Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./гр. Варна, .12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№559/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №48/10.07.2020 г., по т.д.67/2019 г. по описа на ОС – Шумен, с което са прогласени
за нищожни по иска на С.К.Д. *** срещу „Юробанк България” АД,
клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и ал.3, чл.12, ал.1 и чл.23 от договор за
кредит да покупка на недвижим имот HL 41567 от 24.07.2008 г., сключен между
"Юробанк и еф джи България" АД (понастоящем "Юробанк
България" АД) от една страна и С.К.Д., ЕГН ********** и Н В Г, ЕГН **********
(заместен като длъжник от С.К.Д., ЕГН **********, И К К, ЕГН ********** и К Д К,
ЕГН ********** въз основа на договор за заместване в дълг от 31. 05.2012 г.) и
въззивникът е осъден да заплати на С.К.Д. ***, сумата от 26 318.82 евро от
които главница в размер на 20 176.35 евро, представляваща недължимо
платена за периода 10.07.20 14 г. – 02.06.2016 г. сума по договор за кредит да
покупка на недвижим имот HL 41567 от 24.07.2008 г., поради валутна разлика
между швейцарски франк и лева, и 6 142.47 евро, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до деня на предявяване на
иска - 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.07.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 2 876.86
швейцарски франка, от които главница 2 205.43 швейцарски франка,
представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за кредит да
покупка на недвижим имот HL 415 67 от 24.07.2008 г. за периода 10.07.2014 г. –
02.06.2016 г., поради разликата между стойността на платената възнаградителна
лихва в швейцарски франкове и
стойността на първоначално уговорената възнаградителна лихва и 671.43
швейцарски франка, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 01.07.20 16 г. до деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в частта, с
която е прогласена нищожността на клаузи от договора е недопустимо, тъй като по
делото не е предявен самостоятелен иск за нищожност. По отношение на останалата
част излага, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, необосновани изводи и нарушение на съществени процесуални
правила.
Насрещната
страна С.К.Д.
*** е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
За
да се произнесе съдът взе предвид следното:
В
исковата молба ищецът твърди, че на 24.07.2008 г. заедно с Николай Георгиев, в
качество им на кредитополучатели са сключили с „Юробанк България“ АД договор за
кредит да покупка на недвижим имот в размер на 35 000.00 евро. Излага,
че кредитът е изтеглен и усвоен в евро и
като такъв е следвало да се връща в евро, поради което не следва да носят риска
от покачване на швейцарския франк - валута, която изобщо не са усвоили. Навежда
се доводи, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от договора не са
уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми, банката не е
предоставила и предварителна информация на кредитополучателите за промяна на
курса на швейцарския франк и за наличието на риск от повишаване на размера на
погасителните вноски. Твърди, че в периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г.
под формата на валутни разлики в курса на швейцарския франк са платени суми в
общ размер на 20 176.35 евро, а вследствие едностранното увеличение на
лихвения процент от банката е заплатена под формата на завишение на лихвата
сумата от 2 284.48 шв. франка. Излага, че поради нищожността на част от
договорните клаузи, плащането на горепосочените суми е извършено при начална
липса на основание, поради което банката дължи връщането им, ведно с
обезщетение за забава за периода от 01.07.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба.
Ответното
дружество оспорва исковете като излага, че процесният кредит е отпуснат в швейцарски франкове,
в която валута следва да бъде и върнат, като клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от
процесния договор са индивидуално уговорени и не са налице предвидените в
чл.146, ал.2 от ЗПП условия, респективно основания по чл.143, вр. чл.146 от ЗЗП,
а са налице условията на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП и тези за прилагане на
хипотезата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Навежда доводи, че предметът на
договора е ясен и категоричен, и отразява постигнатата обща воля на страните,
респективно разпоредбите на договора не се нуждаят от тълкуване. Излага
съображения, че промяната на обменните курсове е риск, който и двете страни
поемат, съгласявайки се плащанията по съответния договор да се извършват в
чужда валута, като за този риск кредитополучателите са били уведомени, а банката не е могла да знае или
прогнозира динамиката на валутните курсове за дългия период на договора. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност, с
изтичане на тригодишен срок, а при условие на евентуалност
възражение за изтекла петгодишна давност.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в
съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищцата чрез последователно поддържаните в
исковата молба и в хода на производството твърдения за неравноправност на
клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и ал.2 от процесния потребителски договор, за наличието на която съдът следи и
служебно - принцип, залегнал и в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ
бр.100/2019 г./ и искането за осъждане на ответника да върне заплатените му без
основание, въз основа на нищожните клаузи, суми. В този смисъл доводите на въззивника за недопустимост на решението в
частта, с
която е прогласена нищожността на клаузи от договора е неоснователно.
Страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение, възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL41567/24.07.2008
г., по силата
на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 35 000
евро
по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита /чл.1 от договора/. Разрешеният кредит бил усвоен на 29.07.2008 г. по блокирана сметка франкове
/чл.2, ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро, по търговски курс „купува” на
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването и била преведена по
открита в банката сметка на кредитополучателите в евро /чл.2, ал.4/. Съобразно чл.6, ал.2 от
договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж
на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но
има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва
с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което
кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.21 от договора било постигнато
съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро/лева по обявения курс „купува” на
банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като се съгласява
банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти,
обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се
съгласява да заплати съответна комисионна.
В чл.23, ал.1 от договора, кредитополучателите са декларирали, че са запознати и съгласни с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, могат да имат
за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приемат да носят за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да
поемат всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. В ал.2 на чл.23 от
договора, кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и
чл.21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Между страните са сключени две
допълнителни споразумения от 24.01.2011 г. и 23.12.2011 г., в които са
предоговорени съществуващите задължения, както и надбавката към лихвения
процент.
От заключението на вещото лице по назначената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че усвояването на кредита, предоставен на кредитополучателите по кредитния
договор е извършено на 29.07.2008 г. чрез превод на 58 240 шв. франка по
блокирана банкова сметка ***, като на същата дата след извършено от банката
превалутиране, сумата от 35 000 евро е постъпила по друга банкова сметка ***,
за които е сключен кредитния договор – закупуване на недвижим имот, като
разплащанията са извършвани от банката. Според заключението, кредитът е погасен
изцяло от въззиваемата, като сумата събрана от банката под формата на валутни
разлики за периода от 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г.,
представляваща разликата
между стойността в евро на платените вноски по курс на швейцарския франк към
датата на плащане и стойността в евро на платените вноски по курс на
швейцарския франк към датата на преизчисляване на кредита от банката от евро в
швейцарски франкове (без да се актуализират спрямо курса на швейцарския франк)
е в размер на 20 181.53 евро. Разликата между сумите, събрани за договорни
лихви и следваща се лихва, изчислена при годишна лихва – 5.41% е в размер на
2 205.43 ш. фр.
В
случая е безспорно, че предоставеният кредит не е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност, поради което кредитополучателите имат
качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката се
явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
С оглед въведеното в исковата молба основание на
исковете по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и последователно поддържаните от страните
становища, спорни по делото се явяват въпросите относно: били ли са уговорени
индивидуално процесните клаузи на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 и 2 от договора за
кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху ищците,
съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и
разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ответника
принципът на добросъвестност.
Съгласно разпоредбата
на чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е
оборена – както въз основа на съдържанието на оспорените клаузи /подписването
на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от
задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него/, така и
с оглед липсата на ангажирани от банката доказателства, потребителите да са
могли да изразят становище по съдържанието на договора, както и да са имали
възможност да повлияят върху тях.
Процесният договор за
кредит е сключен в швейцарски франкове при установена необходимост за кредитополучателите
от паричен ресурс в евро /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в
договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски
франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е
сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в
швейцарски франкове. При сключване на договора, на въззиваемата е била
предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката
купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на
дълга в евро. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно
икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка
на лева спрямо швейцарския франк, очакваните прогнози относно промяната на
курса швейцарски франка/евро, с каквато информация банката, с оглед
професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви
действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска
/напр. чрез застраховане/.
Ето защо, съдът
намира, че въззивникът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на
поскъпване на швейцарския франк, за което е следвало да уведоми
кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката
информация е била недостатъчна, ищците да преценят дали да носят валутния риск
/който с оглед изложеното дотук несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен
процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да
носят валутния риск, като клаузата на чл.21 от договора също не дава нужната
защита, доколкото упражняването на
правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. Кредитополучателите
като средни потребители, не биха могли въз основа само на предоставената им
информация да преценят потенциално значимите последици от поетия от тях валутен
риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително установените от
банката условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по
отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на
ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че
клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен
начин, а при установеното по делото фиктивно предоставяне на паричните средства
в швейцарски франкове и при липса на предоставяне на достатъчна информация,
банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност.
Изложеното води до
извод за неравноправност на спорните клаузи на основание чл.143, т.19, вр.
чл.146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/2019 г./ и невъзможност за приложение на
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон, като следва да се отбележи,
че установената с императивни норми засилена защита на потребителите по никакъв
начин не може да се квалифицира като вмешателство в гражданските отношения и
като недопустима промяна в съдържанието на договора.
Предвид установеното,
при начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, са заплатените от
кредитополучателите за периода 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., суми по курса на
швейцарския франк към евро, надвишаващ курса, определен в договора при
усвояването на сумата, които суми, съгласно приетото по делото заключение на
вещото лице, са в размер на 20 181.53 евро.
Съгласно
разясненията, дадени в т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д.№1/1979 г.,
давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е общият пет годишен
срок по чл.110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането, като в този
смисъл доводите за приложение на кратката тригодишна давност не могат да бъдат
споделени. В случая исковата молба е подадена на 01.07.2019 г., като искът
обхваща вземания за извършени плащания при начална липса на основание, за
периода 10.07.2014 г. до 02.06.2016 г., поради което не са налице вземания,
които да са погасени по давност и в тази част възражението на въззивника се
явява неоснователно. Исковете по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД са основателни за
сумата от 20 176.35 евро, платени без основание през периода 10.07.2014 г.
до 02.06.2016 г., вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и
лева.
Другият
спор между страните е дали погасяване на задълженията по кредитния договор,
банката вследствие на едностранното увеличаване на възнаградителната лихва, е
получила сумата от 2 284.48 шв. франка без основание, предвид наличието на
неравноправни клаузи в договора – чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 по смисъла
на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.
В
чл.3, ал.5 от договора страните са уговорили, че действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез
обявяване на видно място в банковите салони. Договорените с кредитния договор
надбавки не се променят. Няма спор, че към момента на сключване на договора, уговореният
между страните БЛП е в размер на 5%.
Съобразно
разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП, лихвата по договор за финансова
услуга може да се промени при наличие на основателни причини за това, като в в
кредитния договор следва ясно да са посочени обективните причини, поради които
ще се извършва промяната и да е ясна процедурата, по която ще се определя
възнаградителната лихва. Обстоятелството че правилата за промяна в лихвения
процент следва да са уговорени с
договора, изключваща възможността за едностранна промяна от кредитодателя след
сключване на договора. В случая, в договора не са уговорени процедури при които лихвения процент
може да бъде променян, като
изменението е предоставено изцяло на банката. След като потребителят не
е получил предварително достатъчно конкретна и детайлна информация, как
кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга и след
като методологията за изменение на БЛП, създадена от банката като нейни
вътрешни правила, не е част от кредитния договор, то банката не може да се
счита за добросъвестна, по смисъла на общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП, за да
е приложимо правилото на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП. Не е налице и изключението
предвидено в чл.144, ал.3 от ЗЗП, според който разпоредбите на чл.143, т.7, 11
и 13 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Предметът на
кредитния договор е предаване на определена парична сума с ясно определена в
договора цел, а като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна
лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ, поради което същият не е сделка с финансови
инструменти, по смисъла на чл.4 от ЗПФИ.
С
оглед на горното съдът намира, че клаузата на чл.3, ал.5 от договора, както и
идентичните на нея клаузи на чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 са нищожни и не пораждат
действие, поради което искът за връщане на сумата получена като възнаградителна
лихва, в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент от страна на
банката е основателен до изчиследния в заключението по ССчЕ размер от 2 205.43 шв. франка и следва да бъде
уважен.
В случая вземането за връщане на
получената без основание престация не е срочно, поради което ответникът изпада
в забава след получаване покана за връщане. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството, че ищцата е
поканила ответника да върне сумите представляващи курсови разлики и надвзети
лихви, съдът намира, че изискуемостта на вземането е настъпила едва с
предявяването на исковата молба. Ето защо решението в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 6 142.47
евро, претендирана като мораторна лихва върху главницата от 20 176.35 евро
за периода от 01.07.2016 г. до деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г.,
както и сумата от 671.43
швейцарски франка, претендирана като мораторна лихва върху главницата
2 205.43 швейцарски франка, за периода от 01.07.20 16 г. до деня на
предявяване на иска - 01.07.2019 г., следва да бъде отменено, карто вместо него
се постанови друго, с което исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД, следва да
се отхвърлят. Решението следва да се отмени и в частта за разноските над 7000
лева.
В
останалата част, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено със
списък за разноски, договор за правна помощ и доказателства за плащане, в полза
на въззиваемата следва да се присъдят направените във въззивното производство
разноски за адвотско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, в
размер на 4500 лева.
Предвид
резултата от въззивното обжалване и направеното искане, въззиваемата следва да
заплати на въззивника, разноски за заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 264 лева, разноски за вещо лице в първоинстанционното
производство, в размер на 100 лв. и възнаграждение за защита от юрисконсулт в
двете инстанции, в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №48/10.07.2020 г., по т.д.67/2019 г. по описа на ОС – Шумен, в частта с която „Юробанк
България” АД, със седалище гр.София
е осъдено да заплати на С.К.Д. ***, сумата от 6 142.47 евро, претендирана като мораторна лихва
върху главницата от 20 176.35 евро за периода от 01.07.2016 г. до деня на
предявяване на иска - 01.07.2019 г., както и сумата от 671.43
швейцарски франка, претендирана като мораторна лихва върху
главницата 2 205.43 швейцарски франка, за периода от 01.07.20 16 г. до
деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г., както и в частта с която „Юробанк
България” АД, със седалище гр.София
е осъдено да заплати на С.К.Д. ***, разноски в първоинстанционното
производство, за горницата над 7000 лева до 7747.40 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.К.Д., с ЕГН ********** *** срещу „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път”, № 260, искове
с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6 142.47 евро, претендирана като мораторна лихва
върху главницата от 20 176.35 евро за периода от 01.07.2016 г. до деня на
предявяване на иска - 01.07.2019 г., както и сумата от 671.43
швейцарски франка, претендирана като мораторна лихва върху
главницата 2 205.43 швейцарски франка, за периода от 01.07.20 16 г. до
деня на предявяване на иска - 01.07.2019 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №48/10.07.2020 г., по т.д.67/2019 г. по описа на ОС – Шумен, в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път”, № 260 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Д., с ЕГН ********** ***, сумата от 4500 (четири
хиляди и петстотин) лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.Д.,
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път”, № 260, сумата от 264
(двеста шестдесет и четири) лева, разноски за заплащане на държавна такса
за въззивно обжалване, съразмерно уважената част от жалбата, сумата от 100
(сто) лева, разноски за вещо лице в първоинстанционното производство, съразмерно
уважената част от жалбата и възнаграждение за защита от юрисконсулт в двете
инстанции, в размер на 300 (триста) лева,
на на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен
съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: