РЕШЕНИЕ
№ 1039
гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20233110104400 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от К. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** и Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез
адв. Е. В. К. – К. от АК *** срещу М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********** осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищците следните суми:
На К. К. Н.: сумата в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана продажба на съсобствния
с ответника апартамент с адм. адрес: гр. ***, намиращ се сграда № 5, ПИ с
идентификатор ***, с площ от 40.71 кв.м. и прилежаща площ: Изба 2.31 кв.м.,
0.7251 % ид.части от ОЧС, състоящ се стая, кухня, баня, коридор и балкон,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда – 06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, а в
условията на евентуалност сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и
шестстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран наем от
съсобствения с ответника апартамент за периода м. април 2020г. – м. април
2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба в съда – 06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено
здравословно състояние в резултат на отказа на ответника да бъде продаден,
съотв. отдаден под наем съсобствения с ответника апартамент, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
На Л. К. Б.: сумата в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
1
изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана продажба на съсобствния
с ответника апартамент с адм. адрес: гр. ***, намиращ се сграда № 5, ПИ с
идентификатор ***, с площ от 40.71 кв.м. и прилежаща площ: Изба 2.31 кв.м.,
0.7251 % ид.части от ОЧС, състоящ се стая, кухня, баня, коридор и балкон,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда – 06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, а в
условията на евентуалност сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и
шестстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализиран наем от
съсобствения с ответника апартамент за периода м. април 2020г. – м. април
2023г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба в съда – 06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено
здравословно състояние в резултат на отказа на ответника да бъде продаден,
съотв. отдаден под наем съсобствения с ответника апартамент, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищците основават исковата си претенция на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: С
ответницата, въз основа на наследствено правоприемство от смъртта на
общия им наследодател Й.Б.К. са съсобственици на апартамент с адм. адрес:
гр. ***, намиращ се сграда № 5, ПИ с идентификатор ***, с площ от 40.71
кв.м., и прилежаща площ: Изба 2.31 кв.м., 0.7251 % ид.части от ОЧС, състоящ
се стая, кухня, баня, коридор и балкон. През м. ноември 2017г. ищците
инициирали среща в кантората на адв. К. А. в гр. Варна с цел да отправят
предложение за споразумение за продажбата или отдаването на имота под
наем, на която среща ответницата не се явила. Излага се, че по повод
желанието на ищците за разпореждане с имота са получавали предложения за
закупуването му от различни лица, както и за отдаването му под наем, но
поради несъгласието на ответницата, до такива действия не се е стигнало.
Сключили са и договори за продажба на имота с фирми за недвижими имоти.
Също така на направеното от ищците предложение за ремонт на процесното
жилище с цел по – добрия му търговски вид, ответницата отново отказала.
През лятото на 2022г. ищците инициирали втора среща при адв. К. А., но до
споразумение отново не се стигнало. Излагат, че причина за това е желанието
на ответницата да придобие по – голяма част от продажната цена при
сключването на сделка. Твърди се също, че в резултат на действията на
ответницата здравословното състояние на ищците се влошило, с което
обосновават правния си интерес от водене на иска за неимуществени вреди.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131
ГПК, ответникът оспорва предявените срещу него искове и моли за тяхното
отхвърляне. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.
Излага се, че страните имат дългогодишни противоречия във връзка с
подялбата на наследственото имущество, останало от покойния Й.Б.К. /брат
на ответницата/. Сочи, че за ответницата процесният имот е със
сантиментална стойност, поради което е изявявала желание пред ищците да
изплати дяловете им с цел да го придобие. Навежда твърдение, че между
2018г. и 2022г. са водени преговори между страните за сумата, която следва
да бъде заплатена между страните с цел уреждане на отношенията им и
ликвидиране на съсобствеността. Сочи се, че във връзка с това са били
2
сключвани договори за посредничество с дружества, осъществяващи
брокерски услуги „И.Т.“ ООД и фирма „Адрес“, за да бъде продаден имотът,
но до сделка не се е стигнало. Едно от последното отправено от ответницата
предложение до ищците било за 22500 евро /сума за уравняване на дяловете/,
но до споразумение отново не се стигнало. Твърди се, че еднолично е
заплатила множество разходи във връзка с общия имот. Оспорва ищците да се
претърпели пропуснати ползи от нереализирана сделка за продажба на имота,
тъй като същият към момента продължава да съществува и да е съсобствен
между страните. Твърди се, че причина за липсата на постигане на
споразумение между страните за продажба на имота, съответно отдаване под
наем, са именно действията на ищците. Оспорва твърдението на ищците, че
възпрепятствала последните да ползват имота.
В хода на откритите съдебни заседания ищците, редовно призовани,
явяват се лично и се представляват от адв. Е. К. – К., чрез която поддържат
исковата молба.
Ответникът, редовно призован за съдебни заседания, представляван от
адв. К. А., чрез която поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно е от представените по делото препис – извлечение от акт за
смърт № 0086 от 04.02.2017г. и удостоверения за наследници, че общият за
страните наследодател Й.Б.К. е починал на 03.02.2017г. и е оставил законни
наследници ищците Л. К. Б. и К. К. Н. от една страна и ответника М. Б. Г. от
друга.
Между страните не е спорно, а се потвърждава и от приобщените
доказателства по делото, че въз основа на наследствено правоприемство
страните са съсобственици на придобития от Й.Б.К. по силата на договор №
*** за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 25.10.1990г. апартамент с адм. адрес: гр. ***, намиращ
се сграда № 5, ПИ с идентификатор ***, с площ от 40.71 кв.м. и прилежаща
площ: Изба 2.31 кв.м., 0.7251 % ид.части от ОЧС, състоящ се стая, кухня,
баня, коридор и балкон.
Установява се от договор за посредничество при продажба на недвижим
имот от 27.07.2022г., сключен с посредническа агенция „И.Т.” ЕООД;
договори за гаранция за закупуване на недвижим имот и договор за
специално обслужване на продавач от 14.10.2022г., сключен с дружество,
осъщестявящо брокерски услуги „А. НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” АД, че ищците
заедно с ответницата са възложили на упоменатите търговски дружества
предлагането на процесния имот за продажба на потенциални купувачи,
неговата реклама, огледи и обслужване на потенциална сделка до
сключването на окончателен договор за продажба.
От съдържанието на представеното към отговора на исковата молба
Споразумение от 27.07.2022г. е видно, че ищците и ответницата деклрарили
едни пред други, че същите са съсобственици на процесния имот, придобит по
наследство, както и че предоставят ексклузивни права на агент за недвижими
имоти към дружството „И.Т.” ЕООД – В. Д. за продажба на имота за сумата
от 52 000 (петдесет и две хиляди евро). Видно е също така, че в посоченото
споразумение съществува и клауза по отношение на начина на разпределяне
3
на получената продажба цена при евентуална продажба, а именно:
ответницата М. Б. Г. да получи 10 % /десет процента/ от продажната цена,
която сума да покрие нейни вземания свързани с осъществени разходи по
обслужване на имота, както и във връзка с други наследствени отношения
между страните. Уговорено е също така останалите 90 % /деветдесет
процента/ от продажната цена на имота да бъдат разделени според дяловете
на наследниците, а именно: ½ за ответника и ½ общо за двамата ищци, или по
¼ за всеки от тях.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
допуснатите в полза на двете страни свидетели.
В показанията си свид. В. Д. Д. сочи, че работи в дружеството „И.Т.”
ЕООД и познава страните по делото. По повод на желанието на страните за
продажба на имота била потърсена от процесуалния представител на ищците
адв. К., след което била осъществена среща и обсъждане, включително и с
представител на ответницата, условията, пазарните цени на имота и въобще
стъпките за осъществяване на продажбата. Синът на ответницата Б.
осъществявал съдействие на свидетелката Д., като отключвал имота за огледи.
Посочва се също, че били направни немалко на брой огледи от потенциални
купувачи. Свидетелката излага, че по повод отправено предложение от друга
агенция от дата 19.08.2022г. за сумата от 49 000 евро, ищците били съгласни с
така предложената цена, но от страна на представителя на ответницата –
синът й Б., бил направен отказ. Изтъква се, че след този случай до м.
септември 2022г. е имало също така огледи, но не и ново конкретно
предложение. На поставен на свидетеля въпрос същият отговаря, че по повод
на продажба на имота не е бил подготвян предварителен договор, както и че
не е разговаряла лично с ответницата дали последната е съгласна на
предложената цена от 49000 евро, съответно 50000 евро.
