Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІІ граждански състав в
открито заседание, на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното
от съдия Дилова гражданско дело № 832 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е
искова молба от *** със седалище и адрес на управление гр. Плевен против Р.В.И.,
в която се твърди, че с ответника са имали сключен трудов договор, по силата на
който ответникът е работил на длъжност „продавач-консултант“ с основно месечно
трудово възнаграждение 570 лв. Уговорили са и допълнително възнаграждение 0,6 %
за всяка година трудов стаж, както и че
трудовия договор е сключен със срок за изпитване 6 месеца в полза на
работодателя.Твърди се, че на 31.10.2018г. ответникът депозирал молба, с която е изразил желание
трудовия му договор да бъде прекратен,
по искане на работника, който не е отработил уговореното предизвестие. Твърди
се, че ответникът дължи обезщетение в размер на 1 брутна работна заплата в размер на 570 лв. Твърди се, че със заповед
***. трудовото правоотношение между страните е прекратено и работодателят е начислил обезщетение по чл.
220 от КТ в размер на 570 лв. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 570 лв представляваща обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът не е
представил писмен отговор. В съдебно заседание ответницата се явява лично и
изразява становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събраните по
делото доказателства и закона прие за установено следното :
По делото е представен трудов договор ***.,
от който се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което Р.В.И. е заемала длъжност продавач консултант в
ответното дружество. По силата на уговореното в договора, същия е бил сключен
за неопределено време, уговорен е размерът
на основното месечно трудово
възнаграждение в размер на 560 лв и 0,6 % допълнително възнаграждение за всяка
година трудов стаж. В т. V- страните са уговорили, че след изтичане срока за
изпитване срокът на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е
30 дни.
По делото е представено допълнително
споразумение, по силата на което е изменен размерът на основното трудово
възнаграждение на 570 лв. месечно, считано от 01.01.2018г.
Видно от представеното по делото копие
на молба подадена на 31.10.2018г. от Р.В.И.
е, че ответницата е поискала да бъде
прекратено трудовото и правоотношение. Видно от
отбелязването върху уведомлението изх.№ 2 от 01.11.2018г. е, че молбата
на ответницата е достигнала до работодателя. Видно от уведомлението е, че
работодателят е възприел подадената
молба като такава с правно основание чл. 325 ал.1 т.2 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие и в едноседмичен срок е е отговорил на
ответницата, че поради неспазване на срока
за предизвестие трудовото правоотношение
на ответницата ще бъде прекратено на осн. чл. 326 ал.2 от КТ, като в заповедта
за прекратяване ще бъде вписано задължението по чл. 220 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение. По делото не са представени доказателства дали
уведомлението е достигнало до ответницата.
Представена е заповед от 01.11.2018г.,
с която на осн. чл. 326 ал.1 от КТ трудовото правоотношение с ответницата е
прекратено. В заповедта като основание за прекратяването на трудовото
правоотношение е записано, че е по
инициатива на работника, има молба от работника за напускане по взаимно
съгласие, която не е приета от
работодателя. Видно от отбелязването
върху пратката е, че същата е върната
като непотърсена.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда е за заплащане от
страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със сочената
разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока
на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за неспазения срок
на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ срокът на
предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, като е
предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече от три
месеца. Спорен по делото са въпросите дължи ли
ответникът обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение и ако
да в какъв размер.
Както беше
посочено по-горе ответникът е отправил
уведомление до работодателя, като е поискал да бъде прекратено трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие. Видно от отправения до ответника отговор от
работодателят е, че той е възприел молбата
на Р.И. именно като такава за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие- по чл. 325 ал.1
от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 325 ал.1 от КТ страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В случая работодателят е изпратил уведомление до
ответника, че не приема предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие. След като работодателят не е приел молбата за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, за него е останала възможността да
упражни правото си да прекрати трудовия договор на някое от основанията
предвидени в чл. 328 от КТ или да ангажира дисциплинарната отговорност на
работника при неявяване на работа. В случая работодателят е избрал възможността
да прекрати трудовия договор на основание чл. 326 ал.1 от КТ. Това право на работодателя обаче
възниква при изрично искане от страна на работника да бъде прекратено трудовото
му правоотношение без предизвестие. Тълкувайки волята на работника, в случая
ответник по делото в отправената молба до работодателя, тя е да бъде прекратено
трудовото правоотношение по взаимно съгласие- т.е. по реда на чл. 325 ал.1.т.1
от КТ в който случай страната която иска прекратяването му не дължи
предизвестие. В хипотезата на прекратяване на трудовия договор по чл. 326 ал.1
от КТ е необходимо изрично искане от страна на работника/ служителя за
прекратяване на трудовия договор, като в КТ е предвидена изрична възможност в
случай че предизвестието не бъде отработено, то страната която прекрати
трудовия договор без предизвестие да заплати обезщетение за неспазен срок на
предизвестие. Освен това, с издаването на заповедта от 01.11.2018г. ответницата
е била в обективна невъзможност да отработи предизвестието тъй като със заповед
***. трудовото и правоотношение е
прекратено, считано от 01.11.2017г., т.е от деня на получаване на молбата от
работодателя.При това положение съдът приема, че за ответницата не съществува
задължение за заплащане на обезщетение за срока на предизвестието. Предявения
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** представлявано от С.И. и М.И.против Р.В.И. ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ с петитум да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата 570 лв представляваща обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :