№ 579
гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503701 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. Н. Б. с ЕГН: ********** против Решение от 27.07.2020 г. по т.д. 197/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Монтана /МОС/, с което е отхвърлен иска му по чл. 226 КЗ /отм./
против „ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 20 000 /двайсет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. Н. Б.а при ПТП,
реализирано на 09.12.2014 г. по вина на водач на автомобил, застрахован при ответника
ведно със законната лихва от датата на деликта – 09.12.2014 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се
счита, че исковата претенция била основателна. В такъв смисъл отправя и искането си до
САС в петитума на жалбата – да се присъди обезщетението от 20 000 лв. със законната
лихва, както и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна – „ОЗК-
Застраховане“ АД с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Претендират се разноски, като се желае
атакуваното решение да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Пред настоящата инстанция е допусната и
приета като доказателство заключение на вещо лице по съдебно-психологична експертиза
/СПЕ/.
1
САС намира, че обжалваното решение на МОС отговаря на критериите за валидност и
допустимост. Преценявайки правилността на обжалваното решение, настоящият състав на
съда намира следното:
Предмет на делото е искане за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 226
КЗ /отм./ от М. Н. Б. против „ОЗК-Застраховане“ АД, като се твърди, че той е претърпял
болки и страдания от смъртта на сестра му С. Н. Б.а при ПТП, реализирано на 09.12.2014 г.
по вина на водач на автомобил, застрахован при ответника. Намира, че сумата от 20 000 лв.
е в състояние да удовлетвори неимуществените му вреди, като се претендира и законната
лихва върху обезщетението от датата на деликта.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е
конкретизиран кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия
кръг увредени е запазена установената практика, че това са лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. В този кръг са
децата - включително и отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение се
сочи, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Лицето е
материално легитимирано да търси обезщетение от смъртта на своя близък тогава, когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на едната страна е причинила на другата морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка.Тази възможност е
предвидена по изключение и с оглед особената близост между лицата, вкл. и между братя и
сестри, какъвто е и настоящия казус.
ОС-Монтана е преценил, че ищецът не е доказал морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка, за да
се присъди търсеното обезщетение и настоящият състав на САС напълно се солидаризира с
този извод.
2
В първоинстанционното дело е установено безспорно, че ищецът от дълги години не
живее в България, установил се е в Израел и никак не се доказва, той да е поддържал със
сестра си постоянна връзка и да са били особено близки. Отношенията им са били нормални
като между брат и сестра, но не и в смисъла, вложен съобразителната част на посоченото
тълкувателно решение, за да му се присъди обезщетение за морални вреди.
Тези изводи не се разколебават от заключенията на приетата във втората инстанция СПЕ.
Отговорите на в.л. И. сочат, че вследствие на катастрофата и настъпилата при нея смърт на
сестра му, въззивникът е изпитал обичайния за всеки в подобна ситуация шок. Експертизата
не следва да се кредитира в частта, в която вещото лице е изложило, че най-вероятно в
резултат на острата стресова реакция от инцидента Б. бил получил инсулт. Този извод не се
възприема от съда поради липсата на нужната медицинска /професионална/ квалификация
на вещото лице, която е психолог, но не и специалист в областите на медицината, имащи
отношение към състояния, като инсулти и инфаркти, както и причините за тяхното
настъпване.
На следващо място, изводът й не е категоричен, а и самото вещо лице признава, че за това
няма абсолютно никакви медицински документи, въз основа на което прави такъв извод.
Това нейно предположение се базира на външния вид на ищеца, при направеното лично
изследване, но не може да бъде възприет, като достоверен извод, след като няма медицинска
документация за това, при което и не може да се извлече заключение, както за прекаран със
сигурност инсулт, така и за това - ако е бил изобщо прекаран – това дали има причинно-
следствена връзка с ПТП, при което е починала сестрата на въззивника.
В обобщение, изводите на двете инстанции съвпадат, при което решението на МОС ще
следва да се потвърди изцяло с препращане към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК. При
този изход в производството, в полза на застрахователя следва да се присъдят разноските
във втората инстанция, възлизащи на 1200 /хиляда и двеста/ лева, заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Възражението за неговата прекомерност, направено в
писмена форма от процесуалния представител на въззивника, е неоснователно предвид
обжалваемия материален интерес и минимумите по чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящето решение
не подлежи на касационно обжалване, тъй като се касае за търговско дело с цена на иска от
20 000 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.07.2020 г. по т.д. 197/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Монтана.
3
ОСЪЖДА М. Н. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК: ********* разноски за втората инстанция в размер на 1200
/хиляда и двеста/ лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно /чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4