№ 41
гр. Стара Загора, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530203160 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-
003579 /09.11.2021 г. на началник група при ОД на МВР град
Стара Загора сектор Пътна Полиция.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени.
Мотивира се, че не е извършил административно нарушение.
В с.з. чрез адвокат С. поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган представляван в
с.з. от юрисконсулт М взема становище, че жалбата е
неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
1
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че жалбоподателят П.П. на 25.10.2021 г.
около 22.20 часа в град Стара Загора, на бул. „ Славянски „ на
кръговото кръстовище с ул. „ Д. Стаев“, ул. „ Г. Байданов“ и
ул. „ А. Тошева“ в посока изток – запад като водач на МПС –
„ БМВ „ с рег. № СТ 1586 ВТ при движение с несъобразена
скорост с интензивоността на движението / наличието на друг
автомобил / и при излизане от кръстовището на ул. „ Г.
Байданов“ застига и блъска с предна дясна част движещият
се пред него лек автомобил „ Форд Мондео“ с рег. № СТ
4080СХ собственост на ОДМВР град Стара Загора
2
управляван от полицай Ц.Ц в задна лява част и реализира
ПТП с материални щети по двата автомобила.
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. С.Н. / актосъставител /, протокол за ПТП ,
фото снимки.
В с.з. не се събраха доказателства, които опровергават
изложената фактическа обстановка и на основание чл. 189,
ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе
доказателствени средства съдът я приема за доказана по
несъмнен и безспорен начин.
При така посочената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел, че 20, ал. 2
ЗДП и съответно на основание чл. 179, ал. 2 ЗДП е наложил
административно наказание Глоба в размер на 200 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена
в наказателното постановление дава основание на съда да
направи изводи в няколко насоки :
Жалбоподателят П като водач на МПС не е избрал
подходящата скорост за движение съобразно
интензивността на движение и движещият се пред него
лек автомобил, което е станало причина и за ПТП, с което
3
е осъществил деяние.
Задължението за избор на съобразена скорост произтича
от правната норма на чл. 20, ал. 2 ЗДП – такава, която да
му позволява да управлява безопасно МПС, при
необходимост да спре и предотврати ПТП.
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно
безопасността на движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина
непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици , но е
бил длъжен да ги предвиди / задължения произтичащи от
чл. 20, ал. 2 ЗДП / и е могъл да ги предотврати – като
изходи от опита си на водач на МПС, като избере
съответната подходяща скорост, която да му позволи при
настъпила опасност да спре или предприеме съответната
друга маневра.
Следователно жалбоподателят П. П с деянието си е
извършил формално административно нарушение по смисъла
на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички
обективни и субективни признаци от състава на нарушението
по чл. 20, ал. 2 ЗДП.
Особеностите в движението на лекия автомобил
4
управляван от полицейския служител Ц.Ц , за които се
претендира не променят направените до тук изводи.
Жалбоподателят П. П се е движил с управлявания от него
автомобил от зад и е настъпило ПТП с движещия се отпред
автомобил. Задължението за избиране на подходящата
скорост включва избора на такава скорост, която да му
позволи при всякакви обстоятелства да реагира и да
предотврати ПТП, което в случая не е сторено. Няма и
обстоятелства свързани с внезапно спиране на движещият се
отпред автомобил. При избор на съобразена и подходяща
скорост при евентуалното преустройване от страна на
предния автомобил / каквито доводи се навеждат / водачът
също е могъл да спре и предотврати ПТП.
Санкцията е от категорията на абсолютно определените и
не подлежи на индивидуализация, поради което наложеното
административно наказание се явява законосъобразно.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил материалният закон като е
квалифицирал деянието като административно нарушение.
5
Съдът приема, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното
постановление е посочена заповедта и номера, с която
издателят е упълномощен от Министъра на Вътрешните
работи да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на атакуваното наказателно постановление.
Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН /
посочени са всички обстоятелства релевантни за състава на
административното нарушение, фактическата обстановка е в
съответствие с правната квалификация, наказателното
постановление съдържа всички необходими реквизити / ,
правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна
квалификация на деянието, поради което жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
6
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във
вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност
на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 90 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1228-
003579 /09.11.2021 г. на началник група при ОД на МВР град
Стара Загора сектор Пътна Полиция,с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /
ДВЕСТА / лева на ПЛ. П. П. от град Стара Загора, ул. „ ***“
№ 28, етаж 5, ап. 14, ЕГН – **********, съдебен адрес – град
Стара Загора, ул. „ **** „ № 53 А, етаж 1, офис 2 / адв. Т. С. /
ОСЪЖДА ПЛ. П. П. от град Стара Загора, ул. „ ***“ №
28, етаж 5, ап. 14, ЕГН – ********** да заплати на ОД на
МВР град Стара Загора направените по делото разноски в
размер на 90 / Деветдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
7
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8