Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260697
02.10.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Марина Кънева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12005 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Община Пловдив
срещу „КТ интернешънъл“ ЕАД за
признаване за установено, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив.
Ищецът
твърди, че имотът със стар номер **** е бил собственост на държавата. През
1969г. ****, направила искане имотът да бъде предоставен на ГНС-Пловдив, тъй
като мероприятието за което е отчужден нямало да бъде реализирано. Била
назначена комисия, която приела недвижимия имот. През 1993г. 1/2 ид.ч. от имота
била реституирана в полза на наследниците на М. М. Останалата 1/2 ид.ч.
продължила да бъде собственост на Държавата до приемането на ЗМСМА, съгласно
параграф 7, ал. 1, т. 3 от който, преминала в партимониума на общината. В
момента собствеността принадлежала на ищеца и третото лице „Енко пластик“ ООД.
Ответникът оспорвал правата на ищеца. Иска се установяването, че ответникът не
е собственик на имота.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, в който
излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че имотът е бил отчужден
от М. и М. М. през 1966г., като за придобиването му било платено обезщетение на
собствениците от ***** Бил издаден акт за държавна собственост и в инвентарната
книга на ответника (правоприемник на фабриката) бил записан процесния имот. ****
била преобразувана в „Пловдив БТ“ АД с разпореждане на МС, като имотът бил
включен в активите на дружеството. Поради това намира, че притежава правото на
собственост на основание чл. 17а
ЗППДОбП (отм.). Възразява общината да притежава права в имота, като
изтъква, че през 1969г. на ОП Жилфонд са предадени съществувалите в имота
сгради, но е било запазено правото за настаняване на работници на фабриката. Иска отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Относно допустимостта:
Становището
на ответника не може да бъде възприето. Ищецът твърди, че притежава правото на
собственост върху ид.ч. от имотa, заедно с трето лице, като обемът на права не засяга тези, които
твърди, че притежава ответника- 1/2 и 1/2. Едни идеални части не могат да бъдат
разграничени от други, поради което липсва интерес от предявяването на
претенцията само за 1/2 ид.ч. от имота.
По
същество на спора:
Процесът
на отделяне на общинската собственост от държавната, започнал с влизането в
сила на ЗМСМА /ДВ, бр.
17/17.09.1991 г./, протича успоредно с процеса на трансформиране на държавната
собственост при преобразуването на държавните предприятия в търговски
дружества, уреден с норми на Указ
56/1989 г. за стопанската дейност (отм.), Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество от 1991 г. /ЗОЕТДДИ,
отм./ и Закона за преобразуване на държавни и общински предприятия от 1992 г. /ЗППДОбП, отм./. С преобразуването на
държавните предприятия в еднолични търговски дружества по ТЗ по реда на ЗОЕТДДИ (отм.),
впоследствие по реда на ЗППДОбП (отм.),
се извършва промяна на собствеността, като предоставеното за стопанисване и
управление държавно имущество, включено в капитала на новообразуваното
дружество, става собственост на последното. Задължителната съдебна практика,
формирана с решения по чл. 290 ГПК, приема, че
преминаването на собствеността от държавното предприятие към едноличното
търговско дружество настъпва от момента на вписване на акта за преобразуването
/решение № 44/03.08.2010 г. по т. д. № 678/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение №
43/03.08.2010 г. по т. д. № 506/2009 г. на ВКС, I-во т. о., решение № 52/03.11.2011 г. по т. д. № 325/2009 г. на ВКС, II-ро т. о., и др./. Това имущество се
включва в капитала на търговското дружество в качеството му на самостоятелен
стопански субект, независимо от имуществото на собственика - държавата.
Задължителната съдебна практика приема и това, че предоставеното за
стопанисване и управление държавно имущество не може да стане общинска
собственост по някой от критериите на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА,
поради забраната, въведена с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА /напр.
решение № 200/29.06.2010 г. по гр. д. № 5293/2008 г. на ВКС, II-ро г. о. решение № 244/25.02.2010 г. по гр. д. № 99/2009 г. и решение № 314/28.11.2011 г. по гр. д. № 1061/2010 г., двете на ВКС, I-во г. о., и др./. Тази норма, макар
и приета по-късно - с изменението на закона публикацията в ДВ, бр. 49/1995 г.,
има тълкувателен характер и се прилага от момента на влизане в сила на закона
на 17.09.1991 г., поради което имуществото, предоставено на държавните
предприятия, не преминава в собственост на общините. Същото разрешение следва
да се приложи и в случаите по § 42 от ПЗР на ЗОбС /ДВ,
бр. 96/1999 г./, според който преминават в собственост на общините застроените
и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове. По тези съображения,
съществен за решаването на възникналия спор е въпросът дали имуществото е било
предоставено за стопанисване и управление на предприятието праводател на
ответника към момента на неговото преобразуване.
От представения нотариален акт от
1951г. (л.71) се установява, че М. И. М. и М. И. М. са придобили правото на
собственост върху двуетажна къща, застроена върху 87 кв.м., постройка с площ от
35.7 кв.м. и друга постройка с площ от 26 кв.м., заедно с 205 кв.м. място,
съставляващо ид.ч. от парцел VII с площ от 405
кв.м., намиращ се на ъгъла на *****. След това съгласно протокол от 1963г. същите
са извършили делба на имотите, като към всеки дял е включена по 1/2 ид.ч. от
земята, към този момент представляваща имот № *****. Имотът е бил отчужден за
административна сграда на цигарена фабрика „****“, като собствениците са
обезщетени и е съставен акт за държавна собственост № ****.- лист 260. Поради
неосъществяване на мероприятието с протокол от 14.06.1969г. Тютюнев комбинат Р.(правоприемник
на Цигарена фабрика „Р.“-лист 200) предава имуществото на ГНС. В протокола са
описани всички сгради, като е добавено в забележка на края на страницата, че
имотът има граници****. В т. VI и т.
VII е посочено, че Тютюнев комбинат „Р.“
следва да изпише горните имоти, а СП „Жилфонд“ да ги запише от 14.06.1969г. Предаването
е станало съгласно Постановление на МС № 202 от 25.10.1961г. От така
направените записвания, съдът намира, че са била предадена и земята, доколкото
се установява, че същата е имала обслужващо значение (застроени са били общо 148
кв.м.), изрично е посочена като граници на предавания имот, макар и в края на
първата страница на протокола, най-вероятно поради пропуск (границите на
останалите имоти са посочени при описанието на самите сгради).
По въпроса дали това предаване на
имоти на съответните жилищни служби и предприятия към градските народните
съвети по силата на ПМС № 202/1961 г. (отм.) води до предоставяне правото на
стопанисване и управление по смисъла на чл. 15, ал. 1
ПДИ (отм.) е постановено Решение №
7/24.02.2014 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 4147/2013 г. Посочено
е, че според чл. 3 от Правилника за държавните имоти (отм.);
управлението и стопанисването на държавния жилищен фонд се извършва от
народните съвети, както и от другите държавни учреждения и предприятия, на които
са предоставени държавни жилищни сгради. Управлението и стопанисването се
осъществява чрез създаване на жилищни фондове към народните съвети, които се
обособяват като предприятия на самоиздръжка, и жилищни фондове към другите
учреждения и предприятия, на които са предоставени жилищни сгради, които се
обособяват на самоиздръжка или се организират като бюджетни служби /чл. 10/,
като жилищните фондове експлоатират включените в тях имоти чрез отдаването им
под наем /чл. 12/. С ПМС № 202 от 25.10.1961 г.
"за предаване на ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и
предприятия към народните съвети и подобряване стопанисването и поддържането
им", всички ръководители на министерства и ведомства, и председателите на
изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, са задължени до 31.03.1962
г. да проверят състоянието и организацията по стопанисването и поддържането на
жилищните сгради и помещения на подведомствените предприятия и с участието на
Министерството на финансите да преценят кои жилищни сгради, помещения и места,
е целесъобразно да се предадат за стопанисване на народните съвети, като
предаването на ведомствени жилищни имоти на жилищните служби и предприятия към
народните съвети да продължи и за в бъдеще с оглед постепенното уедряване на
държавния жилищен фонд и подобряване на стопанисването и поевтиняване на
издръжката му. При извършеното тълкуване на посочената нормативна уредба е
направен извод, че стопанисването и управлението на държавните жилищни имоти,
включва задължението за тяхната поддръжка и запазване, използването им по
предназначение чрез отдаването им под наем и правото на разпореждане чрез
продажбата им по предвидения в закона ред. Разделянето на правото на стопанисване
от правото на управление е несъвместимо с изследваната правна уредба.
Запазеното право на ведомствата и предприятията да настаняват и опразват от
жилищата свои работници и служители, не може да обоснове извод, че правото на
стопанисване и правото на управление са принадлежали на различни субекти. В
заключение е прието, че по силата на ПМС № 202 от 25.10.1961 г. стопанисването
и управлението на предадените от учреждения или предприятия жилища, е
предоставено на народните съвети, които са имали правото на разпореждане с тях.
