Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1277 / 13,10,2016 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в открито съдебно заседание на 28,09,2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Е.Д.
разгледа докладваното от съдия СВИРКОВА
въззивно гражданско дело № 2024/2015 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и
сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. №
21782/22,07,2015 г. от А.Д.Ш. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ Петко
Илиев по изпълнително дело № 529/2010 г., изразяващи се в насочване на
изпълнение върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ на имота 537 кв. м., ведно
с цялата находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор 56784.512.1035.1;
обективирани в насрочване на публична продан на имота.
Жалбоподателят твърди да притежава
вещното право на ползване на имота, учредено му с договор, сключен с нотариален
акт № 36 от 30,01,2015 г. Твърди да упражнява фактическа власт върху имота от
02,06,2006 г., когато владението било предадено на малолетната й дъщеря А. (на
която по-късно – с договора от 30,01,2015 г. била прехвърлена собствеността
върху имота).
Твърди се още, че имотът, срещу
който е насочено изпълнението, е собственост на дъщерята на жалбоподателя -
А.С.А. с ЕГН **********; и тъй като е единственото й жилище, е несеквестируим.
Твърди се и че липсва разрешение, каквото се изисква от чл. 130 ал. 3 от СК, за
насочване изпълнението върху имота и насрочване продан на същия.
На посочените основания от съда се
иска да отмени обжалваните действия. Иска се и спиране производството по
изпълнителното дело – като обезпечение на жалбата.
Ответникът по жалбата – „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********, взискател в изпълнителното
производство, изразява становище за недопустимост, при условията на
евентуалност – за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител Илиев
изразява становище за недопустимост на жалбата, при условията на евентуалност –
за неоснователност на жалбата, тъй като от разпоредбите за несеквестируемостта
може да се ползва единствено длъжникът в изпълнителния процес.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следното:
Видно от материалите по
приложеното изпълнително дело, то е образувано по молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД – гр. София, ЕИК *********; и приложен към нея изпълнителен лист от
31,03,2010 г., с който „А.“*** с ЕИК *********; и С.Н.А. ***, ЕГН **********;
са осъдени солидарно да заплатят на посочената банка сумата 860 001 евро –
главница, 40 354, 68 евро -
просрочени лихви; 16 875,03 евро – наказателни лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25,03,2010 г.; както и 35 878,95 лева –
държавна такса и 18 389,47 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането е обезпечено с ипотека върху недвижими имоти, сред
които и следният: Поземлен имот с идентификатор 56784.512.1035, находящ се в
гр. П., ул. ***, с площ на имота 537 кв. м., ведно с цялата находяща се в имота
жилищна сграда с идентификатор 56784.512.1035.1. – собственост на А. Г. Б. от
гр. Пловдив, ЕГН **********; учредена с нотариален акт № 56/12,02,2007 г.
Върху посочения имот е наложена
възбрана от съдебния изпълнител – вписана в СВ Пловдив под № 8 том 5 от
12,04,2010 г.
Насрочена е публична продан на
имота за периода от 15,06,2015 г. до 15,07,2015 г.
Жалбоподателят е трето за
изпълнението лице, което твърди да притежава вещни права върху имота, спрямо
който е насочено принудителното изпълнение.
Разпоредбата на чл. 435 ал. 4
предвижда, че трето за изпълнителното производство лице може да обжалва
действия на съдебен изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи,
които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на
това лице. Според изр. второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако
се установи, че в деня на запора или възбраната вещта е била собствена на
длъжника. Следователно предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана
от третите лица - жалбоподатели фактическа власт спрямо имуществото, върху
което е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е
това имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора или
възбраната.
По наличието на предпоставките за
допустимост на жалбата е налице задължително за настоящата инстанция
определение № 346/21,06,2016 г., постановено по ч. гр. д. 301/2016 г. на ПАС.
Видно от представения с жалбата
нотариален акт № 36/30,01,2015 г., ипотекарният длъжник А. Б. е продал на
А.С.А. правото на собственост върху описания по-горе ипотекиран имот, а на
жалбоподателя А.Д.Ш. е учредил право на ползване върху същия. В т. 3 от раздел III от нотариалния акт се сочи, че владението върху имота било предадено на
малолетния купувач чрез неговата майка и законен представител (жалбоподателя
Ш.) на 02,06,2006 г. – т. е. преди налагане на възбраната върху имота.
По основателността:
Възбраната върху имота е вписана в
СВ Пловдив под № 8 том 5 от 12,04,2010 г. Собственик на имота към този момент е
праводателят на жалбоподателя – А. Г. Б. Както се посочи, същият е учредил
ипотека върху процесния имот (с нотариален акт № 56/12,02,2007 г.) за
обезпечаване именно на вземането – предмет на принудително изпълнение.
Следователно, при наличие на вписана
ипотека върху имота, неговият собственик към датата на възбраната – Б., има
качеството ипотекарен длъжник в изпълнителното производство. Това е така, тъй
като според разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК, изпълнителният лист срещу
длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Изложеното сочи, че не е налице предвидената в
разпоредбата на чл. 435 ал. 4 изр. второ от ГПК предпоставка за основателност
на жалбата (имуществото, върху което е насочено изпълнението, да не е
принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната).
Що се отнася до предявените с
жалбата оплаквания – за несеквестируемост на имота и за неизпълнение
разпоредбата на чл. 130 от СК, същите стоят вън от предмета на жалбата по чл.
435 ал. 4 от ГПК. За пълнота – тези оплаквания са и неоснователни по следните
причини: Както се посочи, имотът е ипотекиран за обезпечение именно на
задължението, чието изпълнение е предмет на производството. Поради това
неговата несеквестируемост е отпаднала – съобразно изричната разпоредба на чл.
445 ал. 1 от ГПК, според която длъжниците не могат да се ползват от забраните
по чл. 444 относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател
е заложният или ипотекарният кредитор. А разпоредбата на чл. 130 ал. 3 от СК не
намира приложение при насочване изпълнението срещу ипотекиран имот, тъй като се
отнася за разпореждания с права, извършвани от името на самите ненавършили
пълнолетие лица.
По изложените съображения жалбата
от А.Д.Ш. ще се остави без уважение като неоснователна.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
21782/22,07,2015 г. от А.Д.Ш. ***, ЕГН **********; против действия на ЧСИ Петко
Илиев по изпълнително дело № 529/2010 г., изразяващи се в насочване на
изпълнение върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
56784.512.1035, находящ се в гр. П., ул. ***, с площ на имота 537 кв. м., ведно
с цялата находяща се в имота жилищна сграда с идентификатор 56784.512.1035.1;
обективирани в насрочване на публична продан на имота.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: