№ 2953
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100512290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20106151 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. №
56286/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 66 състав, е допуснато, на основание
чл.34, ал.1 ЗС, извършването на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 44063.6224.1083.2, находящ се в
област София, СО, с. Лозен, район „Панчарево“, която сграда е изградена в
поземлен имот с идентификатор 44063.6224.1083, с функционално
предназначение: сграда със смесено предназначение, брой етажи: 2, застроена
площ от 41 кв. м., съгласно приложената скица № 14-45910 от 25.01.2018 г.,
при следните квоти: за П. М. А.А – 1/2 ид. ч., за Б. П. А. – 1/2 ид. ч. от имота.
С решение № 20161699 от 22.07.2021 г., постановено по същото дело
по реда на чл.250 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за
допълване на постановеното по делото съдебно решение.
Срещу постановеното на 22.07.2021 г. съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата П. М. А.А. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон.
Неправилно решаващият съд е приел, че в уточнителната молба от 03.12.2020
г. съдържа противоречие в т.1 и т.2 и че няма ясно изразено каква част от
дворното място е придобита чрез давностно владение. Още с исковата молба
е ясно посочено, че 44/594 ид. ч. са придобити по давностно владение, а в т.1
от уточнителната молба е заявено, че не се иска делба на самото дворно
място, а същото чрез съответната идеална част е посочено като
принадлежност към сградата. Така в исковата и уточнителната молба е
заявено искане и относно посочената част от дворното място. Неправилно
1
решаващият съд е приел, че след като не е направено възражение по проекта
за доклад, то не е бил сезиран с иск за делба на сграда с принадлежаща част от
дворното място. С изготвянето на доклад по делото не може да се прекрати
производството по предявен иск за делба. Това може да се извърши само с
определение, което следва да влезе в сила, тъй като с него част от
производството по делото се прекратява. В проведеното открито съдебно
заседание във въззивното производство жалбоподателката е заявила, че
съответно припадащите се идеални части от дворното място са заявени като
част от индивидуализацията на сградата, която искат да бъде поделена чрез
предявения иск са делба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника Б. П. А., с който оспорва въззивната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С депозирана
по делото уточнителна молба ищцата е заявила, че не предявява иск за делба
на 44/594 ид. ч. от дворното място. Така предмет на иска за делба е само
сградата. С уточнителна молба от 03.12.2020 г. ищцата твърди, че е
придобила по давност част от дворното място, без да е посочена каква е тази
част. По документ за собственост процесния поземлен имот е с площ от 594
кв. м. , от които 550/594 ид. ч. са за жилищната сграда, а 44/594 ид. ч. са за
гараж и дворното място, притежавани от него. Моли съда да потвърди
обжалваното решение
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание 233, ал.1 ЗЗД. Ищцата
твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на
15.11.1981 г. и бил прекратен с влязло в сила на 17.07.2019 г. съдебно
решение. През време на брака им в резултат на упражняваното от двамата
съвместно владение върху дворно място, находящо се в с. Лозен, на *******
станали собственици при условията на съпружеска имуществена общност на
44/594 ид. ч. от този имот, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, представлявал поземлен имот с
идентификатор 44063.6224.1083, област София, СО, с. Лозен, район
„Панчарево“, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), площ 601 кв. м., стар номер 1083, кв.96, парцел XI, при
съседи съгласно документ за собственост: В. А., В. А., С.К. и улица.
Останалата част от имота – 550/594 ид. ч. е индивидуална собственост на
ответника. През време на брака изградили първоначално гараж, който
впоследствие бил преустроен съгласно одобрени строителни книжа в ателие
на два етажа с площ от 41 кв. м., съставляваща съгълсано кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, сграда с идентификатор
44063.6224.1083.2, област София, СО, с. Лозен, район „Панчарево“,
функционално предназначение: сграда със смесено предназначение, брой
етажи-2, застроена площ – 41 кв. м. С прекратяване на брака съпружеската
имуществена общност е прекратена и с ответника станали обикновени
съсобственици при равни части на притежаваните по време на брака им в
съпружеска имуществена общност недвижими имоти. Моли съда да
2
постанови решение, с което да допусне делба при равни квоти на двуетажна
сграда (ателие) с идентификатор 44063.6224.1083.2, находяща с в София, с.
Лозен, ул. *******, със застроена площ от 41 кв. м., заедно с 44/594 ид. ч. от
дворното място, в което е застроена, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 44063.6224.1083, цялото с площ от 601 кв. м.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът изразява становище за основателност на предявения иск за
делба. Твърди, че процесният поземлен имот е с площ от 594 кв. м., от които
550/594 ид. ч. е придобил на основание наследство и дарение, а за разликата
от 44/594 ид. ч. и гараж е признат за собственик по давностно владение.
Получил е в наследство имот от 550 кв. м., който е извън съпружеската
имуществена общност. Установил владение върху останалите 44 кв. м. от
поземления имот, в който е построено процесното ателие. Тъй като давността
е изтекла през време на брака, тази част от имота е в режим на съпружеска
имуществена общност. Отправя искане да му бъде възложен в дял и
изключителна собственост спорните идеални части от поземления имот.
Построената върху него сграда е жилище, което е неподеляемо. Отправя
искане за възлагане на жилищната сграда.
След постъпване на писмения отговор на исковата молба с
разпореждане от 18.11.2020 г. съдът е указал на ищцата да уточни дали
предявява иск за делба по отношение на 44/594 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 44063.6224.1083, посочи на каква придобивна давност се
позовава по отношение на поземления имот – кратка или дълга, както и да
посочи периода, през който страните са владели имота и с какви конкретни
действия са манифестирали своенето на имота, да посочи дали в поземления
имот има построени други сгради освен тази, чиято делба се иска в
настоящото производство и ако има, да посочи чия собственост са, да посочи
времето в което страните са изградили гаража и в което същият е преустроен
в двуетажна сграда.
Във връзка с указанията на съда ищцата е депозирала на 03.02.2020 г.
молба – уточнение, с която е уточнила, че не предявява искане за делба на
44/594 ид. ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 44063.6224.1083, цялото с площ от 601 кв. м. Тези идеални
части са посочени в искането за делба като такива, принадлежащи към
двуетажната сграда (ателие), като само тя е предмет на иска за делба, с цел
ликвидиране на съсобствеността. Ищцата се позовава на дългата придобивна
давност от 10 г. Владението върху имота е установено през 1982 г., като са
обработвали и стопанисвали дворното място, грижили се за него като за
собствено, отглеждали насаждения От 1992 г. е изтекла придобивната давност
върху част от дворното място, включително и чрез застрояването с гаража,
понастоящем ателие. В процесния поземлен имот съществувала двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 44063.6224.1083.1, която е лична
собственост на ответника. Първият етаж на процесната жилищна сграда
страните са построили през 1990 г. и към тази дата е изградена като гараж.
През 1999 г. са надстроили гаража с един етаж, а в периода 2000 – 2002 г.
двуетажната сграда била с променено предназначение – ателие.
С определение от 09.12.2020 г. съдът е съставил проект за доклад по
делото, в който е посочено, че е предявен иск за делба на съсобствен между
страните недвижим имот – жилищна сграда в с. Лозен, ул. *******. В
3
твърденията на ищцата е посочено, че с ответника са съсобственици на 44/594
идеални части от поземления имот, като останалите 550/594 ид. ч. от
поземления имот.
В първото редовно открито съдебно заседание ищцата е възразила
във връзка с проекта за доклад, в който неправилно е посочено, че гаражът е
преустроен през време на брака на страните, а между тях липсва спор, че през
време на брака им е построен гаража, който впоследствие е бил преустроен в
процесната двуетажна жилищна сграда (ателие).
Съдът е обявил проекта за доклад за окончателен, ведно с
направените уточнения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Искането за допълване на постановеното на 27.04.202, г. съдебно
решение, постановено по настоящото дело, е своевременно направено от
ищцата - в рамките на установения в нормата на чл.250, ал.1 ГПК срок.
Същото изхожда от легитимирана страна в процеса и е процесуално
допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Непълно е съдебното решение, което не обхваща целия спорен
предмет, очертан в исковата молба, като съдът не е формирал воля относно
част от спорното право, по което е налице произнасяне в диспозитива на
обжалваното съдебно решение.
В случая е предявен иск за делба на двуетажна сграда (ателие) с
идентификатор 44063.6224.1083.2, находяща с в София, с. Лозен, ул. *******,
със застроена площ от 41 кв. м., заедно с 44/594 ид. ч. от дворното място, в
което е застроена, съставляващо поземлен имот с идентификатор
44063.6224.1083, цялото с площ от 601 кв. м. По така заявения предмет на
иска за делба е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
депозирана е уточнителна молба от ищцата и съответно е изготвен доклада на
делото.
С постановеното на 27.04.2021 г. съдът е разгледал иска за делба на
горепосочената двуетажна жилищна сграда, като е пропуснал да опише
съответно припадащите са идеални части от дворното място, съобразно
заявеното от ищцата с исковата молба и поддържано с депозираната на
03.12.2020 г. уточнителна молба.
Действително съответно припадащите се идеални части от дворното
място, чийто обем е ясно и точно посочен от ищцата и не е оспорен от
ответника – 44/594 ид. ч., не са заявени като самостоятелен предмет на иска за
делба. Същите обаче имат значение за надлежната индивидуализация на
делбения имот, съобразно заявеното в исковата молба и утонителната молба
от 03.12.2022 г.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението от
4
27.04.2021 г. не е непълно, поради което молбата за допълването му по реда
на чл.250 ГПК се явява неоснователна.
Както в молбата за допълване на съдебното решение от 27.04.2021 г.,
така и в проведените във въззивното производство устни състезания ищцата
поддържа, че делбеният имот не е надлежно индивидуализиран от решаващия
съд, съобразно заявеното в исковата молба и уточнителната молба чрез
посочване на припадащите се идеални части от поземления имот, в който
сградата е построена. Така заявените оплаквания на ищцата, поддържани и
във въззивното производство, по естеството си съставляват искане за
отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
на 27.04.2021 г. съдебно решение при индивидуализацията на делбения имот,
за който съдът е формирал изводите си, но неправилно го е описал в
диспозитива на съдебното решение. Ето защо пред СРС следва да се развие
инициираното от ищцата производство по реда на чл.247 ГПК за надлежно
индивидуализиране на делбения имот.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20161699 от 22.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 56286/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 66 състав.
ВРЪЩА гр. д. № 56286/2019 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ
ГО, 66 състав, за развитие на производство по реда на чл.247 ГПК,
съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5