№ 245
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502655 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 294433/16.07.2021 г., подадена от „Максимтрейд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк „*****“, ул. „***“ № *,
бл. *, ет. *, ап. *, чрез адв. Б.Б., срещу Решение № 261891/09.06.2021 г., поправено по реда
на чл. 247, ал. 1 от ГПК с Решение № 262510/17.09.2021 г., постановено по гр. д. №
1564/2020 г. по описа на РС - Варна, XVIII състав, в частта, с която „Максимтрейд“ ЕООД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на СТ. Н. АП., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„*****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумите, както следва:
- сумата от 6 000 лева (Шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от телесното увреждане - счупване на 3-та метатарзална
кост вляво, настъпило като резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука –
пропадане в необезопасена отводнителна шахта по време на командировка, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 27.01.2019 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 200 КТ;
- сумата от 34,80 лева (Тридесет и четири лева и 80 ст.), представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в
резултат на претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2020 г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 200 КТ.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно,
1
неправилно и необосновано и настоява за неговата отмяна в обажалваните части. Излага, че
от приложената по делото подписана длъжностна харакетристика на ищеца се установява,
че в същата е посочено, че ищецът следва да спазва правилата за ЗБУТ и движение по
пътищата. Поддържа, че въпреки това ищецът е консумирал алкохол по време на
командировката, след което се движил неправилно, в нарушение на правилата за движение
по пътищата, като независимо че бил предупреден от служителя на хотел „Тронс комплекс“
Ж. Г. за наличието на отворени капаци, ищецът продължил да се движи по същия начин. С
тези свои действия ищецът е пренебрегнал правилата за безопасност, проявил е
непрофесионално поведение и е причинил увреждането умишлено или при груба
небрежност. Счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 201 от КТ.
Застъпва, че у пострадалия е формирана представа за възможността да настъпи вредоносния
резултат. Заявява, че отговорността на работодателя следва да бъде изключена,
алтернативно иска намаляване на присъдените неимуществени вреди до сумата в размер на
2 000,00 лева.
Претендира разноски.
В законоустановения срок С.А., чрез адв. В.Н., депозира писмен отговор, в който
оспорва въззивната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел за
неоснователно възражението на ответното дружество за изключване на отговорността на
последното, доколкото по делото е било установено, че ищецът е спазил всички правила за
движение по пътищата, като се е движил по пешеходния тротоар, където е паднал през
тъмната част на денонощието в необезопасена и необозначена шахта. Поддържа, че ищецът
с поведението си не е станал причина за настъпване на инцидента, както и за получаване на
уврежданията си. Счита, че първоинстанционният съд е занижил размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
същият се явява несправедлив. Излага подробни съображения в тази насока, включително
посочва, че обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12 000,00 лева в
най-пълна степен би репарирало същите. Претендира разноски.
В законоустановения срок третото лице-помагач на страната на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД не депозира писмен отговор.
II. Насрещна въззивна жалба вх. № 296618/20.08.2021 г., подадена от СТ. Н. АП., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адвокат В.Н., срещу
Решение № 261891/09.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с Решение №
262510/17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1564/2020 г. по описа на РС - Варна, XVIII
състав, в частта, с която предявеният от СТ. Н. АП., ЕГН **********, срещу
„Максимтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата от 26 000,00 лева (Двадесет и шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от телесното увреждане -
счупване на 3-та метатарзална кост вляво, настъпило като резултат на претърпяната на
27.01.2019 г. трудова злополука – пропадане в необезопасена отводнителна шахта по време
на командировка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането -
27.01.2019 г., до окончателното й изплащане, е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 6000,00 лева (Шест хиляди лева) до претендирания размер от 26 000,00 лева (Двадесет и
шест хиляди лева) – за сумата от 20 000,00 лева (Двадесет хиляди лева).
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваната част. Излага подробни доводи, че първоинстанционният съд неправилно е
преценил размера на получените от ищеца телесни увреждания. Сочи, че към настоящия
момент ищецът не се е възстановил от претърпените травми както физически, така и
психически. Поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
несправедливо занижен. Заявява, че обезщетение в размер на 12 000,00 лева в най-пълна
степен би репарирало търпените неимуществени вреди. Претендира разноски.
В законоустановения срок „Максимтрейд“ ЕООД, чрез адв. Б.Б., депозира писмен
2
отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба. Поддържа, че ищецът, въпреки че
своевременно е бил предупреден за наличие на отворени капаци, не е преустановил
неправилното си движение в нарушение правилата за движение по пътищата. Оспорва
твърдението, че ищецът не се е възстановил от претърпените травми, и счита, че същият е
напълно възстановен, като излага подробни доводи в тази насока.
В законоустановения срок третото лице-помагач на страната на ответника
„Дженерали Застраховане“ АД не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание „Максимтрейд“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от
адв. Б.Б., който поддържа депозираната от дружеството въззивна жалба на изложените в
същата доводи. Оспорва подадената насрещна въззивна жалба. Претендира разноски.
В съдебно заседание С.А., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба
вх. № 2145/28.01.2022 г. адв. Д. Н., в качеството му на пълномощник на С.А., оспорва
въззивната жалба и поддържа насрещната такава. Претендира разноски.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Дженерали Застраховане“ АД, редовно
призовано, не изпраща представител. С молба вх. № 2177/28.01.2022 г., чрез юрисконсулт
М. М., поддържа въззивната жалба, депозирана от „Максимтрейд“ ЕООД, и оспорва
предявената насрещна такава.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявени от СТ. Н. АП.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу
„Максимтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк
„*****“, ул. „***“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя З. Н. Д., искове с
правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26
000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от телесното
увреждане - счупване на 3-та метатарзална кост вляво, настъпило като резултат от
претърпяната на 27.01.2019 г. трудова злополука – пропадане в необезопасена отводнителна
шахта по време на командировка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
увреждането - 27.01.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата
от 34,80 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение в резултат на претърпяната на 27.01.2019 г.
трудова злополука, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 16.04.2018 г. ищецът сключил трудов договор с
„Максимтрейд“ ЕООД - за неопределен срок, при условията на пълно работно време, за
длъжността "продавач разносна търговия", с място на работа - гр. Варна. На 27.01.2019 г.
той бил изпратен в командировка със Заповед за командировка № 1 от 25.01.2019 г. по
маршрут Варна – Старо Оряхово – Бяла – Свети Влас - Несебър – Равда – Поморие –
Сарафово – Черноморец – Созопол - Приморско - Бургас – Карнобат – Ямбол – Сливен, като
пътувал с шофиран от него бус „Пежо Боксер“ с peг. № В 3614 ВХ, собственост на
дружеството, с цел показване на мострени стоки пред клиенти. Тъй като било невъзможно
възложената му работа да се извърши в рамките на един ден, било уговорено с управителя
на дружеството, че ищецът ще пренощува в хотел „Трон комплекс“, намиращ се в близост
до пътен възел „Петолъчката“ край гр. Сливен. След като се регистрирал в хотела, около
20:00 часа той отишъл на вечеря заедно със служител от същия в близък ресторант, като на
връщане, вървейки по тротоара, пропаднал в необезопасена отводнителна шахта, вследствие
на което получил телесни увреждания. На 28.01.2019 г., поради силно подуване и болка в
областта на лявото ходило, ищецът бил прегледан от ортопед-травматолог към „Групова
практика за специализирана извънболнична медицинска помощ по ортопедия и
травматология“ ООД - гр. Сливен, като му била поставена диагноза: Фрактура дислоката
капут осис метатрази 2-3 педис син. Била дадена препоръка за спешна хоспитализация и
извършване на оперативно лечение във връзка с претърпяното травматични увреждане, но
3
той отказал хоспитализация в гр. Сливен предвид обстоятелството, че живеел постоянно в
гр. Варна. След прибирането си във Варна, бил прегледан в Спешен център към МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД и насочен за хоспитализиране за извършването на операция на
следващия ден с диагноза: счупване на метатарзална кост, закрито вляво (фрактура в
дисталната част на 3-та метатарзална кост с дислокация на фрагментите), оток, деформация
и костни крепитации в областта на ляво ходило. Била извършена операция, изразяваща се в
открито наместване с вътрешна фиксация - тарзални и метатарзални кости, с киршнерови
игли. Поставена била гипсова имобилизация. През месеците март и април, поради
продължаващи силни болки и оток в областта на ляво ходило, отново посетил ортопед-
травматолог. На 10.04.2019 г. бил приет и хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна – Варна“
АД за извършване на втора операция, изразяваща се в отстраняване от костта на
импланирани уреди, тарзални и метатарзални - киршнерова игла.
