МОТИВИ по НОХД № 369 по описа на ВТРС за 2017 година

 

            Районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.А.А. за това, че в периода 27.11.2016 год. до 05.12.2016 год. в гр. В. Търново, ул. "Г. Измирлиев", №15 и на ул. "Н. Кабакчиев"№8, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел от владението на различни лица - К.И.Б. и ЕТ "Ивел- И.Ц." гр. В. Търново, представлявано от собственика му И.Н.Ц., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи на обща стойност 435.30 лева. Деянието е квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

            Освен това е повдигнато обвинение и за това, че на 26.12.2016 год. в гр. В. Търново, ул. "Райна Княгиня", действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел от владението на собственика Р. И. К. от гр. В. Търново, с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - дамска кожена чанта "GUESS", с намиращите се в нея банкноти и монети на стойност 154 лева, 3 бр. текстилни портмонета, 2 бр. диоптрични очила, 2 бр. обикновени секретни ключа, тефтерче с кожени корици, вълнен шал, пила за нокти, запалка и зарядно устройство за мобилен телефон, всички вещи на обща стойност 312.40 лева, като употребил за това сила - спънал К. с крак и издърпал дамската и чанта. Деянието е квалифицирано като престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията така както са повдигнати. Намира ги за безспорно доказани. Пледира за определяне на наказания по отношение на първото обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК и след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК пир съобразяване със смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимият да бъде наложено наказание 12 месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета или 8 месеца лишаване от свобода. За престъплението по чл. 198, ал.1, пр.1 от НК да му се наложи наказание 18 месеца лишаване от свобода, което след като бъде намалено с една трета му се наложи 12 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК да му се определи едно общо най - тежко наказание измежду наложените с настоящата присъда, а именно - 12 месеца. Алтернативно пледира в случай, че съдът наложи по - ниско наказание от една година лишаване от свобода, то да се приложи разпоредбата на чл.64, ал.1 от НК. Пледира също така, че са налице основанията на чл.25, ал.1 от НК за налагане на едно общо наказание измежду това наложено с настоящата присъда и това по влязлата в сила на 21.12.2016 год. присъда по НОХД № 2126/2016 год. на ВТРС. Да се възложат в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

            Подсъдимият С.А.А. се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, съжалява за извършеното от него и се разкайва. В хода на съдебното следствие дава пълни и подробни обяснения по начина и механизма на тяхното извършване. Защитникът му адв. М. пледира да му се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства по чл.55 от НК и така определеното наказание се намали с една трета или да му се определи осем месеца лишаване от свобода като лишаването от свобода се замени с настаняване във ВУИ.

            Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се със становището на страните прие за установено от фактическа страна следното:

            Подсъдимият С.А. е на петнадесет години, непълнолетен. След смъртта на баща му, майка му О.В.С. била принудена да замине в чужбина, за да работи и набавя средства за издръжката на децата си. Подс. С.А. е средното дете от трите й момчета - В.А. е най - големият син, а А.А. е най - малкият. Подсъдимият заедно с двамата си братя бил оставен на грижите на своите баба и дядо /родители на майка им/, които с оглед напредналата им възраст не можели да осъществяват контрол и адекватна грижа за внуците си. Спрямо подсъдимия многократно са прилагани възпитателни мерки по Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни - от "предупреждение" през "Надзор на обществен възпитател" и "Настаняване във ВУИ". Още от деня на настаняването му във ВУИ самоволно започнал да напуска района на училището. Считано от 16.12.2014 год. се води на отчет в ДПС при РУ В. Търново. Спрямо него са водени 8 възпитателни дела от Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. С.А. е осъден с влязла в сила на 06.01.2017 год. присъда по НОХД №2126/2016 год. на ВТРС за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.1,т.4 пр.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на 8 месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл. 216, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на 6 месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл. 23 от НК е наложено най-тежкото измежду двете, а именно 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл.64, ал.1 от НК съдът го е освободил от изтърпяване на така наложеното най-тежко наказание е го е настанил във ВУИ гр. Ракитово, обл. Пазарджик.

            В края на м. Ноември 2016 год. подсъдимият решил да избяга от дома на баба си като предложил на брат си Ал. А. да тръгне с него. В изпълнение на взето решение след напускането на дома на баба си през деня обикаляла и скитали в града /гр. В. Търново/, а през нощем се приютявали където намерят.

            На 27.11.2016 год. обикаляли в кв. „Бузлуджа" - кв. Пишмана в гр. В. Търново. Вървейки по ул. „Г. Измирлиев" около 18.00 часа подс. А. видял св. Б. да паркира управлявания от нея лек автомобил „Хонда Сивик" с per. № ВТ 5125 ВМ на същата улица пред №15. След като паркирала автомобила, свидетелката включила аварийните светлини, извадила част от багажа си и се отправила към входа на блок №2 на посочената вече улица, оставяйки предната лява врата на автомобила отворена. В автомобила останала дамската й чанта. В нея държала собствените си 8 бр. секретни ключове, банкноти и монети на стойност 310 лв. и лични документи - лична карта, свидетелство за управление на МПС, дебитна карта на ЦКБ, клиентска карта на магазин „МЕТРО" и контролен талон. Дамската и чанта била оставена на задната седалка на автомобила. В този момент подсъдимият А. забелязвайки, че свидетелката оставя автомобила с отворена врата, мигновено взел решение да се възползва. Приближил се до автомобила и издърпал оставената на задната седалка дамска чанта с намиращите се в нея вещи. Побягнал заедно с брат като се спрели зад намиращия се в близост жилищен блок. Подс. А. извадил от дамската чанта банкнотите и монетите. Почакали известно време и след като Б. си заминала, св. А.А. оставил чантата с останалите в нея вещи, пред блока където Б. складирала багажа си. С отнетите пари подсъдимият купил храна и напитки за него и брат му /св. А.А./ и си направили разходка за един ден до с. Раданово с автобус. След като похарчили парите двамата се прибрали при в дома на баба си и дядо си.

            На 05.12.2016 год. двамата братя /подсъдимият и брат му А.А./ отново се скитали по улиците на кв. "Пишмана" в гр. В. Търново и около 10 часа сутринта подс. Ст. А. забелязал отворена вратата на магазин за хранителни стоки. Магазинът бил собственост на ЕТ „Ивел-И.Ц."***. Свидетелят Н.Ц. работел като продавач консултант. Рано сутринта в магазина нямало клиенти и св. Ц. влязъл в складовото помещение на магазина, за да направи заявка на необходимите му стоки. Вратата на магазина оставил отворена, за да се проветри. Подсъдимият забелязвайки отворената врата решил да провери дали има някой и дали ще му се отдаде възможност да открадне нещо. Влязъл и установил, че няма никой, ориентирал се бързо в обстановката и от рафт, под работния плот взел пластмасова кутийка с намиращите се в нея 10 лева на монети с номинал от по 1 лев. От чекмедже, находящо се също на работния плот взел банкноти на обща стойност 30 лева. От рафтове разположени в близост взел 2 бр. кутии цигари марка "Д. Голд", 3 бр. кутии цигари марка "Ротманс" - син, 3 бр. кутии цигари марка "Уинстън син 100" и 2 бр. кутии цигари марка "Мерилин" - розов. Отнетите вещи били собственост на ЕТ "Ивел - И.Ц."***. В същото това време св. А. А. - негов брат, стоял пред магазинчето и го чакал. Подсъдимият А. излязъл от магазина с отнетите вещи и заедно с брат си избягали. Отнетите цигари били за свидетелката З.Ф., а парите задържали за себе си.Свидетелката Ф. била съседка на баба им. Подсъдимият занесъл цигарите на св. Ф. като последната без да се поинтересува от къде са ги взела.

            На следващият ден подсъдимият бил настанен във ВУИ с. Керека, общ. Дряново. Напуснал на следващия ден самоволно Интерната и отишъл при по - големия си брат св. В.А. в с.Раданово. Няколко дни останал при брат си. След това решили да се приберат в дома на баба си дядо си в гр. В. Търново.

            На 26.12.2016 год. пристигнали в гр. В. Търново. След като пили по едно кафе в заведение в квартал "Чолаковци" решили да се разходят. Разхождайки се по ул. "Райна княгиня" в същия квартал, около 18.30 часа подсъдимият А. забелязал, че пред тях се движи св. Р. К.. Свидетелката била сама и в дясната си ръка държала дамска чанта с надпис "Guess". В дамската чанта носела лична карта, банкноти и монети на обща стойност 154 лева, три броя текстилни портмонета, два броя диоптрични очила, два броя обикновени секретни ключа, тефтерче с кожени корици, вълнен шал, пила за нокти, запалка и зарядно устройство за мобилен телефон. В този момент подс. А. взел решение, че може да отнеме дамската чанта на К., затичал се и когато я достигнал в гръб, спънал я с крак и когато свидетелката паднала на земята по лице подсъдимият със сила издърпал дамската чанта от ръката й. Веднага след това побягнал в обратна посока към брат си В.А.. Последният се уплашил от случилото се и побягнал заедно с брат си - подс. Ст. А.. Двамата се скрили в близост до Читалище "Съзнание- Чолаковци" гр. В. Търново. С.А. претърсил чантата и от нея взел банкнотите и монетите, а останалите вещи ведно с чантата захвърлил в храстите. След това двамата с такси се придвижили до с. Раданово. Напазарували от селото и след това се върнали отново в гр. В. Търново с влак. Покупките заплатили с отнетите парични средства от дамската чанта на К..

            От заключението на вещото лице по назначената и извършена дактилоскопна експертиза в хода на досъдебното производство, Представената за изследване дактилоскопна следа, иззета на 28.12.2016 год. с протокол за оглед от лицевата част на лична карта № *********, издадена на името на Р.И.К. е годна за идентификация на лицето, което я е оставило. Дактилоскопната следа е оставена от десния палец на подсъдимия С.А.А..

            От заключението на вещото лице по съдебно - психиатричната и психологичната експертиза по отношение на С.А.А. се установява, че към момента на извършване на деянието е на 15 години и не страда от психично заболяване или слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си. С оглед данните за извършени множество кражби, натрупания опит в това отношение изключват лекомислието и увлечението при извършване на поредните деяния. В заключение експертите сочат, че А. е могъл правилно да възприема и интерпретира фактите от околното и да дава достоверни обяснения по тях. Деянието не е извършено поради лекомислие или увлечение. Подсъдимият се оформя като личност в процес на развитие структурирана по дисхармоничен начин.

            Съдебно-оценъчните експертизи сочат, че отнетите вещи предмет на кражбата и грабежа са на обща стойност 747.70 лв.

            Приемайки заключенията като компетентни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, С.А.А. е признат за годен субект на престъпление.

            Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, което бе обявено с нарочен акт на съда в хода на съдебното следствие, а именно, че при постановяване на крайния си съдебен акт ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Изложеното дава основания на съда да приеме, че с действията си подсъдимия С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

            По отношение на престъплението по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК - от обективна страна безспорно доказано е по делото, че А. като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел от владението на различни лица, без тяхно съгласие чужди движими вещи, а именно: на 27.11.2016 год. - дамска кожена чанта, 8 бр. секретни ключове и банкноти и монети на стойност 310 лева - всички вещи на обща стойност 346.50 лева, от владението и собственост на свидетелката К.И.Б. от гр. В. Търново и на 05.12.2016 год. - банкноти и монети на стойност 40.00 лева, пластмасова кутийка за монети, 2 бр. кутии цигари марка "Д." Голд, 3 бр. кутии цигари марка "Ротманс" - син, 3 бр. кутии цигари марка "Уинстън 100" син и 2 бр. кутии цигари марка "Мерилин" розов - всички вещи на обща стойност 88.80 лева. Последните вещи собственост на свидетеля И.Н.Ц., в качеството му на ЕТ "Ивел - И.Ц." гр. В. Търново като са отнети от владението на свидетеля Н.Ц. ***. Подсъдимият прекъснал фактическата власт върху инкриминираните вещи и е установил собствена фактическа власт върху тях, без съгласието на владеещите ги и собствениците им. Престъплението кражба е резултатно, като престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството. С промяната на фактическата власт деянието се явява довършено. С деянията си А. е променил фактическата власт върху предмета на престъпление и е установил своя фактическа власт. След установяване на фактическата власт установено от последващите му действия същият се е разпоредил с чуждите вещи като със свои - една част от тях похарчил, а друга подарил.

            От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма вина пряк умисъл. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.2, пр.1 от НК деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. А. е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не са негова собственост и че не е получил съгласието на техните собственици или владелци за това. От субективна страна е доказано и намерението противозаконно да присвои вещите манифестирано е присвоителното му намерение последващи разпоредителни действия с отнетите вещи от негова страна.

            Поотделно деянията осъществяват едно и също по вид престъпление-кражба, засягат се едни и същи обществени отношения - тези, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост. А. е извършил деянията в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние представлява продължение на предшестващото, поради което представляват елементи от едно и също продължавано престъпление. Между деянията е налице обективна и субективна връзка, която ги характеризира като едно продължавано престъпление, а именно - като такова по чл.26, ал.1 от НК.

            Относно престъплението по чл.198, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК от обективна страна:

            Безспорно установено по делото е, че на 26.12.2016 год. в гр. В. Търново С.А., като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките, отнел от владението на св. Р.К. - дамска кожена чанта марка „GUESS" с намиращите се в нея банкноти и монети на стойност 154.00 лева, 3 бр. текстилни портмонета, 2 бр. диоптрични очила, 2 бр. обикновени секретни ключа, тефтерче с кожени корици, вълнен шал, пила за нокти, запалка и зарядно устройство за мобилен телефон - всички вещи на обща стойност 312,40 лева. За да извърши деянието използвал сила - препречване на пътя на пострадалата с крак, спъвайки я и издърпване със сила на чантата на пострадалата. Спъвайки пострадалата е сломил нейната съпротива и по този начин е занижил физическата защита над вещта. Освен това е използвал и сила за прекъсване фактическото държане на вещта от нейния владелец св. Р.К., изразяваща се в издърпване на чантата. Използваната от подс. А. сила се явява средство за отнемане на вещите. По описания начин подс. А. е прекъснал фактическата власт върху описаните вещи, променил е фактическата власт върху предмета на посегателството и е установил своя фактическа власт, като в последващ момент се е разпоредил фактически с чуждите вещи.

            От субективна страна деянието е извършено виновно при форма вина пряк умисъл съгласно - съзнавал е общественоопасния характер на деянието,   предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не са негова собственост. Съзнавал е, че използвайки сила по отношение на пострадалата преодолява евентуалната й съпротива, както и че за да прекъсне фактическата власт върху предмета на посегателство е въздействал върху него като е издърпал чантата. От субективна страна е доказано и намерението противозаконно да присвои вещите. Присвоителното намерение на А. е манифестирано от неговите последващи разпоредителни действия с отнетите вещи. Умисълът на подсъдимия обхваща освен вещта - чантата и нейното съдържание. Чантата е вещ, която е предназначена за съхраняване или пренасяне на вещи, пари или други ценности.

            Налице е и психологичния механизъм, потребност, мотивация, цел, решение, деяние, резултат. Пряко преследваната цел от А. се покрива с резултата, а формирането на тази цел се предхожда от проявлението на обективно признати последици, необходимост от финансови средства. Въз основа на тези потребности са се породили мотивите и подбудите. Те от своя страна са конкретизирали целта.

