Решение по дело №132/2024 на Административен съд - Смолян

 

 

 

 

Производството е по чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на директора на В. Р. Л., [ЕГН] срещу решение №8/ 26.02.2024г. по АНД №76/2023Г. по описа на РС-[община], с което е потвърдено НП на директора на РДГ [населено място], с което на В.Л. за нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба от 50лв., лишаване от право да ловува за срок от три години са отнети оръжието и другите средства за ловуване. В касационната жалба се твърди, че въззивния съд е игнорирал доводите на жалбоподателя; приел е, че е установено мястото на ловуване, а в същото време не е установил дали въобще съществуват лицензирани устройства за установяване на това местонахождение. Твърди се, че не е установено къде точно е извършено нарушението и на база на какви документи е установено; липсва възможност в хода на съдебната фаза да се събират доказателства за мястото на деянието, защото това се прави в административната фаза, където не е направено; не е извършена проверка на АУАН; в НП не е посочено мястото на нарушението. В касационната жалба се твърди още, че е недопустимо вещо лице да дава сведения относно мястото на ловците; АУАН не отговаря на изискванията на ЗАНН; не е посочено мястото на деянието, тъй като не е ясно в кое ловище попада; служебните мобилни телефони не са лицензирани устройства, с което да се установява мястото на нарушението. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – директорът на РДГ-[област] редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. От процесуалния му представител са депозирани подробни писмени бележки вх.№ 1071/26.04.2024г. /л.15/, с които оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила. Претендира за разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

Представителят на ОП - [област] заема становище за неоснователност на жалбата.

С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил НП с мотиви, че от доказателствата се установява извършено нарушение на чл. 84 ал.1 предл. трето от ЗЛОД от страна на жалбоподателя, а именно ловуване с извадено от калъф и сглобено оръжие извън определените в разрешителното места без да е убил или уловил дивеч. На база съвкупен анализ на доказателствата и при липса на потенциал за събиране на нови доказателства, въззивният съд обосновано е приел, че деянието е консумирано от обективна и субективна страна, а именно, че жалбоподателят е извършил движение с оръжие, извадено от калъф и сглобено, извън разрешеното ловище, а именно, разрешено е ловуване в ловище 1 „Д.“, а деянието е извършено в ловище 2 „С. О.“. На база събраните доказателства съдът правилно е приел, че жалбоподателят е бил намерен в различно от разрешеното за ловуване ловище, като мястото, където е бил е установено с помощта на карта на ловището. Обосновано е прието от съда, че мястото на нарушението е описано от наказващия орган в достатъчна степен - с посочване на отдел, подотдел, землище, ловище и ловностопански район. Била е назначена и изслушана лесотехническа експертиза, към която вещото лице е изготвило карта на ловностопанските мероприятия от 2012г. На база изводите на експерта обосновано е прието, че отдел 25, подотдел „б“ попада в границите на ловище 2- „С. О.“, което ловище е различно от посоченото в разрешителното за групов лов № 002359 / 11.11.2022г. ловище 1 - „Д.“, в което разрешително жалбоподателят е вписан като ловец под №9.

В допълнение, следва да се посочи, че в един ловностопански район може да има обособени няколко ловища, които се регистрират в ловното стопанство /чл.66 ППЗЛОД/. Според пар.1 т. 11 от ДР на ППЗЛОД, ловището е основна ловностопанска организационна единица, разделяща ловностопанския район на приблизително равни по площ части с естествено обособени граници по трайни теренни форми. Анализът на посочената разпоредба сочи, че именно ловището е мястото на ловуване, което лицата по чл. 29 и чл. 30 от ЗЛОД, обединени в ловна дружина, трябва да спазват. Ето защо, като е посочил и ловището в НП, наказващият орган е спазил чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, която норма го задължава да посочи място на нарушението. ЗАНН изисква наказващият орган при описание на мястото на нарушението да се стреми към максимално прецизиране съобразно наличната в преписката доказателствена съвкупност. Законът допуска мястото да се опише и само с район, като в случая изискуемата от закона прецизност при описание на мястото е постигната, доколкото е посочено конкретното ловище, отдел, подотдел, землище и ловностопански район. В този смисъл, процесуални нарушения при съставяне на НП, които да накърняват правото на нарушителя, в т.ч. да внасят съмнения къде точно е осъществено ловуването, не са допуснати.

На свой ред, противно на изложеното в касационната жалба, от доказателствата по безспорен начин се доказва, че мястото, където е извършено нарушението е именно посоченото в НП място, като в този смисъл са еднопосочните свидетелски показания, според което ловуването е в ловище 2- „С. О.“. Ловуване, по см. на чл. 43, ал.3, т.1 ЗЛОД представлява и престоя или движението на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Предвид доказателствената съвкупност по делото, изпълнителното деяние на чл. 84 ал.1 ЗЛОД - ловуване извън определените в разрешителното места, е доказано по безспорен начин. Нарушението е извършено освен от обективна също и от субективна страна, като жалбоподателят е правоспособен ловец, запознат е с границите на ловищата, запознат е с това в кое ловище има право да ловува, тъй като се е подписал за проведен инструктаж и получен талон под №9 в разрешителното за лов.

Обосновани са изводите на въззивния съд за липса на елементите на чл. 28 ЗАНН. Решението на ДРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, в полза на РДГ - [област] следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв., като същите са претендирани в срок и са представени доказателства за реализирането им.

Водим от горното А. съд-[област]

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8/ 26.02.2024г. по АНД №76/2023Г. по описа на РС- [община].

ОСЪЖДА В. Р. Л., [ЕГН] [населено място], [община], [област], [улица], да заплати на РДГ - [област] разноски в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.