Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 12.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5793 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Т.И.Л. срещу ЗАД „ОЗК-З.”
АД гр. София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр.
103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР
на КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 16.11.2015
г. около 17,30 часа в гр.Болцано, Р.Италия на паркинг
на фирма Шлерн Тир sas
намиращ се на улица „Виа Зуег“
№ 6 е настъпило тежко ПТП между пешеходеца В.Л.и тежкотоварен камион влекач
марка „Ивеко Стралис“ с
рег. № ******, собственост на фирма „С.Л.“ ООД гр. София, управляван от Т.М..
Твърди се, че на посочената дата и място, водачът на товарния камион предприел
маневра паркиране на влекач без да уведоми за това пострадалия Л.. В същото
време в района на инцидента и без да подозира за намеренията на водача, се
намирал В.Л.. Водачът е предприел маневра за паркиране без да се увери
предварително за не наличие на хора около и зад автомобила, което е било негово
задължение, започнал маневрата и в един момент давайки назад забелязал пред
камиона само обувките на Л., при което спрял и слязъл от камиона. В този момент
забелязал тялото на починалия Л. заклещено между гумите на влекача. Поддържа
се, че на 21.03.2017 г. е издадена присъда от италиански съд, по силата на
която водачът Т.М. е признат за виновен.
Твърди се, че починалият е мъж на
ищцата, която вследствие на горното произшествие от което настъпила смъртта му,
остава без своя мъж, без неговата всеотдайна подкрепа. Твърди се, че между
двамата съществувала силна привързаност,
обич и разбирателство. Живели са заедно повече от 40 години. След смъртта на
своя мъж ищцата изпада в шок, а впоследствие и депресия.
Поддържа се, че увреждащото МПС
притежава задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № 23115000530769,
валидна от 11.02.2015 г. до 10.02.2016 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв.,
частичен иск от общата претенция в размер на 200 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие смъртта на нейния съпруг В.Л., която се намира в пряка причинна
връзка с ПТП, реализирано на 16.11.2015 г. в гр.Болцано,
Р.Италия, виновно причинена от водача на тежкотоварен камион влекач марка „Ивеко Стралис“ с рег. № ******,
по отношение на който е била задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗАД „ОЗК-З.” АД с полица 23115000530769, валидна от 11.02.2015 г. до
10.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-16.11.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се съдебно
деловодни разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА с включено
ДДС.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Х.,
надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Счита, че исковете са
неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, прекомерно са
завишени по размер. Оспорва вината на водача Т.М.за причиняване на вредоносния
резултат. Твърди, че вината за настъпване на леталния изход е единствено на
починалия В.Л., който е проявил груба небрежност. Оспорва обстоятелството, че
ищцата и пострадалия действително са живели във фактическо съжителство. При
условията на евентуалност твърди изключително висок принос от страна на
починалия с твърдението, че именно той е следвало да сигнализира водача за
опасности при извършване на маневрата. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че
пострадалият е страдал от допълнителни предходни и придружаващи заболявания,
които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. При условията на
евентуалност твърди, в случай че се установи че ищцата е получила
застрахователно обезщетение от работодателя В.Л.във връзка с процесното събитие по силата на задължителна застраховка
„Трудово злополука“, то полученото обезщетение следва да бъде приспаднато от
настоящата претенция.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички
възражения на ответника. Твърди, че влязлата в сила присъда на италианския съд
е задължителна на основание чл.300 от ГПК. Възразява срещу всички
доказателствени искания на ответника.
В срока за допълнителен отговор
ответникът депозира такъв и поддържа всички изложени с отговора на исковата
молба твърдения, направените оспорвания и възражения, както и направените
доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и по съображения
изложени в писмени бележки. Моли съда да постанови решение, с което да уважи
претенциите. Претендира разноски, за което представя списък.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни
и моли съда да ги отхвърли. Съображения излага в писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 09.05.2017 г.
Присъда по смисъла на чл.444 от НПК № 118/17 на съд в гр. Болцано
от 21.03.2017 г. № 4622/16 съдебен регистър-Съдия по предварително разследване,
Т.М.е признат за виновен в това, че поради небрежност, непредпазливост или
липса на достатъчно опит и с конкретна вина за нарушаване на правилата за
предпазливост, предвидени в чл.154 от Закона за движение по пътищата,
извършвайки маневра на заден ход на волана на съчленен
камион с рег. № ******(България) за паркирането на същия, без да има видимост и без да поиска помощ от
лице, което е на земята, е блъснал В.П.Л., който се намирал на крака (изправен) зад превозното средство и по
този начин предизвикал смъртта на В.П.Л., с утежняващо вината обстоятелство, че
е извършил деянието в нарушение на правилата за дисциплината при движението по
пътищата.
Макар в доклада, съдът да е заел
друга позиция по отношение на присъдата на италианския съд, към момента тази
позиция е променена, като е съобразена с практиката на СЕС, както и с
практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че на основание чл. 300 от ГПК следва да зачете присъдата на италианския съд,
макар и същата да не е призната по реда на чл. 463-466 НПК, като това виждане
на съда е съобразено с Решение на Съда (пети състав) 21 септември 2017 година
по дело C ‑ 171/16 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС и съобразно което, Рамково
решение 2008/675ПВР за зачитане на присъдите, постановени в държавите членки на
ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава
членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде
обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване
на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е
процедурата, предвидена в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Както предвижда съображение 2 от
посоченото рамково решение, целта на последното е да се въведе принципът на
взаимно признаване на присъдите и съдебните решения в областта на наказателното
право, прогласен в член 82, параграф 1 ДФЕС, заменил член 31 ЕС, въз основа на
който е прието същото рамково решение.
В този смисъл е и практиката по
чл.290 от ГПК, обективирана в Решение № 146 от 04.10.2018 г. по гр.д. №
4087/2017 г., Г. К., трето г.о. на ВКС, Решение № 84 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 2359/2018 г., Г.
К., ІІІ г.о. на ВКС.
Предвид горното съдът приема, че
на основание чл. 300 ГПК е обвързан от присъдата, постановена в държава членка
на ЕС.
С оглед на горното съдът приема
за установено, че Т.М., извършвайки маневра на заден ход на волана на съчленен камион с рег. № ******(България) за паркирането на
същия, без да има видимост и без да поиска помощ от лице, което е на земята, е
блъснал В.П.Л., който се намирал на крака (изправен) зад превозното средство и
по този начин предизвикал смъртта на В.П.Л..
Между страните е било прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗАД „ОЗК-З.” АД с полица 23115000530769, валидна от 11.02.2015
г. до 10.02.2016 г.
С показанията на разпитания
свидетел Т.М.и приетото по делото, неоспорено от страните заключение на САТЕ се
установява, че на 16.11.2015 г. около 17,20 часа, вече в тъмната част на
денонощието, в Република Италия, товарна композиция от седлови
влекач, автомобил марка „Ивеко“ с рег.№ ******и полуремарке „Шмитц Каргобул“ с рег.№ ******, управляван от В.Л.е пристигнала в
гр.Болцано на паркинга на фирма „Шлерн
Тир сас“, находящ се на ул. „Via Zuegg“ № 6. Композицията е следвало да
бъде паркирана на определено място, което изисквало движение на заден ход. Л.
слязъл неколкократно от влекача, за да се ориентира къде и как да паркира. На
волана седнал Т.М.служител на фирмата и без да се убеди, че с маневрата ще
създаде опасност за други хора около и зад ремаркето, е започнал придвижване на
композицията назад. След кратко движение на заден ход Т.М.е блъснал намиращият
се зад полуремаркето В.Л.. Ударът е настъпил със
задна лява част на полуремаркето, при което Л. е
паднал на настилката. Последвало е прегазване с левите колела на композицията.
След приключване на маневрата, М.забелязал обувките на пострадалия, показвали
се пред предната част на влекача. От удара, падането на терена и прегазването, Л.
е получил травми, от които е починал на място.
Установява се, че причината за
смъртта на Л. е съчетана травма с несъвместими за живота увреждания на
жизнено-важни органи-размачкване на малък мозък, прекъсване на гръбначен мозък,
разкъсване на сърце и разкъсване на черен дроб. Смъртта е настъпила сравнително
бързо и е била неизбежна. Между получените при процесното ПТП увреждания и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка. Вещото лице, изготвило заключението на СМЕ установява, че причината за
смъртта на Л. е несъмнено травматична и може да настъпи при съществуващите у
пострадалия съпътстващи заболявания, както и при липса на такива.
Разпитана свидетелката К.Ж.Л.установява,
че откакто се нанесли да живеят на ул. „*******, В.живеел заедно със
семейството си-Т. и сина им. Установява, че В.и Т. били здрави и били едно
семейство. Правили заедно сватба, после кръщене на внучето си. Живеели в
уважение, разбирателство и привързаност.
Свидетелят Х.М.Л.установява, че
познава В.и Т. от около 2003 г., когато се нанесли да живеят на ул. „****,
живеят заедно в един вход. Установява, че двамата имат общо дете. В.възприемал Т.
като съпруга, на шега й казвал „Баба Т.“. Живеели заедно в едно домакинство със
сина си.
Свидетелката Н.П.А.установява, че
познава Т. от 1987 г., били колежки. Откакто я познава тя живее в едно
домакинство с В.и сина им, първоначално на „Димчо Дебелянов“, а впоследствие на
„Индже Войвода“. Свидетелката установява, че В.много се грижел за семейството
си, всичко което изкарвал отивало за тях. Свидетелката установява още, че е
видял ищцата след смъртта на В.. Тя била покрусена, тъжна подтисната, плачела.
След смъртта на В., на Т. й е трудно да се оправя. В.й помагал финансово, били
сплотено семейство.
От заключението на СПЕ се
установява, че преживяната от ищцата загуба-внезапна и неочаквана смърт на
бившия й съпруг при ПТП, е представлявало психотравматизиращо,
стресогенно събитие от висок порядък, което е оказало
негативно отражение в нейното психическо, физическо и социално развитие.
Възникнали негативни емоционални преживявания, довели до оплаквания от силна
душевна болка от преживяването на загуба, чувства на вина и обвинение,
подтиснато настроение, депресивност, напрежение,
раздразнителност. Към момента тези преживявания са отшумели с изключение на
чувството за значима загуба, частична изолираност от социалното обкръжение и
чувство на самота. Смъртта на бившия й съпруг се възприема като внезапна,
ненавременна, неочаквана и изключително нелепа.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./
е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява
наличието на валидно застрахователно правоотношение към 16.11.2015 г. между
прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С оглед ангажираните по делото
доказателства-влязла в сила присъда на италиански съд, показанията на водача М.,
както и неоспорените от страните заключения на СМЕ и САТЕ, почиващи на
обективни данни, а именно материали събрани в хода на проведено предварително
разследване, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача Т.М.и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение
смърт на В.П.Л. са безспорно установени в настоящия процес.
Безспорно с обсъдените по-горе
писмени доказателства, както и със заключението на САТЕ, се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно,
както и установена вреда-причинена смърт на бившия съпруг на ищцата.
По делото се установява, че
ищцата се е намирала в граждански брак с починалия до 2003 г., когато се
развели, но въпреки развода и до смъртта на В.те продължили да живеят в едно
домакинство. Двамата имат общ син, с които също живеели заедно. Установява се,
че заедно правили сватбата на сина си, а след това кръщене на внучето си.
С оглед на горното, както и с
оглед съдебната практика Постановление № 4 от 25.05.1961 г., Пленум на ВС,
допълнено с Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленум на ВС, съобразно която
има право на обезщетение на
неимуществени вреди лицето, което е съжителствало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, съдът намира,
че ищцата притежава материално-правна легитимация по предявения от нея иск.
Недоказано и неоснователно е
възражението на ответника за принос от страна на пострадалия.
От показанията на свидетеля Т.М.се
установява, че не се е разбирал с пострадалия, поради наличие на езикова
бариера. Макар и да не го заявява директно при разпита си, то косвено
доказателство в тази насока са показанията му: „..дадох му указания с помощта на един сръбски колега,
който знаеше български и превеждаше…., не разбрах думите на починалия, той не
говореше директно с мен, защото знаеше, че няма да го разбера..“
С оглед на горното съдът приема,
че пострадалият не е знаел италиански език, съответно не е разбрал свидетеля М.за
намерението му да извърши маневра на заден ход, поради което не е имал
обективна възможност да възприеме движението й назад, респ. не е имал
възможност да избегне удара, като не навлиза зад полуремаркето
при движението му назад. В този смисъл е и заключението на САТЕ, че такава
възможност пострадалият е имал само, ако е разбрал, че ще бъде извършена
маневра заден ход.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв., поради
което и предявения иск за разликата над сумата от 100 000 лв. до частично
претендирания размер от 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата след смъртта на нейния бивш съпруг, с който продължила да
живее на семейни начала след развода, болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
съществувала между тях, отчита и депресираното състояние на ищцата след
трагедията.