Свидетелят Р. Л. К. излага пред съда, че през м. април 2020г. искал да
наеме процесния апартамент, тъй като бил студент във Варна, но до оглед не
се стигнало, тъй като бил направен отказ да бъде направен такъв от страна на
ответницата, която изрично заявила на свидетеля, че отказва имота да бъде
отдаден под наем.
Свидтелят Б. Е.М., син на ответницата посочва, че малко след
погребението на наследодателя Й., ищците предявили претенции към
ответницата апартаментът да бъде продаден и парите разделени. Ответницата
не желаела да бъде продаван, тъй като имал сантиментална стойност за нея и
поради тази причина отправила предложение до ищците да откупи дела им.
От майка си свидетелят знаел, че имала имуществени претенции спрямо
ищците по повод реституирането на наследствени земи, а така също и поради
обстоятелството че приживе се грижила за Й., за разлика от ищците, които
живеели в А., и за което искала по повод уреждане на отношенията им за
процесния имот, тези й действия да бъдат овъзмездени. Бил постигнат
консенсус между страните в производството, че 10 % процента от продажната
стойност да бъдат преведени на ответницата именно като обезщетение за
имуществените й претенции, посочени по – горе, но ищците отказали да й ги
преведат преди изповядване на сделката. Посочва, че освен споменатото
предложение за покупка на имота, друго не е имало. На въпроси на адв. А.
свидетелят посочва, че апартаментът има 4 екземпляра ключове, брава не е
била сменяна, като заявява, че ищците също имат екземпляр от ключовете.
Свидетелят изтъква, че с цел продажбата на имота, лично се е ангажирал с
4
осигуряване достъп до имота за огледи, отделяйки време за това от личното
си и работно. По – късно агенция за недвижими имоти „Адрес” получила
екземпляр от ключа, за да осъществяват самостоятелно огледи, като същите
намерили и клиент.
Свидетелят Н.Н. в показанията си установява, че е съдействал за
извършване на огледи на апартамента, когато св. Б. М. отсъствал.
От ангажираното експертно заключение по назначената СМЕ се
установява, че ищцата К. К. Н. страда от хипертонично сърце, като подобно
заболяване се характеризира с високи стойности на кръвното налягане,
налагащо системни прегледи при специалист кардиолог и употреба на
антихипертензивни средства. При наличие на такова заболяване пациентът
при попадане в стресова ситуация може да получи хипертонична криза, която
да предизвика високи стойности на кръвно налягане. Установените на ищцата
Н. гастроентерит и колит представляват според вещото лице възпалителни
изменения на лигавицата на стомах, тънки и дебели черва, като развитието на
същите не е във връзка с преживените стресови ситуации. По отношение на
ищеца Л. К. Б. вещото лице е установило, че посоченото лице страда от
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с регистриране
двукратно високи стойности на кръвното налягане. При попадане в стресова
ситуация, при наличното хронично състояние, експертът е дал заключение, че
могат да бъдат регистрирани високи стойности на кръвно налягане.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД. За да
бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, ищците следва да
установят в условията на пълно и главно доказване: наличието на
противоправни Д.ия от вида на описаните в исковата молба, извършени от
ответника в твърдяния период от време; претърпените от тях вреди, вкл. вид,
интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди и техния
размер; както и причинната връзка между двете; сигурна възможност за
реализиране на ползата /възможност за сигурно увеличаване на имуществото/,
както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликт.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи онези
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът намира, че не е установен първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение от страна на
ответника, изразило се в отказ на ответника да бъде продаден, съотв. отдаден
под наем съсобствения с ищците апартамент.
Видно от приобщените писмени доказателства – договори за
посреднически услуги, ответницата, заедно с ищците, е делегирала на
брокерски агенции за продажби на недвижими имоти, правото да съдействат
за сключването на сделка за прехвърлянето на имота, намирането на купувачи
и др., предвид което не може да се счита, че ответницата изначално е
направила отказ от разпореждане с имота. Видно е и от събраните в хода на
делото гласни доказателства посредством разпита на св. Б. М., че същият в
качеството на представител на ответницата е съдействал за извършването на
огледи на апартамента от потенциални купувачи лично, или чрез другия
разпитан по делото свидетел Н.Н.. В този смисъл ответницата с тези си
5
действия, чрез представляващи я лица, е засвидетелствата ангажираността си
към намерението за разпореждане с имота, предвид което твърденията на
ищците за направен отказ от разпореждане с имота от страна на ответницата
са разколебани.
На следващо място ищците не успяха да докажат в условията на пълно и
главно доказване, че е била налице сигурна възможност за реализиране на
ползата /възможност за сигурно увеличаване на имуществото чрез
продажбата на имота/, както и че реализирането й е станало невъзможно
поради деликт. Свидетелката В. Д. излага, че по повод отправено
предложение от друга агенция от дата 19.08.2022г. за сумата от 49 000 евро,
ищците били съгласни с така предложената цена, но от страна на
представителя на ответницата – синът й Б., бил направен отказ. Изтъква се, че
след този случай до м. септември 2022г. е имало също така огледи, но не и
ново конкретно предложение. Т.е. водени са преговори, но липсват
доказателства за потенциалната възможност за сигурно увеличение на
имуществото чрез продажба на имота. Видно от данните по делото е, че до
сключване на предварителен договор в никой от преговорните отношения с
контрахенти купувачи не се е стигало, предвид което и с оглед липсата на
други категорични доказателства по делото не може да бъде направен
обоснован извод за доказани със сигурност пропуснати ползи.
Същевременно установи се причината за направения отказ от страна на
ответника да изповядат сделка по така отправеното им предложение. Освен
сантименталната стойност, която има имотът за ответницата, доказва се от
разпита на св. М., че са налице и имуществени спорове между страните по
отношение на други наследствени имоти, предвид което ответницата в
правото си на договаряща страна е отправила искането си към ищците за
предварително внасяне в нейна полза на процент от продажната цена като
обезщетение за това, че приживе се е грижила за покойния им общ
наследодател, а така също и за това, че по повод реституционни процедури в
миналото същата е останала ощетена финансово. Следва да се отбележи, че
дори и ответницата да не е имала обосновани причини да не желае да се
разпореди заедно с ищците с процесния имот, то подобен отказ не би могъл
да се разглежда като противоправно поведение. В хипотези като процесната
когато две и повече лица притежават съсобственост в общ за тях имот и не
могат да постигнат съгласие по отношение на разпореждането му, законът е
предоставил възможността на всеки един от съсобствениците да се разпореди
със своята ид.ч. от имота по реда на чл.33, ал.1 ЗС /ТР 5/2012/28.11.2012г. на
ВКС, ОСГК/ или да предяви иск за делба, чрез осъществяването на които би
получил съответния си паричен еквивалент от дела си. Не съществува
законово основание да се счита, че при съсобственост и желание на единия
съсобственик да се разпореди с имота, то другия съсобственик да следва да
бъде задължен да се съгласи с подобно искане. Напротив. Правото на
собственика, а така също и на съсобственика на една вещ включва именно
правото му освен да се разпорежда, така също и да я владее и ползва. Както
бе отбелязано по – горе, имотът има сантиментална стойност за ответницата и
нейно право е тя да откаже да се разпореди с него. Единственият законов ред
за възможността на ищците да получат паричен еквивалент от дела си е да се
разпоредят със своята ид.ч. от имота по реда на чл.33, ал.1 ЗС при
съобразяване с ТР 5/2012/28.11.2012г. на ВКС, ОСГК или по реда на
завеждане на дело за делба на имота, каквото не е сторено. Предвид
изложеното исковете с пр. осн. чл. 45 ЗЗД са сумите в размер от 25 000 лв,
6
предявени от ищците спрямо ответницата, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
нереализирана продажба на съсобствния с ответника апартамент, се явяват
неоснователни.
По отношение на исковете, предявени в условията на евентуалност:
Съгласно чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. Безспорно действието по
отдаване на един имот под наем е действие на управление. Отказът на единия
от съсобствениците имотът да бъде отдаван под наем във всеки случай би бил
основателен, доколкото както бе посочено по – горе правото на собственост
включва и правомощието ползване. В случай, че съсобственик желае да
ползва имота лично, или чрез друго лице, неоснователно би било да се счита,
че друг съсобственик би могъл да го задължи имотът да бъде отдаван под
наем. Ето защо отказът на ответницата имотът да се отдаде под наем, не
представлява противоправно поведение. Същевременно недоказан остана и
фактът относно сигурната възможност за увеличение на имуществото на
ищците посредством отдаване на имота под наем. Чрез разпита на св. Р. К. се
установи, че същият е изразил желание да ползва имота, т.е. събрани са
доказателства за намерението на едно лице да ползва имота. Отново до
конкретно предложение за ползването на имота не се е стигнало, а от там и до
сигурно настъпване на реализирана печалба от отдаване на имота под наем.
Поради изложените съображения предявените в условията на евентуалност
искове се явяват също неоснователни.
Исковете с пр. осн. чл. 45 ЗЗД за сумите от 5 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
влошено здравословно състояние в резултат на отказа на ответника да бъде
продаден, съотв. отдаден под наем съсобствения с ответника апартамент,
съдът счете за неоснователни:
Установи се от назначената и проведена по делото СМЕ, че ищцата К.
К. Н. страда от хипертонично сърце, като подобно заболяване се
характеризира с високи стойности на кръвното налягане, налагащо системни
прегледи при специалист кардиолог и употреба на антихипертензивни
средства. При наличие на такова заболяване пациентът при попадане в
стресова ситуация може да получи хипертонична криза, която да предизвика
високи стойности на кръвно налягане. Установените на ищцата Н.
гастроентерит и колит представляват според вещото лице възпалителни
изменения на лигавицата на стомах, тънки и дебели черва, като развитието на
същите не е във връзка с преживените стресови ситуации. По отношение на
ищеца Л. К. Б. вещото лице е установило, че посоченото лице страда от
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, с регистриране
двукратно високи стойности на кръвното налягане. При попадане в стресова
ситуация, при наличното хронично състояние, експертът е дал заключение, че
могат да бъдат регистрирани високи стойности на кръвно налягане.
По делото не се установи противоправно поведение на ответника. Не се
доказа, че установените заболявания са в резултат на имуществените спорове
с ответницата по делото. Вещото лице посочва, че предвид медицинското
7
състояние, в което се намират ищците, всяка една стресова ситуация би могла
да предизвиква влошаване на състоянието им. Изразеното от вещото лице
съставлява становище за принципна хипотеза, но не и конкретно спрямо
процесния случай. Липсват по делото категорични данни, че ищците са
преживели какъвто и да е стрес от развитието на отношенията им с
ответницата. Не е налице и основание да се счита от събраните по делото
доказателства, че ответницата с поведението си е причинила каквато и да е
стресова ситуация за ищците с правомерния си отказ от разпореждане с
имота,
Воден от горните мотиви исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
Общият размер възлиза на 6900 лв. /2650.00 лв. адв. хонорар за защита и
процесуално представителство спрямо всеки един от ищците по исковете за
имуществени вреди и 800.00 лв. адв. хонорар за защита и процесуално
представителство спрямо всеки един от ищците по исковете за
неимуществени вреди/, съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на
адв. възнаграждения. Предвид посоченото всеки от ищците следва да заплати
на ответника сумата в общ размер на 3450 лв. - разходи за адв. услуги.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** срещу М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** осъдителни искове с
правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от нереализирана продажба на съсобствния с ответника
апартамент с адм. адрес: гр. ***, намиращ се сграда № 5, ПИ с идентификатор
***, с площ от 40.71 кв.м. и прилежаща площ: Изба 2.31 кв.м., 0.7251 %
ид.части от ОЧС, състоящ се стая, кухня, баня, коридор и балкон, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, а в условията на
евентуалност сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от нереализиран наем от съсобствения с ответника
апартамент за периода м. април 2020г. – м. април 2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 06.04.2023г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние в
резултат на отказа на ответника да бъде продаден, съотв. отдаден под наем
съсобствения с ответника апартамент, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда – 06.04.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
8
срещу М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* осъдителни искове с
правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от нереализирана продажба на съсобствния с ответника
апартамент с адм. адрес: гр. ***, намиращ се сграда № 5, ПИ с идентификатор
***, с площ от 40.71 кв.м. и прилежаща площ: Изба 2.31 кв.м., 0.7251 %
ид.части от ОЧС, състоящ се стая, кухня, баня, коридор и балкон, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
06.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, а в условията на
евентуалност сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от нереализиран наем от съсобствения с ответника
апартамент за периода м. април 2020г. – м. април 2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда – 06.04.2023г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние в
резултат на отказа на ответника да бъде продаден, съотв. отдаден под наем
съсобствения с ответника апартамент, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда – 06.04.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 3450 лв. /три хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляваща реализирани от ответника
съдебно деловодни разноски по делото под формата на възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******сумата от 3450 лв. /три хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляваща реализирани от ответника
съдебно деловодни разноски по делото под формата на възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9