НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 22.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
10669/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу М.С.М., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от 350лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/24.03.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и М.С.М., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 24.03.2015г. между „4Финанс” ЕООД, опериращо на пазара с търговска
марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит
№ ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3 вр. чл. 2 ЗПФУР, като процедурата по
сключването му е била подробно описана в ОУ. Кредитополучателят е подал заявка
за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“
на интернет страница www.vivus.bg, на която са предоставени ОУ, които кредитополучателят е приел, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване
на заявката за отпускане на сумата от 300лева, проект за договор е предоставен
на ответника на интернет страницата на „Вивус“. Договорът е приет от ответницата
чрез натискате на бутон „подпиши“, с което
се счита, че всички негови страници са подписани. С това си действие
ответникът е потвърдил прочитането и приемането на ОУ, и Стандартния европейски
формуляр, както и желанието си за превеждане на отпуснатата в заем сума по
посочения от него начин- чрез Изипей на същия ден. Кредитът е отпуснат за срок от
30дни с падеж 23.04.2015г. На 16.04.2015г. ответницата заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 50лева, което съгласно ОУ е
допустимо преди връщане на първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на
допълнителен кредит, съществуващият договор се изменя чрез подписване на нов
договор за кредит, като всички условия по съществуващия, с изкл. размера му,
остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния. Договорът е
изменен на 16.04.2015г. На 16.04.2015г. е отпусната исканата сума на името на
ответницата отново в Изипей. Съгласно т.11 от ОУ
ответницата е ползвала правото да се удължи срока на връщане на кредита и така
е определена нова падежна дата- 24.06.2015г. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задължението за връщане на така отпуснатата сума на падежната дата.
Затова, съгласно т.13.3 от ОУ от 07.11.2015г. е започнало начисляване на
наказателна лихва формирана в случая в размер на основния лихвен процент на БНБ
10,01% върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Въпреки отправяните на три пъти покани до ответницата за доброволно изпълнение
на задължението му, такова не е последвало. На 01.02.2018г. по силата на
договор за цесия, ищецът придобил вземането по договора за кредит. Въз основа
на изрично упълномощаване от цедента, ищецът е изпратил до ответника
уведомление за извършената цесия, което е останало неполучено. Затова и с
настоящата искова се прави такова. Молбата е за уважаване на исковата
претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 13.01.2020г., като редовно призованият ответник чрез
работодател не се е явила и не е изпратила представител. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Ищцовото дружество с молба по
хода на делото е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл.
99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ищецът е ангажирал
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват
като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за кредит № **********/24.03.2015г., по който „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника сума в размер на 350лева със задължение за нейното
връщане в срок до 24.06.2015г. Уговорени са нулеви лихвен процент и процент на
разходите. Усвояването на така отпусната сума е извършено чрез система за
електронни плащания E.Pay.bg. Следователно крайният срок за издължаване на
кредита е настъпил и вземането се явява изискуемо. Връщане на сумата от заемополучателя, нито се твърди, нито се доказва. Затова и дължимостта й се явява доказана.
Установява се наличие за валиден договор за цесия, по
силата на който ищецът като цесионер е придобил от
„4Финанс” ЕООД съществуващо вземане на последното към ответника. Цесията е била надлежно съобщена
най- късно с връчване препис от исковата молба, а и принципно този факт би имал
значение при наличие на твърдения за извършвани плащания преди това, каквито
обективно липсват.
Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този
ред.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение
от 150лева и 50лева платена ДТ. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника
в размер на 100лева. Или разноските следва да се присъдят в общ размер от
150лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 350лева,
представляваща неплатена главница по договор за кредит №
**********/24.03.2015г., сключен между „4Финанс” ЕООД и М.С.М., вземанията по
който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 99 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 150лева, представляваща направени в
производството съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: