Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.
Перник, 12.01.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
КАНД № 238 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Перник против Решение № 529/05.10.2022г., постановено по
АНД № 479/2022 година по описа на Районен съд- Перник, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 14-2200004 от 21.02.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда"- Перник, с което на "****"ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Д., община Перник, ул. ****в
качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ за
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба Р-072 за реда и условията за
провеждане на периодични обучения и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни условия на труд и по-конкретно чл. 11,
ал. 5 от същата Наредба вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБУТ.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Аргументира се, че АУАН и НП са съставени от компетентно длъжностно лице,
съобразно определените му правомощия по закон, като същевременно същите съдържат
всички необходими реквизити, както и че при издаването на съответните актове в
различните стадии на административно-наказателното производство, са спазени
давностните и преклузивните срокове за търсене, респективно за реализиране на
административна отговорност на привлечения в качеството му на нарушител субект,
при спазване изискванията, установени в чл. 34 от ЗАНН и не са допуснати
съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното
лице, като последното е имало възможността да разбере, за какво деяние е
привлечено в това му процесуално качество, съответно му е осигурена възможност
да организира защитата си. Намира, че PC - Перник не е обсъдил правилно
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
поради което е формирал погрешни правни и фактически изводи, довели до
неправилна отмяна на цитираното наказателно постановление и неправилно
приложение на материалния закон. С
тези доводи, касаторът моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с
който да отмени като неправилно и незаконосъобразно решение по НАХД № 479/2022
г. по описа на Районен съд – Перник, а на негово място да постанови друго, с
което да потвърди изцяло наказателното постановление като законосъобразно и
правилно.
В хода на съдебното производство
пред касационната инстанция касаторът се представлява от старши юрисконсулт А.М.,
който поддържа подадената жалба по наведените в нея доводи за неправилност на
решението, постановено от районния съд и моли подадената жалба да бъде уважена
и решението на РС Перник да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът по касационната жалба „****“
ЕООД в депозирано възражение оспорва касационната жалба. Счита същата за
неоснователна и необоснована, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. В проведеното съдебно заседание, ответникът, редовно призован,
се представлява от адв. П., която моли решението на районния съд да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 150 лв.
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на
Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна
инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 , предл.
първо и второ от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните
съображения:
Районният съд се е мотивирал, че с
атакуваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на „****“ ЕООД, в качеството му на
работодател по смисъла на КТ за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 3, вр. чл. 11,
ал. 5 от Наредба № РД-07-2 / 1б. 12. 2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн.
ДВ бр. 102/2009 г. /, вр. чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 124 /. Тази законова разпоредба въвежда
задължение за работодателя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда да
проведе извънреден инструктаж при промяна на технологичния процес, при
въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или
организацията на работа като тези инструктажи, проведени по реда на наредбата,
се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1 от същия
подзаконов акт. На санкционираното дружеството е вменено нарушение за неизпълнение
на задължението за извънреден инструктаж с цел информиране на работещите за
риска и прилагане на мерки за защита в предприятието от разпространение на
Ковид-19. Съдът е приел, че наказващият орган не е конкретизирал точната дата
на вмененото нарушение. Видно от съдържанието на НП се сочи, че нарушението е
извършено на 17.01.2022 г., но това е датата на констатираното нарушение от
наказващият орган, доколкото и самата проверка е осъществена именно на същата
дата. ПРС е приел, че в този смисъл нарушението е недоказано, тъй като АНО не е
положил необходимите усилия за да установи конкретната дата на извършване на
нарушението, което обуславя отмяната на процесното НП.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд правилно и
въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
При правилно установената от
районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на
същия относно обстоятелството, че от НП е постановено в нарушение на
процесуалните правила.
Настоящата инстанция приема за неоснователни наведените в касационната
жалба възражения.
Преди всичко следва да бъде съобразено, че за да предизвика целените с
издаването му правни последици, наказателното постановление като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да обхваща наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно – описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват фактическите
основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган
резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Датата на извършване
на нарушението, освен че е елемент от обективната му страна, очертава и
предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният
следва да се защитава и този елемент от обективната страна на нарушението е от
значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички
признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и
за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на
твърдяното нарушение. Изискването за обосноваване на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защита правата и правнозащитените интереси на гражданите
и организациите - страни в административнонаказателното производство. В
конкретния казус, в атакуваното НП липсва еднозначно посочена дата на
извършване на нарушението, т. е. не става ясно кога точно е извършено
нарушението, тъй като единствено се посочва, че същото е било установено при извършена
проверка на 17.01.2022 г. Това от своя страна води до неопределеност, неяснота
на обжалваното наказателно постановление по отношение на датата на извършване
на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно
наказание. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган
нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното
лице, и от съда кога точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване
и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, в т. ч. и относно
извършването на преценка по чл. 34 ЗАНН от ЗАНН.
При това положение не може да има съмнения, че са допуснати съществени
нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са довели до опорочаване
на производството. Същите не могат да бъдат поправени, поради което, правилно и
законосъобразно районният съд е отменил наказателното постановление.
Предвид изложеното, касационната
инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на касатора, с изложените в
нея доводи и оплаквания, за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение
на Районен съд – Перник за правилно и законосъобразно, като постановено при
съобразяване и правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото, с решението
по настоящото дело следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява
искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски.
Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
в размер на 150. 00 лева – заплатен адвокатски хонорар, съобразно представените
по делото доказателства - договор за правна защита и съдействие с отбелязано
плащане.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК
във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на Административен съд – Перник,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 529 от 05.10.2022г., постановено по АНД № 479 по
описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Перник да заплати на "****"
ЕООД, ЕИК ****, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/