Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 20.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 16.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 383/ 2020г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро във вр.
чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред.
В исковата молба ищецът Ю.А.Х. твърди, че е роден
на ***г***, като в различни периоди от време е бил с имената: Ю.А.Х., Ю. А.Х.и Ю.Х.Т..
Твърди, че на 16.08.1983г. е започнал работа като „работник транспорт и
стифиране III разряд“ към АПК „***“- гр.Момчилград, като по време на целият му трудов
стаж, положен при посочения работодател е бил командирован в **** - гр.Лом,
чието последно наименование било: „****“ АД.
Трудовият му договор е бил сключен с работодател „****-
гр.Лом“. Твърди, че при този осигурител бил работил без прекъсване считано от
16.08.1983г. до 31.05.1991г. вкл. на пълно законоустановено работно време, по
безсрочно трудово правоотношение, като в периода от 16.08.1983г. до
14.11.1986г. заемал длъжността: „работник транспорт и стифиране III разряд“, в
периода от 15.11.1986 г. до 31.12.1989 г. заемал длъжността: „бригадир“ и в
периода от 01.01.1990 г. до 31.05.1991 г.
заемал длъжността „амб. маш.“ в Пакетажно отделение.
Трудовото му възнаграждение за посочения период се
изплащало от ****- гр.Лом, а от АПК „***“- Момчилград е получавал
командировъчни. Сочи, че считано от 01.05.1991г., трудовият му договор бил
прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, като за срока на предизвестие- от
01.05.1991г. до 31.05.1991г. от ДФ „****“
му било изплатено парично обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Твърди, че след
прекратяване на трудовото му правоотношение, подал документи за получаване на
обезщетение за безработица от Бюро по труда и такова му било отпуснато за срок
от 3 месеца, считано от 01.08.1991г. до 31.10.1991г. Заявява също така, че по
време на процесният период в „****“ АД, с него са работили лицата: А.Б.М., с
постоянен адрес:***- работил в „****“ АД за времето от 15.10.1982г. до
01.11.1986г.; М.Х.М./М.Х.Х./, с постоянен адрес:***- работил в „****“ АД за
времето от 01.03.1985г. до 01.01.1987г. и от 05.09.1988г. до 30.03.1989г.; К.И.О./Ю.
М.Ю./, с постоянен адрес:*** - работил в „****“ АД за времето от 01.10.1985г.
до 31.07.1991г. и т.н.
Твърди, че през 2020г. е подал в ТП на НОИ-
Кърджали, заявление за издаване на удостоверение за трудовия му стаж, положен в
****-Лом, чието последно наименование е било: „****“ АД. С Удостоверение с изх.
№ Ц5507-06-236 от 03.07.2020г., издадено от ТП на НОИ- Враца, е било
удостоверено трудовият му стаж в „****“ АД за периода от 01.01.1990г. до
31.12.1990г., а за времето от 16.08.1983г. до 31.12.1989г. и от 01.01.1991 г.
до 31.05.1991г. е било посочено, че липсвал в разчетно - платежните ведомости
на осигурителя, предадени в сектор „ОА“ в ТП на НОИ - Враца, като изрично било
посочено, че в сектор „ОА“ в ТП на НОИ - Враца нямало данни дали е предадена
пълната документация на осигурителя „****“ АД.
Предвид това моли съдът да постанови решение с
което да признае за установено по отношение на ответника трудовия му стаж в „****“
АД, за периода от 16.08.1983г. до 31.12.1989г. в размер на 06г., 04 м, и 16 дни,
и за периода от 01.01.1991г. до 31.05.1991г. в размер на 00 г., 05 м. и 00 дни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, и се представлява от адв.ДАРЯ
К., която поддържа така предявеният иск и моли съда да го уважи изцяло, и
претендира разноски.
В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът ТП „НОИ“-
Кърджали е представил писмен отговор, с който не се оспорва искането. В съдебно
заседание се представлява от ю.к.ДЕЯН ЯНЕВ, който намира искането за допустимо
и с оглед на доказателства за вероятно основателно, като възразява срещу
искането за присъждане на разноски- заявява, че НОИ не е отговорно за
настоящото състояние с стажа на ищеца и поради това и на осн.чл.78 ал.2 от ГПК
не следвало да се присъждат разноски.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за
установено следното:
Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че подадената искова молба съдържа реквизитите
посочени в чл.4 ал.1 от ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, към
исковата молба е приложено удостоверение от 29.08.2018г. и удостоверение от
10.09.2020г. на ТП на НОИ- Враца, издадено на ищеца по делото Ю.А.Х., че ТП на
НОИ в качеството на орган по смисъла на чл.5 ал.10 от КСО /орган по приемане,
съхраняване и издаване на документи за осиг.стаж и доходи на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник/ в уверение, че разплащателните ведомости на
„****“ АД- Лом са приети в архива на НОИ с протокол от 04.12.2009г., но липсвали
данни за лицето за периода от 16.08.1983г. до 31.12.1989г., и за периода от
01.01.1991г. до 31.05.1991г.
