Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 17.11.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 25.10.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 126 по описа за 2017
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба на “К.” АД
/ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ/, ЕИК ***, представлявано от синдиците ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. «***, против
1.„Ф.” ЕООД /н./, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление област С.З.,
град П.Б., ул.***.
2. Синдик С.Е.Б., с адрес ***.
3.”У.”, със седалище и адрес на дейност
***, Т., Б..
В исковата молба, ищецът заявява, че в
качеството си на кредитор на несъстоятелността, предявява иск за обявяване за
недействителни вземания по т. 1 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ
на „У.”, със седалище и адрес на дейност ***, Т., Б., както следва : Неустойка
в размер на 13 214 623.50 лв. по договор от 01.08.201Зг.; Пазарна стойност на
непарично вземане по договор от 01.08.2013 в размер на 19 542 874 лв.
Ищецът
заявява, че „У.”, със седалище и адрес на дейност ***, Т., Б., на 01.08.2013г.
с дружеството „Ф." ЕООД/н./ е сключило договор за доставка на стоки с „У.".
Съгласно същия договор, „Ф." ЕООД,
като продавач се задължило да достави на „У.”, като купувач стоки-горива,
наричани „VGO” и подробно описани в Приложение № 1 към договора, с количество
40 000 тона. Съгласно чл. 6 от този
договор, страните определили срокът на доставката да бъде до
19.12.2013г. Срещу това задължение, „У.” се задължило да заплати цена,
определена по начин, който „освобождава“ купувача на ответното дружество да
заплати аванс по договора.
Ищецът
твърди, че страните са обезпечили изпълнението на задълженията по договора с
неустойка, уговорена в раздел V от договора. Съгласно чл. 21, в случай, че
продавачът не достави договорените стоки - VGO, съгласно сроковете по чл. 6 от
договора, същият дължал на купувача неустойка в размер от 25% от средната
борсова цена на договореното VGO, обявена на датата на подписване на договора,
а именно към 01.08.2013г.
„У.” към
настоящия момент,към „Ф." ЕООД не
било изпълнило нито задължението си за заплащане на дължимата изискуема
неустойка, в размер от $ 7 695 000 /седем милиона шестстотин деветдесет и пет
хиляди долара/, нито задължението си за доставка на договореното гориво.
Ищецът
твърди, че договорът за покупко-продажба на гориво е бил търговска сделка по
отношение на ответното дружество „Ф.“ ЕООД, но отново не попадал в дейността му
по занятие.Счита, че сделката е съмнителна, поради липсата на аванс по
договора, което се отличава от обичайните условия за подобни сделки. Предвид
липсата на внесен аванс, сделката била „безвъзмездна“ за ответника, но пък
удобно „генерирала“ вземане в изключително голям размер.Всички представени
документи били частни по смисъла на ГПК и не съдържали автентични дати.
Ищецът заявява, че вземането в списъка на синдика не било
конкретизирано и изобщо не било посочено на коя дата е възникнало и за какъв
конкретен период е начислена неустойката за забава. Не били представени
доказателства за заплатена цена от страна на кредитора. Синдикът не разполагал
с правомощията да „уважава“, респективно да приема претендирани вземания, по
които липсвала насрещна престация. Излага доводи за нищожност на уговорената неустойка.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да се постанови решение, в което да бъдат признати
за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД
вземания по т. 1 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ на „У.”, със
седалище и адрес на дейност ***, Т., Б., както следва : Неустойка в размер на
13 214 623,50 лв. по договор от 01.08.2013г.; Пазарна стойност на непарично
вземане по договор от 01.08.2013 в размер на 19 542 874 лева.
В
законоустановеният срок е постъпил отговор
на искова молба от „Ф.”ЕООД/н./, с който заявява, че предявеният иск е
недопустим, а в случай, че същият бъде
приет като допустим, моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и излага аргументи за това:
1. По допустимостта на предявения
иск счита, че
указанията на съда са използвани от ищеца като възможност за предявяване на
нов, непредявен в преклузивния срок, иск. Заявява, че с искова молба с вх.
№6026/15.02.2017г. по делото (изх. №2419/12.05.2017г. на „КТБ" АД(н)),
ищецът бил предявил ОТМЕНИТЕЛЕН иск за обявяване на недействителност на приети
вземания на „У.", посочени в обявения от синдика на 13.07.201бг. списък в
Търговския регистър при АВ.
С молба
вх. №7275/09.06.2017г., (с изх. №593/08.06.2017г. на „КТБ" АД(н)), ищецът
посочва, че предявеният от него иск е „..установителен и има за правно
основание чл.694 от ТЗ".
Именно с
оглед на тези обстоятелства, се твърди, че ищецът бил предявил с исковата си
молба иск по чл.649 от ГПК, в който бил посочил основание и петитум, като съдът
му е указал в срок да уточни именно този си иск. Противно на това, ищецът с
молба посочил, че предявеният от него иск е установителен и има за правно
основание чл.694 от ТЗ.
Ответникът „Ф.” ЕООД счита, че с множеството уточнителни молби ищецът не
е уточнил претенцията, заявена с исковата молба, а е предявил нов иск, с който
вече се иска установяване несъществуване на прието вземане на „У.", като
сочи, че с посочената молба с вх. №7275/09.06.2017г. са били въведени нови
фактически обстоятелства и всички уточнения, които са направени са свързани
именно с новопредявения установителен иск.
Отделно
от това, за дата на предявения иск по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ следвало да се
приеме не датата, на която е депозирана исковата молба, а датата, на която е
представена молба с вх. №7275/09.06.2017г.
От
това следвало, че предявеният нов иск е бил извън преклузивният срок по чл.694,
ал. 6 от ТЗ, т. е. предявен е след изтичане на 14-дневния срок от дата на
обявяване в Търговския регистър на определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. Според ответника, с депозирането на множество уточнителни молби,
ищецът се е опитвал да заобиколи
изтеклия за него преклузивен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ.
С оглед на
всичко гореизложено, ответника счита, че искът по чл.694, ал.3, т. 1 от ТЗ е
НЕДОПУСТИМ на основание чл.130 ГПК, като предявен извън законоустановения срок,
поради което следва исковата молба да бъде оставена без разглеждане и да се
върне на ищеца, а настоящото производство следва да се ПРЕКРАТИ.
Пo
основателността на предявения иск :Кредиторът „У." ЕАД е присъединен
кредитор в производството по несъстоятелност на основание чл. 629 ал. 4 от ТЗ.
Предявеното от кредитора вземане е било разглеждано в исковия процес за
откриване на производството по несъстоятелност на „Ф." ЕООД, изследвано е
от допуснатите и приети по делото съдебно-счетоводни експертизи, както и е
обсъдено в Решение № 152 от 12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. на СтЗОС.
Двете
страни по сделката били търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ, а сключеният от тях
договор на 01.08.2013г. бил търговска сделка, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, и в конкретност - търговска продажба, в която длъжникът е продавач, а „У."-
купувач.
Според
ответника, неоснователно е твърдението на ищеца, че предмета на процесния
договор не попадал в дейността на „Ф.” ЕООД /н./ по занятие. Ответникът,
твърди, че в устава на „Ф." ЕООД е записано, че всякакви сделки позволени
от закона, следва да се свързват с предмета на дейност на дружеството. От тук
следвало, че и процесната сделка е в предмета на дейност на
дружеството-длъжник.
Неоснователно било твърдението, че процесният договор представлява
безвъзмездна сделка. Естеството на търговските сделки изключвало техният
безвъзмезден характер. Липсата на аванс по договора не променял възмездния
характер на сделката.
В исковата
молба ищецът е заявил неоснователни твърдения, че претенцията за неустойка не е
конкретизирана. Твърди се ,че „У." е кредитор на две вземания, предявени
съгласно изискванията на чл. 685 от ТЗ, както следва: вземане за неустойка
съгласно чл.21 от договора и вземане към „Ф.' ЕООД съгласно чл. 617, ал.2 от ТЗ.Тъй като предмет на договора е стока, която се търгува на борсата, нейната
пазарна стойност към датата на откриване на производството по несъстоятелност
била средната борсова цена на предмета на договора.Ответникът счита, че в
исковата молба, ищецът не бил изложил конкретни аргументи по отношение на
твърденията му за липса на достоверни дати на документи. Заявява, че били
голословни и твърденията на ищеца за свързаност и създаване на изкуствени
задължения за „Ф.” ЕООД/н./, като същите не са подкрепени с каквито и да е
доказателства, а са заявени единствено бланково от ищеца.
Счита, че
било недопустимо да се въвеждат нови факти и твърдения по делото едва с молба с
вх. №14365/15.11.2017г., а именно, че процесния договор представлявал привидно
съглашение, тъй като до този момент такива твърдения по делото не са били излагани.
Ответникът
моли да бъде оставена без разглеждане предявената искова молба с вх.
№6026/15.02.2017г. от „К." АД (в несъстоятелност), като недопустима и да
се прекрати настоящото производство. Ако бъде
преценено, че искът е допустим, моли да бъде отхвърлен предявения от „К."
АД (в несъстоятелност) иск, като неоснователен и недоказан и да им бъдат
присъдени направените съдебни и деловодни разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от синдика С.Е.Б..
Заявява, че счита предявения иск за неоснователен, като излага следните
съображения: Ищецът е предявил иск за установяване на несъществуването на
вземането на „У.“ към „Ф.“ ЕООД, прието по т.1 в обявения в Търговския регистър
списък на приети вземания. Същото представлявало неустойка по договор от
01.08.2013 в размер на 13 214 623,50 лева, както и пазарна стойност на
непарично вземане по договор от 01.08.2013 г. в размер на 19 542 874 лева.
По основателността на иска, синдикът заявява, че кредиторът „Уаймънд Трейдинг Корпорейшьн“ е присъединен кредитор
в производството по несъстоятелност на основание чл. 629 ал. 4 от ТЗ.
Предявеното
от кредитора вземане е било разглеждано в исковия процес за откриване на
производството по несъстоятелност на „Ф.“ ЕООД, изследвано е от допуснатите и
приети по делото съдебно-счетоводни експертизи, както и е обсъдено в Решение №
152 от 12.05.2016г. по т. д. № 269/2015г. наСтЗОС.
Ответникът
заявява, че е неоснователно твърдението,
че процесният договор представлявал безвъзмездна сделка. На първо място, както
било посочено по-горе същия представлявал търговска сделка, а естеството на
търговските сделки изключвал техният безвъзмезден характер.
Вземането
за неустойка било определено от страните в договора и е в размер на 25 % от
средната борсова цена, обявена на датата на подписване на договора, а именно
01.08.2013 г. Възраженията на кредитора в тази насока, че не е определен срок,
за който се дължи неустойката били несъстоятелни, тъй като същата се дължи не
за определен срок, а е определена като санкция за неизпълнение на договора. Същото
така, не са налице съмнения как е начислена неустойката имайки предвид, че
същата е определена в процентно съотношение.
Ответникът счита, че както в
исковата молба, така и в уточняващата молба, ищецът не бил изложил конкретни
аргументи по отношение на твърденията му за липса на достоверни дати. Моли да
бъде отхвърлен предявения от „К.“ АД (в несъстоятелност) иск по реда на чл.
694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като неоснователен и недоказан. Заявява, че твърденията
на ищеца, че уговорената неустойка е нищожна, следва да се съобрази с
постановеното Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. по тълкувателно
дело № 1/2009 г. на ОСТК на КВС, според което преценката за нищожност, поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
Ответникът „У."
чрез процесуалния си представител
изразява становище,че предявеният иск е недопустим ,а по същество
неоснователен.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.694 ал.3 т.1 ТЗ.
При предявен отрицателен
установителен иск, е налице особена хипотеза на разместена доказателствена тежест. В този случай ищецът следва да
установи всички свои възражения срещу съществуването на отреченото право, а
ответникът носи тежестта на доказване на съществуването на вземането .
В хода на производството е назначена единична
съдебно-икономическа ,изпълнена от ВЛ В.Н.. Видно от това заключение в
счетоводството на „Ф.” ЕООД е осчетоводено задължение към “У.” в размер на
13192615.80лв., представляващи левова равностойност на дължима изискуема
неустойка в размер на 7 695000.00 щатски долара.От повторното заключение на
единичната съдебно-икономическата експертиза,се установява ,че съгласно представените от счетоводството на „Ф.“
ЕООД извлечения от счетоводните регистри, е видно осчетоводено задължение към “У.”
в размер на 13 192 615.80 лв., което е левова равностойност на дължима
изискуема неустойка в размер на 7 695 000.00 щатски долара, към датата
16.02.2015г. Задължението за доставка на договореното гориво на стойност 19 542
874 лв. не е осчетоводено към датата на сключване на договора и не е
представена фактура за продажба на такова количество гориво VGO max 2%.Вещото лице установява,че от представената аналитичната сметка
не са установени плащания, не е извършвано погасяване по осчетоводеното
задължение.
Назначена е и
тройна съдебно-икономическа експертиза,чието заключение е прието като писмено
доказателство по делото.Установява се,че процесният договор не е отразен в
счетоводството на „Ф.“ ЕООД и не е и оповестен в подадените ГФО. Действително редовността
на счетоводните книги е обусловена от наличието на първичен счетоводен
документ, който отразява достоверна информация за стопанската операция.
Основателно
е възражението на ищцовата страна,че за да се приемат счетоводните книги за
редовни, те следва да отразяват движението на имуществото в хронологичен ред и
при доказана документална обоснованост на стопанските операции. „Ф.“ ЕООД е
следвало да отрази подписания договор в подадените ГФО. От същото заключение се
установява, че при осчетоводяването на договорната неустойка, няма издадена
фактура.
При съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците,
че исковата молба е недопустима, тъй като с нея бил предявен иск по чл. 649 от ТЗ, а с уточняващата молба същият бил променен на иск по чл. 694 от ТЗ. Съдът с
разпореждане от 23.05.2017 г., е оставил
без движение исковата молба с дадени конкретни указания,като следва да се има
предвид,че поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването
й. В този смисъл е спазен и преклузивния срок за предявяването на отрицателния
установителен иск.
В настоящото
производство ответникът „У.“ се представлява надлежно от адв.И.В. САК като
съдът е изложил съображенията си относно представителната власт при даване ход
на делото в съдебно заседание,проведено с участието на пълномощника В..
С оглед
установената доказателствена тежест в процеса по делото са приети следните документи:
1/. Договор за доставка на стоки от 01.08.2013г., сключен между „Ф.“ ЕООД и „У.“;
2/. Договор за поръчка от 05.08.2013 г., сключен между „Ф.“ ЕООД и
„Агрокомплект транс“ ЕООД; 3/. Уведомление с вх.№ 02 - Д - 003/19.01.2015 г.,
от „У.“; 4/. Покана от „У.“; 5/. Тристранно споразумение от 01.09.2013 г. Тези
доказателства са частни по смисъла на закона.
Ищеца по
делото твърди наличие на симулативност горецитираните документи и договори.Позовава
се ,че в представените от адв. В. документи по делото е налице протокол от
23.07.2014г., с който лицето М.П.Д. придобива правата и представителната власт
на напусналия представляващ дружеството М.Г.С.. т.е,М.П.Д. не е представлявал „У.“
преди посочената дата.В представените по делото Договор от 1.08.2013 и
Споразумение от 1.09.2013, „У.“ се представлява от М.Д., чиято представителна
власт обаче е възникнала една година по-късно - на 23.07.2014г.
Вярно
е,че автентичният частен документ не е доказателство за вписаната в него дата
на издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на трети
лица частният документ има достоверна дата от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.
С оглед
по-късно възникналата представителна власт на М.Д.,следва да се приеме,че не е
налице съгласие за встъпване в договорни отношения отстрана на „У.“
Видно от
приетите по делото съдебни експертизи, процесният договор изобщо не е отразен в
счетоводството на „Ф.“ ЕООД и не е и оповестен в подадените ГФО. Съдът
кредитира с доверие становището на вещите лица Г.Т.Г. и М.Х.Г.,че от счетоводна
гледна точка дружеството има това задължение.
