Решение по дело №5542/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264201
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20211100505542
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………..

гр. София,.….06.2021 г.

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ГО, IV- Е въззивен състав в закрито заседание проведено на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първата година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

            мл. съдия : НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

Като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в.ч.гр. дело № 5542 описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463 вр. с чл. 278 от ГПК

Образувано по повод подадена жалба с вх. № 12017/30.03.2021година от Столична община, представлявана от М.М.- Директор на Дирекция, срещу разпределение по чл. 460 от ГПК, извършено на 26.03.2021 г. по ИД № 20208440401107  на частен съдебен изпълнител С.Я.с рег. № 844 при КЧСИ с район на действие – СГС.

С жалбата се изразява несъгласие с извършеното от ЧСИ Я.разпределение, тъй като не била отделена сумата от 129,07 лв., представляваща такса за битови отпадъци, главница и лихва.Твърди се, че общината следва да получи вземанията си както за данък, така и за такса битови отпадъци. Сочи се, че съдебният изпълнител е нарушил привилегията на чл. 136, ал.1, т. 2 от ЗЗД, тъй като и вземането за такса битови отпадъци е публично вземане,  което според жалбоподателя следва да се удовлетвори с предимство при извършеното разпределение. По изложените съображения се моли атакуваното разпределение да бъде отменено и Столична община да бъде удовлетворена за вземането си още със сумата за ТБО дължими към момента на разпределението.

Съгласно чл. 436,ал. 3 от ГПК е депозирано и  писмено становище на помощник - ЧСИ П.при ЧСИ С.Я.с рег. № 844, с което се излагат подробно съображения за неоснователност на жалбата.

СОФИИСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид материалите по делото, изложените в жалбата доводи на становището на ЧСИ, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя  „Банка ДСК“ АД срещу длъжника К.Б.М.за дължими суми, съгласно изпълнителен лист по ч.гр. д. 23142/10г. на СРС, ГО, 60-ти състав, а именно: за сумата от 77 993,03лв., представляваща главница ведно с договорна лихва от 20.05.2010г.; сумата в размер на 8273,22лв., представляваща договорна лихва и сумата от 3037,99 лв. разноски. Вземането по посочения изпълнителен лист е обезпечено с договорна ипотека № 38 от 28.06.2007г.,  подновена с договорна ипотека № 51, том. XXXI, вх. Рег. № 33151 от 01.06.2017г. в полза на взискателя.

За купувач на недвижимият имот, предмет на публичната продан е обявено дружеството „И. 1“ ЕООД за сумата от 52 000лв.

В съответствие с чл. 191, ал. 3 от ДПК са изпратени писма до НАП и Столична община за установяване на публичните задължения на длъжника.  С удостоверение с изх. № ДП Н21-Д1111-44 от 19.03.2021г. Столична община, Дирекция „Общински приходи“,  Отдел „Панчарево“ е  уведомила ЧСИ, че длъжника има задължения за недвижимия имот предмет на публичната продан в размер на 150,93лв. – данък и 129,07лв. – такса битови отпадъци.

За разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от публичната продан на имота, насрочено за дата 26.03.2021г. от 15:00 часа, всички страни са били уведомени.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.

По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от ЧСИ С.Я., рег. № 844 с протокол от 26.03.2016 г., настоящият състав на съда, с оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ.

Подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД е получената сума от 52 000 лева от извършената публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на взискателя „Банка ДСК“ АД, собственост на длъжника К.Б.М..

Правилно от същата са били разпределени най-напред подлежащите на удовлетворяване в пълен размер вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД /разноски по изпълнението при съобразяване с изпълнителния способ, при прилагането на който са постъпили/, които са в общ размер на по 732 лв. с ДДС. Поради това, съдът намира че същите са били правилно определени от съдебния изпълнител като е съобразена заплатената от взискателя такса по т.20 ТТР към ЗЧСИ и разноски за вещо лице. Съобразно указаното в чл.79, ал.2 ЗЧСИ от страна на ЧСИ е представена сметка за така дължимите суми, както и начинът на формирането им /обосновка/, поради което изложените от жалбоподателя възражения в посочения смисъл, съдът намира за неоснователни.

В случая правилно на първо място е заделена от съдебния изпълнител сума за удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в полза на взискателя и определеният им размер, според съда е правилен.

Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, т.е. не всички разноски по изпълнителното дело попадат в приложното поле на цитираната норма. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи. Такива необходими разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, изпращането на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта и др. подобни.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.

В реда на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Настоящия състав счита, че таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ не е привилигировано вземане. Незаконосъобразна е установената в тази насока практика от частните съдебни изпълнители да събират пропорционалната такса, която не е авансирана от взискателя, а се събира директно от длъжника, още в началото на изпълнителното производство, а не при приключването му, когато в действителност може да бъде извършена преценка за размера на събраната в рамките на принудителното изпълнение сума, върху която именно следва да бъдат определени тези разноски по изпълнение. Въпреки това в случая това не окозва влияние върху резултата на произнасянето, тъй като не е събрана в цялост сумата на взискателя.

Съобразно указаното в чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД в полза на Столична община правилно е била разпределена сумата от 150,93 лв. - представляваща вземане за дължим данък недвижим имот /за поземлен имот  с идентификатор  04234.6966.1916 по КККР на с. Бистрица, общ Столична/.

Законосъобразно ЧСИ е разпределил по реда на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД /вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти/ остатъка от сумите подлежащи на разпределение в полза на взискателя "Банка ДСК“ АД, чието вземане е обезпечено с ипотека.

Настоящия състав  счита за неосноватилни изложените от жалбоподателя  Столична община възражения, за това че неправилно в разпределението не била заделена и сумата от 129,07 лева, представляваща такса за битови отпадъци, по следните съображения:

 Таксата „битови отпадъци“ не представлява вземане, което следва да се удовлетвори по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – същото следва да се удовлетворява по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД привилегировани са вземанията на държавата за данъци върху определен имот. 3адълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания – чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на осн. чл. 9а ал. 3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Безспорно публичният характер на вземането не го прави автоматично привилегировано по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Вземанията на общините за такса битови отпадъци като публични вземания са различни по своя характер от вземанията за данъци. Тава са вземания за извършена услуга, определена като такава в чл. 62 от ЗМДТ. В чл. 1 от ЗМДТ е направено изчерпателно изброяване на видовете местни данъци, като по този начин са диференцирани различните видове публични вземания.

Нещо повече в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД като основание за съществуването на привилегията са посочени само данъците, недопустимо е разширителното й тълкуване и по отношение на местните такси. Недопустимо е при определяне на привилегията да се изхожда от качеството на взискателя – това, че той е публично-правен субект, а не от вида на претендираното вземане. В този смисъл са Решение № 1213 от 12.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1802/2014 г. на Апелативен съд София и Решение № 1924 от 22.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2117/2014 г. на Апелативен Съд – София.

С оглед гореизложеното правилно частния съдебен изпълнител във втория ред привилегировани вземания по смисъла на чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД е включил само вземанията на общината за данъци за имота, предмет на принудителното изпълнение, но не и за ТБО, които са извън обхвата на чл. 136,ал. 1,т. 2 от ЗЗД.  Третото по ред привилегировано вземане в случая е вземането на ипотекарния кредитор „БАНКА ДСК“ АД. В случая не остава сума, с която да се погасяват вземанията от следващия ред, който е по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД, включващ вземането на Столична община  за такса битови отпадъци, което както вече беше посочено е публичноправно, но не е от привилегировано вземане по чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД, т.е. няма правната характеристика на данък върху недвижимия имот, предмет на извършената публична продан

С оглед изложеното съдът намира, че извършеното разпределение е законосъобразно извършено при спазване разпоредбите на чл. 456 – 463 ГПК и предвидените в чл.136 ЗЗД привилегии съгласно дадените разяснения с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015г., поради което жалбата на Столична община, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:

Р Е Ш И :

ОТВЪРЛЯ жалбата на С. о., представлявана от М.М.- Директор на Дирекция срещу извършеното по реда на чл. 460 от ГПК разпределение по протокол от 26.03.2021 г. по ИД № 20208440401107  на частен съдебен изпълнител С.Я.с рег. № 844 при КЧСИ с район на действие – СГС.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           2.