Сочи се, че горните травматични увреждания са обусловили трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник на ищеца за период от повече от 3 месеца, както и
временна неработоспособност за период от 4 месеца. Навежда се, че освен че е търпял болки
и страдания за продължителен период, ищецът ще изпитва негативните последици от
събитието през целия си живот.
Във връзка с лечението същият претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, в общ размер на 34,80 лева.
Заявава, че ответникът „Максимтрейд“ ЕООД не изпълнил задължението си да
уведоми Националния осигурителен институт за настъпилата злополука. В тази връзка с
декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-38#2/25.03.2019 г. ищецът лично е уведомил
НОИ, териториално поделение - Варна, за настъпилото събитие. Извършено е разследване и
е издадено Разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от
КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от
КСО.
Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Максимтрейд“ ЕООД, е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените претенции като неоснователни.
Не оспорва, че към датата на злополуката страните са били в трудово
правоотношение, че със Заповед за командировка № 1 от 25.01.2019 г. ищецът е изпратен в
командировка на 27.01.2019 г., както и че по време на командировката същият е
пренощувал в хотел „Трон комплекс“ близо до пътен възел „Петолъчката“, община
Стралджа. Твърди, че като работодател не е бил уведомен от работника за настъпилата
трудова злополука веднага след приключване на командировката, а разбрал за същата едва
след представянето на болничните листове, което било причината да не изпълни
задължението си за подаване на декларация за трудова злополука към ТД на НОИ в
нормативно установения за това срок. Излага, че болничните листове, в които е посочено, че
е с опериран крак, ищецът представил в счетоводството на фирмата лично, като видимо
ходел без затруднения и шофирал автомобил. Навежда, че по времето, когато ищецът бил в
болнични, същият бил назначен на работа и при друг работодател, но болнични листове е
представил само на ответника, което и станало причина ТД на НОИ да откаже изплащането
на обезщетение поради временна неработоспособност.
Сочи, че при изпълнение на възложената работа работникът е длъжен да спазва
установените за извършването й правила, посочени в длъжностната характеристика, която в
конкретния случай включва спазване на правилата за ЗБУТ и за движение по пътищата, а
ищецът не е изпълнил тези си задължения. Твърди, че ищецът се е прибирал към хотела след
употреба на алкохол и че е бил предупреден от придружаващия го служител на хотела, че
има отворени капаци на шахти, но не се е съобразил с предупреждението. Твърди, че тези
действия на пострадалия могат да се квалифицират като умишлено причиняване на
увреждането по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ или груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ, поради което отговорността на работодателя по чл. 200 КТ следва да бъде
4
изключена, в евентуалност да бъде намалена, тъй като ищецът е съпричинил увреждането на
95%.
В производството е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника –
„Дженерали застраховане“ АД, което в писмено становище оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Счита, че работодателят не носи отговорност за вреди,
доколкото служителят е претърпял вредите извън работно време, макар и по време на
командировка. Счита още, че служителят е действал при условията на груба небрежност,
като не се е вслушал в предупрежденията на местни лица да внимава във връзка с наличието
на отворени шахти, както и поради употребата на алкохол, като с горното е съпричинил
увреждането в значителна квота. Оспорва исковете за имуществени вреди като недоказани, а
за неимуществените - като неотговарящи на претърпените болки и страдания.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и от Трудов договор № 1060/13.04.2018 г., се установява, че
считано от 16.04.2018 г. СТ. Н. АП. е изпълнявал длъжността „продавач разносна търговия,
НКИД: търговия наедро с цветя и растения“ в „Максимтрейд“ ЕООД, отдел Варна.
Работникът е освободен от заеманата длъжност със Заповед № 301/2019 г., считано от
02.02.2019 г.
Не се спори между страните че на дата 27.01.2019 г. ищецът е бил в командировка,
като е нощувал в хотел „Трон комплекс" близо до пътен възел „Петолъчката“, община
Стралджа.
Видно от амбулаторен лист № 000066 от дата 28.01.2019 г., издаден от „ГП за СИМП
по ОТ“ ООД - гр. Сливен на СТ. Н. АП., в същия са отразени: анамнеза: на 27.01. претърпял
торзионна травма на ляво ходило, почувствал силна болка, развил се оток; обективно
състояние: лек оток и силна болка при палпация на главите 2 и 3 лъч ляво ходило;
изследвания: рео, фрактура в дистална част на ляво ходило с дислокация. В графа терапия е
отбелязано: отказва предложената хоспитализация и оперативно лечение, отказва гипсова
имобилизация, предупреден за последствията и възможните усложнения, препоръка да
проведе веднага к. пр. по местоживеене с ортопед, дотогава се препоръчва да ходи с две
патерици.
Видно от Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, СТ. Н. АП. е постъпил за лечение на 29.01.2019 г. с диагноза:
S92.30 Счупване на метатарзална кост, закрито вляво, и е изписан на 01.02.2019 г. след
проведено оперативно лечение на 30.01.2019 г. В оперативния протокол е отразено, че е
извършено открито наместване с вътрешна фиксация – тарзални и метатарзални кости, 1 бр.
киршнерова игла, поставена е гипсова имобилизация. В графа препоръки и назначения е
отбелязано: препоръка за превръзки и сваляне на конците на 12-ия ден, да се придвижва с
патерици без да натоварва крайника 1 месец, гипсова имобилизация за 1 месец, да се проведе
рехабилитация. Отбелязано е, че няма настъпили усложнения.
Видно от Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, СТ. Н. АП. е постъпил за лечение на 10.04.2019 г. с диагноза:
S92.30 Счупване на метатарзална кост, закрито вляво, и е изписан на 13.04.2019 г. след
проведено оперативно лечение на 11.04.2019 г. В оперативния протокол е отразено, че е
извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди, тарзални и метатарзални, 1 бр.
киршнерова игла. В графа препоръки и назначения е отбелязано: да започне степенувано
натоварване на оперирания крайник, рехабилитация. Посочено е, че няма настъпили
усложнения.
Видно от амбулаторен лист № 000441 от дата 06.03.2019 г., подписан от д-р М.,
ортопед травматолог, в графа „Код на извършени специализирани и високоспециализирани
дейности“ на същия е отразено: отстраняване на шини и гипсови превръзки.
От болнични листове №№ Е20190009161, Е20196615939, Е20190010585 се
5
установява, че СТ. Н. АП. е бил в болнични от 29.01.2019 г. до 02.04.2019 г. и от 10.04.2019
г. до 13.05.2019 г. с диагноза: счупване на метатарзална кост, закрито, причина: трудова
злополука по чл. 55, ал. 1, режим на лечение: 8 дни – болничен, 90 дни – домашно
амбулаторен.
С експертно решение № 2162 от зас. № 188 от 07.10.2019 г. на специализиран състав
на НЕЛК по хирургични и ортопедични болести се потвърждават издадените болнични
листове в частта трудова злополука.
От талони за платена такса за болничен престой от 29.01.2019 г. до 01.02.2019 г. и от
10.04.2019 г. до 13.04.2019 г. и касови бонове от дати 01.02.2019 г. и 13.04.2019 г., всички
издадени от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, се установява, че СТ. Н. АП. е платил
потребителска такса в размер на 34,80 лева.
Злополуката е била обявена за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО с
разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019 г. на НОИ, ТП – Варна.
В Протокол № 6101-03-38#10 от 21.06.2019 г. на НОИ, ТП – Варна, за резултатите от
извършеното разследване за злополуката, станала на 27.01.2019 г. със СТ. Н. АП., в т. IV е
отразено, че в писмените си обяснения Ж. Г. – служител на хотел „Трон комплекс“, посочва,
че около 22:30 ч. на горната дата, докато се връщали към хотела след вечеря, Г. предупредил
А., че има отворени капаци, но в същия момент последният „хлътнал“ в отворена шахта,
след което започнал да накуцва и казал, че ще отиде на лекар. В т. VIII е посочено, че
основната причина за възникване на злополуката е, че С.А. се придвижва пеш по тротоара,
по който са разположени отводнителни шахти с липсващи предпазни капаци, с което
пострадалият не е съобразил риска от допускане на злополука. В т. IX е посочено, че не са
констатирани нарушения на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на
труд.
От заключението по допуснатата в първа инстанциия съдебно- медицинска
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обосновано и обективно, се
установява, че вследствие на пропадането на левия крак на ищеца, същият е получил
счупване на втора и трета предходилни (метатарзални) кости, обусловило тайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. Счупването е в областта на
главичките на двете кости, на втората е неразместено, с разместване на трета. Това е
наложило оперативно лечение, като костните краища са съединени с метал. Лечението е
продължило с гипсова имобилизация до 06.03.2019 г. На 11.04.2019 г. металът е отстранен.
Посочено е, че няма настъпили усложнения в оздравителния процес. Към настоящия момент
ищецът е в добро общо здравословно състояние, костите са зараснали, ставите са
раздвижени. Ищецът е възстановен напълно от получените травматични увреждания.
Отразено е, че разходите, посочени в исковата молба, са във връзка с проведеното лечение
на травматичното увреждане от 27.01.2019 г.
В съдебно заседание вещото лице излага, че периодът на възстановяване на ищеца е
от два до три месеца. Няма данни за налагането и провеждането на рехабилитация. Сочи, че
непосредствено след травмата придвижването за ищеца би било много трудно, тъй като
болката е много силна. Обяснява, че в този момент не може да се ходи, когато се стъпва на
петата, защото счупването е на главичките на тези кости, и ходенето ще бъде придружено с
много силна болка. Това е така до обездвижването, до операцията, защото там са съединени
с метал костиците и е поставена гипсова имобилизация, като обездвижването е до свалянето
на игличката.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели от страната на ищеца за установяване на твърдените от
същия неимуществени вреди.
В показанията на В. А.а, съпруга на ищеца, които съдът цени при условията на чл.172
от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора, същата
излага, че инцидентът се случил през зимата на 2019 г. Ищецът в телефонен разговор,
пътувайки към Бургас, й казал, че е стъпил в една необезопасена шахта и много го болял
6
кракът. На следващия ден се чули отново, като ищецът вече бил приет в Спешното в гр.
Варна. Десният му крак долу бил счупен. Направили му две операции. Сочи, че около десет
дни след първата извършена операция ищецът бил изписан от болницата, но много го
боляло. Стоял в гипс около шест месеца. След това се наложила втора операция за
премахване на имплантите. Кракът го болял около две години - първоначално около година
ходел с патерица, не можел да стъпва както трябва, след което решил да премине към
бастун. Свидетелката сочи, че сега С.А. стъпвал, но трудно, и продължавал да се оплаква от
болки в крака. Продължавал да бъде шофьор, но когато настъпвал педала, го боляло. Сочи
още, че ищецът се върнал на работа, но не се бил възстановил след операциите, решил, че
може да върши работа, но да не е трудна и да не е свързана с карането на автомобил. Все
още го болял кракът. Работил след като му махнали имплантите – тогава започнал като
шофьор, но временно, отказал се, тъй като натоварването на крака било голямо.
От показанията на свид. Р. С., без дела и родство със страните, се установява, че
преди около две години, през зимата, вечерно време, ищецът му се обадил притеснен и му
казал, че е пострадал – стъпил в шахта и го болял много кракът. Ищецът бил объркан и не
знаел какво да предприеме. Свидетелят видял С.А. за първи път около десет дни след
инцидента, в домашни условия, след като вече била извършена операцията. Не се чувстал
добре, кракът продължавал да го боли и се движел трудно. Притеснявал се, че е безполезен
за семейството си, за което трябвало да се грижи. Ищецът ползвал патерици и тогава, и сега,
около година след инцидента ползвал и бастун. И сега се оплаквал, че при промяна на
времето и при работата, която е свързана с крака му, го боляло. Заявява, че ищецът винаги се
е занимавал с товаро-разтоварна дейност, включително и сега, но му е споделял, че има
остатъчни болки, дискомфорт. Не знае как ищецът се е прибрал до Варна след инцидента и
дали е шофирал. Не знае колко е продължил възстановителният процес и след колко време
ищецът се е върнал на работа.
Първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели от страната на ответника – свид. М. Д. и свид. С. П., за
установяване на твърдяното съпричиняване от страна на ищеца - употреба на алкохол от
последния непосредствено преди настъпване на инцидента, причинната връзка между тях,
както и проявената груба небрежност.
От показанията на свид. М. Д., служител в ответното дружество, ценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че свидетелят видял след инцидента ищеца, който бил с
превръзка на глезена или гипс. Разказал му, че след вечеря заедно със служител на хотела, в
който бил отседнал, при прибирането си към последния не е видял и е паднал в
необезопасена шахта. Ищецът споделил, че е нормално човек да се отпусне, като думите му
не били „пийнахме“, а казал „пихме“. Свидетелят не знае какво и колко е пил С.А..
От показанията на свид. С. П., служител в ответното дружество, ценени по реда на
чл. 172 от ГПК, се установява, че същият знае за инцидента от ищеца, когото видял при
връщането му от Сливен, в шоурума на фирмата, където трябвало да бъде разтоварен бусът
му. Ищецът му разказал, че вечерял в крайпътно заведение заедно със служител на хотела, в
който бил отседнал, хапнали и пийнали и на път за хотела паднал в една шахта. Ищецът не
му е казвал какво точно е пил и колко. Когато свидетелят видял ищеца, той бил омотан в
„някакъв парцал“.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 200 от
КТ е безвиновна. Съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ, работодателят не отговаря единствено, ако
пострадалият умишлено е причинил увреждането, а дължимото на работника обезщетение
7
за вреди от трудова злополука се намалява съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ само когато той е
допуснал груба небрежност и с това е допринесъл за настъпването на злополуката.
От събраните доказателства се установи, че на 27.01.2019 г. ищецът е претърпял
злополука, която е приета за трудова с разпореждане № 5104-03-152/26.07.2019 г. на НОИ,
ТП – Варна, и вследствие на която е получил травматично увреждане - счупване на втора и
трета метатарзални кости на лявото ходило.
Спорни между страните са въпросите за размера на неимуществените вреди,
наличието на имуществени такива, както и за наличието на съпричиняване от страна на
ищцеца за настъпване на вредоносния резултат.
Относно неимуществените вреди:
При преценка по чл. 52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици,
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство при определяне на
паричния еквивалент на вредите е и икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането.
От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че травмата е обусловила
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, като в
съдебно заседание вещото лице конкретизира, че периодът на възстановяване на ищеца е от
два до три месеца. Лечението е продължило с гипсова имобилизация до 06.03.2019 г., като
на 11.04.2019 г. металът е отстранен. Проведени са две оперативни интервенции. Няма
настъпили усложнения в оздравителния процес, не е провеждана рехабилитация. Към
настоящия момент ищецът е в добро общо здравословно състояние, костите са зараснали,
ставите са раздвижени, възстановен е напълно от получените травматични увреждания.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на св. В. А.а в
частите, в които свидетелката излага, че болничният престой на ищеца при първото
оперативно лечение продължил десет дни и че ищецът стоял в гипс шест месеца, както и
сочения от нея възстановителен период и използването на помощни средства за
придвижване. В посочените части показанията на свиделката А.а не кореспондират на
отразеното в медицинската документация и СМЕ.
Съдът не кредитира и показанията на свид. С. в частта, в която свидетелят излага, че
ищецът ползва бастун и към настоящия момент. Посоченото противоречи на заключението
по СМЕ, в което вещото лице е категорично, че към настоящия момент ищецът е напълно
възстановен, ставите са раздвижени в пълен обем и не са налице усложнения.
От показанията на свид. С. се установяват негативните преживявания на ищеца,
изразяващи се в притеснение, безпокойство, чувството на безполезност по отношение на
осигуряване на прехрана за семейството му.
Съдът отчита, че са проведени две операции, възстановителният процес е завършен,
липсват усложнения, не са провеждани допълнителни рехабилитационни процедури.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищеца,
настоящият съдебен състав намира следното:
Пълно отпадане на отговорността на работодателя е предвидено в хипотезата на чл.
201, ал.1 от КТ – при умишлено причиняване на увреждането от работника. Умисълът
означава работникът целенасочено да е търсил увреждането или най-малкото да е приемал
неговото настъпване. В случая от доказателствата по делото умисъл не се установява.
Частично отпадане на отговорността на работодателя е уредено в хипотезата на чл.
201, ал. 2 от КТ – при проявена от работника груба небрежност, допринесла за злополуката.
Грубата небрежност се свежда до това, че работникът предвижда неблагоприятния резултат,
но лекомислено и самонадеяно се надява, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.
Предвид направените оспорвания в депозирания отговор на въззивната жалба от
8
„Максимтрейд“ ЕООД, следва да се посочи, че не всяко нарушение на инструкциите за
безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в
пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато
и най-небрежният би положил в подобна обстановка (Решение № 977 от 14.01.2010 г. по
в.г.д. № 298/2009 г., ВКС, ІV ГО). Доказателствената тежест за предпоставките по чл. 201,
ал. 2 КТ е на работодателя (Решение № 62/24.02.2015 г. по гр.д.№ 2798/2014 г., ВКС, IV ГО).
Във всички случаи преценката за наличието на груба небрежност е конкретна и зависи от
установените факти по делото (Решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г.,
ВКС, ІІІ ГО).
Грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ по съдържание съвпада със съзнаваната
непредпазливост в наказателното право. Работникът или служителят действа при груба
небрежност, когато съзнава, че може да претърпи злополука, но се надява да я предотврати;
когато съзнава, че може да настъпят вредоносните последици – предвижда ги, но
самонадеяно се надява да ги избегне. Следователно, за да се приеме, че увреденият работник
или служител е действал при груба небрежност, трябва да е установено както конкретно
нарушение на правилата за безопасност на труда, така и посоченото субективно отношение
на пострадалия към нарушението, поради което не всяко нарушение на правилата за
безопасност на труда мотивира приложение на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертано
субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност
от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. В случая данни за такова
лекомислено и самонадеяно поведение от страна на ищеца няма.
Ответникът-работодател, за когото изцяло е тежестта за провеждане на главно и
пълно доказване, не е провел по делото такова главно и пълно доказване на основното си
твърдение, поддържано и във въззивното производство - че пострадалият С.А. е употребил
алкохол и с това е нарушил правилата за безопасност на труда, а още по-малко – такова
негово поведение да е било умишлено или при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
1 и ал. 2 от КТ. Данни за употребата на алкохол от страна на ищеца се съдържат единствено
в показанията на свид. Д. и свид. П.; същите не са преки очевидци и показанията им се
основават на разкази на ищеца. По делото няма категорични доказателства и установяване
по надлежния ред за наличие на алкохол с концентрация в кръвта на ищеца над допустимите
граници. В Протокол № 6101-03-38#10 от 21.06.2019 г. на НОИ, ТП – Варна, за резултатите
от извършеното разследване за злополуката, т. IX, е посочено, че не са констатирани
нарушения на нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд. Отделно,
преразказаните свидетелски показания на Ж. Г., инкорпорирани в горецитирания протокол,
не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй като представляват
свидетелски показания в писмен вид.
С оглед на изложеното, установените обстоятелства по настоящето дело изключват
подвеждането им под определението за груба небрежност.
При това положение настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се явява сумата в размер на 6000 лева.
По отношение претендираното обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода от датата на увреждането - 27.01.2019 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, съдът намира същото за основателно. Чл. 212 КТ урежда, че за неуредените
въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или
увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност
на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. Според
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 3
ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението възниква от момента на увреждащото действие - арг. от чл. 69, ал.1 ЗЗД. В
настоящия случай законната лихва се претендира от депозиране на исковата молба.
9
Относно имуществените вреди:
Същите са доказани в претендирания размер от 34,80 лева с представените писмени
доказателства – талони за платена такса и касови бонове, като и от заключението по СМЕ се
установява, че посочените разходи са във връзка с проведеното лечение на травматичното
увреждане от 27.01.2019 г. С оглед на това, претендираната сума за имуществени вреди
следва да се присъди.
Предвид основателността на основния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Поради изложените съображения съдът намира въззивната жалба от „Максимтрейд“
ЕООД, както и насрещната въззивна жалба от С.А. за неоснователни. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на нито една от страните не се следват разноски за
подадените от самите тях въззивни жалби, тъй като същите са неоснователни.
Същевременно обаче разноски и на двете страни се следват за защита по неоснователна
въззивна жалба.
Тъй като в представения от „Максимтрейд“ ЕООД договор за правна защита и
съдействие не е отразено каква част от платеното в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева е за процесуално представителство по подадената въззивна жалба и
каква – за защита по насрещната въззивна жалба, съдът служебно приема, че
възнаграждението за всяко от двете е една втора от сумата, или 750 лева. Доколкото не е
направено възражение за прекомерност, това е и сумата, която следва да бъде присъдена на
страната.
По направеното искане на процесуалния представител на С.А. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за правно съдействие и защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
настоящият състав счита, че същото се явява неоснователно. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на цитираната разпоредба е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв,
какъвто договор във въззивната инстанция не е представен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261891/09.06.2021 г., поправено по реда на чл. 247, ал.
1 от ГПК с Решение № 262510/17.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1564/2020 г. по описа
на РС - Варна, XVIII състав.
ОСЪЖДА СТ. Н. АП., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“ № *, вх. *, ет.
*, ап. *, да заплати на „Максимтрейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, жк „*****“, ул. „***“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, сумата в размер на
750,00 лева (Седемстотин и петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
10
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ответника - „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****“ № *.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11