Ищцовата
страна навежда доводи,че дори и да се приеме, че процесният договор е
съществувал и ,че в същия има уговорка, даваща основание на купувача при
неизпълнение на задълженията на насрещната страна да претендира заплащане на
неустойка, то тази уговорка противоречи
на добрите нрави.
Уговарянето на
неустойка има гаранционна, наказателна и обезщетителна функция. Клаузата за
неустойка би била нищожна ,ако начинът
на определянето й създава условия за игнориране на присъщите й функции изложени
по- горе,както и ,ако противоречи на принципите на справедливостта. Преценката
за нищожност следва да се извършва към момента на сключване на договора.
Настоящата
инстанция счита,че договорената клауза за неустойка е уговорена между търговци
и не може да се приемат доводите на ищцовата страна за нищожност.
По същество относно съществуване на вземането: С поканата
си от 20.02.2015г., кредиторът е поискал незабавно доставка на договореното и
неустойката по договора. Кредиторът се позовава на чл. 9 и чл. 26 от договора
от 1.08.2013г. и кани „Ф.“ ЕООД да заплати по силата на чл. 22 от същия договор
неустойка в размер на 7 695 000 щатски долара. Основателно е възражението на ищцовата
страна,че с позоваването на разпоредбата на чл. 22 от Договора, купувачът е
признал своето оттегляне поради неизпълнение на договорни задължения. Видно от
разпоредбата на чл. 12, купувачът „У.“ се е задължил да открие неотменим
Акредитив в полза на Продавача в размер на 80% от сумата, базирана на
ориентировъчната цена (чл. 12.1, вр. чл. 9). По делото не са представени
доказателства за откриването на този акредитив от страна на купувача.
Гарантирането на плащането на цената чрез откриване на акредитив е съществено
задължение на купувача по международен търговски договор за доставка, като
неизпълнението на това задължение обективира липса на съдействие от страна на
кредитора.
Следва да се
направи извода, че при липса на открит
от купувача /в конкретния случай кредитор с прието вземане/ банков акредитив в
полза на продавача, липсва основателност на предявеното главно вземане и то не
съществува. При несъществуване на главното вземане, не съществува и акцесорното
вземане за неустойка.
Предвид
гореизложеното следва да се направи извода, че включените вземания по т. 1 в
обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ, както следва: Неустойка в размер
на 13 214 623,50 лв. по договор от 01.08.2013г.; Пазарна стойност на непарично
вземане по договор от 01.08.2013 в размер на 19 542 874 лв. не съществуват.Предявеният
иск следва да бъде уважен ведно със законните последици.
Съгласно разпоредбата на чл.694 ал.7 ТЗ
държавната такса се определя върху една четвърт от вземането,за което е
предявен установителният иск.При предявяване на иска не се внася предварително
държавна такса.Ако искът бъде отхвърлен,разноските са за сметка на ищеца.В
конкретният случай предявеният иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е уважен изцяло
ведно със законните последици като една от законните последици е присъждането
на дължимата ДТ.
Ответникът ”У.”, със седалище и адрес на
дейност ***, Т., Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З.
сумата 327 575 лв.-ДТ.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че .„Ф.” ЕООД
/н./, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление област С.З., град П.Б.,
ул.***
не дължи на ”У.”,
със седалище и адрес на дейност ***, Т., Б. следните вземания: Неустойка в размер на 13 214 623,50лв. по договор от
01.08.2013г.; Пазарна стойност на непарично вземане по договор от 01.08.2013 в
размер на 19 542 874 лв., включени по т. 1 в обявения на 13.07.2016г. списък в ТР при АВ.
ОСЪЖДА .„Ф.” ЕООД /н./, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление област С.З., град П.Б., ул.*** и ”У.”, със
седалище и адрес на дейност ***, Т., Б. да заплатят на “К.” АД / В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ/, ЕИК ***,
представлявано от синдиците ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.
«*** сумата 200 лв.-разноски в производството.
ОСЪЖДА ”У.”, със седалище и адрес на дейност ***, Т., Б.
да заплати по сметка на Окръжен съд-С.З. сумата 327 575 лв. -ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :