Р Е Ш
Е Н И Е № 971
гр.Пловдив 10.07.2018г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито съдебно
заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Р.Радев ч.в.гр.д.№1479/2018г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.
Обжалвани са действията на ЧСИ
П.Н. с район на действие ПОС по изп.д.№228/2018г. по описа на същия от
длъжника,изразяващи се в определеното адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 2000лв.,като жалбоподателя счита същите за неправилни и
незаконосъобразни и моли да се отменят и да се приеме минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразно НМРАВ в размер на 780лв.
Ответникът по жалбата Е.П. чрез
процесуалния си представител адв.Г. счита същата за неоснователна и моли да се остави
без уважение.
Съдът,като прецени събраните
по делото доказателства,установи следното:
Постъпилата жалба е с предмет
жалба срещу действията на ЧСИ П.н. относно определения и приет адвокатски
хонорар в размер на 2000лв. по изпълнителното дело.В представения договор за
правна помощ адвокатския хонорар е бил в размер на 2500лв.След направено
възражение от страна на длъжника относно този хонорар е бил редуциран от страна
на ЧСИ до размера на 2000лв.Съгласно разпоредбата на чл.10 от НМРАВ би следвало
определянето на минималното адвокатско възнаграждение да е в размер на 780лв.
съобразно интереса,определен в изпълнителното производство.Но страните и
техните процесуални представители договарят свободно възнаграждението и същите
са се договорили,а и такъв хонорар е заплатен в размер на 2500лв.,което
означава,че заплащащия го се е съгласил.След направено възражение от страна на
длъжника този хонорар е бил редуциран от ЧСИ Н. до размер на 2000лв.
При така събраната фактическа
обстановка настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и следва да я
остави без уважение,тъй като на първо място следва да се отбележи,че
договарянето на адвокатското възнаграждение по определено дело е свободно между
страните и за целта се иска съгласие между тях.На второ място следва да се
отбележи,че изпълнителното производство не е приключило,независимо от факта,че
сумата по изпълнителния лист е изплатена от длъжника,тъй като липсва постановление
за прекратяване от страна на ЧСИ,а по делото са извършени множество действия от
страна на процесуалния представител на взискателя,поради което не е уточнен
момента на приключване на изпълнителното производство.И на трето място следва
да се отбележи,че делото е с фактическа и правна сложност,поради което не
следва да се присъжда минималния размер съобразно НМРАВ.
Ето защо жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,тъй като правилно
ЧСИ е определил по-малък размер на адвокатското възнаграждение,но същото не е в
най-ниския му размер,а още повече,че НМРАВ не задължава съдилищата да се
съобразяват с минималния размер на възнагражденията,а следва да се следи
относно факта дали определеното възнаграждение не е под определения минимален
размер в НМРАВ.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК„Дженерали застраховане“ АД с ЕИК-****
със седалище и адрес:гр.**** против действията на ЧСИ П.н. с район на действие
ПОС по изп.д.№228/2018г.,изразяващи се в отказ за редуциране на адвокатското
възнаграждение на взискателя като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: