Р Е Ш Е Н И Е
№374/10.10.2019
г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на втори септември,
две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Ганка Атанасова
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №2363 по описа за 2018г.
Предявени са три иска: два
установителни иска по чл.124 ал.1 от ГПК
и иск по чл.33 ал.2 от ЗС.
Ищците, настояват съдът да постанови решение с което да признае за
установено по отношение на ответниците,
че те са съсобственици на къща с идентификатор №61710.502.1603.1 със застроена
площ от 75 кв.метра, на два етажа, както и
на 145/416 идеални части от дворното място, съставляващо УПИ с
идентификатор №61710.502.1603 с административен адрес: гр.Р**. Искат още да се признае за
установено по отношение на ответниците, че НАП София е продало на третия от
тях- И.Р. А. с постановление №18 от 02.02.2005г. само 111,76 кв.метра от площта
на парцела. Настояват да се допусне изкупуване на основание чл.33 ал.2 от ЗС от
двамата ищци против първи, трети и четвърти ответник на описания в нотариален
акт №86 т.11 от 31.08.2018г. недвижим имот, представляващ 256/416 идеални части
от дворното място с идентификатор №61710.502.1603, заедно с изградената в него
сграда с идентификатор №61710.502.1603.3 за сумата 9 350 лева, която те
следва да заплатят на първия от тях в едномесечен срок от влизане на решението
в сила. Претендират и разноски по делото.
Първият ответник, заявява, че и
трите иска са и недопустими и неоснователни, настоява за отхвърлянето им. По
първия иск : заявява, че не оспорва собствеността на ищците по отношение на
жилищна сграда с идентификатор №61710.502.1603.1, а относно 145/416 идеални
части от дворното място твърдят, че е налице СПН по влязло в сила на
25.04.2006г. решение по гр.д.№58/2006г. на РРС, с което е отхвърлен иска по
чл.33 ал.2 от ЗС; по втория иск- оспорват се действия на публичния изпълнител в
лицето на НАП-втория ответник, твърдят, че искането е недопустимо пред вид
разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК, както и разпоредбите на чл.266-чл.269 от ДОПК. Твърди още, че поради недопустимост на първите два иска, недопустим е и
този по чл.33 ал.2 от ЗС. Заявява, че неоснователно ищците твърдят, че с НП
№077/25.01.1993г. от дворното място са отнети само терена под незаконно
изградените постройки-двата гаража и пристройката към тях с общо застроена площ
от 111,76 кв.метра. НП е влязло в сила и в него изрично е посочено, че в полза
на държавата се отнема цялото дворно място, принадлежало на наследодателя им-П.
И. П. Твърди, че ищците не притежават ид.части от дворното място и нямат право
да искат изкупуване .
Вторият ответник-НАП-София, също
твърди, че трите иска са недопустими и неоснователни. Заявява, че неоснователно
се оспорва продажба, извършена от АДВ по реда на ДПК, позовава се на чл.218
ал.1 и чл.228 ал.1 от ДПК, както и на чл.85 ал.1 т.6 от ЗСДВ, като заявява че
при продажба чрез търг не се прилагат разпоредбите на ЗДС и Постановлението за
възлагане №18/02.02.2005г. е издадено съобразно изискванията на закона и при
спазване на действащите процесуални правила.
Третият и четвърти ответник, също
оспорват допустимостта и основателността на трите иска, излагайки възраженията
посочени по-горе. Настояват за отхвърлянето им с присъждане на разноски.
Третото
лице-помагач-МРРБ-София с депозирания писмен отговор настоява установителния
иск за собственост върху 145/416 ид.части от дворното място да се отхвърли като
неоснователен. Втория иск, че на ответника И. Адрианов са продадени от НАП само
111,76 кв.метра от площта на парцела, да се остави без разглеждане, като
недопустим, тъй като е иск за установяване на факти по смисъла на чл.124 ал.4
изр.2 от ГПК. Заявяват още, че купувачът И. А. е станал собственик и на
основание придобивна давност-чл.79 от ЗС, изтекла считано от въвода във
владение, считано от 09.03.2005г. Претендират присъждане на разноски по делото.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено следното: Видно от представените по делото
три броя у-ния за наследници-л.19, л.20 и л.21 двамата ищци са деца на К. И. Х.,
починала на 13.06.2005г., която е била единствен наследник на П. И. П., починал
на 04.09.1999г. Последният е бил собственик въз основа на договор за продажба
на държавен имот по реда на НДИ-л.18 от делото, на 256 кв.метра от дворно
място, цялото с площ 416 кв.метра, ведно с построената в него жилищна сграда
със застроена площ от 53,7 кв.метра със сутерен, маза и таванско помещение в
гр.Р. Останала част от дворното място, заедно с изградени жилищна сграда и
стопанска постройка са били собственост на други лица: В. и Н. Н. След смъртта
на П. П. на 14.07.2000г. майката на ищците К. И. Х. се е снабдила с констативен
нотариален акт-л.6 от делото, с който е била призната за собственик по
наследство.
Преди смъртта на П. И. П. с
наказателно постановление-л.9 от делото №077/25.01.1993г. на зам. кмета на
община Разград за нарушение на чл.168 т.7 и т.11 от ЗТСУ на основание чл.47 от ЗАНН и чл.173 ал.1 от ЗТСУ собственикът е бил санкциониран, като са отнети в
полза на държавата заедно с мястото двата гаража и пристройката към тях
изграждани от него в имот пл.№1603 в кв.62 по ЗРП. П. П. е обжалвал НП пред РС
като с решение по н.а.д.№53/93г. на РС-Разград е било потвърдено. НП е било
атакувано и от К. Х. *** с искане за прогласяване на неговата нищожност по
о.х.д.№20/2002г. на РОС, производството по делото е било прекратено, поради
недопустимост на искането с мотив, че НП не е индивидуален административен акт,
определението за прекратяване на производството е било потвърдено от ВАС-видно
от мотивите на представените заверени преписи от съдебни решения по гр.д.№58/2006г.
на РРС, в.гр.д.№385/2006г. на РОС и дело №521/2007г. на ВКС-л.61-л.68 от
делото, обстоятелства изрично признати и от повереника на ищците в съдебно
заседание-л.132 от делото.
През 2001г. с протокол за въвод
във владение отнетия с НП имот е бил
предаден на АДВ, като след проведен търг с постановление от
02.02.2005г.-л.10 от делото, е бил възложен на третия ответник И.Р.А., а с
протокол за въвод във владение с дата 09.03.2005г.
той е бил въведен във владение на недвижим имот-2 бр.гаражи и пристройка към
тях с обща застроена площ от 111,76 кв.метра, ведно с дворно място с площ от
256 кв.метра, представляваща съответната идеална част от съсобствено дворно
място с плош от 416 кв.метра.
Видно от посочените по-горе
съдебни решения ищците са водили иск по чл.33 ал.2 от ЗС срещу държавата в лицето на Министъра на регионалното
развитие и благоустройство; областния управите на гр.Разград и ответниците И. и
П. А. С влязло в сила на 31.01.2008г.
решение искът за изкупуване на гореописания недвижим имот е отхвърлен. С договор за покупко-продажба с дата 31.08.2018г., обективиран в нотариален
акт №190 т.5 рег.№8904 дело №797 от 2018г. на нотариус Р.И. с р-н на действие
РРС-л.13 от делото, са продали на първия ответник В.Г.В. 256/407 идеални части
от ПИ с идентификатор 61710.502.1603 и реално построената в имота сграда с
идентификатор 61710.502.1603.3.
На 20.09.2018г. В.В. е закупил от
другите съсобственици на имота В. и Н. Н. останалите 160/407 идеални части от
ПИ с идентификатор 61710.502.1603-видно от нотариален акт №188 т.2 рег.№2610
дело 257/2018г. на нотариус Р.К. с р-н на действие РРС-л.11 от делото. Няма
спор между страните по делото и съдът изрично обяви това с определение в
съдебно заседание, състояло се на 08.07.2019г., че построената и съществуваща в
имота жилищна сграда с идентификатор 61710.502.1603.1 е собственост на ищците: М.С.Х.
и Х.С.Х., депозирали настоящата искова молба в съда на 15.11.2018г.
Пред вид
така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно първия иск, същият е частично основателен, само относно жилищната
сграда с идентификатор 61710.502.1603.1, за която няма спор, че е собственост
на ищците. Относно претендираните 145/416 ид.части от дворното място, обаче,
иска следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. С влязло в сила НП
са отнети в полза на държавата всичките притежавани от наследодателят им 256
кв.метра от дворното място. Това е видно както от текста на самото наказателно
постановление, така и от разпоредбата на чл.173 ал.1 от ЗТСУ/отм./ действаща и в сила в периода от 1984 до
1998г.- при незаконно строителство се отнема в полза на общините и държавата
строежите, заедно с мястото или припадащите се части от него. В НП не е
посочена втората алтернатива и налагащия се извод е, че са отнети всичките 256
кв.метра. Неоснователно ищците настояват за тълкуване на НП в смисъл, че са
отнети само прилежащите под постройките ид.части от дворното място от 111,76
кв.метра. Тълкуване може да се извършва само от органа издал акта, в случая наказателно
постановление, и то в предвиден от закона срок, който отдавна е изтекъл. От
друга страна, неприложима е и разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК, тъй като
наследодателят на ищците е бил участник при издаване и обжалване на НП, още
повече, че не се касае за административен акт подлежащ на косвен съдебен контрол.
Вторият
предявен иск, „да се признае за установено по отношение на ответниците, че НАП
е продал на ответника И.Р.А. с постановление №18 от 02.02.2005г. само 111,76 кв.метра
от площта на парцел с идентификатор 61710.502.1603 по плана на гр.Разград“ е
недопустим, поглъща се от първият установителен иск за собственост и като такъв
следва да се отхвърли. Налице е влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот, което може да се атакува само по реда на ДПК и то в посочени в
закона срокове, а не по общия исков ред. От друга страна, втория ответник по
исковата молба е ненадлежна страна в процеса, НАП-София чрез АДВ, в случая, е
действала само като публичен изпълнител
и не е активно легитимирана да отговаря по установителен иск за собственост
относно имот държавна собственост. Затова производството по делото относно
НАП-София следва да се прекрати, а ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 300лева-чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Относно третият предявен иск по
чл.33 ал.2 от ЗС. Посочи се по-горе, че ищците са собственици на сграда с
идентификатор 61710.502.1603.1, построена в процесното дворно място-ПИ с
идентификатор 61710.502.1603. При това положение те се явяват съсобственици на
процесния имот и продавачите-трети и четвърти ответник по исковата молба, с
оглед разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗС са били длъжни да предложат първо на тях
да купят тяхната част от имота. Твърдения и доказателства за това по делото
няма. Явно е, че ищците са имали право да изкупят продадената от И. и П. А. на В.В. част от имота, но са били длъжни да сторят
това в двумесечен срок от продажбата-чл.33 ал.2 изр.2 от ЗС. Искът е предявен и
исковата молба е постъпила в съда на 15.11.2018г., а продажбата е изповядана на
31.08.2018г. Именно на основание пропуснат срок искът като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. В случая неоснователно ответниците се
позовават на СПН относно правото на ищците да изкупят продадената част.
Проведения иск по гр.д.№58/2006г. по описа на РРС, макар и на същото основание
е между страни различни от настоящите, където продавач е държавата а купувач е И.А..
С оглед
изхода на делото и пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК и
представените от ответниците списъци по чл.80 от ГПК/ л.124, л.127 и л.162 от
делото/, ищците дължат на ответниците направените по делото разноски, които изчислени
съразмерно отхвърлената част са: на първия ответник: 1100 лева, на втория
посочените по-горе 300 лева, на третия-1100 лева , а на четвъртата 900 лева, а
ответниците дължат на ищците разноски съразмерно уважената част от иска, които
съдът изчислява на 331,40 лева. Неоснователно повереника на ищците възразява и
твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Т.Т., повереник на
отв.И. А., касае се за защита по три иска и договорения хонорар е в рамките на
§2 от ДР на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.Г.В. с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-**********
и П.М.А. с ЕГН-**********,***, че М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-**********
*** са собственици на жилищна сграда-къща с идентификатор 61710.502.1603.1 със
застроена площ от 75 кв.метра, находяща се в ПИ с идентификатор 61710.502.1603
по кадастралната карта на гр.Разград на ул.**, при граници на дворното
място:61710.502.7105; 61710.502.1604; 61710.502.1602 и 61710.502.702, като
ОТХВЪРЛЯ иска за собственост относно 145/416 ид.части от дворното място като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
за установяване, че НАП София е продал на И.Р.А. с постановление №18 от
02.02.2005г. само 111,76 кв.метра от площа на ПИ с идентификатор 61710.502.1603
по плана на гр. Разград, като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на НАП София с адрес гр.София,
ул.“Аксаков“ №21 поради недопустимост и ОСЪЖДА М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-**********
*** да им заплати 300 лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.Х. с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** против В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** иск
по чл.33 ал.2 ЗС за изкупуване на недвижим имот представляващ 256/416 ид.части
от дворно място с ид 61710.502.1603, заедно с изградената в него сграда
ид.61710.502.1603.3, описан в нотариален акт №190 т.5 рег.№8904 дело 787 от
2018г. на нотариус Р.Иванова с р-н на действие РРС, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА В.Г.В.
с ЕГН-********** ***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** да заплатят общо на М.С.Х. с ЕГН-********** ***
и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** сумата 331,40 лева разноски по делото, изчислена
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.С.Х.
с ЕГН-********** *** и Х.С.Х. с ЕГН-********** *** да заплатя на В.Г.В. с ЕГН-**********
***; И.Р.А. с ЕГН-********** и П.М.А. с ЕГН-**********,*** съответно на първия
1100 лева, на втория-1100 лева , на третата 900 лева разноски по делото,
изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
е постановено при участието на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство на РБългария като трето лице помагач на ответниците.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :