Р Е Ш
Е Н И Е
28.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО,ІІІ
Районен съд – Дупница състав
16 април 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла
Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1309 2018
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба Л.Г.М., с ЕГН **********,***, с против Наказателно постановление № 18-0348-000514 от 31.07.2018 г., издадено от Началника на РУ- Дупница при ОДМВР – гр. Кюстендил, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки. Считайки същото за незаконосъобразно, жалбоподателят моли НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: На 04.07.2018 г. около 09.50 ч. актосъставителя Ив. М.– на длъжност мл. автоконтрольор при ПК РУ Дупница и св. А.Д.- очевидец, също полицейски служител, установили че на същата дата и час, в гр. Дупница, на ул. „Цар Освободител“, срещу „Риал Газ“, в посока банка ДСК жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА 1552 НН, като на обозначена пътна маркировка М8.1 –пешеходна пътека, тип „Зебра“ не пропуска движещите се по нея пешеходци. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражение, Не са пъостъпили писмени обяснения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Иззет е като доказателство контролен талон № 3884656.
Административнонаказващият орган е издал НП, като е възприел същата фактическа и правна обстановка.
Актосъставителят М., заяви пред съда, че поддържа написаното в него, но няма спомен за случая. Заявява, че ако пешеходецът е преминал пешеходната пътека и няма опасност за него не биха съставили АУАН за такова нарушение. В хода на съдебното следствие е разпитан св. , който пътувал до жалбоподателя и твърди, че на посоченото място нямало видими следи от пешеходна пътека. Седмица след случая, вече личала ясна пътна маркировка с прясно нанесена боя, че е налице такава на посоченото място. На мястото описано в АУАН се излиза от завой и има кръгово движение, поради което скоростта, с която се движи водач на лек автомобил не може да бъде висока. Св. е категоричен, че на пешеходната пътека не е имало пешеходец, тъй като приближавайки до описаното място пешеходците се били изнесли и не са създали опасност за пресичащите, нито пък са им отнели предимство.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения от срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 119, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съдът споделя напълно довода на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено. Както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП е описано, че санкционираното лице не пропуска движещите се на пешеходната пътека тип „зебра” пешеходци, докато в правните си изводи наказващият орган е квалифицирал деянието по следния начин: „Не пропуска преминаващите пешеходци”. В случая не ясно за коя хипотеза, предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП са уредени две различни хипотези, поради което процесното нарушение са явява неконкретизирано. Неяснотата при фактическото и правно описание на така формулираното нарушение описано само като „движещите се“, е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя, който е лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, поставяйки го в невъзможност да организира защитата си. Не става ясно дали пешеходците са били стъпили на пешеходната пътека или са преминавали, ако са преминавали, къде са се намирали. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството.
В тази връзка, преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Що се отнася до самото нарушение, съдът счита, че същото е и недоказано. Следва да се има предвид, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. отразеното в акта не се счита за доказано. Това произтича от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно – наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.103, ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно –наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС на Р.Б. № 10/1973 г.). Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Действително съществува разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Тук следва да се посочи, че при преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП (ако са редовно съставени) и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на чл.16 от НПК (презумпцията за невиновност на обвиняемия в случая нарушителя) и чл.14, ал.2 от НПК (доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила) във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция, както се каза, категорично е застъпена и в задължителното за съдилищата Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС на Републиката. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и дали от лицето посочено за нарушител и обстоятелствата, при които е извършено. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и НП нарушение. Свидетелят , заяви пред съда, че не са отнели предимство на пешеходците, тъй като те вече са били пресякли пешеходната пътека, когато жалбоподателят излизал от завоя . Актосъставителят поддържа написаното в АУАН, но няма спомен за случая. Хипотетично твърди, че не би съставил АУАН, ако пешеходците са се изтеглили, но не посочва конкретика по случая. Ето защо съдът прие, че не се установиха фактите, изложени в АУАН и НП, и като се има предвид, че в административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган, следва да се приеме, че нарушението се явява и недоказано, което също обуславя отмяна на атакуваното НП.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0348-000514 от 31.07.2018 г., издадено от Началника на РУ- Дупница при ОДМВР – гр. Кюстендил, с което на Л.Г.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 (сто) лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на гл.ХІІ от АПК, в 14 - дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: