№ 763
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000869 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 99/27.07.2023 г. по т.д.№ 93/2022 г. Окръжен съд Благоевград е
осъдил „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на
вписване в регистъра *********, чрез „Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК
*********, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо
застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра
*********, чрез „Кардиф общо застраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес
гр.София, ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3, солидарно да заплатят на „Юробанк България“
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“
№ 260, с ЕИК ********* сума в размер на 30 000 лв. - частичен иск от обща сума в размер
на 59 429.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от
„Юробанк България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL
**********/2020, сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит FL
********** от 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба,
01.12.2020 г., до окончателното плащане на сумата, по предявен иск от Т. П. Ц..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Кардиф животозастраховане“
АД, регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез
„Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София,
ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в
Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез „Кардиф общо
застраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №
1
29, ет.1-3, които молят то да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.
Жалбоподателите поддържат, че е налице изключен риск – възражение,
направено с отговора на исковата молба, тъй като съгласно експертно решение на ТЕЛК №
1107/066/30.04.2020 г. на Т. Ц. била определена трайно намалена работоспособност от 71%,
но съгласно констатацията от медицинските изследвания и мотивите на експертното
решение било посочено, че лицето може да работи като се спазват условията на труд,
посочени в т.15 на експертното решение. Съгласно т.15 противопоказни условия на труд
представлявали тежка физическа работа, нервно пренапрежение, продължително ходене,
стоене права и токсични въздействия. Това означавало, че дори и безспорно да е налице
трайна неработоспособност над 70%, лекарската комисия е приела, че лицето може да
продължи да изпълнява своята трудова дейност по професия „човешки ресурси“ и не се
налага прекъсване на работата. Т. Ц. била включена в покритието по застраховката, като
застрахователният договор бил сключен при Общи условия, в чиято т.11.1 било предвидено,
че Кардиф не покрива риска „инвалидизация над 70%, ако съгласно решението на
ТЕЛК/НЕЛК лицето е трудоспособно за работното си място, професионална позиция или
длъжност и може да продължи да изпълнява заеманата професионална позиция или
длъжност, както и ако съгласно решението на ТЕЛК/НЕЛК лицето може да бъде
трудоустроено. Жалбоподателите считат, че за да бъде прието, че е налице покрит риск по
ОУ на Застраховката, при настъпила „трайно намалена работоспособност“ следва да са на
лице кумулативно следните обстоятелства: 1./ събитието да е констатирано с изричен
документ на медицински орган — експертно решение на ТЕЛК; 2./ удостовереният процент
загубена работоспособност да е над 70%; 3./ постоянна неспособност на застрахованото
лице да упражнява обичайната си дейност чрез полагане на подобни умствени или
физически усилия и личен труд за осигуряване на доход. В процесния случай били налице
само първите два, което означавало, че не е налице настъпило застрахователно събитие
„трайно намалена работоспособност“ по смисъла на Застраховката.
Жалбоподателите поддържат, че в чл.2 от ОУ – Дефиниции било посочено, че
„Инвалидизация над 70% “ трябва да е настъпила през периода на застрахователното
покритие като пряк резултат от застрахователно събитие, злополука или заболяване. От
приетата медицинска експертиза се установявало, че издаденото от ТЕЛК решение за 71 %
трайно намалена работоспособност на Т. Ц. било продължение на съществуващо от доста
години заболяване - захарен диабет. Неправилно първоинстанционният Съд приел, че е
налице покрит риск, съгласно ОУ по Застраховката.
Съдът неправилно приел наличие на несъответствие между застрахователния
договор и ОУ. На страница първа на Сертификат № **********/2020 г. били посочени
изрично застрахователните покрития по застрахователна програма „Защита на плащанията“
по потребителски кредити — Застрахователен пакет “L”, в които на второ място било
покритието „инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване“. В чл.2 от ОУ
била посочена дефиниция на риска „инвалидизация над 70%“, с която Т. Ц. била запозната.
Жалбоподателите поддържат, че с процесния договор е застраховано
неимуществено благо, свързано с живота, здравето и телесната цялост и работоспособност
на застрахованото лице, което като вторична последица би довело до невъзможност от
заплащане на вноските по договора за кредит, което обуславяло приложение на правилата,
регламентирани в Глава 42 от КЗ и съответно да се приложи чл.408 от КЗ. Позовават се на
разпоредбата на чл.449, ал.8 от КЗ, съгласно която ако в договора е предвидено, че
застрахователят може да откаже плащане, когато са налице болести, телесни увреждания
или заболявания с хроничен характер, които са оказали влиЯ.е на увреждането или
последиците от него, застрахователят трябва да докаже основанието за отказ.Това било
сторено със съдебно-медицинската експертиза, чието заключение е за пряка причинно-
следствена връзка между захарния диабет и инваяидизацията над 70%.
Жалбоподателите поддържат, че по делото не било установено твърдението на
ищеца за наличие на неравноправни клаузи в Общите условия. Не били установени
предпоставките на хипотезата на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ -
2
клаузата да не е уговорена индивидуално и да не попадат отношенията между страните в
някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП. В случая липсвала договорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, като позволява на
търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Клаузата не е индивидуално уговорена. Липсата на индивидуален преговорен
процес по хипотезите на изключване на покритие, не обуславяло недобросъвестност на
доставчикът на услугата. За да е налице неравноправност, определена клауза следвало да
създава значително несъответствие в правата и задълженията на насрещните страни и това
несъответствие да е в ущърб на физическото лице, договарящо се без съответни знания и
възможност да прецени действителния си индивидуален интерес /арг. от чл.143, ал.1 ЗЗП/.
Във всеки конкретен случай съдът бил длъжен да провери доколко клаузите, уреждащи
покритието на плащанията на погасителните вноски по договор за кредит, респективно
изключващи това покритие в конкретните случаи на причиняване на настъпилия риск
/смърт или загубена трудоспособност/ са били формулирани така че да са разбираеми за
потребителя не само от граматическа гледна точка, но и да позволяват въз основа на ясни и
разбираеми критерии потребителя да предвиди произтичащите за него икономически
последици. Съдът следвало да прецени, че извън застрахователно покритие остават само
преките неблагоприятни последици от известни на клиента на кредитора заболявания с
траен характер, които сам той обявява във въпросника /аргумент от цитираното в самия
въпросник правило на чл. 11.2 от ОУ/ или съзнателно укрити от него данни за такива
заболявания, които не са обявени въпреки поставените въпроси от застрахователя, оценил ги
като високорискови хипотези. Жалбоподателите считат, че това съдържание на клаузата на
чл. 11.1 от ОУ не е неравноправно, а напротив съответствало на самото основание за
имущественото разместване, тъй като без него ще липсва несигурността характеризираща
застрахователния риск по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР КЗ.
Ответникът по въззивната жалба Т. П. Ц. я оспорва и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Поддържа, че т.2 и т.11.1 от Общите условия не са
индивидуално уговорени и са неравноправно уговорени като не отговаряли на изискванията
за добросъвестност и били уговорени изцяло във вреда на потребителя. Тези клаузи
създавали възможност на застрахователя след получаване на решение на ТЕЛК за
самостоятелна преценка дали е налице или не е налице риск, което било в противоречие с
разпоредбата на чл.143, ал.6 от ЗЗП. Първоинстанционният съд не се бил произнесъл
изрично в мотивите, въпреки, че бил достигнал до извода за неравноправност на клаузите.
Съдът бил длъжен да стори пова съобразно ТР № 1/27.04.2022 по т.д.1/2020. Самите Общи
условия според въззиваемата не били приложими, тъй катодиагностицирането и лечението
било в период повече от 3 години от сключване на застраховката. Позовава се на
разпоредбата на чл.362, ал.4 от КЗ, в която е предвидено, че когато застраховащият е
разкрил обстоятелствата по ал.2 /какъвто е настоящият случай/ и застрахователят е сключил
застрахователния договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите
обстоятелства, за да прекрати договора, да откаже плащане или да намали неговия размер. В
процесния случай застрахователите са сключили застрахователния договор, след като са
били наясно със заболяването на Т. П. Ц.. По тази причина те нямали право да откажат
плащане на застрахователната сума, позовавайки се на причинната връзка между
декларираното заболяване и увеличения процент ТНР. В застрахователния пакет L по
конкретната застраховка било предвидено застархователно покритие при инвалидизация над
70% в резултат на заболяване или трудова злополука. Като липсвало изискване лицето да е
останало без работа. С разпоредбата на чл.348 от КТ било предвидено, че при
несъответствие между Общите условия и сключения застрахователен договор се прилагат
уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен, които в случая
били тези, посочени в застрахователния пакет L.
3
Ответникът по въззивната жалба „Юробанк България“ АД не е подал отговор и
не взема становище по нея.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 383, ал. 4 КЗ във вр. с чл. 134, ал. 1 ЗЗД за сумата
30 000 лв., предявен като частичен за сумата 59 429.44 лв., предявени от Т. П. Ц. против
ответниците „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд
чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон
България“. В производството по делото като съищец е конституирана „Юробанк България“
АД.
Ищцата поддържа, че на 31.01.2020 г. със съищеца „Юробанк България“ АД
сключили договор за потребителски кредит № **********, по силата на който банката й
предоставила кредит в размер на 45 000 лв., който следвало да бъде погасен на 120 месечни
вноски, съгласно погасителен план. Общият размер на сумата, която ищцата и съпругът й
следвало да върнат на банката, в т.ч. главница, лихви, такси и застраховки бил 60 955.48 лв.
Към договора за кредит бил сключен договор за застраховка „Защита на плащанията на
кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от “Юробанк България” АД”, по
силата на който ответниците-застрахователи поели солидарно задължение да носят риск
спрямо застрахования в случай на настъпване на застрахователно събитие „инвалидизация“
над 70% в резултат на злополука или заболяване, при настъпването на което се задължили
да заплатят застрахователната сума на „Юробанк България“ АД, в качеството на ползващо
се лице. На 30.04.2020 г. на ищцата било издадено експертно решение на втори състав на
ТЕЛК към МБАЛ Благоевград, с което й била дадена оценка на работоспособността 71 %
трайно намалена работоспособност поради заболяване диабет, със срок на решението 3
години. В резултат на настъпване на застрахователното събитие Т. Ц. отправила
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която била
образувана преписка по щета № 58491. С писмо от 28.05.2020 г. застрахователите отказали
изплащане на застрахователно обезщетение като се позовали на Общите условия на
застрахователя, съгласно които той не дължи застрахователно обезщетение, ако смъртта,
трайно намалената или загубена работоспособност или временната неработоспособност са в
резултат на предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състоЯ.е,
както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило
медицинско консултиране, диагностициране или лечение 3 години преди сключване на
застраховката. Застрахователите се мотивирали, че заболяването, вследствие на което е
настъпилата трайно намалена трудоспособност на Т. Ц. е установено през 2014 г. в резултат
на което настъпилото през 2020 г. застрахователно събитие е в причинно-следствена връзка
с предшестващо застрахователното събитие състоЯ.е, в следствие на което е налице
изключение съгласно ОУ. Съгласно т. 11.1 от ОУ към застраховката - отговорността на
застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „инвалидизация над 70%“, „ПБ“ и
„ХРЗ“ се изключвала, ако застрахователното събитие е в резултат или причинно следствена
връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състоЯ.е, свързано с тях, както и
усложненията и рецидивите им, за което застрахованият е получил медицинско
консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен срок преди датата на
застраховането и за които застрахованият е представил на застрахователите невярна и/или
непълна информация или не е обявил при попълването на медицинския въпросник. Т. Ц.
поддържа, че при сключване на договора за застраховка ищцата е уведомила
4
застрахователите за посочените обстоятелства като е посочила е, че е налице установена
трайна загуба на работоспособност, посочила е и че се лекува с инсулин. Заболяването било
диагностицирано преди повече от 3 години преди сключване на застраховката - през 2014 г.,
поради което не попадало в изключенията по ОУ. Независимо, че са били уведомени преди
сключването на застрахователния договор, застрахователите се съгласили и са сключили
договора за застраховка с нея, с което са се съгласили с носенето на отговорност и при
настъпването на това застрахователно събитие. Т. Ц. ежемесечно заплащала
застрахователната премия, включително към датата на подаване на исковата молба.
Поискала е от съда да осъди солидарно ответниците да заплатят на съищеца „Юробанк
България“ АД сумата 30 000 лв., представляващи частичен иск от обща сума в размер на
59 429.44 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от
„Юробанк България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL
**********/2020, сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит FL
********** от 31.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
до датата на окончателното плащане на сумата от ответника.
Ответниците „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки
търговски съд чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо
застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф общо
застраховане, клон България“с отговора на исковата молба оспорват предявените искове. Не
спорят, че между тях и „Юробанк България“ АД е сключена Групова застраховка Защита на
плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк
България“ АД, като Т. Ц. е включена в застрахователното покритие по Застраховката, в
качеството си на кредитополучател. Не се оспорва, че застрахователите са уведомени на
14.05.2020 г. за настъпилото събитие с искане от Т. Ц. за изплащане на застрахователно
обезщетение, във връзка със сключената Застраховка. Застрахователните експерти решили,
че се касае за събитие, представляващо изключен риск по Застраховката и претенцията
следва да бъде отказана на това основание. Съгласно т.11.2 от приложимите по
Застраховката Общи условия изключен риск представлява инвалидизацията над 70%, ако
при попълване на „Кратък медицински въпросник“ кандидатът за застраховане е декларирал
обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос. Застрахователите могат да
откажат извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно
събитие /инвалидизацията над 70%/ е в резултат или в причинно-следствена връзка с
декларирано от Застрахования обстоятелство. Застрахователите не оспорват, че Т. Ц. при
включването й в Застраховката е декларирала, че страда от заболяването диабет, както и че
има процент нетрудоспособност, определена от ТЕЛК, съответно 60% за 2014 г. и 60% за
2017 г. Определената на 30.04.2020 г. инвалидизация на Ц. в размер на 71 % била следствие
и в причинно-следствена връзка със заболяването диабет и съответно била във връзка с
определената нетрудоспособност през 2014 г. и 2017 г. в размер на по 60%. В т.11.1 от ОУ
било предвидено, че не се покрива риска „инвалидизация над 70%“, ако съгласно решението
на ТЕЛК/НЕЛК лицето е трудоспособно за работното си място, професионална позиция или
длъжност и може да продължи да изпълнява заеманата професионална позиция или
длъжност, както и ако съгласно решението на ТЕЛК/НЕЛК лицето може да бъде
трудоустроено. В Експертно решение № 1107/066/30.04.2020 г. на втори състав на ТЕЛК
към МБАЛ Благоевград на Т. Ц. била определена 71% трайно намалена работоспособност,
като изрично обаче било посочено, че лицето може да продължи да работи, без да заема и
извършва определени дейности (тежка физическа работа, нервно пренапрежение и други
изрично изброени). В решението било отбелязано, че ищцата заема длъжността „експерт
човешки ресурси“, чиито функции и дейности не попадало в изрично забранените, съгласно
т.15 от Експертното решение. Следователно Т. Ц. имала възможност да продължи да
извършва трудова дейност и не била възпрепятствана да получава доходи. Ответниците
поддържат, че не е налице настъпило застрахователно събитие „трайно намалена
работоспособност“ по смисъла на Застраховката. Покритите от застрахователния договор
5
рискове по полиците били събитията „смърт“, „инвалидизация“ и „продължителни
болнични“, които се изключват като покритие, при положение, че се установи, че самите са
резултат от предварително съществуващо заболяване, както и неговите усложнения и
рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско консултиране,
диагностициране или лечение в 3 годишен период преди началната дата на застраховката“.
При включването на Т. Ц. в покритието по Застраховката тя попълнила собственоръчно
„Медицински въпросник за приемане за застраховане“, в който декларирала наличие на
здравословен проблем - заболяването „диабет“. Между настъпилото събитие
„инвалидизация над 70%“ и заболяването „диабет“ имало пряка причинно-следствена
връзка, поради което бил постановен и отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Ответниците правят допълнително възражение, че в договора за банков кредит
от 2020 г. кредитополучател е и съпругът на ищцата А. Ц., който следвало да отговаря
изцяло и в пълен обем за задълженията по него.
С допълнителната искова молба Т. Ц. сочи, че точка 2 и точка 11.1 от ОУ не са
индивидуално уговорени, а изготвени предварително от ответника. Формулярът за
застраховка и ОУ не са предоставени на ищцата от ответника, а от банката, отпуснала
кредита, поради което ищцата, в качеството й на потребител на застрахователна услуга не е
имала възможността да влияе върху съдържанието на тези точки от ОУ, като същите са
инкорпорирани в предварително предоставен формуляр от страна на застрахователя.