Макар
посочената практика да се отнася конкретно за жилищни помещения, същата следва
да намери приложение и в настоящата хипотеза, доколкото съгласно чл. 10, ал. 2
изр. последно от ПДИ (отм.) жилищните фондове на съветите обхващат и всички
нежилищни имоти, предоставени им за управление и стопанисване, а както бе
посочено по-горе земята реално е била заета почти изцяло с предадени сгради,
имала е обслужващо значение и също е предадена.
Няма данни
за последващо разпореждане с имотите до 08.11.1993г., когато е издадена заповед
за отмяна на отчуждаването по отношение на частта собствена на М. М., след
възстановяване на платеното обезщетение. Т.е. към 1991г. държавата е била
собственик на имота, като същият е бил предоставен за стопанисване и управление
на жилищния фонд към ГНС. Въпреки това настоящия състав намира, че
собствеността не е преминала към общината с приемането на ЗМСМА, защото
разпоредбата на параграф 7, т. 3 се отнася единствено до незастроени имоти, а
към този момент имотът е бил застроен с описаните по-горе сгради. Въпреки това
общината има интерес от претенцията, защото ако имуществото не е било
предоставено за стопанисване и управление на преобразуващо се дружество, би
могла да придобие права съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗОбС /ДВ,
бр. 96/1999 г./.
Според чл. 17а
ЗППДОП (отм.), при преобразуването на държавните предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставеното на тези
предприятия за стопанисване и управление имущество с акта за преобразуването се
предоставя в собственост на търговското дружество, освен ако в акта не е
предвидено друго, от който момент то става негова собственост. Правоприемството по чл. 17а
ЗППДОП (отм.) изисква държавата да е предоставила определено
имущество на държавно предприятие за стопанисване и управление, съобразно
подзаконовите нормативни актове, действали до приемането на Конституцията от 1991 г.
Този факт се доказва на първо място със съответния административен акт за
предоставяне на имуществото, а ако такъв не е съхранен- с косвени
доказателства, без да е задължително отразяването на имуществото в счетоводен
баланс или инвентарна книга.- Решение №
221 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2015 г., I г. о., ГК. Когато от
едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества,
респективно когато няколко еднолични търговски дружества получават в
собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и
оперативно управление имущество, това имущество трябва да бъде конкретно
определено, индивидуализирано, за да е ясно кое дружество какво имущество
получава в собственост. Индивидуализацията може да бъде извършена по различни
начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти
и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен
баланс към определена дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ. В този смисъл: Решение №
152 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2019 г., II г. о., ГК
С разпореждане на МС от 10.11.2013г.
се преобразува Стопанското обединение „Булгартабак“ в „Булгартабак-холдинг“ ЕАД
и в акционерни дружества, в които то има акционерно участие, съгласно
приложение № 2. Едно от тях (приложение 2.11) е „Пловдив-БТ“ ЕАД, което поема
съответната част от активите и пасивите на „Стопанско обединение Булгартабак“
(Тютюнев комбинат Пловдив) по баланс от 30.06.1993г., съгласно разделителен протокол. Такъв не е представен по делото и
предвид това, че имотът не е бил необходим за осъществяваната от дружеството
дейност не може да се приеме, че се доказва същият отново да му е бил
предоставен за стопанисване и управление. Предвид горното не се доказва един от
елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), поради което не се
установява с преобразуването правото на собственост да е преминало в
патримониума на дружеството.
Осчетоводяването или отразяването в
баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното
предприятие (лист 86 и 87), не е елемент от фактическия състав нито на
предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на
уредения в чл. 17а ЗППДОбП (отм.); придобивен способ. Заприходяването на
имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице, не може да породи право на
собственост в полза на това лице, ако то не е придобило собствеността върху
имота въз основа на осъществен придобивен способ /сделка, придобивна давност
или др./. То може да има само непряко доказателствено значение за доказване на
факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното
държавно предприятие, но това обстоятелство в настоящия случай се опровергава
от протокола за предаването на имота, описан по-горе.
Ето защо съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото
в размер на 165.03 лева за д.т. и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. Ст.
Стамболов № 1, че „КТ интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 1, НЕ Е
собственик на поземлен имот с
идентификатор ***** по КК и КР на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на изп. дир. АГКК,
с площ от 195 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори *****.
ОСЪЖДА „КТ интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Рогошко шосе № 1, да заплати на Община Пловдив, ЕИК
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. Ст. Стамболов № 1, сумата от 265.03 лева разноски в производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.