Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1615
20.11.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на пети ноември две хиляди и двадесета година, в открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й.Б.
прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа
докладваното от съдия Хр. Христов КАН
дело № 2087 по описа за
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба от Ахмет
А.А., ЕГН **********, в качеството му на кмет на с. Съединение, общ.
Сунгурларе, обл. Бургас, против Решение № 72 от 07.08.2020г., постановено по
НАХД № 126 по описа на Районен съд – Карнобат за 2020г., с което е потвърдено
НП №
21/12.05.2020г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение
на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО и на основание чл.151, ал.2, т.4 от ЗУО на Ахмет А., в посоченото му
качество, е наложена глоба в размер на 1 400 лева,
като е осъден да заплати разноски по делото на РИОСВ в размер 50 лв.
Иска се отмяна на атакуваното решение и на
потвърденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се съображения за липса на извършено нарушение и
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска отмяната на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, се явява лично и с адвокат К., като поддържа жалбата.
Ответникът Регионална инспекция по околна среда и водите –
Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на
прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
С наказателното
постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.02.2020г., в с.
Съединение, в качеството си на лице, оправомощено от кмета на Община
Сунгурларе, не е предприело мерки за недопускане и изоставяне на битови
отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне на неразрешени за това места – нарушение по чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО.
Нарушението е установено
при проверка, от експерти на РИОСВ – Бургас на 27.02.2020г. в с. Съединение, за
което е съставен Констативен протокол № 017244/К-11-34 и акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 21/16.03.2020г. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че
предвид установената фактическа обстановка и събраните във въззивното производство
доказателства нарушението е безспорно осъществено и същото правилно е подведено
под посочената в НП санкционна норма.
Така постановеното
решение е неправилно. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО посочва, че кметът на
общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите,
свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.
От фактическата обстановка на съставения АУАН, пренесена след това в
наказателното постановление се установява, че контролният орган е установил
място, на което са изхвърлени отпадъци от различен битов произход. В случая
нарушението следва да се квалифицира по чл.19,
ал.3, т.15 от ЗУО, съгласно който кметът на общината отговаря за
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им /така
е описано извършеното нарушение в НП/. Анализът на установената в АУАН и в НП
фактическа обстановка обосновава извод, че в случая е налице административно
нарушение осъществяващо признаците на чл.19,
ал.3, т.15 от ЗУО, доколкото, посочената правна норма вменява задължение
на кмета на общината да предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешените
за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. Приетата като нарушена разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗУО указва задължението на
кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице да контролира
дейностите свързани с нерегламентирано изхвърляне на отпадъци. Така вмененото
от нормата задължение не съответства на установената от контролния орган
фактическа обстановка – изоставянето на отпадъци и образуването на
нерегламентирани сметища.
Нещо
повече, посочената като нарушена норма на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО обаче не предвижда конкретно правило за
поведение на задължените длъжностни лица, а посочва само общото задължение да
осъществяват контрол. Конкретните правила за извършване на този контрол и
правомощията на длъжностните лица са подробно регламентирани в други норми от
закона – чл.19, чл.119 от ЗУО и от наредбите, издадени въз основа на чл.13, ал.1 и чл.22, ал.1 от ЗУО. АНО не е посочил в НП коя конкретно правна норма
предвижда описаните в НП дължими действия, които А., в качеството си на кмет на
кметство, не е изпълнил и по този начин е извършил виновно нарушението, за
което е наказан. Административният контрол както всяка административна дейност,
е правно регламентиран, т.е. действията, с които той се осъществява и
правомощията на контролните органи, са конкретно описани в правни норми. Именно
неизпълнението на тези правно регламентирани действия, т.е. бездействието, води
до неизпълнение на вменените контролни функции от страна на съответното
длъжностно лице, т.е. до извършване на административно нарушение.
Нито в
акта за установяване на административното нарушение, нито в наказателното
постановление е посочено какви конкретни мерки/действия не е предприел А., за
да бъде ангажирана отговорността му. Липсата на конкретизация в какво точно се
изразява бездействието на нарушителя безспорно ограничава процесуалните му
права и препятства възможността му да разбере какво конкретно действие не е
извършил, за да бъде ангажирана отговорността му по посочената за нарушена
правна норма. Тези пропуски в съдържанието на наказателното постановление го
правят незаконосъобразно като несъответстващо на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това нарушение при издаване на НП е довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво точно е
обвинен и коя норма е нарушил.
Наред с
това касационният състав намира, че АНО не е приложил правилната санкционна
норма. Съдът счита, че описаното в НП деяние изпълва от обективна страна
състава на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, съгласно който кмет на община и/или
длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и/или организиране на почистването им се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание. Тази санкционна норма кореспондира с
вменената с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО отговорност на кмета на общината за
предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. След като
деянието осъществява състава на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, тази норма се явява специална по отношение
на чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО, която предвижда санкции за неупражнен общ
контрол по чл.112 от ЗУО и изключва нейното приложение. Отделен е въпросът, че
в констативния протокол за извършената проверка не само, че липсват подробни
факти, но и най-общо е отразено единствено, че е нарушен чл.112, ал.5 от ЗУО
/такава норма няма в закона/. Същевременно по делото има доказателства, че в с.
Съединение има разположени 4 броя контейнери тип "бобър", 30 бр.
метални кофи от 110 л., 4 бр. пластмасови контейнери по 240л., както и че са
изискани 25 бр. броя контейнери тип "бобър", т.е. действията по
събиране, съхранение и третиране на отпадъците в с. Съединение се осъществяват
и контролират.
По
изложените съображения НП е незаконосъобразно. Като е стигнал до изводи
различни от изложените и е обосновал краен резултат за потвърждаване на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.
С оглед на
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 72 от
07.08.2020г., постановено по НАХД № 126 по описа на Районен съд – Карнобат за
2020г. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
21/12.05.2020г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което за нарушение
на чл.112, ал.1, т.5 от
Закона за управление на отпадъците и на основание чл.151, ал.2, т.4 от ЗУО на Ахмет А., е наложена глоба в
размер на 1 400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.