№ 20185
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110157968 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.11.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №57968 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I и III oт ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена на 23.10.2023г. от кредитополучателя Б. Ц. К.,
чрез адв.К. Б. от АК- гр...., срещу ......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от ......- Управител, с която се иска да бъде прогласена нищожността на
1
Договор за потребителски кредит ..... №.......г. поради противоречие с императивни правни
норми, а в условията на евентуалност- да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.
VI Параметри, регламентираща ГЛП, както и споразумението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, предвиждащо задължение за потребителя да заплати 1 875,12 лв.,
поради противоречие с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 07.08.2017г. е сключил Договор за потребителски кредит ......
№....., въз основа на който ответникът, в качеството си на кредитодател, се задължил да
отпусне на ищеца, в качеството му на кредитополучател, сумата от 2500 лв., при срок за
погасяване на кредита от 24 месеца, ГЛП от 41,17 %, ГПР от 49,89 %, като дължимата сума
по кредита възлизала на обща стойност от 3709,20 лв. Отделно страните сключили и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 07.08.2017 г., което било
неразделна част от договора. Съгласно споразумението в тежест на ищеца било възложено
да заплати допълнителна сума от 1 875,12 лв. Счита процесния договор за изцяло
недействителен поради противоречие с императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП. Твърди
се, че не било спазено изискването за вид, формат и размер на шрифта, с който е изготвен
процесният договор, както и че договорът не е изготвен на ясен и разбираем за потребителя
език. Също така поддържа, че записаният размер на ГПР в договора не е действително
приложеният, доколкото в ГПР не са включени всички разходи по кредита. Излага, че
неясното определяне на ГПР се приравнява на липсва такъв, което било самостоятелно
основание за нищожност на договора. Твърди, че липсвал изготвен подробен погасителен
план. Поддържа нищожност и на клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, и на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По този начин кредитът
бил оскъпен с над 100 % спрямо заемната сума. Излага, че последните противоречат на
добрите нрави. Твърди, че възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва. Сочи, че не са били предоставени реални никакви допълнителни услуги по
споразумението. Излага, че кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Поддържа, че
оспорените клаузи са неравноправни. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като недопустими, респ. като неоснователни. Поддържа, че санкциите от
неспазването на изискванията за шрифт не отговаря на принципа на пропорционалност,
заложен в правото на ЕС. Поддържа, че процесният договор за кредит е действителен, като е
сключен при спазване на всички императивни норми. Излага, че когато ГЛП е фиксиран не е
необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР. Поддържа, че таксите за
закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включвани в ГПР. Сочи, че
закупуването на допълнителните услуги не представлява условие за сключване на договора
за кредит. Поддържа, че допълнителните услуги не представляват общ разход по кредита.
Твърди също и че оспорените клаузи са действителни. Моли за прекратяване на
производството като недопустимо, евентуално за отхвърляне на исковите претенции като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Направено е искане от солидарния длъжник ......, чрез адв.И. Р. от САК, по издадената
на 06.10.2020г. заповед за изпълнение по чл.410 по ч.гр.д. №38004/2020г. на СРС, 52 състав,
което е служебно изискано, за конституирането й за необходим другар по делото, което е
оставено без уважение като проц. несъотносимо.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковите молби са преписи на процесния договор за потребителски
кредит и погасителен план към него.
2
Правните изводи на съда са следните:
Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение за заплащане на
пакет за допълнителни услуги по договорно правоотношение за кредит. При отрицателен
установителен иск тежестта за доказване на правопораждащите спорното право факти е
върху ответника- титуляр на оспореното право. Предметът на предявения иск е
недължимостта на претендираното от ответника право. В случая е издадена от СРС, 52
състав на 06.10.2020г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на отв. ......., срещу
солидарно задължените Б. Ц. Р. и Т. П. П. за сумата от 234,39 лв. представляваща
възнаграждение за закупен пакет от услуги. Заповедта за изпълнение е връчена на ищцата Б.
К. чрез работодателя й. На 06.04.2021г., преди съд. сезиране с настоящата ИМ, е издаден
изп. лист по делото за сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение.
На първо място, при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да
положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена
защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Неравноправност е налице при
неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано
несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка
във вреда на потребителя. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по
кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при
непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство
от ФЛ или банкова гаранция, за стойността на допълнителни услуги по кредитното
правоотношение, имащи характер на прикрита неустойка и др. подобни води до
неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне
на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за
нравственост и справедливост. Същия извод е приложим и за уговорки за заплащане на
допълнителни услуги по кредита, като приоритетно разглеждане на искането, възможност за
отлагане/промяна на падежа на погасителните вноски или за намаляване на размера им,
възможност за рефинансиране на кредита и др. подобни. Неустойката е обусловена от
степента на риска, който поема заемодателят- професионален търговец и следва да оценява
кредитоспособността на кредитополучателя преди сключването на правоотношението.
В случая за част от предмета на делото – сума от 234,39 лв.- възнаграждение за закупен
пакет от услуги, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ищцата в
настоящото производство не е възразила в срок. Всеки, който има правен интерес, може да
се позовава на нищожност. Не се установява правен интерес за ищеца да предяви настоящия
иск. Кредиторът не претендира от него заплащане на задължение. Не се доказа и
извънсъдебно предявяване на претенция за заплащане на задълженията по кредита. Налице
е и издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, влязла в законна сила, по която
солидарният длъжник Т. П. твърди изпълнение, за което е заведено гр.д. №6075/2022г. на
СРС, 162 състав, спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на настоящото дело.
С оглед на това съд състав намира, че настоящото съд. производство не може да ползва
ищцата и исковата претенция е неоснователна. В практиката си СЕС намира, че
националният съд е длъжен да следи служебно за неравноправния характер на дог. клаузи,
като служебно компенсира неравнопоставеността между потребителя и
продавача/доставчика- търговец. Приема се и че принципът за ефективна съд. защита за
компенсира неравнопоставеността не може да доведе до цялостно компенсиране на пълната
пасивност в процеса на кредитополучателя и последващо преразглеждане на приключил пр.
спор, (C-32/14 oт 01.10.2015г., Erste bank Hungary). В случая ищцата не се е възползвала от
проц. средства за защита срещу издадената заповед за изпълнение, както и не твърди да се
иска изпълнение от нея от кредитора. Дори напротив- в съда е висящо съд. производство от
солидарния длъжник по заповедта за изпълнение, който твърди изпълнение на
3
задълженията. С оглед на това исковата претенция не може да бъде уважена.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ищеца в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Ц. К., ЕГН:**********, срещу ......., ЕИК:....., със
седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......- Управител, иск за
прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит ..... №.......г. поради
противоречие с императивни правни норми, в условията на евентуалност- на клаузата по чл.
VI Параметри, регламентираща ГЛП, както и споразумението за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги, предвиждащо задължение за потребителя да заплати сума от 1 875,12
лв., поради противоречие с добрите нрави, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Ц. К., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
......., ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ......-
Управител, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4