Поддържа, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Тези разпоредби не
отговаряли на изискванията за добросъвестност и били уговорени изцяло във вреда на
потребителя. Тези клаузи създавали право на застрахователя на самостоятелна преценка
след предоставяне на решение на ТЕЛК дали е налице, или не е налице застрахователен
риск, което било в противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 6 ЗЗП. При прилагането им
застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо от това е
продължило да полага труд, би било поставено в по-неблагоприятно положение от друго
лице, което също е получило инвалидизация, но е престанало да полага труд. В тази връзка
се иска да бъде прието, че цитираните точки от ОУ на застрахователя, представляват
неравноправни клаузи. Направено е възражение, че така уговорени клаузите от ОУ на
застрахователя са й и нищожни поради накърняване на морала и добрите нрави, поради
което същите не следва да бъдат прилагани.
С допълнителни отговор ответниците възразяват клаузите на т.2 и т.11., от ОУ
да са неравноправни, както и нарушаващи добрите нрави. Право на застрахователя било да
определя застрахователната премия на база предоставена от кандидата за застраховане
информация относно неговия здравен статус, възраст, както и други съществени за оценка
на риска обстоятелства. С посочените клаузи се предвиждало нормативно признато право на
застрахователя. Противоречието с добрите нрави се свързвало с нарушаване на морални,
неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо да
бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните правни последици.В
случая нямало такова нарушаване. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 КЗ ОУ били
типизирани клаузи, приложими към застрахователните договори, които обвързвали
застраховащия, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и
той е заявил писмено, че ги приема, поради което разпоредбите на ОУ били задължителни за
страните по съглашението. Разпоредбите им не противоречали на регламентираното в КЗ с
предвиждането на възможност на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение за събития, които имат за свое начало момент преди включването на
кредитополучателя в застрахователното покритие. Уговарянето на изключен риск не внася
неравновесие в правата и задълженията на страните. Застрахователният договор бил
сключен при условията на чл. 382 КЗ, като страни по договора били „Юробанк България“
АД и „Кардиф животозастраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клон
„Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо застраховане“ АД,
6
регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клон „Кардиф общо застраховане, клон
България“, поради което не е налице хипотезата на чл.143 ЗЗП, тъй като застрахованото
лице не било страна по договора, а трето лице.
Не се спори между страните и по делото е представен договор за
потребителски кредит № ********** от 31.01.2020 г., по силата на който „Юробанк
България“ АД се е задължила да предостави на кредитополучателите Т. П. Ц. и А. С. Ц.
потребителски кредит в размер на 45 000 лв., който следва да се погаси на 120 месечни
вноски, съгласно представения погасителен план за периода 20.02.2020 г. - 20.01.2023 г.
Общата стойност, която следва да бъде върната в т.ч. главница, лихви, такси и застраховки е
в размер на общо 60 955.48 лв.
Представен е сертификат № ********** за сключен на 31.01.2020 г. договор за
застраховка по застрахователен пакет „L“ на засхтрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от
„Юробанк България“ АД, съгласно групов застрахователен договор № 6/2009 г. и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахован по този
сертификат по застрахователен пакет „L“ на засхтрахователна програма „Защита на
плащанията“ е Т. П. Ц., а застрахователи са „Кардиф животозастраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд чрез клон „Кардиф животозастраховане, клон
България“ и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез
клон „Кардиф общо застраховане, клон България“. Покритите по застраховката рискове са
посочени и сред тях фигурира инвалидизация над 70% като уговорената застрахователна
сума при този риск е месечните погасителни вноски по покребителския кредит за срока на
решението на ТЕЛК/НЕЛК, ако този срок е до две години или остатъчния баланс по кредита
при срок на решението на ТЕЛК/НЕЛК над 2 години, но не повече от 100 000 лева иби
тяхната равностойност в евро при изплощоне на остатъчния баланс и не повече от 2500 лева
или тяхната равностойност в евро за една месечна погасителна вноска. Посочено е, че
срокът на застраховката е равен на срощка на договора за кредит. Ползващо се лице по този
договор е „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор по договора за кредит,
посочен по-горе. По силата на застрахователния договор, застрахователите са поели
солидарно задължение да носят риска спрямо застрахования в случай на настъпване на
застрахователно събитие „инвалидизация“ над 70% в резултат на злополука или заболяване
и задължение при настъпването му да извършат плащане на застрахователната сума на
ползващото се лице, в случая банката.
Към застрахователния договор са приложени Общите условия за
застрахователен пакет „L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД,
приложими към него. В чл.2 от Общите условия са дефинирани термини като е посочено, че
„инвалидизация над 70%“ означава медицински удостоверима, вероятно постоянна
нетрудоспособност на застрахования да упражнява заеманата до момента на
инвалидизацията професионална позиция или длъжност чрез полагане на умствени или
физически усилия и личен труд и да си осигурява доход чрез личен труд или като управител,
собственик , съдружник или акционер във фирма. Инвалидизацията трябва да е настъпила
през периода на застрахователното покритие като пряк резултат от застрахователно събитие
злополука или заболяване. Инвалидизацията се удостоверява от застрахования въз основа на
представено експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо процент на загубена
работоспособност над 70%, нетрудоспособност на застрахования за работното му място,
професионална позиция или длъжност, както и противопоказаните условия на труд.
Съгласно чл.11.1 отговорността на застрахователя по отношение на риска „инвалидизация
над 70%“се изключва ако застрахователното събитие е в резултат или причинно-следствена
връзка с всяко заболяване, страдание или физическо състоЯ.е, свързано с тях, както и
усложненията и рецидивите им, за което застрахованият е получил медицинско
7
консултиране, диагностициране или лечение в тригодишен период преди датата на
застраховането и за които застрахованият е представил на застрахователя невярна и/или
непълна информация или не е обявил при попълването на „Кратък медицински въпросник“.
Съгласно чл.11.2 ако при попълването на кратък медицински въпросник кандидатът за
застраховане е декларирал обстоятелство, за което застрахователите са поставили въпрос,
застрахователите могат да откажат извършването на застрахователно плащане, ако
настъпилото застрахователно събитие по риска „инвалидизация над 70%“ е в резултат или в
причинно-следствена връзка с декларираното от застрахования обстоятелство.
С декларация от 31.01.2020 г. Т. П. Ц. е декларирала съгласието си за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от
„Юробанк България“ АД. Декларирала е, че е получила, прочела и разбрала и приема
Общите условия на застрахователя пакет „L“ на Застрахователна програма „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от
„Юробанк България“ АД
Представен е попълнен от Т. П. Ц. „Кратък медицински въпросник“ за
приемане на застраховане в който е посочила, че страда от диабет и има издадено решение
на ТЕЛК от 2014 и 2016г., с които е призната 60 % ТНР.
Представено е Експертно решение на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ
Благоевград от 19.05.2017 г., с което на Т. П. Ц. е определена 60 % трайно намалена
работоспособност, със срок на решението 3 години, с посочено заболяване диабет. В
решението е посочено, че работи професия служител. В т.15 са посочени противопоказните
условия на труд – тежка физическа работа, нервно пренапрежение, продължително ходене,
стоене права. Отбелязано е, че лицето може да работи като се спазват условията на труд,
посочени в т.15.
Представено е Експертно решение на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ
Благоевград от 30.04.2020 г., с което на Т. П. Ц. е определена 71 % трайно намалена
работоспособност, със срок на решението 3 години, с посочено заболяване диабет. В
решението е посочено, че работи професия служител. В т.15 са посочени противопоказните
условия на труд – тежка физическа работа, нервно пренапрежение, продължително ходене,
стоене права и токсични въздействия.
Представена е личната амбулаторна карта на Т. П. Ц. в която е посочено, че
работи в ЕСО ЕАД МЕР-Благоевград като „човешки ресурси“.
С уведомление от 18.05.2020 г. ищцата е отправила до застрахователите
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е
образувана преписка по щета № 58491.
С писмо от 28.05.2020 г. Т. Ц. е уведомена, че застрахователите отказват
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като съгласно Общите условия на
застрахователя, той не дължи застрахователно обезщетение, ако смъртта, трайно намалената
или загубена работоспособност или временната неработоспособност са в резултат на
предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състоЯ.е, както и
неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованото лице е получило медицинско
консултиране, диагностициране или лечение 3 години преди сключване на застраховката.
Застрахователите се мотивирали, че заболяването, вследствие на което е настъпилата трайно
намалена трудоспособност на Т. Ц. е установено през 2014 г. в резултат на което
настъпилото през 2020 г. застрахователно събитие е в причинно-следствена връзка с
предшестващо застрахователното събитие състоЯ.е, в следствие на което е налице
изключение съгласно ОУ.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза и съгласно
заключението на вещото лице Я. З. ищцата страда от тежък - с труден гликемичан контрол,
8
инсулинозависим захарен диабет със значителна давност - от над 25 години и със съответни
тежки усложнения - диабетна полиневропатия, ретинопатия и др. Заболяването е умерено
тежко прогресиращо заболяване. Провеждано е постоянно лечение. Вещото лице изяснява,
че захарният диабет е болест, характеризираща се с повишено ниво на кръвната захар
/глюкоза/ в организма. То е хронично заболяване, което не може да се лекува. От
медицинските документи и решенията на ТЕЛК е изведена пряка причинно - следствена
връзка между установения инсулинозависим захарен диабет - тип I, с усложненията от него
и повишаване на инвалидизацията до 71%.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице С. Т. са налице плащания от страна на Т. Ц. по Договор за
застраховка към Договор за потребителски кредит № **********/31.01.2020 г., като от
31.01.2020 г. до 14.02.2023 г. платената сума е в размер на 1 002.61 лева. Вещото лице
посочва, че размерът на платените от Т. Ц. суми по Договора за кредит с „Юробанк
България” АД от 30.04.2020 г. са в размер на общо 16 766.69 лева, от които: главница - за
10 342.60 лева; договорна лихва - за 5 383.53 лева; наказателна лихва - за 2.62 лева; премия
по полица по застрахователна сделка - за 918.94 лева - такси за поддържане на
разплащателна сметка - за 119 лева. Остатъкът на задължението по Договор за
потребителски кредит № **********/31.01.2020г., към 14.02.2023г. е 33 833.78 лева, от
които: редовна главница - 33 721.38 лева и редовна договорна лихва – 112.40 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 383, ал. 4 КЗ във
вр. с чл. 134, ал. 1 ЗЗД за сумата 30 000 лв., предявен като частичен от сумата 59 429.44 лв.
Съгласно чл. 383 КЗ, при такъв вид застраховка в полза на кредитор между
застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователния
договор, включващо главница, лихви и разноски към настъпване на застрахователното
събитие. Съгласно чл. 383, ал. 4 КЗ, когато застраховащ е длъжникът, в случай на
настъпване на застрахователно събитие застрахователят извършва плащане към кредитора
до размера на непогасената част от задължението по, ал. 1, а остатъкът от застрахователното
обезщетение, в случай че такъв е налице, се заплаща на длъжника или на неговите
наследници или на третите ползващи се лица.
Квалифицирайки предявения иск като такъв по чл. 382, ал. 1 КЗ,
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения с исковата
молба иск. Това обстоятелство само по себе си не е довело до порок в съдебното решение,
обуславящ неговата недопустимост, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по
наведените фактически твърдения от ищците в исковата молба /неизпълнение на
договорното задължение за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил покрит
застрахователен риск – инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване на
кредитополучателя, по сключен договор за имуществено застраховане „Застраховка за
обезпечение на банков кредит“ /съгласно легалния термин, посочен в заглавието на глава 37
от КЗ/. Неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд,
представлява нарушение на материалния закон, което трябва да бъде съобразено от
въззивния съд при постановяване на своя краен съдебен акт.
Застраховката „Обезпечение на кредит“ осигурява финансова защита при
неблагоприятни ситуации с живота и здравето на кредитополучателя, които могат да
доведат до невъзможност за изплащане на кредитните задължения.
Възникването на предявеното вземане, представляващо застрахователно
9
обезщетение, се обуславя от възникването на следните юридически факти: 1./ пораждане на
действителен договор за имуществено застраховане Застраховка за обезпечение на банков
кредит /с обект живота, здравето и телесната цялост на кредитополучателя/, по силата на
който ответните застрахователни дружества са поели договорно задължение за покриване
настъпването на риска от невъзможност на кредитополучателя да изплати уговорения
кредит, ведно с дължимите възнаградителни лихви поради настъпване на н „инвалидизация
над 70%“; 2./ заплащане от застрахования и приемане от застрахователя на уговорената
застрахователна премия по договора за имуществено застраховане; 3./ настъпване на
покрития застрахователен риск - настъпване на неблагоприятата ситуация с живота и
здравето на застраховащия, която може да доведе до невъзможност на кредитополучателя по
обезпечения договор за банков кредит да изпълнява своите парични задължения по това
кредитно правоотношение поради „инвалидизация над 70%“, като не са налице
изключенията за изплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
В клаузата на чл.3.10.2 от договора за банков кредит страните по него са
уговорили, че по договора се ползват преференциални лихвени условия при наличие на
подписано от кредитополучателя съгласие за приемане на застраховане по Групов
Застрахователен договор защита на плащанията с ползващо се лице - Банката.
По делото е представена застрахователна полица, подписана от ищцата като
"застрахован", обективираща проект на договор за имуществена застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от
„Юробанк България“ АД с обект живота, здравето и телесната цялост на Т. П. Ц., в
качеството й на кредитополучател. Договорът е сключен в полза на трето лице /от длъжник
на договорно основание в полза на кредитор/ - в полза на банката, за обезпечение на
нейните вземания по процесното кредитно правоотношение. Застрахователният договор се
подчинява на общите правила, уредени с глава 36, раздел I от КЗ. Застраховащ по него може
да бъде както длъжникът по кредитната сделка, така и трето лице, което е учредило лично
или реално обезпечение за точното изпълнение на обезпеченото вземане. Обичайно, страни
по този договор са кредитополучателят и застрахователното дружество, като банката-
бенефициер, в чиято полза е сключен застрахователният договор, има право да удовлетвори
остатъка от паричните задължения по договора за банков кредит от застрахователното
обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск /смърт или трайна намалена
работоспособност на кредитополучателя/.
В случай че при настъпил покрит застрахователен риск банката като
бенефициер по договора за застраховка не упражни своите субективни права срещу
застрахователя, кредитополучателят като страна по договора за застраховка може да
предяви иск срещу застрахователя за реално изпълнение /арг. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД/ на
договорното задължение да бъде заплатено уговореното застрахователно обезщетение на
бенефициера (банката). По този начин ще се постигне обезпечителната цел на този договор
за имуществено застраховане, като договорът за банков кредит ще бъде прекратен поради
цялостно изпълнение на паричните задължения на кредитополучателя.
Страните не спорят и се установява от представеното решение на ТЕЛК, че
след сключване на застрахователния договор с решение на ТЕЛК на ищцата е определена
трайно намалена работоспособност 71 %, което е дало повод на ищцата на 18.05.2020 г. да
поиска от застрахователите да заплатят на бенефициента застрахователното обезщетение.
Ответниците – въззивници в настоящото производство оспорват да е налице
покрит риск като се позовават на дефиницията на покрития с договора риск „инвалидизация
над 70%“.
Съгласно чл.2 от Общите условия „инвалидизация над 70%“ означава
медицински удостоверима, вероятно постоянна нетрудоспособност на застрахования да
упражнява заеманата до момента на инвалидизацията професионална позиция или длъжност
чрез полагане на умствени или физически усилия и личен труд и да си осигурява доход чрез
личен труд или като управител, собственик , съдружник или акционер във фирма.
10
Инвалидизацията трябва да е настъпила през периода на застрахователното покритие като
пряк резултат от застрахователно събитие злополука или заболяване. Инвалидизацията се
удостоверява от застрахования въз основа на представено експертно решение на
ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо процент на загубена работоспособност над 70%,
нетрудоспособност на застрахования за работното му място, професионална позиция или
длъжност, както и противопоказаните условия на труд.
Ищцата въззиваема поддържа, че чл.2 от Общите условия на договора за
застраховка представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, тъй като при
прилагането й застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо
от това е продължило да полага труд ще бъде поставено в по-неблагоприятно положение от
друго лице, което също е получило инвалидизация, но е престанало да полага труд.
Съдът счита, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП и като такъв се ползва от защитата на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/
и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Тази засилена защита е уредена със специални императивни
норми. Съдебният състав приема, че разпоредбата на чл.2 от ОУ не представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което не е нищожна на основание
чл. 146 ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тежест на търговеца е да
установи, че клауза от договора или общите условия, която го ползва, е индивидуално
уговорена. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия - чл. 143, ал. 2 ЗЗП. Законодателят е
предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в чл. 143 от ЗЗП, като
изброяването е примерно.
С клаузата на чл.2 страните са се съгласили, че рискът инвалидизация повече
от 70 % представлява риск от инвалидизация повече от 70% нетрудоспособност на
застрахования да упражнява заеманата до момента на инвалидизацията професионална
позиция или длъжност. Договорната клауза отчита, че при „инвалидизация над 70%“ при
запазване на възможността на застрахования да упражнява заеманата до момента на
инвалидизацията професионална позиция или длъжност не представлява риск за
неизпълнение на договора за кредит, тъй като в този случай застраховащият продължава
своята обичайна трудова дейност и получава за нея доходите, които и преди
инвалидизацията над 70 % е получавал. Клаузата отчита, че в този случай не е налице
неблагоприятна ситуации с живота и здравето на кредитополучателя, които могат да доведат
до невъзможност за изплащане на кредитните задължения. Същата не е във вреда на
застрахования кредитополучател, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на застрахователите и
застрахования.
Клаузата не е и в противоречие с добрите нрави и добросъвестността.
Напротив в случай, че независимо от определената над 70 % трайно намалена
трудоспособност при условиe, че застрахования кредитополучател не е лишен от своите
доходи, което предполага и възможност да погасява кредита, за обезпечаване на който е
сключен застрахователния договор, застрахователят бъде принуден да заплати
застрахователно обезщетение, това би нарушило добрите нрави и би довело до
неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и застрахования.
Застрахователният договор цели да обезпечи плащането на задълженията по договора за
кредит. При условие, че застрахованият получава същите доходи като продължава да работи
по същото трудово или служебно правоотношение, по което е работил към момента на
сключване на договора, независимо от определения процент нетрудоспособност, не може да
11
се приеме, че е налице осъществен риск по застрахователния договор.
Следва да се акцентира, че сключения застрахователен договор не е
имуществена застраховка, но не е и договор за застраховка „Живот“. С него се цели
обезпечаване на плащанията по договора за кредит и в случай, че тези плащания не са
застрашени, то липсва основание за заплащане на застрахователно обезщетение. При
положение, че констатирания по-висок процент на трайна неработоспособност на ищцата
не препятства възможността тя да извършва своята обичайна трудова дейност като получава
доходите за нея, в дефиницията на процесния риск основателно е диференцирана тази
хипотеза.
В отлика от договора за застраховка „Живот“ процесният договор не е
сключен срещу събития, свързани с живота, здравето и телесната цялост на физическо лице,
при който самото събитие, свързано с живота, здравето и телесната цялост, дава основание
за заплащане на обезщетение. В процесния случай е застрахован не риска от настъпване на
такова събитие, а риска от неплащане на задължения по договора за кредит.
Ищцата е била запозната с Общите условия на договора за застрахователен
пакет „L“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД като с подписа си на
всяка страница от полицата и приложените към нея Общи условия, както и с нарочна
декларация е удостоверила, че са й представени, прочела ги е и ги разбира, и е съгласна с
тях.
Дефиницията на риска, който ответниците са приели да носят от загуба на
повече от 70% от работоспособността на ищцата изисква същата да не може да заема
досегашната си работа вследствие на това влошаване на здравословното й състоЯ.е. От
представените по делото доказателства се установява и не се спори по делото, че ищцата
работи като служител в служба личен състав. Заключението на медицинските експерти е, че
лицето може да работи при спазване на изискванията на т.15 от заключението на ТЕЛК –
при съобразяване на противопоказните условия на труд – тежка физическа работа, нервно
пренапрежение, продължително ходене, стоене права и токсични въздействия. Липсват
доказателства, че ищцата не може да изпълнява своите функции на служител в „личен
състав“.
Неоснователен е доводът на ищцата за неравноправност на клаузата, че
застраховано лице, което е получило степен на инвалидизация, но независимо от това е
продължило да полага труд ще бъде поставено в по-неблагоприятно положение от друго
лице, което също е получило инвалидизация, но е престанало да полага труд. Дали клаузата
е равноправна се преценява от гледна точка на правата и задълженията на страните по
конкретния договор, а не в съпоставка с права и задължения, които биха възникнали
евентуално за трети за договора лица.
Въззивния съд счита неоснователно становището на първоинстанционния съд,
че е налице несъответствие между застрахователния договор и общите условия. В
застрахователния договор е посочено, че застраховката предоставя обезпечение на
плащанията по процесния договор за кредит при в случай на инвалидизация над 70% в
резултат на злополука или заболяване, а в общите условия е посочена дефиницията на
понятието „инвалидизация над 70%“.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че по делото не е установено да е
налице настъпил застрахователен риск по процесния застрахователен договор.
За пълнота съдът следва да разгледа и останалите възражения:
Възражението на застрахователите, че определеният нов процент ТНР от 71 %
12
е в причинно следствена връзка със съществуващото към датата на сключване на
застраховката заболяване диабет и поради това не се дължи заплащане на застрахователната
сума въззивният съд намира неоснователно по следните съображения:
При сключването на договор по чл.348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи
на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за
естеството и размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на риска.
Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на
застрахования, обстоятелства имащи съществено значение са тези, позволяващи на
застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към
момента на сключване на договора. Разпоредбата на чл.362, ал.1 КЗ дава възможност на
застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените обстоятелства и
въвежда съответно задължение за застрахования да отговори, когато такива въпроси са
поставени като изключва от „съществените за риска“ тези обстоятелства, за които
застрахователят не е поставил въпроси - чл. 362, ал. 2 предл. 1 КЗ. Прилагането на чл. 362
КЗ е от съществено значение за преценката на застрахователя дали да сключи договор при
наличие на посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е
посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор въпреки
неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на застрахования.
Преди сключване на процесния застрахователен договор ищцата е попълнила
кратък медицински въпросник за приемане на застраховане, предоставен от застраховащите
лица, като е посочила, че страда от диабет, в резултат на който има издадено решене на
ТЕЛК – 60 % ТНР през 2014 г. и решение от 2017г. отново с 60% ТНР. Посочила е и
обстоятелството, че приема инсулин. Следователно към момента на сключване на
застрахователния договор застрахователите са били наясно със заболяването на ищцата,
както и че в резултат на него има издадено решение на ТЕЛК, признаващо й ТНР от 60 % и
въпреки това са се съгласили да сключат договора.. Съгласно чл. 362, ал. 4 КЗ когато
застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил
застрахователния договор, застрахователят не може да се позовава на разкритите
обстоятелства, за да прекрати едностранно договора, да откаже плащане или да намали
неговия размер.
В процесния случай ищцата добросъвестно е разкрила известните й
обстоятелства, които застрахователите са преценили като съществени и за които са
поставили въпроси. Застрахователите са сключили договора, след като са били уведомени и
са били наясно с тези обстоятелства - със заболяването на ищцата /което е нелечимо и
прогресиращо, видно от данните по експертизата/ и степента на липса на трудоспособност.
Поради това разпоредбата на чл.362, ал.4 от КЗ препятства възможността им да откажат
заплащане на обезщетение, позовавайки се на причинно следствена връзка между
декларирано заболяване и увеличен процент ТНР.
Съдът намира възражението за неравноправност на клаузата на чл.11.1 от
Общите условия неоснователно. Съгласно тази договорна разпоредба отговорността на
застрахователя по отношение на риска „инвалидизация над 70%“ се изключва ако
застрахователното събитие е в резултат или причинно-следствена връзка с всяко заболяване,
страдание или физическо състоЯ.е, свързано с тях, както и усложненията и рецидивите им,
за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение
в тригодишен период преди датата на застраховането и за които застрахованият е
представил на застрахователя невярна и/или непълна информация или не е обявил при
попълването на „Кратък медицински въпросник“. Тази клауза е въведена от застрахователя
в изпълнение на възможността и правото, предоставени от изричната разпоредба на чл.362,
ал.4 от КЗ. Тъй като клаузата транспонира в договора предоставена от закона възможност,
съдът не счита, че същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. От друга страна обаче в конкретния случай липсва една от предпоставките,
13
визирани от нея - застрахованият да е представил на застрахователя невярна и/или непълна
информация или да не е обявил при попълването на „Кратък медицински въпросник“.
Съдът намира възражението за неравноправност на клаузата на чл.11.2 от
Общите условия основателно. Съгласно тази договорна разпоредба ако при попълването на
кратък медицински въпросник кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за
което застрахователите са поставили въпрос, застрахователите могат да откажат
извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно събитие по
риска „инвалидизация над 70%“ е в резултат или в причинно-следствена връзка с
декларираното от застрахования обстоятелство. Тази клауза е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.362, ал.4 от КЗ, която препятвства възможността на
застрахователят да се позовава на разкритите обстоятелства, за да прекрати едностранно
договора, да откаже плащане или да намали неговия размер в случаите, в които
застраховащият е разкрил обстоятелствата по ал. 2 и застрахователят е сключил
застрахователния договор.
От друга страна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 ГПК, неравноправна е тази клауза,
която позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя. В случая клаузата на
чл.11.2 от ОУ е именно такава. Тя позволява на застрахователя да се позове на изключен
застрахователен риск по своя преценка.
По изложените съображения въззивният съд намира клаузата на чл.11.2 от ОУ
неравноправна и следователно нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд намира, предявения иск
неоснователен и тъй като с обжалваното решение първоинстанционният съд е преценил, че
същият е основателен като го е уважил, решението му следва да бъде отменено като
виззивният съд постанови отхвърляне на иска.
При този изход на делото отговорността за направените разноски, както в
първата, така и във въззивната инстанция е на ищцата, която следва да заплати и тези,
направени от ответниците. Въззиваемата следва да заплати разноските на въззивниците в
първата инстанция – в размер 2 990 лева и във въззивната инстанция – 6205.76 лева, от
които 5605.76 лева – адвокатско възнаграждение и 600 лева за държавна такса.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 99/27.07.2023 г. по т.д.№ 93/2022 г. Окръжен съд
Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. П. Ц. срещу „Кардиф животозастраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез
„Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София,
ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в
Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез „Кардиф общо
застраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №
29, ет.1-3 с правно основание чл.134, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 383, ал. 1 КЗ за солидарното им
осъждане да заплатят на съищеца по делото „Юробанк България“ АД, със седалище и адрес
14
на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път“ № 260, с ЕИК *********
сума в размер на 30 000 лв. - частичен иск от обща сума в размер на 59 429.44 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Защита на
плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставЯ. от „Юробанк
България“ АД, за който е издаден застрахователен сертификат FL **********/2020, сключен
като обезпечение на договор за потребителски кредит FL ********** от 31.01.2020г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба, 01.12.2020 г., до окончателното
плащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. П. Ц. да заплати на „Кардиф животозастраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез
„Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София,
ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в
Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез „Кардиф общо
застраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №
29, ет.1-3 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2990 лева разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Т. П. Ц. да заплати на „Кардиф животозастраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез
„Кардиф животозастраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София,
ул.“Христо Белчев“ № 29, ет.1-3 и „Кардиф общо застраховане“ АД, регистрирано в
Парижки търговски съд номер на вписване в регистъра *********, чрез „Кардиф общо
застраховане, клон България“, с ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ №
29, ет.1-3 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 6205.76 лева лева разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15