и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 44/20.05.2009 г., постановена по НОХД № 333/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Цветан Милчов Иванов, роден на 18.01.1962 година в гр.Кула, обл.Видин, жител и живущ в гр.Кърджали, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за виновен в това, че на неустановена дата в периода 10.05.2007г. - 10.01.2009г, на неустановено по делото място, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен извършител като помагач, преправил съдържанието на официален документ - български документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство, издаден от неустановено по делото поделение на МВР, чрез подмяна на знаци, цифри и снимка, в частта му относно снимка на притежател, име на притежател, дата и място на раждане на притежател, дата на издаване на документа, дата на валидност на документа, наименование на издаващ орган, ЕГН на притежател, сериен номер на бланката, подпис на притежателя, адрес и населено място на притежателя на документа (и др.), както и съставил неистински официален документ - контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство №**********, удостоверяващ лични и регистрационни данни за лицето Цветан Милчов Иванов от гр.Кърджали, като притежател на свидетелство за управление на моторно превозно средство, с цел да бъдат използвани тези документи, поради което на осн. чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, като на осн. чл.46, букв."б" от ЗИН, е определил първоначален "общ" режим на изпълнение на наказанието и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.20, ал.3 от НК за извършване на деянието като подбудител. На основание чл.53 от НК, съдът е отнел в полза на държаватавещественото доказателство - свидетелство за управление на моторно превозно средство №********** и контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство №**********. Подсъдимия Цветан Иванов е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 175.00 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Цветан Милчов Иванов, който я обжалва като необоснована, но по същество се излагат доводи единствено за прекомерност на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде изменена в частта й относно наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като същото бъде намалено или заменено с такова по чл.42а от НК, а в останалата част, присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание жалбодателят Иванов лично и чрез защитника си – адв.Бръмбарова поддържа жалбата си. В подкрепа на същата се излагат следните доводи: Подсъдимият съдействал за разкриване на обективната истина, направил частични самопризнания, бил с твърде обременено материално и здравословно състояние, като страдал от синдром на алкохолна зависимост и се нуждаел от лечение, грижил се и за своята майка. Счита, че няма пречка да се приложи чл.55 от НК и му се наложи наказание „пробация”, за да може да продължи лечението си. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” към минимума на същото. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като счита същата за мотивирана, а наложеното наказание за справедливо. Първоинстанционната присъда била съобразена с предходните осъждания на подсъдимия и с обществената опасност на деянието. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. След преценка и анализ на събраните доказателства, настоящата инстанция намери, че районния съд е изяснил напълно делото от фактическа страна и установената от него фактическа обстановка напълно съответства на доказателствения материал. Предвид, че на въззивното следствие нови доказателства не бяха събрани, фактическата обстановка по делото установена от настоящия състав е идентична с тази приета и от първоинстанционния съд, а именно: На неустановена по делото дата - в периода между 10.05.2007г. -10.01.2009г., подс.Цветан Иванов се срещнал /по негови обяснения в гр.София/ с мъж, неустановен при разследването, който му предложил и подсъдимият се съгласил да му изготви свидетелство за управление на МПС за всички категории и контролен талон срещу сумата от 1000 лева. Той дал на непознатото лице своя снимка, личните си данни и образец от подписа си и след известно време същия ден /отново според обясненията на подсъдимия/ получил свидетелство за управление на МПС със сериен номер ********* и контролен талон № **********, като и двата документа били на името на подс.Цветан Иванов и дата на издаване 10.05.2007г. На 31.07.2008г. оригиналните документи на подс.Иванов - свидетелство за управление на МПС и контролен талон били отнети, поради извършено от него на същата дата престъпление по чл. 343б,ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като с присъда № 4/12.08.2008г., постановена по НОХД № 766/2008г. по описа на РС-Кърджали, влязла в сила на 31.10.2008г., подсъдимият бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години на основание чл.343г от НК, считано от лишаването му от това право по административен ред. След като му били отнети свидетелството за управление на МПС и контролния талон към него, подсъдимият Иванов продължил да управлява МПС, използвайки изготвените му от непознатото лице документи. През м.януари 2009г., по повод постъпила жалба от представители на таксиметровите превозвачи в гр.Кърджали, за незаконно предоставяна от подсъдимия Цветан Иванов таксиметрова услуга автомобилът, управляван от подсъдимия, бил обявен за издирване. Така, на 10.01.2009г, след като подсъдимият Иванов отново управлявал в гр.Кърджали лекия таксиметров автомобил марка „Деу", модел „Тико", с рег. № К 4146 АК, същият автомобил бил засечен от полицейски автопатрул в състав свидетелите Сунай Мехмед и Станимир Стайков, бил последван от бул. „България" до ул. „Булаир", като до таксиметровата стоянка на театър „Димитър Димов", бил спрян. При проверката по документи след поискване от полицейските органи на свидетелството за правоуправление и контролния талон, първоначално подсъдимият Цветан Иванов заявил, че ги е забравил и не били в него, което било повод да бъде направена справка с дежурния в РУ на МВР-Кърджали. В този момент и намирайки се извън таксиметровия си автомобил, подсъдимият извадил от джоба си портфейл и от него изкарал и представил на полицейските служители и конкретно на св.Станимир Стайков свидетелство за управление на МПС, с категории А,В,С,О,ВЕ,СЕ,ОЕ,Ткт и М, със сериен номер *********, издаден на 10.05.2007г. от МВР - гр. Кърджали, контролен талон към него с № **********, издаден от СДВР и свидетелството за регистрация на автомобила. При извършената справка било установено, че подсъдимият Иванов бил лишен от право да управлява МПС и не притежавал валидно свидетелство за правоуправление. Междувременно, на свидетелите Сунай Мехмед и Станимир Стайков направило впечатление, че представените им документи били издадени от различни дирекции на полицията - свидетелството за правоуправление - от МВР-Кърджали, а контролният талон - от гр.София. Свидетелите запитали на какво се дължи тази разлика в документите му и подсъдимият признал, че ги закупил в гр. София за сумата от 1000 лева. На свидетелите направило впечатление, и че същият бил в нетрезво състояние, поради което бил извикан автопатрул от Пътен контрол. Пред полицейските служители от Пътен контрол - свидетелите Тодор Стойчев и Георги Топалов, подсъдимият Иванов отказал да бъде изпробван с техническо средство и пред същите свидетели отново обяснил, че документите му били изготвени в гр.София срещу сума от 1000 лева, а като причина обяснил, че имал нужда от пари и "поработвал". От заключението по назначената по делото комплексна /графическа и техническа/ експертиза, изготвена на досъдебното производство /л.33-36/ се установява, че бланка свидетелство за управление на МПС, обект на експертизата, отговаряла на стандартен образец на българско свидетелство за управление на МПС; в свидетелството за управление на МПС със сериен №*********, издадено на 10.05.2007г. от МВР- гр. Кърджали на името на Цветан Милчов Иванов, с ЕГН **********, били подменени снимките, серийният номер на бланката и данните на притежателя; бланката на контролен талон № ********** на името на Цветан Милчов Иванов не била оригинална, а била фалшива; отпечатъкът от кръгъл мастилен печат, положен в контролен талон № ********** не отговарял на кръгъл мастилен печат, използван от КАТ-МВР-Кърджали; подписът, положен срещу т.7 в свидетелство за управление на МПС със сериен №********* не бил положен от Цветан Милчов Иванов, а бил изпълнен с подражание на истинския подпис на Цветан Милчов от друго лице. В съдебно заседание вещите лица, изготвили заключението - Валентин Янков и Янко Милков, поддържат същото и добавят, че изпълнителят на подписа върху свидетелството за правоуправление разполагал с подписот друг документ на Цветан Иванов, като по общи признаци имало съвпадение, което означавало, че подписът бил подражаван и не бил положен от Цветан Иванов. Освен това, документът бил издаден с цел да заблуди визуално - бланката като хартия била оригинална, било снето оригиналното фолио, снети били и истинските данни и на фалшиво фолио били снети данните на подсъдимия и били залепени на оригиналната бланка. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза №49/2009г., подсъдимият Иванов страда от Синдром на зависимост, предизвикан от алкохол; същият разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си към момента на извършването му; можел да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях; Цветан Иванов бил годен да участва в наказателното производство в качеството си на обвиняем и можел да носи наказателна отговорност, като не се установявало заболяване, което да изключва неговата вменяемост. Според експерта поведението на подсъдимия можело да се характеризира като алкохолна безкритичност, тъй като било известно, че при употреба на алкохол възможностите за самоконтрол намалявали, дори при обикновената форма на алкохолно опиване човек се чувствал по-значим, по-можещ, по-безкритичен и това обуславяло поведението на подсъдимия и към момента на извършване на престъплението. От приложената по делото справка за нарушител от региона се установява, че на подсъдимия са били налагани множество административни наказания - глоби и лишаване от право да управлява МПС за извършени административни нарушения по ЗДвП, като за последните пет години – 2004 – 2009 г. са му били издадени 20 на брой наказателни постановления. По делото е представено заверено копие от епикриза ИЗ № 385/09г. на ДПБ-Кърджали, от която се установява, че на подсъдимия Цветан Иванов е поставена окончателна диагноза „Синдром на зависимост, предизвикан от алкохол", като същият е постъпил на 10.03.2009г. в ДПБ-Кърджали и е изписан на 28.04.2009г. с подобрение и препоръка за поддържащо лечение. От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан многократно, включително и на наказанието „лишаване от свобода”, което не е отлагано при условията на чл.66 от НК. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Георги Топалов, Тодор Стойчев, Сунай Мехмед и Станимир Стайков, които са еднопосочни, логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги кредитира; частично от обясненията на подсъдимия Цветан Иванов; от разпита и писменото заключение на вещите лица Валентин Янков и Янко Милков по назначената на досъдебното производство комплексна /графическа и техническа/ експертиза, чието заключение се възприема от съда като пълно, обективно и компетентно изготвено; от разпита и заключението на в.л. д-р Дъгова по назначената на досъдебното производство психиатрична експертиза, което също се възприема изцяло; както и от приложените по делото писмени доказателства - АУАН, заповед за прилагане на принудителни административни мерки, справка за нарушител, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствения възможен извод за осъществяване на престъплението по чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 от НК, за което подсъдимия Цветан Иванов е признат за виновен и осъден от пърноинстанционния съд - на неустановена дата в периода 10.05.2007г. - 10.01.2009г, на неустановено по делото място, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с неизвестен извършител като помагач, преправил съдържанието на официален документ - български документ за самоличност - свидетелство за управление на моторно превозно средство, издаден от неустановено по делото поделение на МВР, чрез подмяна на знаци, цифри и снимка, в частта му относно снимка на притежател, име на притежател, дата и място на раждане на притежател, дата на издаване на документа, дата на валидност на документа, наименование на издаващ орган, ЕГН на притежател, сериен номер на бланката, подпис на притежателя, адрес и населено място на притежателя на документа (и др.), както и съставил неистински официален документ - контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство №**********, удостоверяващ лични и регистрационни данни за лицето Цветан Милчов Иванов от гр.Кърджали, като притежател на свидетелство за управление на моторно превозно средство, с цел да бъдат използвани тези документи . Изложеното от първоинстанционния съд относно обективната и субективната страна на престъплението и всички квалифициращите деянието обстоятелства, се споделят от настоящата съдебна инстанция, по тях не се спори, поради което и не следва същите да се преповтарят. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил, както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са също така, отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – обременено съдебно минало и лоши характеристични данни и смегчаващите такива, включително и всички посочени от подсъдимия и защитника му на въззивното производство - лошото му материално положение, обстоятелството, че понастоящем същият е безработен, направените частични самопризнания и изразеното съжаление за извършеното, съдействието на органите на досъдебното производство и влошеното му здравословното състояние. Именно на база и съпоставка на описаните отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е определил наказание при превес на смекчаващи такива и е наложил наказание към минималния размер – една година „лишаване от свобода”, предвид, че разпоредбата на чл.308, ал.2 от НК предвижда наказание до осем години „лишаване от свобода”. Определеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Иванов деяние и би оказало възпитателно и поправително въздействие преди всичко спрямо него, като ще да му се отнеме и възможността да върши други престъпления, с оглед многобройните предишни осъждания, последното от които през 2008 г., а така също ще въздейства възпитателно и предупредително и по отношение на останалите членове на обществото. Преценяйки всички предпоставки относими при определяне на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай, не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да правят предвиденото в текста на закона и най-леко наказание несъразмерно тежко на извършеното от дееца престъпление. Т.е. в конкретния случай, не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК за замяна на наказанието „лишаване от свобода”, за което не е предвиден най-ниския предел – с пробация. Не са налице и предпоставки за намаляване по размер на така определеното наказание „лишаване от свобода” с оглед обстоятелството, че подсъдимият ефективно, при това неколкократно, е изтърпявал такова по вид наказание, а също така, през инкриминирания по настощото дело период е изтърпявал наказание „пробация”, което води до извода, че явно тези наказания не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля спрямо подсъдимия, поради което е необходимо същият за пореден път да бъде изолиран от обществото и свойствената му среда, за да има възможност отново да преосмисли поведението си, като би било неоправдано и необосновано снизходително, ако този период се определи под една година „лишаване от свобода”. Що се отнася до желанието на подсъдимия да продължи лечението си от алкохолизъм, то такава възможност ще има в мястото, където ще търпи наказанието „лишаване от свобода”. С оглед всичко изложено, настоящия състав намира, че определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, е справедливо, защото съответства на законовите критерии за правилна индивидуализация и липсват основания за проява на по-голямо снизхождение, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна. Първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а именно „общ”, правилно е определен на основание чл.46, ал.1, б.”б” от ЗИН /отм./ от районния съд. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло. Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44/20.05.2009 г., постановена по НОХД № 333 по описа за 2009 г. на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |