявал по партидата на
абоната дължимите суми, а индивидуалните изравнителни сметки са надлежно
връчвани на представител на сградата в режим на етажна собственост, където се
намира собствения на ответника недвижим имот. Ето защо, съдът намира за
неоснователен доводът на ответната страна за недължимост на сумите поради
неполучаването на фактури за начислените задължения.
Всичко
изложено дотук обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите
дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се изясни, че за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018
г. законната лихва за забава е в размер на 121,47 лв., определен от вещото лице
при съобразяване с падежа на главницата.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане на сумата, поради което и предявеният иск с чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивите
на т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в
заповедното производство. При този изход на спора – основателност на
предявените искове, право на разноски има само ищцовото дружество. В полза на последното, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 365
лв. – платена държавна такса, депозити за вещите лица и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи размера на последното в
двете съдебни производства в минималния такъв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Ц.В., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Ц.В. *** АД сумата
от 735,69 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „***, с
абонатен № *********, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 23.08.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 121,47 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.07.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 05925/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, III-ти
състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
24.08.2018 г.
ОСЪЖДА В.Ц.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 05925/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, III-ти състав и сумата от 365 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 05925/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: