О К Р Ъ Ж Е Н С Ъ Д – Х А С К О В О
Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 19.VII.2021 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд-Хасково на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и първа година, открито заседание, в състав:
Председател : Георги Гочев
при
секретаря Румяна Русева,като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело №77/2021 г. за да се произнесе взе предвид
Производството е
по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК
Обстоятелства по иска
Производството по делото е образувано по искова молба от Т.Д.С.,ЕГН:**********
гр.д., Х. област,бул. “Б.“ №5 вх.“В“ ет.2,регистрирана като ЕТ“Т.Д.-Енджел фейс“ ЕИК*********, гр.д., Х.
област,бул. “Б.“ №5 вх.“В“ ет.2, и С.Б.М., ЕГН:********** *** против „Юробанк“
АД ЕИК*********, гр.С.,п.к.1766,район „В.“, бул. “О.П.“ №260 с предявени установителни искове с правно основание чл.439
от ГПК вр.с чл.124 ал.I от ГПК. .
Ищците твърдят,че предявяват иск
за установяване несъществуването на
вземания които ответната банка претендира , представляващи дължими суми
по сключен Договор за банков кредит продукт бизнес оборудване от 15.08.2008г.
Поради забава в изпълнението, вземането по този договор е станало предсрочно изискуемо на 14.12.2011г. на
основание чл. 114 от ЗЗД. На 16.12.2011 г. Кредитора „Юробанк Б. "
АД подава заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист за дължимите суми. Така на 20.12.2011г. Районен съд - гр. д.,
като констатира, че заповед за изпълнение № 1827/20.11.2011г по ЧГД 2162/2011
г. подлежи на изпълнение, разпорежда да се издаде Изпълнителен лист на
основание чл. 417 и 418, ал. 2 от ГПК в полза на банката и осъжда ЕТ "Т.Д. – Енджел
фейс", ЕИК *********, С.Б.М., ЕГН ********** и Г.И.Е., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на кредитора - сумите от 26 330,22 лева
- главница по Договор за банков кредит от 15.08.2008г., сумата от 4647.39 лева
- договорна лихва за периода 21.06.2010г. до 14.12.2011г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението —
16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите 619.55 лева -
разноски по делото, представляващи държавна такса и 911,73 лева адвокатско
възнаграждение.
Ищците твърдят,че така описаното задължение е погасено по давност на основание чл.
110 от ЗЗД, както и на основание чл. 111 б „в" от ЗЗД. Вземането е
придобило характер на такова по чл. 118 от ЗЗД поради което не дължали сумите
по гореописаният изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора , както и че
последния е загубил качеството си
на взискател и нямал правната
възможност да иска да се удовлетвори за това вземането със средствата и
способите на принудителното изпълнение.
Ищците сочат,че принудителното изпълнение започвало с
насочването на изпълнението чрез изпълнителен способ,поради което ищецът нямало
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябвало да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Ищците се обосновават,като посочват,че на 15.08.2008г.,
между ЕТ "Т.Д. - ЕНДЖЕЛ ФЕЙС", ЕИК ********* и „ЮРОБАНК Б." АД е
сключен Договор за банков кредит продукт бизнес оборудване. Предмет на договора
за кредит е предоставянето на сума в размер на 25 000 за закупуване на
оборудване във връзка с дейността на едноличния търговец. Освен основния
кредитоискател страни по договора били С.М., в качеството и на
съкредитоискател, както и Г.Е., в качеството и на поръчител.
Поради забава в изпълнението на договор за банков кредит
продукт бизнес оборудване от 15.08.2008г. вземането на банката е станало
предсрочно изискуемо на 14.12.2011 г., като от тази дата започвал да тече и
давностният срок, даващ възможност на кредитора да предприеме принудителни
действия спрямо своя длъжник, за удовлетворяване на вземането си.
Ищците посочват,че с термина „предсрочна
изискуемост" се обозначава правомощието на банките и финансовите
институции по смисъла на чл. 2 ал. 1 ЗКИ да упражнят едно свое потестативно
преобразуващо право, посредством което да предизвикат едностранна промяна в
едно облигационно отношение, въпреки волята на другата страна -
кредитополучателя. Това било право на банката/финансовата институция, а не
задължение, съответно преценката дали да го упражни или не зависи изцяло от
волята на правоимащото лице. Обявяването на предсрочната изискуемост от банката
имало съществени последици - от този момент започвал да тече предвидената в
закона погасителна давност (чл. 114 ал. 1 ЗЗД), с изтичането на която банката
губела правото да търси принудително удовлетворение на вземането си,
посредством способите на исковия или изпълнителен процес. За това вземане
кредитора се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
20.12.2011 г.
В исковата молба се твърди,че на 27.04.2012 г. банката
сезирала с молба за образуване на изпълнително дело, ЧСИ рег. № 874, с район на
действия ОС –Хасково,с искане да бъде образувано изпълнително дело, да бъдат
изпратени покани за доброволно изпълнение до трите задължени лица, възлага
пълно проучване на длъжниците на осн. чл. 18 от ЗЧСИ и изрично моли да бъде
наложена възбрана на имот на Г.Е.
Според ищците не били поискани изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността по отношение тях.
По искането на банката било образувано изпълнително дело
№ **** по описа на ЧСИ, рег. № 874, с район на действия ОС — Хасково. В хода на
това производство били осъществени хронологично действията на изпълнителя -на
04.05.2012г. е наложен Запор на трудово възнаграждение на Г.Е. ;на 07.05.2012г.
са връчени ПДИ и до трите задължени лица,като се сочи,че връчването
на ПДИ няма характера на изпълнително действие, годно да прекъсне
давността;на 22.05.2012г. била вписана възбрана на имот, собственост на Г.Е. като
обезпечение в полза
ответната банка; на 05.08.2013г. бил наложен запор на трудово
възнаграждение на Г.Е.;на
18.11.2014г. била подадена молба
от „Българска банка за развитие“ АД за конституиране като взискател, на
основание частично
изплащане на задължението по сключена банкова гаранция.Новият взискател обаче
не предприел никакви изпълнителни
действия по отношение на длъжниците по висящото дело; на 07.12.2015 г.
била подадена молба по хода делото,с която
взискателя иска да
бъдат
извършени справки по отношение на длъжниците,
както и да бъдат наловени Запори на трудово възнаграждение по отношение и
на тримата длъжници на 10.12.2015г.
Частният съдебен изпълнител изпраща съобщение до взискателя, че на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 изпълнително № ****, считано от 06.08.2015г. делото е прекратено , поради настъпила перемпция ,
поради което, всички действия, поискани от взискателя с молбата от 07.12.2015г.
се явявали опорочени, недействителни и негодни да породят действие.
В исковата молба се извежда,че проследяването на
изпълнителните действия хода по изпълнителното дело показвало, че изпълнителни
действия са предприемани само и
единствено по отношение на Г.И.Е., а по отношение на ищците имало изпратени само и единствено призовки за
доброволно изпълнение. Аргумент в полза на това твърдение било и
обстоятелството,че съдебният изпълнител констатирал и постановил перемпция
производството, воден от последното изпълнително действия по отношение на Г.Е. - налагането на запор на трудово възнаграждение
от обективирано в Запорно съобщение Изх. № 11896/05.08.2013г. по описа на ЧСИ, рег. № 874.
Ищците твърдят,че до този момент, изпълнителни действия срещу тях не били предприемани, с цел удовлетворяване на вземането по
принудителен ред. В тази връзка и давността по отношение на вземането не е била
редовно прекъсната. Нямало настъпили факти и обстоятелства годни да прекъснат
давността на основание на чл. 116 от ЗЗД.
Банката с молба по прекратеното дело, изтеглила издадения
в нейна полза изпълнителен лист от 20.12.2011г. предаден с протокол на 28.09.2016г.
В последствие на 07.11.2016г.
банката подала молба за образуване на ново изпълнително дело, а именно № **** по описа на ЧСИ, рег. № 874 с
район на действия ОС - Хасково.
Ищците сочат,че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Изпълнителни действията по новообразуваното ИД **** били
предприети едва на 18.05.2017 г., като
в този ден са изпратени отново призовки за доброволно изпълнение до трите
задължени лица,редовно връчени на 22.05.2017г., както и запор на трудово
възнаграждение на Г.Е. и на С.М.. Действие по отношение на Т.С. било предприето
още по-късно по делото - със запорно съобщение изх. № 15582/31.08.2017г., Това изпълнително действие не било годно да прекъсне давността, защото
по отношение на ищците тя е изтекла на 14.12.2016г.,
а именно 5 години след като вземането е станало предсрочно изискуемо.
Ищците твърдят,че действията след тази дата били без правно значение като
извършени по липсващ срещу тях изпълнителен процес, който се е прекратил по
силата на закона съгласно трайната тълкувателна практика на ВКС. В хипотезата
на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни
действия по него се считали обезсилени,
така че те не прекъсват давностния срок, дори и да са били от вида на
посочените действия, които принципно могат да го сторят.
По тази причина следвало да се приеме че петгодишната
давност за събиране на процесното вземане е изтекла на 14.12.2016г.Поради това образуването на второто изпълнително дело и
извършването на изпълнителни действия по него, които евентуално биха прекъснали
давността и поставили началото на нов давностен срок, е осъществено в момент, в
който петгодишният давностен срок за
събиране на вземането вече е бил изтекъл.
Съобразно изложеното ищците извеждат,че предявеният в
настоящото производство отрицателен установителен иск е основателен, порад
което се иска да бъде признато за установено по отношение на банката,че ищците
не дължат сумите по изпълнителните дела, образувани срещу тях, както и че последните
следва да бъдат прекратени.
Ответника не би могъл да се позове на основанията на чл.
122 ЗЗД, защото те са в пряко противоречие с нормата на чл. 125 ЗЗД, според
която прекъсването или спирането на давността спрямо един от солидарните
длъжници не произвежда действия спрямо
останалите. В това производство ищците се позовават на всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенциите на ищците се основавали на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече
е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Извън изложеното ищците сочат,че на самостоятелно
основание следвало да се разгледа и твърдението им,че вземането
на взискателя „Юробанк Б." АД
било обезпечено с банкова гаранция
от "Българската банка за развитие" АД, по силата на която на
06.04.2012г., последната е изплатила на кредитора сумата от 26 330,22 лева, представляваща
задължението за главница по
Договор за банков кредит продукт бизнес оборудване от 15.08.208г.
Следователно задължението, останало дължимо към кредитора
представлявало само задължение за лихви
и разноски, които по силата на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се погасяват
с три годишна давност. На това основание се твърди, че давността по отношение на вземането е изтекла още на 14.12.2014г., а
именно 3 години след като вземането е
станало предсрочно изискуемо.
Ищците отново сочат,че видно от хронологията на изпълнтиелно
дело № **** по описа на ЧСИ,
рег. № 874, с район на действия ОС - Хасково се извеждало по категоричен начин,
че изпълнителни действия не били
предприемани спрямо тях. Давността не е била прекъсната, изтекла е още на
14.12.2014г. и всички действия след тази дата били категорично опорочени,
безпредметни и негодни да породят действие.
Ищците сочат,че института на давността, и този на
перемпцията на изпълнителните дела били създадени с цел да стимулират
кредиторите /взискателите/ да бъдат активни при събиране на вземанията си.
Оправомощаването на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ не можело
да измести фокуса от целената активност, която следвало да прояви кредитора
/взискателя/ към своето вземане. По тази причина, законодателя основателно
предвиждал лишаването на пасивния кредитор /взискател/ от възможността да се
удовлетвори по съдебен ред, със способите и институтите на изпълнителното
производство. Както давността, така и перемпцията били своеобразни санкции
срещу кредиторите /взискателите/
Ето защо ищците искат да се признае със сила на пресъдено
нещо,че не дължат на основание изтекла
погасителна давност на „Юробанк Б.“ АД, ЕИК: *********, сумите 26 330,22 лева -
главница по Договор за банков кредит продукт бизнес оборудване от 15.08.2008г.,
сумата от 4647,39 лева -договорна лихва за периода 21.06.2010г. до
14.12.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението -16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумите 619,55 лева - разноски по
делото, представляващи държавна такса и 911,73 лева адвокатско възнаграждение
по издадения в полза на кредитора изпълнителен лист от 20.12.2011г. на Районен
съд -д. по частно гражданско дело №2162/2011г по описа на РС - д..
Иска се и след като се
установи, че ответника е загубил качеството си на взискател по отношение на
процесното вземане, да се обезсили издадения в полза на кредитора изпълнителен
лист от 20.12.2011г. на РС - д. по ЧГД 2162/2011г. по описа на РС - д., на
основание на което, образуваните изпълнителни дела ИД№ **** и ИД **** по описа
на ЧСИ, рег. № 874, с район на действия ОС - Хасково да бъдат прекратени.
Юробанк“ АД ЕИК*********, гр.С.,п.к.1766,район „В.“, бул.“О.П.“ №260
представя отговор на предявената искова молба.
В същия се посочва,че действително сочения в исковата молба договор за
банков кредит бил наличен и сключен,като поради неизпълнение условията на същия
банката изпратила уведомление за отнемане преимуществото на срока.Адресатите на
изявлението обаче не го получили,поради което и вземането не станало предсрочно
изискуемо на 14.ХII.2011 г.То станало такова с прекратяването на договора на 19.VIII.2018 г.,което водело и до неоснователност на така заявената претенция.
Банката отправя и друго възражение-вземането на било погасено по давност и
на друго основание.Всички вземания по процесния изпълнителен лист се прилагала
давност от 5 години по чл.117 ал.II от ЗЗД,която не била изтекла,поради влизане на заповедта за изпълнение в
сила.По образуваното изпълнително дело №392/2012 г. на ЧСИ С.П. спряво ищците
били предприети изпълнителни действия,коити съобразно ТР №2/2013 г. на ВКС на
РБ са прекъснали давността.
От друга страна сочи
ответникът давността по вземането спрямо ищците започвала да тече от деня,в
който е било прекратено изпълнителното производство,съгласно Постановление
№2/1980 г. на Пленума на ВС,тъй-като погасителна давност не течала докато траел
изпълнителния процес.В случая по-малко от 3 години след прекратяване на първото
изпълнително дело,се образувало второ такова №2079/2016 г. на ЧСИ С.П.,в хода
на което били поискани и извършени действия спрямо ищците.
Поради това според банката нямало изтичане на никаква давност,която да
погаси сочените от ищците вземания.
От друга страна между ответника и едноличния търговец имало сключено
споразумение от 30.Х.2013 г. с което търговецът признавал вземането и е плащал в дълъг период след сключването
му.
Банката извлича поради това прекъсване на давността по смисъла на чл. 116
Б. а от ЗЗД с всяко плащане по така
сключеното споразумение.
С оглед на изложеното и в този случай не била изтекла 5
годишната давност на вземанията,обект на иска.
Неоснователно било и твърдението на ищците,че е погасено
на основание чл. 111Б. в) от ЗЗД,тъй-като било в разрез с извършените по
изпълнителните дела действия и предприетата по тях принуда.
Действително в молбата за образуване на изпълнително дело
392/2012г. по описа на ЧСИ С.П. не бири
посочени конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени спрямо
ищците. В молбата имало възлагане по
смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ, в изпълнение което съдебния изпълнител предприел
принуда спрямо насрещните страни.
Ответникът сочи и че изпълнителното производство се
прекратява по право на 27.04.2014г., от когато съгласно постановките на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, течала нова давност за вземането.
На 07.12.2015г. от страна на банката били поискани нови
действия спрямо ищците, по които ЧСИ дори да са били налице основания за
прекратяване на делото по смисъла на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК , е следвало да
образувано ново изпълнително дело. Същите били годни да прекъснат давността по
смисъла на чл. 116, б.в от ЗЗД,
доколкото представлявали по съществото си предприемане на действия по
принудително изпълнение.
В този случай не били изтекли 3 години от прекратяване на
старото изпълнение и поисканото ново такова.
Ответникът сочи и че на 07.11.2016г. по негова молба било
образувано ново изпълнително производство спрямо ищците като още с молбата за
образуване на изпълнителното дело били посочени конкретни способи за изпълнение
спрямо тях. Тези действия на банката- взискател
прекъснали давностните срокове, като в хода на провежданото и висящо и
към настоящия момент изпълнение били извършени множество изпълнителни действия
в рамките на конкретен принудителен способ, с които взискателят е предприел
действия за принудително събиране на своето вземане.
С оглед на изложеното, ответникът намира,че дори да е
приложима нормата на чл. 111 б. В от
ЗЗД, то не бил налице период от 3 години, в който взискателят да не е
предприел действия по прекъсване на давностните срокове, поради което
предявените обективно съединени искове са неоснователни.
Искането за обезсилване на изпълнителен лист от
20.12.2011 г. по частно гражданско дело 2162/2011г. по описа на РС-д. било недопустимо. С решението по иска по чл.
439 ГПК съдът следвало да установи, вземането за което е издаден изпълнителен
титул не подлежи на принудително изпълнение. В случай, че настоящият иск бъде
уважен, то с влизане в сила на решението по съшия то се ползвало със сила на
пресъдено нещо и препятства възможността на кредитора да предприеме принуда
спрямо ищците. По силата на диспозитива на съдебния акт всяко действие на
банката- кредитор по упражняване на принуда спрямо насрещните страни би
представлявало здоупстреба е право и неспазване постановките на влезлия в сила
съдебен акт.
Поради това банката извежда,че искането за обезсилване на
издадения изпълнителен лист е недопустимо.
Обстоятелства по делото
На
15.VIII.2008 г. се
сключва договор между „Юробанк и Еф Джи Б.“ АД като кредитор,ЕТ“Т.Д.-Енджел
фейс“, ЕИК*********, представлявана от Т.Д.С., ЕГН:**********, кредитополучател
и С.Б.М. съдлъжник по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
заем от 25 000 лева за закупуване на бизнес оборудване,който следва да се
върне за 84 месеца задено с дължимите лихви,със срок на усвояване на сумата два
месеца.
В
договора изрично е угодворено,че кредитополучателя и сълъжникът отговарят към
банката като солидарни длъжници.
В
чл.27 и чл.28 от договора са изведени основанията за предсрочна изискуемост на
цялото задължение.
На
29.Х.2009 г. между същите страни е
сключен анекс към горния договор,като се удължава крайния срок за погасяване на
кредита до 19.VIII.2018 г.Този срок е препотвърден с анекс 2/23.III.2010 г. като за
обезпечение е предвидено поръчителство.Такова е създадено с договор за
поръчителтво от 25.III.2010 г. сключен между банката и Г.И.Е. като
поръчител,която се задължава спрямо кредитора да отговаря за задължението по
процесния банков кредит до пълното и окончателно погасяване на същия.
Банката
отправя известия на 11.ХI.2011 г. до едноличния търговец и до съдлъжника,с което
посочва,че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.V.2010 г. от 398.67 лева на основание чл.27
б.“Г“ вр. с чл.28 б.“В“ от договора за банков кредит,чл.60 ал.II от ЗКИ обявява
цялото задължение по правоотношението за предсрочно изискуемо-26 330.22
лева главница и 3 523.93 лева дължими лихви. На известието за доставяне
няма данни за връчване на това изявление и е посочено,че същото не е потърсена и за двата адресата.
Идентично
известие е изпратено и до поръчителя Г.И.Е.,връчено на 17.ХI.2011 г.
Въз
основа на заявление от 19.ХII.2011 г. от банката Районен съд-д. издава заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№1827/20.ХII.2011 г. по ч.гр.дело №2162/2011 г. като разпорежда
осъждането на едноличния търговец,на съдлъжника и на поръчителя да заплатят
солидарно на кредитора - сумите от 26 330,22 лева - главница по Договор за
банков кредит от 15.08.2008г., сумата от 4647.39 лева - договорна лихва за
периода 21.06.2010г. до 14.12.2011г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението — 16.12.2011г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумите 619.55 лева - разноски по делото,
представляващи държавна такса и 911,73 лева адвокатско възнаграждение.
В
представеното извлечение от книгите на банката е видно,че към 14.XII.2011 г. общото
задължение възлиза на 30 977.61 лева-26 330.22 лева главница и
4 647.39 лева лихви за периода – 21.VI.2010 г. до 14.ХII.2011 г.,платени към датата 19 месечни вноски и 19
неплатени вноски,последно частично плащане на 18.IV.2011 г. от 40
лева.,първо просрочие на 21.IV.2010 г.Отразено е,че предсрочната изискуемост е с
начална дата 11.ХI и 17.ХI.2011 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото е
образувано по молба на банката от 27.IV.2012 г. изпълнително дело №**** на ЧСИ С.П.
№874-Хасково,като иска налагане на възбрана на недвижим имот,собственост на Г.И.Е.
и върху трудовото й възнаграждение.
На 04.V.2012 г. със запорно съобщение съдебния изпълнител налага
запор върху трудовото възнаграждение на Г.И.Е. в „БИЛЛА Б.“ ЕООД,а на 22.V.2012 г. е наложена възбрана върху неин недвижим
имот.На поръчителя е наложен запор и при друг работодател със запорно съобщение
от 05.VIII.2013 г.
Призовките за доброволно изпълнение са връчени на
длъжника и съдлъжника на 07.V.2012 г.,така и на
поръчителя.
В рамките на заповедното производсто няма валидно
обективиране за недължимост на заявените вземания от ищците по настоящото дело.
С молба от 18.ХI.2014 г. „Българска банка за развитие“ АД иска от ЧСИ
№874 С.П. да я конституира като взискател по изп.дело №****,тъй-като същата на
04.VI.2012 г. е
изплатила на „Юробанк Б.“АД сумата от 26 330.22 лева по предоставената в
нейна полза банкова гаранция за обезпечение на процесния кредит,с което се
суброгирала в правата на кредитора.Същата е конституирана като взискател по
делото.Съобразно Гаранция реф.№590/760/089 „Българаска банка за развитие“ АД
неотменяемо се задължава спрямо ответника в настоящото производство да плати
всяка сума от остатъчната стойност на
главниците по кредитите,посочени в съответното приложение в изпълнение на
проект „Гаранционен фонд за микрокредитиране“.По тази гаранция е отправено
нарочно искане от страна на „Юробанк Б.“ АД от 29.III.2012 г. за
погасяване от страна на „Българска банка за развитие“ АД на 100 процента от
главницата по процесния кредит от 26 300 лева
На 07.ХII.2015 г. „Юробанк Б.“ АД отправя молба до ЧСИ С.П. по
изпълнителното производство да направи справка относно притежавани от
длъжниците по делото МПС и при наличие на такива да са наложи запор,така и
относно земеделска техника и да се налои запор.Иска се налагане на запори и на
възнагражденията на длъжниците получавани от посочените им работодатели.
Чрез
съобщения от 10.ХII.2015 г. ЧСИ С.П. известява кредитора по изпълнителното
дело и „Българска банка за развитие“ АД,че на основание чл.433 ал.I т.8 от ГПК е прекратено.
С постановление от 07.IV.2016 г. ЧСИ С.П. отказва да върне оригинала на
изпълнителния лист по делото по искането на „Юробанк Б.“ АД. С определение
№553/30.VI.2016 г. по в.гр.дело №396/2016 г.Окръжен съд-Хасково
оставя без разглеждане жалбата на банката против отказа на ЧСИ и прекратява
производството по делото.
С
протокол от 28.IХ.2016 г. ЧСИ
разпорежда да се върне на „Юробанк Б.“ АД оригинала на изпълнителния
лист.
По
молба на банката от 07.ХI.2016 г.
