№ 3826
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502074 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, против Разпореждане № 31628/31.08.2022 г., постановено по ч.гр.д. №
11725/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя заявление с вх. № 59364/30.08.2022 г., за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж.к. „В. В.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, за сумата от 310,12 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода 01.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 29.08.2022 г.
В жалбата се твърди, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не
проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не. Поддържа
се, че не е налице основание за отхвърляне на заявлението в частта за
законната лихва само защото според съда размерът на обезщетението е друг.
Този въпрос не подлежи на изследване в заповедното производство, чиято
основна цел е да провери дали вземането е спорно.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. № 11725/2022 г. по описа на ВРС, е
образувано по заявление с вх. № 59364/30.08.2022 г., подадено от „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Д. А. Д., ЕГН **********, за сумата от 557,19 лв.,
1
неплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/05.06.2017 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и
длъжника, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане; сумата от 160,25 лв. - възнаградителна лихва за
периода 31.01.2018г. – 05.06.2020 г.; сумата от 310,12 лв. - обезщетение за
забава в размер на законна лихва за периода от 01.02.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 29.08.2022 г., които вземания са
прехвърлени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК203670940 по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г.
С разпореждане № 31628/31.08.2022 г. заявлението е отхвърлено в
частта за законната лихва в размер на 310,12 лв., по съображения, че по
изчисления на съда същата възлиза на 211.56 лв., а в останалата част е
уважено.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда
заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в
срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.
410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3.
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
Цитираните основания за отхвърляне на заявлението са лимитативно
посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.
Изчерпателната регламентация изключва разширително тълкуване.
В разглеждания случай, не е налице нито едно от изброените основания
за отхвърляне на заявлението. Същото отговаря на изискванията за редовност.
Длъжникът е с постоянен адрес в България и не е регистрирал
местопребиваване в чужбина, видно от справката от НБД. Искането не е
основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото договорът за
потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание,
възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от
22%, ГПР е в границите на законоустановения максимум - 35.25 %,
инкорпориран е погасителен план, а неустойката за забава е уговорена в
размер на законната лихва, в съответствие с императивната правна норма на
чл.33, ал.2 от ЗПК.
По тези съображения в частта относно вземането за мораторна
неустойка в размер на законната лихва заявлението се явява основателно и
следва да бъде уважено, ведно със съответната част от сторените в
заповедното производство разноски. Проверката относно размера на
вземането за законна лихва е извън компетентността на заповедния съд.
Размерът на претенцията подлежи на доказване в евентуалното исково
производство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
неустоечната клауза на чл. 15 от договора в случай на просрочие
потребителят дължи законната лихва върху цялата просрочена сума, т.е. както
върху главницата, така и върху договорната лихва. Изчислена на база сбора
2
от претендираните суми за главница и възнаградителна лихва, законната
лихва за процесния периода възлиза на 308.30 лева, а не на 211.56 лева, както
е приел първоинстанционният съд.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него
бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 31628/31.08.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 11725/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото
от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, заявление с вх. № 59364/30.08.2022 г., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В. В.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, за сумата от
310,12 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
01.02.2018 г. – 29.08.2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Д. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„В. В.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, за сумата от 310,12 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода
01.02.2018 г. – 29.08.2022 г., върху непогасения остатък от дълга по договор
за потребителски кредит № **********/05.06.2017 г., сключен между „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „ТИ БИ
АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940
по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., както и за сумата от 22.63
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски
съразмерно с уважената част от искането.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3