Отчита, че към момента негативните
емоционални преживявания са отшумели, с изключение на чувството за значима
загуба, частична изолираност от социалното обкръжение и чувство на самота.
За всичките тези болки и
страдания, ищцата следва да бъде обезщетена.
Болките и страдания, които ищцата
ще продължи да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по
делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата,
вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от
доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски
морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе
обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по
делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Съдът намира, че не следва да
бъде присъждан по-голям размер на обезщетението, доколкото ищцата не доказа да
е претърпяла по-голям по обем и интензитет болки, присъщи при конкретната
житейска ситуация. Така например свидетелката А.и на въпроса променило ли се е
поведението на Т.И.Л. след смъртта на В., отговаря: „Не, Таня си е Таня, със
същото поведение от както я познавам.“ От друга страна, видно от заключението
на СПЕ-в частта на психологическото изследване, самата ищца е посочила пред
психолога, че от 2001 г. до 2014 г. работи в Гърция като работник в ресторанти,
а от 2015 г. до момента-във фабрика в Инсбург, Австрия като пакетажник.
Т.е. касае се за един много дълъг и продължителен период от време, през който
очевидно ищцата и бившия й съпруг, макар и поддържали контакти и подпомагали се
финансово, очевидно не са споделяли общ дом и общ домакинство по начина, по
който това става, когато двама съпрузи живеят и работят в едно и също населено място,
т.е. с тази честота и интензивност. Безспорно ищцата работейки в чужбина, а
самият ищец като международен шофьор, не са могли ежедневно да споделят общ дом
и общо домакинство.
Горните обстоятелства определят и
по-нисък размер на претендираното от ищцата застрахователно обезщетение.
Предвид основателността и
доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-16.11.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, поради което такива не й се присъждат.
С представения договор за правна
защита от 04.04.2018 г. се установява, че адвокат Я.В.С., осъществява безплатна
правна помощ на основание чл.38 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2
от ЗА ответникът ще следва да заплати адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
При материален интерес от 150 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
възлиза на сумата от 2330 лв., която ответникът дължи сума в размер на 1553,33
лв., съответно 1864 лв. с ДДС /предвид представените доказателства, че адвокат С.
е регистриран по ЗДДС/, съответна на уважената част от иска /100 000 лв./.
С оглед на горното основателно е
възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение в размер на 6636 лв. с ДДС, поради което съдът го намалява на
1864 лв. с ДДС. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа
сложност.
При това положение ответникът е
направил разноски: 1864 лв.-адвокатско възнаграждение, 600 лв.-депозити вещи
лица и 451,20 лв.-разноски за превод, или общо сума в размер на 2 915,20 лв.,
от която сума ищцата и на основание чл.78, ал.1 от ГПК дължи сумата от 971,33
лв., която е съответна на отхвърлената част от иска /50 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска-4000 лв., както и сума от 400 лв., представляваща заплатени възнаграждения
на вещи лица от бюджета на съда, съответстваща на уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****** да заплати на
основание чл.226, ал.1 от КЗ Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на
Т.И.Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Я.В.С. застрахователно
обезщетение в размер на 100 000 лв. /сто хиляди лв./, който иск е предявен като
частичен от обща претенция
в размер на 200 000 лв., за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие смъртта на нейния бивш съпруг В.П.Л., с който продължила
да живее на семейни начала след развода, която се намира в пряка причинна
връзка с ПТП, реализирано на 16.11.2015 г. в гр. Болцано,
Р. Италия, виновно причинена от водача на тежкотоварен камион влекач марка „Ивеко Стралис“ с рег. № ******,
по отношение на който е била задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ЗАД „ОЗК-З.” АД с полица 23115000530769, валидна от 11.02.2015 г. до
10.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта-16.11.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения частичен иск за разликата над 100 000 лв. до частично
предявения размер от 150 000 лв. от общо претендираната сума от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.В.С.,*** адвокатско
възнаграждение в размер на 1864 лв. с ДДС /хиляда осемстотин шестдесет и четири
лв./
ОСЪЖДА Т.И.Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адвокат Я.В.С. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„****** сумата от 971,33 лв. /деветстотин седемдесет и един и 0,33 лв./
разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****** да заплати на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения
размер на иска в размер на 4000 лв. /четири хиляди лв./, както и сумата от 400
лв. /четиристотин лв./-заплатени суми от бюджета на съда за възнаграждение за
вещи лица.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат
преведени по банкова сметка ***
***ляр Т.И.Л..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: