№ 3086
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500053 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 16979 от 19.10.2023 г. по гр.д. № 29815/2022 г. по описа на СРС,
69 с-в е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******”
*******, срещу В. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „******* ******* ,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 3338,95 лв., представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
доставена до топлоснабден имот с аб. № 413023, представляващ ап. 2 на ул. „*******,
етаж 1, ведно със законната лихва за периода от 08.11.2021г. до окончателното й
заплащане,както и сумата от 205,48 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.-19.10.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63733/2021г. по
описа на СРС, 69с-в, като е отхвърлен иска за главница за потребена ТЕ за разликата
над 3338,95 лв. до пълния предявен размер от 3564,30лева, и иска за мораторна лихва
за разликата над 205,48 лв. до пълния предявен размер от 271,50 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Бруната“ ООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете е обжалвано от ответника, с
1
изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и
неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице потребление на ТЕ
възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца фактически доводи, че
имота е бил обитаван и ТЕ е била потребявана за исковия период намира за
неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца. Счита за неправилен
извода на съда, че възражението за давност е преклудирано. Заявява, че е направил
възражението своевременно и съдът следва да се произнесе по него. Жалбоподателят
отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на исковете, като моли за
отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Бруната “ ООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот- ап. 2, находящ
се в гр. София, район „Слатина“, ул. „******* , ет. 1, аб.№ 413023, поради което е
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
2
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и на такса за дялово
разпределение, чиято стойност възлиза на исковата стойност.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79. ал. 1. пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за главните вземания за потребена
ТЕ и за услугата дялово разпределение за исковия период.
В производството е установено, чрез представения пред първата инстанция
доказателства – нотариален акт № 1, том 1, дело 1 от 2017г. на нотариус Надежда
Димова с peг. № 329 и р-н на действие СРС, че на 31.01.17г. ответницата В. Б. И. е
придобила собствеността върху имота - ап. 2, находящ се в гр. София, район
„Слатина“, ул. „******* , ет. 1 с аб.№ 413023. С оглед това, съдът намира че
ответницата е собственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Доводите на
въззивника- ответник в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и съответно –
неоснователни. Чрез представеното пред първата инстанция заявление до
Топлофикация София ЕАД от 21.02.2017 г. се установява, че ответницата е поискала
откриване на партида на нейно име.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
3
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция протокол от общо
събрание на етажната собственост от 08.04.2009 г. и списък към него, договор от
25.10.2001 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за отчет.
Чрез представените документи от ищеца и от фирмата за дялово разпределение,
както и чрез констатациите на СТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия
състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява, че сградата, в която се
намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване през процесния
период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., Топлофикация София ЕАД е извършвала
ежемесечно отчет на общия топломер, който е годно средство за контрол и измерване;
ФДР е извършвала дялово разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване
действащата законодателна уредба.
С оглед тези обстоятелства, съдът намира че за процесния период е начислено
потребление в имота за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. съобразно
действащата нормативна уредба и изискванията в нея. Както е посочено в приетата
пред СРС, съдебно-икономическа експертиза, чийто констатации настоящия състав
кредитира по реда на чл.202 ГПК, стойността за потребена ТЕ в имота за исковия
период възлиза на сумата 3338,95 лева – главница при съобразяване дадените
констатации от експерта по СТЕ, че неправилно начислявана от ФДР сумата за ТЕ за
сградна инсталация като отделно перо, доколкото същата е отчетена от
индивидуалните топломери. Поради това искът за главното задължение се явява
основателен за сумата 3338,95 лева. Както е посочено в приетата пред СРС
допълнителна съдебно-техническа експертиза, в случая всеки индивидуален топломер
отчита потребената ТЕ за отопление и ТЕ отдадена от сградна инсталация.
Доводите на въззивника, че за посочения период не се дължи стойност за
потребление на ТЕ в посочения размер, съдът намира за неоснователни с оглед
ангажираните пред първата инстанция доказателства, констатациите на СТЕ и ССчЕ,
които настоящия състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК и действащата и
приложима нормативна уредба.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав изцяло
възприема с плащанията от ответницата преди подаване на исковата молба са погасени
задължения в общ размер на 568,05лева, като с тях са погасени 137,65лева главница по
прогнозни данни за периода м. 05.18г.- м. 07.18г., 123,19лева главница и 277,15 лева
4
лихва за забава по обща фактура от 31.07.2019 г., както и 30,06лева главница по
прогнозни данни за м. 05.2019г., като според заключението плащанията са
приспаднати преди подаване на иска и с тях не следва да се намалява предявената от
ищеца сума.
С разпоредбата на чл.139, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Доводите на въззивника, че релевираното от него възражение за погасяване по
давност след срока за писмен отговор по чл.131 ГПК не е преклудирано и неправилно
съдът не се е произнесъл по него, съдът намира за неоснователни. Както е посочено в
постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 17.06.2011 Г. ПО Т. Д. №
682/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, правото на ответника да направи възражение за
погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Становището е мотивирано както с реквизитите
на писмения отговор и изискването за изчерпване на възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават, така и с изричната разпоредба на чл.133
ГПК предвиждаща преклудиране на неупражнените с отговора процесуални права.
Според съдебния състав постановил цитираното решение, по давността съдът не се
произнася служебно, като възражението за давност е от категорията на процесуалните
права, които се преклудират, ако не са упражнени в срока за отговор на исковата
молба. Относно правната характеристика на правопогасяващото възражение,
становището в цитираното решение е в съответствие и с т. 6 от ТР № 1/04.01.2001 на
ОСГК на ВКС. Въпросът за преклудиране на правопогасяващите възражения на
ответника е предмет и на Решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г., ІІІ г.о.
на ВКС, което е в посочения по-горе смисъл и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г.
ОСГТК на ВКС също попада в обхвата на задължителната практика за долустоящите
на ВКС съдебни инстанции.
От страна на въззивника не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните
суми – 3338,95 лв.-главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., доставена до топлоснабден имот с аб. №
413023, представляващ апартамент № 2 на ул. „*******, етаж 1 , ведно със законната
лихва за периода от 08.11.2021г. до окончателното й заплащане, както и сумата от
205,48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г.-19.10.2021г., поради което исковете за заплащане на тези суми
от жалбоподателя следва да бъдат уважени.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
5
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. за
въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16979 от 19.10.2023 г. по гр.д. № 29815/2022 г. по
описа на СРС, 69 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******” *******, срещу В. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. „******* ******* , че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата от 3338,95 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., доставена до топлоснабден имот с аб. № 413023,
представляващ ап. 2 на ул. „*******, етаж 1, ведно със законната лихва за периода от
08.11.2021г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 205,48 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019г.-19.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 63733/2021г. по описа на СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на “Бруната” ООД, ЕИК *******, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7