№ 504
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000503117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2168 от 08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 452/2022 г.
от Софийски градски съд, ответникът - В. П. П., ЕГН ********** е осъден да
заплати на В. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за средна телесна повреда, представляваща
счупване на средна фаланга на V-ти пръст на лява ръка със сублукация на
ИФС /проксималната интерфалангелна става/ - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2 от НК, за което и бил признат за виновен с решение № 218421 от
13.06.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 7496/2018 г. от Софийски районен
съд, влязло в сила на 29.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
18.12.2017 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 30 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответника В. П. П., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на
В. П. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
сумата от 238.33 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
1
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 200 лева и деловодни разноски, в
размер на сумата от 66.67 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца В. П.
Г., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на В. П. П., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 1 250
лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. П. Г.,
ЕГН ********** в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над
уважения размер от 5 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определеното от първоинстанционният
съд обезщетение е занижено по размер и не съответства на претърпените от
него неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд
в атакуваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително
обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на
предявения иск, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2017 г.
Моли да се присъдят в пълен размер направените деловодни разноски в
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и по предявените искове В. П. П., ЕГН
**********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на
жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищецът - В. П. Г., ЕГН ********** е предявил против В. П. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
18.12.2017 г., около18:35 часа в гр. София, на бул. „Св. Климент Охридски", в
района на № 120 е настъпило ПТП с участието на три МПС.
Ищецът твърди още, че:
- лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от ответника В.
П. П., ЕГН ********** се е движел по бул. „Климент Охридски“ в посока от
бул. „Андрей Ляпчев" към „Околовръстен път“ с несъобразена за пътните
условия скорост, вследствие на което настигнал и ударил спрелия лек
автомобил „Рено Клио“ с рег. № ***, управляван от него, а той вследствие на
придадената му кинетична енергия се придвижил напред и ударил лек
автомобил „Ауди А 3“ с рег. № ***, управляван от М. М. Г., ЕГН **********;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед на
местопроизшествие и Константивен протокол за ПТП;
- бил е приет за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ София АД за полученото
травматичното увреждане фрактура на V-та метакарпална кост на лявата
ръка, довела до оперативна фиксация; контузия на лицето с разкъсно-
контузни рани, придружени с обилно кръвотечение; контузия на дясна
половина на гръден кош; контузия на шийни прешлени; състояние на
травматичен шок;
- на фрактурата на V пръст на лявата ръка е проведено оперативно
лечение с поставянето на К-игли за фиксацията на костта;
- впоследствие са му провеждали изследвания и лечение в лечебно
заведение в гр. Враца;
- образувано е било наказателно производство и постановено решение
по н.а.х.д. № 7496/2018 г. от Софийски районен съд, влязло в сила на
29.06.2018 г., с което ответникът В. П. П., ЕГН ********** е бил признат за
виновен в това, че на 18.12.2017 г. при управлението на лекия автомобил
„Ауди А 4“ е допуснал нарушение на правилата за движение и по
непредпазливост му е причинил на ищеца средна телесна повреда,
представляваща счупване на средна фаланга на V-ти пръст на лява ръка със
сублукация на ИФС /проксималната интерфалангелна става/ - престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от НК;
С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането - 18.12.2017 г.
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски.
3
Ответникът - В. П. П., ЕГН ********** подал отговор на исковата
молба /л. 51/, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се
отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял посочените в
обстоятелствената част на исковата молба телесни увреждания.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими
факти.
От приложеното копие на решение № 428421 от 13.06.2018 г.,
постановено по н.а.х.д. № 7496/2018 г. от Софийски районен съд, влязло в
сила на 29.06.2018 г. се установява мястото, денят и часът на настъпилото
ПТП, участниците в него, противоправността на деянието на ответника и
неговата виновност, както и съставомерните вреди, които е претърпял
ищецът, а именно - средна телесна повреда, представляваща счупване на
средна фаланга на V-ти пръст на лява ръка със сублукация на ИФС
/проксималната интерфалангелна става/ - л. 18 от първоинст. п-во.
Приложеният Констативен протокол за ПТП – л. 7 установява, че
ответникът като водач на лекия автомобил и участник в ПТП е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на
настъпване на ПТП със застраховател "Застрахователна компания
ОЛИМПИК - клон БЪЛГАРИЯ" КЧТ, ЕИК *********.
Застрахователната компания е в производство по несъстоятелност,
което обяснява предявяването на искове като деликтни против деликвента.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза се потвърждава получаването на
4
съставомерното уреждане, неговото лечение и възстановяване за срок от 42
дни.
Ползваният от ищеца отпуск за временна нетрудоспособност с обща
продължителност122 дни е следствие на факта, че е бил здравно осигурено лице,
но не е бил необходим за възстановяването след изтичането на посочения
период от 42 дни.
Полученото травматично увреждане не се е отразила на захвата на
лявата ръка.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до размера на обезщетението
за претърпените от него неимуществени вреди.
По главния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като вината се предполага до доказване на противното:
Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически
състав:
- противоправно деяние – действие и/или бездействие на ответника/-
ответниците;
- вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени на пострадалия
(ищеца/ищците);
- вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието;
- вина, която се предполага до доказване на противното;
В случая има съдебен акт, постановен от наказателен съд с последиците
на влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, защото
именно те са били предмет на изследване в това производство – чл. 300 от
ГПК.
Присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд по отношение
на всички съставомерни признаци на престъпния състав, съобразно дадената
правна квалификация на извършеното престъпление.
5
Ответникът, в качеството на подсъдим е бил признат за виновен в
извършването на непредпазливо престъпление по чл. 343, ал. 1,б.“б“ ,пр.2 от
НК.
Ищецът е претърпял една средна телесна повреда - счупване на средна
фаланга на V-ти пръст на лява ръка със сублукация на ИФС /проксималната
интерфалангелна става/.
Твърдените от ищеца и други увреждания в обстоятелствената част на
исковата молба по своите медико-биологични характеристики представляват
леки телесни, които по правило се поглъщат от средната телесна повреда, а в
конкретния случай не се установи ищецът да е имал травматичен шок. Не се
установи ищецът да е претърпял контузия на шийните прешлени и да е
изпадал в безсъзнателно състояние.
Твърдените от ищеца контузии на лицето и гръдния кош по своето
естество са леки телесни повреди, погълнати са от средната телесна повреда и
се дължат на факта, че не е ползвал обезопасителния колан.
Този факт следва да се посочи, но не може да обоснове приложението
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради отсъствието на възражение за съпричиняване,
направено от ответника.
Предявеният иск е доказан по основание, като размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от деликтното поведение на ответника следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 5 000 лв., който размер е
съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни
по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение;
едно увреждане, представляващо средна тресна повреда; продължителността
на периода, в който болките и страданията са били с интензивен характер;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период от 42 дни;
отсъствието на остатъчните проявления на уврежданията и обществено -
икономическите условия към деня на настъпване на деликта.
Възражение за съпричиняване на вредоносния резултат не е направено.
6
Предявеният главен иск е основателен до размер на сумата от 5 000
лева и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от
30 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
датата на увреждането.
Първоинстанционният съд е присъдил законната лихва, считано от
18.12.2017 г., така както е поискал ищецът с исковата молба.
Ответникът не е направил възражение за изтекла три годишна
погасителна давност, което би било основателно за периода от 18.12.2017 г.
до 04.01.2019 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ищеца е
неоснователна, поради което следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва е отхвърлен, за разликата
над уважения /5 000 лева/ до пълния предявен размер от 30 000 лева;
- да се потвърди решението в частта за разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 18.12.2017 г. до размер на сумата от 5 000 лева не е
обжалвано от ответника и е вляло в сила.
По разноските:
7
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника
направените деловодни разноски във въззивното производство, съобразно
направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
в размер на сумата от 1 430 /хиляда четиристотин и тридесет / лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2168 от 08.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 452/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от В. П. Г., ЕГН ********** против В. П. П., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 45 от ЗЗД, имащ за предмет обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди за средна телесна повреда, представляваща
счупване на средна фаланга на V-ти пръст на лява ръка със сублукация на
ИФС /проксималната интерфалангелна става/ - престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. 2 от НК, за което и бил признат за виновен с решение № 218421 от
13.06.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 7496/2018 г. от Софийски районен
съд, влязло в сила на 29.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
18.12.2017 г., за разликата над сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2168 от 08.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 452/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 2168 от 08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 452/2022 г. от
Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът В. П. П., ЕГН
********** е осъден да заплати на В. П. Г., ЕГН **********, на основание чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди /средна телесна повреда, представляваща счупване на средна фаланга
на V-ти пръст на лява ръка със сублукация на ИФС /проксималната
интерфалангелна става/, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2017 г.
до размер на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева не е обжалвано от ответника и
е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца В. П. Г., ЕГН ********** да заплати деловодни
разноски за въззивното производство на В. П. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от 1 430
/хиляда четиристотин и тридесет / лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9