е образувано друго изпълнително дело №**** при ЧСИ №874-Хасково С.П. въз основа
на процесния изпълнителен лист от 20.ХII.2011 г. издаден по ч.гр.дело №2162/2011 на РС-Хасково
против същите длъжници-двете ищци и поръчителя по въпросния кредит Г.Е..Молителят
иска от съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на
длъжниците,принудително събиране на вземанията и действия в режима на чл.18 ал.I от ЗЧСИ. Банката иска налагане на възбрана
върху недвижимия имот на поръчителя Г.Е.,обект на такава и в прекратеното
изпълнително дело,така и налагане на запор на трудовото възнаграждение на С.Б.М.
и на Г.И.Е..
ЧСИ започва установяване на имущественото състояние на
длъжницитте като изисква справки от различни органи и институции.
На 18.V.2017 г. ЧСИ отправя искане за налагане на възбрана върху
недвижимия имот на поръчителя Г.Е..
На 18.V.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на С.М.,получавано от „Табак Маркет“ АД-С.,като от дружеството е посочено,че М.
не е в трудово правно отношения от 22.III.2017 г.
На 18.V.2017 г. е наложен запор и върху трудовите възнаграждение
на Г.Е. получавани от ЕТ“Мартинели-Николай Николов“ д..
Ганка Илиева е получила поканата за доброволно изпълнение
на 22.V.2017 г.На същата дата са получили покана за доброволно
изпълнение Т.Д. и С.М..
На 30.VI.2017 г. върху трудовото възнаграждение на Г.Е.,получавано
от „Провидент Файненшъл Б.“ ООД С. е наложен запор по искане на банката.
На 31.VIII.2017 г. се налага запор на трудовото възнаграждение на Т.Д.,получавано
от „Фламинго 78“ ЕООД.
С обезпечителна заповед от 05.VII.2018 г.
изпълнителното производство е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт
по търговско дело №101/2018 г. на ОС-Хасково по иск предявен от Г.Е. против
банката за недължимост на взисканите суми.
Съдебния изпълнител отправя искания на 13.VII.2018 г. до БНБ
относно за банковите сметки на длъжниците по делото.
На същата дата 13.VII.2018 г. ЧСИ известява страните,че производството по
делото на основание чл.432 ал.I т.1 от ГПК е спряно,което постановление е оставена в
сила с решение №317/30.VIII.2018 г. хо в.гр.дело №544/2018 г. на ОС-Хасково.
По искане на взискателя и на основание чл.433 ал.I т.2 от ГПК ЧСИ прекратява изпълнителното
производство по отношение на Г.Е. на 09.VIII.2018 г.
С влязло в сила на 05.II.2019 г. решение №128/21.ХI.2018 г. постановено по търговско дело
№101/2018 г. искът на Г.Е. по чл.439 от ГПК относно взискането на банката е
уважен.
С постановление изпълнителното дело спрямо Г.Е. е
прекратено.
С определение №74/20.II.2019 г. е отменено допуснатото обезпечение по т.д.№101/2018
г. на ОС-Хасково чрез спиране на изпълнителното производство,в сила от 14.III.2019 г.
Поискане на банката е наложен запор на трудовите
възнаграждения на ищците като длъжници на 07.V.2019 г.
С молба от 22.VII.2019 г. взискателят иска установяване на имуществото на
двете длъжници и извършване на запори,възбрани,продани и др.Идентични искания
са отправени и с молба от 17.VII.2020 г.
По искане на взискателя на двете ищци като длъжници са
наложени запори на банковите им сметки в „Юробанк Б.“ АД на Т.Д. и в „Уникредит
Булбанк“ АД,“Централна кооперативна банка“ АД и „Банска ДСК“ ЕАД на С.Б. на 13.VIII.2020 г.
На 18.ХI.2020 г. на трудовото възнаграждение на С.М. е наложен
запор при „Пролет“ ЕООД-д..
Правни съображения
Предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 вр.счл.124 от ГПК е основателен.В
хода на производството се установиха обстоятелства,които изпълват хипотезата на
нормата и извеждат заявените за защита от ищците субективни права.
Безспорно е,че страните по делото
са и страни по обсъдените договорни отношения по повод на отпуснат банков
кредит от ответника на двете ищци,като длъжник и съдлъжник,при условията на
солидарност на поетото задължение.Не се формира спор относно осъщественото
заповедно производство от страна на банката срещу тях и поръчителя,издаването
на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК,така и издаването на
изпълнителен лист за вземанията на кредитора.Всъщност по обсъдените по-горе
факти няма наличие на различна трактовка от страните по делото.Има обаче
различие в изразените становища на ищците и на ответника относно правните
последици на същите.Според ищците от тях се извежда погасяване на вземането на
взискателя спрямо тях,а според ответника-такива последици не са настъпили.
Издадения изпълнителен лист от
20.ХII.2011 г. очертава
предмета на принудителното изпълнение против ищците като длъжници от страна на
взискателя –следва да заплатят солидарно на кредитора - сумите от 26 330,22
лева - главница по Договор за банков кредит от 15.08.2008г., сумата от 4647.39
лева - договорна лихва за периода 21.06.2010г. до 14.12.2011г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението —
16.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите 619.55 лева -
разноски по делото, представляващи държавна такса и 911,73 лева адвокатско
възнаграждение..По искане на банката е образувано изпълнително производство на
27.IV.2012 година №**** на ЧСИ С.П. №874-Хасково.
След издаване на изпълнителния
лист и образуване на изпълнителното производство,няма спор по делото,че на 04.VI.2012 г. „Българска банка за развитие“ АД е изплатила на „Юробанк Б.“АД
сумата от 26 330.22 лева по предоставената в нейна полза банкова гаранция
за обезпечение на процесния кредит,с което се суброгира в правата на
кредитора.По този начин вземането на взискателя „Юробанк Б.“ АД е погасено
спрямо ищците относно главницата по силата на чл.74 от ЗЗД,която извежда частно
правоприемство на платилото лице,което вече е титуляр на вземането.Това
правоприемство е породено от настъпилите промени в материално правен план,които
пък обосновават процесуална легитимация на платилия да встъпи в изпълнителния
процес на основание чл.429 ал.I от ГПК поради това,че вече е образуван такъв за платеното на първоначалния
взискател вземане.
Съобразно изложеното от 04.VI.2012 г. „Юробанк Б.“ АД няма вземане спрямо двете ищци,което не може и да
е предмет на взискане от нейна страна,тъй-като същата не е титуляр това
право.Това обстоятелство се обхваща от хипотезата на чл.439 от ГПК,като
настъпило след приключване на производството обосновало издаването на
изпълнителния лист.В тази си част и на това основание предявеният иск е
основателен.
В останалата част на вземането за
посочените лихви е изтекла давността по чл.111 от ЗЗД,тъй-като са изминали три
години от изискуемостта на вземането,прези които няма извършване на
действия,които да прекъсват срока.Според настоящия състав на съда началната
дата на изискуемостта е именно обявяването от банката на цялото вземане по
кредита за предсрочно изискуемо-11.ХI.2011 г.Този срок следва да се цени полза на ищците като длъжници с оглед
теченето на давността по чл.111 от ЗЗД,поради което трябва да се приеме именно
тази дата за начална на изискуемостта.В случая действителното узнаване от
страна на двете ищци е връчването на призовките за доброволно изпълнение на 07.V.2012 г.,но това би имало значение при исков процес по чл.422 от ГПК.В
противен случай би се дала възможност на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и умишлено да бави известяването на длъжниците именно за да ги лиши от
възможността в тяхна полза да тече ползващата ги давност.Действие,което е в
противоречие с добрите нрави,а и е недопустимо упражняването на права от едни
лица да е поставено в зависимост от
едноличната преценка други лица.В случая изпълнителното производство №392/2012
г. на ЧСИ С.П. е образувано на 27.IV.2012 г. по искане взискателя.В рамките на същото и до прекратяването му
срещу двете ищци няма извършени релевантни действия,които да прекъсват
давността по отношение на лихвите.Съобразно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.VI.2015 г. постановено по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.По отношение на двете ищци като длъжници
в рамките на това изпълнително производство не са осъществени действия
които прекъсват давността,като предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.I от ЗЧСИ, насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана.Действително в
хода на първото изпълнително производство са осъществявани само действия от
горното естество спрямо поръчителя Г.Е..В тази насока обаче следва да се има
предвд и обсъденото по-горе влязло в сила на 05.II.2019 г. решение №128/21.ХI.2018 г. постановено по търговско дело №101/2018 г.с което искът на Г.Е. по чл.439 от ГПК относно
взискането на банката е уважен.В същото съдът приема,че въпреки осъществените
спрямо нея изпълнителни действия по същия изпълнителен лист по настоящото
дело,е изтекла тригодишната давност по отношение на лихвите по вземането.Спрямо
настоящите ищци обаче както се посочи няма предриети каквито и да са действие,които
да прекъсват течащата давност по чл.111 от ЗЗД.
Следва да се има предвид и че
изпълнителното дело №392/2012 г. на ЧСИ С.П. е прекратено по силата на закона
две години след последното релевантно действие-а именно наложен запор на поръчителя
при негов работодател на 05.VIII.2013 г. или на 05.VIII.2015 г. е настъпила перемпция,с което се обезсилват всички предприети
действия.Към момента на образуване въз основа на един и същ изпълнителен лист
на второто изпълнително производство №079/2016 г. на ЧСИ С.П. са изтекли
сроковете по чл.111 от ЗЗД спрямо лихвите по вземането,като всички действия по
него спрямо ищците са извършени след това.Това ново производство няма правно
основание,тъй-като ответната банка е нямала право на взискане поради изплащане
на главницата по реда на чл.74 от ЗЗД от „Българска банка за развитие“ АД и
поради изтичане на давността по чл.111 от относно лихвите по твърдяното
задължение.
Впрочем и относно вземането за
главницата е изтекла пет годишната давност,тъй-като едва при второто образувано
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети
изпълнителни действия спрямо длъжниците,но те са извън този срок,когато вече
вземането е било погасено.
Изложеното по-горе би важало и
ако се приеме,че предсрочната изискуемост е настъпила на връчването на
призовките за доброволно изпълнение на 07.V.2012 г. на двете ищци.И в този
случай са изтекли петгодишната давност за главницата и три годишната за
лихвите.
Постановление на Пленума на ВС №3/1980 г. не е относимо към
случая,предвид,че същото е загубило значение.
Представеното споразумение по
делото от 30.Х.2013 г. между банката и едноличния търговец,с което последния се
задължава да заплаща по 300 лева месечно за 12 месеца няма характер на
изявление по чл.116 б.“А“ от ЗЗД.С това споразумение едноличния търговец не
прави изрично изявление за признаване на правата на банката по изпълнителния
лист,същото не е част от изпълнителния процес и по никакъв начин не е повлияло
на същия.От друга страна не става ясно въпросните вноски какви елементи от
дълга погасяват-главница,лихви и т.н. поради което и волята на длъжника не е
изяснена Още повече,че към момента на изготвяне на това извънпроцесуално
споразумение главницата по изпълнителния лист е изцяло погасена на основание
чл.74 от ЗЗД и „Юробанк Б.“ АД не е била неин титуляр,нито взискател на същата.
Ето защо в случая не се пораждат последици по прекъсване на давността.Подобно
изявление следва да е направено по надлежен ред в съответната фаза на
гражданския процес,каквото в случая няма.Следва да се има предвид и че по
принцип от самото издаване на заповедта за изпълнение длъжниците не оспорват
вземането,като не са представили и възражения в тази насока.Същите не оспорват
задължението си и преди издаването на въпросната заповед.Т.е. те изначално
признават тези задължения,поради което и въпросното споразумение е проекция на
цялостното им поведение спрямо изведения им дълг.Поради това не може да има две
признавания на едно и също задължение,което никога не е било оспорено и
кредитора знае това.Става въпрос за неговото събиране и възможността кредитора
да упражни взискане,което обаче поради изложените доводи не съществува в
правната му сфера.
Поради това предявената претенция
по чл.439 от ГПК е основателна и следва да се уважи,тъй-като обективираните в
процесния изълнителен лист права на банката не съществуват.
Отправеното искане за обезсилване
на процесния изпълнителен лист е недопустимо в настоящото производство и поради
което следва да се остави без разглеждане.Обезсилване на
изпълнителен лист се извършва само в случаите когато е отменено разпореждането
за издаването му. За ищците по делото е налице защитата срещу
изпълнението, предвидена с чл.433 ал.I т.7 от ГПК.
Съобразно изхода от делото ще
следва банката да заплати на представителя на ищците по делото адвокат Н.З. на
основание чл.38 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение сумата от 1 505.27 лева.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че Т.Д.С., ЕГН:********** гр.д., Х. област,бул.
“Б.“ №5 вх.“В“ ет.2,регистрирана като
ЕТ“Т.Д.-Енджел фейс“ ЕИК*********, гр.д., Х. област,бул. “Б.“ №5 вх.“В“
ет.2, и С.Б.М., ЕГН:********** *** не дължат на „Юробанк“ АД ЕИК*********, гр.С.,п.к.1766,район
„В.“, бул. “О.П.“ №260 сумите 26 330,22 лева -
главница по Договор за банков кредит продукт бизнес оборудване от 15.08.2008г.,
сумата от 4647,39 лева -договорна лихва за периода 21.VI.2010г. до 14.ХII.2011г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 16.ХII.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумите 619,55 лева - разноски по делото, представляващи държавна
такса и 911,73 лева адвокатско възнаграждение по издадения в полза на кредитора
изпълнителен лист от 20.ХII.2011г. по частно гражданско дело №2162/2011 г по описа на РС - д..
. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.Д.С., ЕГН:********** гр.д., Х.
област,бул. “Б.“ №5 вх.“В“ ет.2,регистрирана като ЕТ“Т.Д.-Енджел фейс“ ЕИК*********, гр.д., Х.
област,бул. “Б.“ №5 вх.“В“ ет.2, и С.Б.М., ЕГН:********** *** да се обезсили изпълнителен лист от 20.ХII.2011г. по частно гражданско дело №2162/2011 г по описа на РС – д..
ОСЪЖДА „Юробанк“ АД ЕИК*********,
гр.С., п.к.1766, район „В.“, бул. “О.П.“
№260 да заплати на адвокат Н. *** кантора №1 сумата 1 505.27 лева за
процесуално представителство на ищците по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от събощаването му.
Съдия.