№ 331
гр. София , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Мариян Любенов Александров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601286 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения К. Г. Т., чрез упълномощения
защитник адв.М. М., за възобновяване на производството по нохд
№1308/2017г. по описа на СРС, присъдата по което по отношение на Т. е била
потвърдена изцяло с решение по внохд №4007/2019г. по описа на СГС.
В искането са посочени оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели от своя страна до неправилно прилагане на
материалния закон. Според защитника, при постановяване на двата съдебни
акта, е нарушена разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, доказателствената маса
е изцяло в подкрепа на изложената защитна теза за оправдаване на Т., в хода
на съдебното производство пред първоинстанционния съд са събрани
доказателства, че друго лице е извършило вмененото му престъпление.
Доказателствата за неговата виновност са само показанията на свидетеля И.,
които са необосновани и опровергани от останалите събрани доказателства,
на които се е позовала защитата. Налице е още едно основание да се приеме,
че материалният закон е приложен неправилно, а именно отказът на
1
съдилищата да приложат разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Твърди се и че
извършеното от Т. е типична проява на увлечение и лекомислие, което е
самостоятелно основание за прекратяване на наказателното производство
против него. Другите съществени процесуални нарушения според искането се
изразяват в липса на мотиви на първоинстанционната присъда и въззивното
решение, особено по отношение на анализ на показанията на свидетеля И. и
разпознаването, извършено от него, както и по отношение на показанията на
свидетелите в полза на защитата. По тези съображения се иска
възобновяване на наказателното производство, отмяна на съдебните актове и
връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първоинстанционното
производство или алтернативно, прекратяване на наказателното
производство.
С присъда от 21.03.2019г., постановена по нохд №1308/2017г. по описа
на СРС, К. Г. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.346, ал.2, т.1, пр.1 във вр. с чл.346, ал.1 от НК, за което на основание
същите текстове, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е
наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично, за срок от шест месеца, „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от шест месеца и „Включване в програми за
обществено въздействие“ за срок от шест месеца. С решение
№263/13.04.2020г., постановено по внохд №4007/2019г. по описа на СГС,
присъдата по отношение на Т. е потвърдена изцяло.
В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа писменото
искане по съображенията, изложени в него, като добавя към него ново
основание - по чл.422, ал.1, т.5 от НПК във вр. с чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а
именно, твърдението, че наложеното наказание е явно несправедливо.
Осъденият поддържа становището на защитника си и иска
наказателното производство против него да бъде възобновено.
Представителят на САП пледира, че искането е неоснователно, а
постановените актове от първата и въззивната инстанция са правилни и
законосъобразни, съответно не страдат от твърдяните от защитата пороци.
2
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Писменото искане за възобновяване на наказателното производство е
допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирано за това лице,
в установения от закона шестмесечен срок и има за предмет акт по чл.419,
ал.1 от НПК. Допълването на искането с доводи за наличие на предпоставка
за отмяна и възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1,
т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание,
направено в съдебно заседание, е недопустимо, доколкото в това
производство са приложими правилата по Глава ХХIII от НПК. В
касационното производство проверката е допустима само в рамките на
писмено посочените основания, допълненията към касационната жалба или
протест са процесуална възможност да се изложат допълнителни
съображения към вече посочените касационни основания, не и да се
аргументират различни такива. След изтичане на законния срок за образуване
на производството може само да се допълват заявените вече основания, но не
и да се посочват нови такива, в този случай съдът не дължи отговор по тях,
затова явната несправедливост на наказанието е извън предмета на
настоящото дело.
Разгледано по същество, писменото искане за възобновяване на
наказателното производство против К. Т., е неоснователно по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в писменото искане
възражения за съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства, са
неоснователни. Конкретно, относно нарушението, твърдяно за гласните
доказателства, използвани от съдилищата по същество, за да формират
вътрешното си убеждение за приетата за установена фактическа обстановка,
всички оплаквания, посочени в искането и поддържани в съдебно заседание,
относими към основанията за възобновяване на наказателните дела по чл.422,
ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са идентични с изложените
пред въззивната инстанция в жалбата и допълнението към нея, която след
като ги е обсъдила, е намерила, че са неоснователни. Този извод е правилен и
3
се споделя от настоящия състав. Неоснователни са доводите за допуснати
нарушения на процесуалния закон, довели и до нарушения на материалния
закон, както и че съдилищата незаконосъобразно не са приложили
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, алтернативно не са приели, че извършеното
от Т. е типична проява на увлечение и лекомислие, което е самостоятелно
основание за прекратяване на наказателното производство против него.
При постановяване на решението си втората инстанция е извършила
обстоен анализ на доказателствата, направила е самостоятелни фактически и
правни изводи, като преценката за съставомерност на деянието от обективна
и субективна страна е извършена при спазване на процесуалните правила и
след обсъждане, поотделно и в съвкупност, на всички доказателства по
делото, така че не може да се приеме, че са допуснати нарушения на чл.13
или чл.14 от НПК. Взети са били всички допустими и възможни мерки за
разкриване на обективната истина, а двете инстанции са формирали
вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото.
На първо място, не е нарушена разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК,
тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. Твърденията, че Т. е
следвало да бъде оправдан, тъй като в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд са събрани доказателства, че друго лице е
извършило вмененото му престъпление, както и че показанията на свидетеля
И., подкрепящи обвинителната теза, са необосновани и са били опровергани
от останалите събрани доказателства, на които се е позовала защитата, не
могат да бъдат споделени. При проверката на постановените съдебни актове
не се установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила,
касаещи събирането, проверката и оценката на доказателствата в съдебната
фаза на наказателния процес. Конкретно, гласните доказателства, използвани
от съдилищата по същество, за да формират вътрешното си убеждение за
приетата за авторството на деянието и за квалифициране на престъплението,
в извършването на което е бил признат за виновен осъденият Т. - показанията
на свидетелите И. и К., /приобщени чрез прочитане от материалите по ДП/,
както и извършените разпознавания от свидетеля И., са събрани и
анализирани при спазване на процесуалния ред. Мотивирано съдилищата са
изградили фактическите и правните си изводи по отношение на тях, като са
4
ги счели за обективни, достоверни и незаинтересовани. Показанията на
свидетеля И. не само, че не са опровергани от останалите доказателства по
делото, както неоснователно се твърди в искането, а напротив, точно при
съпоставката им с показанията на свидетеля К., които правилно са били
определени като вътрешно противоречиви, наред с извършените
разпознавания, мотивирано са били ценени в полза на обвинителната теза.
Отделно, чрез разпитите на поемните лица, свидетелите К. и С., е установено,
че разпознаването на подсъдимия от свидетеля И. е било извършено при
стриктно спазване на реда за това. Освен това, следва да се посочи, че между
разпознаваните лица е бил и К., но като извършител е посочен осъденият,
който отговаря и на описанието, дадено в разпита на свидетеля преди това
процесуално действие, а то от своя страна, се разминава значително както с
описанието на К., така и със заявеното от самия него относно носеното в
момента на извършване на деянието облекло и конкретно цвета и начина на
носене на шапката от свидетеля. Съобразени са били и приятелските
отношения между него и Т., които обясняват опита му да го оневини.
Предвид изложеното, липсва основание да се приеме, че материалният
закон е приложен неправилно в резултат от неправилно приложение на
процесуалния закон, изразяващо се в неправилна и немотивирана преценка на
гласните и писмени доказателства.
На второ място, не може да се приеме за основателно твърдението, че е
допуснато съшествено нарушение на процесуалните правила, касаещо липса
на мотиви и към двата съдебни акта, при обсъждането на тези обстоятелства.
Напротив, както първата, така и въззивната инстанция са изложили
убедителни мотиви по тези въпроси, като подробната преценка е правилна,
законосъобразна и е извършена след пълен анализ на доказателствените
източници поотделно и в тяхната съвкупност.
На трето място, отказът на съдилищата да приложат разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК по отношение на осъдения Т. също не може да се определи
като нарушение на закона. По този въпрос са изложени пълни съображения
защо е било прието, че не се касае за деяние, което само привидно съдържа
признаците на престъпление, но не е общественоопасно или не е такова в
достатъчна степен, че да засегне обществените отношения, които са негов
5
обект, или ги засяга незначително, както и защо чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни сами по себе си не са основания да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК съобразно конкретното
престъпление.
На последно място, неоснователни са и твърденията, че извършеното
от Т. е типична проява на увлечение и лекомислие, което се сочи като
самостоятелно основание за искане за прекратяване на наказателното
производство против него. Приобщеното експертно заключение на СППЕ
изрично е изключило действията на Т. да са осъществени в резултат от
лекомислие и увлечение, въпреки младата му възраст, на долната граница на
непълнолетието, към момента на деянието. Липсват и съмнения относно
вменяемостта му, той е психично здрав, разбирал е свойството и значението
на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното, настоящият състав прие, че въззивният съд е
спазил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и е извършил съобразен с
изискванията на чл.14 и чл.107, ал.3 и 5 от НПК анализ на доказателствената
съвкупност, като в решението са изложени убедителни съображения относно
значимите за обвинението факти. Затова не са налице основания да се
приеме, че са допуснати твърдяните процесуални нарушение при оценката на
доказателствата, при мотивирането на актовете, както и да е нарушен
материалният закон, които да са основание за възобновяване на
производството по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. С
оглед на изложеното, настоящият състав на САС намира искането за
възобновяване на наказателното производство по нохд №1308/2017г. по
описа на СРС за неоснователно.
Мотивиран от така изложеното, НО, 5-ти състав на САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Г. Т. за отмяна по
реда на възобновяването на наказателни дела на влязлото в законна сила
решение №263/13.04.2020г., постановено по внохд №4007/2019г. по описа на
6
СГС, с което е потвърдена присъда от 21.03.2019г., постановена по нохд
№1308/2017г. по описа на СРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7