Решение по дело №943/2019 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 13.02.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 943 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 422/27.11.2019 г. по гр.д. № 817/2019 г. Костинбродският районен съд е задължил Б.К.А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Р.С.; забранил е на Б.К.А. да приближава жилището на В.Р.С., местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от 1 година; наложил е на Б.К.А. глоба в размер на 400 лева. Съдът е осъдил Б.К.А. да заплати на молителката В.Р.С. направените от последната разноски по делото в размер на 400 лева, както и в полза на КРС държавна такса в размер на 25 лева.

Решението е обжалвано от ответника по молбата Б.К.А. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие се отхвърли. В жалбата се излагат възражения срещу извода на районния съд за доказаност на извършването от жалбоподателя на твърдения в молбата акт на домашно насилие спрямо молителката. Сочи се, че този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства.

В писмения си отговор ответницата по жалбата В.Р.С. оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 817/2019 г. на Костинбродски районен съд е образувано по молба от В. Р.С. по чл. 8 от ЗЗДН срещу Б.К.А.. Молителката твърди в молбата, че с ответника живели на семейни начала от 2014 г. до 10.10.2019 г. в къща в с. Г. заедно с родителите, брата и бабата на молителката, както и че от съвместното си съжителство имали едно дете, родено през 2016 г. Молителката твърди, че на 07.10.2019 г. след като вечеряла заедно с ответника, родителите й нейния брат, тя се качила в спалнята с детето, а не след дълго ответникът дошъл при тях, видимо пиян. Същият започнал да псува молителката и да я обижда с думите „бизон, крава, боклук”, при което двамата се скарали, а детето започнало да плаче. Ответникът се заканил на молителката с думите „ ще занеса детето при вашите и ще се върна да те смачкам” и я ударил силно по дясната ръка, под рамото и под крака отстрани на коляното, продължавайки да я псува и обижда. След това грабнал детето и тръгнал към долния етаж, където били родителите на молителката. Молителката тръгнала след него, тъй като детето по това време неистово плачело. Ответникът хвърлил детето на бащата на молителката и излязъл навън. На 10.10.2019 г. ответникът напуснал семейното жилище. Въз основа на тези твърдения молителката сочи, че на 07.10.2019 г. спрямо нея от страна на ответника е бил осъществен акт на домашно насилие – физическо и психическо, поради което иска по отношение на него да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т. 2, и т. 3 от ЗЗДН.

Към молбата е приложена подписана от молителката на 01.11.2019 т. декларация, с която същата заявява, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от Б.К.А.. В декларацията не са изложени никакви обстоятелства относно конкретно извършени по време и място действия на ответника, съставляващи акт на домашно насилие.

Ответникът по молбата Б.К.А. е представил писмен отговор, в който оспорва твърденията на молителката за осъществен от него на 07.10.2019 г. в обитаваното от тях жилище акт на домашно насилие спрямо нея. Ответникът излага твърдения за влошени отношения между него и молителката преди подаване на настоящата молба, както и че молбата е подадена в отговор на предявен от него иск по чл. 127 от СК относно родителските права по отношение на малолетното им дете.

В производството пред районния съд са разпитани като свидетели родителите на молителката – Д. Д. и Р. С., както и бабата на молителката – В. С..

Свидетелите Д. Д. и Р. С. сочат в показанията си, че на 07.10.2019 г. след като всички заедно вечеряли в сутерена а къщата, В. се качила заедно с детето в спалнята, а след това и Б. отишъл при тях.  Свидетелите чули от тропане, тряскане на врата и плач на детето, след което Б. влязъл в сутерена с плачещото дете на ръце и го хвърлил в свидетеля С., а след него в кухнята влязла молителката по бельо. Молителката плачела и казала: „Б. ме бие”. След като оставил детето, Б. излязъл от къщата.

Според показанията на св. В. С., тя живеела в къщата на етажа на страните в съседство с тяхната стая. Свидетелката сочи, че на 07.10.2019 г. вечерта е била в стаята си и не е чула страните да се карат, нито е чула плач на детето.

При така установеното, съдът намира от правна страна следното:

  Молбата на В.Р.С. за защита от домашно насилие по чл. 4 от ЗЗДН е допустима - подадена е в предвидения в закона едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на акта на домашно насилие и срещу лице по  чл. 3, т. 2  от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В случая, видно е от изложените в молбата фактически обстоятелства, че твърденият от молителката акт на домашно насилие се изразява в осъществено спрямо нея от ответника на 07.10.2019 г. в бившия семеен дом на страните физическо посегателство, изразяващо се в нанасяне на удари по тялото й, съчетано с отправяне на закани и обидни думи.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и  свидетелски показания, не може да се направи несъмнен извод за осъществени спрямо молителката от ответника действия, описани в молбата й, съставляващи акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

В производството по налагане на мерки за защита от домашно насилие  като едно от допустимите доказателствени средства в чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е предвидена декларацията на молителя по чл. 9, ал. 3 от същия закон. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. В случая приложената към молбата декларация е бланкетна, в нея не се съдържат никакви твърдения за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, конкретизиран по време, място и обективни признаци. Поради това така представената декларация не съставлява доказателствен източник на относими към предмета на делото факти. От останалите ангажирани от молителката доказателства – показания на свидетелите Д. Д. и Р. С., не може да се установи ответникът да е осъществил спрямо молителката описаните в молбата действия, изразяващи се във физическо посегателство /нанасяне на удари/ и отправяне на закани и обидни думи. Тези двама свидетели възпроизвеждат единствено заявеното пред тях твърдение на молителката в процесната вечер, че ответникът я бие, при  което показанията им не са пряк доказателствен източник на факти относно твърдения в молбата и подлежащ на доказване акт на домашно насилие. Съдът преценява тези показания като дадени от близки роднини на молителката при условията на чл. 172 от ГПК – с оглед всички останали доказателства по делото. В случая по делото не са налице никакви други преки или косвени доказателства, които да кореспондират или подкрепят възприетото от тези свидетели оплакване на молителката за нанесен й побой от страна на ответника. От друга страна, показанията на свидетелите Д. Д. и Р. С. в частта им, в която те сочат, че са чули шум от горния етаж – тропане, блъскане на врата и плач на детето на страните, се опровергават от показанията на св. В. С. /баба на молителката, обитаваща стая в непосредствено съседство със спалнята на страните, където се твърди, че ответникът е нанесъл побой над молителката/, която сочи, че  в процесната вечер не е чула страните да се карат, нито плач на детето.

 Действително, преки очевидци на актовете на домашно насилие обичайно няма с оглед на естеството на пораждащите ги отношения. Именно поради това в производството по ЗЗДН като допустими доказателствени средства, освен всички допустими доказателствени средства по ГПК, са предвидени и посочените в чл. 13, ал. 2 от закона, сред които е и декларацията по чл. 9, ал. 3, която може да бъде и единственото такова при липсата на други доказателства – чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Както бе посочено, приложената към молбата декларация на молителката не съставлява доказателствено средство поради липсата на изложени в нея обстоятелства относно конкретно осъществен от молителя акт на домашно насилие. Други доказателства относно твърдения в молбата акт на домашно насилие не са събрани по делото.

С оглед на горното, съдът намира за недоказано по делото осъществяването от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие, какъвто се твърди в молбата.

С оглед на горното, молбата за защита от домашно насилие е неоснователна.

Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което молбата е уважена и са наложени мерки за защита от домашно насилие, следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 8 от ЗЗДН се отхвърли.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, ответницата по жалбата следва да бъде осъдена за заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 400 лева.

 

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 422 от 27.11.2019г., постановено по гр.д. № 817/2019г. на Костинбродски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Б.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, по чл. 8 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита от домашно насилие, осъществено на 07.10.2019 г. около 21.30-22.00 ч. в къща в с. Г., изразяващо се в нанасяне на удари и отправяне на закани и обидни думи.

ОСЪЖДА В.Р.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Б.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 400 лева за разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.