            Съобразно протичането на съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК и разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК се определи наказание по отношение на подсъдимия на основание чл.58 а, ал.1 от НК. Изключи се възможността за приложение на ал.4 на същия текст. Настоящата инстанция констатира, че не са налице условията на чл.55 от НК едновременно с тези на чл.58 а от НК. Не е налице нито едно изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат извод, че предвиденото в закона наказание за извършените от подсъдимия престъпления да се окаже несъразмерно тежко. Наказанията за всяко едно от престъпленията, съобразно правилата на чл.58 а, ал.1 от НК бяха намалени с по една трета или му се наложи по вид и размер такива, с които настоящата инстанция прецени, че най-успешно ще бъдат постигнати целите на наложените наказания както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на обществото /специална и генерална превенция/ и ще изиграе превантивна и превъзпитателна роля.

            В този смисъл, всички престъпни деяния са извършени от А. като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението им и да ръководи постъпките си.

Причини за извършване на деянията – ниско правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, грубо незачитане правото на собственост на гражданите.

Съдът определи обществената опасност на деянията като висока, предвид посегателството и увреждането на обществени отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите, защитени от  правовия ред в страната ни, както и предвид броя, вида и характера на предметите на престъплението.

Обществената опасност на подсъдимия, съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало, изразеното от дееца съжаление за стореното, разгледано извън контекста на направеното от него  самопризнание по реда на чл. 371 от НПК и младата му възраст, а като отегчаващи вината обстоятелства – изключително лошите характеристични данни, броя ощетените граждани, процесуалното му поведение.

След като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и след като взе предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и  чл. 58а, ал. 1 от НК, както и нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия С.А.А.:

- за извършеното престъпление по чл.194, ал.1, чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК - наказание от дванадесет месеца лишаване от свобода, което намали с 1/3 и го осъди на осем месеца лишаване от свобода;

- за извършеното престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК - наказание от осемнадесет месеца лишаване от свобода, което намали с една трета - го осъди на дванадесет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия С.А.А., най-тежкото от така наложените му за отделните престъпления наказания, а именно: дванадесет месеца лишаване от свобода, което съобразно правилата предвидени в ЗИНЗС бе постановено да изтърпи в поправителен дом за момчета, при първоначален общ режим.

Предвид факта, че А. е осъден с влязъл в сила съдебен акт на 06.01.2017 год. за деяние по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.216, ал.1, пр.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК извършени съответно : по първото престъпление - в периода от 15.07.2016 год. до 23.08.2016 год. и по второто престъпление от 13.08.2016 год. до 14.08.2016 год. и деянията по настоящата присъда е извършил преди да е била влязла в сила присъдата за горе цитираните престъпления съдът намери, че са налице основанията визирани в разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК и на това основание му определи едно обща наказание, измежду наложеното му с настоящата присъда и това по НОХД №2126/2016 год. на ВТРС, а именно най-тежкото от тях - дванадесет месеца лишаване от свобода. Съобразно правилата в ЗИНЗС бе постановено така определеното общо най - тежко наказание да се изтърпи в поправителен дом за момчета, при първоначален общ режим. На основание чл.25 ал.2 от НК вр. чл.59, ал.2, пр.2 вр. с ал.1 от НК съдът зачете времето, през което А. е бил задържан по реда на ЗМВР /чл.72 от ЗМВР/, а именно: на 28.12.2016 год.    

            На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден лично и със съгласието на майка се - О.В.А. с ЕГН ********** да заплати направените по делото разноски в полза на ВТРС в установен и доказан размер на 787.70 лева и в случай на издаване на изпълнителен лист пет лева , представляваща държавна такса.

            По изложените съображения съдът постанови настоящата си присъда.

           

Председател: