Определение по дело №39594/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38051
Дата: 25 октомври 2023 г. (в сила от 25 октомври 2023 г.)
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211110139594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38051
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110139594 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца И. А. Т. срещу ответника
„Р...
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 от КТ, с
които се претендира осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 20 000,00 лв. –
частичен иск от общо дължима сума в размер на 29871,90 лв., представляваща обезщетение
за неимуществен вреди от трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-К...,
участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане №
29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град, ведно със законна лихва за забава от датата
на настъпване на инцидента – 01.07.2020 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение, въз основа на трудов
договор, сключен с ответника. На 01.07.2020 г. претърпял трудова злополука на път I-8-К...,
участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане №
29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град. Сочи се, че на посочената дата около 14:00
часа ищецът участвал в извършването на арматурни работи на обект, изпълняван от
ответника, при което получил токов удар. На място пристигнал екип на бърза помощ и
ищецът бил закаран в ***“ с поставена диганоза „El. Combustion 1% I-IIAB-III manus et pedis
dex. Electrocutio.”. В резултат на трудовата злополука ищецът получил травматични
увреждания – изгаряния на дясното ходило и дясната ръка, което наложило оперативна
намеса, и на 02.07.2020 г. ищецът бил опериран. На 06.07.2020 г. ищецът бил изписан за
домашно лечение. Твърди се, че е настъпило влошаване в състоянието на ищеца, което
наложило същият да постъпи отново в ***“ на 12.07.2020 г., като останал там до 14.07.2020
г. В този период – на 13.07.20202 г., е извършена нова оперативна интервенция. На
14.07.2020 г. ищецът отново бил изписан за домашно лечение. Излагат се доводи, че
вследствие на процесния инцидент ищецът претърпял болки и страдания, изживял е силен
емоционален шок и до момента не е преодолял стреса, получен в резултат на случилото се.
Ищецът твърди, че е изпитвал силни болки в дясната ръка и десния крак, имал е чувството,
че посочените крайници са изгорели, не е можел да се движи и е мислил, че ще умре. След
изписването му от болницата се е наложило семейството му да се грижи за него, тъй като не
е бил в състояние да се грижи сам за себе си. Изпитвал е затруднения в извършването на
обичайните си ежедневни дейности и в придвижването си. Твърди, че и до момента не се е
1
възстановил от случилото се, дълго време след злополуката е бил неработоспособен и не е
могъл да изпълнява професията си. Сочи, че е млад човек и преди инцидента бил
жизнерадостен, а след това се затворил в себе си, изолирал се от приятелите си, обвземали
го мрачни чувства и се безпокоял за състоянието си, започнал да получава силни болки в
кръстната област, изтръпвания и слабост в двата крака. Ищецът посочва, че е завел щета
пред застрахователя на ответника, при което му било заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 128,10 лв. и това е било съобразено от
ищеца при определяне размер на исковата му претенция. Посоченото обуславяло интереса
му от предявяване на исковата му претенция. Претендират се разноски.
С Молба от 25.07.2021 г. ищецът е уточнил, че е назначен при ответника с трудов
договор от 24.02.2020 г., на длъжност „общ работник, строителство сгради“, като по време
на трудовата злополука е работил на обект път I-8-К..., участък от км. 15+500 до км.
32+449,08.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че искът е
изцяло неоснователен, като изложените от ищеца факти не отговарят на истината. Сочи за
безспорни следните обстоятелства:
1. Наличието на трудово правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на трудов
договор № 2020/02-532 от 24.02.2020 г. и Допълнително споразумение № 532 от 24.02.2020
г., по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „общ работник, персонал
работник“, с код по НКПД 9313001;
2. Наличието на трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-К...,
участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане №
29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град;
3. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 128,10 лв. от „****
Сочи, че трудовата злополука е настъпила при следните обстоятелства, а именно – на
01.07.2020 г., около 14:00 часа ищецът е участвал в направата на арматура и доставя
необходимите консумативи за това, държал е арматурна тел, която прехвърлил през моста,
за да не се оплита и да намотае необходимото количество за работа, под моста обаче
минавало високо напрежение заради влаковата линия. Сочи, че по този начин се е стигнало
до процесния инцидент. Твърди се, че ищецът не е изпълнил препоръките при проведения
инструктаж за безопасност на труда на обекта. В тази връзка твърди, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца при допусната от последния груба небрежност. Излагат
се съображения в тази насока, а именно, че ответникът всеки ден е провеждал инструктаж на
работниците, обслужващи този обект, имало е табела „Високо напрежение“, поставена от
възложителя „Главболгарстрой“ АД, всеки ден преди започване на работа е извършвана
проверка във връзка с обезопасяването на площадката. Твърди се, че е изплатил на ищеца
сумата в общ размер на 4800,00 лв. за подпомагане на последния. Твърди, че
възстановяването на ищеца е продължило около 3 месеца, след което същият се е върнал на
работа. Излагат се доводи, че ищецът е преодолял и психическата травма от процесния
инцидент. Сочи се, че ищецът се е върнал на работа на 28.09.2020 г., като е работил до
27.05.2021 г., когато трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1 от КТ. Ищецът бил декларирал, че няма никакви претенции към
ответника. Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендират се разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото
на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
По предявения иск ищецът носи доказателствена тежест да докаже: 1. наличие на
2
трудово правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна от
работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по трудовото
правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за работа, при или по
повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без
нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в
предприятието; 3. настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания
от травматичното увреждане, и размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между
трудовата злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 201, ал. 2 от КТ за
проявена груба небрежност от страна на ищеца, както и положителния факт на плащането
на претендираната сума.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните обстоятелства:
1. Наличието на трудово правоотношение с ищеца, възникнало въз основа на трудов
договор № 2020/02-532 от 24.02.2020 г. и Допълнително споразумение № 532 от 24.02.2020
г., по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „общ работник, персонал
работник“, с код по НКПД 9313001;
2. Наличието на трудова злополука, настъпила на 01.07.2020 г., на път I-8-К...,
участък от км. 15+500 до км. 32+449.08, приета за трудова с влязло в сила Разпореждане №
29703 от 15.07.2020 г. на НОИ-ТП-София-град;
3. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 128,10 лв. от „****
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване
предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска експертиза по въпросите,
посочени в исковата молба, е основателно като относимо, допустимо и необходимо за
правилното разрешаване на делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства за установяване
на факти и обстоятелства, свързани с претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие
на процесната трудова злополука е основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК му
се допусне до разпит на един свидетел при режим на довеждане, а вторият – ако
призованият не установи спорния факт.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства за
установяване на факти и обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, е
основателно, като на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК му се допусне до разпит на един
свидетел при режим на довеждане, а вторият – ако призованият не установи спорния факт.
Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК е неоснователно, тъй като процесният трудов
договор е представен от ответника с отговора на исковата молба, а и относно наличието на
валидно трудово правоотношение между страните не се спори и съдът е отделил това
обстоятелство като безспорно на основание чл. 146, ал. 1 т. 4 от ГПК.
Искането на ответника по чл. 192 от ГПК е основателно, същото е относимо,
допустимо и необходимо за правилното разрешаване на делото, поради което следва да се
уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2023 г. от
3
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в
първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно
които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел на
ищеца и на ответника при режим на довеждане за доказване на обстоятелствата посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) със задачи,
поставени от ищеца в исковата молба, при депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 400,00
лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице доц. д-р Д. К. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на
ответника да представи сключения между страните трудов договор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК в едномесечен срок третото неучастващо
по делото лице Р. и Р. да представят извлечение от иззетата от бригадира М.... книга за
проведен инструктаж за безопасност на труда на процесния обект.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по
общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на
обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4