РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Девня , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100272 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Д.Х. Й.,
ЕГН ********** срещу Г. И. Г., ЕГН **********, с която се иска да бъде
прекратен сключения между страните на 12.02.1996 г. граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак на
12.02.1996 г., като в началото брака им вървял добре и отношенията помежду
им били нормални. С течение на годините чувствата им се охладили и
съвместното им съжителство се крепяло единствено на съвместната им грижа
за децата. Към настоящия момент родените от брака им деца са навършили
пълнолетие, като от три месеца съпрузите живеели разделени – на различни
адреси. Излага се, че брачната връзка на страните станала просто формална,
поради което ищцата счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен и не е възможно да бъде запазен, поради което моли да бъде
прекратен с развод.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответника не е постъпил.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор от ответницата не е постъпил.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител, като
заявява, че поддържа иска си.
1
Ответникът, редовно призован също се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който оспорва иска с твърдението,
че разводът е по вина на ищцата, а не на неговия доверител. По делото не е
предявен насрещен иск от ответника срещу ищцата с искане за поизнасяне на
съда по въпроса за вината в рамките на предвидения в чл. 131 от ГПК срок,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното заверено копие на удостоверение за
сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание
сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 4 от
12.02.1996, съставен в гр. Девня, обл. При сключване на брака ищцата е
приела фамилно име Г..
Видно от представеното по делото удоставерение за семейно
положение, съпруга и деца страните по делото са родители на две деца,
родени по време на гражданскя брак, всяко едно от които е навършило
пълнолетие към датата на исковата молба.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че страните са се разделили преди около 5 – 6 месеца – след завръщането им
от чужбина, като от тогава не живеят заедно. Ищцата живее на семейни
начала с друг мъж и страните не са правили постъпки да се съберат и да
заживеят заедно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите въпреки близката
връзка на същите със страните по делото в частите, където информацията,
излагана от същите, съвпада с твърденията на страните, така както са
обективирани в исковата молба.
Страните са изслушани лично в с.з., като ответникът заявява, че е
правил неколкократни опита да се съберат с ищцата, но тя е отказвала
категорично, тъй като си била намерила друг мъж в интернет. Сочи, че това е
причината за раздялата им, отрича твърденията на едната свидетелка, че е
малтретирал физически ищцата. Ищцата по делото заявява, че е категорична в
решението си за развод и желае брака й с ответника да бъде прекратен, като
дори е готова да поеме вината за вина.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49
2
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната
фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени
от месеци, като ищцата е започнала свой самостоятелен живот с друг мъж.
При това състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В
отношенията между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа
за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването
му.
Прекратяването на СИО е последица от прекратяване на брака и
настъпва по силата на закона –чл. 27 ал.1 от СК, а не вследствие акта на съда
/така проф. Л. Ненова, “Семейно право на Република България“ , второ
основно и преработено издание, СОФИ –Р , 1994 г., стр. 207/, поради което не
е налице необходимост от произнасяне на съда с диспозитив за тази
последица на съдебното решение по отношение на придобития по време на
брака недвижим имот в режим на СИО.
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си
име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име Й.. С разпоредбата на чл. 53 СК законодателят
е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг
е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е
субективно право на съпруга, който при сключването на брака е приел новата
фамилия, съдът намира искането на ищцата в тази насока за основателно,
поради което и следва да бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената
след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име - Й..
Съгласно чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК при решаване на делото за развод се събира държавна
такса в размер до 50 лева, но не по – малко от 20 лева. Съдът определя по
настоящото дело държавна такса в минимален размер, а именно 20 лева,
която да бъде заплатена от страните поравно съгласно чл. 329 ал. 1 изр. 2 от
ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д. Х. Г., ЕГН ********** и Г. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за което е съставен Акт за граждански брак №4
от 12.02.2996 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Общи
Девня, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49 ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Х. Г. да носи предбрачното си
фамилно име Й., на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 10
лева /десет лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на
делото, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 10 лева /десет
лв., 00 ст/, представляваща държавна такса при решаване на делото, на
основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4