Р
Е Ш Е Н И Е
№ 21.05.2021 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори април
две хиляди двадесет и първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №162 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.К.К. от с. Крумово,
подадена чрез пълномощника му адв. Г. М. от АК – Пловдив, против Решение № 260034
от 17.02.2021 год., постановено по АНД №227/2020 год. по описа на Районен съд
Чирпан, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3517461 на ОД на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди,
че е неправилен извода на районният съд за наличие на ограничение на скоростта
на движение на посочената дата и място в електронният фиш. Излага съображения,
че разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП си служи с израза „сигнализира“, а не с
израза „въвежда“, а за наличието на съответното ограничение е необходимо да се
установи по безспорен начин, че в конкретния пътен участък на посочената дата
са били извършвани строително-монтажни ремонтни дейности. Направен е анализ на
правната уредба касаеща въвеждането на ограничение на магистралата, като счита,
че не е изпълнен фактическия състав, обуславящ прилагането на заповед
№РД-11-251/26.03.2020 год., поради което не е налице и легитимно въвеждане на
ограниченото на скоростта. Твърди също така, че електронният фиш е издаден в
противоречие с материалното право, тъй като не било установено по делото дали приложената
по делото снимка на автомобила, като такава заснета с посочената в
документацията техническо средство. Неизяснено оставало също така, дали в
протокола за използването на техническото средство, същото е индивидуализирано
с със серийните си номера. Оспорва се извода на съда, че неприлагането на
снимка с разположението на техническото средство към протокола по чл.10 от
Наредба №8121з-532/12.05.215 год. е несъществено нарушение на процесуалните
правила. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №3517461 на ОД на
МВР – Стара Загора както и да се
присъдят сторените от него разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по
жалбата на П.А.В.срещу електронен фиш серия К, №3517461, издаден от ОД на
МВР Стара Загора, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750.00 лв.,
за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш
е посочено, че на 11.04.2020 год., в 12.36 ч. в Област Стара Загора, АМ Тракия,
км. 180 управлява лек автомобил „Волво С40“ с рег. №***със скорост 156 км./ч.
посока към гр. Бургас, при въведено временно ограничение на скоростта от 90
км./ч., въведено с пътен знак В-26, съгласно заповед №РД-11-362/29.03.2019 год.
на АПИ. Заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс от -3% км./ч. със скорост 156
км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на скоростта 66 км/ч.
При осъществения контрол за законосъобразност на
оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че вмененото във вина на К.
административно нарушение е доказано по безспорен начин, въведено с пътен знак
В26 и съгласно цитираната във фиша заповед. От представените писмени
доказателства се установява по безспорен начин осъщественото административно
нарушение, изразяващо се в управление на МПС със скорост надвишаваща въведеното
за конкретния пътен участък ограничение. Не е установил нарушение в процедурата
по реализирането на отговорността. Това го е мотивирало да постанови решение, с
което да се потвърди издаденият електронен фиш.
Решението на районния съд е
правилно.
Настоящият съдебен състав на
основание чл.221, ал.2 от АПК споделя напълно мотивите на районният съд,
изложени в обжалваното решение.
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
Неоснователно е касационното оплакване, с което се
оспорва извода на съда за безспорно доказано извършването на административното
нарушение от страна на касатора, изразяващо с в управление на МПС със скорост
над разрешената такава за съответния пътен участък. Приложените писмени
доказателства доказват по безспорен начин отразените в електронният фиш
обстоятелства. Действително разпоредбата на чл.21, ал.2 борави с понятието
„сигнализира“, но това понятие касае задължението за информиране на водачите на
пътните превозни средства за въведеното ограничение. Самият пътен знак В 26,
въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената на знака.
Доколкото в случая е безспорно, че на знака е посочено 90, то очевидно е че
максимално допустимата скорост за движение в процесният участък и на посочената
дата е 90 км./ч. Следва да се отбележи, че съгласно чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Не съществува разпоредба в
ЗДвП, съгласно която водачът на МПС да съобразява поведението си със Заповед на
АПИ и въведените с нея ограничения. Всъщност и самото поведение на касатора не
е квалифицирано като такова, извършено в противоречие с издадената заповед от
АПИ, а като нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В касационната жалба се оспорва извода на съда, че неприлагането
на снимка към протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра
на вътрешните работи, не представлява съществено процесуално нарушение. В
представената преписка пред съда е представен такъв протокол с рег. №1579/12.04.2020
год., съставен по надлежния ред и съдържащ всички реквизити, предвидени в
наредбата и отразяващ използването на техническото средство на дата 11.04.2020
год.. От същият се установява, че за времето от 11.45 часа до 13.45 часа е
извършен контрол на скоростта на движени на МПС на км.180 от АМ Тракия, при
което са установени 24 нарушения, за които са съставени клипове от №10595 до №10618.
Нарушението за което е санкциониран касатора е осъществено на 11.04.2020 год. в
12.36 часа, за което е приложен и съответния клип. С така приложените
доказателства е правилен извода на районният съд за безспорна установеност на
вмененото във вина на К. административно нарушение за управление на МПС със
скорост над максимално разрешената за този участък. Настоящият съдебен състав
споделя, извода на районният съд, че не прилагането на снимка по чл.10, ал.3 от
Наредбата не представлява съществено процесуално нарушение. Такава действително
не е приложена към административната преписка, но по този начин по никакъв
начин не се накърнява правото на защита на наказаното лице. Такава снимка не е
изискана и от страна на районният съд, като липсва и изрично волеизявление от
страна на ответника по делото, за липсата на такава.
В преписката е приложен е протокола за метрологичен
контрол на техническото средство, като същият е посочен и с номера си 572,
който номер е посочен и в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Всичко това доказва
по безспорен начин, техническата годност на автоматизираното техническо
средство, с което е установено извършеното административно нарушение от страна К..
Споделят се изводите на районният съд относно
Тълкувателно решение №1 на Общото събрание на колегиите на ВАС от 26.02.2014
год. по тълкувателно дело №1/2013 год. Действително в този смисъл е посоченото
тълкувателно решение, което обаче е постановено при действащата към него момент
нормативна уредба /26.02.2014 год./ След тази дата има множество изменения,
както на ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба относно условията и редът
за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол
на правилата за движение по пътищата - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Същата влиза в сила от
23.05.2015 год. и допуска установяването на превишението на скоростта да се
установява не само със стационарни технически средства. Разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, която е посочена в касационната жалба, е изменена три пъти след
постановяването на тълкувателното решение - бр. 19 от 2015 год., бр. 101 от
2016 год., в сила от 21.01.2017 г. и бр. 54 от 2017 год. От 10.07.2017 год.
влиза в сила последното изменение, което предвижда, че по този ред не могат да
се налагат наказания лишаване от право да се управлява МПС и да се отнемат контролни
точки. С изменението от 2015 год., законодателят е уточнил, че установяването
следва да се осъществява с автоматизирано техническо средство. Именно от 2015
год. /ДВ бр.19/2015 год./ е дадена и легалната дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства - §6, т.65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Изхождайки от всичко това, съдът
намира, че към датата на осъществяване на административното нарушение от страна
на касатора не са налице законови пречки, нарушението да бъде установено с
автоматизирано техническо средство, което не е задължително да бъде
стационарно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на
районният следва да бъде потвърдено. Въз основа на приетите доказателства по
делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 11.04.2020
год. в 12:36 часа Анотн К.К. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият
от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Чирпанският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260034 от 17.02.2021 год., постановено по АНД №227/2020
год. по описа на Районен съд Чирпан.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.