РЕШЕНИЕ
№233
02.06.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Дорета
Атанасова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 388 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), във връзка с чл.27, ал.3-6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Делото е
образувано по жалба подадена от ЕТ“Х. – А.Б.“***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/311/00577/3/01/04/01,
изх. № 01-6500/8608 от 06.03.2020г. издаден от Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“
(ДФЗ), гр.София.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при неправилно
приложение на материалният закон.
Твърди се, че
според приложения по делото бизнес план
и съдържанието на сключения договор, проектът финансиран със средствата
на ЕС, съставлявал инвестиция за
изграждане на семеен хотел за селски туризъм. Според посочените цели било
предвидено, да се инвестира в изграждането на постройката на хотела и неговото оборудване, върху урегулиран
поземлен имот собственост на едноличният търговец. Като част от бизнес плана
била и прогнозата за приходи от
дейността на хотела, която да бъде осъществена за 10 години. За всяка една от
ревизираните години (2016г., 2017г. и
2018г.)били заложени приходи в размер на 264 000 лева за година. Видно
от преписката
обаче, одобрението от страна на РА и разрешение
за строеж било забавено именно от страна на ДФ“Земеделие“, което и отложило изпълнението
на заложения бизнес план, и то именно относно първата година от ревизирания период. Предвид, че наложената
финансова корекция била мотивирана именно с неизпълнение на бизнес плана за
достигане на конкретно определени приходи от дейността за посочения период, според
жалбоподателя, необходимо било да се изследва, доколко предоставянето на
помощта било обвързано с неговото неизпълнение.
В процесния акт било отразено, че
неизпълнението на бизнес плана съставлявало на практика неизпълнение на сключения между страните
договор, в частта му по т.4.12 и т.8.1.
Сочи се, че
самата инвестиция била извършена съгласно този план - изграден бил и бил налице функциониращ семеен хотел за селски туризъм,
оборудван съгласно заложените в плана параметри, за който било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, и
който бил започнал да извършва дейността, за която е създаден в определените
срокове. Нямало твърдения и доказателства, от които да можело да се направи
извода, че дейностите, за които била отпусната субсидията, не били изпълнени
съгласно плана, а от там и че е налице нарушение на договора или на приложимото
законодателство. Постигането на определени
финансови резултатите не било част от съдържанието на самата инвестиция,
а допълнителни ангажименти поети от търговеца
при кандидатстването за одобрение на проекта, съпътстващи условия, за
които обаче не били отпуснати суми от фонда. При пълно извършване на заложените
дейности в следствие на
инвестицията били постигнали определени
финансови резултати.
От друга страна
следвало да се има предвид и какво включва понятието“икономическа
жизнеспособност“. Съгласно пар.1, т.6 от ПЗР на
наредбата“икономическа жизнеспособност“
било генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на
предприятието за периода на бизнес плана или неизпълнението на заложени в
плана показатели за приходи не било еквивалент на икономическа
жизнеспособност на търговеца. Бизнес планът бил намерение на търговеца за определено начинание и начинът му на
достигане на заложените в него цели, но
изпълнението му реално зависело от редица фактори, много от които не можели да
се предположат предварително. Предвид
това, в жалбата се твърди, че не всяко неизпълнение на заявения проект следвало
да има за своя последица налагане на финансови корекции и липсвала нормативна
разпоредба, която да предвижда такъв механичен подход. По отношение на
цитираните в акта „Правила за
определяне размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал.6 от ЗПЗП следвало да се има предвид, че финансовата корекция наложена в случая, не
съставлявала санкция за неправомерно поведение, а възстановяване на недължимо
получена от икономическият субект сума от еврофондовете.
По тази причина и при налагане на
финансови корекции, освен наличието на нарушение се обследвала и още една предпоставка –
причинена вреда на бюджета на съюза. В
самите правила било посочено, че се прилагали в случаи на нередности, които представлявали нарушения на
нормативните разпоредби и договорни отношения – т.е., за прилагането на тези
правила било необходимо установяване на нередности, в смисъла на правото
заложено от ЕС. Тези правила следвало да намерят приложение в случаите покрити от нормите на чл.70, ал.9
и чл.10 от ЗУСЕСИФ, но не и при останалите хипотези. Предвид изложеното се
твърди, че жалбоподателят въпреки, че не
е постигнал заложените прогнозни стойности
в бизнесплана в началото на своята дейност,
както и не е постигнал приходите от дейността за процесните
2016г.2017г. и 2018г., то това по никакъв начин не нарушавало правото на ЕС, националното право, вкл. поетите
договорни задължения, като не нанасяло вреда на
бюджета на съюза.
По изложените в
жалбата съображения се моли съдът да отмени
оспорения акт.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от управителя на жалбоподателя и от негов пълномощник,
който излага подробни аргументи за отмяна на акта. Допълнителните доводи за
незаконосъобразност на АУПДВ се навеждат и в писмена защита, в която се твърди, че в случая е допуснато смешение на вида и процедурите по ЗУСЕСИФ и ЗПЗП, като
неправилно ответника е приложил разпоредбата на чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, вместо
тази на чл. 26, ал.6 от същия закон. Последното довело до нарушение на вида на
акта и реда за неговото издаване, което било съществено тъй като засягало
материално правните основания за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Неправилно били приложени и
Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ. Позовавайки се на двете изготвени и приети по делото съдебно – икономически експертизи се твърди,
че в случая не са налице хипотезите на
т.30 и т.18 от същите правила, на които се позовал ответника. Претендират се разноски.
Ответникът – Изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ.
Подробни аргументи за неоснователност на
жалбата се навеждат в писмена защита. Претендира се присъждането на направените
по делото разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че през
2013г. жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г., с приложен към него
бизнес план.
На 03.10.2014г.
между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ„Х.-А.Б.“***, в качеството на „ползвател“ е
сключен Договор №26/311/00577 (л.77), по силата на който, фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП), представляваща до 70% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект №26/311/00577 от 13.05.2013г. Първоначално одобрена помощ е в размер
на 391 160.00 лева. Според т.4.4, б. „б“ от договора, „фондът има право да
откаже плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от ползвателя на помощта, когато ползвателят не е
изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 30/11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“. С предвиденото в т.4.12 от договора, ползвателят се
задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи, а с т.4.18 да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване
на договора. В т.8.1 е регламентирано: „в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато
и да е част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил
декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени
такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при
или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят
изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на
помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде
установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на
вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по
чл.46 и чл.41 от Наредба №30 от 11.08.2008г.“ В т.9. 1, б. „г“ от раздел „Други
условия“ на договора е дадена дефиниция за „одобрен проект“, съгласно която
„одобрен проект е подаденото от ползвателя заявление за подпомагане с всички
изискуеми документи по Наредба №30/11.08.2008г., включително одобрения от фонда
бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по
мярка 311“.
Сключеният между
ДФЗ и дружеството договор е бил изменен с подписани анекси, съответно на 31.08.2015г.
и 06.11.2016г.
В Анекс I от 31.08.2015г.(л.85)
е било уредено изменение на уводната част на договора касателно
посочената банкова сметка. ***, подписан от страните на 06.11.2015г. (л.86) е било регламентирана
замяна на Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1) към
договора, с Таблица 1 - приложение към анекса, както и заличаване на Приложение 3 към договора и създаване на Приложение 3 към Анекс II към договора.
Видно от Таблица
за одобрени разходи по проект с ИД 26/311/00577, одобрената субсидия в полза
на едноличният търговец е в размер на 391 160.00 лева.
Представеният по
делото, на л.88 и сл. и одобрен от ДФЗ Бизнес план е за „Изграждане на семеен хотел в землището на с.Кралево, общ.Стамболово“.
Видно от писмо
за оторизация на плащането № 9050/08.12.2014г.(л.274) и уведомително писмо за одобрение № 383/311
на 15.12.2014г. (л.276)
ДФ“Земеделие“ изплатил на жалбоподателя авансова сума в размер на
195 580.00 лева. На 23.12.2015г., видно от
уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/965 от 18.01.2016г. на Заместник
- изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“(л.738) на жалбоподателя била изплатен и остатъка от
одобрената сума, а именно сума в размер на 180 190.47 лева. Общо получената
безвъзмездна помощ от жалбоподателя по цитираните писма била в
в размер на 375 770.47 лева.
Със Заповед № 373917/17.06.2019г.(л.805)
Началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) - Хасково е разпоредил
извършване на проверка на място през периода 17.06.2019г. - 28.06.2019г. на
кандидат с УРН 550189(ЕТ“Х.-А.Б.“) относно заявление с УИН 26/011211/89876.
Резултатите от
проверката са описани в Контролен лист за проверка на място (л.807). Контролният лист от проверка на място е подписан без
забележки от управителя на
едноличният търговец (л.826) и проверяващите експерти .
С Писмо изх. №
01-6500/8608 от 30.10.2019г.(л.792) Изп. директор ДФЗ
уведомил Управителя на ЕТ“Х. – А.Б.Р.“, че на основание чл. 26, ал.1, вр. с
чл. 34, ал.3 от АПК открива производство
по установяване на публично държавно
вземане. Видно от съдържанието на
писмото, производството е открито, поради констатирани при извършване на
административната проверка на място непостигнати финансови показатели,
залегнали в бизнес плана, на база, на които проектът бил определен за допустим,
сключен е договор по него и е изплатена субсидия. В тази връзка в писмото е
посочено цифрово и процентно неизпълнението на финансовите показатели за трите
пълни финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г. Другото визирано
несъответствие, поради което е било образувано производството по налагане на
финансова корекция е констатирано неспазване на заложените в бизнес плана
показатели за „устойчива заетост“. Предоставена е възможност на адресата, в
14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения по основателността
и размера на публичното вземане или при необходимост да представи писмени
доказателства.
Писмото е
съобщено на жалбоподателя на 04.11.2019г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне с бар код
ИД PS 1618 00LOFN 8 (л.796)
Между страните
не се спори, че с писмо вх. № 01-6500/8608 от
19.11.2019г. при ДФЗ, управителят на едноличният търговец е изложил подробни възражения
във връзка с откритото производство по установяване на публично държавно
вземане.
С оспорения в
настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане №26/311/00577/3/01/04/01,
изх.№01-6500/8608/06.03.2020г. издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ, на
основание чл.46, ал.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г., т. 8.1 от договор №
26/311/00577 от 03.10.2014г., в съответствие с Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27. ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013г., на
основание чл.59. ал.1 и 2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от
Данъчно-процесуалния кодекс и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на ЕТ“Х.-А.Б.“ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 375 770.47 лева
В мотивите към акта са изложени
съображения, че въз основа на извършена извънреда
проверка на място след плащане в
периода 19.06.2019г.-28.06.2019г. по
проект № 23/311/0577 и извършени допълнителни
административни проверки е било констатирано неспазване на договорни и
нормативни задължения по договор № 26/311/00577 от 03.10.2014г. както следва:
1. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план били
залегнали финансови показатели на базата, на които проектът бил определен като
допустим. Сключен бил договор за подпомагане и изплатена субсидия по него. От
представените при проверката на място документи за три пълни финансови години -
2016г., 2017г. и 2018г. било установено средноаритметично изпълнение на бизнес
плана в размер на 9.20% от заложените приходи за посочените три финансови
години. За финансовата 2016г. били
установени приходи в размер на
13 232.99 лева, което представлявало 5.01%
спрямо заложените в производствената програма 264 000.00 лева; за
2017г. е установено, че са изпълнени приходи
възлизащи на 18 931.11 лева, представляващо изпълнение в размер на 7.17% от прогнозираните финансови
параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана, за която са заявени приходи от 264 000.00 лева, а за 2018г. са
установени приходи в размер на
40 702.94 лева, представляващо 15.42% изпълнение на заложеното в
програмата за съответната година от 264 000.00 лева. За това нарушение съгласно
т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР
2007г.-2013г., обн. В ДВ бр.69 на 30.08.2019г. се
следвало санкция в размер на 100% от
предоставената финансова помощ по
договора в размер на
375 770.47 лева. На следващо място, в представения и одобрен с
договора за подпомагане бизнес план били заложени финансови и
социално-икономически показатели за устойчива заетост - запазване на съществуващи работни места
и/или създаване на нови работни места за периода на бизнес плана, на базата, на
които проектът бил определен като допустим, сключен бил договор за подпомагане
и изплатена субсидия по него. В таблица 5 - Разходи за заплати и социални
осигуровки, за устойчива заетостта на бизнес плана било заложено да се разкрият
и подържат за периода на изпълнение на бизнес плана и за срока на действие на
договора определен брой работни места за всяка отделна година. При одобрен за
разкриване 5 бр. производствен персонал,
1 бр. управленски персонал и 1 бр. административен персонал (общо 7 бр.), за
календарните 2016г., 2017г. и 2018г., установената при проверка на
финансово-счетоводните и отчетни документи заетост била както следва: за 2016г.
2 човека персонал; за 2017г. – 3.75 % персонал ; за 2018г. – 7.83 % персонал, което не отговаряло на
одобрения бизнес план и водело до
неизпълнение равно или по-малко от 50% спрямо параметрите заложени в бизнесплана. В този случай и на основание т.18 от
цитираните правила следвало да бъде
определен размер на финансова корекция в
размер на 5 % от предоставената
финансова помощ по договора в размер
на 18 788.52 лева Приетата от административния орган за
установена фактическа обстановка е мотивирана с правни аргументи, на база на
които е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 375 770.47 лева, който е обоснован
с визираното в правилата, че при установяване на повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същи договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ , по който
е подадена заявка за плащане след 01.01.2015г.,
размерът на подлежащата на възстановяване
финансова помощ не се кумулирал, а най-големият
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приемал, като
показателен за вземането на решение
относно окончателният размер на дължимата от ползвателя финансова помощ.
В АУПДВ са обсъдени и отхвърлени
възраженията на ЕТ“Х.- А.Б.“, направени в хода на административното
производство.
Актът е съобщен на жалбоподателя на
11.03.2020г. Жалбата срещу същия е подадена
на 24.03.2020г. по поща и заведена в ДФЗ с вх. № 01-6500/8608#4 от 26.03.2020г.
По делото, по
искане на жалбоподателя е допусната и изслушана и съдебно-икономическа
експертиза, заключението по която е прието с оспорване от ответната страна.
С оглед
оспорването по искане на ответника е допуснато изготвяне на повторна
съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието без оспорване
от страните по делото.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност
административен акт, от лице с правен интерес - адресат на акта и чиито права и
законни интереси са засегнати неблагоприятно от него и същата е депозирана в
14- дневен срок от съобщаване на ИАА. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по
същество същата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
публични са вземанията недължимо платени и надплатени суми, както и за
неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани
от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз.
В нормата на § 1,
т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е
предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително
интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11,
ал.1,т.4 и чл.
11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.
27, ал. 3 и ал.
5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени
в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно чл.
20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е и Изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове.
От посочената
нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие“ - РА е издаването АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките
по чл.
1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към земеделски
дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. В случая оспореният АУПДВ е
издаден именно от лицето изпълняващо
тази длъжност.Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган.
Условията и редът за финансово подпомагане на
проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от
ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са регламентирани в цитираната Наредба № 30 от
11.08.2008 г.
Съгласно § 1,
т. 19 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 30/2008 г.
"проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми
документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.
Според чл.
26, ал. 1 от Наредба № 30 кандидатите за финансово подпомагане подават в
областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение
№ 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно
разпоредбата на чл.
16 от Наредба № 30 един от задължителните реквизити към заявлението е
изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от
Наредба № 30/2008. В § 1,
т. 6 от ДР на Наредба № 30 е дадена легална дефиниция на понятието
"икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес.
Легална дефиниция на понятието“устойчива заетост“ е дадена в § 1 26 от ДР на Наредба № 30 и това е
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието
за периода на бизнес плана.
Съгласно
разпоредбата на чл.
27, ал. 3 от Наредба № 30, решението за одобряване на заявлението за
подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите,
дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка,
посочени в приложение № 6. Тоест оценката не е само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на
планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за
финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по
този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за
съответния период. От изложеното следва, че след като
бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов
резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на
проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на
финансовата помощ. В този смисъл Решение № 1581/08.02.2021г. по адм.
дело № 8437/2020г. на ВАС – 8 –мо отделение Решение № 6690/4.06.2020 г. по адм. д. №
13736/2019 г., Решение № 15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по адм. д. № 13050/2017 г. и др.
Между страните не е спорно, че
ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и съответствие с одобрения проект.
Правилата въз
основа на които е определен от ответника размера на подлежащото на установяване
публично държавно вземане са нормативен
акт и са приложими за процесния случай, тъй като АУПДВ е издаден при тяхното
действие, проверката за законосъобразността им е приключила с решение №
3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019 г.,
I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г., 5-членен състав.
Фактическите
съображения послужили като основание за издаване на обжалваният акт са :
1. Неизпълнение на одобрения
проект над 50 % по смисъла на т.30 от Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по
мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., (обн. ДВ бр. 69/2019, в сила от 30.08.2019 г.), тъй като
реализираните приходи средноаритметично за трите пълни финансови години - 2016
г., 2017 г. и 2018 г. от заложените в бизнес плана финансови показатели за
приходи от дейността са в размер на 9.20% спрямо заложените в бизнес плана .
2. Не са запазени и не са разкрити
заложените в бизнес плана работни места,
тъй като средноаритметично, за трите пълни финансови години - 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. е налице изпълнение в размер по-малък от 50 % от заложения и приет в бизнес
плана показател устойчива заетост - представляващо неизпълнение на параметрите
на одобрения бизнес план по отношение
показателя устойчива заетост в размер над 50%
по смисъла на т.18 от цитираните правила.
За установяване реализираните от жалбоподателя
приходи и разкриването на работни места
през 2016г., 2017г. и 2018г. по делото са допуснати и изготвени първоначална и
повторна съдебно –икономическа експретиза.
От двете изготвени по делото СИО е
видно, че общият размер на
предоставената финансова помощ на ЕТ“Х.-А.Б.“ по договор № 26/311/00577 от
03.10.2014г. възлиза на 375 770.47 лева.
Съгласно одобреният от Държавен
фонд“Земеделие“ бизнес план, въз основа на който е сключен процесният
договор в същия са предвидени общо приходи в размер на 264 000.00 лева за година от:
-нощувка в двойна стая - за 2016,
2017г. и 2018г. от по 96 000.00 лева за всяка календарна година;
- нощувка в единичен апартамент/за 2
човека/ със закуска- за 2016, 2017г. и 2018г. от по 28 000. 00 лева за всяка календарна
година;
-нощувка в двоен апартамент/за
четири човека/ със закуска - за 2016, 2017г. и 2018г. от по 20 000.00 лева за всяка календарна
година;
-обяд - за 2016, 2017г. и 2018г. от
по 48 000.00 лева за всяка
календарна година;
-вечеря - за 2016, 2017г. и 2018г.
от по 72 000.00 лева за всяка календарна година.
По
отношение спорният по делото въпрос какъв е установеният процент за изпълнение на
заложените по бизнес плана приходи за процесните три
години, съдът съобрази следното:
Съгласно пар.1,
т.1 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.“Приходи“ са приходи от
продажба на продукци/услуги, посочени в таблица
„Производствена програма“ от съответния представен на ползвателя на финансовата
помощ и одобрен от ДФ“Земеделие“ бизнес план. Следователно, като приходи в
случая следва да бъдат отчетени не всички постъпления за търговеца през процесния период, а само реализираните съгласно конкретно
заложеното в бизнес плана. Видно и от двете изготвени по делото експертизи, по
данни от счетоводството на жалбоподателя, приходите от нощувки за 2016г.
възлизат на 13 232.99 лева, на
18 931.11 лева за 2017г.,
и на 40 702.94 лева за
2018г. Според справката за реализираните
нощувки и средногодишни цени изготвена от
едноличният търговец на 24.06.2019г. и представена на проверяващите при
извършената проверка на място през същата година, респ. приложена като част от
материалите по проверката е видно, че в цената на нощувките, като пакетна
услуга е включена закуска, закуска и вечеря или
закуска, обяд и вечеря. Т.е. според удостовереното в същата справката от жалбоподателя,
така обективираното
като приход следва да се приеме, че е приход от всички заложени в бизнес плана
услуги.
Видно е от двете заключения по изготвените СИЕ, че
през процесните финансови години приходите от услуги
в частта за нощувки е отразявана в сметка 703, а приходи от продажба на стоки
е отразявана в сметка 702 - Приходи от
продажба на стоки. Според вещото лице Д. изготвило първоначалната експертиза, в
последната сметка са отразявани и приходи от обяд и вечеря, които са посочени в бизнес плана. Фактът, че приходи от продажба и вечеря погрешно са
отразявани в сметка 702 Приходи от продажба на стоки е видно и от заключението
на вещото лице П. изготвил повторната СИЕ. Последният изрично е посочил, че
закупените стоки и материали счетоводно са завеждани в сметка 304 стоки, като
са обособени две подсметки – 4-кухня и 5-бар, като всички са изписвани като продажба
на стоки. Според вещото лице П., всъщност заведеното в с/ка 304:подсметка 4 кухня, не са стоки, а материали които не могат
да се продават във вида, в който за
закупени и следва да претърпят
преработка преди да се
реализират. Към експертизата на вещото лице Д. са приложени и аналитични
извлечения за обороти по сметка
304,4-кухня за 2016г. 2017г. и 2018г., от които е видно, че безспорно в същата
сметка са включвани освен алкохолни и безалкохолни напитки, така също и
хранителни продукти. Двете вещи лица са
посочили и варианти на заключението си в което така погрешно отразяваните
суми в сметка 304, подсметка
4 Кухня се вземат предвид като приходи
по бизнес плана, като вещото лице П. изрично е посочил, че тези приходи според него следва да се включат към реализираните приходи по бизнес плана.
Вещото лице Д. при изслушването си сочи, че в сметка 702 са отделени обяда и
вечерята, които ги има в бизнес плана, закупената храна от търговеца е видна в
приложенията към експертизата и същата е храна е консумирана в ресторанта. В
случая спорен между страните се явява въпроса дали тези приходи от подсметка 4 кухня на сметка 304 следва да бъдат включени
към реализираните приходи по бизнесплана. За отговора
на този въпрос съда изходи от начина на формулиране на заложените приходи от
дейността в процесния бизнес план. Видно от
същия, както е посочено и в двете експертизи, заложени са приходи от нощувки в пакет със
закуска съответно в двойна стая, единичен апартамент или двоен такъв, като същевременно
извън нощувките с пакетна услуга закуска, отделно в бизнесплана
са включени услуги обяд и вечеря. По
начина на посочване на тези две пера в бизнесплана,
това означава че приход от тези услуги може да бъде получен, както при пакет с
нощувка, така и при самостоятелното им предоставяне – без нощувка.
С оглед това съдът намира, че следва тези приходи от самостоятелното
предоставяне на обяд и вечеря да се
включат към останалите реализирани приходи от нощувки в пакет със закуска, след
като са били реализирани за дейности от бизнесплана,
в каквато насока са и приетите по делото заключения, респ. са изводите на
вещите лица изготвили същите. За пълнота следва да се посочи, че факта, че
жалбоподателя явно не е оформял счетоводните си документи по начин по който е
възможно онагледяване изпълнението на заложените показатели в бизнес плана и е допуснал грешки при аналитичното водене на
счетоводството си не води до основание съда да не може да вземе предвид приходите от обяди
и вечери – заложени в бизнес плана, след като по делото и от двете изготвени заключения по приетите
СТЕ се установява, че такива са били реализирани.
Доколкото от заключението на вещото лице Д. не
може да се установи, дали вещото лице при даване на вариант II по въпрос 2
от заключението си е взело предвид или е изключило и приходите от продажба на
напитки, съдът намира, че при установяване процента на изпълнение, следва да
съобрази заключението на вещото лице П.. Видно от заключението на вещото лице П., допълнително установените
приходи от неправилно отчитани, като продажба на стоки от обяд и вечеря за
2016г. възлизат на 21 515.00 лева,
за 2017г.- 24 753.42 лева и за
2018г. - 15 0921.40 лева.
Съответно, при включване на тези
приходи, към останалите безспорно установени такива от пакетни нощувки, при
изчисленията на направени от вещото лице П. е видно, че процента на
изпълнение на бизнес плана е 13.16% за 2016г., 16.55% за 2017г. и 21.13%
за 2018г. Т.е. процента на неизпълнение за две поредни години(2016г. и
2017г.) е под 20% ,
а за третата поредна година -2018г. е над 20%.
Съгласно т.30 от Приложението
към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне размера на
подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и ал.
7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /обн.
ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от същата дата/, въз основа на която се е позовал органа за да издаде акта си, в този
случай, когато ползвателят не изпълнява одобреният проект/не са постигнати
нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана/ и времетраенето на нарушението е една година,
през която са реализирани приходи под 20%
от размера на заложените в бизнес
плана приходи за съответната година, и
ползвателят представи план с мерки,
които ще предприеме за достигане на
приходи над 50% от предвидените съгласно
одобрения бизнес план, то подлежи на възстановяване 5 % от предоставената финансова помощ, плюс
установеният процент на неизпълнение под 20%. В случаите когато времетраенето
на нарушението изразяващо се в реализиране на приходи под 20% за всички
проверявани години, е продължило повече
от две пълни финансови години, санкцията е в размер на 100% от предоставената
финансова помощ по договора. В случая нито една от тези хипотези
не се установява да е налице, тъй като
времетраенето на нарушението е повече от една пълна финансова
година, но не е продължило повече от две пълни финансови
години, а в самите правила хипотеза в която нарушението е продължило точно две
пълни години не е посочена.
Следователно,
незаконосъобразно с оспореният акт е било прието, че е било допуснато нарушение
на т.30 от посочените правила и на едноличният търговец е било определено
задължение в размер на 375 770.47
лева за същото.
От експертизата
на вещото лице П. безспорно се установява обаче, че твърдения в
оспореният АУПДВ процент
на изпълнение на одобрения бизнес план по показателя устойчива заетост под 50 % за три пълни финансови години -2016,
2017 г и 2018г. Съответно процента на
неизпълнение по този показател в бизнес
плана е над 50 %. Това е така , тъй като според бизнес плана
задължителният брой наети по трудов
договор лица, които жалбоподателят се е задължил да поддържа е 7, от които 1 бр. управленски
персонал, 1 бр. административен персонал и 5 бр. производствен персонал. Това
означава, че броят на заетите лица следва не само да се разкрит, но и да поддържа през цялото времетраене на трите
финансови години. Следва да се посочи, че съдът не възприема експертизата на
вещото лице Д., в частта й на отговора по въпрос 4 –видно от същото при изчисляване процента неизпълнение вещото лице
е изчислявало средната численост на
персонала, но не е съобразен факта, че изискването на т.18 от Приложението към раздел I "Общи
положения" от Правилата изисква не само разкриване на посочената в бизнес
плана бройка , но и поддържане на същата бройка за целият проверяван период. В
случая видно от заключението на вещото лице П., тази бройка лица не е била
въобще разкрита и поддържана през 2016г., а през 2017г. и 208г. не е поддържана постоянно за целият проверяван период. Съответно,
законосъобразно с АУПДВ за установеното нарушение е било определено задължение.
Налице е било следователно
основанието за връщане на изплатените средства по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г.
поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни задължения след
изплащане на финансовата помощ, както е приел органа. При липсата на доказаност на визираното в АУАН нарушение по т.30 от
цитираните правила и безспорна установеност на нарушението на т.18 от същите
АУАН би следвало да се измени в частта на установеното задължение, като вместо
375 770.47 лева се определи такова в размер на 18 788.52 лева -
който е определен от органа в
обжалваният АУПДВ за нарушението по т.18 от правилата, като е посочено че
същото е в размер на 5% от предоставената
по договора безвъзмездна финансова помощ.
Въпреки така изложеното, съдът не
следва да изменя оспореният акт, тъй
като в случая се установяват основания за цялостната му отмяна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК
установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. В конкретния случай съответният закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) - съдържа уредба на реда и
органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт на 06.03.2020г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, поради нарушение от страна на ползвателите на
помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция
по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК,
който в чл. 166, ал. 2 ДОПК
препраща към реда по АПК. Съгласно чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за
издаване на административния акт и в двата случая, е на изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“.
От цитираните разпоредби следва, че
след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в сила от 28.06.2019
г., законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се
установяват с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично
държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно,
и такъв може да бъде издаден само когато не са налице основанията по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ
за налагане на финансова корекция.
Константно в съдебната практика на
Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че заложените в бизнес плана финансови
показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и
подмерките от ПРСР) и непостигането им води до необходимост от коригиране на
размера на финансовата помощ. (В този смисъл решение № 5872/21.05.2020 г. на
ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11174/2019
г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.дело № 9703/2018г.; решение № 3184/28.02.2020г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм.дело № 7468/20918г.;
решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто
отделение, по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 1472/29.11.2018
г. на ВАС четвърто отделение, по адм. д. № 1006/2018
г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019г. на ВАС,
четвърто отделение, по адм.дело № 4912/2018г. и др.).
Следователно в конкретния случай,
при установено неизпълнение на конкретни показатели, заложени в бизнес плана на
ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за
финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал.1, т. 7 ЗУСЕСИФ
и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
а не да издаде АУПДВ.
В случая издаването на АУПДВ на
основание чл. 166 ДОПК
по реда на АПК, не може да бъде основано на § 12 от
ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.). който не намира приложение в случая. Според
последния започналите
производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби
по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В конкретният случай
договорът е сключен на 03.10.2014 г. Според пар. 1,
т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ „мониторингов период” за
договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на
сключването му. В случая и с оглед
датата на сключване на процесния договор мониторинговият период е изтекъл на 03.10.2019 г., т.е
преди образуване на административното производство по издаване на оспорения
акт. В случая производството по издаване на процесния
АУПДВ е започнало на 30.10.2019г. с издаването на уведомително писмо изх. № 01-6500/8608, с което жалбоподателя се
уведомява за започване на процедурата. Писмото е издадено, респ. производството
е започнало след промяната на чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, поради което и органът е бил длъжен да съобрази именно
последните норми.
Спазването на
административно производствените правила, създава презумпцията че органът
добросъвестно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на
законосъобразен акт.
В случая допуснатото
от административния орган нарушение на реда за издаване на административният акт е довело до
издаване на ненадлежен по вид акт, и
съответно е съществено, тъй като засяга материалноправните
основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005
на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска
политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на
Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на
селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния,
когато средствата са вече изплатени на бенефициера,
те се връщат от акредитираната разплащателна агенция по реда на нейната
собствена процедура за връщане на средства. Поради това законосъобразното
провеждане на предвидената процедура по издаване на административните актове за
установяване на задължения за подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, е от съществено значение за изпълнение на задължението на ДФ Земеделие
– Разплащателна агенция по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането
на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
След промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, административният орган следва да изложи
допълнителни мотиви защо приема, че констатираното неизпълнение на одобрените
финансови показатели е извън основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения. В случая безспорно неспазването на посочените показатели от бизнес
плана не е свързано с нарушение на критериите
за допустимост, а респ. ако е считал че е налице втората или третата предпоставка на чл. 27, ал.7 от ЗПЗП, а не
неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ вр. с чл. 27, ал.6 от ЗПЗП, в каквато насока е
съществуващата трайна и непротиворечива практика на ВАС, то органът е бил
длъжен да изложи доводи в акта си обосноваващи тази си теза. Мотиви за това се съдържат едва в писмената защита
на ответника, което е недопустимо. Липсата на мотиви не може да бъде запълвана пред съда и чрез
доказателства, било то гласни или писмени, тъй като не е налице
предмет на доказване, нито чрез представяне на писмена защита. Изискването за
мотивировка не е самоцелно. Спазването на изискването за мотивировка на акта е
гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административния орган е
издал съответния акт от една страна не
дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу
тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят
адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства
възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на
решението.
Предвид
изложеното съдът намира, че административният орган неправилно е приложил редът
на ЗПЗП, тъй като с изменението на закона с въвеждането на чл. 27, ал.6 и ал.7
от ЗПЗП неприложима се явява
разпоредбата на пар.12 от ПЗР на ЗПЗП , а така също и
тази на пар.4, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК- постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка с вида на акта и реда за неговото
издаване, при неспазване изискванията за форма и в нарушение на материалният
закон и следва да бъде отменен. В този смисъл и преобладаващата практика на ВАС
изразена в Решение № 15687 от 17.12.2020 г. по адм.
д. № 8586/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5492 от 29.04.2021 г. по адм. д. № 31/2021 на Върховния административен съд, Решение
№ 5108 от 21.04.2021г. по адм.дело № 12415/2020г. по
описа на ВАС, Решение № 4669/13.04.2021г. постановено по адм.дело
№ 13576/2020г. по описа на ВАС, Решение № 1457/03.02.2021г. по адм. дело № 10650/2020г. по описа на ВАС, Решение №
14776/30.11.2020г. постановено по адм.дело №
8089/2020г. по описа на ВАС, Решение 15971 от 29.12.2020г. по адм.дело № 8344/2020г. на ВАС, Решение № 5005 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 11846/2020 на Върховния административен съд, Решение № 5314
от 26.04.2021 г. по адм. д. № 10232/2020 на Върховния
административен съд, Решение № 5488 от 29.04.2021 г. по адм. д. № 678/2021 на Върховния административен съд и др.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че е налице и обратна практика на ВАС, според която
смешението на вида и процедурите по
двата закона е несъществено нарушение на изискванията за
форма на акта и на административнопроизводствените
правила. Тази практика обаче не е преобладаваща такава, тъй като по-голямата
част от решенията в тази насока са
постановени преди измененията на чл. 27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на жалбоподателя за разноски. В негова полза следва да бъдат
присъдени действително сторените по делото
такива в общ размер на 8159.00 лева, от
които 50 лева внесена ДТ(л.745),549.00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице(л.771 и л. 976)
и 7560.00 адвокатски хонорар съобразно представени по делото платежни нареждания
в последното по делото открито съдебно заседание.
Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на
чл.78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е своевременно заявено и допустимо, но по
същество неоснователно. Заплатеният адвокатски хонорар, съпоставен с обема и сложността на
извършената защита и размера на защитавания интерес е в справедлив и обоснован
по смисъла на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата размер, респ. не се явява
прекомерен такъв, предвид обстоятелството, че
делото се характеризира с правна и фактическа сложност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/311/00577/3/01/04/01,изх.№01-6500/8608
от 06.03.2020г. издаден от Изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие“ (ДФЗ), гр.София.
ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“-РА да заплати на ЕТ“Х.
А.Б.“*** разноски за първоинстанционното
производство в размер на 8159.00(осем
хиляди сто петдесет и девет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховният административен съд на Република България.
Съдия :