От ТП- НОИ гр.Враца е издадено и друго удостоверение на
ищеца от 03.07.2020г., в което е отразено, че периода от м.август 1983г. до
м.декември 1989г., както и от периода от м.януари 1991г. до м.юли 1991г., за
лицето в „****“ АД липсват данни, като такива били намерени за периода от
м.януари 1990г. до м.декември 1990г., когато същият е бил с имената Ю.Х.Т. и е
заемал длъжността „амб.маш.“ в „Пакетажно“ на завода.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена
от 2017г. на км.с.Синделци, общ.Момчилград, е видно, че молителят е носел и
имената Ю.Х.Т. и Ю. А.Х./освен настоящите Ю.А.Х./.
По делото е представено към исковата молба удостоверение
по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 01.01.1984г.
до 31.12.1985г. /сочи се, че е бил полевъд“. Представено е и доказателства по смисъла на чл.6 ал.2 т.5 от
ЗУТОССР за периода 16.08.1983г. до 31.12.1989г., и за периода от 01.01.1991г.
до 31.05.1991г. /сочи се, че е бил „работник транспорт и стифиране 3-ти
разряд“, „бригадир“ от 15.11.1986г. до 31.12.1989г. и „амб.маш“ в „Пакетажно“
от 01.01.1990г. до 31.05.1991г./- в този смисъл е записването в трудова книжка,
където е посочено, че е постъпил на работа в „Захарен комбинат“- Лом на 16.08.1983г. като „работник транспорт и
стифиране 3-ти разряд“, само има записване в трудовата книжка, че е
постъпил на работа, но не и продължителността на стажа на тази длъжност.
Ищецът е представил писмена декларация, че е работил в
посоченото предприятие „**** АД-Лом в посоченият и претендиран исков период.
С копия на служебна бележка от 15.06.1989г. на СП „МТСИ“
към АПК- ***“- Момчилград и Пълномощно от 18.01.1988г. на СП „МТСИ“ към АПК- ***“-
Момчилград, издадени на името на ищеца /тогава с имената Ю.Х.Т./ за да послужат
пред ДСК- Момчилград /че същият работи като Бригадир от м.юли 1983г. в
предприятието/ и БНБ- Лом /за получаване на превеждани от предприятието суми за
командировки на работници за 1988г./.
Представени са списъци на работници от АПК- Момчилград,
които са работили в определени месеци от годините, посочени в тях, в „****“-
Лом, като в тях са отразени отработените от тях дни, и те касаят следните
месеци и години- м.10.1985г.; м.11 и м.12 1986г.; периода от м.януари 1987г. до
м.декември 1987г.; през 1988г. м.януари и периода от м.03. до м.09.1988г.
включително; и през 1989г.- месеците януари, февруари, май, юни, август и
декември; и през 1991г. /за периода от м.януари до м.април 1991г. вкл./. В
цитираните списъци е отразено името на молителя Ю.Х.Т., и отработените от него
дни в „****“- Лом, както и че той, а и останалите посочени в списъците лица, са
командировани от АПК- Момчилград.
Приложени са копия на трудови книжки на лицата А.Б.М., М.Х.Х.
/М.Х.М./ и Ю. М.Ю. /К.И.О./- последните двама и свидетели по делото, в които са
записани техните стажове в „****“- Лом. Установи се по делото, че последните
двама- свидетелите по делата също фигурират в някои от списъците на
командированите от АПК- Момчилград в ****- Лом работници.
Като доказателство по делото е представена Заповед от
30.05.1991г. от ДФ „****“, с която е разпоредено изплащане на обезщетения на
посочените лица /в т.ч. и ищецът по делото/ за срока на предизвестие по чл.328
ал.1 т.3 вр.чл.220 ал.1 от НК, поради факта, че същите са били назначени с
постоянни заповеди /т.е. обезщетение за неспазено предизвестие при прекратен
трудов договор/- за съответни месеци /за ищеца за периода от 01 до 31 май
1991г./
В качеството на свидетели са разпитани две лица- в посоченият по-горе ****-
Лом заедно с молителя са на работа и М.Х.Х. /М.Х.М./ и Ю. М.Ю. /К.И.О./ в различни периоди /Ю. от 1986г. до
1991г., аМ.от 1985г./, като и двамата свидетели са категорични, че молителят е
бил там преди тях, и след 1986г. е бил бригадир. И двамата свидетели твърдят,
че са били командировани от АПК, и от там им плащали командировъчни, а
заплатата се изплащала от Захарният завод в Лом.
Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни изводи;
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж,
придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж по чл.1 ал.1 от
Закона може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.
По делото са представено 3 бр.удостоверение, изд. от ТП-НОИ гр.Враца, за това,
че разплащателните ведомости на „****“- АД са приети от НОИ, поради
обстоятелството, че дружеството е било без правоприемник, но в тях са липсвали
данни за лицето за периода от 16.08.1983г. до 31.12.1989г., както и за
01.01.1991г. до 31.05.1991г. Такива данни са налични за периода от м.януари
1990г. до м.декември 1990г.
Предвид тези цитирани писмени доказателства, предявеният иск се явява
допустим. Разгледан по същество, същият се явява и отчасти основателен- за част
от исковият и претендиран период, по следните съображения:
Съгласно
императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по
исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и
изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на
полагане на стажа. Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброява писмените
доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на писмено
доказателство”. В настоящото производство такова депозирано доказателство е
трудовата книжка на ищеца /където е отразено, че е назначен в „****“ на
16.08.1983г., както и удостоверения по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за
претендираният от ищеца период от16.08.1983г. до 31.12.1989г., както и за
01.01.1991г. до 31.05.1991г./.
Освен тях по делото са събрани и
гласни доказателства– свидетелските показания на две лица, които също са
работили в споменаният по-горе завод. По делото спор няма, че ищецът е започнал
работа в АПК- Момчилград, и оттам е бил командирован в ****- Лом, и началната
дата за това е 16.08.1986г. Същите категорично потвърждават факта на полагане
на труд ищеца през определени периоди- но не сочат конкретно кои точно години-
заявяват, че те са били командировани през 1985/96г. в Захарният завод в Лом, а
той- ищецът вече е бил там, и след 1996г. е бил бригадир.
Предвид събраните по делото писмени
доказателства, които съдът приема, че имат характер на такива по смисъла на
чл.6 ал.1 т.9 от ЗУТОССР- посочените по-горе списъци на лицата, които са били
командировани да работят в ****- Лом от АПК- Момчилград, и показанията на
свидетелите- с характер на такива по чл.6 ал.2 и 3 от посоченият специален
закон, както и останалите писмени доказателства съдът приема, че ищецът е
полагал труд в посоченият завод в следните периоди; м.10.1985г.; м.11 и м.12
1986г.; периода от м.януари 1987г. до м.декември 1987г.; през 1988г. м.януари и
периода от м.03. до м.09.1988г. включително; и през 1989г.- месеците януари,
февруари, май, юни, август и декември; и през 1991г. /за периода от м.януари до
м.април 1991г. вкл./.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск следва да бъде уважен като основателен и доказан само посочените месеци и
години, като в останалата част следва да се остави без уважение. Цитираните
писмени и гласни доказателства не установяват и не водят до извода, че същият е
полагал труд в целият претендиран период.
Предвид и на това
следва да бъде признат за установен по смисъла на чл.3 ал.2 във вр.
чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт-
Териториално поделение- гр.Кърджали, трудовият
стаж на Ю.А.Х. с ЕГН- **********,
за следните периоди- за м.октомври 1985г.; за м.ноември и
м.декември. 1986г.; за периода от м.януари 1987г. до м.декември 1987г. вкл.;
през 1988г.; за м.януари и за периода от м.март до м.септември.1988г.
включително; и през 1989г.- месеците януари, февруари, май, юни, август и
декември; и за периода от м.януари до м.април 1991г. вкл., в „****“- Лом /“****“
АД- ЛОМ.
Искането в останалата част и за целият претендиран период
не е установено, поради и което се оставя без уважение.
Записването в писмените доказателства по смисъла на чл.5
и чл.6 от Закона е именно за работник, командирован от АПК- Момчилград в ****-
Лом, поради и което следва тази длъжност да се приеме, че е била изпълнява от
ищеца, а която е била конкретната дейност, е без значение за настоящото
производство.
В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй
като съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за
сметка на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕН на основание чл.3 ал.2 във вр. чл.1
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт- Териториално
поделение- гр.Кърджали, трудов стаж на Ю.А.Х. с ЕГН- **********, за следните периоди- за м.октомври
1985г.; за м.ноември и м.декември. 1986г.; за периода от м.януари 1987г. до м.декември 1987г. вкл.; за м.януари и за периода
от м.март до м.септември.1988г. вкл.
и през 1989г.- месеците януари,
февруари, май, юни, август и декември; и за периода от м.януари до м.април 1991г. вкл., в „****“- Лом /“****“ АД-
ЛОМ, и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, искането в останалата част и за целият претендиран
период от 16.08.1983г. до
31.12.1989г. в размер на 06г., 04 м, и 16 дни, и за периода от 01.01.1991г. до
31.05.1991г. в размер на 00 г., 05 м. и 00 дни.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: